РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Пловдив, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20255001000120 по описа за 2025 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по повод подадена въззивна
жалба от ЗД Б. И. АД, ЕИК *********, чрез процесуалния пълномощник адвокат М. Г.,
срещу решение №460 от 28.11.2024 г., постановено по търг.дело №691/2021 г. на Окръжен
съд Пловдив частично.
С посоченото решение е осъдено застрахователното дружество ЗД Б. И. АД да
заплати на Л. Р. У., ЕГН **********, и на Р. Р. У., ЕГН **********, сумата от 165 000 лв., на
всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
именно болки и страдания в следствие на обстоятелството, че по повод настъпило ПТП на
02.05.2021 г. около 22 часа на Път //** км *+*** на Околовръстното на гр.П., при което в
резултат на неправомерно движение на лек автомобил с марка ***, модел ***, с рег. № **
**** **, управляван от виновния водач И. А. Д., ЕГН **********, същият навлиза в
насрещната лента за движение и удря движещия се насреща лек автомобил марка Б**, модел
****, с рег.№ ** **** **, управляван от Н. И. И., собственост на Т. С. Г., по повод на което е
настъпила смъртта на Р. Р. У., ЕГН **********, който се е возил като пътник в лек автомобил
с марка ***, модел ***, с рег. № ** **** **, за което деяние е влязла в сила присъда по
НОХД №1007/2022 по описа на ПОС, което починало лице се явява син на ищците Л. Р. У.
и Р. Р. У., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 26.05.2021 г. - денят,
1
следващ датата на извънсъдебно сезиране на застрахователя, до окончателното изплащане,
като са отхвърлени исковете на ищците Л. Р. У. и Р. Р. У. до пълния претендиран размер от
по 200 000 лв., както и изцяло иска на ищцата Ю. Р. У. за осъждане на застрахователното
дружество да и заплати сумата от 26 000 лв., частичен иск от общата сума от 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди. С решението са присъдени и
разноски.
Жалбоподателят – застрахователното дружество ЗД Б. И. АД е останал недоволен от
така постановеното решение в осъдителната му част, с която са присъдени обезщетения на
ищците Л. Р. У. и Р. Р. У. в размер над 75 000 лв. до 160 000 лв., на всеки един от тях, като
моли в тези части да бъде отменено и отхвърлени исковите претенции. Претендира
направените разноски.
Изложил е подробни оплаквания, свързани с определения размер на обезщетението за
неимуществени вреди и с определения размер от 20% на приетото съпричиняване на
вредоносния резултат. Счита, че размерът на обезщетенията не отговаря на критериите за
справедливост и не съответства на събраните доказателства и съдебната практика, а
определеният размер за съпричиняване на вредоносния резултат – на изключително
рисковото поведение на загиналия при ПТП пътник в автомобила на виновния водач, и не
отчетено обстоятелството, че не е поставил колан в лекия автомобил, което обстоятелство е
довело до изхвърчането му от автомобила и получаване на несъвместима с живота му
травма.
Ответникът Р. Р. У., действащ чрез процесуалния си пълномощник адвокат В. С. Я., е
подал отговор, с който оспорва въззивната жалба, тъй като не са налице оплакванията в нея.
Моли да се потвърди решението в частта му, с която му е присъдено застрахователно
обезщетение над 75 000 лв. до 160 000 лв. Претендира разноските за въззивното
производство.
Ответникът Л. Р. У., чрез процесуалния си полномощник адвокат Р. М., също е подала
отговор срещу въззивната жалба, с който моли да се остави без уважение и потвърди
решението в частта му, с която и е присъдено застрахователно обезщетение над 75 000 лв. до
160 000 лв. Претендира разноските за въззивното производство.
Съдът, след преценка на направените оплаквания и на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в определения в закона двуседмичен срок от връчване на
решението на жалбоподателя, от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване
валиден съдебен акт.
Решението се обжалва частично – само в осъдителната му част, с която са уважени
субективно съединените искове на Л. Р. У. и Р. Р. У. до размера им над 75 000 лв. до
присъдените 160 000 лв. В останалата му част, с която са уважени исковите им претенции по
75 000 лв., на всеки един от тях, както и в отхвърлителните части, вкл. и по отношение на
отхвърления иск на Ю. Р. У., решението е влязло в сила, като необжалвано.
2
Ищците Л. Р. У. и Р. Р. У. са посочили в исковата молба, че техният син е загинал в
резултат на ПТП от 02.05.2021 г., при което той е бил пътник в лек автомобил с марка Б**,
модел ***, с рег. № ** **** **, управляван от виновния водач И. А. Д., застрахован със
застраховка Гражданска отговорност при ответното застрахователно дружество. Считат, че
са изпълнили изискванията на чл.380 от КЗ, като са предявили извънсъдебни претенции и
образувани щети, поради което исковото производство е допустимо. Изложили са
подробните си твърдения за нанесените вреди от смъртта на сина им в резултат на ПТП,
които са с особен изключителен интензитет на търпените болки и страдания, с
невъзстановими последици. Посочват, че преди инцидента били активни, борбени и силни
хора, радващи се на спокоен живот, на чести срещи с децата и внуците си, били щастливи в
семейството, което създали. След инцидента се затворили в себе си, съпреживяващи
постоянно трагичния инцидент със сина им, като считат, че за близостта със сина им е без
значение тяхната възраст. Въпреки че 38-годишният им син имал съпруга и дъщеря, той не
преставал да се грижи за тях, винаги останал част от семейството на родителите си.
Посочват, че синът им бил образован, имал висше образование - инженер по автоматика,
работил по своята специалност неуморно. Също така бил страстен ловец, като именно това
хоби било в основата на създадената традиция между него и баща му да излизат на лов
през почивните дни през ловния сезон, през което време се откъсвали от ежедневния живот,
общували, споделяли си плановете, съветвали се. Посочват, че изцяло разчитали на сина си,
включително и занапред, като неочакваната му загуба оставила негативен отпечатък върху
психиката им, променили се, затворили се вкъщи, където усещали единствено спокойствие и
сигурност, станали напрегнати, с повишена чувствителност и раздразнителност, апатични, с
равнодушно и песимистично приемане на бъдещето, инсомния, асоциално поведение, липса
на обичайна реакция към обичайни приятни събития и среда. Имали трудности в
концентрацията и нарушения на паметта, като последствие от повишените нива на стрес. На
база тези твърдения претендират, всеки един от тях, застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл.432 от КЗ в размер по на 200 000 лв.
Ответникът е подал надлежен отговор, с който оспорва исковете и при условие на
евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Р. У.,
който се е качил в автомобила при пиян водач, с който цял ден са употребявали алкохол и
освен това е пътувал без правилно поставен предпазен колан, което е довело до неговото
изхвърчане от автомобила, където е намерен след ПТП.
В настоящото въззивно производство се спори, първо, относно размера на
присъдените обезщетения за неимуществени вреди. В тази връзка при преценяване на
размерите на обезщетенията съдът следва да се съобрази със събрания доказателствен
материал по делото – писмени доказателства, комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, съдебна психологическа експертиза, свидетелски показания, които
доказателства следва да бъдат преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
От изготвената експертиза по делото се установява механизмът на ПТП и получените
травми на Р. У. от ПТП, които непосредствено са довели до смъртта му. ПТП е станало в
3
тъмната част на денонощието, при нормална видимост при нощни условия, на южния
обходен път, при движение със скорост от около 180 км/ч в посока запад – изток, по сух
асфалтов път, когато лек автомобил с марка Б**, модел ***, с рег. № ** **** **, управляван
от водача И. А. Д., предприел екстремно спиране, при което навлязъл в лентата за
насрещното движение и се сблъскал с лек автомобил марка Б**, модел ****, с рег.№ **
**** **, управляван от Н. И. И., който се движил със скорост от около 87 км/ч. Причина за
произшествието от техническа гледна точка е промяна на траекторията на движение, като
лекият автомобил, управляван от водача И. А. Д., е навлязъл в насрещната лента за
движение, при което траекторията му на движение се е пресякла с траекторията на
движещия в тази лента за движение лек автомобил. В лекия автомобил, управляван от
водача И. А. Д., се е намирал починалия Р. У. – на задната седалка в ляво, без поставен
предпазен колан. Непосредствена причина за смъртта му е тежка съчетана черепно-мозъчна,
гръдна и коремна травма, довела до многофрагментно счупване на костите на лицевия
череп, черепния покрив и черепната основа, разрушаване на главен мозък и структурите му,
кръвоизлив под твърдата и меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка, многофрагментно
счупване на ребра, двустранно по няколко фрактурни линии с оформяне на гръден капак,
счупване на гръдна кост, разкъсване на белия дроб, разкъсване на плеврата, контузия и
кръвонанасяния на белодробната тъкан двустранно, излив на кръв в гръдната кухина,
разкъсване на черен дроб, излив на кръв в коремната кухина, които увреждания са
причинени в купето на лекия автомобил. При изпадане от лекия автомобил и контакт с
пътната настилка са се получили липсващата част от мека черепна покривка в централната
теменно-тилна област и леко в ляво, охлузвания и кръвонасядания по главата, тялото, горни
и долни крайници. При ПТП тялото на пострадалия е контактувало със задната част на
предна лява седалка, а главата – със задната част на подглавника на предна лява седалка и
тавата в предна лява част на лекия автомобил. Ако той е бил с поставен предпазен колан, не
би достигнал до гърба на предна лява седалка и не би контактувал с нея, не биха се
получили описаните по-горе травматични увреждания, но биха се получили други – от
действието на предпазния колан, както и тежки инерционни травми. Пострадалият е бил с
концентрация на алкохол в кръвтта 2,13 промила, съответстваща на средна степен на
алкохолно опиянение, а по таблица на Дубовски/2006/ на остро алкохолно опияняване,
характеризиращо се с възбуда, емоционална нестабилност, загуба на критична преценка,
повлияване на възприятието, паметта и разбирането, понижен сензорен отговор, намалена
зрителна яснота и периферно зрение, некоординираност, завалена реч, повръщане ,
сънливост. Със същата концентрация на алкохол в кръвтта е и виновният водач за ПТП.
В съдебно заседание е разяснено, че ако пострадалият е бил с предпазен колан,
тежките съчетания от травми нямало да се получат, но биха се получили други увреждания,
най-вероятно инерционни травми, като откъсване на сърцето или белия дроб, поради
високата скорост, при която леталният изход е почти сигурен при високата скорост, с която е
управляван автомобила. Според вещото лице, съдебен лекар, при положение, че водачът на
автомобила е оживял, като се има предвид сумарната скорост на двата автомобила,
участници в произшествието, възможно е инерционни травми от рода на посочените да не се
4
получат. Той е категоричен, че при поставен колан не би се получила тежката черепно-
мозъчна травма, тъй като коланът фиксира тялото и то няма да литне нагоре, а и да достигне
до предната част на предната седалка, но при наличие на свободно движещи се предмети в
купето съществува възможност за получаването и, поради скоростта на движеинето им към
главата. Въздействието на алкохола ще доведе до забавени рефлекси и промени във
възприятията, но е строго индивидуално за всяко лице и зависи от честотата на приемането
и количествата алкохол.
За ПТП са разпитани и свидетели – съпругата на починалия Р. У. и водачът И. Д.
От показанията на свидетелката Д. У. се установява, че семейно, заедно със
семейството на водача Д., празнували Великден в с.Б. Не може да каже кой от
присъстващите е употребил алкохол, но на масата имало алкохол. Посочва, че не са стояли
плътно един до друг във вилата. Тя се разхождала. Не си спомняла съпругът и да е пил. Не
знае дали представеният и протокол за разпит в досъдебното производство, е този от
досъдебното производство.
От показанията на водача Д. се установява, че в деня на катастрофата се връщали от
Б., където празнували Великден семейно. По време на празненството употребили алкохол,
на Р. му станало лошо, бил видимо пиян и затова тръгнали да се прибират. Двамата с Р. били
един до друг при употребата на алкохол, не са се крили, даже той доброволно се качил в
автомобила и пътувал без поставен колан.
Преценявайки изводите на вещите лица, като компетентни и изготвени от
специалисти, заедно с показанията на посочените свидетели, които не съвпадат осносно
обстоятелството кой е употребявал алкохол, съдът намира, че следва да възприеме
установения механизъм на ПТП, описан в заключението, както и посочените технически
причини за възникването му, уврежданията на починалия пътник, който се возил без
предпазен колан и с висока концентрация на алкохол в кръвта, обясненията на вещите лица
за влиянието на тези обстоятелства за настъпването на смъртта на починалия пътник.
За състоянието на ищците и преживените от тях болки и страдания са разпитани
свидетели, както и е назначена съдебно психологическа експертиза.
От показанията на свидетелката З. Х. Д. се установява, че познавала ищцата Л. от
дете, както и съпруга и. Л. живеела заедно със сина си и го изучила с висше образование,
като преди пет, шест години заминала да работи в Г., за да помага на децата си. Имали много
добри отношения, голяма обич. Когато синът и починал, изпитвала голяма мъка, променила
се, съсипала се психически и и възникнали здравословни проблеми.
От показанията на свидетеля М. Т., се установява, че той познавал бащата Р. от 40
години, тъй като били ловджии заедно със сина му, ходили заедно на лов. Посочва, че по
време на инцидента били на лов, когато чули за случилото се. Р. престанал да ловува около
две години след инцидента. Понастоящем започнал да ловува отново. Бил много стресиран.
Сега дори не можел да шофира и като видил пропаст се паникьосвал. Все още му е много
мъчно. Направил в памет на сина си чешма с паметна плоча. Грижи се за гроба му. Все още
5
не се е възстановил. Постоянно говори за него и плаче. Посочва, че със сина си имали хубави
отношения и взаимно си помагали.
Така събраните свидетелски показания са категорични и непротиворечиви. От тях се
установява силната привъзраност между всеки един от родителите и сина им, грижовните
отношения по-между им, взаимопомощта им, както и отражението на внезапната смърт на
сина им върху психиката и начина им на живот.
Изготвена е съдебно психологическа експертиза за ищеца Р. У., от която се установява,
че към датата на инцидента бил на 63 г., като в негов резултат преживял стресово събитие и
последващо посттравматично стресово разстройство. Не е преминал през фазите на стреса -
останал е в последна фаза на преработка на инцидента, т.е. не се е откъснал от случилото се.
Загубата на сина му е довела до тежка психотравма, свързана с естеството на житейската и
семейната връзка, както и с възрастта. Необходима е психиатрична консултация и
евентуално лечение, тъй като е останал емоционално нестабилен, плачлив и не изпитва
радост. Построяването на чешма в памет на сина му му носи някакво успокоение за
покойника , но изпитва нарушение на съня, стрес, нарушения на ежедневни дейности,
социално изолиран, с мисли за безпомощност. Налице са непреодолими травми в съзнанието
му, изразяващи се в постоянно напомняне или възпроизвеждане на събитието и спомените,
емоционална отчужденост, притъпяване на чувствата, изолация. Поради възрастта и
актуалната житейска ситуация, пълно възстановяване на психическото състояние е малко
вероятно.
Следва да бъдат кредитирани така направените изводи от вещото лице д-р К., като
компетентни и задълбочени, изготвени от специалист със специалност психиатрия. Не се
установява противоречие между тях и изложените по-горе свидетелски показания.
Напротив, те ги надграждат. Въз основа на тях и на останалите събрани доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, следва да се определи размера на обезщетенията за
неимуществени вреди за родителите на починалия Р. У..
Правно релевантна норма при определяне на размера на дължимото обезщетение е
чл.52 от ЗЗД, която урежда възмездяването на неимуществените вреди – по справедливост,
но винаги с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Когато се
претендират в резултат на деликт, при който е причинена смърт, следва да се отчетат
конкретните обстоятелства, при които е настъпила смъртта, как се е възприела от ищците и
как се е отразила върху психиката и емоциите им. Следва да се имат предвид отношенията
между починалия и ищците, близостта между тях, чувствата в резултат на смъртта и след
това, отражението върху психиката и начина на живот. От значение са и нормативно
определените лимити на застрахователните обезщетения, социално икономическите и
обществени условия в страната, както и всички обстоятелства, имащи значение в
конкретния случай. Следва да се зачете и съдебната практика на ВКС относно присъжданите
размери за обезщетения за неимуществени вреди по аналогични случаи.
В случая се установява, че смъртта на починалия У. е настъпила от съчетани
изключително тежки травми в резултат на ПТП, предизвикано от виновния водач И. Д.,
6
който е шофирал с алкохол в значително количество, имайки предвид установената
концентрация на алкохол в кръвтта му. Травмите в по-голямата си част са получени в купето
на автомобила, а останалите – след изхвърчането от автомобила. Установява се, че
родителите и починалия им син имали много хубави отношения по-между си и специални
връзки, обичали се и взаимно си помагали. Майката, макар че живеела и работила в Г.,
имала силна връзка със сина си, грижила се за него, изучила го с висше образование,
непрекъснато контактували, взаимно си помагали. Бащата и синът също имали силна връзка
по-между си, ходели заедно на лов, споделяли си проблемите, давали си съвети, взаимно си
помагали. Родителите разчитали на сина си, макар че вече той имал собствено семейство.
След смъртта му, която настъпила внезапно, се променил коренно начина им на живот.
Всеки един от тях приел много тежко емоционално трагичното събитие. Не са го
преодолели. Престанали да общуват, както преди. Променили се. Затворили се. Настъпили
заболявания, вкл. бащата имал и продължава да има нужда от психиатрична помощ.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, взимайки предвид характера
на деянието в резултат от употреба на алкохол, настъпилите в негов резултат изключително
тежки съчетани и жестоки травми, довели до настъпването на внезапна смърт, степен на
увреждането на ищците - причинени силни душевни болка и непреходно страдание, които
ищците продължават да изпитват, последиците от деянието - разрушаване на семейната
връзка на ищците със сина им, на когото разчитали да им помага в старините, с отражение
върху
психиката на всеки от родителите, изразяващо се в трайна негативна промяна
на тяхното емоционално състояние, довело до значимо ограничаване на
социалните им контакти, следва да се приеме, че е справедливо при
условията на чл.52 от ЗЗД обезщетение за всеки от ищците в размер на 200
000 лв., която сума е съобразена и със социално-икономическата обстановка
към датата на ПТП - 02.05.12.2021 г., минималната работна заплата и застрахователните
лимити съм същия момент.
Когато увреденият е допринесъл за увреждането, обезщетението може да се намали,
съгласно разпоредбата на чл.51,ал.2 от ГПК, според която съпричиняване е налице при пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, без да е
необходима вина на увреденото лице. Приносът му може да се изразява в действие или
бездействие, но поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпването на
рузултата, като го обуславя, т.е. с поведението си пострадалият да е способствал за
настъпване на вредоносния резултат. Това поведение може да представлява конкретно
нарушение, но можи и да се изразява в поемането на риск от настъпването на вредоносния
резултат или в необоснованото му игнориране. Това изисква, на първо място, да бъде
надлежно релевирано защитното възражение от страна на застрахователното дружество
пред първоинстанционния съд, а след това - да бъде доказано по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, чрез установяване на
конкретни действия или бездействия на пострадалото лице, с които то е способствало за
7
настъпване или улесняване на вредоносния резултат.
В случая защитното възражение е отправено с отговора срещу исковата молба
надлежно и при условие на евентуалност. Поради сбъдване на условието за неговото
разглеждане, същото е допустимо и следва да се прецени неговата основателност.
Установява се от събраните доказателства, че починалият У. се е возил като пътник без
поставен предпазен колан, както и че той е бил употребил алкохол, заедно с водача на
автомобила. Празнували са заедно, като съдържанието на алкохол в кръвтта и на двамата е
2,17 промила. Така, качвайки се в автомобила и знаейки, че водачът му е употребил алкохол,
починалият е рискувал, с което е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Безспорно установено по делото е и, че У. не е бил с поставен предпазен колан. Вещите лица
са посочили, че ако е бил с предпазен колан, съществува възможност той да получи тежки
инерционни травми с оглед високата скорост на автомобила, в който се е возил, които да
доведат до смъртта му, но съществува възможност и да не се получат травми от този род,
имайки предвид, че водачът на автомобила е оживял. Нямат категоричен отговор за
влиянието на предпазния колан върху леталния изход на починалия пътник. При тези изводи
не се установява, при пълно и главно доказване от страна на ответника, липсата на
предпазен колан да се е отразила на уврежданията и на крайния изход. С оглед
гореизложеното, възражението по чл.51,ал.2 от ЗЗД се явява основателно и частично
доказано. При определяне на степента му, следва да се съпоставят поведението на виновния
водач за произшествието и поведението на пострадания. Несъмнено по делото се
установява, че вина за ПТП носи водача на автомобила, който е навлязъл в насрещната лента
за движение, шофирайки с концентрация на алкохол в кръвта, водеща до значително
нарушение в мисловната му дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентацията,
забавени реакции. От друга страна пътникът доброволно се е качил в автомобила с водач,
употребил алкохол, като в тази връзка свидетелските показания на съпругата и водача са
категорични относно обстоятелството, че всички за празнували заедно и, че е имало алкохол
на празненството. Следва да се отчете тежестта на нарушението на водача, която е
значителна спрямо поведението на пътника, като се определи съпричиняване в размер на 20
% от определения размер 200 000 лв. Получава се сумата от 160 000 лв., която следва да
бъде заплатена от застрахователното дружество за настъпилите болки и страдания на
ищците.
С оглед гореизложеното въззивната жалба се явява неоснователна, като обжалваното
решение в частите му за присъдено обезщетение на ищците над по 75 000 лв. до по 160 000
лв. се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските: Претендират се разноски, а именно присъждане на адвокатско
възнаграждение за защитата на ответника Р. У. на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. за
въззивната инстанция, като е приложен договор за безплатна правна помощ. Искането е
основателно и следва да се уважи в размер на 7 450 лв., като се имат предвид чл.7,ал.2,т.4 от
Наредба за възнагражденията за адвокатска работа и сложността на делото – наведените
оплаквания, както относно размера на обезщетението по страведливост, така и относно
8
съпричиняване на вредоносния резултат. В същия смисъл е отправено искане в отговора
срещу въззивната жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение за защитата на
ответницата Л. У., което не се поддържа впоследствие, съгласно изявление в съдебното
заседание, че не се претендират разноски по делото. Ето защо не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №460 от 28.11.2024 г.,
постановено по търг.дело №691/2021 г. на Окръжен съд Пловдив В ЧАСТТА
МУ, с която е осъдено застрахователното дружество ЗД Б. И. АД да заплати на
Л. Р. У., ЕГН **********, и на Р. Р. У., ЕГН **********, сумата над по 75 000
лв. до по 160 000 лв., на всеки един от тях, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, именно болки и страдания в следствие на
обстоятелството, че по повод настъпило ПТП на 02.05.2021 г. около 22 часа на
Път //** км *+*** на Околовръстното на гр.П., при което в резултат на
неправомерно движение на лек автомобил с марка ***, модел ***, с рег. № **
**** **, управляван от виновния водач И. А. Д., ЕГН **********, същият
навлиза в насрещната лента за движение и удря движещия се насреща лек
автомобил марка Б**, модел ****, с рег.№ ** **** **, управляван от Н. И. И.,
собственост на Т. С. Г., по повод на което е настъпила смъртта на Р. Р. У., ЕГН
**********,, който се е возил като пътник в лек автомобил с марка ***, модел
***, с рег. № ** **** **, за което деяние е влязла в сила присъда по НОХД
№1007/2022 по описа на ПОС, което починало лице се явява син на ищците Л.
Р. У. и Р. Р. У., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
26.05.2021 г. - денят, следващ датата на извънсъдебно сезиране на
застрахователя, до окончателното изплащане.
В останалата му част решението е влязло в сила, като необжалвано.
Осъжда ЗД Б. И. АД да заплати на адвокат В. С. Я. адвокатско
възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. в размер на 7 450 лв. за за
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10