Определение по дело №144/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 204/01.11.2010 г., постановено по Г. д. № 1012/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд, е признато за незаконно уволнението на Н. Е. Х. от с. С. община К. и е отменена заповед от *** г. на управителя на „М.” О. Г. К., с която е прекратено трудовото й правоотношение. Н. Е. Х. е възстановена на предишната й работа на длъжността "***" в "М." О. Г. К.. Ответното дружество е осъдено да заплати на Н. Е. Х. сумата 1440 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 13.04.2010 г. до 13.10.2010 г., както и сумата в размер на 833.28 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.06.2010 г. до окончателното й изплащане, сумата в размер на 254.14 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно с лихви за забава и законна лихва върху главницата при забава, считано от 11.06.2010 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 245 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие и лихви за забава, ведно със законната лихва върху главницата при забава, считано от 11.06.2010 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за мораторни лихви. С решението са присъдени разноски и държавна такса.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят „М.” О. Г. К., който Ч. пълномощника си А. В. Я. го обжалва като постановено в нарушение на материалният закон. Поддържа в жалбата, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била законосъобразна и мотивирана, при издаването й не били допуснати нарушения на материалният закон или процесуалните правила. Съдът неправилно уважил иска по чл. 225 ал. 1 от КТ. Ищцата не доказала обстоятелството, че в следствие на уволнението, е останала без работа, което било в нейна тежест. Моли да се отмени решението на районния съд и вместо него се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбодателят не се представлява. В писмена молба жалбата се поддържа.

Отговор на въззивната жалба не е постъпил. В съдебно заседание ответницата по µалбата не се явява и не се представлява.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Ищцата твърди, че на 22.01.2007 г. сключила трудов договор с "М." О.- Г. К. и започнала работа на длъжност "***". Изпълнявала трудовите си задължения, но въпреки това, за периода от 01.01.2010 г. до 13.04.2010 г., не й било изплатено трудово възнаграждение с мотива за финансови затруднения на ответника. На 13.04.2010 г. прекият й началник Н. Ф. Х.по разпореждане на управителя на дружеството- Г. П. й заявил, че следвало да подаде молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Отказала да подаде такава, но трудовата книжка й била връчена с вписване, че трудовия й договор бил прекратен на основание чл. 325 от КТ- по взаимно съгласие, считано от 13.04.2010 г. Управителят на дружеството отказал да й връчи заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. На 10.05.2010 г. подала жалба в дирекция "И"- К. с искане да бъде извършена проверка и да бъде задължен работодателя да й връчи препис от заповедта за прекратяване на трудовия й договор. С писмо с изх. № **** от 31.05.2010 г., директорът на Д "ИТ"- К. я информирал, че за допуснатото от страна на "М." О. нарушение на трудовото законодателство, спрямо работодателя била приложена принудително- административна мярка, която го задължавала да й предостави екземпляр от заповедта. Управителят на ответното дружество й отправил две покани от 13.05.2010 г. и от 31.05.2010 г. и в определения срок ищцата се явила във фирмата, но отново била приканена да подпише молба за прекратяване на договора по взаимно съгласие. След отказа й, управителя повторно отказал да й връчи препис от заповедта. На 10.06.2010 г. с писмо с обратна разписка получила предизвестие № *** г., което не й било връчвано при отказ на същата дата, както и заповед № *** г., издадена на основание чл. 328 ал. 1 т. 3 и 4 от КТ, издадена от управителя на ответното дружество. Счита извършеното уволнение за незаконно, а заповедта от *** г. на управителя на "М." О.- за немотивирана, издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

От фактическа страна, съдът приема следното:

Видно от трудов договор № *** г., ищцата Н. Е. Х. била назначена в ответното дружество на длъжността „***” за срок от два месеца в полза на работодателя, който срок се продължавал автоматично, ако никоя от страните не предупреди другата за противното 10 дни преди изтичане на пробния срок. От представено ксерокопие на трудовата книжка на ищцата, се установява, че трудовия й договор бил прекратен, считано от 13.04.2009 г., на основание чл. 325 ал. 1 от КТ. От тази дата ищцата престанала да изпълнява трудовите си задължения.

С покана № *** г., ищцата била поканена в тридневен срок от получаването й, да се яви в цеха на фирмата за оформяне на документацията по прекратяване на трудовоправните отношения и коригиране на евентуални грешки и неточности. С повторна покана от 31.05.2010 г. отново била поканена да се яви в ответното дружество на 07.06.2010 г. в 15 ч. за оформяне на документацията по прекратяване на трудовото правоотношение и коригиране на евентуални грешки и неточности.

От писмо изх. № *** на Д "ИТ"- К. се установява, че по повод искане на ищцата с вх. № *** г., била извършена проверка по документи при ответното дружество, при която се установило, че считано от 13.04.2010 г. било прекратено трудовото правоотношение с ищцата. Работодателя издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и заличил трудовия договор от регистъра на трудовите договори в НАП, но не връчил екземпляр от заповедта на ищцата, за което било издадено задължително предписание. От приложената към делото преписка по повод жалба на ищцата, представена от Д "ИТ"- К. се установява, че ответното дружество е издало заповед № г., с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 325 ал. 1 от КТ с посочване като причини за прекратяване на трудовия договор- молба за прекратяване и с оформена дата на връчване- *** г. без подпис на работника. По делото е приложена и заповед със същия номер и дÓта- № *** г., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата с работодателя й, но на основание чл. 328 ал. 1 т. 3 и 4 от КТ с причини за прекратяване- молба за прекратяване и оформена с дата на връчване на лицето- 13.04.2010 г. с подписите на двама свидетели.

При така установеното, съдът намира, че уволнението на ищцата е незаконно. Видно от отразеното в трудовата книжка на ищцата, представляваща официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, както и издадената от ответника и представена в Д "ИТ"- К. заповед № *** г. за прекратяване на трудовото правоотношение, като основание за прекратяване на трудовия договор на ищцата е посочен чл. 325 ал. 1 от КТ. В посочената разпоредба обаче липсват алинеи, респ. в случая работодателят е извършил уволнението на основание, което не съществува в закона. Това опорочава уволнението и прави същото незаконно. Издадената заповед № *** г. е и немотивирана- не са посочени фактическите обстоятелства, обосноваващи съответното правно основание, а като причини за прекратяване на трудовия договор е посочено- "молба за прекратяване", каквато не е доказано, че ищцата е подала, респ., че между страните е постигнато взаимно съгласие за прекратяване на трудовия договор, изразено писмено. Наред с това, както вече се посочи, работодателят е издал и втора заповед със същия номер и дата- № *** г., отново за прекратяване на трудовия договор на ищцата по нейна молба, но с посочено друго правно основание- чл. 328 ал. 1 т. 3 и т. 4 от КТ- намаляване обема на работа и спиране на работа за повече от 15 работни дни, за което освен, че доказателства по делото не са представени, но е налице и противоречие между посочените фактически и правни основания. Тази заповед противоречи по съдържание с предходно описаната заповед, не е била представена в Дирекция „ИТ”- К. по повод образуваната проверка и не дава възможност да се установи, каква е била действителната воля на работодателя.

С оглед на изложеното, следва да се постанови решение, с което бъде признато за незаконно уволнението на ищцата и същата се възстанови на предишната й работа. От представената по делото декларация на ищцата и от отразеното в трудовата й книжка се установява, че за претендирания период от време, ищцата е останала без работа, поради което иска по чл. 344 ал. 1 т. З от КТ във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ следва да бъде уважен съобразно заключението на вещото лице в размер от 1440 лв., ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба- 11.06.2010 г. до окончателното изплащане. Исковете за неизплатено трудово възнаграждение, за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и за неспазено предизвестие, също са основателни и доказани, поради което следва да се уважат, ведно с лихвите за забава, а иска по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за лихви за забава върху сумата от 1440 лв. като неоснователен, следва да се отхвърли.

Като е направил същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

При този изход на делото, разноски за жалбодателя не се следват. Водим от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 204/01.11.2010 г., постановено по Г. д. № 1012/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от обявяването му при наличието на предпоставките по чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2