Р Е Ш Е Н И Е
№ 174 / 02.12.2019 г.,гр.Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в проведеното на втори декември през две хиляди и деветнадесета
година закрито заседание, в състав:
Съдия: Иванка Илинова
като
разгледа докладваното от съдията Илинова т.дело №337 по описа за 2018г.,за да
се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.247 ал.1 предл.1 от ГПК и чл.250 от ГПК.
Ищецът „ИНВЕСТБАНК" АД е сезирал съда с искане да
допусне поправка на очевидни фактически грешки и допълване на постановеното по
делото на 16.10.2019г.решение.Допълването касае включване на претендираната
законна лихва върху главницата ,считано от дата на депозирана на заявлението по
чл.417 от ГПК – 26.07.2018г.
Отговор на
молбата е депозиран от ответниците „ЧЕПИНСКА
КАРИЕРА" ЕООД,ЕИК *********, представлявано от управителя С.Д.З. ,
„ЧЕПИНСКА КАРИЕРА" ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя С.Д.З.
и „ЗИВА ГАЗ" ООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя С.Д.З.
-двете дружества в качеството им на СЪДРУЖНИЦИ в "КОНСОРЦИУМ „ЧЕПИНСКА -
ЗИВА -Дружество по ЗЗД, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пазарджик 4400, ул. Патриарх Евтимий № 1, ет. 8, представлявано от С.Д.З. –
Управител .Изразено е становище,че
искането за допълване на решението с присъждане на законната лихва всъщност
представлява искане за поправка на явна фактическа грешка,а това за поправка на
ЯФГ досежно периода на лихвата за забава представлява искане за допълване на
решението.
За да се произнесе по молбата на ищцовата страна съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
При преглед на постановеното по делото на 16.10.2019г.решение,съдът
констатира на първо място,че в диспозитива на съдебния акт действително не
е установено вземането на ищеца за
законната лихва върху главницата,считано от 26.07.2018г.-датата на депозиране
на заявлението по чл.417 от ГПК.Този пропуск следва да се поправи по реда на
допълването на решението по реда на чл.250 от ГПК,тъй като съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната.В
този смисъл молбата на ищеца за допълване на решението е основателна.
Основателна е и молбата за поправка на очевидни
фактически грешки в решението на съда.
Навсякъде в решението следва да се чете „Зива газ“
ЕООД,каквато е правно организационната форма на ответното дружество видно от
справките в Търговския регистър,а не както е записано „Зива Газ“ ООД възпроизведено от посочването в исковата
молба.
Следва да бъде отстранена ЯФГ допусната от съда при
посочване на годината на образуване на заповедното производство по гр.д.№3006
по описа на Пазарджишкия районен съд,която е 2018г.,а не както е посочено в
решението 2017г.
Съдът е допуснал грешка в решението си ,в което като
крайна дата на периода на дължимата лихва за забава е посочил
30.04.2018г.,вместо действителната дата 25.07.2018г.Именно такава е била
решаващата воля на съда,формирана на база заявеното от ищеца още в заявлението
по чл.417 от ГПК,в съответствие с което се е произнесъл и заповедния
съд,искането в исковата молба и събраните по делото доказателства.
Водим от
горното Пазарджишкия окръжен съд
Р Е
Ш И
ДОПЪЛВА на основание чл.250 от ГПК постановеното на 16.10.2019г.по делото решение с
произнасяне по акцесорното по своя характер искане за приемане за установено по
отношение на ответниците,че ищеца има вземане за законната лихва върху главницата,считано от
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК по гр.д.№3006/2018г.по описа
на ПРС за 2018г.- 26.07.2018г. до окончателното й изплащане .
ИЗВЪРШВА
ПОПРАВКА на ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА на основание чл.247 от ГПК в решението постановеното по делото на 16.10.2019г. ,в
което навсякъде да се чете: „Зива газ“
ЕООД,а не както погрешно е записано „Зива
газ“ ООД.
ИЗВЪРШВА
ПОПРАВКА на ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА на основание чл.247 от ГПК в решението постановеното по делото на 16.10.2019г. ,диспозитива
на което да се
чете:“лихва за забава върху просрочена главница за периода от
26.05.2017г.до 25.07.2018г.“ вместо както е записано до 03.04.2018г. и да се
чете „…….за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№3006 от 2018г….“,вместо както е записано „…….ч.гр.д.№3006
от 2017г…..“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Окръжен съдия: