О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  № 40

 

гр. Пловдив, 28 януари 2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ГАЛИНА АРНАУДОВА

          ЧЛЕНОВЕ:        ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

                                  РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Арнаудова ч.гр.д. № 31/2020 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от С.В. и Н.В. против разпореждане № 2..1/18.11.2019 г., постановено по гр.д. № 474/2019 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд. Жалбоподателите твърдят, че разпореждането е неправилно по изложените в жалбата съображения, поради което молят съда да го отмени и да върне делото на окръжния съд с указания за разглеждане на редовността на касационната жалба във връзка с чл. 284 от ГПК и спиране на делото до постановяване на тълкувателно решение от ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 3/2019 г.

Ответникът по частната жалба „С.с.“ ООД  - П. счита, че тя е неоснователна и моли съда да постанови определение, с което да не се допусне касационно обжалване на разпореждането. Претендира разноски в производството.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

С решение № 334/09.10.2019 г., постановено гр.д. № 474/2019 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, е потвърдено решение № 463/ 04.04.2019 г., постановено по гр.д. № 1992/2018 г. по описа на Районен съд - П., с което е отхвърлен предявеният от С.И.В. против „С.с.“ ООД – П. иск по чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата 12 756,71 лв., представляваща неустойка за забава за въвеждане в експлоатация и предаване на основание на предварителен договор от 04.01.2008 г. и договор за учредяване право на строеж и прехвърляне право на собственост, сключен с н.а. № ************** г. по описа на нотариус **************и с район на действие района на Районен съд – В., на апартамент № .. с площ от 52,.. кв.м. и апартамент № .. с площ от 86,80 кв.м., находящи се в жилищна сграда за отдих – апартаментен тип, построена в УПИ ********по плана на гр. В., П. област, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, отхвърлен е предявеният от Н.Н.В. против „С. С.“ ООД – П. иск по чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата 6 378,35 лв., представляваща неустойка за забава за въвеждане в експлоатация и предаване на основание на предварителен договор от 04.01.2008 г. и договор за учредяване право на строеж и прехвърляне право на собственост, сключен с н.а. № ************** г. по описа на нотариус **************и с район на действие района на Районен съд – В., на апартамент № .. с площ от 51,75 кв.м., находящ се в същата жилищна сграда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като е оставено без разглеждане направеното от „С.с.“ ООД – П. против С.И.В. възражение за прихващане на сумата 3 448,80 лв., представляваща възнаграждение за допълнително извършени СМР в собствения му апартамент № .., описан по-горе, и е прекратено производството по делото в тази част.

Против това решение е постъпила касационна жалба от С.В. и Н.В., като в нея се твърди, че то е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищците неустойка за забава в претендираните размери, както и направените по делото разноски в трите съдебни инстанции.

С обжалваното разпореждане окръжният съд е върнал касационната жалба поради това, че е подадена против съдебно решение, което не подлежи на обжалване.

Настоящият състав споделя направения от окръжния съд правен извод.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 20 000 лв. за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

Безспорно е, че предмет на въззивното решение са субективно съединени искове чл. 92 от ЗЗД за присъждане на неустойка по сключените между страните предварителен договор и договор за учредяване право на строеж и прехвърляне право на собственост, всеки от които е с цена под 20 000 лв.

Доколкото предмет на делото е спор, пряко свързан със сделка, сключена от търговец и във връзка с упражняваното от него занятие /при липса на оборване на презумпцията по чл. 286, ал. 3 от ТЗ и при съобразяване с предмета на дейност на ответното дружество/ и по тази причина е търговска сделка /чл. 286, ал. 1 от ТЗ/, който договор се явява юридическият факт за възникване на претендираните вземания, следва да се приеме, че е налице търговски спор, дефиниран в разпоредбата на чл. 365, т. 1 от ГПК, а делото е търговско.

Това от своя страна води до извод, че решението на въззивния съд по такъв спор не подлежи на касационно обжалване.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателите за извършено нарушение на чл. 288 от ГПК поради това, че окръжният съд е нямал правомощия да се произнася по допустимостта на касационната жалба. Такова законова възможност изрично е дадена на въззивния съд с разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК, на базата на която е постановено обжалваното разпореждане.

Предвид гореизложените мотиви окръжният съд правилно е приел, че касационната жалба на С.В. и Н.В.  е недопустима като подадена против неподлежащ на обжалване съдебен акт и я е върнал, поради което разпореждането му следва да бъде потвърдено, а подадената против него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Що се отнася до посоченото от жалбоподателите основание за спиране на производството по постановяване на решение по тълк.д.    № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че не следва да го обсъжда, доколкото от една страна няма отправено искане към него в тази насока, а от друга – спиране на производството на това основание е единствено в компетентността на Върховния касационен съд /вж. решение № 8/07.05.2014 г. по тълк.д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъдат осъдени жалбоподателите да заплатят на ответника по частната жалба направените от него разноски в това производство в размер на 200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител адвокат К.Г..

Ето защо съдът

 

    О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С.И.В., ЕГН ********** и Н.Н.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „Д. и Л.“ /чрез адвокат Г.И. или адвокат М. Р./ частна жалба вх. № 11428/12.12.2019 г. против разпореждане № 2..1/18.11.2019 г., постановено по гр.д. № 474/ 2019 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.

ОСЪЖДА С.И.В., ЕГН ********** и Н.Н.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „Д. и Л.“ /чрез адвокат Г.И. или адвокат М. Р./, да заплатят на „С.с.“ ООД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ****** общо сумата 200,00 лв. /двеста лева/ разноски в производството по делото. 

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението на жалбоподателите.

 

                                                           

                                                                          

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

 

 

 

                                                          2.