№ 4482
гр. Варна, 01.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100502463 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5659 от 17.10.2022 г.,
депозирана от Т. К. Т., чрез адв. Г. Н. и адв. Г. Г. срещу решение № 212 от
23.09.2022 г., постановено по гр. д. № 95/2022 г. по Районен съд – Провадия, с
което е прието за установено по отношение на Т. К. Т., че М. Л. Д. и Т. Г. Г. са
собственици на дворно място с площ от 930.00 кв.м., съставляващо ПИ с
идентификатор № ********.1979 по КККР на гр. Дългопол, ул.
„****************“ № 123, с номер по предходен план XIII-1517 в кв. 134,
при граници: № ********.1976, № ********.2145, № ********.1980, №
********.1981, № ********.1978, заедно с построената в това дворно място
двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 55 кв. м. с
идентификатор № ********.1979.1, на основание на давностно владение, при
квоти – ½ ид. ч. за М. Л. Д. и ½ ид. ч. за Т. Г. Г., на основание чл. 124 ГПК,
като е отменен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение от 7.01.2022 г., с № III, том I, рег. № 71, дело
№ 3/2022 г. по описа на нотариус Мария Якимова, на основание чл. 537, ал. 2
ГПК.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от М. Л. Д. и Т. Г. Г., чрез адв. Р. И..
І. По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок.
1
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд
за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от
обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на
първоинстанционното решение. Намира, че съдът не е обсъдил съвкупността
на събраните доказателства. Оспорва извода на съда, че извънсъдебните
претенции на ответника, както и на други роднини не смущават
упражняваното владение от страна на ищците. Сочи, че в доклада правилно са
определени спорните по делото обстоятелства. Позовавайки се на
свидетелските показания на свидетелите С. и Л. намира, че се установява, че
извършените от ищците ремонтни дейности касаят привеждането на имота в
състояние, годно за обитаването му, както и липсата на последващо
предприето след този момент действия по стопанисването на имота.
Позовавайки се на съдебна практика намира, че съдът е длъжен да обсъди
противоречията в свидетелските показания, съобразно съвкупността на
останалия събран доказателствен материал. За необсъдени намира
противоречията в свидетелските показания на свидетеля С., която е посочила,
че не е виждала никой да посещава имота след 2005 г., но е възприела Снежа,
съпругата на Т. да влиза в имота и да спори с ищците. От свидетелските
показания на свидетелите - С и К.а счита, че се установява, че Д М е
продължил да посещава имота, за да следи как наемателите се грижат за него.
Сочи, че изрично свидетелката С. е изложила, че след спора с ищците, те са
преустановили ползването на двора извън необходимото за обитаването за
къщата. От показанията на свидетеля К.а твърди, че се доказва, че техен
братовчед е засадил люцерна и я е гледал най-много три години, а от тези на
С - че Т. е гледал кон в двора си преди 5-6 години.
Излага доводи, че не са налице елементите на фактическия състав на чл.
79 ЗС, доколкото не е доказано осъществяването и на обективния и
субективният елемент на владението. Сочи, че е наследник на Д И., както и че
Д М и М Д не са нейни наследници. Посочва, че е налице разминаване между
изложеното от ищците, че са закупили имота от Д М, а от показанията на
свидетелката С., че са го закупили от М Д. Твърди, че останалите свидетели
са изложили, че Д М е посещавал имота, като е вземал пари от ищците, както
и че първоначално дворът е използван от други наследници на И. за
отглеждане на люцерна, а впоследствие от Т. Т. за отглеждане на коня си.
Намира, че от свидетелските показания се установява, че Д М е получавал
наем, заплащан от ищците за ползването на процесния имот, които
кореспондират на изложеното от Т. Т., че при разговор с Т. Г., последният го
е уведомил, че не може да заплаща по-голям наем от 30 лева. Счита, че от
2
съвкупността на събраните гласни доказателствени средства се установява, че
ищците не владеят имота, а са негови наематели, откъдето извежда извод, че
не са имали намерение за своене на имота. Позовавайки се на съдебна
практика, излага доводи, че намерението за своене следва да бъде
манифестирано на действителния собственик на имота. Заплащането на наем
до началото на 2021 г. намира, че ищците са се възприемали за наематели на
имота. Моли за отмяна на решението.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на
М. Л. Д. и Т. Г. Г., чрез адв. Р. И.. В същия се излагат доводи за
неоснователността на жалбата. Сочат, че безспорно по делото е установено,
че са владели имота необезпокоявано от 2005 г. до образуване на настоящото
производство. Твърдят, че заплащането на продажна цена, пускането на тока,
извършването на дребни ремонти, обзавеждането на сградата водят до извод
за намерение за своене на вещта. Намират, че съдът е извършил задълбочена
оценка на събрания доказателствен материал по делото. Твърдят, че са
установени елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл. 79 ЗС.
Сочат, че нищожният договор за покупко-продажба е от значение за
квалифициране на владението като недобросъвестно, но не рефлектира върху
обективния и субективния елемент на владението. Твърдят, че е безспорно
доказано, че са упражнявали владение върху имота в периода от 2005 г. до
2015 г., откъдето извеждат извод за придобиване по давност от по ½ ид. ч. от
имота. Молят за потвърждаване на решението. Претендират разноски.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред настоящата
съдебна инстанция.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че делото следва да се насрочи
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 5659 от
17.10.2022 г., депозирана от Т. К. Т., чрез адв. Г. Н. и адв. Г. Г. срещу
решение № 212 от 23.09.2022 г., постановено по гр. д. № 95/2022 г. по
Районен съд – Провадия, с което е прието за установено по отношение на Т.
К. Т., че М. Л. Д. и Т. Г. Г. са собственици на дворно място с площ от 930.00
кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор № ********.1979 по КККР на гр.
Дългопол, ул. „****************“ № 123, с номер по предходен план XIII-
1517 в кв. 134, при граници: № ********.1976, № ********.2145, №
********.1980, № ********.1981, № ********.1978, заедно с построената в
това дворно място двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена
площ 55 кв. м. с идентификатор № ********.1979.1, на основание на
давностно владение, при квоти – ½ ид. ч. за М. Л. Д. и ½ ид. ч. за Т. Г. Г., на
основание чл. 124 ГПК, като е отменен Нотариален акт за собственост върху
3
недвижим имот, придобит по давностно владение от 7.01.2022 г., с № III, том
I, рег. № 71, дело № 3/2022 г. по описа на нотариус Мария Якимова, на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2463/2022 г. на ОС-Варна за
8.02.2023 г. от 9:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4