РЕШЕНИЕ
№ 634
гр. Пловдив, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330112942 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД.
Ищецът „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 6, представлявано от ********** Л.Д.,
чрез пълномощник юрисконсулт В.Ц., е предявил против Т. А. Е., ЕГН: **********, от
************************, иск за признаване на установено, че ответникът дължи част от
присъдените по частно гр. дело № 4906/ 2021 г. на ПРС, IV бр. с-в, със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2907/ 22.03.2021 г., парични суми,
както следва: сумата от 600 лева, главница по договор за кредит № **********/ 04.07.2015
г., сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК: *********, прехвърлен на
ищеца с договор за цесия от 28.07.2016 г., както и лихва за забава: сумата от 121, 68 лева за
периода 15.03.2018 г.- 13.03.2020 г. и сумата от 7, 15 лева за периода 14.07.2020 г.-
12.03.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на заявлението- 18.03.2021
г., до окончателното плащане.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е
изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е
ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
1
В исковата молба е посочено, че между ответника и „Провидент Файненшъл България“
ООД, ЕИК: *********, бил сключен договор за кредит № **********/ 04.07.2015 г., по
силата на който на лицето се предоставила сумата от 600 лева, платима на 60 седмични
вноски. Ответникът обаче не изпълнил точно задълженията си по кредита, като
преустановил плащанията. Първата неплатена вноска била с падеж- 27.07.2015 г., а с
настъпване на крайния падеж на договора- 27.08.2016 г. настъпила изискуемостта на
задължението. С договор за цесия от 28.07.2016 г. вземането по кредита било прехвърлено
на ищеца, който бил изрично упълномощен да уведоми длъжника. До адреса му било
изпратено съобщение, върнато като непотърсена пратка. За събиране на дължимите суми по
кредита- главница и лихви било образувано заповедно производство, по което се издала
заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което се
предявявал и настоящият установителен иск, но само за част от сумите. В този смисъл моли
за уважаване на иска, претендират се и разноски.
В първото съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, но с подадена
изрична писмена молба моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита,
че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от договора за кредит, ведно с
приложенията към него и формуляра за кандидатстване, договора за цесия с приложения,
потвърждение и уведомление за прехвърлянето.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен лично на ответника на 06.10.2021 г., като
страната е била редовно призована лично за първото по делото с.з. с получена на адреса си
призовка на 08.02.2022 г. В изпратеното до ответника съобщение изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено
изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане
на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и
ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно
основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без
решението да се мотивира по същество.
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното
парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според
мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото
производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в
настоящото решение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски за настоящото производство, които се претендират, за тях е
представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са действително
2
дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 75 лева и дължимо
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева с оглед фактическата и
правна сложност на делото, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК, които разходи следва да се възложат в тежест на ответника,
които разходи следва да се възложат в тежест на ответника.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2907/
22.03.2021 г., издадена по частно гр. дело № 4906/ 2021 г. на ПРС, IV бр. с-в, Т. А. Е., ЕГН:
**********, от ************************, ДЪЛЖИ на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15,
ет. 6, представлявано от ********** Л.Д., чрез пълномощник юрисконсулт В.Ц., следните
суми: сумата от 600 (шестстотин) лева, главница по договор за кредит № **********/
04.07.2015 г., сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК: *********,
прехвърлен на ищеца с договор за цесия от 28.07.2016 г., както и лихва за забава: сумата от
121, 68 (сто двадесет и един лева и шестдесет и осем стотинки) лева за периода 15.03.2018
г.- 13.03.2020 г. и сумата от 7, 15 (седем лева и петнадесет стотинки) лева за периода
14.07.2020 г.- 12.03.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
заявлението- 18.03.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Т. А. Е., ЕГН: **********, от ************************, да заплати на
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 6, представлявано от ********** Л.Д., чрез
пълномощник юрисконсулт В.Ц., разноските по заповедното производство, както следва:
сумата от 25 (двадесет и пет) лева- държавна такса и сумата от 50 (петдесет) лева-
юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело, възлизащи в
размер на 75 (седемдесет и пет) лева- държавна такса и в размер на 100 (сто) лева-
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него,
съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
3