РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. гр.Мадан, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20255430100321 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 312 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба от В. В. Д., действаща като майка и законен
представител на Н. Р.ов Ч. против Р. П. Ч., с която е предявен иск с правно основание чл. 150
от СК да бъде изменен размерът на присъдената в полза на Н. Р.ов Ч. с ЕГН **********
издръжка с Решение № 106 от 27.09.2019 година, постановено по гражданско дело №
252/2019 година по описа на Районен съд Мадан издръжка, като бъде осъден ответникът Р.
П. Ч. да заплаща на детето Н. Р.ов Ч., чрез неговата майка и законен представител В. В. Д.
месечна издръжка в размер на 600,00 лева, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, считано от постъпване на настоящата искова молба в съда, в срок до 10-
то число на текущия месец до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение
или прекратяване.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на Н. Р.ов Ч. роден по време на
гражданския брак на страните по делото, прекратен с влязло в сила Решение № 106 от
27.09.2019г., постановено по гражданско дело № 252/2019г. по описа на PC Мадан. С
решението родителските права за отглеждането и възпитанието на родените от брака
ненавършили пълнолетие деца М. Р.ова Ч.а и Н. Р.ов Ч. са предоставени за упражняване на
майката, на бащата е определен режим на лични контакти и е осъден да им заплаща месечна
издръжка в размер на 200,00 лева за детето М. и в размер на 160,00 лева за детето Н.. От
датата на постановяване на последното съдебно решение изминали почти 6 (шест) години,
като за този период се променили съществено обстоятелствата, при които бил определен
размера на даваната от ответника издръжка. Дъщерята М. била вече пълнолетна, а синът Н.
бил ученик в 6-ти клас в Основно училище „Никола Йонков Вапцаров". Майката живеела на
съпружески начала със С. К., от което съвместно съжителство е родено третото й дете - Б.,
роден на 31.05.2020г. Тя работила на трудов договор и получава минимално трудово
възнаграждение. Присъдената през 2019 година издръжка от 160,00 лева, изобщо не била
достатъчна за пълноценното отглеждане, възпитание и развитие на дванадесетгодишния Н..
Към настоящият момент минималната издръжка с оглед разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от СК
била в размер на 269,25 лева. Това било минимума на издръжка, който според установената
1
практика се присъждала на деца в най-ниска възраст при минимални финансови
възможности на дължащия издръжка родител. В настоящия случай се касаело за дете на 12
години, с много по-големи нужди както битови, така и образователни, социални, културни,
духовни. Момчето било ученик, като ежедневните му разходи за джобни били не по-малко
от 10 лева. Отделно били разходите за разнообразна и здравословна храна, която се
приготвяла вкъщи, както и за съобразени със сезона и възрастта дрехи и обувки. Отделни
били разходите за вода, телефони, интернет и телевизия. В същото време бащата трайно
живеел и работил в чужбина, нямал други непълнолетни деца, които да издържа, не участвал
и в издръжката на навършилата пълнолетие дъщеря М.. Отделно от това той не изпълнявал
определения от съда режим на лични отношения и не участвал по никакъв начин в
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на Н.. Преките и непосредствени
грижи за отглеждането на Н. се полагали изцяло и единствено от майката, като вижданията
на бащата със сина му се свеждат до няколко дни през лятото, по времето, когато той е в
България. Сочи, че се е увеличила необходимостта на момчето от средства за посрещане
както на базовите му потребности (от храна, облекло, учебни тетрадки, пособия, помагала),
така и на нуждите му от извънкласни дейности, социален живот, развлечения, необходими за
пълноценното развитие на всяко момче в тийнейджърска възраст. Сочи, че цените на голяма
част от стоките и услугите в страната са повишени спрямо септември 2019г., показателни за
което са както данните на НСИ, така и увеличението на минималната работна заплата.
Твърди, че на месец са необходими поне 1000 лева за осигуряване на пълноценното
отглеждане и развитие на Н., като поне 600 от тях следва да поеме баща му, предвид на
обстоятелството, че майката е родителят, който преимуществено полага непосредствените
грижи. Сочи, че този размер на издръжката е в интерес на детето и съответства на доходите
на родителя, който реализира много по- високи доходи в Нидерландия, в сравнение с тези на
майката. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който оспорва размера на
иска като необосновано завишен и несъответстващ както на реалните нужди на детето, така
и на неговите действителни възможности като родител. Моли издръжката да бъде
определена в размер на 400,00 лв. месечно, считано от дата, определена от съда, но не по-
рано от датата на подаване на исковата молба. Оспорва твърдението на ищцата, че
месечните разходи на сина им Н. възлизат на 1000,00 лв. Сочи, че ищцата живее в петчленно
домакинство - ищцата, синът ми Н., нейното дете от настоящия й партньор, партньора й, с
когото живеят на съпружески начала, и майката на ищцата. Същото домакинство, в което се
отглежда и сина им Н., е трайно установено и функционира като социална и икономическа
единица, в която членовете споделят общ бит, разходи и домакински задължения. Сочи, че
претендирания размер на издръжката цели не само задоволяване на индивидуалните нужди
на детето, а използването на издръжката за покриване на общите семейни разходи, което е в
разрез с целта на издръжката по смисъла на закона. Оспорва твърдението на ищцата, че не
участва в издръжката на дъщеря им М.. Същата, навършвайки пълнолетие, по своя воля и
желание, и с одобрението на майка си напуснала семейното жилище на ищцата, като
заживяла на съпружески начала с партньора си. По своята същност това представлявало
прекратяване на социалната и финансова връзка с ответника като създава самостоятелно
домакинство. Оспорва твърдението, че не изпълнява родителските си задължения и
отговорности към сина си Н., както и че бил отчужден и незаинтересован родител. От
момента на влизане в сила на решението по бракоразводното дело на 29.09.2019 г.,
многократно и системно полагал усилия за осъществяване на личен контакт със сина си.
Контактите били системно възпрепятствани от страна на майката, която не съдействала за
изграждането и поддържането на здрави отношения баща-син. Независимо от желанието да
поддържа връзка, синът му бил в твърде крехка възраст, в която липсата на насърчение от
страна на майката възпрепятствала създаването на доверие между тях. Всеки опит на
ответника да разговаря с него по телефона се сблъсквал, с твърдения от негова страна, че е
зает и не може да говори, че играе и няма време, както и че не желае да разговаря с мен.
Смята, че майката системно, последователно и преднамерено манипулирала поведението на
сина им и създала враждебност спрямо него като баща. По време на ограничените
2
телефонни разговори, синът му Н. бил силно напрегнат, емоционално дистанциран и
отчужден, объркан и очевидно повлиян. В редките случай, когато пребивабал при
ответника, детето не желаело да говори по телефона с майка си в негово присъствие, а след
разговорите му с нея, излизало от спокойно състояние и проявявало тревожност,
притеснение, неувереност и силно емоционално отчуждение, като включително избягваше
разговори с ответника. Сочи, че независимо от постановената от съда издръжка в размер на
160,00 лв., ежемесечно превеждал 100 евро като издръжка, като добросъвестно и редовно
изпълнявал задълженията си спрямо детето. За изтеклата една година, считано от 31.07.2025
г., преведената от ответника по банковата сметка на ищцата издръжка била почти в двоен
размер - по над 290,00 лв. месечно. Представя банково извлечение, удостоверяващо всички
извършени преводи. Сочи, че през годините поемал значителна част от разходите по
неговото отглеждане в натура, като закупувал лично дрехи, обувки, лични вещи и техника,
включително два смартфона, таблет и лаптоп, на обща приблизителна стойност до момента,
над 4500,00 лв., съобразени с възрастта, учебните и социални потребности на детето, което
представлява дадена издръжка за битови и социални разходи, значително над присъдения
размер. Всички тези разходи били правени добросъвестно и с единствената цел да се
осигури нормалното му развитие и пълноценно участие в училищния и социален живот.
Сочи, че през годините организирал и финансирал за сина си почивки на море. Сочи, че
доходите му реализирани в чужбина не могат да бъдат разглеждани изолирано и номинално,
тъй като били пряко свързани с ежедневни и обичайни разходи, присъщи за страната, в която
живее и работи - включително разходи за наем, осигуровки, данъци и такси, транспорт,
храна и т.н. Съществувала опасност от погрешна интерпретация на доходите му като
наличие на висока финансова възможност, без да се отчита действителната покупвателна
способност и необходимите разходи за живот. Освен това доходите му могат да бъдат
променливи поради естеството на заетостта му ( ZZP(zelfstandig zonder personeel) -
Самонаето лице, според Нидерландските данъчни власти), поради което не може да се
извежда точна и справедлива оценка само на база на номинална справка. Възразява изцяло
срещу искането за присъждане на разноски по делото, тъй като не бил дал повод за
завеждане на настоящия процес за изменение на размера на дължимата издръжка. По
изложените съображения моли да бъде определена месечна издръжка в полза на сина му Н.
в размер на 400,00 лв. месечно, считано от дата, определена от съда, но не по-рано от датата
на подаване на исковата молба.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приетото като доказателство по делото удостоверение за раждане на Н. Р.ов Ч. е
видно, че същият е роден на * г. от майка В. В. Д. и баща Р. П. Ч. – ответник в
производството. От брака си В. В. Д. и Р. П. Ч. имали още едно дете – М. Р.ова Ч.а, родена
през 2005 г., към настоящия момент пълнолетна. Представено е удостоверение за раждане на
Б. С.ов К., видно от което същият е роден на 31.05.2020 г. от майка В. В. Д. и баща С. Р. К..
Като доказателство е приета служебна бележка, издадена от ОУ Никола Йонков Вапцаров гр.
М., видно от което Н. Р.ов Ч. е ученик в 6 клас през учебната 2024/2025 г.
С Решение № 106/27.09.2019 г. по гр.д. № 252/2019 г. по описа на РС Мадан е
прекратен сключеният на 11.03.2010 г. в гр. Мадан граждански брак между В. В. Д. Ч.а и Р.
П. Ч., родителските права по отношение на родените е от брака деца М. Р.ова Ч.а и Н. Р.ов Ч.
са предоставени на майката, местоживеенето на децата е определено при майката, а бащата
е осъден да заплаща издръжка на непълнолетните си деца. Спрямо детето Н. Р.ов Ч. е
определена издръжка в размер от 160 лева считано от датата на влизане в законна в сила на
решението до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяването й. С
цитираното съдебно решение е определен режим на лични отношения между децата М. Р.ова
Ч.а и Н. Р.ов Ч. от една страна и бащата Р. П. Ч. от друга – всяка първа и трета събота и
неделя от месеца с преспиване, както и един месец през лятото, когато децата са във
ваканция и майката не е в платено годишен отпуск.
От ответника е представено извлечение от банкова сметка за периода от 01.07.2024 г.
до 31.07.2025 г. за изпратени от ответника в полза на В. Д. средства в общ размер на 1842
3
евро.
От постъпилата справка от ТД на НАП Пловдив, офис Смолян е видно, че за
ответника Р. П. Ч. няма данни за регистрирани трудови договори, няма данни за осигуряване,
нито за осъществяване на търговска дейност. Същият е собственик на МПС – лек автомобил
Мерцедес 250 ТД. Ищцата В. В. Д. работи по трудово правоотношение с работодател
Хроновски БГ ЕООД, като реализира осигурителен доход за пълен отработен месец в размер
на около 1500 лева. Собственик е на недвижим имот- апартамент в гр. Мадан.
По делото е изготвен социален доклад от ДСП Мадан, съгласно който основни грижи
за детето Н. Р.ов Ч. към момента полага неговата майка В. В. Д.. В грижите за децата
майката В. Д. получава помощ и подкрепа от своя нов съжител, с когото имат син. Бащата Р.
Ч. живее и работи в Кралство Нидерландия. Госпожа Д. следи за здравословното състояние
и образователно развитие на Н.. Детето има избран личен лекар в лицето на доктор И.,
практикуваща в град М.. По думи на майката Н. е здрав, боледува от сезонни вирусни
инфекции. Майката В. В. Д. заедно с Н., съжителят й С., техният син Б. и бабата по майчина
линия Д. Д. живеят в апартамент в *. Апартаментът е на бабата по майчина линия Д. Я. Д.,
но е преписан с доглеждане на майката В. Д.. Жилището се състои и от две стаи, кухня,
баня, тоалетна и коридор. Н. заедно с баба си спи в една от стаите, като за двамата има
осигурени самостоятелни легла. Момчето разполага със самостоятелен кът, в който има
разположени бюро, скрин с дрехи, лаптоп. В хода на социалното проучване Н. показал
спечелените от него грамоти и медали от участията му в училищни състезания. Жилището
на семейството било с много добри санитарно-битови условия. Отоплението било чрез
локално парно на пелети. Налице били водоснабдяване и канализация. При посещението в
жилището не се забелязват опасни предмети и препарати оставени на достъпни за детето
места. Момчето не се оставя без надзор от възрастен човек. Когато майката и съжителят й са
на работа, бабата Д. Д. се грижила за Н. и малкото му братче. На 04.09.2025 г. е проведен
разговор с детето Н. Ч., момчето е наясно със заведеното дело от страна на майка му и е
съгласен с това. По време на разговора момчето е спокойно, отговаря адекватно и без
притеснения на зададените му въпроси. Н. казвал, че се вижда с баща си, когато е тук в
България, но по-често общували по телефон. Понякога в действителност не желаело да
остава с приспиване при баща си, защото поведението му към него на моменти не било
добро. Категоричен бил, че майка му никога не го била настройвала срещу баща му и
винаги разрешавала да се виждат и чуват. Казвал още, че познава новата съжителска на баща
му и нейната дъщеря, с които живее в Кралство Нидерландия. Виждали се тук в България,
когато идвали в планувани почивки. Н. споделял, че майка му е тази, която през цялата
година купува всичко необходимо за него, всеки ден му давала джобни. Тя осигурявала
основно дрехите, тетрадки, помагала и пособия за училище. Знаел, че баща му изплаща
издръжка, но като цяло казвало „мама е тази, която ми купува всичко необходимо през
годината“. През учебната година се организират екскурзии от училище и той искал да ходи
със съучениците си по различни забележителности в страната. Н. казвал, че има много
добри взаимоотношения е баща си, но се виждали рядко, защото той живеел в чужбина. От
проведения разговор с детето се виждало, че е в много добро психо-емоционално състояние.
Не се наблюдават признаци на тревожност. На 10.09.2025 г. било получено писмо от ДСП -
Златоград, в което предоставяли следната информация, касаеща становището на бащата Р.
Ч.: При посещение на адреса, на който живее Р. Ч. в *, провели среща и с детето Н. Ч., който
бил на гости при баща си. Н. обяснил пред социалните работници, че баща му работи в
чужбина, където бил зает целогодишно, но се прибирал ежегодно - обикновено през лятото.
Заявява, че поддържа контакт с него основно по телефон. През миналото лято (по време на
отпуска на бащата) той не му е гостувал, с мотив, че в гр. М. има повече възможности за
развлечения. В рамките на настоящия отпуск на родителя, Н. го е посещавал два пъти.
Първият път посещението в бащиния дом било за няколко часа, където отишли заедно с
пълнолетната му сестра. Вторият път баща му го взел и останал при него с едно приспиване.
Детето отрича майката да го ограничава и възпрепятства да осъществява контакти с баща
му, заявил, че тя го насърчава да го търси. По данни на Н., не отглеждащият родител му е
осигурил два телефона, таблет и лаптоп. Бащата информирал, че през по-голяма част от
4
годината живее и работи в Нидерландия, но всяко лято, по време на платения си годишен
отпуск се прибира в България. Предвид местопребиваването му той поддържа контакт със
сина си основно но телефон и в социалните мрежи. Твърди, че обикновено той инициира
разговорите с детето. По време на отпуските, той търси възможности за срещи с Н., както и
да прекарват време заедно, за да се запази емоционалната връзка по между им. Споделя, че
миналата година не е вземал сина си при себе си, защото той категорично отказал да отиде
при него. Господин Ч. изразявал мнение, че майката настройвала детето срещу него. За
трудовата си заетост и размера на доходите на господин Ч., от разговора става ясно, че в
Нидерландия е зает в сферата на строителството и работи като самонаето лице, поради което
няма гарантирани сигурни и постоянни доходи. Отказва да предостави данни за размера на
месечното си възнаграждение и твърди, че има сериозни разходи свързани със заплащането
на данъци, осигуровки, наем за жилище, месечни сметки, транспорт, храна и др. Заявява, че
стандартът на живот в страната, в която работи е сравнително висок и не съответства на
стандарта в България.
По делото е прието като доказателство удостовернеие от 12.09.2025 г., издадено от
работодателя Хроновски БГ ЕООД, съгласно което за периода от м. януари 2025 г. до м. юли
2025 г. ищцата е реализирала осигурителен доход в размер на 7398,32 лева. В представената
декларация за семейно положение ищцата декларира доход в размер на 1200 лева, който
деклариран нетен доход съответства на събраните по делото доказателства.
Като доказателство по делото е приета етапна епикриза за периода от 25.07.2024 г. до
29.08.2025 г. на Д. Я. Д..
От страна на ответника е представена декларация за семейно положение и
имуществено състояние, съгласно която ответникът получава брутно трудово
възнаграждение в размер на 3000 евро, притежава МПС – Мерцедес 250 от 1996 г., няма
други деца, на които да дължи издръжка освен Н. Ч.. От страна на ответника са представени
в превод от нидерландски на български език следните документи: фактура на стойност
156,95 евро представляващи здравна осигуровка за периода от 01.09.2025 г. до 30.09.2025 г.,
Писмо до ответника относно промяна на заплащания от ответника месечен наем, съгласно
което новия месечен наем на жилище възлиза на 843,60, както и разходи за обслужване 125
и разходи за отопление 155; Месечна фактура от 13.08.2025 г., издадена от Odido.nl, съгласно
която са начислени такси за мобилни услуги и покупка на устройство в общ размер нa а
71,47 евро, Фактура от 02.08.2025 г., издадена от Odido.nl на ответника, за начислена сума в
размер на 48,29 евро.
От ответника е представена в превод от нидерландски на български език данъчна
декларация за данък върху доходите на физическите лица за 2024г., съгласно която
ответникът е декларирал печалба от стопанска дейност в размер на 39 167 евро.
В о.с.з. е разпитана свидетелката Т. И. И., която заяви, че познава Н. от самото му
раждане. Тя била негов учител, живеела и в съседство с ищцата и детето Н.. Н. живеел
заедно с майка си и баба си. С В. и Н. живее и малкото братче на Н.. Много отдаване не
била виждала бащата на Н.. Изцяло майката била отговорна за възпитанието и
отглеждането на Н.. От малък Н. ходил много добре облечен, нищо не му липсвало в
училище, там си купувал закуски, безалкохолни. Бащата не се е интересувал как бил синът
му в училище, дали имал нужда от нещо, поне докато детето в начален етап. Н. бил в 7-ми
клас в училището, в което работи свидетелката. Училището подсигурявало безплатни
учебници, но не подсигурявало нищо останало като помагала, тетрадки, инструментариум.
В домакинството на В. са В., новият й партньор и двете деца, за тях мога да кажа с
категоричност, че живеят там. Майката на В. също я виждала там, но не знаела дали живее
постоянно там. Виждала новия съпруг с пазарски чанти, ходил за вода, той бил много
динамичен човек, него го виждала постоянно.
В о.с.з. е разпитана свидетелката М. Р. Ч., дъщеря на страните по делото, която заяви,
че родителите й се разделили през 2019 г. След раздялата свидетелката и брат й Н. живеели
заедно с майка им. С тях в жилището живеела и баба й, и след около година се роди и
другото им братче Б., както и на майка ми партньора, който се казва С.. С. имал други деца
5
освен Б., имал една дъщеря на 12 или 13 години. Свидетелката знаела, че той й плащал
издръжка, също ако нещо се налага допълнително, те поддържали комуникация с бившата си
съпруга. Свидетелката живеела с тях до преди година и няколко месеца. Жилището било
собственост на баба й. Миналата година баща й въобще не бил виждал Н.. Обадил се само
като си тръгвал да каже, че няма да може да се видят тази година, много бил зает. Тази
година се били виждали 2 или 3 пъти, откакто си бил тук за няма и един месец, тези
виждания били в рамките на един месец. Баща й плащала издръжка на брат й Н.. Много
рядко му предоставял средства извън издръжката. Сега, когато си бил тук, му купил дрехи -
дънки, яке, тениски. Случвало се е за рожден ден например да прати пари за торта. Тази и
миналата година за панаира за първи път се сетил да изпрати пари на Н., но с условие да ги
пести, а не да ги харчи всичките, става въпрос за сумата от 100 лева. Баща й купувал на Н.
лаптоп, два телефона и един таблет, това било 2019-2020 г. След това не се било случвало.
Н. не ползвал вече тези телефони, майка й му купила друг телефон. Лаптопът още се
ползвал от Н., следователно майка й плащала за поддръжката на техниката. Н. бил ученик в
7-ми клас. На ден майка й му дава около 15-20 лева. Н. се хранил вкъщи, в повечето случаи
му се приготвяло каквото той иска, от нищо не бил лишаван. В жилището на майка й се
отоплявали на пелети. Не знаела каква сума е необходима за един отоплителен сезон. За
сметки за телефон разходите били по 50-100 лева за два телефона на месец. Почти всеки
месец на Н. му се купували дрехи и обувки. Когато нещо си харесал, майка й гледала да си
позволи да го купи. Баща й плащал издръжка на Н. в размер на 190 и нещо лева на месец.
Баща й живеел в Холандия с другата си жена и дъщеря й. Той работил в сферата на
строителството. Дъщерята на жена му била винаги добре облечена с маркови дрехи, скъпи
телефони, жена му и тя била същия начин, баща й също. Баща й имал автомобил в
Нидерландия, виждала го преди 2-3 години, марка БМВ е, но не знаела какъв модел е.
Свидетелката работила и реализирала доходи. Майка й помагала финансово. Баща й не бил
предоставял средства, миналата година не го била виждала, нямали комуникация. С баща й
не били в много добри отношения. Преди му звъняла доста често, но от миналата година не
му се обаждала, той казал, че не искал да я чува и не искал да я вижда. Майка й много пъти
се карала и правила забележка на Н., за да се обажда на баща си, да го чуе. Тази година,
когато баща й се прибрал в България, заплашил Н., че ако не иска да отиде при него, ще го
вземе с полиция. Н. по принцип не искал да ходи при него, казва, че го е страх от него. През
2023 г. имало случай, когато Н. не искаше да яде, при което баща ми започнал да му бута
яденето в устата и да му посяга, и Н. се изплашил и оттогава не искал да ходи при баща си,
притеснявал се. Тогава били в едната стая, жена му и дъщеря й също били там. Майка й
купила на Н. нов телефон миналата година. Тези, които били закупени от баща му, били
счупени. Единият стоял вкъщи, не го ползвали, а другият се бил счупил и те го върнали на
баща им. Само единия телефон се счупил, другият бил здрав. Майка й му купила телефон,
защото Н. искал друг, и си бил харесал Айфон. Майка й живеела в едно домакинство с баба
й, другият й син Б. и партньорът й, и брат й Н.. Майка й не заплащала наем за апартамента.
Сметките за този апартамент ги плаща майка й. Партньорът на майка й си имал собствено
жилище и там той също плащал сметки, но й помагал и той с каквото може. Партньорът на
майка й помагал понякога за сметките, на Н. давал пари също понякога. В повечето случаи
всичко, което си харесал Н., му се купува от майка й. Майка й се ограничава, за да може да
си го позволи.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като обективни,
последователни, кореспондиращи на останалия доказателствен материал.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
съобразно установената по делото фактическа обстановка, достигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата, присъдената
издръжка може да бъде изменена. За да се уважи този иск е необходимо да е налице трайно и
съществено изменение в нуждите на издържания и/или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице. Съгласно утвърдената съдебна практика на ВКС
6
/Постановление № 5/16.11.1970 г. на П. на ВС ; Постановление № 5/30.11.1981 г. на Пленума
на ВС и др./ по прилагане на тази разпоредба, възможностите на лицата, които дължат
издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на
лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия за
живот на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства,
които са от значение за случая. При определяне размера на издръжката се отчитат нуждите и
възможностите към момента, когато се постановява решението, но тъй като издръжката се
присъжда за задоволяване на бъдещи нужди, през периода, когато се изпълнява решението е
възможно да настъпят обстоятелства, които налагат нейното изменение. Изменението на
обстоятелствата може да се отнасят до здравословно състояние, трудоспособност, доходи,
семейно положение и други, но за да се уважи иск за изменение на издръжката се изисква
трайна или съществена промяна в нуждата на търсещия издръжка или във възможностите на
задълженото лице.
В конкретния случай при така установените фактически положения съдът намира, че
е налице промяна в обстоятелствата, каквато се визира в нормата на чл. 150 от СК, като
обуславяща увеличаване на присъдена издръжка в полза на ненавършилото пълнолетие дете.
От постановяване на решението по гр.д. № 252/2019 г. по описа на РС Мадан, с което е
определен първоначалният размер на издръжката за детето са изминали 6 години, като към
момента на депозиране на исковата молба по настоящото дело детето Н. е на 12 години, в
резултат на което се е увеличила и необходимостта от средства за посрещане както на
обикновените му потребности за храна, облекло, отопление, учебни помагала и пособия,
здравеопазване, така и нуждите и от извънкласни дейности, социален живот и развлечения,
необходими за пълноценното развитие и израстване на всяко дете в тази възраст. Касае се за
наложителни разходи с траен характер, които от постановяването на Решение №
106/27.09.2019 г. по гр.д. № 252/2019 г. по описа на РС Мадан постепенно се увеличават.
Успоредно с това е общоизвестно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че цените
на стоките и услугите в страната са значително повишени спрямо 2019 г.., показателни за
което са както данните на НСИ, така и увеличения на минималната работна заплата,
достигнала за периода от 560 лева през 2019г. до 1077 лева през 2025 г. Ето защо съдът
намира, че първоначално определената издръжка вече се явява недостатъчна за покриване
нарасналите потребности на непълнолетното дете и несъмнено следва да бъде увеличена,
още повече, че както определеният размер от 160 лева, така и действително заплащаният от
бащата размер на издръжката в размер на 100 евро е значително под законоустановения
минимум от 269,25 лева. Всички тези обстоятелства, са достатъчно основание съдът да
приеме, че предявеният иск за увеличение размера на присъдената издръжка на Н. Р.ов Ч. е
доказан по своето основание.
Нуждата от издръжка на детето следва да се определи с оглед на обикновените
условия на живот за него, предвид възрастта му, а възможностите на родителите му да му
осигуряват издръжка следва да се определи според техните доходи, имотно състояние и
квалификация. В случая се касае за малолетно дете, което към датата на приключване на
съдебното дирене е на 12 години и посещава училище. Липсват данни детето да посещава
извънкласни занимания, за които да се заплащат допълнителни средства. Не се установява
детето да има специфични здравословни или други нужди, изискващи повече средства за
издръжка от обичайните за деца на тази възраст. Отчитайки в съвкупност нуждите на детето,
възможностите на майката и на бащата, съдът счита, че адекватният размер на общата
парична месечна издръжката, която родителите са длъжни и обективно могат да осигуряват
на детето е в размер на 800 лева - за храна, дрехи, здравни нужди, учебни пособия,
задоволяване на други текущи нужди и развлечения. Този характер на издръжката цели
осигуряването на средства, които да гарантират на детето начин на живот и развитие,
каквито то би имало, ако родителите му живееха заедно, а несъмнено първото и най-важно
задължение на всеки родител е да се грижи подобаващо за детето си, да му осигури условия
за развитие. От събраните по делото доказателства се установява, че бащата реализира
значително по-висок доход от майката, който вземайки предвид представената данъчна
декларация на ответника е възлизал на сумата от около 3200 евро месечно през изминалата
7
2024 г.,а към настоящия момент ответникът декларира доход в размер на 3000 евро месечно.
Същият няма други деца, на които да дължи издръжка, освен непълнолетният си син Н.,
като не участва по никакъв начин в непосредствените грижи за него. Определеният с
Решение № 106/27.09.2019 г. по гр.д. № 252/2019 г. по описа на РС Мадан режим на лични
контакти с детето не се изпълнява поради отсъствието на ответника от страната, а срещите
между бащата и детето през годината са единични и се осъществяват през летния сезон,
когато бащата ползва отпуск и се прибира в Република България. Налице са доказателства
по делото- показанията на св. М. Ч.а, които са в унисон със събраните данни от социалния
доклад на ДСП Мадан, според които през изминалата 2024 г. бащата и детето не са се
срещали дори и през летния сезон. Ето защо при разпределението на общата издръжка
между родителите, съдът счита за напълно справедливо ответникът да поеме заплащането на
сумата от 520 лева, а останалите 280 лева да продължат да се осигуряват от майката, която
осъществява непосредствената ежедневна грижа по отглеждане и възпитание на детето,
поради което следва да предоставя по-малък дял от паричната издръжка за детето, тъй като
съгласно т. 7 от Постановление № 5/1970г. на Пленума на ВС, усилията, полагани от
родителя във връзка с отглеждането на детето, се вземат предвид при определяне размера на
издръжката, която той дължи. По изложените мотиви и като съобрази материалните
възможности на ответника и нуждите на детето, съдът намира предявеният иск за
основателен до сумата 520 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба, до
настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. За разликата от 520 лева до пълния
предявен от 600 лева месечно искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. За това в
конкретния случай следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в
частта му относно определения размер на месечната издръжка .
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се дължат сторените по делото разноски по
съразмерност с уважената част от иска. Същите се констатираха на сумата от 600 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение. По съразмерност с уважената част от иска в полза на
ищцата следва да бъде присъдена сумата от 490 лева.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника се дължат направените по делото
разноски по съразмерност с отхвърлената част от иска. Същите се констатираха от съда в
размер на 650 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. По съразмерност с отхвърлената
част от иска в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 112 лева.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи по сметка на Районен съд Мадан
държавна такса върху увеличението на издръжката в размер на 518,40 лева. Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, която Р. П. Ч., ЕГН **********, с адрес: * е осъден
да заплаща по силата на Решение № 106 от 27.09.2019 г. по гр.д. № 252/2019 г. по описа на
РС Мадан на ненавършилото пълнолетие дете Н. Р.ов Ч., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител В. В. Д., ЕГН **********, като УВЕЛИЧАВА размера на
издръжката от 160 лева месечно на 520 лева (петстотин и двадесет лева) месечно, считано
от датата на подаване на исковата молба - 21.07.2025 г. до настъпване на обстоятелства,
водещи до нейното изменение или прекратяване, платима до 10-то число на текущия месец,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 520 лева до пълния предявен размер от 600 лева месечно.
Издръжката може да бъде заплатена по следната банкова сметка на В. В. Д.: IBAN: *
BIC CECBBGSF.
ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
8
решението в частта относно издръжката.
ОСЪЖДА Р. П. Ч., ЕГН **********, с адрес: * да заплати на В. В. Д., ЕГН
**********, с адрес: * сумата от 490 лева (четиристотин и деветдесет лева) направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност с уважената част от
искането.
ОСЪЖДА В. В. Д., ЕГН **********, с адрес: * да заплати на Р. П. Ч., ЕГН
**********, с адрес: * сумата от 112 лева (сто и дванадесет лева) – направени по делото
разноски по съразмерност с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Р. П. Ч., ЕГН **********, с адрес: * да заплати по сметка на РС Мадан, в
полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 518,40 лева (петстотин и
осемнадесет лева и четиридесет стотинки) – държавна такса върху увеличението на
издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от 01.10.2025 г. на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
9