Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 14.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 455 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 49 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.
Ищецът Д.О.Н.
твърди, че през месец февруари 2015 г. в Австрия закупил от австрийски
гражданин лек автомобил марка ***с рама ***, регистрационни табели ***, който
впоследствие внесъл в България. На 16.04.2015 г. регистрирал автомобила с ***.
На 15.05.2015 г., след изтичане срока за ползване на транзитните номера,
оставил автомобила за продажба в автосалон „***, където работели негови познати
–***и ***. Заявява, че предал автомобила заедно с ключа, талоните и всички
останали документи на ***. Впоследствие го потърсили полицейски служители от ***,
като от тях разбрал, че ***са изкарали автомобила от автосалона и са му
поставили други регистрационни табели с ***. Така, на 17.07.2016 г. автомобилът
бил иззет и приобщен като веществено доказателство по ***г. по описа на ***,
което било прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор от 28.06.2018 г.
Ищецът
излага, че въпреки липсата на спор досежно собствеността върху автомобила
многократно му е отказвано същият да му бъде върнат, като това се случило едва
на 09.05.2018 г. Посочва, че тъй като бил съхраняван на открит паркинг под ***,
при връщането автомобилът бил в много лошо състояние. При това му били
предадени само ключът и дистанционното, но не и талоните и останалите
документи.
В исковата
молба са наведени твърдения за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени
вреди. На първо място, ищецът заявява, че е претърпял имуществени вреди в
размер на 6000 лева, на колкото се равнява пазарната стойност на процесния лек
автомобил, поради обстоятелството, че при връщането не са му предадени талоните
и другите документи на автомобила, което го лишава от възможността да се
разпорежда с него. На следващо място, ищецът претендира да е претърпял
имуществени вреди в размер на 2200 лева, изразяващи се в средния пазарен наем
на автомобила за периода от 17.07.2016 г. до 09.05.2018 г., настъпили
вследствие на незаконното му задържане. Върху посочените суми счита, че се
дължи и обезщетение за забава, начислено за периода от 17.07.2016 г. /датата на
изземването/ до 16.01.2019 г. /датата на депозиране на исковата молба/, както
следва - в размер на 1535.35 лева,
начислено върху главницата от 6000 лева и в размер на 558.55 лева, начислено
върху главницата от 2200 лева.
Отделно от
гореизложеното, ищецът заявява, че е претърпял неимуществени вреди вследствие
на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Посочва, че след отнемане на автомобила животът му се променил в отрицателна
посока. Тъй като вложил всичките си спестявания за закупуването му, не
разполагал със средства за закупуване на друг и се наложило да се придвижва пеш
или с такси. Всички близки до обвинявали, че не е догледал каква кола купува и
в какъв автосалон я оставя за продажба. Чувствал се огорчен и унизен от многото
откази на наблюдаващия прокурор за връщане на автомобила. Фактически било
ограничено правото му на свободно придвижване. В този период трябвало да се
грижи за болния си баща, който не можел да се обслужва сам, като за всяко
посещение в лечебните заведения в гр. Варна трябвало да ползва такси от***,
където живее. Наред с това постоянно се тревожел, тъй като не знаел какво ще се
случи с автомобила му. Счита, че обезщетение в размер на 2000 лева съответства
на критериите по чл. 52 ЗЗД.
В исковата
молба са развити подробни доводи за наличието на основание за ангажиране
отговорността на***. Ищецът обосновава интереса си от предявяване на иск по чл.
2б ЗОДОВ с доводи, че всяко лице, от което е иззет предмет като веществено
доказателство по образувано наказателно производство, е включено в персоналния
обхват на разпоредбата. Поддържа, че ***г. по описа на***не е разгледано и
решено в разумен срок. Счита, че макар разследваното престъпление да не
разкрива фактическа или правна сложност, са надхвърлени предвидените в чл. 234 НПК срокове и автомобилът му е върнат едва две години след изземването му.
Същевременно, с него са извършени всички необходими действия и връщането му не
би затруднило разследването. Поддържа, че не е имало основание прокурорът да
откаже връщането на автомобила, а при необходимост е могъл да наложи запор
върху него, за да ограничи възможността за последващото
му прехвърляне.
Отправя
искане до съда за осъждане на*** да му заплати следните суми:
1) сумата от 6000 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пазарната стойност на лек автомобил
марка ***с рама ***, иззет като веществено доказателство по ***г. по описа на ***,
които вреди са настъпили вследствие на непредаване документите на автомобила
при връщането му, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба – 16.01.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението;
2) сумата от 1535.35 лева – обезщетение за
забавено плащане на сумата от 6000 лева, за периода от 17.07.2016 г. до
16.01.2019 г.;
3) сумата от 2200 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в средния пазарен наем на лек
автомобил марка ***с рама ***, за периода от 17.07.2016 г. до 09.05.2018 г.,
настъпили вследствие на незаконното му задържане по ***г. по описа на ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба – 16.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;
4) сумата от 558.55 лева – обезщетение за
забавено плащане на сумата от 2200 лева, за периода от 17.07.2016 г. до
16.01.2019 г.;
5) сумата от 2000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на нарушаване на
правото му на разглеждане и решаване на ***г. по описа на***в разумен срок,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба – 16.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Моли за
присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК, ответникът –***, е депозирал писмен отговор, в който навежда
доводи за недопустимост и неоснователност на исковите претенции. Счита, че***
не е пасивно процесуално легитимирана по предявените искове, тъй като съгласно
наведените в исковата молба твърдения лекият автомобил е иззет от органите на
МВР. Поддържа, че не е налице специалната положителна процесуална предпоставка
за допустимост на иска по чл. 2б ЗОДОВ, а именно – да е изчерпана
административната процедура по глава трета „а“ от Закона за съдебната власт.
С отговора
се твърди, че автомобилът е бил иззет като веществено доказателство, поради
което органите на досъдебното производство са имали правото да го задържат до
приключване на наказателното производство. Ответникът поддържа, че задържането
е извършено на законно основание и за периода на същото не се дължи
обезщетение. Отделно от това, фактическата власт е упражнявана от ОДМВР, а не
от прокуратурата.
Ответникът
оспорва Д.Н. да е претърпял имуществени и неимуществени вреди вследствие на
изземването и задържането на автомобила. Позовава се на обстоятелството, че
автомобилът не е бил в държане на ищеца и преди да бъде иззет. Посочва, че
липсват доказателства, от които да може да се определи стойността на процесното
МПС. Излага, че автомобилът е бил предаден в автокъща за продажба и се нуждаел
от ремонт, поради което именно бил изкаран от автокъщата
с регистрационни табели, издадени за друго МПС. Поддържа, че разследването е
протекло в разумен срок. Наред с изложеното подчертава, че отказът на прокурора
да върне автомобила не е обжалван пред съда, от което може да се направи извод,
че ищецът го е счел за законосъобразен. Оспорва да е било ограничено правото на
свободно придвижване на Д.Н., доколкото по отношение на същия не са прилагани
мерки на процесуална принуда по НПК. Навежда доводи за наличие на съпричиняване
с оглед неуредени финансови отношения, касаещи процесното МПС.
Моли производството по делото да бъде прекратено, а в
условията на евентуалност – предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел
за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по
делото следните обстоятелства: 1) че собственият на ищеца лек автомобил марка ***с
рама ***, е иззет като веществено доказателство по ***г. по описа на ***; 2) че
автомобилът е върнат на ищеца на 09.05.2018 г.; 3) че досъдебното производство
е прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор от 28.06.2018 г.
Към писмените доказателства по
делото е приобщено ***г. по описа на ***, от съдържанието, на което се
установяват следните обстоятелства:
Досъдебното производство е образувано
на 17.07.2016 г. на основание чл. 212 НПК със съставяне на протокол за оглед на местопроизшествие /л.
17 от ДП/. Със същия като веществено доказателство е иззет лек автомобил марка
„***“, цвят сив металик, с поставени на него регистрационни табели за МПС с ДКН
***.
С Определение № 1590/18.07.2016
г. по ЧНД № 3544/2016 г. по описа на ВРС /л. 22 от ДП/ е не е одобрено
извършеното, ведно с оглед на местопроизшествие, изземване от улицата на лек
автомобил „***“ с ДКН ***.
С протокол за
доброволно предаване от 18.07.2016 г. /л. 52 от ДП/ като веществено
доказателство по ДП е приобщен и 1 бр. ключ за процесния лек автомобил с
вградено дистанционно.
Д.О.Н. е
разпитан в качеството на свидетел по досъдебното производство на 21.07.2016 г.
/л. 39-40 от ДП/, като в извършения разпит е заявил, че закупил процесния
автомобил от Австрия и след като изтекли транзитните му номера, на 15.05.2015
г. го оставил за продажба в автосалон ***. В този салон държал коли за продажба
и ***, от когото ищецът признава, че получил паричен заем. Като залог по
последния се споразумели да предостави на *** оригиналните документи на лекия
автомобил /големия талон, издаден на името на Н. след регистрацията на
автомобила в България, и австрийския талон/. Впоследствие от органите на
полицията разбрал, че автомобилът е задържан в ***.
С
прокурорски постановления от 02.12.2016 г. /л. 85/ е отказано процесният лек
автомобил да бъде върнат на ищеца
С Постановление
от 30.04.2018 г. на прокурор при РП – Варна /л. 22 от ДП/ е разпоредено
на Д.О.Н. да бъде върнат лек автомобил марка ***с рама ***. В изпълнение
на същото на 09.05.2018 г. автомобилът е предаден на адв. ***, в качеството му
на процесуален представител на Д.Н., ведно с 1 бр. метален ключ с дистанционно,
видно от съдържанието на приемо-предавателния протокол от същата дата /л. 226
от ДП/.
Към исковата молба е приложено
копие от постановлението за прекратяване на наказателното производство от
28.06.2018 г. /л. 6-7/, от съдържанието на което се установява, че
наблюдаващият прокурор е приел, че в случая не е налице престъпление, тъй като
обществената опасност на деянието е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал.
2 НК.
Ищецът е представил писмени
доказателства досежно здравословните проблеми на баща му – ***Н. /л. 8-9/. Касае
се за две епикризи, издадени от МБАЛ „***“ ЕАД, гр.
Варна, от които се изяснява, че през м. април 2012 г. ***. е претърпял хеморагичен мозъчен инсулт, а през м. октомври 2016 г. е
приет за лечение в болничното заведение, като му е поставен диагноза „хронична
изострена левостранна сърдечна недостатъчност,
хипертонична болест на сърцето, мозъчно съдова болест, състояние след исхемичен мозъчен инсулт, хронична каротидо-вертебробазиларна
съдова недостатъчност, мултиинфарктна енцефалопатия,
остатъчна левостранна латентна хемипареза,
биполярно афективно разстройсто,
дислипидемия“.
От служебно извършената справка в
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна се установява, че ищецът Д.Н., наред с
процесния лек автомобил, до 06.04.2015 г. е придобил и
следните МПС: мотопед *** с рег. № ***,
лек автомобил „***“ с рег. № ***,
лек автомобил ***“ с рег. ***, лек автомобил „***“ с рег. №***, лек автомобил ***По
делото са ангажирани специални знания посредством назначената съдебна авто-техническа експертиза, заключението по която съдът
кредитира като компетентно изготвено, подробно и аргументирано. От същото се
установява, че средната пазарна стойност на процесния лек автомобил към датата
на изземването му – 17.07.2016 г. е в размер на 5 300 лева, а с намаляване на офертната цена същата възлиза на 5 000 лева. Вещото лице А.В.
е изчислило, че средният пазарен наем за автомобила за периода от 17.07.2016 г.
до 09.05.2018 г. е общо в размер на 2121.81 лева. Излага, че при извършеният
оглед на 17.05.2020 г. са констатирани увреждания на автомобила, които е
възможно да са причинени от задържането, на обща стойност 2443.03 лева, в т.
ч.: акумулаторната батерия на автомобила – 220 лева, боядисване – 1608.24 лева,
уплътнение стъкло челно – 75.76 лева, автомобилни гуми – 90.60 лева, почистване
на купето на автомобила – 50 лева, полиране – 30 лева, обща стойност на
консумативите и тяхната подмяна – 368.43 лева. Вещото лице сочи, че стойността
за изкупуване за скрап на процесния автомобил е 360 лева, а стойността, която
би била платена от оторизиран за продажба на употребявани резервни части
търговец – 480 лева.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели, преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се изясняват
следните обстоятелства:
Свидетелят***, познат на ищеца Н.,
заявява, че през 2016 г. последният закупил лек автомобил марка „***“ от
Австрия. Впоследствие автомобилът „изчезнал“, като св.*** научил от ищеца, че
колата е открадната. Свидетелят заявява, че Н. имал затруднения е периода 2016
– 2017 г., защото баща му получил инсулт. Тъй като семейството живеело в с. ***,
се налагало ищецът да ползва такси, за да го води на лекар в гр. Варна.
Понякога ползвал и колата на***. Ищецът му споделял, че многократно е искал
автомобила да му бъде върнат от прокуратурата и имал проблеми заради колата със
сестра си и майка си. Св.*** излага, че след връщането на автомобила той бил в
много лошо състояние – лакът бил обелен, променил се цветът на колата, гумите
били изпуснати. Ищецът след закупуването на автомобила му споделил, че иска да
го продаде, за да си купи друг, но след задържането му нямал средства.
***, сестра на ищеца, излага, че през 2016 г. той внесъл процесния
автомобил от Австрия и го оставил за продажба, но автомобилът бил задържан от
полицията. В този период баща им получил инсулт и бил на легло. Затова Н.
разчитал на автомобила, за да го води на лекар, поради което след изземването
му изпитал големи затруднения.***заявява, че и тя помагала на родителите си в
този период, но тъй като не живее в***, не винаги е имала възможност. Посочва,
че при закупуването автомобилът бил в отлично състояние и имал необходимите
документи. Брат ѝ неколкократно отправял ходил до прокуратурата, но
автомобилът не му бил върнат. В този период тя и майка ѝ имали дрязги с
него по повод автомобила. Двете обвинявали ищеца, че не е догледал каква кола е
купил и заради това са му я взели. Свидетелката заявява, че присъствала лично
на връщането на автомобила, като той бил в окаяно състояние и без документи.
Сега бил за пребоядисване, не могли да го запалят и се наложило да го превозят
с платформа до***.
Съдът не кредитира показанията на***в частта
им досежно неудобствата, които ищецът е изпитал
заради изземването на автомобила и в частност – че разчитал на иззетия
автомобил, за да води баща си на лекар. В посочената част изложеното от
свидетелката се опровергава от писмените доказателства по делото, от които
става ясно, че в този период Н. е разполагал и с други автомобили, които е
могъл да ползва при необходимост.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира
за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на исковите
претенции поради следните съображения:
Пасивната процесуална легитимация
се определя от твърденията на ищеца относно спорното право, както същото е
индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. В случая ищецът
обосновава пасивната легитимация на*** с твърдения, че досъдебното производство
протича под ръководството на прокурора, комуто принадлежи и правомощието да
върне на правоимащите лица вещи, иззети като
веществени доказателства. Обстоятелството дали твърдените имуществени и
неимуществени вреди се намират в причинно-следствена връзка с поведението на
прокурора или на служители на МВР касае основателността на исковете, а не
тяхната допустимост.
Що се отнася
до доводите за липса на положителната процесуална предпоставка за допустимост
на иска по чл. 2б ЗОДОВ, визирана в чл. 8, ал. 2 от закона, следва да се има
предвид, че в случая Процедурата по глава трета „а“ от Закона за съдебната
власт е неприложима. Ищецът не попада сред изчерпателно изброените в чл. 60а,
ал. 2 ЗСВ лица, които са легитимирани да подадат заявление срещу нарушаване
правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. В хипотезата на
прекратено досъдебно производство, такова заявление могат да подадат обвиняеми,
пострадали или ощетени юридически лица, а ищецът не притежава никое от
посочените качества. Същевременно, съгласно Решение № 210 от 15.06.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 3053/2014 г., III г. о. „лицето, което твърди, че е претърпяло
вреди от нарушение на неговото право на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, но не е обвиняем, пострадал или ощетен от
престъплението, а лицето, от което по наказателното дело е иззет предмет като
веществено доказателствено средство, е надлежен ищец по иска по чл. 2б ЗОДОВ“.
По исковете
с правно основание чл. 49 ЗЗД:
За
да възникне в полза на увреденото лице притезателното право на обезщетение за
причинените му имуществени или неимуществени вреди по чл. 49 ЗЗД, трябва да са
налице следните материалноправни предпоставки: 1) имуществени или неимуществени
вреди, причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение
/действие или бездействие/; 2) виновното лице да е причинило вредите при или
при повод изпълнение на възложената му от*** работа.
Отговорността
по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна по своя характер. Касае се за
отговорност за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тя
възниква за възложителя, когато от действие или бездействие на лице, комуто той
е възложил извършването на определена работа, настъпят вредоносни последици.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление
№ 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за
вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду
тях е причинил тези вреди.
Претенцията
за сумата от 6000 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
пазарната стойност на процесния лек автомобил, ищецът обосновава с твърдения,
че при връщането на автомобила не са му предадени документите на същия, поради
което не би могъл да се разпорежда с него и е невъзможно дори бракуването му
/изрично в този смисъл е уточняващата молба от 05.02.2019 г. – л. 18/.
От
събраните по делото доказателства се установява, че процесният автомобил е
иззет без каквито и да било документи. Изрично в протокола за оглед е посочено,
че се изземва единствено МПС, без да са описани талони или др. документи. Наред
с изложеното в разпита си от 21.07.2016 г. ищецът Н. е заявил, че още докато
автомобилът се е намирал в автосалона, където го е оставил за продажба, е
предал оригиналните документи на *** като залог по сключен помежду им договор
за паричен заем. Протоколът за разпит на свидетел, доколкото носи подписа на
страната, следва да се цени като извънсъдебно признание на изложените в него
неизгодни факти. Същевременно, липсват данни документите да са предадени на
органите на МВР или прокуратурата от*** В този смисъл по категоричен начин се
установява, че талоните на автомобила не са били изземвани от прокуратурата и
не би могла да бъде ангажирана отговорността на ответника за това, че при
връщането му той е предаден на ищеца без съответните документи.
Поради
изложеното предявеният иск за сумата от 6000 лева е изцяло неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Като
основание за възникване на претендираното вземане за сумата от 2200 лева ищецът
сочи претърпени имуществени вреди вследствие на незаконното задържане на
собствения му лек автомобил, изразяващи се в лишаването му от възможността да
го ползва. По същество така наведените твърдения са за претърпяна имуществена
вреда под формата на пропусната полза. Както в теорията, така и в трайно
установената съдебната практика се приема, че за да бъде ангажирана гражданска
отговорност за пропуснати ползи, те следва да не са предполагаеми, а да
съществува сигурност за увеличаване имуществото на увреденото лице. В случая
ищецът, който носи доказателствената тежест за установяване на претърпените
имуществени вреди, не успял при условията на пълно и главно доказване да
установи така претендираните вреди. Тъкмо напротив – видно от извършената
справка в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, за периода, в който
автомобилът е бил задържан като веществено доказателство по наказателното
производство, ищецът е разполагал с няколко други МПС, които е могъл да ползва.
Наред с изложеното от свидетелските показания се изяснява, че Н. е закупил
автомобила с цел препродажба на същия, а не за лично ползване или предоставяне
на други лица за възмездно ползване. В този смисъл са и твърденията на самия
ищец, изложени както в разпита му пред разследващия орган, така и в исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
Поради
горното и искът за сумата от 2200 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По исковете
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид извода за неоснователност на главните искове по
чл. 49 ЗЗД неоснователни се явяват и акцесорните претенции за присъждане на
обезщетение за забава върху главниците.
По иска с
правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ:
В чл. 2б,
ал. 1 ЗОДОВ е предвидена отговорност на държавата за вреди, причинени на
граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС. Изрично в съдебната
практика се приема, че претърпени вреди вследствие нарушаване правото на разглеждане
и решаване на делото в разумен срок може да претендира и лице, което не е
обвиняем, пострадал или ощетен от престъплението, но от което по наказателното
дело е иззет предмет като веществено доказателствено средство /в този смисъл – Решение
№ 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2014 г., III г. о., ГК/. В
случаите, когато наказателното производство е приключило на досъдебната фаза,
легитимирана да отговаря по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е Прокуратурата, тъй като
именно прокурорът осъществява функция по ръководство и надзор върху дейността
по разследване.
В
практиката на Европейския съд по правата на човека са възприети следните три
критерия за преценка относно спазване принципа за разумния срок: 1) фактическа
и правна сложност на делото, 2) поведението на държавните органи, 3) поведението
на лицето. Що се отнася до началния момент, приема се, че той съвпада с
момента, от който лицето търпи ограничения.
Сроковете
за извършване на разследването са регламентирани в чл. 234 НПК. Основният е
двумесечен, като при фактическа или правна сложност административният
ръководител на прокуратурата може да го продължи с не повече от четири месеца,
а в изключителни случаи срокът може да бъде допълнително продължен от
административния ръководител на по-горестоящата
прокуратура или от оправомощен от него прокурор. В
случая досъдебното производство е продължило почти две години, като собственият
на ищеца лек автомобил е иззет още при образуването му /на 17.07.2016 г./ и му
е върнат близо 22 месеца по-късно /на 09.05.2018 г./. Същевременно,
престъплението по чл. 345, ал. 1 НК не се отличава с фактическа или правна
сложност. Показателно досежно сложността на казуса е обстоятелството, че в
крайна сметка производството е прекратено поради липсата на престъпление. В
случая продължителността на наказателното производство е обусловена от
обстоятелството, че прокурорът, който именно упражнява функциите по ръководство
и надзор в досъдебната фаза, не е направил необходимото, за да обезпечи
ритмичното и своевременно извършване на необходимите действия по разследването.
Изложеното
налага извод, че правото на ищеца на разглеждането и решаването на
наказателното производство в разумен срок е нарушено и претърпените от него
неимуществени вреди подлежат на обезщетяване на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.
Съгласно
чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, като в ППВС № 4/1968 г. се приема, че понятието „справедливост“
по смисъла на чл. 52 ЗЗД няма абстрактен характер. В посоченото ППВС се излага,
че „то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението“. В процесния казус при определяне размера на обезщетението
следва да бъдат отчетени интензитета и продължителността на преживените от
ищеца психически страдания.
От
събраните гласни доказателствени средства се установява, че Н. е преживял
негативни емоции, обусловени от продължителното задържане на автомобила. За
процесния период същият неколкократно е търсил съдействие от прокуратурата, но
без резултат.***потвърждава и че задържането е било повод за семейни конфликти.
Опровергават се обаче изложените в исковата молба твърдения, че ищецът не е
разполагал с друг автомобил, поради което не е могъл да води баща си на лекар.
В този смисъл, не може да се приеме, че преживените неудобства, свързани с
необходимостта да ползва услугите на приятели или такси, се намират в
причинно-следствена връзка с действията на прокуратурата.
Предвид така изложените съображения настоящият съдебен
състав намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от
ищеца неимуществени вреди възлиза на 500 лева. До този размер предявеният иск
следва да бъде уважен, ката за разликата до предявения размер от 2000 лева той
следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част от предявения
иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ в размер на 2.50 лева. На основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца дължимото адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената
част от иска в размер на 65 лева.
На ответника съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде
определено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева, като съразмерно
на отхвърлената част от исковете следва да му присъдени разноски в размер на 95.93
лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.О.Н., ЕГН **********,***, срещу***, гр.***, искове, както следва:
-
с правно основание чл. 49 ЗЗД,
за заплащане на СУМАТА ОТ 6000 /шест
хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в пазарната стойност на лек автомобил марка
***с рама ***, иззет като веществено доказателство по ***г. по описа на ***,
които вреди са настъпили вследствие на непредаване документите на автомобила
при връщането му, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 16.01.2019
г. до окончателното изплащане на задължението;
-
с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за заплащане на СУМАТА ОТ 1535.35 лева /хиляда петстотин
тридесет и пет лева и тридесет и пет стотинки/ – обезщетение за забавено
плащане на сумата от 6000 лева, за периода от 17.07.2016 г. до 16.01.2019 г.;
-
с правно основание чл. 49 ЗЗД,
за заплащане на СУМАТА ОТ 2200 /две хиляди
двеста/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в средния пазарен наем на лек автомобил марка ***с рама ***, за периода от
17.07.2016 г. до 09.05.2018 г., настъпили вследствие на незаконното му
задържане по ***г. по описа на ***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба
– 16.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;
-
с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на СУМАТА ОТ 558.55 лева
/петстотин петдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/ – обезщетение за
забавено плащане на сумата от 2200 лева, за периода от 17.07.2016 г. до 16.01.2019
г.
ОСЪЖДА***, гр.***, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.О.Н., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на ***г.
по описа на***в разумен срок, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба –
16.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
от 500 /петстотин/ лева до претендирания размер от
2000 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА***, гр.***, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.О.Н., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 2.50 лева /два лева и петдесет
стотинки/, представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА***, гр.***, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. *** от АК – Варна, с адрес: гр. ***, СУМАТА ОТ 65 /шестдесет и пет/ лева – адвокатско възнаграждение за
настоящото производство, на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Д.О.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на***, гр.***, СУМАТА
ОТ 95.93 лева /деветдесет и пет лева и деветдесет и три стотинки/,
представляваща извършени по делото разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: