РАЗПОРЕЖДАНЕ
Районен съдия Свилен Жеков, докладчик по
гр.д. № 784/2020 г. на Старозагорския районен съд, в з.з. на 02 юни 2020 г., като взе предвид,
че производството е по реда на глава ХХV ГПК, намира, че на основание чл. 312,
ал.1 ГПК следва делото да бъде насрочено. Представените с исковата молба и
отговора писмени доказателства следва да бъдат приети. Същите са допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна.
Мотивиран от горното и на основание чл.312 ГПК, съдът
Р А З П О Р Е Ж Д
А:
НАСРОЧВА делото за 22 юни 2020 г., от
15,00 часа, за която дата да се призоват страните.
ДОКЛАДВА
делото, както следва: Предявен е иск за отмяна на заповед заналагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Ищецът,
твърди че от 12.06.2002 г. е полагал труд по трудово правоотношение
с ответника „Държавна опера“ Стара Загора на длъжност „Артист – оркестрант“,
като от 01.01.2020 г. с допълнително споразумение бил назначен като „Солист
оркестрант“. Сочи, че на 18.12.2019 г. работодателят издал заповед №
1715/18.12.2019 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение“ за описано подробно в заповедта дисциплинарно нарушение –
уронване на престижа на работодателя и нарушение на чл. 7 и чл. 17 от Етичния
кодекс на Държавна опера „Стара Загора“.
заповедта му била връчена на 19.12.2019 г. при отказ удостоверен с подписите на
двама свидетели.
Сочи, че до този момент не е имал нарушения на трудовата дисциплина или
налагани дисциплинарни наказания.
Изяснява, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не била
мотивирана – в нея би посочено, че ищецът направил коментар в социалните мрежи
– „той не е диригент, той е митрополит на гр. Стара Загора, пуснат като всички
парашутисти, които нямат нищо общо с парашутната работа, тъй че тази шоуменщина
да си я прави в църквата“. Не било ясно как бил покрит състава на чл. 187, ал.
1, т. 8 КТ, като не бил споменат работодателя. Не било описано самото
дисциплинарно нарушение. Не било посочено кога било извършено дисциплинарното
нарушение. Коментарът не бил в законоустановеното работно време, нито в
изпълнение на служебни задължения. Моли за отмяна на наложеното дисциплинарно
наказание.
Ответникът счита, че иска е неоснователен. Не
оспорва, че се е намирал в трудово правоотношение с ищеца. Изяснява, че на
12.12.2019 г. била подадена докладва записка от зам. Директора на „Държавна
опера“ Стара Загора, с приложена публикация – „той не е
диригент, той е митрополит на гр. Стара Загора, пуснат като всички парашутисти,
които нямат нищо общо с парашутната работа, тъй че тази шоуменщина да си я
прави в църквата“. Вследствие на тази публикация била възникнала ситуация във
взаимоотношенията на ответника с митрополит Киприян. Получено било писмо от него,
с което изразявал своето разочарование от изразената позиция от ищеца.
Митрополит Киприян отменил участието си в коледния концерт на 19.12.2019 г., а
директорът на „Държавна опера“ Стара Загора поднесъл своите извинения. Изискани
били обяснения от ищеца. Поради възникналата ситуация между митрополит Киприян
и ответника, на 18.12.2019 г. работодателят издал процесната заповед. В нея
имало препращане към друг документ – докладната записка от 12.12.2019 г. Моли
за отхвърляне на иска.
Правната квалификация на предявения иск е
по чл. 358 ал.2 т.1 КТ.
На основание чл. 7 ГПК съдът
намира за необходимо да изясни на страните, че тежестта на доказване, т. е.
процесуалното задължение за установяване законността на наложеното
дисциплинарно наказание принадлежи на ответника по настоящото дело – „Държавна
опера“ гр. Стара Загора. А законността на наложеното дисциплинарно наказание се
обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени в чл. 195 КТ, във вр. с
чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ. След установяване факта на
нарушението на трудовата дисциплина, нарушителят, времето и мястото на
извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения,
работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства под диспозицията на
правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във връзка с чл. 190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може да упражни своето потестативно субективно право да
наложи дисциплинарно наказание.
Следва обаче да се посочи, че
ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти,
които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът
не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба
/така решение № 158/01.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1008/2012 г., IV г.о.,
решение № 155/20.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6897/2014 г., IV г.о./.
В исковата молба ищецът е направил следните възражения – 1/ заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание била немотивирана, като не било посочено как
твърдяното се отнасяло към нарушените разпоредби на КТ и Етичния кодекс, 2/ не
било посочено времето на извършване на дисциплинарното нарушението, 3/ изразено
било мнение и извършеното не съставлявало дисциплинарно нарушение.
Поради това с оглед на доводите изложени в исковата молба и на основание
чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест на
подлежащите на доказване факти въведени като предмет на делото с исковата молба
и отговора на исковата молба както следва: ищецът следва да докаже, че е била в
трудово правоотношение с ответника, че му е било наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“. Ответникът следва да докаже, че е
упражнил законосъобразно работодателската си власт, налагайки дисциплинарното
наказание на ищеца.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т.
4 ГПК за безспорно на страните, че са били в трудово правоотношение по силата
на трудов договор, че ищецът е бил наказан с процесната заповед – дисциплинарно
наказание, че ищецът е публикувал в социалните мрежи следния коментар: „той не
е диригент, той е митрополит на гр. Стара Загора, пуснат като всички
парашутисти, които нямат нищо общо с парашутната работа, тъй че тази шоуменщина
да си я прави в църквата“.
ПРИКАНВА
страните към спогодба и им РАЗЯСНЯВА,
че доброволното уреждане на спора във всички случаи е най-доброто разрешение,
което ще бъде постигнато по тяхна воля, а не по волята на едно трето лице,
каквото е съдът; че дължимата държавна такса е на половина и че делото се прекратява,
а постигнатата спогодба има сила на съдебно решение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и
отговора на ответника писмени доказателства, както следва: Трудов договор от
12.06.2002 г., допълнително споразумение от 01.01.2019 г., допълнително споразумение
от 01.01.2020 г., заповед № 1667/12.12.2019 г., обяснение от ищеца. Заповед №
1715/18.12.2019 г., Етичен кодекс на ответника, писмо от митрополит Киприян,
заповед за разпределение от 06.12.2019 г.,докладна записка от 12.12.2019 г.,
публикация от социални мрежи, програма за м. 12 2019 г.
ОТЛАГА произнасянето по останалите
доказателствени искания за съдебно заседание след тяхното уточняване.
Препис от
разпореждането да се връчи на страните.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок
да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
направят своевременно исканията си във връзка с това. В противен случай тези
права се преклудират на основание чл. 313 ГПК.
Делото да
се докладва в деня на постъпване на исканията на страните във връзка с
указанията и доклада по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: