№ 18
гр. Сливен, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20232200500008 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №944/01.12.2022г. по гр.д.
№4556/2022г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлена като неоснователна
молбата на Х. Х. Ю. по чл.19 от ЗГР за промяна на трите му имена на П.Х.А..
Въззивната жалба е подадена от молителя в първоинстанционното производство
Х. Х. Ю. и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.
В жалбата си, въззивникът Х. Х. Ю. чрез пълномощника адв. Д. твърди, че
обжалваното решение е неправилно. Счита, че се събрали по делото достатъчно
доказателства за наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР за
промяна на трите му имена. Установило се, че в обществото е известен с името П.,
както в България, така и в Г., където работи, а и в Т., където често пътува по работа.
Освен това бил воден от синовна обич и привързаност към майка си П. и желае да бъде
кръстен на нея. Посочва, че бащиното име се запазвало, единствено иска да се
премахне наставката „-ов“, тъй като била несъвместима с етническата му
принадлежност и не съществувала, както в Г., така и в Т.. Било изключително
популярно в България бащиното име да бъде образувано само от името на бащата без
наставката „ов/а“. Относно фамилното име се доказало, че произхожда от род, известен
1
в неговата общност като А., като тази фамилия носи дядо му. Поради това,
въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново,
с което да допусне исканата промяна в имената му от Х. Х. Ю. на П.Х.А..
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната
фаза на производството.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемите страни – заинтересованите лица Община Сливен и РП - Сливен.
В с.з., въззивникът Х. Х. Ю., редовно призован, не се явява и не се представлява.
По делото е постъпило становище от процесуалния му представител по пълномощие
адв. М. Д., който посочва, че поддържа подадената въззивна жалба и моли за
уважаването й. Моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да
постанови ново, с което да допусне исканата промяна.
Заинтересованата страна Община Сливен, редовно призована, в с.з. не се
представлява. Няма изразено становище по въззивната жалба.
Заинтересованата страна Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призована, не
се представлява. Няма изразено становище по жалбата.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт съд.
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269
от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, което е обжалвано изцяло, настоящата инстанция, след
преценка на събраните пред районния съд и пред настоящата инстанция доказателства,
намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Изложените в жалбата оплаквания са неоснователни.
От събраните пред двете съдебни инстанции доказателства, се установява
следното от фактическа страна:
Молителят Х. Х. Ю. е роден на ***, като е записан в акта си за раждане с
имената Х. Х. Ю..
Няма ангажирани доказателства молителят да е записван с различни имена в
издавани официални или частни документи в страната и в чужбина.
Бащата на молителя носи имената Х. Ю. ХЮ.. Майката на молителя носи
имената П. И. ХЮ.. Бащините имена на трите сестри на молителя са Х., а една от тях
фамилното име е Ю..
2
Съпругата на молителя носи имената З.Е. Ю., а синът му – Х. Ю. Ю..
Дядото на молителя, починал на 18.01.1996г. е носил имената И.А.А..
От показанията на разпитания по делото пред районния съд свидетел И.И. –
съсед на молителя, се установява, че името П. тръгнало от един турски сериал, който
гледали, когато молителя бил малък. Свидетелят не знае фамилното име на родителите
на молителя, когато ставало въпрос между тях, се наричали А.. Не знае от къде идвало
това име А.. Молителят работил в Г. и Т., като ходили за по няколко месеца, връщали
се, но откакто жена му забременяла за втори път постоянно си останали в България, в
*** Веднъж свидетелят ходил на покупки в И., Т. и молителят изпратил багаж по него
в хотел, където се сетили за него по името П.. Молителят му казал, че в този квартал на
И. го познават с името П..
Горната фактическа обстановка е несъмнена и доказана. Приета е за установена
след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Молбата за промяна на собственото, бащиното и фамилното име на молителя е
допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Въззивният съд намира изложените във въззивната жалба оплаквания за
неоснователни. Споделя изцяло правните изводи на районния съд, които са обосновани
и намират опора в приложимите материалноправни норми.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР промяната на собствено, бащино
или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания,
когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите,
когато важни обстоятелства налагат това.
В настоящия случай, молбата се основава на последната хипотеза на цитираната
разпоредба.
От събраните по делото доказателства, според настоящата инстанция не се
установява по безспорен начин наличието на важни обстоятелства по смисъла на
чл.19, ал.1 от ЗГР, налагащи промяна на собственото, бащиното и фамилното име на
молителя.
Значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки
отделен случай. Предвид основните принципи на гражданското право и обществения
морал, важни по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР са такива лични и обществени
обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено неудобно и
неподходящо.
По отношение на собственото име, молителят не е установил по категоричен
3
начин твърдението си, че е известен в обществото – в България и Г., където работи
/няма ангажирани доказателства и по отношение на това обстоятелство/, както и в Т.,
която посещава по работа /неизвестно каква и с каква продължителност/, да е известен
трайно сред обществото, във връзка с ежедневието, работата и социалните си контакти
с името П.. Според свидетеля И. така го знаели в един хотел в И. и в един квартал,
непосочен кой и сред кои хора в него, което не доказва трайна известност в обществото
с това име. За Г. няма никакви ангажирани доказателства с какви имена е известен
молителя, пред кой се представя с тях и как те му пречат в контактите с работодател и
обществени институции. За България свидетелят само посочва, че молителят е харесал
името от турски сериал, оприличил се е с него и сам се наричал така. Остана
недоказано да е известен в широка обществена общност, при ежедневни контакти,
работа, общуване и контакти с органи и институции с това име.
Следва да се посочи, че за съда не е ясна и очевидна твърдяната връзка между
името П. и собственото име на майката на молителя П.. Не се установи и особена,
извънредна емоционална връзка между двамата, обуславяща желанието на молителя да
носи нейното собствено име, като остана и недоказано произтичането на името П. от
името П..
По отношение на бащиното и фамилното име на молителя, следва да се посочи,
че конкретната преценка на твърдените значими обстоятелства следва винаги да бъде
обвързана с императивните изисквания на чл.13 и чл.14 от ЗГР и посочените в
разпоредбата възможни отклонения относно начина на образуване на фамилното име
на физическото лице.
Съгласно разпоредбата на чл.13 от ЗГР бащиното име на всяко лице се образува
от собственото име на бащата и се вписва с наставка –ов или –ев и окончание
съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява
поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или
религиозните традиции на родителите.
Съдът, въз основа на събраните доказателства, намира, че не са налице
условията на законовата разпоредба, налагаща промяна на бащиното име на молителя.
Собственото име на бащата е Х. и с оглед правилото на чл.13 от ЗГР бащиното име е
вписано с наставката –ов – Х.. Не се установи наличието обстоятелства, обуславящи
прилагането на изключението на чл.13 от ЗГР за образуване на бащино име.
Собственото име на бащата позволява напълно и безпроблемно по този начин да се
образува бащиното име на молителя, като не се установиха и другите пречки, визирани
в закона – името Х. да противоречи на семейните, етническите или религиозните
традиции на родителите. Бащините имена на всички членове на семейството на
молителя – родители, сестри, съпруга и детето му са образувани по същия начин с
въпросната наставка. Не е установена етническа традиция, на която да противоречи
4
този начин на образуване на бащиното име, който е установен в Република България и
се прилага и за имената на лицата от турски етнически произход.
Възражението за популярност за образуване на бащино име без наставка е
ирелевантно в случая, тъй като противоречи на нормативно установения начин за
образуване на бащино име и в случая не е установена пречка за образуването на името
по този нормативно установен начин. Традиции семейството в тази насока няма.
Напротив, както бе посочено всички бащини имена са образувани с наставки. Няма
ангажирани доказателства за реално създадени за молителя пречки във връзка с
бащиното име и начина на образуването му в Г. и в Т. – издаване на документи,
контакти с институции и др. подобни.
Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗГР, фамилното име на всяко лице е
фамилното или бащиното име на бащата с наставка –ов или –ев и окончание съобразно
пола на детето, освен когато ако семейните, етническите или религиозните традиции
на родителите налагат друго. Фамилното име на лицето определя принадлежността му
към семейството, към рода. Членовете на едно семейство обичайно носят еднакво
фамилно име, сочещо родствената им връзка в обществото, принадлежността към
фамилията.
В случая фамилното име на молителя е образувано от бащиното име на баща му
– Ю.. Следователно така определеното име отговаря на законовите изисквания на
чл.14, ал.1 от ЗГР. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
това фамилно име носят освен родителите на молителя, но и сестрите му. Твърдението,
че името А. е името на целия им род остана недоказано. Писмени доказателства в тази
насока няма, нито се установява от гласните такива. Свидетелят е посочил, че не знае
откъде идва името А., знае само, че майка и бащата /не и други роднини на молителя/
се представят с тази фамилия, „между тях като стане въпрос“, без да е установено
обаче пред кого, при какви обстоятелства я използват. Установява се, че единствено
дядото на молителя носи това фамилно име и никой друг от роднините на молителя не
е записан с него. Поради това е изцяло недоказано твърдението, че целият му род е
известен с това фамилно име. Напротив, никой от семейството на молителя в тесен и в
по-широк смисъл не носи фамилното име А., освен дядото на молителя, който е
починал през 1996г. /най-вероятно преди да се е възползвал от възможността по
административен път да възстанови турските си имена/.
Няма доказателства, че молителят е известен в Г. и в Т. с това фамилно име. Не
се установи наличието на обстоятелства – лични и обществени, които да правят
носенето на фамилното име Ю. лично или обществено неудобно или неподходящо. Не
е и установено, визираното в разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗГР, противоречие на
семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.
Предвид изложеното, искането за промяна на собственото, бащиното и фамилно
5
име на молителя се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №944/01.12.2022г.,
постановено по гр.д.№4556/2022г. на Сливенски районен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6