№ 370
гр. **, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ** в публично заседание на девети октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Ат. Танева
при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело №
20235500900418 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.86 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП.
В исковата молба се твърди, че на 19.04.2023 г. около 07:35 ч. в гр. **
на **, северозападно от магазин Б. настъпва ПТП между ППС марка **, модел
** с ДКН СТ ** РА, собственост на И.К., ЕГН **********, управлявано от А.
Д. Ж., ЕГН ********** и пешеходеца Г. Р. Я., ЕГН **********. Посочва се
следния механизъм на ПТП: при движение по ул. ** в посока юг - север,
северозападно от магазин Б. водачът на лек автомобил марка **, модел ** с
ДКН СТ ** РА А. Д. Ж., ЕГН **********, не спира на пешеходната пътека и
не пропуска пешеходката Г. Р. Я. пресичащата ** в посока изток - запад,
вследствие на което я блъска. В резултат на настъпилото ПТП Г. Р. Я. получава
следните травматични увреждания: фрактура на рамото, комоцио и разкъсно
контузни рани във фронтална и париетална области.
Поддържа се, че причина за настъпилото ПТП е виновното поведение на
водача на ППС марка **, модел **, с ДКН СТ ** РА А. Д. Ж., ЕГН
**********, който не пропуска пресичащата на пешеходна пътека пешеходка
и я блъска.
За управляваното от А. Д. Ж. ППС **, модел ** с ДКН СТ ** РА, има
сключена задължителна застраховка *" с ответното дружество "**, ЕИК **,
обективирана в полица BG/08/123000228991, със срок на валидност от
00:00:00 ч. на 16.01.2023г. до 23:59:59ч. на 15.01.2024г., т. е. към момента на
настъпване на ПТП на 19.04.2023г. е била налице валидно сключена
застраховка *" за лекия автомобил, управляван от А. Д. Ж.. По силата на този
1
договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинени имуществени и неимуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и ползването на МПС.
В ОД на МВР ** по повод настъпилото ПТП е образувано ДП 1228 ЗМ
№134/19.04.2023 г. по описа на ОД на МВР **.
Ищецът заявява, че безспорно установено е, че получените от Г. Р. Я.
телесни увреждания са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и
виновното поведение на водача А. Д. Ж.. След настъпване на
пътнотранспортното произшествие и получените травми ищцата губи
съзнание за няколко минути, и е закарана в ЦСМП - **, където и е оказана
първа медицинска помощ. След това е приета в Клиника по неврохирургия
към ***" АД с оплаквания от загуба на съзнание, главоболие, болки в областта
на лявата мишница. След направени изследвания е поставена диагноза
Разкъсно контузна рана на главата , Контузия на шията, корема и крайниците,
Счупване на шийката на лява раменна кост /Contusio capitis, ihoracis,
abdominis et extremitates. VLC | scalp | capitis. Fractura colli fimeri sinistri/.
Хоспитализирана е в Клиниката по неврохирургия към ***" АД до
23.04.2023г. Предвид наличие на данни за фрактура на шийката на лявата
раменна кост, след изписване е насочена към консултация с ортопед, като е
хоспитализирана в Клиниката по ортопедия и травматология към ***" АД от
23.04.2023г. до 27.04.2023г., където е поставена диагноза „счупване на горния
край на раменната кост /хумерус/, закрито". На 25.04.2023г. е направено под
венозна анестезия закрито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация,
хумерус, реекспозиция и фиксация с киршнерови игли.
След изписването от болницата Г. Я. е на легло около 10 дни, като
причина за това са силната болка в главата, болките по цялото тяло в резултат
на натъртванията, и невъзможността да движи лявото си рамо. Пострадалата
претърпяла и продължава да търпи множество силни болки и страдания в
травматичните области, като е имала непрекъсната нужда от чужда помощ.
Месеци след инцидента продължава да изпитва много силни болки в главата, в
лявото рамо, във врата. Болките в главата налагат да й бъде забранено четене,
слушане на музика, гледане на телевизия, и на практика месеци след
инцидента, Г. Я. е в почти пълна изолация. Първоначално е в болнични един
месец след претърпяната катастрофа, и не посещава училищни занятия, с
надеждата след този месец, да се върне в училище. Поради болките, обаче това
не се случва, и се налага да прекъсне посещенията на училищни занятия, като
обучението следва се осъществява от разстояние в електронна среда. На
практика обаче, такова обучение не се осъществява поради ограниченията
наложени от главоболието и.
След инцидента, в рамките на месец и половина, Г. Я. посещава
Клиниката по ортопедия и травматология към ***" АД за превръзки, като
първоначално това е през ден, след две седмици - през три дни. Около 45 дни
след операцията на лявото рамо, Кришнеровите игли са извадени, и по
2
предписание на лекуващият ортопед, около 7 юни пострадалата започва
рехабилитация, която се извършва в *****. Същата продължава до края на
месец август 2023г. Още на втория курс от рехабилитациата, в средата на
месец юни, се появява кръвотечение в носа, и силни болки във врата. При
направени изследвания се установява увреждане на шийни прешлени
/навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния
стълб/, и според мнението на специалистите, това неминуемо във времето ще
доведе до силно ограничаване на движението на горната част на тялото.
Също така, седмици след инцидента, се появява загуба на слуха и на
двете уши, което не е отшумяло напълно до момента.
Вследствие на травмите си Г. Я. изпитва винаги главоболие и
световъртеж при промяна положението на главата, заради което е посетила и
специалист невролог, но болките продължават. Пострадалата лесно се уморява
и самостоятелният и пълноценен живот, е силно затруднен.
Твърди се, че преживеният стрес е оказал влияние върху психическото и
емоционално състояние на Г. Я., като е отключил появата на психотравма.
След инцидента тя е силно притеснена, неспокойна, потисната и напрегната.
Непрекъснато мисли за случилото се, което провокира появата на страхови
изживявания. И до момента се страхува да излиза от дома си, и пресича
пешеходни пътеки само с придружител. Пострадалата рязко ограничила
социалните си контакти, няма желание да извършва обичайните си дейности и
да контактува с хора, което е изключително нетипично за човека, който е била
преди инцидента. И до момента има сериозни проблеми със съня, като се
събужда много често от главоболие, и от кошмарите, които сънува. И към
настоящия момент Г. Я. се страхува от автомобили.
В резултат на получените телесни увреждания пострадалата извършва и
разходи за медикаменти и консумативи в общ размер на 368,11лв., от които: 40
лв. за услуга по ф-ра № **********/27.04.2023г.; 73 лв. за медикаменти по
фискален бон от 20.04.2023г.; 73 лв. за медикаменти по фискален бон от
21.04.2023г.; 15 лв. за медикаменти по фискален бон от 07.06.2023г.; 18,98 лв.
за медикаменти по фискален бон от 07.06.2023г.; 16,89 лв. за медикаменти по
фискален бон от 14.06.2023г.; 41,24 лв. за медикаменти по фискален бон от
26.06.2023г.; 40 лв. за медикаменти по фискален бон от 26.06.2023г.; и 50 лв. за
медикаменти по фискален бон от 08.08.2023г;
Съобразно разпоредбата на чл. 380 от КЗ Г. Р. Я., действаща със
съгласието на своята майка и законен представител К. Г. Я. отправила
застрахователна претенция вх. №*********/30.05.2023г., като представила
всички налични у нея документи, в това число Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица, медицински документи. Посочила е и банкова сметка за
превеждане на обезщетението.
С писмо с изх. №*********/06.06.2023г. „** изисква предоставянето на
допълнителни документи по заведената застрахователна претенция. Тъй като
към онзи момент ищцата не разполагала с други материали, които да
3
представи, като е представила удостоверение за банкова сметка, с писмо изх.
№*********/23.08.2023г. застрахователят отказал изплащането на
обезщетение.
Предвид изложеното е направено искане "**, с ЕИК **, със седалище и
адрес на управление гр. ** ****, *****, представлявано заедно от
изпълнителните директори Ж.Д. и Р.Д. да бъде осъдено да заплати сумите в
размер на:
1/сумата 115 000 лв. /сто и петнадесет хиляди лева/, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от
получените травматични увреждания, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането - 19.04.2023г. до окончателно
изплащане на сумата, от които:
-70000 лв. /седемдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в вследствие черепно-
мозъчна травма /травма на главата - мозъчно сътресение, разкъсно контузии
рани във фронтална и париетална области, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждането - 19.04.2023г. до окончателно
изплащане на сумата.
-30000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания вследствие получено
счупване на горния край на раменната кост /хумерус/, закрито, ведно със
законната лихва върху тази суми, считано от датата на увреждането -
19.04.2023г. до окончателно изплащане на сумата.
-15000 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в следствие получена
загуба на съзнание, ведно със законната лихва върху тази суми, считано от
датата на увреждането - 19.04.2023г. до окончателно изплащане на сумата
2/сумата 368,11лв./триста шестдесет и осем лева и 11 стотинки/,
представляващи обезщетение за имуществени вреди - извършено разходи по
лечението и възстановяването в следствие на нанесените травми, от които:
- 40 лв. за услуга по ф-ра № **********/27.04.2023г.;
- 73 лв. за медикаменти по фискален бон от 20.04.2023г.;
- 73 лв. за медикаменти по фискален бон от 21.04.2023г.;
- 15 лв. за медикаменти по фискален бон от 07.062023г.;
- 18,98 лв. за медикаменти по фискален бон от 07.06.2023г.;
- 16,89 лв. за медикаменти по фискален бон от 14.0б.2023г.;
- 41,24 лв. за медикаменти по фискален бон от 26.06.2023г.;
- 40 лв. за медикаменти по фискален бон от 26.06.2023г.;
- 50 лв. за медикаменти по фискален бон от 08.08.2023г;
Представя се банкова сметка на ищцата, по която да бъде преведено
присъденото обезщетение:
4
IBAN: ********* **********
BIC: **
**
Титуляр на сметката: Г. Р. Я.
Моли съда, да присъди направени по делото разноски и адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал.1, т.1 от ЗА, като моли на основание §2а от ДР
на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения върху чистата сума на адвокатското възнаграждение да бъде
присъден и 20% ДДС.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете по
основание и размер по следните аргументи:
На първо място заявява, че счита, че не са налице всички нужни
предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователното дружество
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите в
така претендиралите размери за вредите, които ищцата твърди да търпи, като
аргументите им за това са следните:
Посочва, че в настоящото производство се търси ангажиране на
отговорността на ответника по застрахователния договор, която отговорност е
функционално обусловена от наличието на гражданска такава у застрахования
водач. За да е налице деликтна отговорност, обаче, следва да има виновно
извършено противоправно деяние (действие или бездействие) от страна на
водача, от което трети лица да търпят вреди. Макар и по силата на закона
вината да се презумира, противоправността на деянието, както и причинно -
следствената връзка на последното с твърдените за настъпили като последица
вреди, подлежат на доказване в процеса по общия ред, както всички останали
твърдения.
В тази връзка твърди, че по делото не са представени никакви
доказателства, установяващи извършено противоправно деяние от страна на
застрахован при ответника водач, изразяващо се в нарушаване на конкретни
правила за движение по пътищата, от което да са настъпили претендираните
вреди, поради което оспорва твърденията на ищцата относно тези
обстоятелства. Заявява, че единственият приложен към исковата молба
документ относно причините за ПТП - Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, съставен на 19.04.2023 г. от сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР - **, по никакъв начин не допринася за изясняване механизма на
твърдяното увреждане, тъй като не съдържа данни за поведението на
участниците при реализиране на процесното ПТП. С оглед на това, счита, че в
настоящия случай не е изключена възможността процесното ПТП да е
следствие от нарушение на правилата за движение на друг участник, случайно
събитие или други обстоятелства и причини, изключващи отговорността на
водача на л.а. **
Заявява, че на ищца е доказателствената тежест да проведе пълно и
5
главно доказване на положителното си твърдение за наличие на непозволено
увреждане, реализирано от страна на застрахован в “*** водач. Доколкото
ищцата не сочи годни доказателства за установяване на извършено от А. Д. Ж.
противоправно и виновно деяние, вследствие на което да е настъпил
твърденият вредоносен резултат, намира предявения главен иск за
неоснователен.
При условията на евентуалност, твърди, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради което прави
възражение в тази насока. Тъй като, обаче, към настоящия момент фактите и
причините за реализиране на твърдяното събитие, не могат да се установят от
представените към исковата молба доказателства, моли да се предостави на
ответника допълнителна възможност да конкретизира възражението си за
съпричиняване след присъединяване на материалите по образуваната
наказателна преписка.
На следващо място, оспорва твърдението на ищцата, че всички описани
в исковата молба травми са причинени в резултат на процесното ПТП.
Посочва, че видно от Епикриза И.З. № 7657 от ** - клиника по
неврохирургия още при приемането на ищцата е установено следното
състояние: в съзнание, със съхранен ментален статус, с 15 т. ГКС /колкото е
максималният брой точки/, МРД - не се установява, ЧМН - б.о., без
патологични рефлекси и парези. При направената рентгенография на череп не
са установени травматични промени на костите на черепа, а КТ изследването
на глава е установило, че няма травматични промени на черепни кости,
мозъчни обвивки и мозъчен паренхим.
Анализът на тези показатели, констатирани още в най - ранния етап след
инцидента, опровергава твърдението на ищцата, че в резултат ПТП е получила
мозъчна травма, поради което ответникът оспорва същото. Оспорва, също
така, твърдението на ищцата за загуба на съзнание, тъй като по делото липсват
данни за увреждане, което да предизвика тази последица. Посочва, че липсата
на мозъчна травма се подкрепя и от поставената в цитираната по-горе
епикриза диагноза на пострадалата - contusio capitis. VLC /scalp/ capitis -
повърхностна рана на главата, дефинирана като „охлузване на черепа“
/съгласно Епикриза ИЗ № 7938 от **/. Горната травма /локализирана извън
черепната кухина/ е констатирана и в описания резултат от КТ изследването -
екстракраниален хематом вляво париетално /а не интракраниален/.
Именно с оглед гореизложеното ищцата е изписана от неврологично
отделение още на 4-тия ден след настаняването й /колкото е минималния срок
на лечение по клинична пътека/.
Относно твърдяното увреждане в шийния отдел, посочва, че същото е
установено за първи път едва в Амбулаторен лист от 07.06.2023 г. - т.е. близо 2
месеца след процесния инцидент, поради което оспорва, че е причинено от
процесното ПТП. Ответникът заявява, че с оглед твърдения механизъм на
увреждането, не е налице удар в областта на гръбначния стълб, който да
6
доведе до тези претендирани от ищцата увреждания. Освен това, в
медицинските документи от първичните прегледи на ищцата /и от
неврохирургично, и от ортопедично отделение/ не е констатирано нито
оплакване, нито увреждане в областта на шийния отдел, което категорично
изключва причинно-следствената връзка на оплакванията на ищцата в шийния
отдел, датиращи от м. 06.2023 г., и процесното ПТП.
На следващо място, посочва, че не биха могли да бъдат свързани с
процесното ПТП и описаните в исковата молба поява на кръвотечение от носа
и загуба на слуха на двете уши, поради което оспорва твърдението на Г. Я. в
тази връзка. Счита, че същите нямат травматичен произход и не се намират в
причинно - следствена връзка с процесното ПТП. В този смисъл уточнява, че в
Амбулаторен лист № 23185707В177 от 04.07.2023 г. /приложен към
исковата молба/ е посочено, че оплакванията на ищцата от заглъхване на
ушите са настъпили след прекарана ОВИ с хрема, а не след пътния инцидент.
Отделно от това, предписаното на ищцата лечение, както и закупените от нея
лекарствени средства във връзка с тези оплаквания /видно от представените
фактури/ са за лечение на вирусна инфекция и сенна хрема - напр. „Десибел“
/против алергичен ринит/; „Етацид назал спрей“ /сенна хрема/; „Трахизан“
/болки в гърлото/; „Зинат“ /инфекции на гърлото и синусите/; „Сенсивит
колир“ /капки за очи/.
На следващо място, намира претенцията за неимуществени вреди за
силно завишена по размер и неотговаряща на реално претърпените от
пострадалата душевни болки и страдания.
В тази връзка уточнява, че съгласно константната практика на ВКС
критерият "справедливост", визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, не е
абстрактен и при определяне размера на обезщетението съдът следва да се
ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените болки и
страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства като: характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания и пр.
Съобразно изложеното, счита, че по делото липсват данни за причинени
на ищцата сериозни увреждания, както и за настъпили усложнения в процеса
на възстановяване /свързани с процесното ПТП/.
Твърди, че процесът на лечение и възстановяване при ищцата е протекъл
нормално, без усложнения и в сравнително кратки срокове.
Относно твърдения в исковата молба посттравматичен стрес, заявява, че
оспорва настъпването на същия, както и причинно - следствената връзка
между тези оплаквания на ищцата и процесното събитие.
Счита, че по делото липсват доказателства ищцата да е потърсила
консултация от специалист за преодоляване на твърдения психологически
стрес и душевни страдания след процесното ПТП
На следващо място, твърди, че ищцовата претенция не е съобразена по
7
размер с обичайната съдебна практика за обезщетяване на подобни по вид и
тежест вреди, съгласно която присъжданите обезщетения са в пъти по - ниски
от претендираното.
В допълнение се посочва, че съгласно константата съдебна практика и
правна доктрина в областта на обезщетяването по реда на чл. 52 от ЗЗД, при
определяне на справедливия размер на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди следва да бъдат ценени, както икономическата
обстановка в страната към процесния период, така и стандарта на живот в
страната по начин, че обезщетението да не води до завишаване на същия.
Целта на закона е обезщетението по чл. 52 от ЗЗД да не обогатява и/или
изкуствено да повишава стандарта на живот на увредените лица, а да бъде
балансиран, обективен и адекватен паричен еквивалент на претърпените
болки и страдания. В този смисъл счита, че претендираният размер на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди няма
своята социална и икономическа обосновка. Счита, че присъждането на
подобни суми е в разрез с целта на закона за баланс между неимуществените
вреди и тяхното парично измерение.
В тази връзка намира за известно на съда, че отговорността на
застрахователя по процесната застраховка е договорна и е функционално
обусловена и еднаква по обем с отговорността по чл. 45 и сл. от ЗЗД на
виновния водач - физическо лице, т.е. застрахователят отговаря за същата
сума, за която би бил осъден и прекият причинител на вредите. Посочва, че
претенцията на ищцата от 115 000 лв. /за една фрактура на кост и разкъсно-
контузна рана на главата/ се равнява на средния доход на едно лице от
домакинство в България, който то реализира за около 11 години /по официални
данни на НСИ към датата на ПТП/.
С оглед изложеното намира така предявения иск за неимуществени
вреди за неоснователен и недоказан.
Относно претенцията за имуществени вреди, заявява, че оспорва
наличието на причинна връзка между процесното събитие и твърдените
разходи. Счита, че закупените от ищцата лекарствени средства не са били
необходими за лечението й от претърпените в резултат на ПТП травми.
Горното намира за очевидно за част от изброените стоки и изделия, чието
предназначение е коренно различно от необходимото на ищцата лечение на
травмите от ПТП /напр. „Десибел“, „Етацид“, „Трахизан“, „Зинат“, „Сенсивит
колир“, ароматизатор за тоалетна „Др Девил ВЦ К“, чай „Билка Билек Мечо“,
„Ринолекс унгв.“, такса за преглед при специалист - УНГ и др./.
Заявява, че неоснователността на главните искове води до
неоснователност и на акцесорните искове за законна лихва от претендираната
дата.
В допълнение, относно претенцията за законна лихва, посочва следното:
действително, ищцата е депозирала в “***, доброволна претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение за вредите от описаното в
8
исковата молба събитие. С писмо с изх. № *********/06.06.2023 г., обаче,
ответното дружество е уведомило по реда на чл. 496 КЗ представителя на
ищцата, че следва да представи документ, установяващ начина на настъпване
на процесното ПТП и противоправността на извършеното деяние от
застрахования в дружеството водач. Това искане ответникът намира за
напълно основателно, с оглед пълната липса на информация за начина на
реализиране на процесното ПТП.
Предвид изложеното, счита, че не е налице забава от страна на
ответника. Евентуално, оспорва датата, от която се претендира лихва за
забава.
Относно претенцията за разноски - счита я за неоснователна.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявените от Г. Р. Я. искове. Моли за присъждане на
сторените по делото разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение
С допълнителната искова молба се оспорва твърдението на ответника,
че не са налице всички нужни предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното дружество по задължителна застраховка *" на автомобилистите,
тъй като според ответното дружество не е налице виновно противоправно
деяние от страна на водача, от което трети лица да търпят вреди. Оспорва се и
твърдението, че не са представени доказателства, които да установяват
извършено противоправно деяние от страна на застрахован в ответното
дружество водач, което деяние да се изразява в нарушаване на конкретни
правила за движение по пътищата, от което да са настъпили и претендираните
от ищцата вреди.
Предвид, изложеното от ответника в писмения отговор, се твърди, че е
налице виновно поведение от страна на водача и не е налице съпричиняване от
страна на ищцата, както няколкократно ответното дружество твърди в своя
писмен отговор.
Заявява, че не отговаря на истината твърдението на ответника в
писмения отговор, че всички травми, които ищцата е получила не са
причинени в резултата на ПТП-то. Поддържа се, че в резултат на ПТП-то
пострадалата е загубила съзнание след инцидента.
Заявява, че неоснователно е и твърдението на ответното дружество, че
увреждането на шийния прешлен на пострадалата не е причинено в
процесното ПТП и същото не е резултат от удара, тъй като същото това
увреждане се установява за първи път у пострадалата 2/два/ месеца, след като
същата е претърпяла въпросният инцидент. Счита, че подобна е ситуацията с
появата на кръвотечението и загубата на слуха на двете уши и счита, че
същите са в резултат на травмите от претърпяно ПТП и от последващото
лечение, и са в причинно следствена връзка с тях.
Що се касае, до възраженията на ответното дружество за размера на
претенцията за неимуществени вреди, счита че същата не е завишена, тъй като
се касае за младо момиче, което дори не е навършило 18 годишна възраст и
9
претърпяното ПТП ще и остави последствия за цял живот, от които
последствия не се знае кога би се възстановила и изобщо дали би могла да се
възстанови напълно.
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да уважи
предявените искове в пълен размер.
С отговора на допълнителната искова молба, заявява, че поддържа
изцяло възраженията си, релевирани в отговора на исковата молба.
Счита, че потенциалната възможност посочените травми да бъдат
причинени при подобен механизъм на ПТП е ирелевантна за делото. В тази
връзка уточнява, че е видно от представените медицински документи в
периода от 19.04.2023 г. до 07.06.2023 г., че ищцата е била под почти
постоянно лекарско наблюдение - от 19.04 - 27.04 е била настанена в болнично
заведение, а след този период /на 22.05 и 05.06/ са представени Амбулаторни
листове от извършени медицински прегледи. При многобройните прегледи и
изследвания за този период нито веднъж не е констатирано оплакване от
болки в шийния отдел на гръбначния стълб на ищцата. Не са установени и
някакви увреди в посочената област. Освен това в Амбулаторен лист №
23158A0671F2 от 07.06.2023 г., издаден от рехабилитатор, в който за пръв път
са отразени тези проблеми при ищцата, е посочено, че ищцата има
лявоконвексна сколиоза в торакалния отдел, т.е. гръбначно изкривяване, а не
травма.
Относно кръвотечението и заглъхването на двете уши на ищцата
уточнява, че съгласно медицинските документи същите са с доказан произход,
който не е травматичен - така в Амбулаторен лист № 23185707В177/04.07.2023
г. е посочено: „От две седмици със заглъхване на ушите след прекарана ОВИ с
хрема. Кихане особено сутрин“. Назначено е и необходимото симптоматично
медикаментозно лечение за вирусна инфекция, сенна хрема и заболявания,
свързани с повишена пропускливост и чупливост на капилярите - „Десибел“
/против алергичен ринит/, „Етацид назал спрей“ /сенна хрема/; „Трахизан“
/локален антибиотик за болки в гърлото/; „Зинат“ /инфекции на гърлото и
синусите/; „Сенсивит колир“ /капки за очи/; „Рутаскорбин“ /укрепване
стените на капилярите/.
Предвид изложеното, се поддържа, че хипотетичната възможност при
описания в исковата молба механизъм на ПТП да бъдат причинени подобни на
цитираните увреждания е ирелевантна за произхода на конкретните
оплаквания.
В съдебно заседание на 15.10.2024 г. ищцата е направила отказ по
отношение иска за имуществените вреди в размер на 368,11 лева като
производството в тази част е прекратено.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
10
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че на 19.04.2023 г. около 07:35 ч. в
гр. ** на **, северозападно от магазин Б. е настъпило ПТП между ППС марка
**, модел ** с ДКН СТ ** РА, собственост на И.К., ЕГН **********,
управлявано от А. Д. Ж., ЕГН **********, и пешеходеца Г. Р. Я., ЕГН
**********. В резултат на ПТП пострадалата получила закрито счупване на
горния край на раменната кост и разкъсно-контузна рана на главата.
Във връзка с процесното ПТП е образувано ДП 1228 ЗМ
№134/19.04.2023 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР **.
За л.а. **, модел ** с ДКН СТ ** РА, управляван от А. Д. Ж. има
сключена задължителна застраховка *" с ответното дружество "**, ЕИК **,
обективирана в полица BG/08/123000228991 със срок на валидност от 00:00:00
ч. на 16.01.2023г. до 23:59:59ч. на 15.01.2024г.
Ищцата предявила писмена претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди пред „** - вх. №*********/30.05.2023г.
С писмо изх. №*********/23.08.2023г. застрахователят отказал изплащането
на обезщетение.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна по делото са
назначени и приети съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява
следното, че вследствие на настъпилото ПТП на 19.04.2023 г. Г. Я. е получила
следните увреждания: Контузия на главата; Разкъсно- контузна рана на главата
тип скалп; Мозъчно сътресение; Навяхване и разтягане на свързващия апарат
на гръбначният стълб; Контузия на гръдният кош; Контузия на корема;
Контузия по крайниците; Счупване на горния край на раменната кост,
хумерос, закрито.
Проследявайки документите, издадени от „Пътна полиция", съпоставени
с медицинските документи става ясно, че между ПТП и получените травми на
Г. Я., вещото лице е категорично, че травмите са получени при процесното
ПТП от 19.04.2023г.
Оплакванията в шийния отдел на гръбнака са отбелязани при
провеждането на физиотерапевтичните процедури и за първи път и са описани
от физиотерапевта д-р И.а в Амбулаторен лист №23164A04BFF0 от
13.06.2023г., в който е посочено: Основно заболяване: МКБ S42.2 Счупване на
горният край на раменната кост/хумерус/; Придружаващи заболявания: МКБ S
13.4 Навяхване и разтягане на свързващия апарат на гр. стълб. Инцидентът е
на дата 19.04.2023г. Периодът на първо описание е на 13.06.23г. или 55 дни
след травмата.
През този период от време е имало 2 хоспитализации в Неврохирургия и
Травматология и три амбулаторни посещения, където никъде не е отразено
оплаквания от страна на шията. Не са и отбелязани и образни изследвания в
тази област. След щателна проверка от страна на експертите на документи от
11
периода на инцидента се установяват данни от наличие на снимков материал
от престоя в болничното заведение. Поставена е имобилизационна яка
/полутвърда/предложена от компания О., изписана на специална рецепта на
същата фирма от д-р Р. по време на престоя в здравното заведение. Последно
обявяване за носене на такава яка от Физиотерапевта д-р И.а в Амбулаторен
лист № 23174402С306 от 23.06.2023г. Експертите счтат това за достоверно,
като в съдебно заседание посочват, че още при хоспитализацията на
пострадалата е поставена шийна яка, травмата е съществувала, но не е била
описана, поради това, че се е възприело, че е в лека форма и бързо ще отзвучи.
Механизмът на инцидента отговаря да бъде получена такава травма.
Травмата е лекостепенна, тъй като няма счупване и разместване на шийни
прешлени, няма увреждане на обвивките на гръбначния мозък и по този повод
експертите считат, че травмата трябва да отзвучи в периода от посочените дни
без да остане траен резултат. Травмата не е описана в лечебният процес,
защото лицето е било с обездвижен врат и аналгетична терапия. Направен е
скенер на врата за да се види тежестта на травмата и е установено, че зоната е
с лека увреда и е отшумяла изцяло. Правена физиотерапия многократно:
около 4 - 5 пъти.
След появата на оплакванията във връзка със слуха е направена високо
специализирана консултация с невро-оториноларинголог. В Амбулаторен лист
№ 23185707В177 от 04.07.2023г., издаден от д-р Н.Р., посочено Основно
заболяване: МКБ Н83.3 - Шумови ефекти на вътрешното ухо. Преди 2 месеца
е претърпяла ЧМТ след ПТП. От две седмици със заглъхване на ушите след
прекарана ОВИ/остра вирусна инфекция/ с хрема. Кихане особено сутрин.
Обективно състояние – Риноскопия - липсва кървене от носа . Хиперемирани,
оточни и леко ливидни носни конхи, по изразено в дясно, Белезникви секрети
в двата носни хода. Отоскопия - двустранно бледи ТМ. Двустранно скъсен
светлинен рефлекс. Изследвания - Аудиометрия леко проводно намаление на
слуха двустранно в някои честоти. Терапия - Десибел 1 табл вечер Етацис
назал спрай 2х 2 впр в носа. От направените изследвания и огледа на горните
дихателни пътища, носни ходове и уши се установяват последици от изкарана
остра вирусна инфекция, което означава липсата на връзка между ПТП и
симптомите на кървене от носа и снижен слух.
Получените от Г. Я. травми причинили болки и страдания с интензитет
както следва: Контузия на главата - до 5 ден; Разкъсно контузна рана на
главата тип скалп - до 7 ден; Мозъчно сътресение - до 7 ден; Навяхване и
разтягане на свързващия апарат на гръбначният стълб до 15 дни/носи
имобилизационна яка-полутвърда/; Контузия на гръдният кош - до 10 ден;
Контузия на корема - до 5 ден; Контузия по крайниците - до 7 ден; Счупване
на горния край на раменната кост, хумерус, закрито - до 30- 40ден, след което
затихва. Следващото усилване на болката е при започване на реабилитацията.
Експертите посочват следните периоди на възстановяване от получените
травматични увреждания: Контузия на главата - до 10 ден; Разкъсно-контузна
рана на главата тип скалп - до 14 ден; Мозъчно сътресение - до 28 ден;
12
Навяхване и разтягане на свързващия апарат на гръбначният стълб - до 2
месеца; Контузия на гръдният кош - до 14 ден; Контузия на корема - до 10 ден;
Контузия по крайниците - до 10 ден; Счупване на горния край на раменната
кост, хумерос, закрито, лекувано с репозиция и метална фиксация е с период
на възстановяване около 3-5 месеца.
При извършения експертен, клиничен прегледна ищцата на 20.03.2024г
е установено, че по отношение на прекараната фрактура на лявата хумерална
шийка е възстановена напълно, без остатъчни дефицити и функционални
симптоми. Движенията са възстановени напълно: Абдукция - 160гр/норма/;
Антеверзия - 90-100гр/норма/; Ретроверзия - 70гр/норма/;
Външна+Вътр.ротация - общо 90гр/норма/.
Видно от съдебно-автотехническата експертиза, механизмът на
ПТП е следния:
На 19.04.2023 г. около 07:40 часа в гр. **, по **” в посока от юг на север
със скорост на движение около 50 км/ч и опасна зона за спиране около 33 м се
е движил л.а. ** с peг. № СТ ** РА, управляван от А. Д. Ж.. Било е в светлата
част на денонощието, видимостта е била нормална. Пътната настилка в района
на ПТП е с асфалтово покритие и към този момент е била мокра. В същото
време пешеходката Г. Р. Я. е предприела пресичане на платното за движение
на **” в посока от изток на запад по обозначена пешеходна пътека.
Водачът не е възприел своевременно пресичащата отдясно наляво
спрямо посоката му на движение пешеходка и на около 7,05 м южно от
ориентира „Ор” и на около 3,25 м западно от източната граница на **“ е
настъпил удар между автомобила и пешеходката Г. Я.. Водачът е нямал
ограничена видимост към пешеходната пътека и е имал техническата
възможност да възприеме движещата се по тротоара от изток на запад
пешеходка от разстояние около 47 м / сп. виж снимка № 2 и снимка № 9/.
Мястото на първия контакт за л.а. * е настъпил в областта на предната челна
лява част, в областта на предната броня, а за пострадалата - в лявата страница
на тялото, в областта на лявата подбедрица. В резултат на този удар главата й е
осъществила контакт с долна лява част на предното обзорно стъкло на
автомобила, тялото й се е завъртяло около хоризонталната си ос в посока
обратна на часовата стрелка, гледано от изток на запад, като долните
крайници са се вдигнали нагоре и така тялото е изпаднало на пътната настилка
вляво, встрани от автомобила. След удара автомобилът се е установил в покой
след пешеходната пътека, в източната част на платното за движение. В
резултат на настъпилото ПТП са причинени травматични увреждания на
пешеходката.
Според експертизата причините за настъпване на ПТП от техническа
гледна точка са субективните действия на водача на л.а. *, който не се е
съобразил със пресичащата по обозначена пешеходна пътека пешеходка,
като не е предприел своевременно намаляване на скоростта на движение или
13
спиране.
Мястото на удара се намира на пешеходна пътека , обозначена с пътен
знак Д17 „Пешеходна пътека“ и маркирана с пътна маркировка М8.1
„Пешеходна пътека“.
Автоекспертът е изчислил, че скоростта на л.а. *, peг. № СТ ** РА в
момента на удара и преди ПТП е била около 50км/ч. Скоростта на движение
на пострадалата пешеходка непосредствено преди ПТП и в момента на удара
била 4,82 км/ч и съгласно използваната техническа литература отговаря на
движение със спокоен ход.
Опасната зона за спиране на л.а. **, с peг. № СТ ** РА е определена в
констативно-съобразителната част на заключението и е 32,75м. Отстоянието
на автомобила от мястото на удара, в момента на навлизане на пешеходката
върху платното за движение е 33,69 м. От това следва извода, че
пешеходката не е попадала в опасната зона за спиране на автомобила.
От техническа гледна точка водачът А. Д. Ж. е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП, като предприеме
своевременно намаляване на скоростта на движение или спиране към
момента, в който възниква опасност за движението му - навлизане на
пешеходката на платното за движение.
Пешеходката Г. Я., дете на 16 г., предприела пресичане на платното за
движение по обозначена пешеходна пътека, когато л.а. * се е намирал на
разстояние 33,69 м от мястото на удара и към този момент не е попадала в
опасната зона за спиране на автомобила. Дължината на една крачка за тази
възраст на пострадалата е 0,45 м. Времето й за реакция при конкретната пътна
ситуация е 0,8 сек. Разстоянието, което би изминала пешеходката след първата
си крачка за времето си за реакция съответно при спокоен ход е 1,52 м.
Предвид факта, че пострадалата е предприела пресичане на платното за
движение в посока от изток на запад, от който и да е момент да се приеме, че
преустанови движението си, тя би останала върху пътната лента, по която се
движи л.а. *, което от техническа гледна точка не е безопасно.
В конкретната пътна ситуация, пешеходката Г. Я. е нямала техническа
възможност да предотврати настъпилото ПТП.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Н.Ч. е близка приятелка на майката на ищцата. Познава
Г. Я. още от детската градина, когато била на около 5 години. Знае за
инцидента, при който я е блъснала кола на пешеходна пътека. Видяла я за
първи път няколко дни след като я изписали след двуседмичния й престой в
болницата. Ищцата била много уплашена и страхлива, притеснявала се, че ще
остане белег от претърпяното произшествие. Главата и била обръсната,
защото имала шевове. След като минало време, физически била е по – добре,
въпреки, че започнала отново рехабилитация. Периода, за който се
14
възстановявала бил около месец и нещо. Към момента все още чувства болка в
рамото, която й пречи да спи. В областта на врата чувства дискомфорт и
тежест, които не може да обясни, има и главоболие. След ПТП станала много
затворена, изпитвала страх и не искала да напуска стаята си. В този период не
ходела и на училище, лекарите не й позволявали и е трябвало да завърши
онлайн, което също и се отразило. Завършила благодарение на оценките до
април. След ПТП станала по-рязка, което довело до проблеми в училище и
необходимост от посещение на психолог, което я направило по-стресирана и
нещастна. Страховете й продължават и в момента - да пресича улиците да
ходи на лекар. Не иска да излиза и приятелския й кръг много се стеснил.
Имала страх в бъдеще, че може да има травма на врата и да й създава
проблем.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Г.
между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП на 19.04.2023 г., по силата на
което "** е поело задължение да обезщети увредените лица при използването
на застрахования лек автомобил марка: л.а. **, модел ** с ДКН СТ ** РА, по
застраховка Г.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за
гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези
предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на
настоящото производство.
Видно от заключението на автотехническата експертиза, техническите
причини за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на л.а. *,
който не се е съобразил със пресичащата по обозначена пешеходна пътека
пешеходка, като не е предприел своевременно намаляване на скоростта на
движение или спиране.
С оглед изложеното, съдът намира, че с това поведение водачът на л.а. **,
модел ** с ДКН СТ ** РА – А. Д. Ж., е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т.
1 от ЗДвП, съгласно която „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
15
каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“, а
съгласно чл. 119, ал. 1 ЗДвП, при приближаване към пешеходна пътека водачът
на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре.
Видно от данните от съдебно-автотехническата експертиза и
предоставения на вещото лице видеозапис от ПТП, непосредствено преди да
предприеме пресичане на платното за движение на **“ в посока изток на
запад, пешеходката се спира на тротоара, поглежда на юг и отново тръгва, като
към този момент л.а. * е на около 47 м. от пешеходната пътека. Ударът между
пешеходката и лекия автомобил е настъпил на пешеходна пътека, обозначена с
пътен знак Д17 „Пешеходна пътека и маркирана с пътна маркировка М8.1
„Пешеходна пътека“.
Съгласно съдебно-автотехническата експертиза, пешеходката Г. Я. е
предприела пресичане, когато л.а. * е бил на 33,69м. от мястото на удара и към
този момент не попада в опасната зона за спиране на автомобила. Изводът на
автоексперта е, че ПТП не би настъпило ако водачът на л.а. * – А. Д. Ж. е
предприел своевременно намаляване на скоростта на движение или спиране
към момента, в който възниква опасност за движението му – навлизане на
пешеходката на платното за движение.
С оглед изложеното, съдът намира, че допуснатите нарушения на водача
на л.а. * са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и
следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
С оглед на горното, съдът приема, че вина за настъпилото ПТП има
само водачът на л.а. *, тъй като процесното ПТП на 19.04.2023 г. не би
настъпило, ако поведението на водача на л.а * беше съобразено с правилата за
движение.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г., то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които
е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания и др.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, вследствие
на процесното ПТП, ищцата е получила следните травматични увреждания:
Контузия на главата – с период на възстановяване до 10 ден; Разкъсно-
16
контузна рана на главата тип скалп - с период на възстановяване до 14 ден;
Мозъчно сътресение - с период на възстановяване до 28 ден; Навяхване и
разтягане на свързващия апарат на гръбначният стълб - с период на
възстановяване до 2 месеца; Контузия на гръдният кош - с период на
възстановяване до 14 ден; Контузия на корема - с период на възстановяване до
10 ден; Контузия по крайниците - с период на възстановяване до 10 ден;
Счупване на горния край на раменната кост, хумерос, закрито, лекувано с
репозиция и метална фиксация е с период на възстановяване около 3-5 месеца.
При извършения от експертите клиничен преглед на ищцата на
20.03.2024г се установено, че фрактурата на лявата хумерална шийка е
възстановена напълно, без остатъчни дефицити и функционални симптоми. В
съдебно заседание посочват, че травмата в областта на шията е била
лекостепенна и е отшумяла изцяло.
От свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като
убедителни, последователни и непротиворечиви, се установява, че
инцидентът е оставил негативен отпечатък в съзнанието на ищцата, което е
житейски очаквано, предвид младата й възраст, внезапността и характера на
нараняванията, както и условията, при които са настъпили.
Съдът, като взе предвид, тежестта на травмите, възрастта на ищцата към
момента на ПТП – 16 години, неудобствата и ограниченията от личен, битов и
социален характер, приема, че справедливо обезщетение за претърпените от Г.
Р. Я. неимуществени вреди би била сумата от 50 000 лв.
Във връзка с начина на предявяване на исковете за неимуществени вреди
в размер на 115 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди
от претърпени болки и страдания от нанесените травми, вследствие
настъпилото на 19.04.2023 г., в гр.** ПТП образувана от сбора на обективно
съединените искове, а именно:
- 70000 лв. /седемдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания вследствие черепно-
мозъчна травма /травма на главата - мозъчно сътресение, разкъсно контузии
рани във фронтална и париетална области, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждането - 19.04.2023г. до окончателно
изплащане на сумата.
- 30000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в следствие получено
счупване на горния край на раменната кост /хумерус/, закрито, ведно със
законната лихва върху тази суми, считано от датата на увреждането -
19.04,2023г. до окончателно изплащане на сумата.
- 15000 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в следствие получена
загуба на съзнание, ведно със законната лихва върху тази суми, считано от
датата на увреждането - 19.04.2023г. до окончателно изплащане на
сумата,съдът намира за необходимо да посочи, че преките искове срещу
17
застраховател, съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ са за обезщетение
за имуществени и за обезщетение за неимуществени вреди, като към
последните се причислява всичко, свързано с лишаване на увредения от
пълноценното човешкото съществуване и активности. Отделните болки,
страдания, неудобства и т.н. не представляват самостоятелни основания за
водене на множество преки искове срещу съответния застраховател, когато
произтичат от факта на едно и също вредоносно събитие. В своята съвкупност
те по естеството си са неделимо общо основание, различаващо се от
претендираните имуществени вреди /в този смисъл решение № 214 от
08.03.2018 г. по т. д. № 1069/2017 г. на ВКС, ТК, I т.о. и Решение № 4 от
7.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 232/2019 г., II т. о., ТК /.
По възражението за съпричиняване.
Приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност
за настъпване на увреждането. В задължителната практика на ВКС /решение
№ 45/ 15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на II ТО; решение № 206/ 12.03.2010г.
по т.д. № 35/ 2009г., II ТО; решение № 58 / 29.04.2011г. по т.д. № 623/ 2010г. на
II ТО и други/ се застъпва становището, че приносът трябва да е конкретен -
да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от
такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен
и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които
основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни. С
отговора на исковата молба застрахователят е направил общо възражение за
съпричиняване, като е помолил за възможност да конкретизира същото след
присъединяване на материалите от образуваната наказателна преписка. С
оглед направеното искане, с определението за насрочване на делото, съдът е
дал възможност на ответника в срока по чл. 147, ал.1 ГПК да конкретизира
обстоятелствата, на които основава възражението си за съпричиняване.
Същото не е сторено, въпреки, че по настоящото дело са приложени заверени
копия от материали по ДП № 134/2023 г. по описа на „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – ** и ответникът е имал възможност да се запознае с тях. Освен това
ответникът е разполагал с достатъчно време да се запознае с образуваното по
случая досъдебно производство като направи лично справки по него, а при
невъзможност, да поиска да му бъде издадено съдебно удостоверение, по
силата на което да се запознае с досъдебното производство.
С оглед изложеното, съдът намира, че следва да остави без уважение
направеното общо възражение за съпричиняване.
По иска за законна лихва.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
18
застрахования по застраховка "Г. считано от по-ранната дата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на
лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума.
В настоящия случай, ищцата претендира законна лихва от 19.04.2023 г.,.
По делото е представено доказателство, че е предявена застрахователна
претенция пред застрахователя на 30.05.2023 г., като това е датата от която
следва да се присъди законна лихва, съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 3
КЗ.
Предвид гореизложено, съдът намира, че "*** следва да заплати на Г. Р.
Я. сума в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди ПТП настъпило на 19.04.2023 г., като над присъдената
сума до претендираните 115 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Върху присъденото обезщетение на основание чл. 429, ал. 3 КЗ
следва да се заплати законна лихва от датата на предявяване на
застрахователната претенция от пострадалата - 30.05.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, като за периода от 19.04.2023 г. до 30.05.2023 г. иска
следва да бъде отхвърлено като неоснователен.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че ищцата е
материално затруднено лице, поради което адвокатската защита е
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, Наредба №
1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално определяне на
задължителните минимални тарифи, забранено от чл. 101 от ДФЕС, имащ
директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ
правни последици за тях, поради което се явява нищожна. В този смисъл
съдът е свободен за определи размера на дължимото адвокатското
възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия
момент критерии – фактическа и правна сложност на делото, обем на
осъществената правна защита – написване на искова молба или подаване на
отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени
бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания.
Доколкото актовете на СЕС за задължителни за българските съдилища,
претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение следва да бъде
определено от съда по посочените по - горе критерии.
19
В конкретния случай делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, чийто предмет е пряк иск на пострадало лице към застрахователя по
застраховка "Гражданската отговорност на автомобилистите" за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди при ПТП, направено е възражение на
ответника за съпричиняване и доказателствени искания за установяване на
обстоятелствата, относими към приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
вкл. за експертизи и свидетелски показания, които по правило и по своя
характер са очаквани процесуални действия по такъв вид дела.
С оглед изложеното съдът намира, че следва да определи адвокатско
възнаграждение по предявения иск за неимуществени вреди в размер на 4650
лв.
С оглед изхода на делото, ответното застрахователно дружество следва
да заплати на адв.М. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатско помощ на ищеца в размер на 2022,75 лв., съобразно уважената част
от иска.
Ответникът е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 25, ал. 1
във вр. с чл. 2 от Наредбата за предоставяне на правна помощ съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
разноски в размер на 197,75 лева, съразмерно отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 870
лв. за държавна такса, както и сумата от 435 лв. представляваща разноски,
платени от бюджета на съда, съразмерно уважената част от иска.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "***, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. **
п.к. 1504,** да заплати на Г. Р. Я., ЕГН **********, действаща със
съгласието на своята майка и законен представител К. Г. К., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. **, ** сума в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 19.04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.05.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдените
50 000 лв. до претендираните 115 000 лв., както и иска за присъждане на
законна лихва върху присъденото обезщетение за периода от 19.04.2023 г. до
30.05.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА "***, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. **
****, ***** да заплати на „Е.М..“, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на
управление: гр. **, ********, представлявано от адв. Е. М. М. адвокатско
20
възнаграждение в размер на 2022,75 лв. /две хиляди и двадесет и два лева и
седемдесет и пет ст./ за предоставената безплатна правна помощ на ищцата,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА "***, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. **
п.к. 1504,** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
сумата от 870 лв. /осемстотин и седемдесет лева/ за държавна такса, както и
сумата от 435 лв. /четиристотин тридесет и пет лева/, представляваща
разноски, платени от бюджета на съда, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г. Р. Я., ЕГН **********, действаща със съгласието на
своята майка и законен представител К. Г. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. **, ** да заплати "***, с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр. ** п.к. 1504,** разноски в размер на 197,75 лева /сто
деветдесет и седем лева и седемдесет и пет ст./, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – **: _______________________
21