Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 116 13.04.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Албена Ангелова
и с
участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 17 по описа за 2019 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 и чл.196, ал.4 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на А. *** против Заповед № 1049 от
22.06.2018г., издадена от Кмета на Община Казанлък, с която заповед, на
основание чл. 195, ал.6 от ЗУТ, е разпоредено на С.Г.К., А.Г.К., А.К.Н. и А.К.Н.,
в качеството им на собственици на поземлен имот с идентификатор 35167.504.459
по КККР на гр.Казанлък, за който е отреден УПИ V-459 в кв.270 по плана на гр.Казанлък, да ограничат и да
обезопасят от свободен достъп на хора посочения имот, както и да премахнат
находящата се в него жилищна сграда с идентификатор 35167.504.459.1.
В жалбата и допълнително
представеното по делото писмено становище са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за постановяването й
при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Жалбоподателят твърди, че не е бил уведомяван за образуваното административно
производство, приключило с издаването на обжалваната заповед, като по този
начин е бил лишен от възможността да направи своите възражения. Поддържа и
незаконосъобразност на оспорения акт поради нарушение на приложимия материален
закон. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед.
Ответникът по жалбата - Кмет на Община Казанлък, чрез пълномощника си
по делото, оспорва жалбата като неоснователна. Въз основа на заключението на
вещото лице, изпълнило допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза,
моли заповедта да бъде потвърдена в частта й по отношение северната част на
сградата с идентификатор 35167.504.459.1, тъй като е установено компрометиране
на конструктивни елементи и заздравяването й многократно ще надвиши нейната
стойност. Иска
се отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на направените по
делото разноски.
Заинтерисованите страни – С.Г.К., З.К.Г.,
А.К.Н. и А.К.Н., редовно и своевременно призовани, не се явяват в съдебно
заседание и не изразяват становище по основателността на жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Във
връзка с постъпил в Община Казанлък сигнал на гражданин, на 16.11.2017г.
комисия в състав: арх.И.К.– старши експерт „ТИКС“, инж.Т.Л.– старши експерт
„ТИКС“ и П. С. – юрисконсулт към Община Казанлък /същите лица са включени в Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ със Заповед № 1270
от 28.07.2017г. на Кмета на община Казанлък - л.23 по делото/, е извършила
проверка на строеж: „Жилищна сграда“, находяща се в поземлен имот с
идентификатор 35167.504.459 по КККР на гр.Казанлък, съответстващ на УПИ V-459 в кв.270 по плана на гр.Казанлък и с административен адрес: ул.“6-ти
септември“ № 20. Съгласно съставения Констативен протокол от 16.11.2017г. за
констатациите от извършената проверка, строежът представлява необитаема жилищна
сграда, разположена на улична регулация и долепена до жилищна сграда в съседния
имот от изток. При огледа е било установено, че сградата е изпълнена с
кирпичени тухли, гредоред и с дървена покривна конструкция, която на места е
пропаднала и има изпочупени и липсващи керемиди. Атмосферните води, изливащи се
във вътрешността на сградата са разрушили подовата конструкция в коридора,
както и частично калканния зид към съседа от изток; влагата прониква и в
съседната къща през деформиралия се калканен зид като я компрометира, видно от
пукнатините в една от стаите; външната мазилка е напукана и подкожушена, на
участъци частично е изпадала. Към момента на проверката сградата е
неизпъолзваема и под въздействието на атмосферните условия продължава да се
руши. Според проверяващите ако не се спре проникването на атмосферните води в
жилищната сграда, като се ремонтира покрива и деформирания зид, има опасност
цялата сграда да се срути и да увреди жилищната сграда в съседния имот от
изток. На основание на направените констатации Комисията е приела, че строежът
създава опасност за здравето и живота на гражданите, поради естествено
износване и компрометиране на носещата му конструкция, и е направила
предложение до Кмета на Община Казанлък строежът: „Жилищна сграда“, находяща се
в поземлен имот с идентификатор 35167.504.459 по КККР на гр.Казанлък, да бъде
премахнат.
Съставеният констативен протокол е бил изпратен на
жалбоподателя по пощата, но писмото е върнато като непотърсено, видно от
приложената на л.27 от делото обратна разписка.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 1049
от 22.06.2018г. на Кмета на Община Казанлък, на основание чл.195, ал.6 от ЗУТ,
във връзка с Констативен протокол от 16.11.2017г. на Комисията, назначена със
Заповед № 1270/ 28.07.2017г. на кмета на Община Казанлък, е наредено на
собствениците на поземлен имот с идентификатор 35167.504.459 по КККР на
гр.Казанлък, за който е отреден УПИ V-459 в кв.270 по
плана на гр.Казанлък, с адрес: ул.“6-ти септември“ № 20 – С.Г.К., А.Г.К., А.К.Н.
и А.К.Н., в 3-дневен срок от получаване на заповедта да ограничат и да
обезопасят от свободен достъп на хора имот с идентификатор35167.504.459 по КККР
на гр.Казанлък, съответстващ на УПИ V-459 в кв.270 по
плана на гр.Казанлък, с административен адрес: ул.“6-ти септември“ № 20, както
и в 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта да премахнат находящата се в
имота „Жилищна сграда“ с идентификатор 35167.504.459.1. От фактическа страна
обжалваният административен акт се основава изцяло на констатациите,
обективирани в съставения Констативен протокол от 16.11.2017г. на Комисията по
чл.196, ал.1 от ЗУТ, и направения извод, че строежът представлява опасност за
здравето и живота на гражданите поради естественото си износване и
компрометиране на носещата му конструкция.
За изясняване на обстоятелствата от значение по делото е
допусната, назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. Представеното и
прието като доказателство заключение, неоспорено от страните, съдът кредитира
като компетентно, мотивирано и обективно. От заключението и от отговорите на
вещото лице, дадени в съдебно заседание при изслушването на експертизата, се
установява че разпоредената за премахване с обжалваната
заповед жилищна сграда представлява постройка на един надземен етаж и един
полувкопан етаж. Сградата граничи със северната улична регулационна линия,
откъдето е и входът на имота, а самата постройка е с два входа – единият е от
северозапад, а вторият – от югоизток. Етажът се намира на около 1,2м над
прилежащия терен от северозапад, а от югоизток е на ниво около 1,50м над
терена, като разликата в нивата от терена до двата етажа се преодолява чрез
външни бетонови стъпала. Конструкцията на сградата е смесено строителство – масивно
и полумасивно. Носещите конструктивни елементи са: основи – каменни с ширина
приблизително 60см., над основни стени на полувкопания етаж – с тухлена зидария
от единични тухли и кирпичи; подовата конструкция е с дървен гредоред; таванът
също е дървен гредоред, а покривът на сградата е с дървена конструкция, покрита
с керемиди. Калканната стена към съседния имот от изток е кирпичена с дървени
греди и колони. Вещото лице е установило при извършения оглед, че в сградата са
обособени две жилища – едното е от северната страна с вход от северозапад, а
нторото е с вход от югоизток. Двете жилища са разделени от стена, разположена
от изток-запад, която разделя сградата по цялата й височина. Според експерта
състоянието на северното жилище е лошо – дървената подова конструкция на
коридора е полуразрушена и неизползваема. Това е резултат от частично
разрушената над него покривна конструкция, поради което атмосферните води са се
вливали директно в сградата. По тази причина е полуразрушена и част от
кирпичната калканна стена по източната регулация. Състоянието на южното жилище
е по-добро. Там покривната конструкция не е разрушена, няма течове,
полувкопаният етаж е в добро състояние, няма разрушения по зидовете, както и по
подовата конструкция. По мнение на вещото лице северната част от сградата не е
годна за ползване, тъй като в това си състояние е опасна и не може да се живее.
Въпреки че към момента, според вещото лице, не е налице основание да се говори
за самосрутване на сградата, тъй като за да се получи такова е необходимо освен
покрива, по-голямата част от зидовете да ъдат пропукани или полусъборени, което
в случая не било налице, обектът се явява опасен, ако човек влезе в северната
му част и стъпи върху прогнилия дървен гредоред на коридора или реши да се качи
на пропадналия покрив. Опасност представлявала и частично разрушената кирпичена
стена, тъй като съществувала голяма вероятност тя да се събори и да падне в
съседния имот. Експерта е категоричен, че е налице техническа възможност за
извършване на ремонтни и възстановителни работи за поправяне и заздравяване на
строежа.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Оспорването, като направено от заинтересовано лице -
адресат на Заповед № 1049/ 22.06.2018г., в нормативно установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Заповед № 1049 от 22.06.2018г. е
постановена от материално и териториално компетентния административен орган –
Кмета на Община Казанлък, при упражняване на правомощието му по
чл.
195, ал.6 от ЗУТ.
Обжалваният
административен акт е издаден при спазване на нормативно установените
изисквания по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за неговото съдържание. Посочено е както правното основание за
постановяването на заповедта /чл.195, ал.6
от ЗУТ/, така и конкретните факти, въз основа на които административният
орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на
предоставената му от закона компетентност. Обективираните в обстоятелствената
част на оспорения акт мотиви обосновават в необходимата степен наличието на
обстоятелства, които по принцип имат значение на релевантни юридически факти, запълващи
състава на законово регламентираното материално основание по чл. 195, ал.6 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на строежа.
При постановяването на
заповедта обаче са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗУТ
специални административно - производствени правила и на общите такива по АПК,
които обективно са довели до ограничаване на процесуалните права на
жалбоподателя. По аргумент от разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗУТ,
административното производство по глава ХІІІ, раздел ІІІ от ЗУТ може да започне
служебно или по искане на заинтересованите лица. Законово регламентираната
процедура предвижда освидетелстване на строежа от назначена от кмета на
общината комисия, като последната служебно събира всички необходими данни за
вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. В случая
административното производство е образувано след извършена проверка от
Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ, назначена със Заповед № 1270 от 28.07.2017г.
на Кмета на община Казанлък. Въз основа на проверката е съставен и подписан Констативен
протокол от 16.11.2017г., съдържащ както констатациите на длъжностните лица от
общинска администрация Казанлък досежно състоянието на сградата, така и
предложение за действията, които следва да бъдат предприети в интерес на
сигурността, безопасността, здравето и живота на гражданите. Както беше
посочено, законът задължава Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ да изслуша
заинтересованите лица, като нормата на чл.196, ал.2 от ЗУТ е императивна – т.е
изслушването от комисията като задължителна част процедурата, не само гарантира
правата на заинтересованите страни, но е и условие за постановяване на
законосъобразен административен акт. Жалбоподателят А.Г.К. е посочен като един
от собствениците на разпоредения за премахване строеж и адресат на заповедта,
следователно е заинтересовано лице по смисъла на чл. 196, ал.2 от ЗУТ. В
представената по делото административна преписка по издаването на оспорената
заповед липсват каквито и да е било данни жалбоподателят да е бил уведомен за
извършването на проверката, още по - малко доказателства да е бил изслушан от
Комисията по чл.196 от ЗУТ с предоставена възможност да изрази становище и при
необходимост да представи доказателства във връзка с евентуалните си
възражения. Нарушаването на правото на заинтересованото лице да бъде изслушано
от комисията е съществено процесуално нарушение. Нещо повече – от материалите
по делото не се установи и самият констативн протокол да е бил връчен на А.К..
Соченото в обжалваната заповед обстоятелство, че с уведомително писмо изх.№
194-Т-512-1#8/ 23.11.2017г. собствениците на жилищната
сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор 35167.504.459 по КККР на
гр.Казанлък, са били уведомени за съставения констативен протокол, не се
подкрепя от съдържащите се в административната преписка доказателства, тъй като
сред представените документи липсва такова писмо. Освен това дори и да е било
извършено такова уведомяване смисълът на
разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗУТ е изслушването на заинтересованите лица от
комисията да се извърши преди същата да формира решението си и предложението по
чл.196, ал.2, изр. второ от ЗУТ т.е комисията е задължена да събере всички
необходими данни за вида и състоянието на строежа, като изслушването на
заинтересованите лица следва да предхожда констатациите в съставения протокол.
Съгласно константната
съдебна практика съществено нарушение на административно-производствените
правила е това нарушение, когато създава вероятност за неистинност на
установените факти, от значение за разпоредените с акта правни последици т.е
такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение
на поставения пред административния орган въпрос. Развилото се съдебно
производство и събраните доказателства налагат извод, че ако жалбоподателят,
като участник в спорното административно правоотношение, беше изслушан от
Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ преди съставянето на констативния протокол по
чл.196, ал.2 от ЗУТ, това би довело до установяване на фактическа обстановка и
до обосноваване на правни изводи и резултат, различни от възприетото
административно решение – т.е допуснатото нарушение е повлияло върху
съдържанието на обжалвания акт. Ето защо в случая неспазването на нормативно
установената процедура за премахване на строежи на основание чл.195, ал.6 от ЗУТ и на регламентираните императивни изисквания в специалния закон, се явява
съществено нарушение на административно-производствените правила по см. на
чл.146, т.3 от АПК и като такова – абсолютно основание за отмяна на оспорената
на заповед, като незаконосъобразна.
Отделно
от това административния орган не е изпълнил задължението си по чл.35 от АПК да
извърши пълно и всестранно изясняване на релевантните факти и обстоятелства
преди да постанови своя акт, което е довело до несъответствие на обжалваната
Заповед №1049/ 22.06.2018г. на Кмета на Община Казанлък с материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл.195, ал.6 от ЗУТ, посочена като правно основание за издаване
на оспорената заповед, Кметът на общината издава заповед за премахване на
строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали
опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени
са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в
санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят.
Следователно за упражняване на административното правомощие по чл.195, ал.6 от ЗУТ, законът изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1)
строеж, който поради износване или други обстоятелства, да е станал опасен за
здравето и живота на гражданите, негоден за използване, застрашен от
самосрутване, да създава условия за пожари или да е вреден в санитарно-
хигиенно отношение и 2) този строеж да не може да бъде поправен или заздравен.
От заключението на
изпълнената по делото съдебно-техническа
експертиза безспорно се установява, че не цялата, разпоредена за премахване жилищна сграда, а само северната част
от нея и по-конкретно – част от покривната конструкция над коридора и дървената
подова конструкция на коридора, както и керпичената калканна стена по източната
регулация, са компрометирани и правят опасни за ползване сградата в тази й
част. Вещото лице обаче е категорично, че южната част от сградата, която е
обособена и в самостоятелно жилище, е в добро състояние от гл.т. на основните
части, конструкции и конструктивни елементи /не е нарушена покривната конструкция,
няма течове, няма разрушения по зидовете, както и по подовата конструкция/. Това обуславя извода, че действително
състоянието на процесния строеж е различно от
обективираното в съставения констативен протокол и в издадената въз основа на
него Заповед № 1049/ 22.06.2018г., тъй като не цялата сграда сочи
на вредност в санитарно-хигиенно отношение и на опасност за здравето и живота
на гражданите при обитаването й. Обстоятелството, че част от нея не е годна за обитаване не е достатъчно основание
за упражняване на административното правомощие по чл.195, ал.6 от ЗУТ. Премахването на строеж в хипотеза на чл.195, ал.6 от ЗУТ е
крайна мярка и може да се допусне само ако не е налице техническа възможност за
поправяне и заздравяване на строежа. Според вещото лице инж. Р. е налице техническа възможност за извършване на ремонтни и възстановителни работи за поправяне и
заздравяване на северната част от жилищната сграда. При тези фактически
установявания съдът приема, че в случая не е
налице втората материалноправна
предпоставка по чл.195, ал.6 от ЗУТ, с която законът свързва издаването на
заповед за премахване на строежа – строежът да не може да бъде поправен или
заздравен.
Фактическата, правна и доказателствена
необоснованост на кумулативното наличие на материалноправните предпоставки по
чл.195, ал.6 от ЗУТ, с които законът свързва упражняването на административното
правомощие от кмета на общината за издаване на заповед за премахване на
строежа, обуславя извод за материална незаконосъобразност на обжалваната
заповед.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че
оспорената Заповед № 1049/ 22.06.2018г.,
издадена от Кмета на Община Казанлък,
като постановена при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, при неправилно приложение на
материалния закон и несъответствие с неговата цел да се премахват само строежи,
за които безспорно е установено, че поради фактическото им състояние спрямо тях
не могат да бъдат извършени ремонтни или възстановителни работи, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.Г.К. Заповед № 1049
от 22.06.2018г., издадена от Кмета на Община Казанлък, с която на основание чл.
195, ал.6 от ЗУТ, е разпоредено на С.Г.К., А.Г.К., А.К.Н. и А.К.Н., в
качеството им на собственици на поземлен имот с идентификатор 35167.504.459 по
КККР на гр.Казанлък, за който е отреден УПИ V-459 в кв.270 по плана на гр.Казанлък, да премахнат
находящата се в имота жилищна сграда с идентификатор 35167.504.459.1, като незаконосъобразна.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: