№ 1405
гр. Благоевград, 25.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно
гражданско дело № 20251200501242 по описа за 2025 година
и за да произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от К. В. Б., ЕГН **********,
с адрес гр.**, чрез адв.Ю., със съдебен адрес за връчване на съобщения н
книжа по делото гр.**, насочена против Решение № 876/07.11.2025г,
постановено по гр. дело № 1898/2025г по описа на PC Благоевград, с което е
отхвърлена молбата на К. В. Б.[1]Д., против Л. С. Д., с правно основание чл.4
във връзка с чл.3, ал.1 т.7 вр. с чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН с искане за
предприемане на мерки по Закона за защита от домашното насилие и издаване
на заповед за защита по реда на чл.15 от ЗЗДН, за постановяване на мерки за
защита по ЗЗДН, по повод извършен спрямо нея акт на домашно насилие,
изразяващ се в психическо и емоционално насилие.
С жалбата се поддържа становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при
неправилно приложение на материалния закон.
В жалбата се твърди, че разсъжденията на съда не са съобразени не
само със заявените с молбата за защита обстоятелства и приложената към
същата декларация, приета, като доказателство по делото и с неопровергано
доказателствено значение и стойност, но са обосновани основно с извода на
съда, че доказателствата по делото са събрани за дата, за която не е поискана
защита. Според въззивницата, това не е вярно, тъй като с първоначалната
искова молба, въз основа на която е образувано производството по делото и
депозирана в съда на 18.07.2025 г, са изложени обстоятелства за осъществени
от страна на ответницата актове на домашно насилие спрямо въззивницата
1
през м. май/2025 г.
Твърди се, че обстоятелствата, обосноваващи искането за защита, са
включени в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, а именно три месеца от акта на
домашно насилие.
Обръща се внимание, че сходни обстоятелства са изложени и в молба с
вх.№ 20452/18.08.2025 г., като се подчертава, че периода, за който се твърди,
че спрямо въззивницата има осъществени актове на домашно насилие е
отново м.май/2025 г. и насетне.
Въззивницата се позовава на вайбър кореспонденция с въззиваемата,
като твърди, че последната е упражнила спрямо нея емоционално,
психологическо и психическо насилие.
Според въззивницата, неправилно PC Благоевград е приел, че
единствената дата, за която се иска защита е 25.05.2025 г., а не за действия на
ответницата през м.май 2025 г., съобразно обстоятелствената част на исковата
молба. В тази връзка се поддържа, че са налице допуснати процесуални
нарушения - чл.6, чл7, чл.10 и чл.12 ГПК, при които PC Благоевград е
определил „рамката“ на периода/датите, за които се иска защита , извеждайки
само една единствена дата, а именно 25.05.2025 г.
От въззивния съд се иска да отмени първонистанционното решение.
Иска се да бъде допусната съсдебно-психологична експертиза.
Отговор на въззивната жалба е постъпил от насрещната страна Л. С. Д.,
чрез адв. В. У..
С отговора се поддържа становище за неоснователност на въззивната
жалба и за правилност и законосъобразност на постановеното решение от РС-
Благоевград.
Според ответника по делото не е установено да са осъществени актове
на домашно насилие над молителката на твърдяната от нея дата в
депозираната молба, както и в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН - 25.05.2025 г.
Отделно от това се обръща внимание, че съобщенията, на които се позовава
въззивницата са написани на 13.05.2025 г., а не на 25.05.2025 г. Навеждат се
твърдения и че доказателствената сила на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН е
опровергана.
Признава се, че страните са във влошени отношения, но според
въззиваемия това не означава, че е извършен акт на домашно насилие,
доколкото здравето и живота на молителката, никога не е бил застрашен или
подложен под риск.
2
По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да потвърди
първоинстанционното решение като присъди на ответника направените от
него разноски.
Съдът, като съобрази, че въззивната жалба е подадена в срок от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, както и че
същата отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 от ГПК,
намира, че на основание чл.267, ал.1 от ГПК следва да насрочи делото в
открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Направеното от въззивницата доказателстевно искане съдът намира, че
следва да бъде оставено без уважение, доколкото с него се цели установяван
на факти и обстоятелства, за които не се изискват специални знания, а и по
делото са ангажирани други доказателства.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 09.12.2025 г. от
11.30 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивницата
за назначаване на съдебно-психологична експертиза.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3