РЕШЕНИЕ
гр. София, 02.07.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито
заседание на втори юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА
СТАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Ангелов ч. гр. д. № 328 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 6 вр. с чл.
274 и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалба на К.Л. срещу
разпореждане от 28.10.2019 г. по изп. дело № 20178410408823 на ЧСИ с рег. № 841,
с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за прекратяване на
изпълнителното производство, по което той е длъжник. В жалбата се посочва, че обжалваното
разпореждане е незаконосъобразно, тъй като не е мотивирано, а също така жалбоподателят
твърди, че последното изпълнително действие по делото е извършено преди повече
от две години – запор върху вземанията на жалбоподателя по банкови сметки,
който е наложен на 18.10.2017 г. Не претендира разноски в настоящото
производство.
Ответникът по жалбата и взискател в изпълнителното
производство „К.и.и.БГ“ ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата,
като посочва, че е поискал извършването на изпълнителни действия (опис и продажба
на движими вещи на длъжника) и след посоченото от жалбоподателя изпълнително
действие, поради което не е изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Претендира разноски в настоящото производство.
В мотивите си по отношение на подадената жалба съдебният
изпълнител изразява становище за нейната неоснователност, като счита, че не са
налице предпоставките за прекратяване на производството на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК.
След като се
запозна с доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния
изпълнител, съдът намира следното:
Изпълнителното производство е образувано на 28.09.2017
г. по молба на взискателя „К.и.и.БГ“ ЕАД въз основа на издадения срещу жалбоподателя
К.Л. изпълнителен лист от 14.01.2013 г. С молбата за образуване на
производството взискателят е поискал извършване на конкретно изпълнително
действие – опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника, а също така
е възложил на съдебния изпълнител да определя начина на изпълнението и да извършва
и сам необходимите изпълнителни действия съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
Съдебният изпълнител не е предприел действия по
направеното от взискателя искане за извършване на опис на движими вещи, а с
оглед на възлагането по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на 18.10.2017 г. е наложил
запор върху вземанията на жалбоподателя по банкови сметки и за електронни
плащания от „Изипей“ АД, като запорните съобщения са получени от третите
задължени лица на 20.10.2017 г.
С разпореждане от 27.09.2018 г. съдебният
изпълнител е насрочил опис на движимите вещи, находящи се на адреса на
длъжника. От върнатото по делото известие за доставяне на съобщението до
длъжника е видно, че то не му е връчено, като по делото няма данни описът да е
бил и извършен. Поради това не може да се приеме, че чрез посоченото действие
съдебният изпълнител е прекъснал срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С последващи молби от 19.12.2018 г. и след това от
17.09.2019 г. взискателят отново е поискал съдебният изпълнител да извърши опис
и да продаде движимите вещи, находящи се в жилището на жалбоподателя. По тези
молби и след извършване на необходимите справки с разпореждания съответно от
20.02.2019 г. и от 07.10.2019 г. съдебният изпълнител е насрочил описи на
движимите вещи на известния регистриран адрес на жалбоподателя. Съобщенията за
насрочените описи отново не са били връчени на жалбоподателя, тъй като той не е
намерен на адреса.
На първо място следва да се посочи, че
неоснователно е изложеното от жалбоподателя съображение за незаконосъобразност
на обжалваното разпореждане поради липса на мотиви. Разпореждането на съдебния
изпълнител не представлява индивидуален административен акт и към него законът
не поставя изискването за излагане на мотиви. Мотивите си относно поставения от
него акт съдебният изпълнител излага, когато този акт бъде обжалван – чл. 436,
ал. 3 ГПК (както е сторено и в случая). Въпреки това в случая съдебният
изпълнител е посочил и в самото разпореждане мотиви за постановения от него
отказ да прекрати изпълнителното производство, а именно, че не е изтекъл срокът
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, изпълнителното производство се прекратява. Посоченият двугодишен
срок се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. След
прекъсването на срока, т.е. след предприемането на съответното действие,
започва да тече нов двугодишен срок, в който да бъдат предприети следващи
изпълнителни действия. Действия по изпълнението са насочването на изпълнението
към определено имущество чрез налагане на запор или възбрана, извършването на
опис и оценка на вещ, постъпването на парични суми от плащания от трети
задължени лица (в този смисъл са мотивите към т. 10 на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК
на ВКС).
От същество значение е, че двугодишният срок по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се прекъсва с предприемането на съответно изпълнително
действие, а не с успешното провеждане на изпълнителния способ. Това е така, тъй
като взискателят, а и съдебният изпълнител, не могат винаги да разполагат с
информация дали имуществото, спрямо което се предприема изпълнение,
действително съществува – напр. при предприет опис на движими вещи в имота на
длъжника не е ясно предварително дали в имота действително се намират такива
вещи, или при запор върху вземания по банкови сметки не е известно дали
длъжникът има наличност по сметките. Въпреки това, дори и предприетото
изпълнително действие да не доведе до постъпления по изпълнителното дело, то
пак представлява надлежно извършено действие по изпълнението, а последица от
безплодността на това действие е само обстоятелството, че длъжникът няма да
отговаря за разноските по извършването му (в този смисъл т. 5 на ТР № 3/2017 г.
на ОСГТК на ВКС). Поради това всяко поискано от взискателя и съответно
предприето от съдебния изпълнител изпълнително действие, както и изпълнителните
действия, предприети по инициатива на съдебния изпълнител при възлагане по чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ, независимо от резултата им, представляват изпълнителни
действия, които прекъсват срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съответно
след извършването им започва да тече нов двугодишен срок.
Макар от гледна точка на взискателя за
прекъсването на този срок да е достатъчно той да поиска извършване на
изпълнително действие, тъй като само във възможностите на съдебния изпълнител е
реално да го извърши, все пак, за да прекъсне срока, действието трябва да бъде
предприето от съдебния изпълнител. Именно поради това взискателят може да
обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши поискано изпълнително действие
(чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК). В случая, както се посочи, след наложения запор
върху вземанията на жалбоподателя по банкови сметки, на два пъти (на 19.12.2018
г. и на 17.09.2019 г.) взискателят е подавал молби за извършване на конкретно
изпълнително действие – опис и продажба на движими вещи, като и в двата случая
съдебният изпълнител е уважавал молбите, като е насрочвал описи, т.е.
пристъпвал е към извършване на действието. Това поведение на взискателя и
съответните действия на съдебния изпълнител са достатъчни, за да се прекъсне
двугодишният срок и да започне да тече нов срок, който не е изтекъл и към
настоящия момент.
В допълнение следва да се отбележи, че в цялото
изпълнително производство до настоящия момент съдебният изпълнител не е успял
да връчи нито едно съобщение на жалбоподателя, въпреки многократно правените
опити за това. Жалбоподателят никога не е намиран на адреса, независимо дали от
връчител на съдебния изпълнител, или от куриерската фирма, по която са
изпращани съобщенията. Въпреки направените от съдебния изпълнител справки за
адреса на длъжника, включително за адрес на негов работодател, единственият
известен адрес по делото (посочен и в изпълнителния лист) е този, на който
жалбоподателят не може да бъде открит. Същевременно обаче очевидно е, че
жалбоподателят е узнал за изпълнителното производство, след като е подал искане
до съдебния изпълнител за прекратяването му две години след неговото
образуване.
Следователно в случая взискателят е проявил
необходимата активност в изпълнителното производство, като периодично е правил
искания за извършване на изпълнителни действия по делото. Невъзможността тези
действия да бъдат извършени, въпреки предприетите в тази насока действия от
съдебния изпълнител, е резултат от укриването на жалбоподателя, който, макар и
да е узнал за предприетото спрямо него изпълнение, не е уведомил съдебния
изпълнител за адреса, на който живее и на който могат да му бъдат връчвани
съобщения по делото.
Тъй като, както се посочи, срокът по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК не е изтекъл, считано от последното поискано от взискателя
изпълнително действие, не е налице посоченото основание за прекратяване на
изпълнителното производство и жалбата следва да се остави без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал.
3 ГПК на ответника по жалбата следва да се присъдят разноските в
производството, които възлиза на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата на К.П.Л. срещу разпореждане от 28.10.2019
г. по изп. дело № 20178410408823 на ЧСИ с рег. № 841, с което е оставено без
уважение искането за прекратяване на изпълнителното производство.
ОСЪЖДА К.П.Л., ЕГН **********, адрес *** да заплати на „К.и.и.БГ“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „******, Бизнес център „******сумата 50 лв. (петдесет лева) – разноски в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.