РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 28.09.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 702 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази:
Ищеца “МИЛЕНИУМ“ ЕООД твърди, че с влязло в сила решение от
28.05.2011г. постановено по гр. дело № 1115/2011г. на Русенски районен съд е
признато за установено вземане на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД срещу него
представляващо незаплатена цена за електроенергия за периода 2006-2007 година
заедно с лихви и разноски. За вземането е била издадена заповед за изпълнение
по ч.гр. дело № 11766/2010г. на Русенски районен съд и съответно изпълнителен
лист въз основа на който е образувано изп. дело № 20148310400479 на ЧСИ М.
Македонска. Взискателят не е искал извършване на изпълнителни действия в
продължение на повече от две години, поради което ищецът поискал изпълнителното
производство срещу него да бъде прекратено. Съдебният изпълнител отказал, но
след подадена жалба пред Русенски окръжен съд изпълнителното производство било
прекратено с решение постановено на 12.12.2019г, в което решение се сочи, че
последното валидно изпълнително действие е било извършено на 5.11.2014г. Ищецът
счита, че след тази дата ответникът не е предприемал изпълнителни действия,
които да прекъснат давността по отношение на спорното вземане, поради което
същото е погасено по давност. Въпреки погасяването на вземането по давност
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД образували ново изпълнително дело при същия съдебен
изпълнител с номер 20198310401684. “МИЛЕНИУМ“ ЕООД иска от съда да признае за установено, че
не дължи на ответника сумата 2145,87 лева главница, както и лихви и разноски по
последното изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист издаден по ч.гр. дело № 11766/2010г. на Русенски районен
съд.
„ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД оспорва предявеният иск. Сочи, че по първото изпълнително дело е
бил наложен запор на 14.07.2014г. Въз основа на този запор по делото са
постъпили четири суми съответно на 17.07.2014г, 05.01.2015г, 12.01.2015г. и
28.06.2016г. Ответникът счита, че в посочения период за взискателя не е налице
правен интерес да предприема изпълнителни действия, след като предприетото
изпълнение дава резултат и по делото постъпват парични суми. Сочи, че Русенски
окръжен съд не е зачел в решението си периода в който по делото са постъпвали
парични суми по наложения запор. Ответникът се позовава също така на
Определение на ВКС по т.д. № 1325/2018г. в което се приема, че всяко
постъпление на суми е реализиране на изпълнителния способ, като поддържането на
висящността на изпълнителния процес по този начин прекъсва погасителната давност,
както и срока по чл. 433, ал.1, т.8. По тези съображения счита, че последното
изпълнително действие е било на 28.01.2016г, когато е извършено плащане. По
новообразуваното изпълнително дело е наложен запор на МПС на 27.12.2019г, за
това вземането не е погасено по давност.
Предявения иск е с
правно основание чл. 439 от ГПК- за оспорване на вземане по изпълнително дело
на основание възникнало след приключване на съдебното дирене в производството
по което е издадено изпълнителното основание.
Фактическата
обстановка относно възникването на вземането на ответника и образуваните
изпълнителни дела е безспорна и е такава, каквато се твърди от страните, поради
което не е необходимо да бъде преповтаряна. Спорен е въпроса за това какви
изпълнителни действия са били извършвани по изп. дело № 20148310400479 на ЧСИ
М. Македонска, и от тук прекъсвана ли е била давността и погасено ли е по
давност вземането на ответника.
Настоящият състав
счита, че вземането на ответника не е погасено по давност по следните
съображения:
Изп. дело № 20148310400479 на ЧСИ М.
Македонска е образувано на 20.05.2014г. На 22.05.2014г. до длъжника “МИЛЕНИУМ“ ЕООД е изпратена покана за доброволно
изпълнение. На 14.07.2014г. ЧСИ изпраща запорно съобщение до Първа
инвестиционна банка, с което налага запор върху сметките на “МИЛЕНИУМ“ ЕООД. На същата дата ЧСИ налага и запор върху
превозни средства на длъжника и изпраща уведомление до ОД на МВР. Запорното
съобщение е изпратено до длъжника.
От запорираната
банкова сметка ***. дело № 20148310400479 на ЧСИ М. Македонска следните суми:
На 17.07.2014г.-
26,60 лева;
На 05.01.2015г.- 700
лева;
На 12.01.2015г.- 700
лева;
На 28.01.2016г.-
357,80 лева.
В Определение № 731
от 13.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1325/2018
г., II т. о., ТК се приема:
Постъпването
на суми от наложения запор по изпълнителното дело представляват плащания от
трето лице в резултат на извършени изпълнителни действия от конкретно посочен
изпълнителен способ. В този смисъл всяко постъпление на суми е реализиране на
изпълнителния способ, като поддържането на висящността на изпълнителния процес
по този начин от страна на взискателя прекъсва погасителната давност, както и
срока по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК.
На още по-голямо
основание постъпления на суми от длъжника от наложен запор прекъсва
погасителната давност. При наличие на периодични постъпления на суми от
реализацията на вече предприет изпълнителен способ взискателя няма интерес да
предприема други изпълнителни действия. С последното плащане от 28.01.2016г.
давността е прекъсната и тя не е изтекла до налагането на новите запори на
длъжника по изп. дело № 20198310401684 на 27.12.2019г.
Решенията свързани с
обжалване на действия на съдебния изпълнител се постановяват в едноинстанционни
производства и нямат сила на пресъдено нещо по отношение на материалното право-
в този смисъл са мотивите по т.3 на ТР № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС. За това не е
необходимо да се съобразява резултата от дело по обжалване на действия на
съдебния изпълнител във връзка с реализиране на същото материално право, като
това, което е предмет на настоящото дело.
По изложените
съображения вземането на ответника не е погасено по давност, а предявеният иск
е неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на
делото на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на “МИЛЕНИУМ“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Македония“ № 14
предявен срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, Варна Тауърс- Г за признаване на установено между страните,
че “МИЛЕНИУМ“ ЕООД, ЕИК ********* не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК ********* сумата 2145,87 лева главница за незаплатена
електроенергия по фактури за периода януари 2006г. до юли 2007г. ведно със
законната лихва в размер на 2,38 лева за периода от 23.12.2019г. до
27.12.2019г, сумата 1371,05 лева мораторна лихва за периода до 23.11.2010г. и
386 лева разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.05.2014г. по
ч.гр.дело № 11766/2010г. по описа на Русенски районен съд и по който
изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20198310401684 по описа на ЧСИ
Милкана Македонска.
ОСЪЖДА на “МИЛЕНИУМ“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Македония“ № 14 да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, Варна Тауърс- Г, разноски по делото в общ размер 100 лева.
Решението може да се
обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/