РЕШЕНИЕ
№
484
Бургас,
10.05.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XXII-ри
състав, в съдебно заседание на двадесет и пети
април две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
ЯНА КОЛЕВА |
При секретар ГАЛИНА ДРАГАНОВА като разгледа
докладваното от съдия ЯНА КОЛЕВА административно дело № 334 / 2023
Производството е по реда на чл.
215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.
57а от ЗУТ.
Образувано е по жалба от М.Т.Д. с ЕГН ********** и Р.К.Д.
с ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, чрез адв. Н.Д., против Заповед №
113/15.02.2023 г. на Кмета на Община Приморско, с която на основание чл. 57а,
ал. 3 от ЗУТ е наредено на жалбоподателите, в качеството им на извършители, да
премахнат преместваем обект, представляващ метален контейнер № 1, поставен в ПИ
с идентификатор 52129.103.14 по КККР на с. Ново Паничарево, с правоъгълна форма
и приблизителни размери 4.86м/2.81м/2.89м/4.90м и застроена площ от 10 кв.м.
Със заповедта е определен три-дневен срок за изпълнение от датата на връчването
ина жалбоподателите.
В жалбата се иска отмяна на посочената заповед, като
немотивирана. Сочи се, че в хода на административното производство не са
разгледани възраженията на жалбоподателите, не е ясно дали е извършена проверка
за търпимост на обекта, не е извършена исканата от тях съдебно-техническа
експертиза, не е присъединена преписката по жалба с вх. № 94-00-3321/25.08.2020
г., където се съдържали свидетелски показания от значение за случая. В тази
връзка са наведени доводи за нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, което е
довело до неизясняване на фактическата обстановка. Не се ангажират
доказателства.
В съдебно заседание, жалбоподателите не се явяват,
редовно уведомени, не се явява и процесуален представител. В писмени бележки по
делото, процесуалният представител на жалбоподателите, поддържа жалбата. Излага
съображения, че обектът предмет на оспорената заповед представлява строеж,
поради което за премахване на същия е приложим реда на чл. 225а от ЗУТ, а не на
чл. 57а от ЗУТ. Прави искане жалбата да бъде уважена. Претендира присъждане на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокатско възнаграждение
в размер на 1250 лева.
Ответникът - Кмет на Община Приморско, не се явява в
съдебно заседание и не изпраща процесуален представител, редовно уведомен. Не
изразява становище по жалбата. Представя административната преписка и
допълнителни доказателства.
Заповедта е връчена на жалбоподателите на 16.02.2023
г., ведно с покана за доброволно изпълнение от същата дата, а жалбата пред
настоящия съд е депозирана 23.02.2023 г., т.е. спазен е срокът за обжалване
предвиден в чл.215, ал.4 ЗУТ. Жалбата е подадена от лице което има правен
интерес от оспорването му, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което
е процесуално допустима.
Бургаският административен съд, след преценка на становищата на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа
страна:
През 2020 г. в Община Приморско е постъпила жалба за извършено незаконно
строителство от М.Д. и Р.Д. в имоти, стопанисвани от Й. К., включително в имот
с идентификатор 52129.103.14 по КК на с. Ново Паничарево, общ. Приморско,
местността „Високата нива“. От М.Д. и Р.Д. е изискано становище и представяне
на доказателства за законността на извършените от тях обекти в засегнатите от
жалбата имоти. В отговор, от жалбоподателите е представено писмено обяснение от
30.09.2020 г., с което заявяват, че през 1994 г. са закупили на търг, проведен
от ликвидационен съвет на ТКЗС Ясна Поляна, овцеферма – кошара и жилище за
овчари, находящи се в местността „Османа“ в с. Ново Паничарево, за което
прилагат протокол за проведен търг на 02.09.1994 г. и фактура за придобиване на
стоки или извършени услуги от 1994 г. Предмет на протокола и фактурата е
овчарско жилище с кошара в м. „Османа“, с. Ново Паничарево. С обясненията, от
жалбоподателите е отправено и искане за спиране на административното
производство, тъй като към този момент били висящи съдебни производства по гр.д.
№ 5197/2020 г. и № 5198/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, касаещи
статута на имотите, върху които е разположена закупената от тях кошара. С писмо
с изх. № 97-03-54/05.10.2020 г. по описа на Община Приморско жалбоподателите са
уведомени, че производството е спряно до окончателното произнасяне на Районен
съд – Бургас по посочените съдебни дела.
По делото е приложено Решение № 647/16.12.2021 г., постановено по
възз.гр.д. № 1753/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е
потвърдено Решение № 662/07.07.2021 г., постановено по гр.д. № 5198/2020 г. по
описа на Районен съд – Бургас. Съдебното производство по така постановените
актове се е развило по повод иск с правно основание чл. 109, ал. 1 от ЗС, с
който ищците М.Д. и Р.Д. са поискали да бъде установено по отношение на
ответника (Й. К.), че са собственици на овчарско жилище с кошара, попадащо в
поземлен имот с идентификатор 52129.102.172 по КККР на с. Ново Паничарево, и
осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия по отношение
на собствените на ищците постройки. В хода на производството ищците твърдят, че
притежават недвижим имот – кошара, която се намирала в имоти 52129.102.172 и
52129.103.14, собственост на Община Приморско, и имот 52129.102.1, собственост
на Й. К.. От своя страна, ответникът твърди, че е наемател на поземлени имоти
52129.102.172 и 52129.103.14. Двете съдебни инстанции са достигнали до извод,
че ищците не доказват правото си на собственост върху овчарското жилище с
кошара и съответно исковата претенция е отхвърлена. С определение №
50476/17.11.2022 г., постановено по гр.д. № 1315/2022 г. по описа на ВКС,
касационната инстанция не е допуснала касационно обжалване на Решение №
647/16.12.2021 г., постановено по възз.гр.д. № 1753/2021 г. по описа на Окръжен
съд – Бургас, съответно последното е влязло в сила на датата на постановяване
на Определението на ВКС.
По делото е приложено и Решение № 489/23.05.2022 г., постановено по
възз.гр.д. № 372/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено
Решение № 1668/23.12.2021 г., постановено по гр.д. № 5197/2020 г. по описа на
Районен съд – Бургас. Съдебното производство по така постановените актове се е
развило по повод иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, с който ищците М.Д.
и Р.Д. са поискали да бъде установено по отношение на ответника Община
Приморско, че не е собственик на част от поземлен имот № 52129.102.172, с площ
от 10,00 дка, при граници: ПИ 52129.102.172, 52129.102.12, 52129.102.11, тъй като
същата представлява прилежащ терен, стопански двор към кошара с жилище, а не
пасище, мера, собственост на ответника. Исковата претенция на Димитрови е
отхвърлена, като съдебните инстанции са приели, че същите не доказват правото
си на собственост върху овчарското жилище с кошара. Постановеното въззивно
решение е обжалвано пред ВКС, за което е образувано производство по допускане
на касационно обжалване – гр.д. № 3070/2022 г., което към датата на приключване
на настоящото съдебно производство не е приключило.
На 12.07.2022 г. в Община Приморско отново е постъпила жалба от Й. К. за
извършено незаконно строителство в имоти 52129.102.1, 52129.102.172,
52129.103.14, 52129.102.2 и 52129.103.16, находящи се в местността „Високата
нива“, землището на с. Ново Паничарево. За засегнатите имоти са представени
актове за собственост и право на ползване, в частност и за имот 52129.103.14,
засегнат от оспорената заповед:
- Акт за публична общинска собственост № 3040 от
05.11.2018 г., съгласно който имот 52129.103.14 с площ от 103 547 кв.м.,
находящ се в местността „Високата нива“, землището на с. Ново Паничарево,
с трайно предназначение – пасище, представлява публична общинска
собственост;
- Договор за наем № 148/15.07.2020 г., съгласно
който Община Приморско отдава под наем на Й. К. недвижими имоти за срок от
5 години, в това число и имот 52129.103.14.
По повод постъпилата жалба от 12.07.2022 г. и влезли в сила Решение №
1668/23.12.2021 г. и Решение № 662/07.07.2021 г. на Районен съд- Бургас, до М.Д.
и Р.Д. е изпратено съобщение с изх. № 94-00-4356/05.12.2022 г. за започване на
производство по чл. 225а от ЗУТ за установяване на незаконно строителство в
няколко имота, в това число и имот 52129.103.14. Съобщението е връчено на
жалбоподателите на 07.12.2022 г., видно от приложеното известие за доставяне PS
8180 0047ED0.
На 25.01.2023 г. служители на Община Приморско са извършили проверка в
поземлен имот 52129.103.14 по КККР на с. Ново Паничарево. За имота са
установили, че е собственост на Община Приморско въз основа на АПОС № 3040.
Проверяващите са констатирали в имота е монтиран „метален контейнер № 1“ с
приблизителни размери 4.86м/2.81м/2.89м/4.90м и застроена площ от 10 кв.м.
(отразен на изготвената към акта скица под № 7). Установили са още, че обектът
представлява временен такъв по чл. 56 от ЗУТ, поставен е без разрешение,
съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗУТ и попада в чужд поземлен имот. При тези данни приели,
че обектът е поставен в нарушение на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и следва да
бъде премахнат. За резултатите от проверката е изготвен Констативен акт № 7 от
25.01.2023 г. Актът е връчен на жалбоподателите на 30.01.2023 г., видно от
придружително писмо с изх. № 94-00-466/26.01.2023 и известие за доставяне
PS8180 0047VW0.
На 03.02.2023 г. от М.Д. и Р.Д. е подадено възражение, с което е изразено
несъгласие с констатациите на проверяващите. Отправени са искания за събиране
на допълнителни доказателства – приобщаване на представени свидетелски
показания към преписката по жалба с вх. № 94-00-3321/25.08.2020 г., искане за
събиране на документи по изграждането и продажбата на овцефермата. Изложени са
още съображения, че имотите, засегнати от проверката, представляват стопански
двор по смисъла на ЗСПЗЗ и част от тях са предмет на гражданско-правен спор.
Относно контейнер № 1 (идентичен с метален контейнер с обозначение 7 на
изготвената към констативния акт окомерната скица) е изразено становище, че е
поставен през 1994 г. и същият не е преместваем обект.
След като не е приел направеното възражение, Кметът на
Община Приморско е постановил оспорената в настоящото производство Заповед №
113/15.02.2023 г., с която на основание чл.57а, ал. 3 от ЗУТ е разпоредил на М.Д.
и Р.Д., в качеството им на извършители, да премахнат преместваем обект,
представляващ метален контейнер № 1, поставен в ПИ с идентификатор 52129.103.14
по КККР на с. Ново Паничарево, с правоъгълна форма и приблизителни размери
4.86м/2.81м/2.89м/4.90м и застроена площ от 10 кв.м. Със заповедта е определен
три-дневен срок за изпълнение от датата на връчването и на жалбоподателите. В
мотивите на заповедта е възпроизведена фактическата обстановка, вписана в
Констативен акт № 7/25.01.2023 г. Административният орган е посочил, че с
възражението срещу акта не са представени нови обстоятелства, а приложените до
момента доказателства не съдържат информация за конкретен имот или обект, а
само данни за м. „Османа“, която не е предмет на производството. Посочил е още,
че не са поставени конкретни въпроси за изготвяне на съдебно-техническа
експертиза. Административният орган е изложил още, че Община Приморско, в
качеството си на собственик на имот 52129.103.14 не е давала съгласие и/или
разрешение за поставяне на обекти в имота. Достигнато е до извод, че
жалбоподателите са извършили неоснователни действия в имота без съгласие на
собственика и без надлежно разрешение и правно основание.
На 16.02.2023 г., по повод издадената Заповед №
113/15.02.2023 г., е изготвена покана за доброволно изпълнение по реда на чл.
277, ал. 1 от АПК, с която М.Д. и Р.Д. са уведомени за заповедта и им е
предоставен 3-дневен срок за изпълнение. Поканата е връчена на жалбоподателите
на 16.02.2023 г., видно от отбелязването върху същата.
Към административната преписка е приложено и
Определение № 6596/22.11.2022 г., постановено по гр.д. № 5423/2022 г. по описа
на Районен съд- Бургас. Съгласно данните от определението, производството е
образувано по повод предявена от М.Д. и Р.Д. против Й. К. претенция за осъждане
на ответника да преустанови създаването на препятствия на ищците за ползване на
единствения вход от изток на собствения им имот с обща площ от 2.5дка,
представляващ част от ПИ 52129.102.1 и от ПИ 52129.102.2 по КККР на с. Ново
Паничарево, използван за стопански двор. С определението страните са приканени
за решаване на спора чрез споразумение или друг предвиден със закон способ.
В хода на съдебното производство, от страна на
жалбоподателите, е представен констативен протокол от 21.02.2023 г., изготвен
от служители към Община Приморско, с който се удостоверява, че на 21.02.2023 г.
са изпълнени няколко заповеди за премахване на незаконно представени обекти, в
това число и заповед № 113/15.02.2023 г. Представен е още и протокол за
извършени разходи по премахване на незаконни строежи от 21.02.2023 г., касаещ
премахването на метален контейнер № 1 и метален контейнер № 2. В последния е
отразено, че дейностите по премахване включват – премахване на метален
контейнер с багер и транспортиране на стр.отпадъци с камион.
В хода на съдебното производство са разпитани
свидетелите Т. М. Д. и Т. М. М.. Свидетелят Д., син на жалбоподателите, описва
процесния контейнер като гараж, циментиран към земята, като под него и върху
него имало поставен цимент. Посочва, че основата на контейнера е била залята с
бетон, като за неговото преместване е било нужно изкъртване на бетона. Сочи, че
контейнерът е бил закрепен към земята с цимент, имал ъгъл и планки на основата
и бил циментиран. Уточнява, че е поставен върху стъпка и е циментирано върху
него. Гаражът бил закупен през 1994 г., но няма документи за закупуването му. В
гаража били поставени две вани по 4 тона за съхранение на фураж за животните,
като същият се ползвал за склад не за продажба. Сочи, че към момента гаражът е
съборен, като бутнат от багер и ваните били нарязани. Относно кошарата сочи, че
е закупена от ТКЗС Ясна поляна и се намира на 20 метра от контейнера. Заявява,
че не знае чия собственост е земята върху която е поставен контейнера
Свидетелят М. също сочи, че в контейнера са били
поставени две метални вани, като същият се ползвал за склад за фураж за
животните на жалбоподателите. Контейнерът бил закрепен като дъното му било
залято с бетон. Свидетелят сочи, че през 1994 г. жалбоподателите закупили
кошарата и непосредствено след това и гаража. Заявява, че контейнерът е
поставен върху земя - общинска собственост. Посочва, че контейнерът се намирал
близо до кошарата – 30, 40, 50метра от нея. Сочи, че кошарите били заградени –
на места с пръти и на места с ограда, като общата кошара била 200м., а за сено
и фураж имало други постройки. Относно процесния контейнер сочи, че бил поставен
извън заграждението на кошарата, близо до пътя.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК.
Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в
изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените
правила за нейното издаване. Съгласно разпоредбата на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ,
кметът на общината издава заповед за премахване на обектите по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, когато са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото
разрешение.
Заповедта е в предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни
основания за нейното издаване- наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начинът и срокът на изпълнение, срокът и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Съдът намира, че в заповедта, както и в констативния акт, се съдържат
достатъчно данни във връзка с индивидуализацията на обекта, по отношение на
който е постановено премахване. Същата е мотивирана, като видно от обстоятелствената
й част, в нея са описани констатираните обстоятелства по чл. 57а, ал. 1, т. 1
от ЗУТ.
При издаването на заповедта, с оглед установяванията на административния
орган, че се касае за преместваем обект, са спазени специалните
административнопроизводствени правила, регламентирани в чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ.
Съгласно цитираната норма, обстоятелствата по чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ се
установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ
в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Констативният акт се връчва на
собствениците на обектите по ал. 1, които могат да направят възражения в
тридневен срок от връчването му. Констативният акт има и характер на
уведомяване за започване на административно производство по установяване на
незаконно поставени преместваеми обекти. В случая, административното
производство е започнало със съставяне на констативен акт № 7/25.01.2023 г. от
служители на общинската администрация – спец. „Контрол - строителството“ при
Община Приморско, извършили проверката и констатирали нарушението. Спазена е
задължителната процедура за връчване на констативния акт и даване на възможност
за възражения, с което е осигурено правото на участие на заинтересованото лице.
Жалбоподателят е бил надлежно уведомен за започналото производство по издаване
на административния акт, чрез връчване на констативния акт, поради което
специалното производство по ЗУТ е спазено и не е засегнато или ограничено
правото на защита на страната в административното производство. Подадено е
възражение срещу констатациите по акта.
По делото са представени писмо с изх. № 97-03-54/05.10.2020 г. по описа на
Община Приморско, с което жалбоподателите са уведомени, че производството по
жалба с вх. № 94-00-3321/25.08.2020 г., подадена от Йосиф Костов за извършено
незаконно строителство, в това число и обекта предмет на разглежданата заповед,
в собствени му и стопанисвани от него имоти, е спряно до окончателното
произнасяне на Районен съд – Бургас по гр.д. № 5198/2020 г. и гр.д. № 5197/2020
г., както и писмо с изх. № 94-00-4356/05.12.2022 г., с което жалбоподателите са
уведомени, че е отпаднало основанието за спиране на производството, като им е
указано, че съобщението представлява уведомление за започване на производство
по реда на чл. 225а от ЗУТ. Действително така представените писма не
представляват изискуемите актове за спиране и възобновяване на производство,
поради което и не могат да породят съответните последици на посочените
институти. Това обаче не води до нарушение на административнопроизводствените
правила. Административното производство по чл. 57а от ЗУТ започва с издаването
на констативния акт, с който се установява нарушението. Писмата, с които
жалбоподателите са уведомени за спиране и възобновяване на административното
производство са издадени преди съставянето на констативния акт от 25.01.2023
г., следователно към този момент не е имало производство, което да бъде спряно
или в последствие възобновено. Горното следва и от обстоятелството, че за
Община Приморско не е налице задължение да се произнася по всеки един постъпил
сигнал за извършено незаконно строителство, както и същата не е обвързана със
срок за започване на такова производство, обвързан с постъпването на жалба или
сигнал за такова строителство.
На следващо място, дори да се приеме, че към момента на издаване на
съобщението, с което производството е спряно, са били налице обстоятелства по
чл. 54 от АПК, то такива не са били налице към момента на започване на
производството, а именно съставянето на констативния акт. Към този момент –
25.01.2023 г., спорът по гр.д. № 5198/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас
е приключил с влязъл в сила съдебен акт с постановяването на Определение №
50476/17.11.2022 г., постановено по гр.д. № 1315/2022 г. по описа на ВКС, с
което касационната инстанция не е допуснала касационно обжалване на Решение №
647/16.12.2021 г., постановено по възз.гр.д. № 1753/2021 г. по описа на Окръжен
съд – Бургас, образувано по повод оспорване на Решение № 662/07.07.2021 г.,
постановено по гр.д. № 5198/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас. Предмет
на спора по гр.д. № 5198/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас е иск с
правно основание чл. 109, ал. 1 от ЗС, който касае имот 52129.103.14, в който е
поставен обектът, предмет на оспорената заповед. В случая и двете инстанции са
приели, че ищците не доказват правото си на собственост върху кошарата и
съответно е отхвърлен искът им против Й. К. да преустанови неоснователните си
действия по отношение на собствените на ищците постройки, в това число и
процесната. Това решение има характер на преюдициално по отношение настоящото
производство, доколкото касае и правото на собственост на жалбоподателите върху
овцефермата, част от която е и процесния обект, поставен в имот 52129.103.14. С
влизане в сила на постановените съдебни актове, въпросът е решен с влязло в
сила съдебно решение, поради което към датата на започване на настоящото
административно производство – издаване на констативния акт, не е било налице
основание за спирането му или съответно пречка за неговото провеждане.
От друга страна предметът на спор по гр.д. № 5197/2020 г. по описа на
Районен съд- Бургас не обхваща имот 52129.103.14 и извършените в него
постройки, в частност и процесната. При тези съображения, за спирането и
възобновяването на производството по премахване на процесния обект, е без
значение дали това производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт или
не.
По отношение на съответствието на оспорената заповед с материалния закон.
По настоящото дело липсва спор относно собствеността и извършителя на обекта,
предмет на оспорената заповед. Не е спорно също така, че обектът се намира в
имот 52129.103.14, в землището на с. Ново Паничарево, който имот е частна
общинска собственост. Спорът се свежда до установяване характера на постройката
– дали същата представлява строеж или преместваем обект, респективно дали е
необходимо издаване на разрешение за поставяне по отношение на обекта и
съответно относимата законова регламентация по отношение на процедурата.
С оглед характеристиките на обекта, съдът приема за основателни
възраженията на жалбоподателя, че процесният обект не представлява преместваем
обект.
В административния акт е прието, че процесният обект представлява метален
контейнер, поставен в ПИ с идентификатор 52129.103.14 по КККР на с. Ново
Паничарево, с правоъгълна форма и приблизителни размери 4.86м/2.81м/2.89м/4.90м
и застроена площ от 10 кв.м., като не е посочено неговото предназначение.
Съгласно нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ както и предвид разпоредбата на
§5, т. 80 от ДР на ЗУТ преместваемите обекти се характеризират с особено
предназначение, а именно обекти предназначени за увеселителни, административни,
търговски и други обслужващи дейности, които съобразно изложените в
разпоредбата примери, предполагат обществено обслужване. В последната разпоредба
„Преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след
отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да
бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или
възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно
предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като
поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина
на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който
се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като
при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. Следователно, за
да се квалифицира един обект като преместваем, то същият следва да е
предназначен за обществено обслужване и по отношение на същия да е налице
възможност да бъде преместван в пространството без да губи своята
индивидуализация. Посочените предпоставки са дадени кумулативно, поради което
липсата на някоя от тях води до невъзможност даден обект да бъде квалифициран
като преместваем.
От свидетелските показания се установява, че металният контейнер е поставен
и вкопан в извършена бетонна стъпка, като в самия контейнер също е излят бетон.
Свидетелите сочат, че контейнерът е ползван като склад за фураж за отглежданите
от жалбоподателите животни в намиращата се в близост кошара, като за целта в
него били монтирани метални вани. Съдът няма основание да не кредитира дадените
от свидетелите Д. и М. показания, доколкото същите са последователни,
кореспондират помежду си, както и съответстват на данните посочени в
представените по делото протоколи за изпълнение на заповедта за премахване.
Съгласно последните контейнерът е премахнат с багер, а генерираните строителни
отпадъци са транспортирани с камион, т.е. за премахване на процесния обект не е
било достатъчно единствено неговото преместване в пространството.
Установените в хода на съдебното производство данни за
предназначението на процесния контейнер свидетелстват, че същият има обслужващо
предназначение към кошарата (овцефермата), стопанисвана от жалбоподателите.
Контейнерът е ползван за складиране на фуражи за изхранване на животните. Така
установеното предназначение не представлява такова за обществено обслужване,
доколкото не предоставя някакъв вид услуга на трети лица, различни от
собствениците на строежа. По-скоро контейнерът има спомагателен характер към
основните застройки, образуващи овцефермата на жалбоподателите. При тези
съображения, съдът приема, че металният контейнер, предмет на оспорената
заповед, не отговаря на условията на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, т.е. същият не е
увеселителен обект; не е предназначен за административни, търговски и други
обслужващи дейности; не е предназначен за временно обитаване при бедствия; не е
свързан с отбраната и сигурността на страната. Несъответствието с посоченото в
чл.56, ал. 1 от ЗУТ предназначение на преместваемите обекти, води до извод, че
липсва една от кумулативно предвидените предпоставки, за да се приеме, че
процесният метален контейнер е преместваем, както е прието от административния
орган.
Отделно от горното, съдът намира, че металният
контейнер действително по съществото си представлява обект, който може да бъде
преместен без да загуби индивидуализацията си, т.е. без да бъде разглобен. В
случая обаче, са налице данни, че за неговото поставяне е извършена бетонна
стъпка, върху която същият е монтиран, като бетон е излят и на дъното на самия
контейнер. Тези данни сочат на единство между контейнера и неговата основа,
което ги обединява в един обособен обект. Така изграден обектът по същество не
съответства на понятието за преместваем обект, дадено в §5, т. 80 от ДР на ЗУТ.
Предвид установените характеристики на обекта, предмет
на заповедта, в частност начина на неговото монтиране, и установеното
предназначение на този обект, съдът намира, че се касае за строеж по смисъла на
§5, т. 38 от ДР на ЗУТ, представляващ допълващо застрояване съобразно нормата
на чл.41 от ЗУТ. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗУТ допълващо застрояване в
поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни
постройки към сградите на основното застрояване. Ползването на обекта като
склад за фураж безспорно определя същия като спомагателна постройка от
допълващото застрояване. Незаконните строежи подлежат на премахване по реда на
чл. 225 и чл. 225а от ЗУТ, а не по реда на чл. 57а от ЗУТ. Като неправилно е
определил установения обект като преместваем, а не като строеж,
административният орган е допуснал съществено нарушение като е провел процедура
по чл. 57а от ЗУТ, а не такава по чл. 225 и чл. 225а от ЗУТ. Посоченото
нарушение е основание да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна и
като такава следва да бъде отменена.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
оспорения административен акт страната, която го е оспорила има право на
разноски, което води до извод за основателност претенцията за разноски,
предявена от процесуалния представител на жалбоподателя, следователно Община
Приморско следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателите разноски по
делото. В случая е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, т.е. за оказана безплатна
правна помощ. По делото е приложен договор за правна помощ, сключен между
процесуалния представител и жалбоподателите, в който е отразено, че услугата се
предоставя безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата. С така представения договор е изпълнена предпоставката за
присъждане в полза на процесуалния представител на адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно цитираната разпоредба
съответното възнаграждение се определя от съда в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като същото
следва да се заплати от страната, която е осъдена да заплати разноски по
делото. На основание чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена на основание чл.
36, ал. 2 от ЗА, минималното адвокатско възнаграждение за дела от вида на
процесното е 1250 лева. Ето защо, Община Приморско следва да заплати на Н.Д. –
процесуален представител на М.Д. и Р.Д., адвокатско възнаграждение в размер на
1250 лева. Разноски в полза на жалбоподателите не следва да се присъждат, тъй
като липсва искане за това.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 113/15.02.2023 г. на Кмета
на Община Приморско, с която на основание чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ е наредено на М.Т.Д.
с ЕГН ********** и Р.К.Д. с ЕГН **********, в качеството им на извършители, да
премахнат преместваем обект, представляващ метален контейнер № 1, поставен в ПИ
с идентификатор 52129.103.14 по КККР на с. Ново Паничарево, с правоъгълна форма
и приблизителни размери 4.86м/2.81м/2.89м/4.90м и застроена площ от 10 кв.м.
ОСЪЖДА Община Приморско да заплати в полза на Н.Д. ***
адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева.
Решението е окончателно.
|
Съдия: |
|