№ 16
гр. Русе, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Светослав Тодоров
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело №
20224501000333 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД
София, ЕИК131134023, представлявана от Н. С. и А.Д., подадена чрез
юрисконсулт Й.Т., против решението на Районен съд-Русе, постановено по
гр.д.№7050/2022г., в частта, с която са отхвърлени исковете на банката за
установяване вземания за главница, договорна лихва и обезщетение за
забава. Сочи се, че решението е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон, по съображения, посочени в жалбата, като
се иска то да бъде отменено от въззивния съд и претенциите-уважени.
Претендират се разноски за двете инстанции.
Насрещната страна Е. Е. Л. е подала отговор на въззивната жалба
чрез пълномощник адвокат Н. Т., с който заявява становище за нейната
неоснователност. Иска решението да бъде потвърдено и претендира
присъждане на разноски.
Е. Е. Л. чрез пълномощник адвокат Н. Т. е подала насрещна
въззивна жалба срещу решението, в частта, с която е уважен искът за
1
съществуване на вземане в полза на банката за сумата 1902.36лв. Излага
оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния
закон, подробно посочени и иска да бъде отменено в тази част и искът-
отхвърлен. Претендира разноски.
Насрещната страна „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД чрез юрисконсулт
С.С. е подала отговор на насрещната въззивна жалба. Счита същата за
неоснователна.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните, както и след проверка на допустимостта на решението, както и на
правилността му, с оглед посоченото във въззивната и в насрещната въззивна
жалби, Окръжният съд намира за установено следното:
Двете жалби са подадени в срок, от надлежни страни и при
наличие на правен интерес, поради което са допустими и подлежат на
разглеждане.
С исковата молба „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД е предявил против Е.
Е. Л. от гр.Русе, иск по реда на чл.422 ГПК за установяване на вземане общо
за сумата 5000.31лв., представляваща ½ от задължение по договор
№**********. Банката е твърдяла, че по подадено от нея заявление по чл.417
ГПК било образувано ч.гр.д.№2883/2021г. по описа на РРС и издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Ю.Б.С., наследодателка на
ответницата за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит
№**********. По образуваното изпълнително дело се установило, че
длъжникът Ю.С. е починала и е оставила за свои наследници Б.П.С. и Е. Е. Л..
В срок ответницата Е. Л. подала възражение по чл.414 ГПК. Наследницата
Б.С. не е подала възражение. Твърдяла е, че наследодателката Ю.С. е
сключила с банката договор за потребителски кредит №**********, на
основание на който банката и представила сумата 7562.22лв. Размерът на
кредита бил 5000лв., към него била включена такса оценка на риска-
810.24лв., която била финансирана от кредитора и се възстановява с
месечните вноски. Потребителят сключил и застраховка „Защита на кредита“
в размер на 1751.98лв., а крайното задължение по кредита възлиза на
13856.01лв., която сума била разсрочена на 48 погасителни вноски.
Длъжникът преустановил плащанията по договора, считано от 25.02.2020г. за
повече от три месечни вноски, като от 22.02.2021г. настъпила предсрочната
2
изискуемост на кредита. Уведомление за предсрочната изискуемост било
изпратено на адреса по договора и било получено лично от Ю.С.. Към датата
на входиране на заявлението задължението на Ю.С. било в размер на
10000.02лв., от които 7243.19лв. главница и 2386.60лв. договорна лихва.
Отделно от това се дължи и обезщетение за забава, което към 16.04.2021г. е
било в размер на 370.83лв., следователно ответницата дължи ½ от цялото
задължение. Банката е претедирала да бъде признато за установено, че
ответницата Е. Л. в качеството на наследник на Ю.С. и дължи по процесния
договор сумата общо 5000.31лв., от която 3621.59лв. главница; 1193.30лв.-
договорна лихва за периода 25.02.2020г.-22.02.2021г.; 185.41лв.-обезщетение
за забава за периода 25.02.2020г.-16.04.2021г., ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането Претендирала е присъждане на ½ от разноските за заповедното
производство, както и тези, направени по делото. Видно от приложеното
ч.гр.д.№2283/2021г. на РРС, образувано по подадено на 28.04.2021г.
заявление на „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД срещу длъжник Ю.Б.С., в полза на
банката е издадена заповед №1170/29.04.2021г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу Ю.Б.С. за сумата
10000.62лв., от която главница 7243.19лв., 2386.60лв. договорна лихва,
370.83лв. обезщетение за забава, законна лихва върху главницата и разноски.
Издаден е изпълнителен лист. В хода на връчване на ПДИ и заповедта от ЧСИ
е констатирано, че Ю.С. е починала, поради което те са връчени на
наследниците и-Б.С. и Е. Л.. Б.С. не е подала възражение срещу заповедта,
поради което по отношение на нея тя е влязла в сила. Е. Л. е подала
възражение по чл.414 ГПК, поради което банката е предявила иск за
установяване на ½ от вземането си, с оглед правата на ответницата.
За постанови обжалвания съдебен акт, районният съд е приел, че
договорът за потребителски кредит, сключен между банката и
наследодателката на ответницата е недействителен, поради противоречието
му с чл.11, т.10 ЗПК, чл.19, ал.1 ЗПК, поради което на основание чл.23 ЗПК се
дължи чистата стойност. Приел е, че чистата стойност на кредита е сумата
5000лв., от която са погасени 1195.29лв. /факт, по който не се спори/, а
съобразно наследствените си права ответницата дължи сумата 1902.36лв., до
който размер тази претенция е уважена, а в останалата й част, както и
претенциите за договорна лихва и обезщетение за забава, претенциите са
3
отхвърлени.
Двете въззивни жалби са неоснователни, а решението е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Изложените от районният съд мотиви са подробни, последователни,
аргументирани, поради което и на основание чл.272 ГПК съдът препраща към
тях.
По оплакванията в жалбите:
Заявлението на банката по чл.417 ГПК срещу наследодателката Ю.С.
е постъпило в съда на 28.04.2021г., тя е починала на следващия ден-
29.04.2021г., заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителния лист са издадени на 29.04.2021г.
Ето защо, неоснователно е оплакването в насрещната въззивна жалба,
поддържано и първоинстанционното производство, че заповедта е издадена
срещу починало лице. Съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене
в исковия процес. Процесуалната последица от предявяване на иска,
изразяваща се в създаване на висящност на процеса относно вземането,
настъпва от момента на подаване на заявлението, но поради промяна на
страната на длъжника в периода между подаване на заявлението и подаване
на исковата молба са приложими правилата за приемство в процеса по чл.227
ГПК, които се съобразяват със специалните процесуални предпоставки на
исковете по реда на чл.422, ал.1 ГПК. В този смисъл са и разясненията,
дадени в ТР№4/2103г. на ОСГТК на ВКС-т.10б.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че неправилно е
прието от съда, че ДПК е недействителен.
Следва да се отбележи, че в случая получаването на кредита е
обвързано със заплащане на застраховка BANK ЗАЩИТА НА КРЕДИТА в
размер на 1751.98лв., която е включена като част от общия размер на кредита
/7562.22лв./. Тази застрахователна премия следва да бъде включена в ГПР
съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, което в случая не направено. Това е така, според
определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета. Според тази норма „общи разходи по кредита за потребителя"
4
означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви
други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с
договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на
нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се
включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е
задължително условие за получаване на кредита или получаването му при
предлаганите условия. В случая получаването на кредита при предлаганите
условия включва заплащането на застрахователна премия за покупка на
посочената застраховка. Следователно застрахователната премия
представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на
този разход в договора при изчисляването на ГПР, е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до
недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. По аналогичен начин
стои въпроса и с еднократна такса оценка на риска-810.24лв. Ето защо,
правилно съдът е приел, че ДПК е недействителен, поради което се дължи
само чистата стойност, в случая сумата 5000лв. От нея е приспадната
заплатената в погашение на кредита сума 1195.29лв. и от получената дължима
сума 3804.71лв., е признато за установено, че Е. Л. дължи съобразно
наследствените си правата / 1/2 /, а именно сумата 1902.36лв., до който размер
искът правилно е уважен.
По така изложените съображения, въззивната жалба и насрещната
въззивна жалба се явяват неоснователни, а решението на районния съд-
правилно, поради което то следва бъде потвърдено изцяло.
Поради неоснователността на двете жалби, разноските остават за
сметка на страните, така, както са направени.
Решението не подлежи на касационно обжалване, предвид
разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1 ГПК.
Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение №909/29.06.2022г., постановено по гр.д.
№7050/2021г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на CARDIF
ASSURANCES VIE SA, FRANCE, Paris, чрез „Кардиф Животозастраховане,
Клон България“ КЧТ, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София ул.“Христо Белчев“ № 29, вх.“А“, ет.1-3 и CARDIF ASSURANCES
RISQUES DIVERS SA, FRANCE, Paris, чрез „Кардиф Общо застраховане,
Клон България“, КЧТ, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София ул.“Христо Белчев“ № 29, вх.“А“, ет.1-3, като ТРЕТИ ЛИЦА-
ПОМАГАЧИ на Е. Е. Л..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6