№ 14
гр. Велико Търново, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20224001000179 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 43 от 10.05.2022г., постановено по т.д. № 125/2021г.,
Окръжен съд-Плевен е осъдил на основание чл.432 ал.1 вр. чл.498 ал.3 от КЗ
ЗАД Алианц България АД-гр.София да заплати в полза на Х. П. В. от
гр.Плевен сумата от 50 000 лева, като обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди-резултат от пътно транспортно произшествие,
причинено на 30.01.2021г. от И. Б. М. като водач на лек автомобил Рено-
Туинго, с ДК№ ЕН 17****, валидно застрахован по риска гражданска
отговорност в ЗАД Алианц България АД-гр.София, заедно със законната
лихва считано от 27.05.2021г. до окончателното му изплащане. Отхвърлил е
предявения иск за разликата от уважените 50 000 лева до претендираните
150 000 лева, като неоснователен и недоказан. Осъдил е на основание чл.432
ал.1 вр. чл.498 ал.3 от КЗ ЗАД Алианц България АД-гр.София да заплати в
полза на Х. П. В. от гр.Плевен сумата от 3 589,11 лева, като обезщетение за
претърпени от нея имуществени вреди-резултат на пътно транспортно
произшествие, причинено на 30.01.2021г. от И. Б. М. като водач на лек
автомобил Рено-Туинго, с ДК № ЕН 17****, валидно застрахован по риска
гражданска отговорност в ЗАД Алианц България АД-гр.София, заедно със
законната лихва считано от 27.05.2021г. до окончателното му изплащане.
Отхвърлил е иска за имуществени вреди в останалата му част за разликата от
1
уважените 3 589,11 лева до претендираните 5 251,05 лева, като неоснователен
и недоказан. Осъдил е Застрахователното дружество да заплати в полза на
Плевенския окръжен съд сумата от 2 143,56 лева, явяваща се следващата се
държавна такса върху уважените искови претенции. Осъдил е Х. В. да заплати
в полза на Застрахователното дружество сумата от 4 129,97 лева, явяваща се
разноски съобразно отхвърлената част от исковите претенции. Осъдил е на
основание чл.38 ал.2 от ЗА Застрахователното дружество да заплати на
адвокат П. Д. от Софийската адвокатска колегия сумата от 2 137,67 лева,
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковите
претенции.
Против решението е постъпила въззивна жалба от ищцата Х. В., чрез
адвокат Н. М. и адвокат П. Д., двете от Адвокатска колегия-София.
Предмет на жалбата е отхвърлителната част на първоинстанционното
решение по предявения иск за имуществени и неимуществени вреди.
Въззивницата ищца моли Апелативният съд да отмени
първоинстанционното решение на Окръжен съд-Плевен в частта, с която е
отхвърлен предявения иск за сумата над 50 000 лева до предявения иск
150 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на ПТП от 30.01.2021г. или още 100 000 лева над присъдените
50 000 лева; както и сумата от още 1 200 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди за операция на увреденото око, заедно със законната
лихва върху главниците от 27.05.2021г. до окончателното им изплащане и да
постанови друго решение, с което да уважи предявените искове за
неимуществени и имуществени вреди изцяло, заедно със законната лихва
върху тях от 27.05.2021г. до изплащането им.
Претендира за присъждане на всички направени по делото разноски в
двете инстанции.
Обжалваното решение било неправилно в обжалваната част, поради
противоречие с критериите по чл.52 от ЗЗД. При определяне на
обезщетението първоинстанционният съд не бил преценил правилно и в
тяхната съвкупност тежестта на претърпените от въззивницата телесни
увреждания и трайните последици от тях, както и не бил взел предвид
нейните бъдещи затруднения, като СМЕ била установила, че същата все още
не била възстановила напълно движението на увредените крайници, че
изпитва болки при натоварването им, затруднения при клякане и изкачване на
стълби, както и че е претърпяла множество травматични увреждания, които
изброява подробно и конкретно. Бил затруднен нормалният й начин на живот,
както и този на нейните близки, които полагали денонощни грижи за нея,
поради невъзможност да се обслужва самостоятелно. И към настоящия
момент здравословното й състояние не било възстановено изцяло. Вследствие
процесния инцидент била загубила зрението на лявото си око. Вече изпитвала
силен страх, освен това била преживяла остър стрес. Определеният размер на
обезщетението от 50 000 лева бил занижен и не бил съобразен със съдебната
2
практика при присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при
сходни случаи, с икономическата обстановка в страната, както и със
застрахователните лимити. Обезщетението за имуществени вреди не
отговаряло на направените от нея разходи във връзка с лечението й.
Въззиваемият ответник ЗАД Алианц България-гр.София, чрез адвокат
М. М., от Адвокатско дружество В. и Б., от Адвокатска колегия-София, в
писмен отговор, оспорват изцяло въззивната жалба, като процесуално
допустима, но неоснователна, поради което молят Апелативният съд да я
остави без уважение и да потвърди решението на Окръжен съд-Плевен, като
правилно и законосъобразно.
Считат направените във въззивната жалба оплаквания за неоснователни
и недоказани.
Претендират за присъждане на направените разноски в настоящата
инстанция, в това число-адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание не се явяват процесуалните представители на
ищцата и на ответника, съответно адвокат М. и Д., както и адвокат М.. В
писмени защити поддържат съответно въззивната жалба, подадена от
ищцата, както и отговора, подаден от Застрахователното дружество.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания,
възраженията в отговора, взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от страна по делото,
при наличен интерес да обжалва конкретното съдебно решение в обжалваната
му част, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена
в срок.
Във връзка с преценка на нейната основателност Въззивният съд
приема, че Окръжният съд е отразил в решението си подробно и обективно
съдържанието на исковата молба, допълнителната искова молба, отговора по
чл.131 ГПК и допълнителния отговор, поради което се присъединява към
изложеното в първоинстанционното решение в тази му част.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
Апелативният съд приема за установено следното:
При проверката по реда на чл.269 ГПК, която въззивната инстанция е
длъжна да извърши служебно, се констатира че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като постановено от
законен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е
писмено, подписано е и е разбираемо.
След констатацията за валидност и допустимост на
първоинстанционното решение, въззивният съд пристъпи към проверка на
3
правилността на същото.
Решението на Окръжен съд-Плевен е влязло в сила, като необжалвано, в
частта с която застрахователят е осъден да заплати на ищцата сумата от 50
000 лева, неимуществени вреди.
При тази проверка Апелативният съд намира за установено по делото от
фактическа страна следното.
Фактическата обстановка е изяснена правилно от първоинстанционния
съд, въз основа на всестранен, обективен и подробен анализ на събраните по
делото доказателства, достатъчни за изясняването й, поради което в
настоящото решение същата следва да бъде посочена накратко по следния
начин.
Безспорно е, и се установява със събраните по делото доказателства, че
на 30.01.2021г. в град Плевен на кръстовището на ул.Гренадерска и
ул.Неофит Рилски, на пешеходна пътека тип зебра е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил Рено Туинго, с ДК №ЕН 17****, управляван от
И. М. и пешеходката Х. В..
Безспорно е и е доказано, че лекият автомобил е валидно застрахован
към датата на пътния инцидент по застраховка гражданска отговорност при
ответника Застрахователно акционерно дружество Алианц България АД-
София.
За ПТП е съставен констативен протокол с пострадало лице.
От заключението на САТЕ, която има приоритет спрямо констативния
протокол, се установява, че ПТП е станало в светлата част на деня, при мокра,
незамръзнала пътна настилка, на кръстовище с около двеста метра видимост
във всяка от четирите посоки, като лекият автомобил се е движел със скорост
24,8 км в час, а пешеходката с 3,2 км в час и ударът между двата участника в
ПТП се случва върху зебрата. Според вещото лице автоинженер, водачът на
лекия автомобил не се е съобразил с предупреждението на знак Д17
«пешеходна пътека», нарушил е чл.5 ал.2 т.1, чл.20 ал.1, чл.116, чл.119 ал.1
ЗДвП и освен това е карал с предни гуми в нарушение на чл.139 ал.1 т.4 ЗДвП
и сам се е поставил в положение да удължи т.н. опасна зона, поради което не
е налице случайно деяние. Вещото лице стига до извод, че пешеходката е
виждала Реното, но не е изчакала, но съгласно чл.119 ал.5 от ЗДвП, когато
4
водачът е нарушил което и да било правило на този закон, пешеходецът не се
счита за съпричинител.
От заключението на СМЕ, която е преценила и ангажираната по делото
медицинска документация, при ПТП на ищцата са причинени следните
телесни увреждания: фрактура на лява раменна кост, фрактура на големия ляв
пищял, генерализирана контузия на тялото, увреда на десния максиларен
синус, хематом вляво фронтално, фрактура на 3-то ребро, както и психични
травми- остър стрес и последващи тревожност и повишена сензитивност. Не е
установена категорично причинно следствена връзка между катарактата на
лявото око и хлътването на тъпанчевата мембрана на лявото ухо, и
процесното ПТП.
Болничното лечение е било общо 12 дни. Възстановителният процес е с
продължителност около 8 месеца до началото на 2021 година. Понастоящем
има данни за остатъчни болки и дефицити в движенията.
Апелативният съд приема изцяло двете заключения, съответно на СМЕ
и САТЕ.
По делото ищцата е представила и са приети като доказателства
документи за направени разходи във връзка с лечението в размер на сумата от
общо 3 589,11 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на тази установена
фактическа обстановка в обжалваното решение първоинстанционният съд е
формулирал правилни правни изводи, които Апелативният съд споделя.
Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ и е основателен и
доказан, така както е уважен от първата инстанция.
Въззивната инстанция споделя основния правен извод, направен от
Окръжния съд, че с оглед на конкретните правно значими обстоятелства,
изложени по-горе, в случая обезщетение в размер на сумата 50 000 лева за
претърпените неимуществени вреди- болки и страдания от ищцата вследствие
на процесното ПТП е подходящото, необходимо и достатъчно
застрахователно обезщетение, като се имат предвид социално
икономическата обстановка в страната, нивата на застрахователно покритие и
присъжданите обезщетения за аналогични случаи. По делото са доказани
имуществени вреди в размер на сумата 3 589,11 лева, представляваща
5
направени разходи за лечение.
Мотивите на Окръжния съд относно началния момент на дължимост на
законната лихва върху присъденото обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди също са правилни и Апелативният съд ги споделя.
Апелативният съд, с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема
изцяло мотивите на Окръжния съд.
Намира, че същите са в съответствие със закона и съдебната практика.
Предвид изложеното възраженията и доводите на въззивницата ищца
относно пороци на обжалваното решение, направени във въззивната жалба, се
явяват неоснователни и недоказани, тъй като обжалваното решение не страда
от такива пороци.
Като правилно същото следва да бъде потвърдено в обжалваната му
част.
Първоинстанционното решение е правилно и в частта за присъдените
разноски, поради което следва да бъде потвърдено и тази му част.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.8 ГПК във връзка с
Наредбата за заплащане на правната помощ въззивницата следва да заплати
на въззиваемия сумата 150 лева юристконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение№43 от 10.05.2022г., постановено по т.д.
№125/2021г., на Окръжен съд-Плевен В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Х. П. В., с ЕГН **********, от гр.Плевен да заплати на ЗАД
Алианц България АД-София, с ЕИК ********* сумата 150 лева, направени
разноски в тази инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването му на страните.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7