Р Е Ш Е Н И
Е
№ 133
гр. Пловдив, 24.01.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XIV състав в съдебно
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията Георгиева адм. дело № 1221 по описа за 2021
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 38, ал. 7 от Закона
за защита на личните данни /ЗЗЛД/.
Образувано
е по жалба на П.З.З., ЕГН: **********, с посочен в жалбата адрес: ***, против
Решение № ППН-01-772В от 15.04.2021г. на Комисия за защита на личните данни, с
което е разпоредено на жалбоподателя, в качеството му на администратор на лични
данни, да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на
чл. 6, § 1, б. „а“ – „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, като преустанови
видеонаблюдението на общи части от етажната собственост, както и на публични
места (улици, тротоари и тревни площи), посредством изградена система за
видеонаблюдение в жилищна сграда – етажна собственост, находяща се на гр.
Пловдив, бул. „***“ № 173, ет. 6, чрез премахване на камерите, в едномесечен
срок, считано от датата на получаването му.
В
жалбата са изложени твърдения, че видеокамерите са поставени през 2017г., след
получени съгласия от собственици на самостоятелни обекти в сградата, при
проведено общо събрание на етажната собственост. Поставянето на камерите е с
цел защита на собствеността им, поради посегателства от лица, повлияни от
алкохол и наркотици, които имат безпрепятствен достъп до общите части на блока.
През 2020г. отново е проведено общо събрание на етажната собственост, на което
повече от половината собственици на обособени обекти са изразили съгласие за
поставяне на камери за видеонаблюдение.
Поставените
камери са насочени непосредствено над входната врата на жилището на З. (камера
1), с изричното съгласие на непосредствените съседи, а втората е пряко насочена
към прилежащи части на входа на блока (камера 2), отново със съгласие на
по-голямата част от етажните собственици. Камера 2 заснема имот частна общинска
собственост (двор), но същият обслужва единствено нуждите на живущите и много
рядко се записват случайно преминаващи лица. Независимо, че дворът е общ за
целия жилищен блок, по устно твърдение на други етажни собственици има взети
решения на общите събрания на етажната собственост за разпределяне на площи към
всеки вход, с цел улесняване паркирането на автомобили. В тази връзка, мястото,
което попада в обхвата на камерата, е прилежаща площ към административния адрес
бул. „***“ № 173 и там не се преминава и не се паркират автомобили от живущи на
административни адреси бул. „***“ № 169 и бул. „***“ № 171. Самата камера,
насочена към паркираните автомобили, няма възможност за лицево разпознаване на
преминаващите оттам лица. В тази връзка, жалбоподателят е запознат с изискванията
за опазване на личните данни и счита, че ги спазва. Поради факта, че с
монтираните камери не може да наблюдават и следят не само живеещите в съседния
блок, а и всеки друг, както и за превенция и необходимост от опазване на
имущество от посегателства, е поискано оспореното решение да бъде отменено като
незаконосъобразно. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в
депозирана по делото писмена защита от пълномощника адв. П.. Не е заявена
претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Комисията за
защита на личните данни /КЗЛД/, представлявана от Председателя, чрез процесуален
представител юр. П. в молба от 21.10.2021г. изразява становище за
компетентността на лицата, извършили проверката на място и за процедура по вземане
на решение от Комисията и обективирането му.
Жалбата е
процесуално допустима за разглеждане по същество. Обжалваното Решение №
ППН-01-772В/15.04.2021г. е съобщено на адресата – оспорващото лице, с известие
за доставяне/обратна разписка, на 26.04.2021г. /л. 22/. Жалбата е подадена директно
в Административен съд – Пловдив на 10.05.2021г., в законоустановения срок, от
адресат на неблагоприятен административен акт, подлежащ на съдебно оспорване.
Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна.
Обжалваният
ИАА е издаден от колективен орган, при наличие на материална компетентност. С
решение за избиране на председател и членове на Комисията /обн., ДВ, бр. 35 от
22.04.2014г./ са избрани за председател на КЗЛД В. К. и за членове на КЗЛД Ц.
Ц., Ц. С., М. М. и В. Ц. /л. 98/.
Съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 6 и ал. 7 от Правилника за дейността на Комисията за защита на
личните данни и нейната администрация /в приложимата му редакция/, заседанията
на същата се провеждат, ако на тях присъстват най-малко трима от нейния състав,
а тя взема решение чрез явно гласуване с мнозинство от три гласа. Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД решенията на комисията се вземат с
мнозинство от общия брой на членовете й.
В настоящия
случай, на проведено заседание на 10.02.2021г., документирано с протокол № 5 /извлечение
на л. 93 – 97/, са присъствали трима от членовете на комисията и председателят.
Процесното решение е прието с 3 гласа – „за“ и 1 – „против” /л. 94/.
Настоящият
съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна: административното
производство е започнало по жалба – сигнал до КЗЛД с вх.№
ППН-01-772/02.11.2020г., подаден от 29 бр. собственици, ползватели и живущи в
недвижими имоти на адрес гр. Пловдив, бул. „***“ № 169 - 173. В сигнала е
заявено, че на административен адрес гр. Пловдив, бул. „***“ № 169 - 173,
на северната фасада на сградата на блока и на къщата са монтирани няколко
камери, които ежедневно наблюдават подателите на сигнала. Същите се чувстват
следени, наблюдавани и силно обезпокоени. Посочено е, че въпреки многократни
разговори със собствениците на камерите – г-н З. от № 173, г-н Б. от № 169 –
къща, поставили по 2 бр. камери, сем. П. от № 169 – къща, поставили 2 бр. камери
и г-н Л. от № 169, същите отговорили, че могат да правят каквото поискат, както
и да записват всичко и всеки. С жалбата - сигнал лицата са поискали съдействие
и вземане на становище и отношение по случая.
На
26.11.2020г. председателят на КЗЛД поискал от директора на ОД на МВР – Пловдив
информацията за лицата, по отношение на които в сигнала от 02.11.2020г. се
твърди да осъществяват неправомерно видеонаблюдение в жилищна сграда – етажна
собственост и къща с административен адрес гр. Пловдив, бул. „***“ № 169 - 173
/три имена, адрес, телефон за контакт, както и дали съответното лице
осъществява видеонаблюдение на посочения адрес – брой видеокамери, които
администрира самостоятелно - л. 26 гръб/. Информацията е необходима във връзка
с насрочване на дата и час за извършване на проверка на място. На 10.12.2020г.
в КЗЛД постъпват изисканите данни /л. 27/.
Жалбата-сигнал
е адресирана и до Районна прокуратура – Пловдив, ОД на МВР – Пловдив, както и Община
Пловдив. На 23.12.2020г. председателят на КЗЛД изискал от Районна прокуратура –
Пловдив информация за предприети от страна на прокуратурата действия по
преписка РП № 8812/2020г., ведно с изпращане на всички документи, съдържащи се
в нея /л. 27 гръб/.
Със заповед
№ РД-15-434/23.12.2020г., на основание чл. 58, §1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 и
чл. 12, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗЛД и по повод постъпил в КЗЛД сигнал председателят
на КЗЛД е наредил извършване на проверка по спазване и прилагане на Регламент
/ЕС/ 2016/679 и ЗЗЛД на П.З.. Поводът за проверката е осъществявано
видеонаблюдение в жилищна сграда – етажна собственост, с административен адрес
гр. Пловдив, бул. „***“ № 173 /л. 28/. Назначен е проверяващ екип – ръководител
Л. М. - главен инспектор в отдел Контрол и административно-наказателни
производства и член Я. В. – старши инспектор в отдел Контрол и
административно-наказателни производства. Задачата на проверката е установяване
спазени ли са разпоредбите на Регламент /ЕС/ 2016/679 и ЗЗЛД при обработване на
лични данни на физически лица посредством изградената на адреса система за
видеонаблюдение, с представяне на Констативен акт пред КЗЛД. В заповедта е
посочено при констатирани нарушения да се приложат разпоредбите на чл. 58, § 2
от Регламент /ЕС/ 2016/679 и Глава девета от ЗЗЛД. Върху екземпляр от
цитираната заповед е отразено получаването й от страна на адресата З. /л. 28/.
Констативен
протокол от проверка на място, осъществена на 12.01.2021г., е подписан от лицата,
извършили проверката, и нейния адресат /л. 28 гръб/. Съгласно съдържанието на
протокола, при извършена проверка в изпълнение на Заповед № РД-15-436/23.12.2020г.
на председателя на КЗЛД, е установено, че на посочения в сигнала административен
адрес се намира 6-етажна жилищна сграда етажна собственост с един вход. Жилището
на проверяваното лице З. се намира на З.. В началото на 2018г. от З. е
инсталирана система за видеонаблюдение, състояща се от 2 бр. видеокамери и
записващо устройство, което се намира в жилището му. Достъп до записите и
изходящия образ в реално време има само З., като записите се съхраняват около 1
месец и след това се изтриват автоматично по реда на тяхното постъпване.
Видеокамерите са разположени и са с обхват на видеозаснемане, както следва:
камера 1 е монтирана над входната врата на жилището и заснема етажната
площадка, вратата на асансьора, вратата на съседното жилище и стълбите към
5-тия етаж. Камера 2 е монтирана на терасата на жилището и заснема площадката и
заснема площадката, която се използва за паркиране на автомобили от живущите в
блока. Има поставени информационни
стикери, предупреждаващи за извършваното видеонаблюдение. Направени са снимки
на изходящия образ и информационните стикери на сградата /л. 29 - 30/.
Съставен е констативен
акт /КА/ от определените длъжностни лица със заповедта от 23.12.2020г. №
ППН-02-61/08.02.2021г. на основание чл. 58, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 и
чл. 10, ал. 2, т. 1 и чл. 12, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗЛД /л. 23 - 24/. Съгласно
констатациите в акта е осъществен телефонен разговор със З., при който са
съгласувани дата и час на посещение на проверяващия екип. Същият е съдействал и
осигурил възможност за достъп и събиране на доказателства от проверяващия екип.
При проверката е установено, че в сградата етажна собственост има обособени 3
входа и подателите на сигнала живеят в апартаменти и в трите входа. По данни от
З., през 2018г. с помощта на негови познати е изградил на адреса система за
видеонаблюдение, състояща се от два броя IP видеокамери,
марка Dahua 4MPx и NVR записващо устройство. Достъп до системата се осъществява и отдалечено,
посредством софтуерно приложение, инсталирано на мобилния телефон на З..
Категориите
физически лица, чиито лични данни се обработват посредством изградената система
за видеонаблюдение, са живущи в блока, посетители и случайно преминаващи лица.
Установено е, че системата за видеонаблюдение позволява идентификация на физически
лица, но няма възможност за тяхното лицево разпознаване. На проверяващия екип не са предоставени доказателства за
предприети технически и организационни мерки за защита на данните, освен
идентификацията посредством потребителско име и парола в инсталираното
приложение на мобилния телефон на З., която е необходима за достъп до изходящия
образ и записите с видеокадри. Не са представени документи /правила, процедури,
инструкции или други/, регламентиращи обработването на лични данни чрез изградената
система за видеонаблюдение. На видни
места на входа на блока са поставени информационни стикери, предупреждаващи за
осъществяваното видеонаблюдение, в които не се съдържа информация за
администратора на лични данни.
Проверяващият
екип е изразил следното мнение: съобразно произнасяне на СЕС по дело С-212/13,
извършването на видеонаблюдение от физически лица, обхващащо публични места не
следва да се счита за дейност, която е „лична и домашна“ и същото надхвърля
целите, за които е изградено, а именно защита на имуществената
неприкосновеност. Допустимостта на извършваното видеонаблюдение от З. следва да
се отнася само до заснемане на неговата собственост, а обработването на лични
данни на физически лица чрез видеонаблюдение на обществени места /улици,
тротоари, междублокови затревени площи/ е без правно основание и се явява
нарушение на разпоредбите на чл.6 §1 б.“а“ – „е“ от регламент /ЕС/ 2016/679.
Въз основа на
констатациите от проверката е предложено на основание чл. 58, § 2 б.“г“ от
регламент /ЕС/ 2016/679, КЗЛД да се разпореди на З., в качеството му на
администратор на лични данни, да съобрази операциите по обработване на лични
данни с разпоредбите на цитирания Регламент, а именно да преустанови
видеонаблюдението на общи части от етажната собственост и на обществени места
/улици, тротоари и затревени площи/ посредством системата за видеонаблюдение,
изградена в жилищна сграда с административен адрес гр. Пловдив, бул. „***“ № 173,
ет. 6.
В Протокол № 5 от 10.02.2021г. е документирано заседание на КЗЛД в състав председател
В. К. и членове Ц. Ц., М. М. и В. Ц. и служители от администрацията на
комисията Д. Т., К. С., Л. Я. и К. Р.. В извлечение от протокола, конкретно т.
6 ППН-02-61/08.02.2021г. /л. 95/ е докладван констативен акт относно извършена
проверка на П.З. във връзка със сигнал ППН-01-772/2020г. и предложението на
проверяващия екип на основание чл. 58, § 2, б.“г“ да се разпореди на З. да
преустанови видеонаблюдението на обществени места. Предложен е проект на
решение, с който са се съгласили трима от членовете на Комисията при гласували четирима
членове, както следва: „1. На основание чл. 58, § 2, б.“г“ да се разпореди на П.З.З.
да преустанови видеонаблюдението на обществени места; 2. Срок за изпълнение –
едномесечен след влизането на решението
в сила, след което лицето да уведоми комисията за изпълнението, като представи
доказателства“.
Като част от административната преписка са представени доказателства по
опис на л. 17 – л. 30. В хода на съдебното обжалване са постъпили допълнително
заверени копия от събраните доказателства по прокурорска преписка № 8812/2020г.
по описа на Районна прокуратура – Пловдив /л. 50 – 88/, извлечение от протокол
№ 5 от 10.02.2021г. за проведено заседание от КЗЛД, решение на Народното
събрание за избиране на председател и членове на КЗЛД, длъжностни
характеристики на лицата, извършили проверка /л. 93 – 106/.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Правомощието
на КЗЛД за извършване на проверки е регламентирано изрично в разпоредбата на чл.
12 от ЗЗЛД, съгласно която председателят и членовете на комисията или
упълномощени лица от администрацията й осъществяват контрол чрез проверки за
спазване на Регламент /ЕС/ 2016/679. В настоящия случай, проверката е възложена
по жалба - сигнал на заинтересовани лица, в съответствие с чл. 12, ал. 4 от ЗЗЛД.
Правното основание за издаване на заповедта за възлагане на проверка от
23.12.2020г. е разпоредбата на чл. 58, § 1 и чл. 12, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗЛД. В
съответствие с разпоредбата на чл. 12а, ал. 1 от ЗЗЛД жалбоподателят З. е
оказал съдействие на проверяващия екип при осъществяване на поставените му
задачи при извършване на проверката.
КЗЛД правилно
приема, че действията по записване и съхраняване с автоматично средство -
система за видеонаблюдение, попада в дефиницията /определението/ за "обработване"
по смисъла на чл. 4, т. 2 от Регламент /ЕС/ 2016/679, което означава всяка
операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от
лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване,
организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане,
консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг
начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране,
ограничаване, изтриване или унищожаване, тъй като данните от системата за
видеонаблюдение позволява идентификация на физически лица, дори без възможност
за тяхното лицево разпознаване. Съответно, по смисъла на чл. 4, т. 1 от
Регламент /ЕС/ 2016/679 „лични данни" означава всяка информация, свързана
с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде
идентифицирано („субект на данни"); физическо лице, което може да бъде
идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко,
по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за
местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци,
специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата,
умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това
физическо лице. По смисъла на чл. 4, т. 7 от същия Регламент
„администратор" означава физическо или юридическо лице, публичен орган,
агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и
средствата за обработването на лични данни.
Както бе посочено
по-горе в настоящото решени, видеокамерите
са разположени и са с обхват на видеозаснемане, както следва: първата камера е
монтирана над входната врата на жилището и заснема общи части от сградата
етажна собственост, а втората камера е разположена на терасата на жилището и
заснема част от прилежащата площ на сградата, използвана за паркиране на
автомобили от живущите. Следователно, в обхвата на видеозаснемане попадат и обществени места. В тази връзка е
съобразено от ответника в обжалвания ИАА, че когато обхвата на системата за
видеонаблюдение покрива и обществени места, не представлява обработване на
лични данни при извършване изцяло на лични и домашни занимания по смисъла на
чл. 3, § 2, второ тире от Директива 95/46/ ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 24.10.1995г. /“когато се извършва от физическо лице в хода на
предимно лични или домашни занимания.“/.
По въпроса
"Може ли използването на система за видеонаблюдение, разположена в
семейното жилище за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците
му, да се окачестви като обработване на лични данни /…/ от физическо лице в
хода на /изцяло/ лични или домашни занимания" по смисъла на член 3,
параграф 2 от Директива 95/46/.../, въпреки че системата за наблюдение покрива и обществени места", СЕС е
формирал крайното си становище в Решение от 11.12.2014 г. по дело № С-212/13. Съгласно
мотивната и диспозитивна част на съдебното решение член 3, параграф 2, второ
тире от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври
1995г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за
свободното движение на тези данни трябва да се тълкува в смисъл, че
използването на система за видеонаблюдение, извършваща видеозаснемане на хора,
съхранявано върху устройство за дълготрайно запаметяване, а именно твърд диск,
която е инсталирана от физическо лице в семейната му къща за защита на
собствеността, здравето и живота на собствениците на къщата, като системата
покрива и обществени места, не представлява обработване на лични данни при
извършване на изцяло лични или домашни занимания по смисъла на тази разпоредба
/„Използването на разположена върху семейно жилище система за видеонаблюдение
за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците му, която
обхваща и наблюдение на обществено пространство, не може да се окачестви като
обработване на лични данни, което се извършва от физическо лице в хода на
изцяло лични или домашни занимания по смисъла на член 3, параграф 2 от
Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995
година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за
свободното движение на тези данни“./.
В конкретния
случай е допустимо извършване на видеонаблюдение чрез монтираните камери, но
при заснемане само собствеността на З. и всяко друго наблюдение, обхващащо
части на етажната собственост, както и на публични места извън сградата, не
може да се приеме за дейност, "изцяло лична или домашна" по смисъла
на цитираното решение. Такова
наблюдение е без законово основание и противоречи на установеното в чл. 30, ал.
1 от Конституцията на Република България право на лична свобода и
неприкосновеност във връзка със забраната по чл. 32, ал. 2 от Конституцията. Обработването на лични данни на
физически лица чрез видеонаблюдение на обществени места /улици, тротоари,
междублокови затревени площи или части от тях/ е без правно основание и се
явява нарушение на разпоредбите на чл. 6, § 1 б. “а“ – „е“ от регламент /ЕС/
2016/679 : „1. Обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е
приложимо поне едно от следните условия: a) субектът на данните е дал съгласие
за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; б)
обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на
данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните
преди сключването на договор; в) обработването е необходимо за спазването на
законово задължение, което се прилага спрямо администратора; г) обработването е
необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните
или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо за изпълнението на
задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия,
които са предоставени на администратора; е) обработването е необходимо за
целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен
когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и
свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално
когато субектът на данните е дете.“.
В случая
отсъстват доказателства за „съгласие на субекта на данните" /всяко
свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено указание за волята на
субекта на данните, посредством изявление или ясно потвърждаващо действие,
което изразява съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени по
смисъла на чл. 4, т. 11 от Регламент /ЕС/ 2016/679/. В жалбата се съдържат
единствено твърдения за изразено съгласие от значителна част от живущите в сградата
с административен адрес гр. Пловдив, бул. „***“ № 173. Представен е единствено
протокол № 1 от 10.11.2020г., съдържащ единствено подпис на управителя на
етажната собственост на адрес: гр. Пловдив, бул. „***“ № 173 /л. 5/, представляващ
изявление на лицето за съгласие на 66,67% от живущите в сградата за поставяне
на камери за видеонаблюдение, обхващащи и общи части на сградата, но не са
представени самите индивидуални писмени съгласия. Несъмнено е налице „нарушение
на сигурността на лични данни", което води до случайно или неправомерно
унищожаване, загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп до лични данни,
които се предават, съхраняват или обработват по друг начин /чл. 4, т. 12 от
Регламент /ЕС/ 2016/679/.
На следващо място,
неподкрепено с доказателства е и твърдението в жалбата, че са проведени „стари
общи събрания“ на етажната собственост, в които е взето решение да бъдат
разпределени прилежащи площи към всеки вход, с цел улеснение при паркирането на
автомобилите. Точно обратното, от подателите на сигнала е представен акт за
частна общинска собственост № 2048 от 20.05.2020г. /л. 83 – 84/, съгласно който
общинска собственост е поземлен имот с идентификатор 56784.520.1790 с площ на
имота 1 898кв.м, трайно предназначение на територията - урбанизирана,
начин на трайно ползване – комплексно застрояване. В имота попадат сграда с
идентификатор 56784.520.1790.1, застроена площ 645кв.м, брой надземни етажи 6,
брой подземни етажи 0, предназначение жилищна сграда многофамилна и сграда с
идентификатор 56784.520.1790.2, застроена площ 102кв.м, брой надземни етажи 3,
подземни етажи няма данни, предназначение жилищна сграда многофамилна. В този
смисъл, наличието на устни неформални уговорки между собствениците на обособени
имоти в сграда етажна собственост относно използване на двора на сградата за
паркиране на лични автомобили не води до това, че подателите на сигнала, като
живущи на административни адреси, различни от административния адрес бул. „***“
№ 173 не са субекти на лични данни.
Мнението на
проверяващия екип, отразено в КА от 08.02.2021г. е съобразено с цитираното по-горе
решение на СЕС по дело С-212/13, по-конкретно по въпроса, че извършването на
видеонаблюдение от физически лица, обхващащо публични места не следва да се
счита за дейност, която е „лична и домашна“ и същото надхвърля целите, за които
е изградено – защита на имуществената неприкосновеност. В тази връзка, правилно проверяващият екип е направил
предложение „на основание чл. 58, § 2, б.“г“ от регламент /ЕС/ 2016/679, КЗЛД
да разпореди на жалбоподателя З., в качеството му на администратор на лични
данни, да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на
цитирания Регламент, а именно – да преустанови видеонаблюдението на обществени
места /улици, тротоари и затревени площи/ посредством системата за
видеонаблюдение, изградена в жилищна сграда с административен адрес гр. Пловдив,
бул. „*** № 173, ет. 6.“.
Съгласно разпоредбата
на чл. 58, § 2, б. “г“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 : „Всеки надзорен орган има
всички от посочените по-долу корективни правомощия: г) да разпорежда на
администратора или обработващия лични данни да съобразят операциите по
обработване на данни с разпоредбите на настоящия регламент и ако е
целесъобразно това да стане по указан начин и в определен срок;“. В тази насока
е и проекта на решение, приет на заседание на комисията, проведено на
10.02.2021г.
Независимо от
единните изводи на проверяващия екип и предложен текст на проект на решение в
протокола от заседанието на комисията, с оспореното решение е разпоредено на З.,
в качеството му на администратор на лични данни, да съобрази операциите по
обработване на лични данни с разпоредбите на чл. 6, § 1, б. “а“ – „е“ от
Регламент /ЕС/ 2016/679, като преустанови видеонаблюдението на обществени места
/улици, тротоари и тревни площи/ посредством системата за видеонаблюдение
Предвид специалната норма на чл. 58, § 2, б. “г“ от регламент /ЕС/ 2016/679
следва да се приеме, че разпореденото премахване на камерите, дори да касае
изпълнение на административния акт, в конкретното производство и във връзка с
приложимия регламент премахването на камерите е част от административното
разпореждане – „по указан начин“.
Задължението за
съобразяване операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на чл. 6,
§ 1 б. “а“ – „е“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 не е изпълнимо посредством
премахване на камерите. Задължението
за преустановяване видеонаблюдението на обществени места /улици, тротоари,
тревни площи/ посредством системата за видеонаблюдение, изградена в жилищна
сграда в режим на етажна собственост произтича от първопосоченото в решението
задължение, а именно да съобрази операциите по обработване на лични данни с
разпоредбите на чл. 6, § 1, б. “а“ - „е“ от Регламент /ЕС/ 2016/679. И двете разпоредени задължения - да
съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на чл. 6, § 1,
б. “а“ - „е“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 и преустанови видеонаблюдението на
обществени места, биха били обективно неизпълними посредством премахване на камерите. Указаният начин в случая не би могъл да бъде квалифициран като
целесъобразен по смисъла на чл. 58, § 2, б. “г“ от регламент /ЕС/ 2016/679, тъй
като при премахване на камерите лицето не би могло да съобрази операциите по
обработване на лични данни с разпоредбите на чл. 6, § 1, б. “а“ – „е“ от
Регламент /ЕС/ 2016/679. Преустановяването на видеонаблюдението на обществени
места чрез премахване на камерите би обхванало и преустановяване
видеонаблюдението, допустимо според регламента и закона в обхвата на личната
собственост на жалбоподателя. Разпореденото премахване на камерите е и
несъразмерно според конкретиката на фактите. Ведно с това, в конкретната част –
премахване на камерите, решението противоречи на приетото проекто - решение на
заседанието на комисията.
Следва извод за
частична незаконосъобразност на оспореното решение, което следва да бъде
отменено в частта относно разпореденото премахване на камерите.
От страните по
делото не е заявена претенция за присъждане на направените по делото разноски,
предвид на което и такива не следва да се присъждат.
Мотивиран с
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
ППН-01-772В от 15.04.2021г. на Комисия за защита на личните данни, В ЧАСТТА, с
която на П.З.З., с посочен адрес: ***, е разпоредено да премахне камерите за
видеонаблюдение, поставени в жилищна сграда етажна собственост, намираща се в
гр. Пловдив, бул. „***“ № 173, ет. 6.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.З.З.,
с посочен адрес: *** против Решение № ППН-01-772В от 15.04.2021г. на Комисия за
защита на личните данни, В ЧАСТТА, с която му е разпоредено да съобрази
операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на чл.6 §1 б.“а“ – „е“
от Регламент /ЕС/ 2016/679, като преустанови видеонаблюдението на обществени
места /улици, тротоари и тревни площи/ посредством системата за
видеонаблюдение, изградена в жилищна сграда в гр. Пловдив, бул. „***“ № 173,
ет. 6.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението за
постановяването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: