Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл.
с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 9550 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 120333 от 15.06.2020 г., постановено по гр. д. № 43972/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 144 състав, е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ от „С.Л.“ ООД, срещу ЗК „Л.И.“ АД – за заплащане на сумата от 5 998, 46 лв., представляваща обезщетение по щета № 0000-1261-19-2750 за стойност на увредена от ПТП от 02.01.2019 г., около 13.30 ч. в с. Томпсън, кормилна рейка от лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Крафтър“, рег. № ******, застрахован при ЗК „Л.И.“ АД с полица № 93001810036508/09.05.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.07.2019 г., до окончателното изплащане. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 350 лв. – разноски по делото.
Срещу постановеното съдебно
решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата от 5 621, 76
лв., е депозирана въззивна жалба от ищеца “С.Л.“ ООД. Излага съображения, че
обжалваното решение е необосновано и неправилно. Счита, че решаващият съд не е
обсъдил всички ангажирани по делото доказателства, които не са преценени в
тяхната съвкупност. По делото е представено електронно писмо от 08.03.2019 г.
от М.В.от „П.И.А.БГ“ ЕООД до М.С.от ЗК „Л.И.“ АД, в което е изразено
категоричното становище, че при инцидента е била увредена до степен за подмяна
кормилната рейка на МПС. Последният оглед е извършен на 12.02.2019 г. заедно с
представители на застрахователя и обслужващия сервиз, като констатациите на
служителите на „П.И.А.БГ“ ЕООД са, че при начина на настъпване на удара е
напълно възможно да бъде предадено натоварване в рейката, при което да бъде
увреден механизмът й. в резултат на това е констатиран шум и непривично усещане
при въртене на волана на автомобила. За установяването на причинна връзка между
настъпилото ПТП и процесното увреждане по делото е изслушана авто – техническа
експертиза. Същата не е оспорена от ответника. Вещото лице е приело, че при
удар в предната дясна част на процесния товарен автомобил е напълно възможно да
се предадат надлъжни импулси по продължение на носачите на рейката. В този
случай е възможно увреждане на кормилната рейка. В случая ударът е настъпил
именно в предна дясна част, което е дало основание на вещото лице Й.Й.да обобщи
извода за това, че щетите по товарния автомобил се намират в пряка причинно –
следствена връзка с настъпилото на 02.01.2019 г. ПТП. Тези изводи не са
оспорени или опровергани от ответника други доказателства в хода на съдебното
дирене. Вещото лице е заявило, че е по – малко вероятно щетата да е резултат от
експлоатацията на автомобила. В т.4 от основното експертно заключение вещото
лице е установило, че процесното МПС е било сервизирано на 15.10.2018 г. (по– малко от три месеца преди ПТП), при което не са
установени никакви несъответствия по ходовата част. С оглед на това счита, че
на фона на настъпило ПТП няма как да бъде обяснена по друг начин повредата в
кормилната рейка, която не е била установена в хода на сервизиране на МПС.
Поддържа, че становището на вещото лице, че е малко вероятно МПС да е увредено
в хода на обикновената му експлоатация, не съставлява успешно насрещно
доказване. Също така по делото е доказана стойността на щетата, която съгласно
заключението на вещото лице възлиза на 5 621, 76 лв. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част, като уважи предявеният иск в същата част.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПЕНИЯ
„Л.И.“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е
парвилно и законосъобразно. Счита, че в рамките на съдебното производство не е доказано при условията на
пълно и главно доказване твърдението на ищеца за наличие на причинно –
следствена връзка между претендираните увреди по кормилната рейка на процесния
автомобил и застрахователно събитие от 02.01.2019 г. Поддържа, че от приетите
основна и допълнителна авто-техническа експертиза е установено безспорно, че не
може да се каже категорично, че кормилната рейка е увредена от процесното ПТП.
Вещото лице е заявило предположение, че същата може да бъде повредена
вследствие дългия експлоатационен период и изминат пробег, който е бил над 200
000 км. към датата на ПТП. В открито съдебно заседание вещото лице е пояснило,
че при такъв пробег е напълно възможно кормилната рейка да има значителни
белези от износване или да бъде увредена. Също така цената на кормилната рейка
по средни пазарни цени е значително по – ниска от претендираната от ищеца сума.
Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по
делото разноски.
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно
основание чл.405, ал.1 КЗ. Ищецът твърди, че между страните в производство е
налице сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ за товарен автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Крафтър“, рег. № ******. Договорът е сключен при условията
на „Клауза 1“ според общите условия на застрахователя – при пълно покритие (всички рискове). Срокът на
действие на договора е от 15.05.2018 г. до 14.05.2019 г. застрахователната сума
е 35 000 лв. На 02.01.2019 г., около 13.30 ч., водачът на лек автомобил марка
„Рено“ модел 19, рег. № ******А.А.А.се е движил по ул. „Хан Аспарух“, в с.
Томпсън, община Своге, като достигнал кръстовището с републикански път II – 16. Водачът не се е съобразил със сигнализацията –
знак Б-2 (Стоп) и навлязъл в главния път, като отнел предимството на движещия се по път II – 16 с посока от гр. Мездра към гр. София, товарен
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Крафтър“, рег. № ******, собственост на
ищцовото дружество. Настъпил удар, съсредоточен в десните челни и странични за
застрахованото при ответника МПС, което било в значителна степен увредено в
резултат на удара. Във връзка с настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП, в
който е удостоверено, че вина за настъпилия инцидент има водачът на лекия
автомобил марка „Рено“, модел 19. На 03.01.2019 г. е уведомил застрахователя за
настъпилото ПТП. Въпреки становището на обслужващия сервиз, че при инцидента е
била увредена до степен за подмяна кормилна рейка на застрахования автомобил,
застрахователят е отказал плащане за тази щета, като е приел, че не е в зоната
на удара и не съставлява последица от застрахователното събитие. Твърди, че на 12.02.2019 г. е извършен
последния оглед на застрахования автомобил, заедно с представител на застрахователя
и обслужващия сервиз, като констатациите на служителите на „П.И.А.БГ“ ЕООД са,
че при начина на настъпване на удара е напълно възможно да бъде предадено
натоварване в рейката, при което да бъде увреден механизмът й. В резултат е
констатиран шум и непривично усещане при въртене на волана на автомобила.
Според издадената от посочения сервиз проформа фактура ремонтната услуга по
подмяна на рейката, ведно с всички съпътстващи операции възлиза на 5 998, 46
лв. Ответникът е отказал да плати дължимото застрахователно обезщетение за
посочената щета. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата от 6 000 лв. – застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното
изплащане. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва иска. Във връзка с настъпилото ПТП е
образувана щета, по която е изплатено застрахователно обезщетение в размер на
12 865, 86 лв. С изплащане на определеното обезщетение е изпълнил задълженията
си по сключената с ищеца застраховка „Каско“. Поддържа, че изплатеното
застрахователно обезщетение отговаря на действително претърпените имуществени
вреди по процесния товарен автомобил. Оспорва твърдението на ищеца, ме кормилната
рейка е била увредена вследствие настъпилото на 02.01.2019 г. ПТП, както и
размера на претендираното обезщетение. Към датата на ПТП автомобилът е на 4
години и няма данни да е в гаранционен срок, поради което застрахователят не
дължи обезщетение за извършен ремонт в официален сервиз. Счита, че уврежданията
по кормилната рейка са резултат от нормалната експлоатация на автомобила,
поради което разходите за ремонта му не се покриват от сключения между сраните
договор за застраховка „Каско“. Счита, че претендираното обезщетение от ищеца е
завишено по размер. Твърди, че ищецът не е уведомил мобилната група за
разоборудването на автомобила, за да може да се извърши допълнителен оглед и
ако са налице допълнителни увреждания, да бъдат обективирани в опис – заключение.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира
сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Видно от представения препис от застрахователна полица №
93001810036508 на 09.05.2018 г. между страните в производството е сключен
договор за застраховка „Каско на МПС“ с обект на застраховане товарен автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Крафтър“, рег. № ******. Уговорената застрахователна
сума е 36 000 лв., а застрахователната премия е 1 384, 34 лв., платима до
15.05.2018 г. срокът на договора е от 15.05.2018 г. до 14.05.2019 г.
На 11.05.2018 г. е извършен оглед на автомобила от „Г.К.“
ЕООД, за което е съставен талон за оглед на автомобил. В него е удостоверено,
че застрахователната стойност на автомобила е 36 000 лв. Констатирана е
фабрична неблокираща аларма, която е изправна, както и наличието на втори
имобилайзер. Не са посочени забележки по автомобила.
Видно от представения по делото протокол за ПТП № 1574480
на 02.01.2019 г., около 13.30 ч., в с. Томпсън, е настъпило ПТП с участието на
лек автомобил марка „Рено“, рег. № ******и товарен автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Крафтър“, рег. № ******. Като причини и обстоятелства за
настъпилото ПТП е посочено, че първото МПС се движи по ул. „Хан Аспарух“ в с.
Томпсън, с посока към път II-16 и на кръстовището с път II-16, при наличие на пътен знак Б2, водачът не пропуска и
реализира ПТП с движещото се по път II-16 второ МПС. Съставена е схема на ПТП, като са
описани видимите щети по превозните средства. Установените щети по
застрахования при ответника автомобил са: преден десен фар, преден десен мигач,
преден десен калник, предна броня, заден десен панел и др.
На 03.01.2019 г. представител на ищеца е депозирал при
ответника уведомление за щета. Застрахователят е изготвил опис заключения на
щета.
Представена е проформа фактура от 16.04.2019 г. от „П.И.А.БГ“
ЕООД, съгласно която стойността на подмяната на кормилна рейка и свързани с
това ремонтни дейности общо възлиза на 5 998, 46 лв.
Видно от представеното извлечение от електронно писмо от
08.03.2019 г. от „П.И.А.БГ“ ЕООД, в отговор на отправено запитване от ответника
по образуваната при него щета във връзка с процесния инцидент за становище за
подмяна на рейката, по която няма видими щети от ПТП, сервизът е изпратил
разпечатка от извършеното измерване на автомобила, в което се вижда
отклонението на предното дясно колело на надлъжния наклон. При извършения на
място оглед в присъствието на служители на ответника е заснето и видимо
отклонение на разстоянието от задния край на гумата на предно колело до калника
т лявата и съответно дясната страна. Относно рейката е изразено становище, че
при евентуален удар в колелото е възможно да бъде предадено натоварване в
рейката, при което да е увреден червячния механизъм. На извършения оглед на
място със служители на ответника е демонстриран шум и усещане във волана при
въртенето му. Посочено е също така, че автомобилът е приет за ремонт от
настъпилото събитие на 03.01.2019 г. с пробег 204 191 км. На 15.10.2018 г. е с
пробег от 195 178 км, когато същият автомобил е посетил отново сервиз на „Порше
София Юг“ с оплакване за тропане в ходовата част при движение. Тогава е
извършена проверка на ходовата част и е установен за подмяна преден ляв носач,
който е подменен същия ден. Тогава не са установени други увреждания и
несъответствия по ходовата част.
С писмо изх. № 3389/16.04.2019 г. ответникът е уведомил
ищеца, че елементът кормилна рейка не се намира в зоната на удара и няма видими
увреждания по которса. Посочено е също така, че от представените от сервиза
становища не може да се направи категоричен извод, че шумът от кормилната
рейка, който се получава при въртене на волана, се намира в причинно –
следствена връзка с настъпилите увреждания. С оглед на това ищецът е уведомен
от застрахователя, че в настоящия момент не е налице основание за преразглеждане
и промяна на размера на застрахователното обезщетение.
С писмо от 03.02.2020 г. „П.И.А.БГ“ ЕООД процесният
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“, рег. № ******, който е приет в
сервиза на 03.01.2019 г., е предаден на 14.05.2015 г. с гаранционен срок от 4
години или 250 000 км., което настъпил първо. Към момента на ремонта, посочен
по – горе, автомобилът е в гаранционния срок към завода производител.
От заключението на вещото лице инж. Й.Д.Й.по изслушаната
авто – техническа експертиза се установява, че
механизмът на процесното ПТП е следният: на 02.01.2019 г., около 13.30
ч. лек автомобил марка „Рено“, модел 19, рег. № ******се движи по ул. „Хан
Аспарух“ в с. Томпсън, с посока към път II-16 и на кръстовището с път II-16, при наличие на пътен знак Б-2, водачът не пропуска и
реализира ПТП с движещия се по път II-16 товарен
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“, рег. № ******. Вещото лице
приема, че при удар в предната дясна част на процесния товарен автомобил е
напълно възможно да се предадат надлъжни ударни импулси по продължение на
носачите и рейката. В този случай е възможно увреждането на кормилната рейка.
Предвид посочения механизъм на ПТП, след сравняване на щетите в описа на
застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, вещото лице
достига до извода, че щетите по товарния автомобил марка „Фолксваген“, марка
„Крафтер“, рег. № ****** се намират в пряка и причинно – следствена връзка с
настъпилото на 02.01.2019 г. произшествие в с. Томпсън. Предвид ангажираните по
делото доказателства и анализи на зоната на първоначалното съприкосновение на
процесния товарен автомобил – предна дясна част, в областта на предна дясна
гума, опис на уврежданията от ответника и становището от сервиз „Порше София
Юг“, вещото лице приема, че може да се прави извод, че е възможно увреждането
на кормилната рейка по механизма, посочен в представения по делото протокол за
ПТП и скица към него. Към датата на ПТП автомобилът е бил със срок на
експлоатация 3 години, 7 месеца и 19 дни от датата на първоначалната
регистрация – 14.05.2015 г. Стойността на уврежданията, определена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП,
възлиза на 5 621, 76 лв. вещото лице приема, че е възможно увреждането
на кормилната рейка да са в следствие на експлоатирането на автомобила за
периода 15.10.2018 г., когато е бил на ремонт в официален сервиз, до датата на
инцидента – 03.01.2019 г., но е по – малко вероятно.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че основната
причина за разликата между определената от него стойност на процесната щета и
представената по делото проформа фактура е в цената на труда – 50 лв. в
официален сервизи 18 лв. по средни пазарни цени. При удар в окачването е
възможно при преразпределение на аксиални натоварвалия да настъпи въздействие
н. нар. ударен импулс върху рейка, надлъжно на самата рейка. При всякакви такива
ударни сътресения е възможно и увреда на самата рейка. Заключението е изготвено
въз основа на доказателствата по делото, като не е извършен оглед от вещото
лице на увредения товарен автомобил. Кормилните рейки са възел, който подлежи
на износване във времето и е възможно всяко сътресение да доведе до нейната
увреда. Възможно е по много механизми да настъпи увредата, но това би било
хипотетично. Естественото износване на автомобила е с много малък срок и няма
как без направен оглед на рейката да се установи механизмът на нейното
увреждане.
Пред СРС е изслушана
и допълнителна авто – техническа експертиза. От допълнителното експертно
заключение се установява, че средната пазарна стойност, необходима за
възстановяване на кормилната рейка на процесния товарен автомобил марка
„Форксваген“, модел „Крафтер“, рег. № ******, като се вземат предвид
алтернативни доставчици на територията на страната, възлиза на 3 931, 09 лв. При
подмяна на процесната рейка с алтернативна, стойността за възстановяване би
била 2240, 24 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото
в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният
съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е
процесуално допустимо.
Липсва спор между страните, че са обвързани от валидно
застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застраховка „Каско на
МПС”, сключен на 09.05.2018 г. Обект на договора и съответно на
застрахователното покритие е товарен автомобил марка „Фолксваген”, модел „Крафтър“,
рег. № ******, в каквато насока са ангажираните по делото доказателства.
През време на действието на договора за застраховка „Каско
на МПС” – на 02.01.2019 г., е настъпило ПТП, при което застрахования при
ответника товарен автомобил е увреден.
Застрахователят по имуществена застраховка „Каско на МПС“
носи отговорност за всички вреди, които са настъпили в резултат на събитие, предвидено
като покрит застрахователен риск в застрахователния договор и в Общите условия
към него.
Спори се между страните в производството дали кормилната
рейка на товарния автомобил е увредена в резултат на процесния пътен инцидент
или е износена.
За установяване наличието на пряка причинно – следствена
връзка между претендираната от ищеца увреда на кормилната рейка и настъпилия
инцидент по делото е изслушана авто – техническа експертиза. Вещото лице е
съобразило всички ангажирани по делото доказателства и е достигнало до
обоснования извод, че при удар в преданата дясна част на процесния товарен
автомобил е напълно възможно да се
предадат надлъжни ударни импулси по продължение на носачите и рейката. В този
случай е възможно увреждането на кормилната рейка. Приел е, че щетите по
товарния автомобил се намират в пряка причинно – следствена връзка с
настъпилото на 02.01.2019 г. ПТП. Изразеното становище от вещото лице, че е по
– малко вероятно увреждането на кормилната рейка да са в следствие на
експлоатирането на товарни автомобил в периода 15.10.2018 г. – 03.01.2019 г.,
не обосновава категоричен извод, че ищецът не е изпълнил доказателствената си
тежест да проведе главно и пълно доказване на пряка причинна връзка между
щетата и застрахователното събитие. Наличието на малка вероятност за
съществуването на друга причина за увредата налага съдът да съобрази всички
ангажирани по делото доказателства в тяхната съвкупност, за да достигне до
обосновани изводи относно спорното между страните обстоятелство.
По делото е установено, че увредата на кормилната рейка е в
зоната на удара, предвид установения механизъм на ПТП. При сключване на
договора за застраховка не са посочени забележки по автомобила. Също така
последният сервиз на застрахования при ответника автомобил е извършен на
15.10.2018 г., към който момент пробегът на автомобила е 195 178 км., а
застрахователното събитие е настъпило на 02.01.2019 г., когато пробегът е 203
191 км., т. е. пробегът през посочения период е 8 013 лв. и значителна част от него
предхожда извършения на 15.10.2018 г. ремонт. Последният е осъществен във
фирмен сервиз, доколкото автомобилът е в гаранция от производителя. Това от своя
страна е предпоставка за качественото му извършване с оригинални части от
производителя, от висококвалифицирани специалисти, които не са установили
отклонения в нормалното функциониране на кормилната рейка. Такова обаче е
установено във фирмения сервиз и демонстрирано на представители на
застрахователя непосредствено след пътния инцидент – шум и усещането във волана
при въртенето му.
Въззивният съд изцяло възпиема изводите на вещото лице по
изслушаната пред СРС основна авто – техническа експертиза, които са задълбочено
и компетентно обосновани. Същите изцяло кореспондират с останалите ангажирани
по делото доказателства. Страните не са оспорили експертното заключение, както
и не са ангажирали доказателства, които да разколебаят доказателствената му
стойност или да опровергаят изводите на вещото лице.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
увреждането на кормилната рейка се намира в пряка причинно – следствена връзка
с настъпилото на 02.01.2019 г. застрахователно събитие. Наличието на
хипотетична и малко вероятна възможност увредата да е резултат от естествено
износване не се подкрепя от ангажираните по делото доказателства и съответно не
е установено, че това е причината за процесната вреда. Ето защо въззивният съд
счита, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест, разпределена с доклада
на делото, за докаже това спорно между страните обстоятелство, поради което
възраженията на ответника се явяват неоснователни.
В чл.405, ал.1 КЗ е регламентирано, че при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Тъй като застрахователното събитие
е настъпило през време на действие на сключения между страните застрахователен
договор и същото съставлява покрит от застрахователя риск, в тежест на
ответника е възникнало задължение да заплати застрахователно обезщетение за
причинените на застрахованото имущество вреди. Неговият размер следва да се
определи към деня на настъпване на събитието, но не повече от действителната
стойност на увреденото имущество.
Съгласно представената от ищеца проформа фактура стойността
на ремонта на застрахования автомобил във
фирмен сервиз в периода на гаранцията на производителя възлиза на 5 998, 46
лв., а стойността на ремонта по средни пазарни цени, но не във фирмен сервиз е
5 621, 76 лв.
Не е налице основание застрахователното обезщетение да се
определи въз основа на стойността на ремонта по т. нар. алтернативни
доставчици, тъй като на основание чл.386, ал.2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Жалбоподателят претендира в настоящото производство
стойността на ремонта на увредената кормилна рейка по средни пазарни цени – 5
621, 76 лв. С оглед на това не следва да се излагат съображения дали са налице
предпоставките размерът на дължимото обезщетение да се обезщети въз основа на
стойността на ремонта във фирмен сервиз, доколкото този въпрос стои извън
спорния предмет в настоящото производство.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че предявеният иск е основателен в претендирания в настоящото
производство размер от 5621, 76 лв.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, решението следва да се отмени в обжалваната част, като предявеният иск следва да се уважи в претендирания в настоящото производство размер от 5621, 76 лв.
По разноските по производството:
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателя
следва да се присъди сумата от 620 лв., представляваща сторени разноски във
въззивното производство, включително и заплатено възнаграждение за един
адвокат.
На
ищеца следва да се присъдят сторените разноски в производството пред СРС,
съразмерно с уважената част от иска. Техният размер възлиза на 1 255, 53 лв.
Обжалваното
решение следва да се отмени в частта, с която в тежест на ищеца са възложени
сторените от ответника разноски в размер над 22, 06 лв. до 350 лв.,
представляваща сторени разноски в производството пред СРС.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 120333 от 15.06.2020 г., постановено по гр. д. № 43972/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 144 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ от „С.Л.“ ООД, ЕИК ******, с адрес ***, срещу ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******, с адрес гр. София, бул. „******– за заплащане на сумата от 5 621, 76 (пет хиляди шестстотин двадесет и един лева и седемдесет и шест стотинки) лв., представляваща обезщетение по щета № 0000-1261-19-2750 за стойност на увредена от ПТП от 02.01.2019 г., около 13.30 ч. в с. Томпсън, кормилна рейка от лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Крафтър“, рег. № ******, застрахован при ЗК „Л.И.“ АД с полица № 93001810036508/09.05.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.07.2019 г., до окончателното изплащане, както и В ЧАСТТА, с която „С.Л.“ ООД, ЕИК ****** е осъден да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата над 22, 06 (двадесет и два лева и шест стотинки) лв. до 350 (триста и петдесет) лв. – разноски по делото, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З.К. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, с адрес ***, да заплати на „С.Л.“ ООД,
ЕИК ******, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. А.С.В., на основание чл.405,
ал.1 КЗ, сумата от 5621, 76 (пет
хиляди шестстотин двадесет и един лева и седемдесет и шест стотинки) лв., представляваща застрахователно обезщетение
за настъпилото на 02.01.2019 г. ПТП, по застраховка „Каско на МПС, сключена със
застрахователна полица № 93001810036508/09.05.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 29.07.2019 г. до окончателното изплащане; да заплати сумата
от 620 (шестстотин и двадесет) лв., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното
производство; да заплати сумата от 1 255, 53 (хиляда двеста петдесет и пет лева и петдесет
и три стотинки) лв., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски в производството
пред СРС, съразмерно с уважената част от иска.
Решението в останалата част е
влязло в сила, като необжалвано.
Решението не подлежи на обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: