РЕШЕНИЕ
№ 61
гр.
Пловдив, 10 Януари 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на дванадесети
декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Таня Костадинова и с
участието на прокурора в.х., като разгледа докладваното от съдия Св.Методиева
касационно административно дело № 3363 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
„Новитрон“ ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление в гр.Пловдив, обжалва Решение № 1801 от 07.10.2019 г., постановено
по АНД № 1983/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХІV наказателен състав,
с което е потвърдено Наказателно постановление
№ 145 от 01.02.2019 г., издадено от Заместник кмет „Транспорт“ в Община
Пловдив. С посоченото наказателно постановление на „Новитрон“
ЕООД е наложена имуществена санкция от 5000 лева на основание чл.32, ал.1 от
Наредба за осигуряване на обществения ред, Приложение 1 към Решение № 198,
взето с Протокол № 10 от 28.05.2009 г., изм. и доп. с Решение № 480, взето с
Протокол № 21 от 18.12.2018 г. на Общински съвет Пловдив /НООР/, за нарушение
на чл.11, ал.4, вр. с ал.2 от Наредбата.
Претендира
се с касационната жалба отмяна на решението поради неговата неправилност и
незаконосъобразност, като се изтъкват конкретни доводи, свързани с
незаконосъобразност на потвърденото с решението наказателно постановление. В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се е явил и не е
изпратил представител.
Ответникът в производството – Община Пловдив,
редовно призован, не се представлява в съдебното заседание, но е депозиран
отговор по жалбата, като се прави искане за оставянето й без уважение, както и
за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение като законосъобразно и
правилно. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, чрез прокурор в.х., моли да се отхвърли жалбата и да
бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът
намира за правилни фактическите установявания, както и правните изводи, касаещи
квалификацията на установените факти,
направени от първоинстанционния съд, като
счита, че същите са основани на задълбочен анализ на събраните в хода на пълно
и всестранно проведено съдебно дирене доказателства. Настоящата съдебна
инстанция споделя направените от районния съд в решението му правни изводи
относно правилното квалифициране на установеното поведение на дружеството като
нарушение по чл.11, ал.4 от НООР /в редакцията на Наредбата към датата на
установяване на нарушението и издаването на наказателното постановление/,
съгласно която, след изтичане на разрешеното работно време, обектът следва да е
прекратил всякаква дейност по почистване, зареждане и обслужване. Според
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.2 от НООР не се изисква издаване на разрешение
за удължено работно време за обекти,
находящи се в сгради,
ползвани за нежилищни нужди, каквото фактическо положение е било установено в
случая, за времето от 06.00 часа до 24.00 часа, а според нормата на чл.11, ал.2
от Наредбата, за удължено работно време се изисква съответно разрешение от
кмета на района, в който обектът функционира. В случая, като е привързал и ал.2
на чл.11 от Наредбата при квалифициране на нарушението по чл.11, ал.4 от същата
Наредба, наказващият орган не е допуснал твърдяното в касационната жалба
смесване на отделни хипотези на нарушения. В тази връзка видно е, че текстовата
част на наказателното постановление, касаеща
фактическото описание на нарушението, действително не е достатъчно прецизно
изпълнена, но в крайна сметка, описаните факти на практика правилно са подведени под нормата на
чл.11, ал.4 от НООР, доколкото е установено, а и това не се оспорва от
жалбоподателя, че е осъществявана дейност по обслужване на клиенти в проверения
обект след 24,00 часа, без да е налице валидно разрешение за удължено работно
време.
Констатира се обаче, че в обжалваното
решение районният съд, след като е направил извод за безспорно установено от
доказателствата по делото осъществяване на административното нарушение с
посочената правна квалификация, който именно извод се споделя от касационния
съдебен състав, същевременно е посочил по-надолу в мотивите към решението си и
че не можело да се приеме за осъществено описаното в акта и наказателното
постановление нарушение, доколкото липсват категорични доказателства за
осъществяването му. Това вътрешно противоречие в мотивите на съдебния акт води до
съществена неяснота, която се приравнява на липса на мотиви по смисъла на
чл.348, ал.2, т.1 от НПК, доколкото именно мотивите към съдебния акт следва да
обосновават в достатъчна степен съдържанието на конкретния диспозитив
на съдебното решение.
Отделно от това, настоящият съдебен
състав намира за основателни доводите на касационния жалбоподател относно
неправилност на изводите на районния съд, касаещи приложението на санкционната
разпоредба на чл.32, ал.1 от НООР. От анализа и съпоставката на съдържанието на
разпоредбите на чл.32, ал.1 и съответно чл.26, ал.2 от Наредбата /в редакциите им, които са били в сила към
момента на извършване на нарушението и съответно издаване на наказателното
постановление/ следва извода, че първата от двете посочени норми се е явявала
обща за всички нарушения по чл.11 от НООР. Разпоредбата на чл.26, ал.2 от
Наредбата, от своя страна, е била специална по отношение на тази по чл.32, ал.1
от Наредбата, доколкото е визирала конкретно санкциониране на нарушението по
чл.11, ал.4 от Наредбата, каквото именно е било установено в случая и поради
това и именно тя е следвало да бъде посочена като основание за налагане на
санкцията, вместо общата разпоредба на чл.32, ал.1 от НООР. В тази връзка и
препращането в чл.26, ал.2 към ал.4 на чл.26 от НООР е било ограничено в самата
разпоредба единствено досежно вида и размера на
санкцията, като няма основание от съдържанието на нормата да се приеме, че
същата се е прилагала само за нарушенията с особено голяма тежест, или тези в
големи размери. Сиреч, така, както е била разписана нормата на чл.26, ал.2 от
Наредбата, същата е препращала единствено към размера на съответния вид
административно наказание, без оглед на тежестта на извършеното нарушение. Като
се има предвид, че разпоредбата на чл.32, ал.1 и тази на чл.26, ал.4, вр. с ал.2 от Наредбата са предвиждали в съответната им
предходна редакция и различни по размер имуществени санкции, като в нормата на
чл.26, ал.4 от НООР не е бил предвиден изобщо минимум на имуществената санкция
за разлика от чл.32, ал.1 от Наредбата и при наличие на еднакъв максимум на
санкцията в двете разпоредби, наказващият орган е издал незаконосъобразно наказателно
постановление, тъй като е приложил несъответната на извършеното нарушение обща
санкционна норма при наличие на специална такава в същия нормативен акт. Като е
приел, че санкционната норма е правилно определена, районният съд е стигнал до
неправилния извод за законосъобразност на наказателното постановление.
С оглед на изложените мотиви и оспореното в настоящето производство решение следва да бъде
отменено, а вместо него да бъде постановено друго такова по същество, като се
отмени наказателното постановление. При
този изход на делото, разноски за ответника по касационната жалба не следва да
се присъждат.
Поради
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1801 от 07.10.2019 г., постановено по АНД № 33363/2019
г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХІV наказателен състав, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 145 от 01.02.2019 г., издадено
от Заместник кмет „Транспорт“ в Община Пловдив, с което на „Новитрон“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, е
наложена имуществена санкция от 5000 лева на основание чл.32, ал.1 от Наредба
за осигуряване на обществения ред, приета от Общински съвет – гр. Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.