Р Е Ш Е Н И
Е
16.07.2019 г., гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ІХ граждански състав, в открито заседание на двадесет
и шести юни през две хиляди и
деветнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МАЙА ПОПОВА
СЕКРЕТАР: Иванка Панчева
Като разгледа
докладваното от съдията ПОПОВА гражданско дело №2733 по описа на съда за 2018г.
Предявен
е иск по реда на чл. 422 от ГПК във вр.
с чл. 240, ал.1 и ал.2 от ГПК, чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по иск, предявен
от Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление: гр. София , бул. „Васил Левски" 114, етаж Мецанин,
представлявано от Р.Г.А.и Т.К.Я., чрез процесуален представител: юк. Н.А.С. срещу
Срещу: В.Ц.Р., ЕГН: **********,*** за признаване за установено по реда на чл.
422 от ГПК, че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД има
вземания срещу В.Ц.Р. по Договор за кредит № 305985 от 26.09.2015 г. във връзка
с Договор за гаранция от 26.09.2015 г.: 800.00 лв. главница; 184.00 лв. договорна
лихва за периода от датата на първа вноска 26 октомври 2015 г. до 20 септември
2016 г. - датата на последната вноска; 60.00 лв. административна такса за
събиране на вземането; 616.00 лв. такса за гаранция; 24.26 лв. мораторна лихва
върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а
именно 21 септември 2016 г. до 22 март 2018 г. - дата на подаване на
заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е подало Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена
на В.Ц.Р. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД е възникнал правен интерес от завеждане на установителен
иск за вземанията на дружеството срещу него.
Сочи се, че обстоятелството, въз основа на което е
издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за кредит № 305985 от
26.09.2015 г. между „Фератум България" ЕООД като Кредитор и В.Ц.Р. като
Кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние
(електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението е
реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона
за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния
подпис, както и Закона за електронната търговия. Конкретните действия по
отпускане на заема са описани в Общите условия, уреждащи отношенията между
„Фератум България" ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от
дружеството потребителски кредити, като съгласно сключения от страните договор,
Кредитополучателят –ответник в настоящото производство е декларирал, че приема
всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на
финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия.
Със сключване на договора за кредит, ответника е
удостоверил, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички
условия на индивидуалния договор и Тарифа на Фератум България ЕООД в случаите,
в които същата е приложима, както и с Общите условия, неразделна част от същия.
По силата на сключения Договор за кредит № 305985 от
26.09.2015 г. на ответника е отпуснат кредит в размер на 1130.12 лева, който е
следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в
размер на 261.41 лева, за срок от 360 дни.
Твърди се, че поради наложената законова необходимост
в чл. 16 от ЗПК, Кредиторът следвало да оцени кредитоспособността на
Кредитополучателя. От своя страна, последният, с цел да повиши
кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът
от „Фератум България" ЕООД, е предложил обезпечение, предоставено от Гарант
- „Фератум Банк" ЕООД, което дружество е одобрило от Кредитора и същото
фигурира под № 237 в Списък на кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП
с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на Република
България, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, към
Регистрите на БНБ. В тази връзка, на 26 септември 2015 г. между В.Ц.Р.
/Кредитополучател/ и „Фератум Банк" ЕООД /Гарант/ е сключен Договор за
гаранция с № 305985, по силата на който Гарантът се задължава в полза на
Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като
се задължава солидарно с последния. Съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при
неизпълнение на Задълженията на Кредитополучателя, Дружеството - Кредитор има
право да предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо
предварително да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя.
Сочи се, че съгласно чл. 5 от Общи условия, които се
прилагат към Договор за гаранция № 305985, сключен между В.Ц.Р. и „Фератум
Банк" ЕООД, ответника се е задължил да плати на Гаранта такса за
предоставяне на гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в
настоящия случай таксата за гаранция е 616.00 лв., което свое задължение В.Ц.Р.
не е изпълнил и не е върнал отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което
Кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант
„Фератум Банк" ЕООД. Вследствие на
това, Дружеството-гарант „Фератум Банк" ЕООД е погасило дължимата сума в
пълен размер към „Фератум България" ЕООД, с което е встъпило в правата на
Кредитор и от този момент за него възниква правен интерес за предявяване на
претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя, като следвало да се има
предвид, че датата на последна вноска по кредита е била на 20 септември 2016
г., респективно вземането е изискуемо в пълен размер след тази дата.
Твърди се в
ИМ, че съгласно подписаните от ответника общи условия и в изпълнение
разпоредбата на чл. 10 (т.1 - т.8) от същите, в случай, че Кредитополучателят
изпадне в забава и не върне която и да е от дължимите вноски на кредита до 20
дни след съответната падежна дата, на същия се начислява такса, в зависимост от
просрочието, която за конкретния случай към настоящия момент е в размер на
60.00 лв. и представлява административна такса за събиране на вземането. Ето
защо, задължението на ответника В.Ц.Р. към Дружеството-Гарант „Фератум
Банк" ЕООД, произтичащо от заплатеното от страна на последния спрямо
„Фератум България" ЕООД е изискуемо задължение по Договор за кредит с №
305985, формирано от усвоената, но непогасена част от кредита - главница,
договорна лихва, административна такса в общ размер на 1044.00 лева, ведно с
дължимата такса за гаранция по Договор за гаранция с № 305985 в размер на
616.00 лева, за която длъжникът се е задължил, но не е престирал.
Твърди се, че на 01.12.2017г. е сключен Договор за
Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и
Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк" ЕООД
(цедент) с регистрационен № С 56251, по силата на който вземането е прехвърлено
в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът е уведомен по реда
на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 14 декември 2017 г. от
„Фератум Банк" ЕООД посредством писмо с обратна разписка.
По договора за кредит, ответникът е извършвал
плащания, поради което към настоящия момент дългът е в общ размер на 1684.26
лв., от които главница: 800.00 лв., договорна лихва: 184.00 лв. за периода от
датата на първа вноска 26 октомври 2015 г. до 20 септември 2016 г. - датата на
последната вноска, административна такса за събиране на вземането: 60.00 лв.,
такса за гаранция: 616.00 лв., мораторна лихва върху непогасената главница
24.26 лв., за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 21
септември 2016 г. до 22 март 2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Приложени са писмени доказателства:
Копие на Договор за гаранция № 305985 от 26.09.2015
г., ведно с Общи условия; Договор за Покупко-продажба на отписвания на
необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г.
между „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********
(цесионер) и „Фератум Банк" ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, с
което доказваме, че процесния договор е предмет на цесията; Уведомление за
цесията; Пълномощно за процесуално представителство; Пълномощно за уведомяване
длъжниците за прехвърляне на вземанията.
Претендират се сторените от дружеството съдебни
разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78
ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от
НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от
НЗПП.
В срока
по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
За ищцовото дружество не се явява законов или
процесуален представител. Депозирано е писмено становище с вх. № 7186/25.03.2019г. от юриск. Александрова с което се изразява становище по същество, а
именно: Съдът да уважи исковата молба като основателна и доказана.
Направено е искане по чл. 238 от ГПК, за постановяване
на неприсъствено решение.
Ответникът не се явява в съдебно заседание-редовно
призован. Не се представлява от процесуален представител.
Искът е допустим, като доказателствената тежест да
установи основанието и размера на дължимата от ответника сума се носи от
ищцовата страна.
Съдът намира, че следва да бъдат приети приложените
към исковата молба, писмени доказателства.
От заключението на приета по делото СИЕ се установява,
че начислени са следните задължения : 800 лв. – главница; 184 лв. - договорна
лихва за периода 26.09.2015-20.09.16 616 лв. - такса за гаранция 60.00 лв. -
такса по събиране; 24.26 лв. - лихва за забава за периода 21.09.2016-22.03.2018г.
Не са отразени извършени плащания от кредитополучателя.
Поръчителя Фератум Банк ЕАД е изплатил всички дължими от ответника суми на
Фератум България ЕООД, като към 27.03.2018 г. не погасени задължения са 1684.26
лв., както следва:800 лв. – главница; 184 лв. - договорна лихва за периода
26.09.2015-20.09.2016г; 616 лв. - такса за гаранция; 60.00 лв. - такса по
събиране; 24.26 лв. - лихва за забава за
периода 21.09.2016-22.03.2018г.
Съдът констатира, че ответникът – редовно уведомен за
образуваното срещу него гр.д.2733/2018г. по описа на РС Пазарджик не е
представил отговор на исковата молба в срока по член 131 от ГПК, не е
взел становище по иска, не е ангажирал доказателства, не е изпратил процесуален
представител по делото за съдебните заседания и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Както се установява от събраните по
делото доказателства и заключението на приета по делото СИЕ искът е вероятно основателен.
Поради това, с оглед направеното от процесуалния
представител на ищеца – юрк. Иванова искане на основание чл. 238 ал.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение съдът намира, че следва да се постанови
неприсъствено решение по делото, с което да се уважи изцяло предявеният иск, а
именно – да постанови решение, с което да приеме за установено съществуването
на вземането на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София , бул. „Васил
Левски" 114, етаж Мецанин, представлявано от Р.Г.А.и Т.К.Я., чрез
процесуален представител: юк. Н.А.С. срещу Срещу: В.Ц.Р., ЕГН: **********,***
от В.Ц.Р. по Договор за кредит № 305985 от 26.09.2015 г. във връзка с Договор
за гаранция от 26.09.2015 г.: 800.00 лв. главница; 184.00 лв. договорна лихва
за периода от датата на първа вноска 26 октомври 2015 г. до 20 септември 2016
г. - датата на последната вноска; 60.00 лв. административна такса за събиране
на вземането; 616.00 лв. такса за гаранция; 24.26 лв. мораторна лихва върху
непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно
21 септември 2016 г. до 22 март 2018 г. - дата на подаване на заявлението,
както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението 28.03.2018г.до
окончателното изплащане на дължимите суми.
С оглед изхода на делото, ответникът В.Ц.Р., ЕГН: **********,***
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сторени съдебноделоводни разноски, както
следва: по ч.гр.д. № 2733/2018г. по описа на РС Пазарджик, ДТ в размер на 33.69лв.,сумата
от 100.00лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.
78, ,ал.8 ГПК във вр. с чл. 26 от НЗПП, като за разликата от 100.00лв. до
претендираната сума в размер на 200.00лв
искането следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.
Ответникът В.Ц.Р., ЕГН: ********** следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сторени съдебноделоводни
разноски по гр.д.№2733/2018г. по описа на РС Пазарджик в размер на 360.00лв.
заплатено адвокатско възнаграждение.Относно претендираният депозит в размер на 250.00лв,
внесен за ВЛ, оставя искането без уважение като неоснователно, поради липса на представено
платежно нареждане за внесен по сметка
на РС Пазарджик депозит за ВЛ .
По исковото по гр.д.№2733/2018г.- обективно
съединените искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС
Пазарджик ДТ в размер на 350лв.
Мотивиран от горното, и на основание член 239, ал. 2
от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, че В.Ц.Р., ЕГН: **********,*** дължи на
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. София , бул. „Васил Левски" 114,
етаж Мецанин, представлявано от Р.Г.А.и Т.К.Я., чрез процесуален представител:
юк. Н.А.С. по Договор за кредит № 305985 от 26.09.2015 г. във връзка с Договор
за гаранция от 26.09.2015 г.: 800.00 лв. главница; 184.00 лв. договорна лихва
за периода от датата на първа вноска 26 октомври 2015 г. до 20 септември 2016
г. - датата на последната вноска; 60.00 лв. административна такса за събиране
на вземането; 616.00 лв. такса за гаранция; 24.26 лв. мораторна лихва върху
непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно
21 септември 2016 г. до 22 март 2018 г. - дата на подаване на заявлението,
както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението -
28.03.2018г.до окончателното изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА В.Ц.Р., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. София , бул. „Васил Левски" 114,
етаж Мецанин, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К.сторени съдебно деловодни
разноски, както следва: по ч.гр.д. № 2733/2018г. по описа на РС Пазарджик: ДТ в
размер на 33.69лв.,сумата от 100.00лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл. 78, ,ал.8 ГПК във вр. с чл. 26 от НЗПП,
като за разликата от 100.00лв. до претендираната сума от 200.00лв. оставя
искането без уважение, като неоснователно.
ОСЪЖДА В.Ц.Р., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. София , бул. „Васил Левски" 114,
етаж Мецанин, представлявано от Р.Г.А.и Тервел Янчев сторени съдебно деловодни
разноски по гр.д. №2733/2018г. по описа на РС Пазарджик в размер на 360.00лв.
заплатено адвокатско възнаграждение. Относно претендираният депозит в размер на 250.00лв. за ВЛ, оставя искането
без уважение, като неоснователно, поради липса на представено платежно
нареждане за внесен по сметка на РС Пазарджик депозит за ВЛ.
ОСЪЖДА В.Ц.Р., ЕГН: **********,*** да заплати по сметка на РС Пазарджик, ДТ в
размер на 350.00лв по обективно съединените искове по гр.д.№2733/2018г..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: