Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 13.12.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
като разгледа
докладваното от съдия Виолета Йовчева ч.гр.дело № 11923 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по
жалба на М.Б.Х.Х. – длъжник по изпълнително дело № 20198390400498 по описа на
ЧСИ И.М.– К., с рег. № 839 по описа на КЧСИ, срещу постановление за разноски от
22.07.2019г., в частта, с която е оставено без уважение възражение с вх. №
4900/18.07.2019г. на длъжника – частен жалбоподател в частта за намаляване на
изпълнителни такси и разноски в полза на ЧСИ. Жалбоподателят поддържа
оплаквания за неправилност на обжалвания акт досежно начислената сума в общ
размер от 363. 20 лв., от които: 98. 90
лв. – авансови такси; 101.40 лв. – пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ; 144
лв. – такса за изготвяне и изпращане на 6 броя съобщения по т. 5 от ТТРЗЧСИ; 1
лев – разноски по т. 31, б „б“ ТТРЗЧСИ и 18 лв. за налагане на запор по т. 9 от
ТТРЗЧСИ. Излага доводи, че не дължи плащане на пропорционална такса, тъй като е
извършено плащане в срока за доброволно изпълнение. Счита, че в случая следва
да намери приложение разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не е
налице реализиран изпълнителен способ. Твърди, че е несправедливо по смисъла на
чл. 3 ГПК разноските по изпълнението да са в размер на половината от самото
задължение. Моли съда да отмени обжалваното постановление за разноски.
Взискателят И.П.С.не
заявява становище по жалбата.
По делото са
депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от частен съдебен изпълнител М.-
К., с които се заявява становище за неоснователност на жалбата. Съдебният
изпълнител поддържа, че задължението на длъжника е изцяло погасено на
15.07.2019г., но вследствие реализиран запор от трудовото му възнаграждение,
поради което на основание чл. 79, ал.1, т. 1 ГПК , разноските по изпълнението
са за сметка на длъжника. Твърди, че по делото са наложени три отделни запора, поради
което всички такси по делото са изчислени съобразно предвидения в закона
размер, включително и при спазване нормата на чл. 73а, ал.1, т. 5 ГПК. Моли
съда да остави жалбата без уважение като неоснователна.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на
страните и доказателствата по делото, намира следното:
Изпълнително
дело № 498/2019 по описа на ЧСИ И.М.-К., с рег. № 839 по описа на КЧСИ, е
образувано по молба от 24.06.2019г. на И.П.С.срещу
М.Б.Х.Х. – длъжник, въз основа на изпълнителен лист, издаден НЧХД № 3561/2019
г. на СРС, за принудително събиране на присъдената в полза на взискателя
парична сума в общ размер от 845 лв. С молбата за образуване на изпълнителното
производство взискателят е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл.
18 ЗЧСИ.
След извършени
от ЧСИ справки в електронният регистър на БНБ, е установено наличието на
банкови сметки на длъжника в две банки – „Общинска банка“ АД, „Търговска банка
Д“ АД и на трудово правоотношение със „Свети Мина 2014 Амбулатория за
извънболнична първична медицинска помощ-групова практика“ ООД. На 25.06.2019г.
са изпратени запорни съобщения, като на 26.06.2019г. е получено съобщението от
„Общинска банка“ АД, а на 02.07.2019г. – от „Търговска банка Д“ АД.
С писмо,
изпратено от „Търговска банка Д“ АД на 15.07.2019г. и получено на 19.07.2019г.
от ЧСИ, банката е уведомила, че сметките на длъжника са блокирани до размера на
запора, както и че в полза на банката има учреден залог по ЗЗД върху вземанията
на М.Х. по всички настоящи и бъдещи вземания за месечно възнаграждение.
Поканата за
доброволно изпълнение, в която е посочено, че дължимата сума възлиза на
1 558,30 лв., от която 845 лв. главница, 350 лв. за адвокатско
възнаграждение и 363,30 лв. такси, е получена от длъжника – жалбоподател на
15.07.2019г.
С молба от
същата дата – 15.07.2019г., длъжникът е представил платежно нареждане за
плащане на цялата дължима сума по сметка на съдебния изпълнител.
На 16.07.2019г.
са изпратени съобщения до третите задължени лица за вдигане на наложените
запори. На 18.07.2019г. е постъпило възражение от длъжника, с което се оспорват
начислените такси по делото и се прави искане за намаляване на претендираното
адвокатско възнаграждение. На 19.07.2019г. е постъпило удостоверение по чл. 191 ДОПК, съгласно което жалбоподателят има публични задължения на стойност 1 896.
17 лв.
С постановление от
22.07.2019г. на ЧСИ в обжалваната му част е отхвърлено искането за намаляване
на таксите и разноските по делото, а с влязлата в сила част на постановлението е
уважено искането за намаляване на адвокатското възнаграждение на сумата 200 лв.
В обжалвания акт са посочени следните такси, начислени по делото: 98. 90 лв. –
авансови такси, 24 лв. – за образуване на делото по т. 1 от ТТРЗЧСИ, 24 лв. –
за връчване на ПДИ по т. 5 ТТРЗЧСИ, 36 лв. – за налагане на запор по т. 9
ТТРЗЧСИ, 12 лв. – за извършване на справки по т. 3 ТТРЗЧСИ, 2,90 лв. – разноски
по т. 31 ТТРЗЧСИ и 101,40 лв. – по т. 26 ТТРЗЧСИ, 144 лв. – изпращане на 6 бр.
съобщения по т. 5 ТТРЗЧСИ, 1 лев – разноски по т. 31, б „б“ ТТРЗЧСИ и 18 лв. за
налагане на запор по т. 9 ТТРЗЧСИ.
Жалбата е
депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие
на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.7 ГПК, поради което се явява
процесуално допустима. По същество жалбата е частично основателна.
Разноските по
изпълнението са винаги за сметка на длъжника, освен в изрично уредените в чл.
79, ал.1, т.1 , 2 и 3 от ГПК изключения.
Единственото изключение, което чл. 79, ал.1 от ГПК предвижда от общото правило,
е освобождаване на длъжника от разноски по изпълнението, ако плащането е
направено преди започване на изпълнителното производство – в този смисъл е
препращането на чл. 79, ал.1 от ГПК към чл. 433 от ГПК. Изпълнителното
производство от своя страна започва с представяне на изпълнителния лист пред
ЧСИ, придружен с молба на заинтересованата страна да се пристъпи към изпълнение
(чл. 426 от ГПК). При така създадената правна уредба, плащането, направено след
образуване на изпълнителното производство, не освобождава длъжника от
отговорност за заплащане на разноски по изпълнението. Поради това доводите в
жалбата за липса на основание за начисляване на такси по изпълнението, е
неоснователен.
Съгласно
установената съдебна практика, длъжникът по изпълнителното дело дължи
пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху събраната сума, след като
плащането на задължението е извършено по висящо дело за принудително
изпълнение. Плащането е направено след започване на изпълнителното
производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на
изпълнителния лист от взискателя пред съдебния-изпълнител - съгласно чл. 426,
ал. 1 от ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от
съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен
изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. В случаите, когато
изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и
при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за
изпълнение на парично вземане по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, по общото правило на
чл. 79, ал. 1 от ГПК, е за сметка на длъжника, платил след започване на
изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или
сумата е постъпила по изпълнителното дело. Съгласно т. 26, б. "б" от
ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се начислява такса върху събраната
сума, както следва: от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над
100 лв. Предмет на изпълнителното дело е вземане в размер на 845 лв., като
таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е в размер на 84. 50 лв. Същата е определена правилно в размер на 101.
40 лв. от съдебния изпълнител с включен ДДС, върху удостоверения с
изпълнителния лист материален интерес от 845 лв., без включено адвокатско
възнаграждение. Поради това жалбата е неоснователна и в частта относно
определената пропорционална такса.
Неоснователно е общото
оплакване в жалбата и за нарушение на чл. 73а ГПК. С ПМС № 320/20.12.2018 г. е определена
минимална работна заплата в размер на 560 лв. Съгласно чл. 73а, ал.1, т.5 ГПК,
когато вземането е в размер на една до две минимални работни заплати /какъвто е
настоящия случай – 845 лв./, то разноските по изпълнението не могат да
превишават 80 на сто от минималната работна заплата, а именно 448 лв. В случая
общо определеният размер от 363. 30 лв. не надвишава нормативно определения максимум.
По отношение на
обикновените такси, съдът намира жалбата за основателна в частта досежно
основанието и размера на начислената такса от 120 лв. с ДДС за изготвяне и
изпращане на общо 5 броя съобщения по т.
5 от ТТРЗЧСИ при прекратяване на
изпълнителното производство, както и уведомление по чл. 191 ДОПК. В случая по
делото няма никакви доказателства за изпратени 5 съобщения за прекратяване на
производството по делото, за които е начислена посочената сума, поради което за
сумата общо 120 лв. – такса в размер на 20 лв. с ДДС за пет съобщения по т. 5
от ТТРЗЧСИ, по делото не са налице доказателства за основанието за събирането
й, респ. извършени от съдебния изпълнител действия, чието заплащане е за сметка
на длъжника. По делото са налице изпратени
съобщения за вдигане на запор, но таксата по т. 5 ТТРЗЧСИ е начислена за
съобщения за прекратяване на производството, каквито съобщенията за вдигане на
наложен запор не са. Поради това за посочената сума жалбата е основателна, а по
отношение на останалите начислени обикновени такси – за образуване на
изпълнителното дело, за изготвяне и връчване на призовка за доброволно
изпълнение, за налагане на запори и справки, по делото са налице доказателства
за извършване на сочените изпълнителни действия, чието заплащане е за сметка на
длъжника.
Независимо от
липсата на конкретен довод досежно начина на формиране на визираната обикновена
такса в жалбата, с оглед мотивите на ТР № 6/15.01.2019г. по т.д. № 6/2017г. на
ВКС, ОСГТК за характера на настоящото производство като пълно въззивно,
настоящият съдебен състав служебно проверява относимите факти.
Ето защо жалбата
е основателна до размера на сумата 120 лв. – начислена такса за пет съобщения
по т. 5 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС, а за разликата до пълния общ размер от 363.
20 лв. жалбата следва да бъде оставена
без уважение, като неоснователна и недоказана.
Така
мотивиран, Съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника М.Б.Х.Х., постановление за
разноски от 22.07.2019г., в частта, с която е оставено без уважение възражение
с вх. № 4900/18.07.2019г. на М.Б.Х.Х. по изпълнително дело 20198630400778 на ЧСИ
И.М.– К., с рег. № 839 по описа на КЧСИ, за разликата над сумата 243. 20 лв. до общо определения размер от
363. 20 лв. с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника М.Б.Х.Х. в останалата част.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.