Р Е Ш
Е Н И Е
17.02.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, V въззивен състав в публично съдебно заседание
на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
М.ИЛИЕВА
при секретаря Пенка Цанкова и с участието на прокурора Борис
Балев като разгледа докладваното от младши съдия Илиева в.н.о.х.д. № 3260
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 29.03.2018 г.,
постановена по н.о.х.д. № 6028 по описа за 2011 г. на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 12-ти състав, подсъдимите С.К.К. и Т.С. Т., са признати
за виновни за това, че в съучастие, като съизвършители, съответно: за времето
от 06.08.2008 г. до 06.03.2009 г. за първата и от 06.08.2008 г. до 05.11.2008
г. за втората подсъдима, в гр. София, при условията на продължавано
престъпление, с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили заблуждение
у различни граждани, че като служители на фирма за недвижими имоти „Б.Г.“ и „Г.И.“
ООД са упълномощени да предлагат за отдаване под наем жилища, находящи се в гр.
София, ул. „*****и ул. „*****, като знаели, че не са упълномощени с такива
права, и с това им причинили имотна вреда в размер общо на 6876,27 лв., по
обвинението на първата подсъдима и съответно 6726,27 лв. по обвинението на
втората подсъдима, поради което и на основание чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК им е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от две години, изпълнението на което, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от 5 години. С присъдата
подсъдимите са признати за невиновни в това, че на 15.09.2008 г. и на
17.09.2008 г., в съучастие, като съизвършители, с цел да
набавят за себе си имотна облага, възбудили заблуждение у Д.С.Р., че са
служители на фирма за недвижими имоти „Б.Г.“ ЕООД и отдават под наем жилище,
находящо се в гр. София, на ул. „*****, като знаели, че не са упълномощени с
такива права, за което Русев платил сумите от 300 лв. и 560 евро, равняващи се
на 1072,00 лева, с което му причинили имотна вреда, поради което и на основание
чл. 304 от НПК са оправдани по първоначално повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1
от НК в тази му част и за разликата в общата стойност на имотната вреда
съответно за подсъдимата С.К.К. за сумата от 6876,27 лв. до 8248,27 лв., а за
подсъдимата Т.С. Т. за сумата от 6726,27 лв. до 8098,27 лв. На основание чл.
189, ал. 3 от НПК подсъдимите са осъдени да заплатят сторените по делото
разноски. Срещу така постановената присъда
в осъдителната част е постъпила въззивна жалба ведно с допълнение към нея от
защитника на подсъдимите – адв. Г.В., в която са изложени подробни доводи за
неправилност на атакувания съдебен акт. Излага, че производството е образувано
въз основа на обвинителен акт, който страда от недостатъци, в това число и
навежда доводи, че името на подсъдимата М. е неточно посочено. Твърди, че
правото на защита на подсъдимите е било нарушено, тъй като в
първоинстанционното производство не са допуснати до разпит поискани от защитата
на подсъдимите свидетели и повторни експертизи. Сочи, че в нарушение както на правото
на защита, така и на правото на обвинението да се запознае с представените от
защитата доказателства, първоинстанционният съд е отказал да отложи делото за разглеждане
на по-късна дата с оглед осигуряване на възможност за подготовка на страните.
Позовава се на нарушение на правото на лична защита на подсъдимите, като
твърди, че в противоречие с чл. 291 от НПК съдът не е дал възможност на двете
подсъдими да пледират в лична защита. Позовава се на нарушение на материалния
закон при определяне на наказанията, като навежда доводи, че
първоинстанционният съд не е взел предвид изтеклия период от време от
извършване на инкриминираното деяние до постановяване на първоинстанционната
присъда, който, като неразумен по смисъла на чл. 6 от ЕКЗПЧОС. Прави искане за
отмяна на присъдата в обжалваната част и за постановяване на съдебен акт, с който
подсъдимите да бъдат признати за невиновни и оправдани по повдигнатото
обвинение, евентуално наложеното наказание да бъде намалено.
Препис от жалбата ведно с
допълнението към нея е връчен на Софийска районна прокуратура като писмено
възражение не е направено.
Присъдата
не е протестирана в оправдателната част.
В
открито съдебно заседание защитникът на подсъдимите адв. Р.П. поддържа жалбата
и допълнението към нея, като прави обстоен доказателствен анализ и излага подробни
съображения за това, че присъдата следва да бъде отменена.
Представителят
на държавното обвинение поддържа, че присъдата е правилна и като такава следва
да се потвърди, в подкрепа на което излага, че авторството на деянието се
установява по безспорен начин от анализа на доказателствените източници, които
са събрани по предвидения в НПК ред, а наложеното наказание е справедливо.
Подсъдимите С.К.К. и Т.С.М. се присъединява към казаното от защитата, като заявяват, че не са
извършили престъплението, за което са обвинени, като по същество в последната
си дума молят да бъдат оправдани, евентуално наложените им наказания да бъдат
намалени.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след извършена
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намери за установено следното от фактическа страна:
При извършена служебна проверка в рамките на правомощията си настоящият
състав на въззивния съд намира за неоснователни
доводите на защитата, че обвинителният акт е лишен от годност да очертае
съставомерните признаци на престъплението, предмет на разглеждане. В
действителност, макар и пестелив и с наличие на известно количество технически
грешки в изписване на думи и калкулация на цифри, същия съдържа достатъчно
факти, обуславящи обективните и субективните признаци на това престъпление,
както и участието на подсъдимите в него, както сочи и ТР № 2/2002 г. на ОСНК на
ВКС, поради което не може да се приеме, че е налице ограничаване правото на
защита на подсъдимите. Липсва неяснота за датата на настъпване на вредите за
всяко едно от лицата, не съществува и липса на логика, както се твърди от
защитата при посочването, че подсъдимите са действали като служители на двете
търговски дружества „Б.Г.“ ЕООД и „Г.И.“ ООД, като в обвинението не съществува
и противоречие в тази връзка.
В хода на проведеното първоинстанционно
съдебно следствие са изяснени всички правно значими обстоятелства, свързани с
предмета на делото. Съдът е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 14 и
чл. 305, ал. 3 НПК и е направил подробен анализ на доказателствените източници,
които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Въззивният
съд, след като подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по
делото и след извършен собствен анализ установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимата С.К.К. е
родена на *** г. в г.р Лом, българка, български гражданин, омъжена, неосъждана
към датата на инкриминираното деяние, безработна, с адрес в гр. София, ул. „*****.
Подсъдимата Т.С.М.
(посочена в обвинителния акт с предбрачното си фамилно име Т., което същата е
променила след като прела фамилното име на съпруга си съгласно акт за
граждански брак от 09.09.2002 г., който брак е прекратен с влязло в сила
решение от 09.06.2005 г. на РС гр. Костинброд, по гр. дело № 261/2005 г.,
според което след развода съпругата е продължила да носи фамилното име М. с
изричното съгласие на съпруга), е родена на *** ***, българка, български
гражданин, разведена, неосъждана с адрес в гр. София, ж.к. „*****, живуща ***.
В началото на август месец
2008 г., подсъдимите се занимавали с брокерска дейност, включваща
посредничество при покупко-продажба и отдаване под наем на недвижими имоти,
като подсъдимата С.К.К. била управител на „Б.Г.“ ЕООД, регистрирано по ф.д. №
14281/2000 г. на СГС, впоследствие пререгистрирана в Търговски регистър с ЕИК *****.
Във връзка с тази дейност, в началото на месец август 2008 г. публикували във
вестник „П.“ и на специализиран интернет сайт за имоти imoti.bg обяви, за това
че се отдават под наем жилища находящи се в гр. София, на ул. „*****и в гр.
София, на ул. „*****. В обявите били посочени телефони за връзка и лице за
контакт Т.С.М..
Свидетелите П.П.П.и Ц.И.Т.проявили
интерес към обявата, тъй като си търсели жилище под наем и позвънили, като на
посочения мобилен телефон им отговорило лице, което се представило са служител
на агенцията за недвижими имоти, а именно брокер и с името Т.С.М.. Свидетелите
се уговорили за среща за оглед на жилище, находящо се в ж.к. „Гео Милев“, на
ул. „Кочани“ № 2. На 06.08.2008 г. на срещата, близо до Румънското посолство се
явили подсъдимите С.К.К. и Т.С.М.. Четиримата огледали жилището, свидетелите П.и
Т.го харесали, съгласили се да наемат същото за срок от една година, поради
което свидетелят П.платил капаро в размер на 50,00 лв., за което подсъдимата Т.С.М.
издала разписка. В разписката е посочена дата за сключване на договора за наем
20.08.2008 г. при месечна наемна цена в размер на 210 евро. Няколко дни
по-късно, на 14.08.2008 г. подсъдимата М. се свързала със свидетеля П.и
поискала да подпишат писмен договор за наем. Тъй като и двамата свидетели били
на работа, подсъдимата М. предложила да посети заведението „Оливс“, находящо се
на бул. „Васил Левски“ № 75, където работел свидетелят Ц.И.Т.. На срещата със свидетеля Ц.И.Т.в заведението
дошли подсъдимите С.К.К. и Т.С.М. и там свидетелят
Тодоров, в качеството си наемател подписал договор за наем от 14.08.2008 г., за
срок от една година, считано от 20.08.2008 г. с подсъдимата К., за жилище,
находящо се в гр. София, ул. „Кочани“ № 2, за месечна наемна цена в размер на
210 евро, в който като наемодател е посочено лицето И.К.Л.. Договорът бил
подпечатан с мокър печат на „Групинвест“ ООД. При подписване на договора
свидетелят Ц.И.Т.предал на подсъдимите сумата
от 980 лева, представляваща депозит и наемна цена, а последните потвърдили, че
ще му предадат ключовете за апартамента след няколко дни, тъй като
собствениците ги няма. На 20.08.2008 г. двамата свидетели позвънили на телефона
от обявата, за да уговорят нанасянето си, но никой не им отговорил. В
следващите дни продължили да търсят контакт с подсъдимите и след като установили
връзка с К., тя обещала, че договорът ще бъде развален, което не станало.
На
06.08.2008 г. свидетелката М.Я.И.се свързала по телефона с подсъдимата С.К.К. във връзка с публикуваната от „Б.Г.“ EООД обява за отдаване под наем на жилище, находящо
се в гр. София, на ул. „***** и си уговорили среща за оглед, който се
осъществил в присъствието на двете подсъдими, които се представили за брокери на недвижими имоти. Свидетелката М.Я.И.харесала жилището и на 11.08.2008
г. се срещнала с подсъдимите на
кръстовището на бул. „Дондуков“ и ул. „Г.С.Раковски“, на която двете
пристигнали с автомобил. Свидетелката предала в автомобила на подсъдимите
сумата от 200 лв. капаро за апартамента, за което те ѝ издали разписка. Двете
се уговорили със свидетелката да се чуят допълнително и да уточнят деня, в
който собственикът на жилището може да го предаде срещу доплащане на наема.
След многократни позвънявания от страна на свидетелката, които били отклонявани
от подсъдимата К. с различни мотиви, среща за предаване на апартамента не се
състояла, като заплатеното капаро също не било върнато на свидетелката.
На
27.08.2008 г. свидетелят И.В.М.видял в сайта imoti.bg обява за отдаване под
наем на апартамент на ул. „Кочани“ № 2а и се свързал с подсъдимата С.К.К.. Уговорили си среща на Румънското посолство, след което отишли на
адреса. На срещата присъствала и подсъдимата Т.С.М.. След като отворили
апартамента установили, че вътре има вещи на друго лице, като двете изразили
пред свидетеля предположение, че са на познат на лицето, което отдава
апартамента под наем. Подсъдимата К. провела разговор по телефона и уведомила
свидетеля, че собственичката е пуснала някого вътре, но апартаментът ще бъде
свободен след седмица, а договор за наем може да се сключи считано от
01.09.2008 г. Свидетелят М.се съгласил, като след огледа той и двете подсъдими
седнали заедно в кафене наблизо и той им дал 50 евро, чиято левова
равностойност изчислена по курса на БНБ e 97,79 лева, като депозит за апартамента, а
подсъдимите му издали разписка, обективираща постигната уговорка, в това число
и за датата, от която жилището може да бъде наето. На уговорения ден свидетелят
М.не успял да осъществи контакт с подсъдимата С.К.К. и по тази причина издирил
координати на агенция „Б.Г.“ ЕООД в интернет. Обадил се на посочения телефонен
номер, на който му отговорила подсъдимата С.К.К., която казала, че адреса на
агенцията е на бул. „Васил Левски“. М.не открил никой на посочения адрес.
В края на месец август
2008 г. свидетелката З.Н.М.и нейната приятелка свидетелката А.А.А.търсели
жилище, което да наемат, поради което видяли обява във вестник „П.“. След като
се обадили на посочения в обявата телефон се свързали с подсъдимите, които им
обяснили, че става въпрос за имот, находящ се в гр. София, на ул. „*****. На
29.08.2008 г. двете свидетелки отишли на оглед на жилището заедно с подсъдмите
и го харесали. Обявената от подсъдимите цена била 250 евро. Същата вечер свидетелките
се обадили на подсъдимата С.К.К. и ѝ казали, че искат да наемат жилището,
но тя обяснила, че кандидатите са много и трябва да оставят капаро от 200,00
лв. В тази връзка си уговорили среща на 01.09.2008 г., сутринта на хотел „Хемус“,
където подсъдимите дошли с автомобил, в който влязла свидетелката А.. Тя
заплатила сумата от 200 лева –100 лева от нейно име и 100 лева от името на
свидетелката Митева, за което Т.С.М. издала разписка, в която вписала на издател
името „Т. Т. М.“ и ЕГН, както и крайна датата, на която следва да бъде сключен
договор за наем – 04.09.2008 г. На сочената дата подсъдимите казали на
свидетелките, че сключването на договора се отлага. Свидетелките се усъмнили и
проверили в интернет посочения ЕГН, който се оказал невалиден. Свързали се
отново с подсъдимите и поискали предаденото капаро да им бъде върнато, но С.К.К.
заявила, че това е невъзможно.
На 01.09.2008 г. И.Г.С.заплатил на подсъдимите сумата в размер на 200
лева, представляваща капаро за наемане на апартамент, находящ се в гр. София,
ул. „*****, който следвало да бъде нает за месечна наемна цена в размер на 255
евро, считано от 15.09.2008 г., а подсъдимите му
издали разписка, обективираща постигната уговорка, в това число и за датата, от
която жилището може да бъде наето.
През месец август 2008 г.
свидетелката К.С.Т.търсела жилище, което да наеме заедно с М.С.Д., поради което
на 29.08.2008 г., след като видяла обява във вестник „П.“ се обадила на
посочения в обявата телефон и се свързала с подсъдимите, които ѝ
обяснили, че става въпрос за имот, находящ се в гр. София, на ул. „*****. На
01.09.2008 г. двете подсъдими завели свидетелката на оглед на жилището, която
свидетелката харесала. Подсъдимите ѝ обяснили, че трябва да заплати
капаро в размер на 200 лева, което тя платила срещу което подсъдимите ѝ
издали квитанция и постигнали уговорка договорът за наем да бъде сключен до
15.09.2008 г., а нанасянето в жилището да се осъществи на тази дата, тъй като жилището
ще бъде свободно на 15.09.2008 г. В изпълнение на уговорката за сключване на
договор, на 08.09.2008 г. подсъдимите се срещнали със свидетелката К.С.Т.в кафе-бар
„Шоколад“, където подписали договор за наем на жилище, находящо се в гр. София,
на ул. „Любен Каравелов“ № 86, както е посочено в договора за наем, за срок от
една година, срещу месечна наемна цена в размер на 250 евро. В изпълнение на
поетото в чл. 3 от договора задължение за предплащане на месечен наем за
периода 16.09.2008 г. до 16.10.2008 г., както и за депозит за консумативи и
комисионна, свидетелката К.С.Т.заплатила на подсъдимите и сумата в размер на
1025 лева. На 16.09.2008 г. свидетелката се свързала с подсъдимите, за да се
уговорят за получаване на ключовете за апартамента, но същите ѝ
отговорили, че нанасяне в жилището е невъзможно, тъй като предишните наематели
все още не са го освободили. На 18.09.2008 г. свидетелката отново ги потърсила,
но този път подсъдимите обяснили, че наемателите все още не са се изнесли и
предложили на свидетелката да изчака. Тя се съгласила, но след няколко дни
отново потърсила подсъдимите. Те отново обяснили, че нанасяне в жилището все
още не е възможно, като този път К.С.Т.уведомила, че се отказва от договора и
поискала заплатените суми да ѝ бъдат върнати, но това не се случило, тъй
като в следващите дни телефоните за контакт на подсъдимата К. били изключени.
В началото на месец
септември 2008 г., свидетелката Б.В.Г.търсила жилище в гр. София, поради което
позвънила на телефонен номер за отдаване на жилище под наем, който узнала от публикувана
във вестник „П.“ обява. Лицето, което отговорило на посочения в обявата телефон
се представило като брокер на недвижими имоти от дружество „Г.И.“ ООД.
Свидетелката си уговорила среща с брокера, като на срещата се явила подсъдимата
С.К.К., която се представила с името И.К.И.. Подсъдимата завела свидетелката Г.и
свидетеля П.П.К., който я придружавал, на оглед на жилище – апартамент, находящ
се в гр. София, на ул. „*****, който свидетелката харесала и решила да наеме.
Още на същия ден - 11.09.2008 г. свидетелката Б.В.Г.се обадила повторно на
подсъдимата К. в тази връзка. Подсъдимата казала на свидетелката, че следва да
заплати капаро за имота, за да бъде свален от обявите, поради което уговорили
повторна среща. На срещата на бул. „Патриарх Евтимий“, пред будка за вестници,
на която се явили двете подсъдими С.К.К. и Т.С.М., свидетелката Б.В.Г.заплатила
сумата в размер на 200 лева в присъствието и на свидетеля К.. Подсъдимата С.К.К.
издала разписка на свидетелката, обективираща постигната уговорка за наем на
жилище, с адрес „13-ти март“ № 86, за сумата от 250 евро, в това число и за
датата 17.09.2008 г., от която жилището може да бъде наето. В разписката
подсъдимата К. вписала на името на издател името И.К.И., с което се представила
вместо истинското си име, както и че документът е издаден от „Г.И.“ ООД. Когато
денят за нанасяне в жилището дошъл, свидетелката Г.се свързала с подсъдимите,
които ѝ обяснили, че нанасяне не е възможно, тъй като настоящите
наематели са в чужбина и не могат да изнесат вещите си. След неколкократно
отлагане от страна на подсъдимите, свидетелката Г.ги уведомила, че се отказва
от договора и поискала предплатената сума да ѝ бъде възстановена. Във
връзка с горното на 29.10.2008 г., посетила офис на дружеството на бул. „Христо
Ботев“, където подписала протокол с представител на „Б.Г.“ ЕООД с БУЛСТАТ *****,
в който било посочено, че дружеството се задължава да заплати на свидетелката
сумата по представената разписка за капариране и квитанция за платени суми,
което не се случило.
На 09.09.2008 г.,
свидетелката И.И., сръбски гражданин, видяла във вестник „П.“ обява за отдаване
на апартамент под наем в центъра на гр. София, на която позвънила и си
уговорила среща за оглед на ъгъла на бул. „Васил Левски“ и ул. „Г. С.
Раковски“. На 10.09.2008 г. подсъдимите завели свидетелката на оглед на жилище
– апартамент, находящ се в гр. София, на ул. „*****. Свидетелката Иванов го
харесала и решила да го наеме, но тъй като не носела достатъчна сума, за да
остави капаро на същия ден, се уговорили с подсъдимите да се срещнат на
следващия ден, за да остави исканата сума и обявата да бъде свалена. В
изпълнение на уговорката, на следващия ден 11.09.2008 г. свидетелката И.И. се
срещнала с подсъдимата Т.С.М. ***“, качила се в лекия автомобил „Фолксваген“, с
който подсъдимата дошла, и ѝ предала сумата от 400 лева. Подсъдимата Т.С.М.
издала разписка на свидетелката, обективираща постигната уговорка за наем на
жилище, с адрес „13-ти март“ № 4, за сумата от 250 евро, в това число и за
датата 20.09.2008 г., от която жилището може да бъде наето. В разписката
подсъдимата М. вписала на името на издател името Христина Ковачева, с което се
представила вместо истинското си име. Впоследствие подсъдимите се свързали със
свидетелката Иванов за подписване на окончателен договор и предплащане на
депозит в размер на един наем на жилището, срещнали се в заведение, но след
като свидетелката поискала отново да види апартамента, подсъдимите я уведомили,
че това е невъзможно и преустановили контакт с нея.
През месец септември 2008
г. свидетелите Д.И.Н.и А.В.А.също търсели да наемат жилище в гр. София. В сайта
„Български имоти“ двама видели обява за отдаване под наем на жилище –
апартамент, находящ се в гр. София, на ул. „*****, на която позвънили и се
свързали с подсъдимите. След като огледали апартамента на посочения адрес,
свидетелите го харесали и решили да го наемат. Подсъдимата К. им обяснила, че
тъй като на следващия ден имат оглед с други клиенти, двамата следва да оставят
капаро преди следващия оглед. Същият ден свидетелите платили сумата в размер на
150 лева – по 75 лева всеки. На 20.09.2008 г. свидетелят А.В.А.се срещнал с
подсъдимите на бул. „Патриарх Евтимий“, когато подписал договор за наем на
апартамента, находящ се на ул. „*****, като заплатил на подсъдимите сумата в
размер на два наема от 600 евро, половината от които впоследствие му били
възстановени от свидетеля Д.И.Н.. Подсъдимите се уговорили със свидетеля
Александров да предадат ключовете от апартамента след няколко дни, тъй като
старите наематели още били там. Въпреки опитите от страна на свидетелите да
осъществят среща впоследствие, такава не се случила, тъй като подсъдимите
постоянно я отлагали под различен предлог. На 16.10.2008 г. свидетелите
посетили офиса „Б.Г.“ на бул. „Христо Ботев“, където се уговорили с подсъдимата
С.К.К. да подпишат нов договор за наем, като ѝ върнали първия и
разписката за предадените суми. На сочената дата свидетелите Д.И.Н.и А.В.А.от
една страна и подсъдимата С.К.К. от друга, подписали втори договор за наем на
апартамента, находящ се в гр. София, на ул. „*****, за срок от една година,
считано от 20.10.2008 г., при месечна наемна цена в размер на 300 евро. В
договора за наем като наемодател бил вписан Р.К.К.. След няколко дни
свидетелите се свързали с подсъдимите, за да вземат ключовете за апартамента,
но достъп отново не им бил осигурен. На 05.11.2008 г. подсъдимата К. издала
разписка, в която поела задължението да осигури на свидетеля А.В.А.квартира в
центъра на гр. София, което задължение не изпълнила.
На 24.09.2008 г.
свидетелката Н.Й.К.видяла обява за отдаване на недвижим имот под наем във
вестник „П.“. Обадила се на посочения телефонен номер и се свързала с жена,
която се представила като брокер на недвижими имоти с името И.. Свидетелката си
уговорила среща за оглед на кръстовището на ул. „Г. С. Раковски“ с ул. „Любен
Каравелов“. На срещата дошли двете подсъдими, които се представили за брокери в
агенция за недвижими имоти „Г.И.“, като подсъдимата С.К.К. се представила на
свидетелката си името И.. Подсъдимите завели свидетелката Н.Й.К.на оглед на
апартамент, на третия етаж на ул. „*****, който свидетелката харесала и решила
да наеме. Подсъдимите ѝ обяснили, че имотът е свободен от началото на
месец октомври, но е необходимо да остави капаро преди сключването на договора.
Свидетелката К.се съгласила и платила капаро в размер на 300 лева, за което подсъдимите
издали квитанция от приходен касов ордер от името на „Г.И.“ ООД. На следващия
ден свидетелката Н.Й.К.потърсила подсъдимата К. с името И., за да подпишат
договор за наем, но К. обяснила, че е в провинцията. Свидетелката продължила да
я търси през следващите дни, но не установила контакт и до подписване на
договор и предаване на ключове от жилището не се стигнало.
На 24.09.2008 г.
свидетелят Г. П.Д., заедно с негов приятел решили да наемат жилище под наем.
Така попаднали на обява за отдаване на недвижим имот под наем във вестник „П.“.
Д.се обадил на посочения телефонен номер и си уговорил среща на кръстовището на
ул. „Г. С. Раковски“ с ул. „Любен Каравелов“ за оглед, който да се проведе на
следващия ден – 25.09.2008 г. На уговорения ден отишъл на срещата с неговия
приятел и там се видели с двете подсъдими, които се представили за брокери в
агенция за недвижими имоти „Б.Г.“, като подсъдимата С.К.К. се представила на
свидетеля си името И.. Подсъдимите завели свидетеля и неговия приятел на оглед
на апартамент, който се намирал на третия етаж на ул. „*****в гр. София.
Свидетелят Г. П.Д. харесал апартамента и решили да го наемат. Подсъдимите
обяснили, че имотът е свободен, но е необходимо да бъде оставено капаро преди
сключването на договора на 29.09.2008 г. Свидетелят Д.се съгласил и платил
капаро в размер на 300 лева, за което и подсъдимата М. издал квитанция от приходен
касов ордер от името на „Г.И.“ ООД и се уговорили да подпишат договор на 29.09.2008
г. След като се разделили, свидетелят Д.разгледал внимателно квитанцията и се
усъмнил в нея, поради което се обадил веднага на подсъдимата С.К.К., която
потърсил с името, с което тя се представила, а имено И. и поискал повече
информация за агенцията. Подсъдимата К. се държала агресивно по телефона, но
после обяснила, че офисът на агенцията се намира на бул. „Христо Ботев“ № 17.
Свидетелят отишъл там незабавно и видял, че на адреса няма такъв офис. Обадил
се на подсъдимата К. отново и поискал да сключат договор незабавно, но тя му
обяснила, че собствениците на имота са в чужбина и подписване на договор в
момента е невъзможно. Свидетелят Д.продължил да я търси, а тя от своя страна на
отлага, като накрая спряла да отговоря на телефона, който Д.имал.
На 29.09.2008 г.
свидетелката Г.К.Д.се обадила на обява за отдаване на недвижим имот под наем
във вестник „П.“. На посочения в обявата телефонен номер отговорила жена, която
се представила за брокер и си уговорила среща за оглед на апартамент, който се
намирал на третия етаж на ул. „*****в гр. София, за който подсъдимата К.
казала, че е неин. Огледът се състоял на същия ден и на него свидетелката Д.отишла
със сина си Е.С., а подсъдимата С.К.К. била заедно с подсъдимата Т.С.М., която
също се представила за брокер от същата агенция за недвижими имоти, офисът на
която бил на бул. „Христо Ботев“. Свидетелката Г.К.Д.и синът ѝ харесали
апартамента и решили да го наемат. Подсъдимите обяснили, че имотът не може да
бъде нает веднага, но това е възможно след 7 дни, като обяснили също така, че е
необходимо да бъде оставено капаро преди сключването на договора. Свидетелката Д.не
се усъмнила и платила капаро в размер на 300 лева, за което и подсъдимата К. издала
на името на К.Е.С.разписка за капариране, обективираща постигната уговорка за
наем на жилище, с адрес „*****, за сумата от 260 евро, в това число и за датата
07.10.2008 г., от която жилището може да бъде наето. След известно време
свидетелката Д.започнала да търси подсъдимите във връзка с наемането на
апартамента, като те понякога отговаряли, а понякога не, като представяли
различни оправдания за това, че договор и предаване на жилището не може да се
осъществи. В крайна сметка страните се уговорили да се срещнат на посочената в
разписката дата. На срещата подсъдимата К. поискала заплащане на още средства в
размер на един наем. Свидетелката Д.отговорила, че ще заплати сумата, само при
условие, че се нанесе в жилището незабавно и подпишат договор, което ядосало
подсъдимата, която заявила, че си губят времето. Тогава свидетелката Д.си
поискала капарото обратно, но подсъдимата отказала до го върне. Свидетелката Г.К.Д.се
усъмнила, че става въпрос за измама, поради което подала сигнал в полицията.
На 29.09.2008 г.,
свидетелят А.П.С.попаднал на обява за отдаване на недвижим имот под наем във
вестник „П.“, тъй като заедно със свидетелката К.В.С.търсели апартамент по
наем. Обадил се на посочения телефонен номер и си уговорил среща за оглед, на
която дошли подсъдимите, които се представили за брокери в агенция за недвижими
имоти „Б.Г.“. Подсъдимите завели свидетеля на оглед на апартамент, който се
намирал на третия етаж на ул. „*****в гр. София. Свидетелят харесал апартамента
и решил да го наеме. Подсъдимите му обяснили, че имотът е свободен, но е
необходимо да остави капаро. Свидетелят се съгласил и платила капаро в размер
на 200 лева, за което подсъдимите издали квитанция от приходен касов ордер от
името на „Б.Г.“ ЕООД. Впоследствие, тъй като подсъдимите обяснили на свидетеля,
че старите наематели все още не са се изнесли и имотът не е свободен веднага,
той отишъл до офиса на дружеството на бул. „Христо Ботев“, за да подпише
договор за наем на имота от името на двамата със свидетелката К.В.С., който
договор трябвало да е подписан от собственика на апартамента. Свидетелят видял,
че в договор пише сума, за която не са се уговаряли, веднага се обадил на
подсъдимите и ги уведомил, че е станала грешка. Те казали, че ще се свържат със
собственика. Впоследствие свидетелят разбрал от телевизията, че срещу
подсъдимите има подадени и други сигнали, усъмнил се, че става въпрос за измама
и си потърсил от подсъдимите предадената им сума, но не получил същата обратно.
На 29.09.2008 г.
свидетелите Я.Д.М., А.К.К.и техен приятел П.К.също търсели да наемат жилище в
гр. София. Така попаднали на обява във вестник „П.“ за отдаване под наем на
жилище – апартамент, находящ се в гр. София, на ул. „*****, на която свидетелят
К.позвънил и се свързали с подсъдимите. Уговорили си среща за оглед на
30.09.2008 г. на подлеза на бул. „Васил Левски“ и ул. „Г. С. Раковски“, на
която дошли подсъдимите. След като огледали апартамента на посочения адрес,
свидетелите Маринов и К.го харесали и решили да го наемат. Подсъдимата К. им
обяснила, че собственикът е в чужбина и трябва да помислят бързо и ако решат да
наемат имота да го капарират. Същият ден на среща пред кино „Одеон“ свидетелите
платили сумата в размер на 200 лева – по 100 лева всеки, за което подсъдимата К.
издала на името на свидетеля А.К.К.разписка за капариране, обективираща
постигната уговорка за наем на жилище, с адрес в гр. София, „Любен Каравелов“,
за сумата от 260 евро, в това число и за датата 10.10.2008 г., от която
жилището може да бъде наето. Двамата свидетели успели да се срещнат отново с
подсъдимите на 13.10.2008 г. на бул. „Патриарх Евтимий“, като се усъмнили, че
двете не са коректни и поискали да си вземат заплатената сума обратно, поради
което подсъдимата С.К.К. поискала свидетелят Я.Д.М. да изпише собственоръчно
под текста на оригиналната разписка, че се отказва от договора за наем на
имота. Въпреки това заплатената сума не им била върната.
В началото на месец
октомври 2008 г. свидетелката Е.С.К.видяла във вестник „П.“ обява за отдаване
под наем на жилище – апартамент, находящ се в гр. София. На посочения в обявата
телефон се обадил бащата на свидетелката, който уговорил среща с подсъдимите на
03.10.2008 г. Свидетелката разбрала, че апартаментът, за който се отнася
обявата не е свободен, но се уговорили за оглед на друго жилище в центъра на
гр. София, като уговорили среща на Английското посолство, откъдето подсъдимите
завели свидетелката и баща ѝ на оглед на жилище, находящо се на ул. „*****.
Свидетелката Е.С.К.и баща ѝ харесали жилището и решили да го наемат.
Платили сумата в размер на 200 лева, за което подсъдимата К. издала на името на
свидетеля Е.С.К.разписка за капариране, обективираща постигната уговорка за
наем на жилище, с адрес в гр. София, „Любен Каравелов“, за сумата от 260 евро, в
това число и за датата 10.10.2008 г., от която жилището може да бъде наето.
Свидетелката и баща ѝ се разбрали с подсъдимите да се видят преди датата,
на която следва Койчева и нейна приятелка да се нанесат и отпътували обратно за
гр. Варна, откъдето били. Няколко дни преди да тръгнат за гр. София, се
свързали с подсъдимата К., която ги уверила, че всичко е наред. Непосредствено
преди идването на свидетелката и родителите ѝ в гр. София, за да се
нанесе в жилището, се опитали да се свържат с подсъдимата К. отново, но тя не
отговаряла. Свидетелката Е.С.К.отишла заедно с родителите си на адреса,
откъдето разбрали от съседи, че множество други лица са посещавали адреса, за
да го наемат и са оставили капаро, след което свидетелката подала жалба в
полицията.
На 04.11.2008 г.
свидетелят С.Д.Д.видял обява в интернет за отдаване под наем на луксозно жилище
в гр. София за сумата от 260 евро на месец. Свидетелят се обадил на посочения в
обявата телефон и се свързал с подсъдимата К., която се представила за брокер
от „Б.Г.“ ЕООД. Двамата си уговорили среща в гр. София, на ул. „*****. На
срещата били двете подсъдими, които завели свидетеля на оглед на апартамент,
находящ се на етаж 3 на посочения адрес. Свидетелят харесал жилището и решил да
го наеме, поради което се уговорили с подсъдимите да се видят отново на
следващия ден, за да подпишат договора. На следващия ден свидетелят, заедно с
негов приятел Т.К.се срещнали с подсъдимите, като подсъдимата К. обяснила, че
жилището е на нейния син, който живее в Белгия, но тя имала пълномощно да го
представлява, което пълномощно представила. На същата датата подсъдимата в
качеството си на брокер от „Б.Г.“ и пълномощник на Р.К.К. от една страна и
свидетелят С.Д.Д.от друга, подписали предварителен договор за наем за недвижим
имот – апартамент № 8, ет. 3, на ул. „*****, в който било посочено, че
месечната наемна цена в размер на 260 евро, като окончателното сключване на
договор за наем следва да бъде осъществено до 11.11.2008 г. Свидетелят платил
на подсъдимата сумата в размер на 200 лева капаро, за която договорът служи
като разписка за получаването ѝ. На 10.11.2008 г. подсъдимите изпратили
от електорнна поща *****@mail.bg проект на окончателен договор, който
свидетелят коригирал и върнал. Тъй като не се стигнало до подписване на договор
и нанасяне в жилището, свидетелят поискал среща първо със собственика, после с
подсъдимите, които му били отказани под различни предлози. Тогава свидетелят си
поискал обратно платената сума, но връщането ѝ веднага му било отказано.
Впоследствие свидетелят С.Д.Д.разбрал от телевизията, че има и други лица,
които имат претенции спрямо подсъдимите във връзка с посочения недвижим имот,
след което подал сигнал в полицията.
През месец март 2009 г. приятелка
на свидетелката А.М.К.-Х.ѝ се обадила, че във вестник „П.“ е публикувана обява
за отдаване под наем на жилище – апартамент, находящ се в гр. София.
Свидетелката се обадила на обявата и се свързала с подсъдимата С.К.К., с която
уговорили среща за оглед на жилище на ул. „Любен Каравелов“. Свидетелката
огледала жилището и го харесала, след което уговорила среща с подсъдимата в
кафене на НДК и на 06.03.2009 г. ѝ дала капаро за жилището в размер на
150 лева, за която сума подсъдимата С.К.К. издала фактура № ********** от името
на „Б.Г.“ ЕООД. Впоследствие до подписване на договор и предаване на
фактическата власт върху жилището не се стигнало, като подсъдимата спряла да
отговаря на мобилния си телефон. След като свидетелката ходила неколкократно до
жилището, за да търси подсъдимата, но не я открила, подала жалба до 01 РУ СДВР
за случая.
От представения и приобщен
по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот с № 45, том I, рег. №
2486, дело № 33 от 28.12.2002 г. се установява, че С.К.К. е прехвърлила
собствеността върху недвижим имот, а именно: апартамент № 8, находящ се в гр.
София, на ул. „*****, на трети надпартерен етаж на сина си Р.К.К..
По делото се установява,
че подписът за упълномощител в представеното пълномощно от Р.К.К. за С.К.К., по
силата на което последната е упълномощена заедно с К.П.К.да отдава под наем и
да получава суми за депозити и капаро за собствения на Р.К.К. недвижим имот, а
именно апартамент № 8, находящ се в гр. София, на ул. „*****, на трети
надпартерен етаж, не е изпълнен от него.
По делото също така е
установено, че недвижим имот с административен адрес в гр. София, ул. „*****е
собственост на С.Т.Т.и върху имота има учредено право на ползване в полза на М.Г.Т.-Т.,
а имотът в гр. София, ул. „*****е частна общинска собственост.
Недвижим имот с
административен адрес „гр. София, ул. „*****, ап. 4 не се установява да
съществува.
Изложената фактическа
обстановка настоящият състав на съда възприе въз основа на събраните в производството
и приобщени по надлежния ред доказателствени материали - гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно: показанията на свидетелите И.И. (в това число четени на осн. чл. 281, ал. 1, т. 2
от НПК и по реда на чл. 281, ал. 5, вр. чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК), И.В.М.(в
това число четени на осн. чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК), Е.С.К.(в това число
четени на осн. чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК), Ц.И.Т.(в това число четени на осн.
чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК), А.П.С.(в това число четени на осн. чл. 281, ал.
1, т. 2 от НПК), З.Н.М.(в това число четени на осн. чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК), П.П.П., А.А.А.(в това число четени на осн. чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК), Б.В.Г.(в
това число четени на осн. чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК), Я.Д.М., А.К.К., М.Я.И.(в
това число четени на осн. чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК), П.П.К. (в това число
четени на осн. чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК), К.С.Т.(в това число четени на осн.
чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК), К.В.С.(в това число четени на осн. чл. 281, ал.
1, т. 2 от НПК), Г.К.Д.(в това число четени на осн. чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК), Н.Й.К., Г. П.Д. (в това число и четени на осн. чл. 281, ал. 4 от НПК), Д.И.Н.(в
това число и четени на осн. чл. 281, ал. 4, вр. чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК), М.С.Д.
(в това число и четени на осн. чл. 281, ал. 4, вр. чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК), А.М.К.-Х.,
А.В.А.(в това число и четени на осн. чл. 281, ал. 4, вр. чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК), С.Д.Д., обясненията на подсъдимите С.К.К. и Т.С.М., протокол
за извършена графическа експертиза № 302/2009, изготвена от вещото лице И.Д.,
заключения на икономическа и допълнителна икономическа експертиза, протоколи за
разпознаване на лица, нотариален акт, пълномощно, справка от СО – Дирекция
„ПМДТ“, отдел „Слатина“, договори, разписки за получаване на парични суми,
проходни касови ордери, справки за
съдимост, както другите приобщени по делото писмени
доказателства.
Възприетите от първата
инстанция фактически положения относно основните факти, с изключение на обстоятелството,
че общият размер на имотната вреда, която подсъдимата С.К.К. е причинила с
деянията, включени в продължаваното престъпление е в размер на 6876,27 лв., а
тази която подсъдимата Т.С.М. е причинила е в размер на 6726,27 лв., са
правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото
доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът в съответствие със
изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници,
като е обосновал съображенията си, въз основа на които им е дал вяра. Настоящият
въззивен съдебен състав не споделя единствено извода на първоинстанционния съд
относно аритметичния сбор на сумите, които подсъдимата С.К.К. е получила сама и
в съучастие с подсъдимата Т.С.М., като приема, че след калкулация на сумите,
получени от К. техният общ сбор е 6726,27 лева, като средствата, получени от К.
в съучастие с Т.М. са в общ размер на 6576,27 лв., а не както е приел
първостепенният съд - 6876,27 лв. за К. и 6726,27 лв. за М..
Що се отнася до деянията, включени в
продължаваното престъпление и предмет на установяване в производството,
настоящият състав на въззвиният съд счита, че липсват
основания, които да мотивират въззивния съд да промени съществено направените в
първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му
са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. В тази връзка въззивният съд не е длъжен да обсъжда
отново подробно доказателствата по делото, а следва да анализира само тези,
които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата
или протеста.
Във връзка с горното,
въззивният съд намира за необходимо да отчете изрично, че не споделя изложеното
от защитата становище, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Правилно
първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на разпитаните пострадали, в
това число и дадените на досъдебното производство и пред друг състав на съда,
приобщени по надлежния ред, в които всички свидетели разказват как лично и
непосредствено са възприели относимите към предмета на доказване факти.
Независимо от обстоятелството, че същите имат качеството на пострадали от
престъплението, разказите им за начина, по който са се свързали с подсъдимите,
срещите, които са провели с тях във връзка с предлагани от тях жилища под наем
и обстоятелствата, при които са предоставили парични средства като депозит за
наем на две жилища в град София, които подсъдимите са предлагали едновременно
под наем и получаването на паричните средства на описаните в обвинителния акт
дати на посочените основания, напълно се потвърждава от представените разписки за
получаване на парични суми, договори за наем на недвижими имоти и приходни
касови ордери, съставяни и подписвани от подсъдимите, в това число и
използвайки чужди имена. Поради тази причина обосновано районният съд е оценил
показанията на свидетелите, които напълно се подкрепят и от писмените документи
като такива с висока доказателствена стойност, тъй като същите са последователни
и не съдържат логически празноти или значителни противоречия.
Обстоятелството, че именно
подсъдимите са лицата, с които всички свидетели са се срещнали и на които са
предоставяли паричните средства, независимо от факта, че същите са се
представяли понякога с различни имена, се установява категорично от протоколите
за разпознаване на лица, от писмените документи, които се установява, че са
изготвени и подписвани от тях, като следва да бъде отбелязано, че голяма част
от пострадалите са посочили в открити съдебни заседания подсъдимите като
лицата, които са ги придружавали на огледите на двата апартамента, като са се
представяли за брокери на недвижими имоти, упражняващи дейност по
посредничество във връзка със сделки с недвижими имоти с търговските дружества
„Г.И.“ ООД, и „Б.Г.“ ЕООД, които действително са съществували към
инкриминирания период и в чиято органна структура подсъдимата С.К.К. е
участвала и понастоящем участва, освен това в обясненията си подсъдимите не
оспорват това обстоятелство. В тази връзка възражението на защитата, че
подсъдимите не са били в трудово правоотношение с дружествата, чиито фирмени
наименования подсъдимите са използвали при срещите си с пострадалите, е
неоснователно, тъй като това обстоятелство не е обективно в състава на
престъплението, за което им е повдигнато обвинение, както се домогва да
установи защитата, поради което и не води до твърдяната неяснота в обвинението.
Настоящият състав, след като подложи на внимателна преценка, изхождайки
от принципно застъпеното в т. 8 на ППВС № 6 от 1978 г. разбиране, според което
правото да дава обяснения подсъдимият упражнява или като направи самопризнание
или като оборва обвинението, не приема за достоверни обясненията на подсъдимата С.К.К. в частта, в която същата твърди, че
всички кандидати за наемане на двете жилища са се отказали от сключване на
договори за наем, по причини, които могат да им се вменят във вина, като и в
частта, че на огледите присъствали Константин К.и собственика на апартамента на
ул. „*****- М.И. Т.. Тези твърдения не се подкрепят от показанията на нито един
от разпитаните по делото свидетели, които категорично заявяват, че на срещите и
огледите в двата апартамента от страна на наемодателите са се явявали само
двете подсъдими. Що се отнася до твърдението, че отказите на наемателите са
изцяло по тяхна вина, това обстоятелство също не се подкрепя от показанията на
свидетелите, които категорично завяват, че са проявявали интерес към
предлаганите имоти до момента, в който подсъдимите са започвали да се укриват. По
тази причина твърденията на подсъдимата, че изначално е възнамерявала да изпълни
поетите към пострадалите задължения, категорично се опровергават от доказатествената
съвкупност, като в настоящия случай макар да съдържат принципно обективно
възможна версия, доколкото отдаването под наем едновременно на няколко лица на
един и същ имот е принципно възможно, в настоящия случай не се установява някой
от пострадалите да е бил уведомяван, че ще споделя нетото жилище с други лица.
По отношение на твърдението на подсъдимата, че същата е била надлежно
упълномощена, по делото без съмнение се установява от изслушаното и прието
заключение на изготвената графическа експертиза, в обективността и
безпристрастността на която не възниква никакво съмнение и на която съдът дава
вяра изцяло, че пълномощното за отдаване под наем на апартамент № 8, ет. 3, на
ул. „*****не е изпълнено от лицето, което е посочено като негов автор.
По отношение на обясненията на подсъдимата Т.С.М. по същността си заключващи се в голословно отричане на
обвинението, настоящият състав на съда счита, че представляват изграждане на защитна линия и не
допринасят по никакъв начин за разкриване на обективната истина. За пълнота
следва да се отбележи, че становището, поддържано от защитата, че не може да се
установи, че именно Т.С.М. е лицето, на което е
повдигнато обвинение, тъй като същата е посочена в обвинителния акт с
моминското си име Т., се явява несъстоятелно. Самоличността на подсъдимата е
установена в производството и относно нея не съществува никакво съмнение,
напротив, представеното съдебно решение, постановено в производството по
развод, само изяснява в пълна степен на какво се дължи разликата във фамилните
имена на подсъдимата, вписани в Национална база данни „Население“.
Размерът на имуществената вреда, причинена на
пострадалите се установява както от гласните доказатествени средства, така и от
приобщените по надлежния ред писмени доказателства и доколкото се касае до
получени от подсъдимите налични парични средства, които имат номинална
стойност, съответно фиксиран курс, за определянето на общата сума на получените
средства съдът не се нуждае от специални знания, а е достатъчно да извърши
елементарна аритметична операция по събиране на доказано предадените на
подсъдимите суми, за да определи общия размер на причинената от тях имуществена
вреда. В този смисъл дори да се приеме за основателно възражението на защитата,
че приетото по делото заключение по изготвената икономическа експертиза и
впоследствие допълнителното такова, са необосновани, то тъй като на първо място
съдът не ги счита за необходими въобще, не следва да ги обсъжда.
Посочените
доказателства са последователни, еднопосочни, не съдържат вътрешни
противоречия, не са в противоречие и помежду си, поради което обсъдени
поотделно и в цялост, сочат на възприетата от първия съд фактическа обстановка,
която бе възприета и от въззивния съдебен състав.
Солидаризирайки се с правните изводи на
районния съдия и на основата на така изяснената и приета фактическа обстановка,
въззивният съд намира от правна страна следното:
Несъмнено, действията на подсъдимите се субсумират
под признаците на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като същите са възбудили заблуждение у пострадалите
лица, че като служители на фирма за недвижими имоти „Б.Г.“ ЕООД и „Г.И.“ ООД са
упълномощени да предлагат за отдаване под наем жилища, находящи се в гр. София,
ул. „*****и ул. „*****, като знаели, че не са упълномощени с такива права, и с
това им причинили имотна вреда. Безспорно от действията на подсъдимите се установява умисъла за
извършване на престъплението и съучастническата им дейност при условията на чл.
20, ал. 2 от НК.
Съгласно чл. 209, ал. 1 от НК който с цел да набави за себе си или за
другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това
причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от
свобода от една до шест години.
Изпълнителното деяние на престъплението измама представлява създаването
на невярна представа /възбуждане/, потвърждаване на вече оформена по други
причини заблуда /поддържане/ у адресата на измамата или използване на
заблуждението, незнанието, неопитността или неосведомеността на лицето. Вследствие
именно на формираната невярна представа относно гражданскоправните релевантни
обстоятелства от значение за осъществяване на имущественото разпореждане,
адресатът на измамата следва да извърши акт на разпореждане, в резултата на
което да се стигне до имотна вреда. За да е налице наказателноправна измама по
смисъла на чл. 209 НК чрез въвеждане в заблуждение посредством използване на
гражданскоправни отношения, се изисква, на първо място, деецът да е създал
погрешна представа у пострадалия за това, че е постигнато съгласие помежду им
за съществените елементи на договора. Поначало деецът, който използва
договорните отношения само като способ за измама, изначално няма намерение да
изпълнява задълженията си по тях, а създадената погрешна представа у насрещната
страна за това не може да замести съгласието на измамения, когато обхваща
съществените елементи на договора. На следващо място се изисква създадената
погрешна представа да е предизвикала разпоредителните действия на пострадалия.
Всичко това обаче не би било достатъчно за съставомерността на деянието, защото
наказателноправната измама има съществени отлики от гражданскоправната измама
по чл. 29 ЗЗД - при нея се изисква освен всичко изброено деецът не просто да е
сключил умишлено унищожаем договор, но и към момента на възбуждане на невярната
представа да е имал користна цел да увреди въведения в заблуждение. Липсата на
намерение у дееца, при постигане на външно изразеното съгласие, първо, да се
задължи валидно да изпълни договора и второ - да върне получената имуществена
облага, се извежда от съвкупната преценка на обстоятелствата за обективната му
възможност да изпълни задължението и от поведението му преди и след формалното
сключване на договора. В този смисъл от съществено значение е да се разграничи
измамата от неизпълнението на договор. Не всяко неспазено обещание и
неизпълнение на поети договорни задължения може да послужи за ангажиране
наказателна отговорност за измама, а само онова, без което договорът не би бил
сключен и не би се стигнало до имотна вреда. При престъплението измама, за
разлика от неизпълнението на договорно задължение е характерно това, че деецът
поначало няма намерение и/или обективна възможност да изпълнява задълженията си
по договора, като преценката за това дали е налице измама следва да се прави на
плоскостта на действителните намерения на дееца и реалната му възможност да
изпълни поетите задължения. Затова е важно да се направи комплексна оценка на
всички обстоятелства, обуславящи възникването на облигационната връзка, както и
причините, поради които се е стигнало до неизпълнение на договора.
При съобразяване на установените в производството обстоятелства, настоящият
състав счита, че в конкретния случай подсъдимите нито са имали намерение, нито
възможност да изпълнят задълженията, които са поели да осигурят сключване на
договори за наем за апартаментите, които са показвали на пострадалите, тъй като
двете не са били упълномощени с подобни права, нито са разполагали с тях на
друго основание. Същевременно същите са възбудили у пострадалите лица
заблуждението, че в качеството си на брокери на недвижими имоти са овластени
надлежно от собствениците на апартаментите, в които са водили пострадалите на
огледи, да ги предлагат за отдаване под наем и да посредничат във връзка със
сключване на договори за наем без това действително да е така. Изначалната
невъзможност на подсъдимите да изпълнят поетите задължения се установява на
първо място от липсата на валидно възникнала в тяхна полза представителна власт
за извършване на подобни действия, учредена от собствениците на имотите, и на
второ от обстоятелството, че в рамките на един и същ времеви отрязък, подсъдимите
са поели идентични задължения относно отдаването под наем на един и същ обект
за един и същ период към множество лица, което прави невъзможно изпълнението на
тези задължения към всички лица. В голяма част от документите, които
подсъдимите са изготвяли, са посочвани административни адреси на апартаменти,
които или не кореспондират с действителния адрес на имота, който е показван или
въобще не съществуват, а в част от разходните документи, които са съставяли за
получените парични средства са посочвали не собствените си имена, а чужди
такива, което практически не само допълнително затруднява платилите лица да
реализират правата си, а ги поставя и в обективна невъзможност да сторят това
като създава заблуда у тях относно лицата, с които са договаряли. Тук следва да
се отбележи, че действията, които са годни да въведат в заблуждение
пострадалото лице по принцип следва да се преценяват субективно, с оглед
конкретните особености на адресата им. В настоящия случай действията на подсъдимите
по подаване на обяви в специализирани сайтове, организиране на срещи пред имотите
и наличието на достъп до тях, легитимирането на двете подсъдими като брокери на
недвижими имоти, вписването в съставляваните от тях документи на имена на
търговски дружества, които са с предмет на дейност, сходна или идентична с
осъществяваната от подсъдимите, в период в който пазара на имоти под наем е
по-активен, са били достатъчно убедителни с оглед личността на пострадалите,
тяхната доверчивост и социален опит.
С оглед изложеното според настоящия състав на съда от събрания в
производството доказателствен материал без съмнение се установява, че подсъдимите
са поели задължения към пострадалите със съзнанието, че няма да ги изпълняват,
която липса на намерение да се задължат валидно и да изпълнят, се извежда от
съвкупната преценка на обстоятелствата – същите не са имали право да предлагат
имотите под наем, в част от случаите са се представяли с имена, които не са техните
действителни, освен това след получаване на паричните средства от пострадалите
са преустановявали срещите с тях, което обосновава наличието на описания
субективен елемент – липса на изначално намерение у подсъдимите както да се
задължат валидно, така и да върнат получените парични средства. В този смисъл
настоящият състав на съда счита за неоснователно твърдението на защитата, че се
касае единствено до гражданскоправни отношения, в основата на които стои
неизпълнение на задължения във връзка с бъдещите договори за наем от страна на
пострадалите, тъй като по делото се установи, че лицата са търсили активно подсъдимите
за сключване на окончателни договори за наем, но подсъдимите са ги
възпрепятствали умишлено с поведението си да сторят това.
По изложените съображения контролираната инстанция правилно е отчела, че поведението
на подсъдимите съдържа всички обективни признаци на престъпление по чл. 209,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, с което са причинили
на посочените в обстоятелствената част лица имотна вреда. Въззивната съдебна
инстанция не споделя обаче извода на първия съд относно размер на същата, тъй
като сборът на паричните суми, които подсъдимата С.К.К. е получила сама и в съучастие
с подсъдимата Т.С.М. възлиза общо на 6726,27 лева, а не както е приел първия
съд на 6876,27 лв., а тези получени от подсъдимата Т.С.М. в съучастие с
подсъдимата К. са в общ размер на 6576,27 лв., а не на 6726,27 лв. С оглед на
това и предвид липсата на процедура за отстраняване на допуснати фактически
грешки в изчисленията от първия съд, на основание чл. 304
от НПК подсъдимите следва да бъдат оправдани за това, че причинената от тях
имотна вреда възлиза на обща стойност над посочените по-горе суми.
Следва да бъдат споделени и изводите на районния съд относно субективната
страна на деянието. От субективна страна престъплението е извършено виновно,
при условията на пряк умисъл, като подсъдимите са съзнавали общественоопасния
характер на деянието си, предвиждали са неговите общественоопасни последици и
са искали настъпването им (чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК), като същите са
действали и с общ умисъл за съучастие.
Те са наказателноотговорно лице, без данни, изключващи възможността им да
носят наказателна отговорност или такива, подлагащи на съмнение тяхната вменяемост,
въпреки липсата на съдебно-психиатрична и психологична експертиза по делото.
Правилно първостепенният съд е приел, че са налице предпоставките за определяне
на наказанията на двете подсъдими при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, но при
определяне на техния размер първостепенният съд не е взел предвид всички
смекчаващи отговорността обстоятелства, като на първо място не е отчел в
достатъчна степен изтеклият период от време на воденото срещу тях наказателно
производство. Период от повече от десет години за приключване на
производството, независимо от причините за това, надвишава границите на
разумния срок за разглеждане на делото, което следва да бъде компенсирано, чрез
съразмерното смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимите (в този
смисъл решение № 711 от 22.10.2007 г. по н.д. №481/2007 г. на III НО на ВКС,
решение на ЕСПЧ по делото Бочев срещу България, решенията по допустимост по
делата Пфайфър срещу България и Хаджийски и Илиев срещу България). Като
отегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъде взета предвид високата
степен на обществена опасност на конкретното престъпление с оглед
обстоятелството, че подсъдимите са злоупотребявали с млади и неопитни лица,
които не са имали ясна представа как да защитят правата си, броят на деянията,
включени в продължаването престъпление и размера на получената от подсъдимите
сума, която надвишава повече от 20 пъти размера на минималната работна заплата,
определена с ПМС № 1/11.01.2008 г. и ПМС № 1/10.01.2009 г. към датата на
довършване на деянието, както и обстоятелството, че за осъществяването му
подсъдимите са съставлявали и впоследствие представяли на пострадалите и частни
документи с невярно съдържание. Ето защо правилно първоинстанционният съд е
определил наказанието на подсъдимите при условията на чл. 54 от НК, но според
настоящият състав на въззивния съд, неговият размер следва да бъде намален до
минимума, предвиден в санкционната част на чл. 209, ал. 1 от НК, а именно една
година лишаване от свобода, с оглед продължителността на наказателното
производство. Според настоящата инстанция определеното по този начин наказание
би изпълнило най-пълно визираните в чл. 36, ал. 1 от НК цели да въздейства
поправително върху дееца, възпитателно и предупредително, както по отношение на
него, така и по отношение на останалите членове на обществото, като
същевременно ще въздейства възпиращо на подсъдимите да вършат престъпления, а намаляването
на наказанието под минимума, предвиден в чл. 209, ал. 1 от НК би означавало
необосновано снизхождение, което ще компрометира ефекта на осъждането и неговия
възпиращ и предупредителен ефект. Въззивният съд се съгласява и с извода на
районния съд, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, доколкото
подсъдимите не са осъждани към момента на извършване на престъплението, както
обосновано е приел и Софийският районен съд, но счита, че определеният от
първия съд максимален изпитателен срок от пет години следва да се намали на
четири години. Приложението на чл. 66, ал. 1 от НК за посочения срок в
необходимата степен би осъществило възпитателно и поправително действие върху
подсъдимите, по изложените по-горе мотиви.
Предвид изхода от делото, в съответствие с разпоредбите на чл. 189, ал. 3 НПК, разноските в производството правилно са възложени в тежест на подсъдимите.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на други основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради
което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 334, т. 3, във вр. с чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 2
от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
присъда от 29.03.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 6028/2011 г. на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 12-ти състав, като:
ПРИЗНАВА
подсъдимата С.К.К. за невиновна и я оправдава за разликата в общата стойност на
имотната вреда за сумата над 6726,27 лева до сумата от 6876,27 лева.
ПРИЗНАВА
подсъдимата Т.С.М. за невиновна и я оправдава за разликата в общата стойност на
имотната вреда за сумата над 6576,27 лева до сумата от 6726,27 лева.
НАМАЛЯВА
срока на наказанието „лишаване от свобода“, наложено на подсъдимите С.К.К. и Т.С.М.,
на основание чл. 54, ал. 1 от НК, от две години „лишаване от свобода“ на една
година „лишаване от свобода“.
НАМАЛЯВА
определения на основание чл. 66, ал. 1 от НК срок, за който изпълнението на
наложеното на подсъдимите наказание „лишаване от свобода“ е отложено за срок от
„пет години“ на „четири години“, считано от влизане в сила на присъдата.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата ѝ част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.