РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Русе,
12.12.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIІІ състав, в публично заседание на 22
ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело №449 по описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 40, ал. 2, т.8 от Наредба
№ 10 от 13.12.2019 г. за условията и реда за прилагане на мерките от
Националната програма по пчеларство за периода 2020-2022 г. /Наредба № 10 от
13.12.2019 г. /.
Образувано е по жалба на Н.Д.Н. *** срещу
Уведомително писмо №1 за отказване на плащане по „Национална програма по
пчеларство за тригодишния период 2020 – 2022 г.“, с изх.
№01-6500/5137/23.09.2022 г. на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“-София
/ДФЗ/. Претендира се отмяна на отказа, обективиран в писмото. Не се претендира
присъждане на разноски.
Ответната страна – Заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" , чрез процесуален
представител – главен юриск. Л. Ж., счита жалбата за неоснователна. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсулт.
Русенският административен съд, след
като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 11.01.2022 г. оспорващият Н.Д.Н. е
подал заявление за подпомагане с УИН 18/110122/99531 по "Национална
програма по пчеларство за тригодишния период 2020-2022 г." по мярка А "Техническа помощ за пчелари
и сдружения за пчелари", Дейност 1 "Подпомагане на закупуването на
техническо оборудване при първичния добив и обработка на пчелни продукти".
Между жалбоподателя и ДФЗ е сключен
Договор № 5102/21.04.2022 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
при условията на "Национална програма по пчеларство за периода 2020-2022
г.", като съгласно р.II,
т.2.1 от договора първоначално одобрената помощ, въз основа на представените
документи по заявлението за подпомагане, е 2500 лева по мярка А, дейност 1.
/л.60-л.70 от делото/.
Н. е подавал Заявление за плащане №221/18/048949/1
с УИН 18/110122/99531 от 08.07.2022 г. по
сключения Договор № 5102/21.04.2022 г. с ДФЗ, като е заявил финансова помощ в
размер на 2500 лв. по мярка А, дейност
1. – за закупуване на техническо оборудване – „помпа за мед“ /л.28-л.35 от
делото./.
По заявлението за плащане от ДФЗ е
извършена административна проверка по чл. 39, ал.
1, т. 1 от Наредба № 10 от 13.12.2019 г. , въз основа на която е
прието, че заявителят не отговаря на условията за плащане.
По искане на ДФЗ, от приходната
администрация, с писмо на ТД на НАП-Варна, офис Русе, регистрирано с вх.№ РД-12-02-900-1 от
20.07.2022 г. по описа на ОДЗ-Разград, е предоставена информация от данните в
информационната система на НАП, според която към 18.07.2022 г. Н.Н. има изискуеми публични задължения по смисъла
на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК, които не са
разсрочени/ л.87 и л.88 от делото/.
Жалбоподателят е уведомен за
констатациите, като му е указано да представи документи, доказващи погасяване
на задълженията по чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК с писмо изх.№01-170-6500/186 от
22.07.2022 г. /л.89 от делото/.
В хода на административното
производство са приобщени доказателства – протоколи от 19.01.2022 г. /л.83 и л.84/ и протокол
от 29.07.2022 г. /л.92 и л.93 от делото/ на публичен изпълнител при ТД на
НАП-Варна, офис Русе, от които е видно, че срещу Н.Н. е образувано изпълнително
дело № *********/2020 г. за събиране на изискуеми публични вземания с взискател
НАП.
В хода на съдебното производство е
изискана информация от приходната администрация за вида, размера, основанието
за възникване на тези задължения и начина на установяването им. От ТД на
НАП-Варна, офис Русе е получено писмо вх.№4383 от 02.11.2022 г. по описа на
АС-Русе /л.96 и л.97 от делото/, с което
се удостоверява, че не могат да посочат задълженията на Н.Н. към 08.07.2022 г.,
но към 29.07.2022 г. те са в общ размер на 7396,56 лв., от които: главница –
5702,58 лева и лихви -1693,98 лв. и са за данъци и осигурителни задължения въз
основа на подадени от задълженото лице декларации – месечни справки-декларации
по ЗДДС; декларация Обр.6 за осигурителни задължения за ДОО, ЗО и УПФ; данъчни
декларации по ЗДДФЛ на ЕТ и за свободни професии и гр. договори, като в писмото
на приходните органи са посочени периодите на отделните публични задължения. От
ТД на НАП-Варна, офис Русе са приложени и съответните декларации: СД за ДДС;
ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ; декларации по чл.55, ал.1 ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО
/л.99-л.126 от делото/. От приходната администрация е удостоверено и това, че
на 03.10.2022 т. Н.Н. е направил превод в размер на 7 793.03 лева по сметка на
принудителното изпълнение, с която вноска е погасил изцяло, в пълен размер
задълженията си по изп. дело №*********/2020 г. по описа на ТД на НАП-Варна,
офис Русе.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във
връзка с чл. 146 от АПК,
намира за установено следното от правна страна:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалваното Уведомително писмо
№1 за отказване на плащане по „Национална програма по пчеларство за тригодишния
период 2020 – 2022 г.“ /УП/, с изх. № 01-6500/5137/23.09.2022 г. на зам.
изпълнителния директор на ДФЗ-София, в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
С Наредба № 10 от 13.12.2019 г. за
условията и реда за прилагане на мерките от Националната програма за пчеларство
за периода 2020-2022 г. /за краткост - Наредба № 10 от 13.12.2019 г. или само
Наредбата/, издадена от Министъра на земеделието, храните и горите на основание
чл. 58л, ал. 3 от Закона за
прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на
Европейския съюз /ЗПООПЗПЕС/, се уреждат условията и редът за
предоставяне на финансова помощ по Национална програма по пчеларство за
тригодишния период 2020 – 2022 г.
Според чл.36, ал.1 от Наредбата
финансовата помощ се изплаща след извършване на цялата инвестиция и/или разход
по всяка от дейностите на мерките на наредбата, като за получаване на
еднократно, междинно или окончателно плащане ползвателят на помощта подава в
срок до 15 август на текущата финансова година заявление за плащане по образец,
утвърден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в зависимост от
мярката, по която се кандидатства, и прилага документите, посочени в същото
заявление.
Съгласно чл.39, ал.1, т.3
от подзаконовия нормативен акт - в срок до 45 дни от подаване на заявлението за
плащане и не по-късно от 15 октомври на текущата финансова година ДФ
"Земеделие":
одобрява или мотивирано отказва плащането въз основа на установените фактическо
съответствие и съответствие по документи между одобреното заявление за
подпомагане и извършените разходи, а според т.4 на същата разпоредба ДФЗ
изплаща одобрената финансова помощ по представена от ползвателя собствена
банкова сметка.
***.40, ал.2 от Наредба № 10 от
13.12.2019 г. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" отказва
изплащането на част или на целия размер на помощта, когато е налице някое от
основанията, формулирани в т.1 до т.10 на същата разпоредба.
Процесното уведомително писмо за
отказ за плащане е издадено именно на основание чл.40, ал.2 от Наредбата, от
зам. изпълнителния директор на ДФЗ.
Съгласно чл. 58м, ал. 1 от ЗПООПЗПЕС,
в съответствие с Регламент (ЕО) № 1234/2007
на Съвета от 22.10.2007 г. и регламентите по неговото прилагане, финансовата
помощ по мерките на Националната програма по пчеларство, се предоставя от
Разплащателната агенция - специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на
пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на
Европейския съюз /§ 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП/.
По силата на чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП, ДФ
"Земеделие" е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за
РБългария за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз,
като съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП
Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция. Съгласно чл. 20а, ал. 2, т. 1
и т. 2 ЗПЗП изпълнителният директор организира и
ръководи дейността на Разплащателната агенция и представлява Разплащателната
агенция, а съгласно ал. 4 на чл.20а ЗПЗП
изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане
на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по
подадени заявки и искания за плащане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда.
В настоящия случай с уведомителното
писмо е отказано плащане на финансова помощ по подадено заявление за еднократно
плащане по "Национална програма по пчеларство за тригодишния период
2020-2022 г." по мярка А
"Техническа помощ за пчелари и сдружения за пчелари", Дейност 1
"Подпомагане на закупуването на техническо оборудване при първичния добив
и обработка на пчелни продукти, за „помпа за мед“ в размер на 2500 лева.
Уведомителното писмо е издадено на основание чл. 40, ал. 2 от Наредба № 10
от 13.12.2019 г., в която норма е предвидено, че при подадено
заявление за плащане изпълнителният директор на ДФЗ има правомощието да
постанови отказ за изплащането на част или на целия размер на помощта.
Процесното уведомително писмо е
издадено от заместник изп. директор на ДФЗ Димитър Ангелов Горов. От
представената по делото Заповед № 03-РД/3090 от 22.08.2022 г. /л.25 и л.26 от
делото/ е видно, че изпълнителният директор на ДФЗ е оправомощил Д. А. Г., в качеството му на заместник изпълнителен директор
на ДФЗ, издателят на оспорения по делото административен акт, с правомощия между които и тези по т.2.31 - да
взема решения и подписва откази за
финансиране в съответствие с чл. 58м, ал. 3 от ЗПООПЗПЕС
и откази за финансиране по наредбата за условията и реда за прилагане на
Националните програми по пчеларство,
издадена на основание чл.58л, ал.3 от ЗПООПЗПЕС.
Въз основа на посочената нормативна
регламентация и горецитираната заповед съдът приема, че оспореното уведомително
писмо за отказ на плащане по заявление за подпомагане по Националната програма
по пчеларство за тригодишния период 2020 -2022 година, е издадено от материално
компетентния административен орган, в условията на делегация – зам. изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие", при упражняване на нормативно
установени правомощия в чл. 40, ал. 2 от Наредба № 10
от 13.12.2019 г.
Обжалваният акт е постановен в
писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК.
Посочени са както правното основание за упражненото от административния орган
правомощие, така и фактическите констатации, с които се обосновава възприетото
от административния орган наличие на материалноправни предпоставки за
постановяване на отказ за плащане по подаденото от Н.Д.Н. *** заявление за
плащане от 08.07.2022 г.
С обжалвания административен акт е
отказано плащане на оспорващия на основание чл.40, ал.2, т.8 от Наредбата -
ползвателят на помощта не отговаря на условията в чл. 9,
раздели I – VI от глава пета към момента на подаване на заявлението за плащане.
Конкретно е прието, че заявителят не изпълнява изискването по чл.9, ал.1, т.2
от Наредбата - да няма изискуеми публични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т.
1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата,
установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, към релевантния момент.
Съдът намира, че в хода на
административното производство органът не изпълнил задължението си да установи
всички релевантни за случая факти и обстоятелства, каквото задължение му вменява
процесуалното правило на чл.35 АПК. Така е допуснато съществено процесуално
нарушение, довело и до неправилно приложение на материалния закон при издаване
на оспореното уведомително писмо. Съображенията на съда за това са следните:
Действително административният орган
е установил, че заявителят Н.Н. има
изискуеми публични задължения, които са предмет на образуваното изпълнително
дело в ТД на НАП-Варна, офис Русе. В същото време обаче той не е събрал
доказателства относно вида им и най-вече относно основанието за тяхното
възникване и установяване. От събраните в хода на съдебното производство и
обсъдени по-горе доказателства е видно, че към датата на заявлението за плащане
жалбоподателят е имал непогасени публични задължения за данъци и осигурителни
задължения т.е такива по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК, произтичащи от подадени от него
декларации по ЗДДС; декларация обр. 6 за осигурителни задължения за ДОО, ЗО и
УПФ и данъчни декларации по ЗДДФЛ.
Нормата на чл.9, ал.1, т.2 от Наредба
№ 10 от 13.12.2019 г. изисква заявителят
да няма изискуеми публични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т.
1 от ДОПК към момента на кандидатстване за
плащането, но в допълнение на това - те да установени с влязъл в сила акт на
компетентен орган. Последното условие означава да е налице стабилен
административен акт за установяването им, издаден по реда на ДОПК – ревизионен
акт по чл.108, ал.1 вр. чл.118 ДОПК или влязъл
в сила акт за установяване на съответното публично вземане по чл.106 ДОПК или
по чл.107 от ДОПК на компетентен орган по аргумент на чл.165 от ДОПК.
В случая задълженията на жалбоподателя за данъци и осигурителните задължения са
възникнали въз основа на подадените от него декларации по съответния данъчен
закон. Съгласно чл.105 ДОПК задълженията по декларация, по която задълженото
лице самo изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни
вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон. При липсата на доброволно
изпълнение тези декларации представляват
годно изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал.
2, т. 2 ДОПК, но те нямат правната природа на издаден и влязъл в
сила акт на компетентен орган с предмет установяване публични задължения от
видовете по чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК.
Следователно не е налице едно от кумулативните условия на чл.9, ал.1, т.2 от Наредба № 10 от 13.12.2019
г. и постановеният отказ за плащане на визираното основание е в противоречие на материалния
закон. Уведомителното писмо следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а
тъй като естеството на акта не позволява на съда да реши въпроса по същество,
то следва на основание чл. 173, ал. 2 АПК
преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по
подаденото от жалбоподателя заявление за плащане №221/18/048949/1 от 08.07.2022
г.
При този изход на делото на ответника
не се следва присъждане на разноски за производството, макар да са своевременно
поискани.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2, предл.
второ от АПК, Административен съд - Русе,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на Н.Д.Н. ***,
с ЕГН **********, Уведомително писмо №1 за отказване на плащане по „Национална
програма по пчеларство за тригодишния период 2020 – 2022 г.“, с изх. №
01-6500/5137 от 23.09.2022 г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие”, гр.София.
ВРЪЩА делото като преписка на
административния орган - Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие”, гр.София за ново произнасяне по заявление
за плащане №221/18/048949/1 с УИН 18/110122/99531 от 08.07.2022 г., подадено от
Н.Д.Н. ***, с ЕГН **********, при съобразяване указанията по приложението на
закона, дадени в мотивите на решението.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: