Определение по дело №52/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 70/15.09.2009 год., постановена по Н.о.х.дело № 476/2009 год., Кърджалийският районен съд е признал М. И. Й. от с.С., О.К. за виновен в това, че на неустановена дата през първата половина на месец януари 2009 год. без редовно писмено позволително отсякъл от Държавен горски фонд - отдел 637 „е" в землището на с. С., О. К., пет броя дъбови дървета, с общ обем 0.4 кубични метра, на стойност 10.00 лева, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл.235 ал.6, във вр. с ал.1 от НК, го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 месеца, изпълнението на което е отложил за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила, на основание чл.66 ал.1 от НК, като на основание чл.304 от НК го е оправдал по първоначалното обвинение по чл. 235 ал.1 от НК. С присъдата съдът е признал подсъдимия М. И. Й. за виновен и в това, че през периода 16.01.2009 год.- 09.03.2009 год. в с. С., О. К., противозаконно присвоил чужди движими вещи - дъбови дървета с общ обем 0.4 кубични метра, на стойност 10.00 лева, собственост на Държавно горско стопанство, които пазел, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл.206 ал.5, във вр. с ал.1 от НК, го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на прис·дата в сила, и на основание чл.304 от НК го е оправдал по първоначалното обвинение по чл.206 ал. 1 от НК. На основание чл.23 ал.1 от НК съдът е определил на подс.М. Й. едно общо наказание, по-тежкото от двете, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. Осъдил е М. И. Й. да заплати по сметка на РС- К. направените по делото разноски, в размер на 190 лв.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият М. И. Й. от с.С., О.К., който чрез назначения му З. я обжалва като неправилна – незаконосъобразна и постановена в противоречие със събраните по делото доказателства и материалния закон. Моли да бъде отменена обжалваната присъда, вместо което да бъде постановена друга, с която подсъдимия М. Й. да бъде признат за невиновен и оправдан. В съдебно заседание, защитника на подсъдимия поддържа жалбата така, както е предявена, като уточнява, че твърдяното противоречие на материалния закон е във връзка с приложението на чл.9 от НК. Развива съображения, че по отношение на всички престъпления може да бъде прилаган чл.9 ал.2 от НК, като поддържа искането си за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с приложението на чл.9 ал.2 от НК. В последната си дума подсъдимият Й. моли да му бъде наложено наказание „глоба”. Не сочат нови доказателства.

Прокурорът от О. П. изразява становище, че жалбата е неоснователна, като моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е частично основателна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия от въззивната инстанция в тази връзка. От събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. И. Й. е роден на хх.хх.хххх год. в Г.К., а постоянно живее в с.С., О.К.. Без образование е, вдовец, не работи – пенсионер, осъждан е, по местоживеене не се ползва с добри характеристични данни. Страда от психично заболяване с диагноза „Шизофрения. Пристъпно-прогредиентен ход на протичане. Параноидна форма. Емоционално-волева промяна”, като се води на учет в ДПБ – Г.К..

На неустановена дата през първата половина на месец януари 2009 год. подс. Й. отишъл в гората до с. С., О. К., като взел със себе си брадва, за да отсече дървета за огрев, тъй като съпругата му била болна. Въпреки, че нямал разрешително за сеч, същият отсякъл 5 бр. дъбови дървета в отдел 637 „е” по действащия лесоустройствен проект, които превозил до дома си с микробуса на сина си, като ги складирал в двора на къщата си. На 16.01.2009 год., при обход на обслужвания от него район, горският надзирател Я. М. установил в отдел 637 „е" в землището на с. С., О. К., пет пъна от прясно отсечени дъбови дървета. От следите по пъновете преценил, че отсичането било направено с брадва. Оставените пънове били с височина от около 0.8 – 1.00 м, и тъй като свидетелят установил на мястото следи от автомобил, които водели към пътя за с. С., същият се отправил към това село. Св. М. знаел, че подс. Й. ползвал микробус и се отправил към неговата къща. Пред дома на последния св. М. видял микробуса, като през стъклото забелязал вътре в МПС-то трески /остатъци от дърва/. Когато влязъл в двора на подс.Й., св. М. констатирал складирани прясно отсечените с брадва дъбови дървета, насечени на парчета. Свидетелят М. се обадил по телефона на колегите си - свидетелите Р. Х. и С. М., като след пристигането им при къщата на подсъдимия Й., дървесината била измерена и било установено, че обемът й е 0.4 кубични метра. След установяване на подс. Й., същият не показал на горските служители нито позволително за сеч, нито други документи, удостоверяващи произхода на дървата, като подсъдимият обяснил на св. М., че ги отсякъл с брадва и ги пренесъл с миÛробус. Дърветата не били маркирани с контролна горска марка.

Свидетелят М. съставил на подс. Й. Констативен протокол серия „К”, № 0000068 от 16.01.2009 год., както и Разписка серия „К”, № 0000265 от същата дата, с която отсечената дървесина била поверена на подсъдимия за отговорно пазене. В разписката изрично било посочено, че Й. се задължава да съхранява с грижата на добър стопанин и да пази от повреди дърва за огрев от дъб с обем 0.4 м3 и да ги предостави веднага, щом се изискат от Държавното лесничейство, както и била посочена отговорността по чл.206 от НК в случай, че употреби, продаде или повреди оставените му на съхранение дърва. При връчването на тази разписка горските надзиратели изрично предупредили подсъдимия Й. да пази дървата, т.е. да не ги употребява. На 20.01.2009 год. подсъдимият Й. бил поканен в ДГС-Г.К., където му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 0052242 по чл. 80 ал. 16 и по чл.102 ал.1 от ЗГ, връчен на същата дата лично на нарушителя – подс.Й..

Свидетелят М., като отговарящ за района, където била извършена сечта от подс.Й., отишъл в отдел 637 „е” и с резачка отрязал от основа пъновете, останали след сечта, след което на всеки пън поставил червена контролна горска марка.

При проверка, извършена на 09.03.2009 год. от служител на ДГС, било установено, че процесната дървесина, оставена на отговорно пазене на подсъдимия Й., не била налична. Подсъдимият обяснил, че е изгорил дървата.

Видно от справката на Държавно лесничейство - К., подсъдимият Й. не е бил наказван през 2008 год. и 2009 год. за нарушения по Закона за горите.

Видно от приложената скица от Държавно лесничейство - К., насаждението, находящо се в отдел 637 „е” в землището на с. С., О. К., представя част от Държавния горски фонд.

Видно от писменото заключение по назначената на досъдебното производство стоково - оценителната експертиза, както и от показанията на вещото лице в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, стойността на дъбови дървета с общ обем 0.4 кубични метра възлиза общо на 10.00 лева.

От писменото заключение на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебно - психиатрична експертиза и показанията му в съдебно заседание, дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, се установява, че подсъдимият Й. страда от психично заболяване -„Шизофрения. Пристъпно- прогредиентен ход на протичане. Параноидна форма. Емоционално- волева промяна.”, като се води на учет в ДПБ - Г.К. с посочената диагноза. Вещото лице е дало заключение, че към датата на извършване на престъпното деяние подсъдимият Й. е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия Й., дадени пред първоинстанционния съд, с които по същество прави пълни самопризнания на фактите, относими към предмета на доказване, на които съдът дава вяра отчасти; от показанията на разпитаните по делото в хода на първоинстанционното съдебно следствие свидетели М., М., Й. и Х., които съдът кредитира изцяло, като логични, последователни и кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото; от писменото заключение на вещото лице д-р Б. по назначената на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза и показанията й в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло; от писменото заключение на вещото лице Д. по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза и показанията му в съдебно заседание в хода на първоинстанционното съдебно следствие, на които настоящата инстанция дава вяра изцяло; както и от останалите писмени доказателства, приети от първоинстанционния съд.

Съдът не дава вяра на обясненията на подс.Й. в частта им, с която установява, че не бил превозил отсечените дърва до дома си с микробуса на сина си, а ги пренесъл на гръб; както и в частта, с която твърди, че горските служители не му обяснили, че не трябва да гори дървата, а трябва да ги пази. Обясненията му в посочените части се опровергават по несъмнен начин от показанията на св.М. и св.М., от които се установява, че св.М. видял при отсечените дървета следи от кола, които водели към с.С., като при поглеждането му в микробуса на сина на подсъдимия, видял в него трески от дървата, като и двамата свидетели – М. и М., са категорични, че съставили разписка за предоставяне на отсечените дърва на подсъдимия за отговорно пазене, която същият подписал; както и че изрично му обяснили, че няма право да гори дървата. Настоящият състав намира, че събраните по делото доказателства, кредитирани от съда, поотделно и в тяхната съвкупност, са логични, последователни, кореспондират помежду си и установяват по безпротиворечив начин фактическата обстановка такава, каквато е възприета и от двете съдебни инстанции.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият М. И. Й. е осъществил от обективна и субективна страна престъпните състави на чл. 235 ал.6, във вр. с ал.1 от НК - на неустановена дата през първата половина на месец януари 2009 год. без редовно писмено позволително отсякъл от Държавен горски фонд - отдел 637 „е" в землището на с. С., О. К., пет броя дъбови дървета, с общ обем 0.4 кубични метра, на стойност 10.00 лева, като случаят е маловажен; както и на чл.206 ал.5, във вр. с ал.1 от НК - през периода 16.01.2009 год.- 09.03.2009 год. в с. С., О. К., противозаконно присвоил чужди движими вещи - дъбови дървета с общ обем 0.4 кубични метра, на стойност 10.00 лева, собственост на Държавно горско стопанство, които пазел, като случаят е маловажен, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд с обжалваната присъда. За да направи този извод, първоинстанционният съд е извършил задълбочена оценка и анализ на всички събрани по делото доказателства, като е посочил кои от тях приема и кои отхвърля, излагайки подробни съображения, които настоящата инстанция възприема изцяло. Впрочем, по така установената фактическа обстановка не се спори от страните, както и относно авторството на деянията, времето, мястото и начина на извършването им, както и относно формата на вината на подсъдимия при осъществяването им, като единственото оплакване на подсъдимия и неговия З. по същество касае отказа на съда да приложи разпоредбите на чл.9 ал.2 от НК, респ. да признае подсъдимия Й. за невиновен и да го оправдае по предявените му обвинения на това основание.

От обективна страна подс.Й. е осъществил изпълнителните деяния на престъпленията по чл.235 ал.6, във вр. с ал.1 от НК и по чл. 206 ал.5, във вр. с ал.1 от НК, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Така, безспорно е установено по делото, че на неустановена дата в първата половина на м.януари 2009 год. подс.Й. отишъл в гората в землището на с.С., О.К. – в отдел 637 „е”, откъдето без редовно писмено позволително отсякъл с брадва 5 бр. дъбови дървета с общ обем от 0.4 куб.метра, на стойност 10.00 лв. Безспорно е установено още, че въпреки подписаната от него разписка за приемане на отсечените дървета на отговорно пазене и въпреки изричното предупреждение на горските служители да не гори дървата, в периода 16.01.2009 год. – 09.03.2009 год. подс.Й. изгорил оставените му на отговорно пазене дърва за отопление на дома си, с което се е разпоредил противозаконно със същите в свой личен интерес, т.е. противозаконно е присвоили дървата, които пазел. Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че и двете деяния представляват маловажен случай по смисъла на чл. 93 т.9 от НК. Това е така, тъй като и двете деяния представляват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на обикновените престъпления от този вид, с оглед наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства: изключително ниската стойност на предмета на престъпни посегателства – дърва на обща стойност от 10.00 лв., частичните самопризнания на подсъдимия, съдействието му за разкриване на обективната истина, тежкото му материално състояние, изразеното съжаление за извършеното, установеното му заболяване, и не на последно място - причините и мотивите за извършване на деянията – необходимостта от снабдяване с дърва за отопление на дома, с оглед и на тежкото заболяване на съпругата на подсъдимия, която е починала на 27.01.2009 год., т.е. около две седмици след отсичане на дървата. В тази връзка настоящата инстанция намира за несъстоятелно оплакването на защитника на подсъдимия Й., изложено във въззивната жалба и поддържано и в съдебно заседание пред въззивния съд, за нарушение на материалния закон, изразяващо се в отказа на първоинстанционния съд да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по предявените му обвинения на основание чл. 9 ал.2 от НК – за това, че макар и формално да осъществяват признаците на престъпленията, за които му са предявени обвинения, поради своята малозначителност деянията на подсъдимия не са обществено опасни или тяхната обществена опасност е явно незначителна, и поради това не представляват престъпление. Впрочем, такъв довод защитника на подсъдимия е правил и пред първоинстанционния съд, който обосновано и законосъобразно го е отхвърлил. Въпреки, че първоинстанционният съд не е изложил подробни съображения в тази връзка, настоящата инстанция споделя изцяло становището му, по следните съображения: в случая се касае за засягане на обществените отношения, свързани с посегателство върху природата, защитата на която от противозаконни посегателства /вкл. и неразрешена по надлежния ред сеч/ е особено актуална в настоящият момент, т.е. деянието по чл.235 от НК не е такова, при което обществената опасност да липсва въобще или неговата обществена опасност да е явно незначителна. Следва да се отбележи още и че причинената от това деяние вреда, респ. обществената опасност на деянието, не се изразява само в имуществения еквивалент на добитата при сечта дървесина /нарязани и готови за горене дърва/ – 0.4 кубични метра дърва, на стойност 10.00 лв., предмет на обвинението, а следва при преценката на обществената опасност на деянието да бъде отчетено и унищожаването на множество /5 бр./, дъбови дървета. Не без значение в тази връзка са още и обстоятелствата, че подсъдимият е осъждан /макар и на наказание „глоба”, за която не са налице данни да е изплатена/, както и че в случая същият е осъществил в реална съвкупност две престъпления – по чл.235 и по чл. 206 от НК, т.е. обществената опасност и на дееца не може да определи като липсваща или явно незначителна. С оглед изложеното, правилен е извода на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките на чл.9 ал.2 от НК, а всяко от двете престъпления, осъществени от подсъдимия, представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93 т.9 от НК. Правилно и в съответствие със закона, след преквалификацията на всяко от деянията в по-леко наказуемо престъпление /такова, представляващо маловажен случай/, първоинстанционният съд е оправдал подс.Й. по първоначалните му предявени обвинения за по-тежко наказуеми престъпления по чл. 235 ал.1 и по чл. 206 ал.1 от НК.

Правилни и законосъобразни са и изводите на първоинстанционния съд относно формата на вината на подсъдимия при осъществяването на всяко от двете престъпления, а именно: при пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на подс.Й. се обективира в поведението му – същият е съзнавал, че няма редовно позволително за сеч на дъбови дървета, но въпреки това е отсякъл 5 бр. такива, с общ обем 0.4 куб.метра; както и е бил изрично предупреден от горските служители да не се разпорежда с отсечените дървета, т.е. знаел е, че няма право да гори същите, а трябва да ги пази, но въпреки това ги изгорил за отопление. По несъмнен начин от заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза и показанията му в съдебно заседание е установено, че подс.Й. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към момента на осъществяване на всяко от престъпните деяния, въпреки установеното му психическо заболяване.

При налагане на наказанията на подсъдимия за извършените престъпления, съдът е отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства /посочени по-горе в мотивите на настоящото решение, при обсъждането на въпросите относно приложението на чл.9 ал.2 от НК и разпоредбите относно маловажния случай/, като е приел, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за превенция на високия ръст на такива престъпления, на подс.Й. следва да бъдат наложени за всяко от двете престъпления наказания към минималния размер на алтернативно предвиденото наказание „лишаване от свобода”, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от по 3 месеца за всяко от тях, като на основание чл. 66 ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на всяко от тези наказания за срок от по 3 години, считано от влизане на присъдата в сила, приемайки, че за постигане целите на наказанието не е необходимо така наложените наказания да бъдат изтърпени ефективно от подсъдимия. Съобразявайки, че всяко от деянията подс.Й. е извършил при условията на реална съвкупност – преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, на основание чл. 23 ал.1 от НК първоинстанционният съд е определил на подс.Й. едно общо наказание, по-тежкото от двете, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, изпълнението на което е отложил за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, на основание чл. 66 ал.1 от НК.Настоящата инстанция намира, че въпреки декларативното посочване на съобразяването със смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и степента на обществена опасност на деянията и дееца, при определяне на наказанието „лишаване от свобода” на подс.Й. за всяко от извършените престъпления, първоинстанционният съд не е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства, като необосновано е приел, че определянето на наказание на подс.Й. измежду алтернативно предвидените на наказанието „лишаване от свобода” в съответните законови разпоредби на чл. 235 ал.6 и чл.206 ал.5 от НК – пробация или глоба от сто до триста лева, не биха постигнали целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. Така например, необосновано първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият няма каквито и да било парични средства и не би могъл да изпълни наказание „глоба”; а по отношение на наказанието „пробация” е приел, че същото било свързано с явяване пред съответна пробационна служба, каквато нямало в с.С., О.К., с което нямало да бъдат постигнати целите на наказанието. В тази връзка следва да се посочи, че наличието или не на пробационна служба в населеното място, където подсъдимия живее постоянно или преимуществено, в никакъв случай не може да бъде пречка за налагане на наказание „пробация”, с оглед предвидените в закона механизми за изпълнение на такова наказание; както и не може да бъде пречка за налагане на наказание „глоба” липсата на парични средства у подсъдимия. Това е така, тъй като посочените от първоинстанционния съд обстоятелства не са визирани в закона като предпоставка или пречка за налагане на даден вид наказание, като законовото изискване е да бъде извършена такава индивидуализация на наказанието при условията на чл. 54 от НК, която в максимална степен да отговаря на тежестта на извършеното престъпление, на степента на обществената опасност на деянието и дееца, както и да бъде в състояние да изпълни целите на наказанието. Или, настоящата инстанция намира, че освен отчетените от първоинстанционния съд чисто съдебно минало, изключително ниската стойност на предмета на престъпленията /възлизаща на 10 лв./ и по-ниската вследствие на това степен на обществена опасност на деянията в сравнение с обикновените случаи на престъпления от тези видове, тежкото материално състояние, изразено съжаление за извършеното, частични самопризнания и заболяването на подсъдимия, следва като смекчаващи обстоятелства да бъдат отчетени още и подбудите и мотивите за извършване на деянията, а именно: липсата на парични средства и необходимостта на подсъдимия да осигури дърва за отопление за тежко болната си съпруга, която няколко дни след това е починала. Същевременно, при индивидуализацията на наказанието на подс.Й. първоинстанционният съд е надценил и превантивната цел на наказанието, придавайки й по-голяма тежест от необходимата. Ето защо, при наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, респ. при практическата липса на отегчаващи отговорността му такива, настоящата инстанция намира, че налагането на наказание на подс.Й. по първата алтернатива на предвидените в закона такива и за двете престъпления, за които е признат за виновен и осъден – „лишаване от свобода”, е явно несправедливо – несъответстващо на тежестта на всяко от престъпленията, както и на обществената опасност на конкретното деяние и на дееца, като съдът намира, че за поправяне и превъзпитаване на подсъдимия и постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК ще бъде необходимо и достатъчно налагането на предвиденото в закона алтернативно наказание, а именно: наказание „глоба” за всяко от извършените престъпления, както следва: за престъплението по чл.253 ал.6, във вр. с ал.1 от НК – „глоба” в размер на 300 лв., и за престъплението по чл. 206 ал.5, във вр. с ал.1 от НК – „глоба” в размер на 200 лв.

Или, следва обжалваната присъда да бъде изменена в частите й, както следва: в частта, с която за извършеното престъпление по чл. 235 ал.6, във вр. с ал.1 от НК на подсъдимия М. Й. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъõата в сила, като вместо него следва на подсъдимия Й. да бъде наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв.; в частта й, с която за извършеното престъпление по чл. 206 ал.5, във вр. с ал.1 от НК на подсъдимия М. Й. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила, като вместо него следва да му бъде наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв.; както и в частта й, с която на основание чл. 23 ал.1 от НК на подс.Й. е определено едно общо наказание, по-тежкото от двете, а именно: „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила, като вместо това следва на подсъдимия Й. да бъде определено едно общо наказание, по-тежкото от двете, наложени му от настоящата инстанция, а именно: наказание „глоба” в размер на 300 лв.

В останалата й част /извън наложителното изменение на присъдата чрез налагане на друго, по-леко по вид наказание на подс.Й. за извършените престъпления по чл. 235 ал.6, във вр. с ал.1 от НК и по чл.206 ал.5, във вр. с ал.1 от НК, респ. определяне на общо наказание/ обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в тази й част.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл. с чл.334 т.3, във вр. с чл. 337 ал.1 т.1, и чл. 334 т.6, във вр. с чл.338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда № 70/15.09.2009 год. по Н.о.х.дело № 476/2009 год. по описа на Кърджалийския районен съд, в ЧАСТИТЕ Й, както следва:

-В ЧАСТТА й, с която за извършеното престъпление по чл. 235 ал.6, във вр. с ал.1 от НК, на М. И. Й. от с.С., О.К., с ЕГН *, е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила, вместо което за извършеното престъпление му НАЛАГА наказание „ГЛОБА” в размер на 300 /триста/ лева;

-В ЧАСТТА й, с която за извършеното престъпление по чл. 206 ал.5, във вр. с ал.1 от НК, на М. И. Й. от с.С., О.К., с ЕГН *, е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила, вместо което за извършеното престъпление му НАЛАГА наказание „ГЛОБА” в размер на 200 /двеста/ лева;

-КАКТО И В ЧАСТТА Й, с която на основание чл.23 ал.1 от НК на М. И. Й. от с.С., О.К., с ЕГН *, е наложено едно общо наказание, по-тежкото от двете, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила, вместо което основание чл. 23 ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на М. И. Й., със снета по делото самоличност, едно общо наказание, по-тежкото от двете, а именно:наказание „ГЛОБА” в размер на 300 /триста/ лева.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ:1.

2.