Пловдивска районна прокуратура е внесла
обвинителен акт срещу А.К.С. за това, че
на 04.08.2019г в гр. Пловдив, в условията на повторност - извършила е
престъплението след като е била осъждана
с влязла в сила присъда за друго такова престъпление - в немаловажен случай, е
отнела чужди движими вещи - парична сума в размер на 800 лева от владението на Д.К.В.
ЕГН **********, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл. 195, ал.1, т.7, вр. с чл. 194, ал.1, вр с чл.28, ал.1от НК
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното
съдебно следствие, като подсъдимата е признала изцяло фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения
представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение
и моли на подсъдимата да бъде определено наказание при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, около специалния минимум. Пледира редуцираното по реда на
чл. 58а НК наказание лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален общ
режим. Счита, че по реда на чл. 68 НК следва да се приведе в изпълнение
наложеното по НОХД 195/2019г. по описа на ПРС наказание в размер на 6 месеца
ЛОС, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години.
Защитникът на подсъдимата изцяло се солидаризира с представителя на
държавното обвинение относно доказаността на обвинението от обективна и субективна
страна и претендираните размери на наказанието.
Подсъдимата в правото си на лична защита се признава за
виновна и изразява съжаление за стореното. С последната си дума моли за налагане на по-леко наказание.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимата А.К.С., ЕГН ********** ***.******г., *******, б.г.,
неомъжена, осъждана, без образование, безработна.
С Определение № 1336 от 21.08.2019г. по ЧНД 5161/2019г. по описа на Районен
съд гр. Пловдив, XXV н.с. по настоящето производство на подс. С. е взета мярка
за неотклонение „Задържане под стража“.
С Присъда № 104/01.04.2019г влязла в сила от 17.04.2019г по описа на PC Пловдив, подс. А.С. е била подсъдима за извършено престъпление по чл. 194
ал.1 от НК, като й било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
шест месеца, като изпълнението на така наложеното наказание на основание чл. 66
ал.1 от НК е било отложено за срок от три години.
Свидетелят Д.К.В. работил като шофьор на товарен автомобил във фирма
ДАОН-69 гр. Пещера. На 04.08.2019г около 17.30 часа следвало да изпълни курс от
гр. Пещера за Република Турция. Преминавайки през гр. Пловдив узнал от негови
колеги за съществуваща забрана за движение на товарни автомобили до 20.00 часа
по републиканската пътна мрежа. Това го мотивирало да потърси удобно място за
спиране в гр. Пловдив на управляваната от него товарна композиция.
Докато се движил по бул. Цариградско шосе в района на кръговото кръстовище,
известно като „Скобелева майка“, св. В. забелязал момиче от ****произход, а
именно подс. С., която предлагала ********услуги срещу заплащане. Свидетелят
спрял до нея и подсъдимата се качила в автомобила. Св. В. й предложил да правят
****, обещавайки да заплати сума по- висока от обичайната. Подс. С. се
съгласила и водачът на товарния автомобил се насочил към ул.Удроу Уилсън,
където паркирал превозното средство.
По време на
престоя си в кабината подс. А.С. забелязала, че на леглото намиращо се зад
седалките била поставена чантичка, в която се виждали банкноти.
За извършената му ******** услуга,
подс. В. дал на подсъдимата сумата от 20 лева. Същата очаквала по-високо
възнаграждение и между двамата възникнал спор, Тъй като свидетелят не пожелал
да заплати по-висока сума, подс. С. без да бъде забелязана от него, взела от
чантата сумата от 800 лева,след което веднага напуснала кабината на товарния
автомобил и се насочила в неизвестна посока. Нейното поведение се сторило
съмнително на св. В., който проверил наличността на парите, намиращи се в
чантичката и установил липсата на част от тях.
В този момент покрай мястото
преминал полицейски автомобил, в който се намирали свидетелите У.и А.-служители
на Шесто РУ Пловдив. Св. В. разказал на полицаите за случилото се, които от
своя страна предприели обход за установяване местонахождението и самоличността
на подсъдимата. В района на бул. Цариградско шосе служителите на МВР провели
беседа с намиращи се наблизо лица, които заявили, че познават жената, която се
качила в автомобила с име А. по прякор „З.“.
В хода на проведените незабавни
ОИМ за установяване на извършителя на престъплението, св. М.М.- *****в Шесто РУ
Пловдив, установил пълната самоличност на подсъдимата и на 13.08.2019г докато
извършвал обход я забелязал в близост до сградата на полицейското управление.
Спрял я на улицата и я попитал дали знае кой е извършител на кражбата, при
което подсъдимата признала, че тя е взела парите и изявила готовност да даде
подробни обяснения.
Още на мястото, а по-късно и в
писмен вид, подс. С. признала, че е взела сумата от 800 лева като посочила и
точния брой и номинал на банкнотите. Като мотив посочила малкото заплащане,
което получила за извършената от нея ******** услуга.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от признанията на подсъдимата, дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от
събраните на досъдебна фаза доказателствени материали, а именно:
-обяснения на подсъдимата, дадени на ДП
- показания на свидетелите Д.В., М.М., Н.А., С.У.- както и от приложените по ДП писмени
доказателства, включително и справка за съдимост, характеристична справка и др.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от
подсъдимия, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се
налага по-детайлното им обсъждане.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
С оглед гореизложената
фактическа обстановка се установява от правна страна, че А.К.С. ***, в условията на повторност -
извършила е престъплението след като е
била осъждана с влязла в сила присъда за друго такова престъпление - в
немаловажен случай, е отнела чужди движими вещи - парична сума в размер на 800
лева от владението на Д.К.В. ЕГН **********, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал.1, т.7, вр. с чл.
194, ал.1, вр с чл.28, ал.1от НК.
Предмета на престъплението са чужди
за дееца движими вещи /пари в брой/- собственост на Д.В., като вещите са се намирали
във владение на съответния собственик.
Подсъдимата е прекъснала
фактическата и разпоредителна власт на собственика върху инкриминираните вещи,
като е установила своя собствена трайна фактическа власт, с което и
престъплението е довършено.
Отнемането е противозаконно, доколкото за дееца е
липсвало правно основание да го извърши, както и съгласие на собственика и
владелеца на вещта.
Отнемането е извършено с пряк умисъл като форма на
вина. Дееца е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните
му последици и пряко е желаел това. Налице е и другият съставомерен признак от
субективна страна- намерението вещта след отнемането да се свои, тоест да се
третира като своя собствена. Изводите за субективната страна произтичат от установените
действия на подсъдимия след довършване на отнемането, а именно разходване на
паричната сума за свои собствени нужди.
По отношение на подсъдимата е налице и квалифициращия
признак по чл. 195, ал.1, т.7 НК, доколкото видно от справката й за съдимост тя
вече е осъждана с влязъл в сила акт по НОХД 195/2019г по описа на ПРС. за
извършени от нея престъпления кражба. Деянието по цитираното дело не се намира с
деянието предмет на настоящото производство в условията на съвкупност, поради
което е налице и елемента повторност В същото време
предвид стойността на предмета на инкриминираното деяние не може да се приеме,
че случая е маловажен. Деянието по настоящото дело е извършено в изпитателния
срок на предходното осъждане, поради което е налице и отрицателното условие по
чл. 30 НК между изтърпяване на наказанието по предходното осъждане и процесното
деяние да не е изминал период по-голям от 5 години.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
За
престъплението по чл. 195, ал.1, и т.7, вр. чл.28 НК извършено от подсъдимата
се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години. При
преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира,
че по отношение на А.С. следва да се
наложи наказание по реда на чл. 54 НК при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства в
рамките на законоустановения минимум, а
именно една година лишаване от свобода.
Като
отегчаващо обстоятелство съдът отчита
особеностите на предходната съдимост на осъденото лице. Действително факта, че
подсъдимата е осъждана за още едно престъпление кражба сам по себе си не може да се отчита и при индивидуализацията
на наказанието, доколкото е отчетен при квалификацията на деянието като
обуславя квалифициращия елемент повторност-така чл. 56 НК. Не съществува пречка
обаче като отегчаващо обстоятелство да се ценят някои особености на цялата
престъпна дейност на подсъдимата. Такива особености според настоящия състав са
извършването на престъплението само
няколко месеца след предходното й осъждане и то в изпитателния срок по НОХД
195/2019г. на ПРС. Друга такава особеност е ескалацията в престъпната дейност
на подсъдимата, доколкото при предходното си осъждане стойността на предмета на
престъпно посегателство е била 490 лева, а в настоящият случай е почти двоен-800
лева. Гореизложеното обуславя и извод за трайно установени у дееца престъпни
нагласи и липса на изигран поправителен и превъзпитателен ефект на предходното
осъждане на лишаване от свобода.
Като
отегчаващо обстоятелство съдът цени и лошите характеристични данни за
подсъдимата, а именно същата е без образование, без работа и изкарва доходите
си по неморален начин-чрез ********.
Като
смекчаващо обстоятелство съдът цени изразеното съжаление за стореното и
направеното още на досъдебно производство признание на вината, съпроводено с
подробен разказ за инкриминирания инцидент. Доколкото направеното още на
досъдебно производство признание съществено е улеснило работата на
разследващите органи по разкриване на престъплението, то съгласно
задължителните указания на ТР 1/6.4.2009 по тълк. дело 1/2008 на ОСНК на ВКС не съществува пречка
направеното самопризнание да се отчете и като смекчаващо обстоятелство.
Като
смекчаващо обстоятелство с особено значение следва да се отчете младата възраст
на дееца-20 години, както към датата на извършване на деянието, така и към
датата на постановяване на присъдата. Тази възраст на извършителя говори за
социална незрялост, за младежка
импулсивност, за незавършен процес на адаптация към правилата на социалното общежитие, за потепърва формираща се нагласа и отношение
към запретения характер на престъпните прояви и тяхното негативно отражение в
обществото, за човек все още търсещ себе си и своето място в живота, при когото
моралните императиви на личността не са достигнали своята устойчивост. Младите
хора в най-голяма степен са подвластни на емоцията, добивана чрез приема на
наркотик, защото илюзорно считат, че са щастливи и по-лесно се справят с
предизвикателствата, които животът предлага. Така изрично Решение № 224 /22 май
2014 г., Второ наказателно отделение, К.Н.Д. 571/14 г. на ВКС, Решение № 151/15 ноември 2017 г., трето наказателно
отделение, наказателно дело № 753/2017 г., Решение № 92/05.06.2015 г., второ наказателно
отделение, наказателно дело № 2031/2014 г. по описа на ВКС, Решение
№57/04.04.2018 по дело №159/2018 на ВКС.
Като
смекчаващо обстоятелство настоящия състав цени и мотивът за извършване на
престъплението, а именно че подсъдимата се е почувствала излъгана поради
неполучаване на очакваното от нея възнаграждение за оказаната услуга.
Съдът
намира, че определеното наказание съответства и на предмета на престъпно
посегателство. Действително същият е под стойността на две минимални работни
заплати, но в никакъв случай абсолютният размер на стойността на инкриминирания
предмет -800 лева не може да се приеме за нисък. В тази връзка следва да се
съобрази и установения по делото умисъл на дееца да отнеме цялата парична сума,
която намери в кабината на пострадалия, независимо от размера й. .
При
ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по отношение и на двамата
подсъдими настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при
индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при
съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става
въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на
деянието и дееца.В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната
специфика. В този изричен смисъл Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на
ВКС, Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от
28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение № 208/29
ноември 2018 г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.
На
основание чл. 58а, ал.1 НК така определеното наказание в размер на две години
лишаване от свобода следва да се редуцира с 1/3 и на
подсъдимата да се наложи наказание лишаване от свобода в окончателен
размер от 8 месеца.
Съдът намира, че така определеното
наказание, редуцирано с 1/3 на основание чл. 58а, ал.1 НК ще съдейства за
постигане целите, както на генералната, така и на специалната превенция, без
същевременно прекомерно да се засягат правата на подсъдимия. Определеният
размер на наказанието съответства и на степента на обществена опасност на
престъплението и на дееца
Според съдът неприложим в случая
е чл. 55 НК, доколкото по делото не са налице нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито макар и само едно, но изключително такова,
което би обусловило извода, че и най – лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Цитираните
смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от типичните
случаи, нито са изключителни по своя характер, което е налага и определяне на
наказанията то по реда на чл. 54 НК в посочените размер. Още повече, че по
делото са констатирани и значителен брой отегчаващи обстоятелства
Доколкото настоящото деяние е
извършено в изпитателния срок на предходното осъждане на подсъдимата по НОХД
195/2019г., то на основание чл. 68, ал.1 НК следва да се постанови отделно и
ефективно изтърпяване и на наложеното по това дело наказание лишаване
от свобода в размер на 6 месеца.
Доколкото сборът на наказанията наложени по настоящото дело- 8 месеца
лишаване от свобода и по НОХД 195/2019г-шест месеца лишаване от свобода не
надхвърля 2 години, то и двете на основание 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС следва да
се изтърпят при първоначален ОБЩ режим.
На основание чл.
59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК при изпълнение на наказанието ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, наложено по настоящото дело, следва да се приспадне времето, през което
подс. А.К.С.
е била задържана по настоящото дело, както следва:
-
за 24 часа по реда на ЗМВР на 13.08.2019 г.
-
с прокурорско постановление за 72 часа, считано от 19.08.2019 г. до
21.08.2019 г.
-
с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 21.08.2019 г. до
влизане в сила на настоящата присъда.
На основание чл. 59, ал.
2, вр. ал. 1 от НК при изпълнение на наказанието ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода
наложено по НОХД № 195/2019 г., по описа на ПРС следва да се приспадне времето,
през което подс. А.К.С. е била задържана
по това дело, както следва
- за
24 часа по реда на ЗМВР на 16.10.2018 г.
- с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 29.03.2019 г. до
17.04.2019 г.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ......................................
Вярно
с оригинала.
С.
Д.