РЕШЕНИЕ
№ 1597 09.07.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На шестнадесети юни две хиляди и двадесета
година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Н. Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 7685 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на „Еос Матрикс” ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес управление гр.София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо
Петков-Казанджията” № 4-6, представляван от управителя Р.И.М. –Т., със съдебен
адрес *** – адвокатско дружество „И. и Д.“, против Г.А.Г. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, ***
адвокат Ж.С.. Ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на
ответника съществуването на следните парични вземания, за което е постановена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 5534/
2019г. по описа на БРС : 1 194,51 лв. – главница за периода 30.07.2016г.
– 28.02.2017г. по договор за потребителски кредит по кредитни програми № РК 08
- 130220/ 30.09.2008г. с анекс от 08.10.2010г., сключен със „Сибанк” АД,
вземането по който е цедирано на „Еос Матрикс” ЕООД на 28.09.2012г. с договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия); 1 842,77 лв. – договорна лихва за периода 30.07.2016г. –
30.06.2019г.; ведно със законната
лихва върху главницата от подаването на заявлението на 10.07.2019г. до
окончателното ѝ изплащане. Претендира и присъждане на направените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
Ищецът твърди, че
ответникът е длъжник по договор за потребителски кредит по кредитни програми,
сключен на 30.09.2008г. със „Стопанска и инвестиционна банка“ АД /Сибанк/ за
сумата от 16 800 лв., платим до 30.09.2018г. на 120 месечни вноски. На
08.10.2010г. към договора бил сключен анекс, съгласно който към датата на
сключването му е останал непогасен дълг в размер на 14 622,96 лв., а банката е
отпуснала допълнителна сума в размер на 706,12 лева - общ дълг 15 329,08 лв. с
краен срок за издължаване – 30.09.2020г. След сключване на анекса длъжниците не
са извършвали плащания по кредита. С договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 28.09.2012г. кредиторът по договора е прехвърлил на ищеца
„Еос Матрикс” ЕООД неизпълнените задължения на длъжника по описания договор за
кредит, като длъжникът е уведомен.
Ответникът представя
писмен отговор в преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК, с който оспорва иска.
Признава съществуването на кредитното правоотношение по посочения договор и
анекс към него. Твърди, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем още през
2010г., поради което до предявяването на вземанията е изтекла установената от
закона погасителна давност – 5 години.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Искът е с правно основание чл.422
ал.1 от ГПК вр. чл.124 ГПК и чл.79, ал.1, предл.1, чл.86, ал.1 и чл.240 и сл. от ЗЗД.
По ч.гр.д. № 5534/
2019г. по описа на БРС е постановена заповед за изпълнение на задължение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 2638/ 11.07.2019г. против длъжника Г.А.Г.
и солидарния му длъжник К.Г.В.. Разпоредено е солидарно плащане на заявителя –
кредитор „Еос Матрикс“ ЕООД на следните парични задължения : 1 194,51 лв. -
дължима главница по договор за потребителски кредит по кредитни програми
30.09.2008г. с анекс от 08.10.2010г., сключен със „Стопанска инвестиционна
банка” АД, 1 842,77 лв. – договорна лихва за периода 30.07.2016г. –
30.06.2019г., законната лихва върху главницата от 10.07.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата 60,75
лв. - заплатена държавна такса за образуване на делото. Заповедта за изпълнение
е редовно е връчена на длъжника Г.Г. на 02.08.2019г. и на длъжника К.В. на
05.08.2019г. На 08.08.2019г. – в срока по чл.414 ал.2 от ГПК длъжниците са
възразили писмено против заповедта. С разпореждане от 08.08.2019г. по ч.гр.д.№ 5534/
2019г. съдът е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си.
Разпореждането е съобщено на ищеца на 20.08.2019г. Настоящият иск против
длъжника Г.Г. е предявен в срока по чл.415 ал.1 от ГПК – на 12.09.2019г.
Не се спори по
делото, че на 30.09.2008г. ответникът Г.А.Г. е сключил със „Стопанска и
инвестиционна банка” АД /Сибанк/ приложения договор за потребителски кредит по
кредитни програми № РК 08 – 130220 – за сумата от 16 800 лв., с договорен годишен
процент на разходите 9,21 %, в който не са включени разходите по чл.21 ал.2 от ЗПК. Договорът е сключен за срок от 120 месеца. С чл.41 ал.1 е договорена
годишна лихва по кредита в размер на банковия лихвен процент за кредити в
национална валута, който към момента на сключването на договора е 4,9 %
годишно, плюс преференциална лихвена надбавка в размер на 3,50 %. Съгласно
чл.5, ал.2 кредитът е платим на месечни анюитетни погасителни вноски съобразно
приложен към договора погасителен план. С чл.10, ал.3 е уговорено право за
банката да прехвърли вземането си на трети лица. Договорът е обезпечен с
поръчителството на длъжника К.Г.В..
С анекс от
08.10.2010г. е констатиран редовен дълг от 14 622,96 лв. и е договорена
допълнителна кредитна сума от 706,12 лв., с която да бъде погасено просрочие по
договора. Договорен е гратисен период – за срок от 12 месеца след 30.10.2010г.
кредитополучателят дължи само договорна лихва, след който срок погасителният
план ще бъде актуализиран от банката при запазване срока на договора
/30.09.2020г./ и ще бъде предоставен на длъжника. С чл.7 от анекса е договорена
комисионна за предоговарянето в размер на 0,5 % от оставащата главница, но не
повече от 500 лв., която комисионна ще бъде погасена разсрочено за 12 месеца,
считано от първата следваща погасителна вноска. По делото не е представен нов
погасителен план съобразно анекса.
За установяване на
материалноправната си легитимация ищецът представя договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 28.09.2012г., с който „Сибанк” ЕАД е прехвърлил на
ищеца „Еос Матрикс“ ЕООД вземания към свои длъжници, индивидуализирани в
приложение 1 – неразделна част от договора. Съгласно цитираното приложение,
предмет на договора за цесия са вземания на кредитора към ответника Г.Г. на
обща стойност 17 776 лв. /в приложението са изброени и сумите 17 506,12
лв., 15 329,08 лв. и 2 447,24 лв. без посочени основания, като първата сума
съвпада с общия дълг по първия погасителен план, а втората сума съвпада с
посочения в анекса нов общ размер на кредитната сума/.
На 01.11.2012г. цедентът
„Сибанк” ЕАД е потвърдил писмено на цесионера „Еос Матрикс“ ЕООД извършеното
прехвърляне на вземанията по приложението.
С представено по
делото пълномощно с нотариална заверка на подписите от 16.11.2012г. „Сибанк” ЕАД
е предоставил на управителите на „Еос Матрикс“ ЕООД представителна власт да го
представляват при реализиране на вземания, предмет на описания договор за цесия
от 28.09.2012г., включително и с правото да уведоми длъжниците, посочени в
Приложение 1 към договора за цесия, за извършеното прехвърляне. С пълномощно от
03.06.2013г. правото за уведомяване на длъжниците е предоставено по пълномощие
на адвокатско дружество „И. и Д.“ – адвокатите И.И. и Ж.Д.. Представено е
адресирано до ответника уведомление за извършената цесия, изходящо от „Сибанк“
ЕАД, действащ чрез пълномощника си адвокат Ж.Д.. Съгласно представената
разписка на 14.05.2019г. пратката е върната като „непотърсена“ от адресата. Не
се спори, че уведомлението за цесията, съдържащо се и в исковата молба, е
стигнало до ответника с връчването на книжата по делото на 15.10.2019г.
Ответникът в
съдебно заседание на 16.01.2020г. и 27.02.2020г. признава, че е преустановил окончателно
плащанията по договора към 30.09.2010г., като сумите по анекса не са заплатени
При така събраните
по делото доказателства съдът приема за безспорно установено съществуването на
процесното договорно кредитно правоотношение, което след анекса от 30.09.2008г.
е с размер на главницата 15 329,08 лв. Безспорна е и липсата на
погасителни плащания от страна на длъжниците след датата на анекса.
Предвид въведените
от ищеца обстоятелства, на които основава материалноправната си легитимация
като кредитор на претендираните парични вземания, представляващи неизпълнени
задължения по процесния договор за кредит, съдът тълкува съобразно правилата на
чл.20 от ЗЗД предмета на представения договор за цесия, с който ищецът се
легитимира като цесионер на вземанията по кредитния договор. Съгласно дадената
в договора дефиниция „вземане е всяка дължима към цедента /Сибанк/ парична
престация, предмет на прехвърляне към цесионера /Еос Матрикс/ по този договор,
като вземанията са определени и индивидуализирани подробно в списък,
представляващ Приложение 1, което е неразделна част от договора“. Съгласно
т.2.3. вземанията се прехвърлят в цялост, ведно с всички привилегии и
обезпечения, включително с изтеклите лихви и направените разноски за събиране
на вземанията. В приложение № 1, неразделна част от договора за цесия,
вземането към ответника Г.Г. е описано с посочване на номера и датата на
сключване на договора за кредит, а размерите на вземането съответстват на
пълния размер на дълга по анекса към договора от 08.10.2010г. и акцесорните
вземания към нея, за които не се спори, че не са погасени от ответника. При
тази индивидуализация на прехвърляните с договора за цесия парични вземания,
съдът намира, че предмет на този договор са били изискуеми парични вземания с
размери, описани в приложението. Липсва основание да се направи извод ищецът да
е встъпил в кредитното правоотношение на мястото на банката – кредитодател
/активна субективна новация/, респективно да са му били прехвърлени всички
имуществени права по договора, в това число договореното разсрочено плащане на кредитните
задължения на анюитетни вноски с краен падеж 30.09.2020г. С договора за цесия
ищецът е придобил от банката парично вземане в размер на общо 17 776 лв.,
за което съдът приема, че е включено в предмета на договора като изискуемо и
ликвидно вземане. Поради това съдът приема, че правото на ищеца да търси
изпълнение на полученото по силата на този договор парично вземане към
ответника е възникнало не по-късно от датата на потвърждаване на цесията –
01.11.2012г.
Тъй като от този
момент до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
15.07.2019г. са изтекли повече от 5 години, основателно е възражението на
ответника за изтекла погасителна давност за претендираните парични задължения.
На основание чл.110 от ЗЗД парични вземания на ищеца от ответника, придобити с
процесния договор за цесия, са погасени не по-късно от 01.11.2017г. Поради това
предявените в настоящото производство искове за установяване съществуването на
част от неизпълнените парични задължения по договора за кредит са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78
ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените съдебните разноски в размер
на 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор
за правна защита и съдействие. Неоснователно е ищцовото възражение за
прекомерност на това адвокатско възнаграждение, тъй като същото е заплатено при
действието на Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
в редакцията преди решение № 5419/ 08.05.2020г. по адм. д. № 14384/ 2019г. на
ВАС, като установеният в чл.7, ал.2, т.3 минимален размер се определя на 442,61
лв. Съдът приема, че заплатеното възнаграждение от 500 лв., надвишаващо
минималния размер с 57,38 лв., съответства на действителната фактическа и
правна сложност на делото, по което са проведени три съдебни заседания.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска
на „Еос Матрикс”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес управление гр.София, район „Витоша”,
ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, със съдебен адрес ***
– адвокатско дружество „И. и Д.“, да
бъде прието за установено по отношение на Г.А.Г. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес ***, *** – адвокат Ж.С., съществуването на следните парични
вземания, за които е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 5534/ 2019г. по описа на БРС : 1 194,51 лв. – главница за
периода 30.07.2016г. – 28.02.2017г. по договор за потребителски кредит по
кредитни програми № РК 08 - 130220/ 30.09.2008г. с анекс от 08.10.2010г.,
сключен със „Сибанк” АД, вземането по който е цедирано на „Еос Матрикс” ЕООД на
28.09.2012г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия); 1 842,77 лв. – договорна лихва за
периода 30.07.2016г. – 30.06.2019г.; ведно
със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на 10.07.2019г.
до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „Еос Матрикс” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес управление гр.София, район „Витоша”,
ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, със съдебен адрес ***
– адвокатско дружество „И. и Д., да
заплати на Г.А.Г. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, *** –
адвокат Ж.С., направените по делото разноски в размер на 500 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала:
НД