О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260004 11.01.2021 г. гр. Търговище
Районен съд –Търговище Девети състав
На единадесети януари 2021 година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Стела Йорданова
Като разгледа докладваното Председателя
Гр. дело № 498 по описа за 2020 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Постъпила е молба по реда на чл.248 ал.1 от ГПК от ответника по делото – „Фреш Кредит“ ЕООД-Б. , чрез пълномощник – адв. Х.М. ***, с която иска изменение на решение № 260154/04.12.2020г. по гр.д. № 498/2020г. по описа на РСТ в частта за разноските, а именно:
1.Адвокатското възнаграждение, дължимо от ответника на пълномощника на ищеца следва да се определи в размер на 581.18 лв., на осн. чл.7 ал.2 т.3 от НМРАВ, доколкото сборът от уважената част на обективно съединените искове е в размер на общо 5023.65 лв. или евентуално да се определи в размер на 1139.15 лв., тъй като възнаграждението по първите два иска /по чл.224 КТ и по чл.86 ЗЗД/ се изчислява по реда на чл.7 ал.2 т.1 от НМРАВ, а за третия иск /по чл.225 ал.1 от КТ/ възнаграждението следва да се изчисли по чл.7 ал.2 т.2 , а не по т.3 от НМРАВ. и
2.Да се намали размера на дължимите от ответника по сметка на РСТ разноски за възнаграждение по съдебна счетоводна експертиза от 120 лв. на 57.32 лв., с оглед частичното отхвърляне на иска по чл.225 ал.1 от КТ.
В срока и по реда на чл.248 ал.2 от ГПК постъпи писмен отговор от насрещната страна по молбата за изменение на решението – ищецът по делото К.А.К., чрез пълномощника му – адв. Л.И. ***, видно от който счита молбата на ответника за основателна досежно изменение на размера на дължимото адвокатско възнаграждение от 1425.50 лв. на 1139.15 лв. По отношение на второто искане – за изменение на размера за разноските за ССЕ, изобщо няма изразено становище.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
С решение № 260154 постановено на 04.12.2020г. по гр.д. № 498/2020г. по описа на РС-Търговище, съдът:
ОСЪЖДА „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б. , Ж.К. „С. “ бл.161, партер, представлявано от управител – П.С.С., съдебен адрес ***, чрез пълномощника адв. Х.М. *** ДА ЗАПЛАТИ на К. А. К., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес:***, чрез пълномощника – адв. Л.И.И. ***, сумата от 531.57 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на осн. чл.224 ал.1 от КТ; сумата от 75.60 лв. –обезщетение за забава върху неизплатеното обезщетение по чл.224 ал.1 КТ, за претендирания период от 01.01.2019г. до 26.05.2020г., на осн. чл.86 ЗЗД и сумата от 4416.48 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, на осн. чл.225 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, на осн. чл.225 ал.1 от КТ, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ за сумата НАД 4416.48 лв. ДО пълния претендиран размер от 9910.02 лв. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б. , Ж.К. „С. “ бл.161, партер, представлявано от управител – П.С.С., съдебен адрес ***, чрез пълномощника адв. Х.М. *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Л.И.И. ***, съдебен адрес:***, пълномощник на ищеца К.А.К., ЕГН **********, сумата от 1425.50 лв., представляваща минималното адвокатско възнаграждение, на осн.чл.38 ал.2 ЗА във вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, чл.2 ал.5 , чл.7 ал.2 т.1 и чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /посл.изм.и доп.ДВ бр.68/31.07.2020г./.
ОСЪЖДА К. А. К., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес:***, чрез пълномощника – адв. Л.И.И. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б. , Ж.К. „С. “ бл.161, партер, представлявано от управител – П.С.С., съдебен адрес ***, чрез пълномощника адв. Х.М. *** сумата от 541.72 лв., представляваща направени по делото разноски съразмерно отхвърлената част от иска, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б. , Ж.К. „С. “ бл.161, партер, представлявано от управител – П.С.С., съдебен адрес ***, чрез пълномощника адв. Х.М. *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Търговище държавна такса в размер на общо 276.66 лв., на осн. чл. 78 ал.6 ГПК във вр. чл. 83 ал.1 т.1 от ГПК и разноски за възнаграждение по ССЕ в размер на общо 120 лв., на осн. чл.78 ал.6 ГПК във вр. чл.83 ал.1 т.1 от ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. А. К. , ЕГН **********,***, не дължи на „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б. , Ж.К. „С. “ бл.161, партер, представлявано от управител – П.С.С., присъденото с влязло в сила на 30.06.2020г. решение № 688/19.11.2019г. по гр.д. № 2280/2018г. по описа на РС-Търговище и с влязло в сила на 30.06.2020г. решение № 42/08.04.2020г. по В.гр.д. № 41/2020г. по описа на ОС-Търговище, вземане в размер на 5023.65 лв. от общо 6084.51 лв. /в т.ч. 5381.88 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - по РКО № 1174/20.10.2018г.; РКО № 134/02.07.2018г.; РКО № 21/03.09.2018г.; РКО № 24000000201/08.10.2018г..; РКО № 26/13.09.2018г.; РКО № 28/14.09.2018г.; РКО № 32/20.09.2018г.; РКО № 35/25.09.2018г.; и РКО № 18/28.08.2018г. + 702.63 лв., представляваща установена липса по протокол за липси/излишъци от 23.10.2018г./ , ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ НА ВЗЕМАНЕТО ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ на присъденото с настоящото решение насрещното вземане на К. А. К. , ЕГН **********,***, против „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б. , Ж.К. „С. “ бл.161, партер, представлявано от управител – П.С.С., за сумата от общо 5023.65 лв. /в т.ч. 531.57 лв.-обезщетение по чл.224 ал.1 КТ + 75.60 лв.-обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД +4416.48 лв.-обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ/, на осн. чл. 104 ЗЗД.
Решението е връчено на ответника, чрез пълномощника му – адв. Х.М.,*** на 23.12.2020г. В законния двуседмичен срок за въззивно обжалване ответникът е подал молба на 29.12.2020г. за изменение на решението в частта за разноските, на осн. чл.248 ал.1 от ГПК. Молбата е подадена в срок, от лице, което има правен интерес, по надлежния ред и при представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, поради което и е допустима.
По отношение на размера на адвокатското възнаграждение, дължимо от ответника на пълномощника на ищеца:
Действително предявените от ищеца искове са три и са оценяеми, като искът по чл. 224 ал.1 от КТ е уважен за сумата от 531.57 лв. ; искът по чл.86 ЗЗД е уважен за сумата от 75.60 лв. и искът по чл.225 ал.1 от КТ е уважен за сумата от 4416.48 лв. или общо сборът на уважените претенции е 5023.65 лв.
Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 366/18.07.2016г. по ч. гр.д.№2443/16г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение № 95/03.04.2017г. по ч. гр.д.№868/17г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение № 292/13.06.2017г. по ч. гр.д.№2096/17г. на ВКС, ГК, ІV г.о., в хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове.
Разпоредбата на чл.2 ал.5 /ДВ бр.84/2016г./ от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения принципно допуска уговаряне на възнаграждение за всеки от съединените искове поотделно. От една страна обаче, не винаги съединените искове налагат отделна защита. Това не е така, когато едната претенция е обуславяща другата по такъв начин, че макар и съда да я докладва, разглежда и да се произнася с отделен диспозитив по нея, решението изцяло се определя от установените факти и правните изводи по главния иск. Подобен е случая на съединяване на неоценяеми искове за защита при уволнение (Определение № 336 от 29.09.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3288/2017 г., III г. о., ГК Определение № 114 от 12.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 55/2016 г., II г. о., ГК). За разлика от евентуалните искове (когато предметът на делото съществено се различава по двата иска) при кумулативно съединени обусловени искове често се наблюдава акцесорност, какъвто е случая на съединяване на иск за главница и лихва /напр. по чл.224 от КТ и по чл.86 ЗЗД/. При съпоставяне на разпоредбата на чл.2 ал.5 от НМРАВ с принципния подход за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения (изяснен в Решение № 9273 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3002/2015 г., III о.), то следва, че ако справедливите нива на адвокатските възнаграждения се обосновават с два обективни критерия – обема и сложността на извършената дейност и величината на защитавания интерес, то при кумулативно съединени, но обусловени до акцесорност оценяеми осъдителни искове прилагането на размера, определен според обема на сборния интерес е достатъчен. Нужда от определяне на възнаграждение поотделно ще възникне при друг тип съединяване на искове (напр. оценяем и неоценяем; вещен и облигационен; установителен и конститутивен и др. подобни), налагащи несъмнено независима самостоятелна защита по всеки от тях, независимо от съотношението, в което са съединени (пример за такава нужда е казуса в Определение № 22 от 16.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2668/2017 г., III г. о., ГК).
Съобразявайки така изложеното, съдът счита, че при обективно съединяване на исковете / по чл. 224 от КТ, по чл.86 ЗЗД и по чл.225 ал.1 от КТ/ материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове т.е. 5023.65 лв. , поради което и адвокатското възнаграждение, дължимо от ответника на упълномощения процесуален представител на ищеца се определя по силата на чл.7 ал.2 т.3 от НМРАВ и е в размер на 581.18 лв.
По отношение на дължимите разноски от ответника за възнаграждение по съдебна счетоводна експертиза: Сборът от цената на предявените три оценяеми осъдителни искове е 10517.19 лв., като два от исковете са уважени в пълен размер: по чл.224 от КТ - за сумата от 531.57 лв. и по чл.86 ЗЗД – за сумата от 75.60 лв., като третият иск – по чл.225 ал.1 от КТ е уважен за сумата от 4416.48 лв.и е осъден за разликата над уважения размер до пълния претендиран от 9910.02 лв. Така сборът от стойността на уважените претенции е 5023.65 лв., поради което и разноските за ССЕ, които осъденото лице по смисъла на чл.78 ал.6 от ГПК ще заплати следва да се намалят съразмерно от 120 лв. на 57.31 лв.
Съобразявайки установеното съдът счита, че молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските на осн. чл.248 ал.1 от ГПК е основателна в посочения по-горе смисъл и следва да бъде уважена.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ на осн. чл.248 ал.1 от ГПК решение № № 260154 постановено на 04.12.2020г. по гр.д. № 498/2020г. по описа на РС-Търговище, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, както следва:
ОСЪЖДА „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б. , Ж.К. „С. “ бл.161, партер, представлявано от управител – П.С.С., съдебен адрес ***, чрез пълномощника адв. Х.М. *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Л.И.И. ***, съдебен адрес:***, пълномощник на ищеца К.А.К., ЕГН **********, сумата от 581.18 лв., представляваща минималното адвокатско възнаграждение, на осн.чл.38 ал.2 ЗА във вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА и чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /посл.изм.и доп.ДВ бр.68/31.07.2020г./.
ОСЪЖДА „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б. , Ж.К. „С. “ бл.161, партер, представлявано от управител – П.С.С., съдебен адрес ***, чрез пълномощника адв. Х.М. *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Търговище разноски за възнаграждение по ССЕ в размер на общо 57.31 лв., на осн. чл.78 ал.6 ГПК във вр. чл.83 ал.1 т.1 от ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, на осн. чл.248 ал.3, изр.1-во от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд гр. Търговище, на осн. чл.248 ал.3 изр.2-ро от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: