№ 585
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело
№ 20241000502732 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 на ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от М. М. С.,
с която обжалва решение № 147 от 17.06.2024 г., постановено по гр. д. № 355/23 г. по описа
на Кюстендилски окръжен съд, Гражданско отделение, в частта, в която съдът е отхвърлил
предявения иск над сумата от 11 000 лв. до сумата от 50 000 лв., представляваща
неимуществени вреди(страдания) в резултат на телесни увреждания - фрактури на три
предно- ходилни /метатарзиални кости/ на ходилото на левия крак – 2 -3 -4 , кръвонасядания
по шията и лявата половина на гърдите: кръвонасядания и охлузвания по дясна
предмишница, двете колена и подбедрица следствие на ПТП, станало на 0.05.2021г. в района
на гр.Кюстендил, при управление на МПС по отношение на който към момента на
инцидента е съществувал валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ сключен
с ответното дружество, ведно със законната лихва, върху тази сума, считано от 19.01.2022г.
до окончателното изплащане.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е противоречи на материалния
закон. Твърди, че при постановяване на решението си и в частност при определяне на
размерът на обезщетението съдът е нарушил принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД,
като е определил изключително занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Твърди, че определеният размер на обезщетението не е съобразен с действителният обем и
интензитет на претърпените от доверителят ми неимуществени вреди - болки и страдания,
1
както и с икономическите условия в страната към момента на увредата, а също и с
практиката на съдилищата в страната и конкретно тази на ВКС по аналогични случаи. В
тази връзка твърди, че съдът е взел предвид повечето от установените чрез разпита на
свидетелите-очевидци, медицинските документи и експертизата факти от обективната
действителност по претьрпяни страдания от ищеца, но не ги е оценил правилно съгласно
принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД. Твърди, че обема, продължителността и
интензитета на търпуните болки и страдания, които не са по-малки като продължителност,
както и ограничения, от счупване на бедрена или подбедрена кост, налагат определяне на
дължимото се обезщетение в размер на 6о ооолв., от които да бъдат присъдени
претендираните в пълен обем 50 000лв. С оглед на изложеното моли съда да отмени
атакуваното решение в отхвърлителната част и вместо него се постанови ново, с което да му
се присъдят още 39 000 лв. Претендира и разноски.
Ответникът по въззивната жалба ЗК „Лев инс“ АД оспорва жалбата. Твърди, че
в съответствие с представените и приети по делото доказателства съдът правилно е
определил размера на дължимото от застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователно обезщетение по повод
настъпилото на 10.05.2021 г. пътнотранспортно произшествие, поради което твърди, че са
изцяло неоснователни твърденията на въззивника, изложени във въззивната жалба за
неправилност на постановения съдебен акт. Твърди, че в хода на първоинстанционното
производство по безспорен начин бяха доказани вида, степента и тежестта на получените от
ищеца увреждания, чието обезщетяване се претендира, както и че съдът в цялост е обсъдил
всички представени по делото доказателства и въз основа на тях е формирал
законосъобразни и правилни изводи относно обстоятелствата, свързани с непозволеното
увреждане и с дължимото справедливо обезщетение. Твърди, че в решението правилно е
приложена нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и определеното
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени от ищеца болки и
страдания вследствие причинените му телесни увреждания, в размер на 11 000 лв.,
съответства на приниипа за справедливост и на постоянната съдебна и застрахователна
практика.Ето защо моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение
депозираната въззивна жалба, като неоснователна, и да се потвърди решението, като
правилно и законосъобразно, като претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение
за въззивна инстанция.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 147
от 17.06.2024 г., постановено по гр. д. № 355/23 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд,
Гражданско отделение, че съдът е осъдил Застрахователна компания „Лев Инс“АД да
заплати на М. М. С. сумата 11 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
същия неимуществени вреди (страдания) в резултат на телесни увреждания - фрактури на
три предно- ходилни (метатарзиални кости) на ходилото на левия крак – 2 -3 -4,
кръвонасядания по шията и лявата половина на гърдите: кръвонасядания и охлузвания по
дясна предмишница, двете колена и подбедрица следствие на ПТП, станало на 0.05.2021 г. в
района на гр.Кюстендил, при управление на МПС по отношение на който към момента на
2
инцидента е съществувал валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ сключен
с ответното дружество, ведно със законната лихва, върху тази сума, считано от 19.01.2022 г.
до окончателното изплащане, сумата 1 900 лв., представляваща обезщетение за причинени
на ищеца, следствие на същия инцидент имуществени вреди, изразяващи се в повреждането
му, до пълна невъзможност за ползване на собственият му, лек автомобил „Хонда Сивик“, с
рег.№ ********, ведно със законната лихва, върху сумата, считано от 19.01.2022 г. до
окончателното изплащане и сума 213.50 лв., представляваща причинена вреда на ищеца от
инцидента, изразяваща се в стойността на средствата, които е заплатил за медицински
консумативи и прегледи, ведно със законната лихва, върху тази сума, считано от 19.01.2022 г.
до окончателното изплащане, като разликите от присъдените суми, т.е над 10 000 лв. - до 50
000 лв., претендирана частично от 60 000 лв., над 1 900 до 5 000 лв. и над 213.50 лв. до 220
лв., ведно със законната лихва е отхвърлил като неоснователни; осъдил е Застрахователна
компания „Лев Инс“АД да заплати на М. М. С. разноски за производството, възлизащи на
180.82 лв.; осъдил е Застрахователна компания „Лев инс“ АД да заплати по сметка на
Кюстендилския окръжен съд дължимата държавна такса, възлизаща на 532.50 лв. и е осъдил
М. М. С. да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“АД разноски за производството,
възлизащи на 381.26 лв.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че с решение № 148 от 17.06.2024 г., постановено гр. д. № 355/23 г. по описа на
Кюстендилски окръжен съд, Гражданско отделение, че съдът е допуснал поправка на
очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 147/17.06.2024 г., в частта, където
се сочи дата на настъпване на застрахователното събитие, която вместо „'0.05.2021 г.“ да се
чете „10.05.2021 г.“.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
с определение № 510 от 09.08.24 г., постановено гр. д. № 355/23 г. по описа на Кюстендилски
окръжен съд, Гражданско отделение, че съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа
грешка в мотивите и диспозитива на постановеното решение № 147/17.06.2024 г., в частта,
относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди, където вместо 10 000 лв. сумата
да се чете 11 000 лв.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че с решение № 64/22.03.2022 г., постановено от Кюстендилски районен съд по н. д. №
20221520200119 обвиняемият М. Х. С. е признат за виновен, в това, че на 10.05.2021 г., на
път 6202, км 5+ 600, в посока с. Богослов, общ. Кюстендил, при управление на МПС -
собственият си лек автомобил, марка „Сузуки“, модел „Балено“, с ДК № ********, е
нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно чл. 8, ал. 1 ЗДвП, като вочач на МПС не
е използвал дясна половина на пътя по посока на движението си, чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като
водач на МПС е бил длъжен при избиране на скоростта на движение да се съобрази с
атмосферните условия, с релефа на местността, с конкретните условия на видимост, за да
бъде в състояние да спре пред всяко видимо препятствие, като вочач на МПС е бил длъжен
да намали скоростта и в случай на необподимост да спре, когато възникне опасност за
движението и с това, по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М. М. С.,
водач на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, с ДК № ********, изразяваща се във
фрактури на три предноходилни (метатарзиални) кости на ходилото на левия крак,
3
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, като на
основание чл. 78 НК М. Х. С. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.
Не се спори, а се установява и от представеният по делото лист за преглед на
пациент № 8 379/10.05.2021г. е, че на 10.05.2021 г. ищецът е прегледан, като в листа е
отразена диагноза, контузия на ляво стъпало, фрактура на метатарзални кости в ляво. В
представеното по делото медицинско свидетелство 32/21 е отразено, че след извършените
прегледи са констатирани фрактура на три предноходилни кости на ляв крак - 2, 3 и 4-та,
кръвонасядания и охлузвания на тялото и крайниците, като е посочено, че тези увреждания е
възможно да са били получени по начин съобщен от пострадалия, като същите са причинили
трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник - 11.05.2021 г.
От заключението на допуснатата и изслушана в съдебно заседание СМЕ се
установява, че описаните травматични увреждания са причинени от действие на твърди,
тъпи предмети (по механизма на удар или натиск с или върху такива) и отговарят да са
получени по време и начин, за който се съобщава - при автомобилна травма на водач на лек
автомобил, при сблъсък с друг лек автомобил (от удара на пострадалия в прибори за
управление и части от вътрешността на автомобилното купе). В заключението си вещото
лице е отразило, че при ПТП пострадалия е получил фрактури на три предно- ходилни
(метатарзиални кости) на ходилото на левия крак – 2 - 3 - 4, кръвонасядания по шията и
лявата половина на гърдите, кръвонасядания и охлузвания по дясна предмишница, двете
колена и подбедрица. В резултат на уврежданията са се получили отоци (подуване) в
ударените крайници, с наличие на силни болки при палпация (пипане) в същите области.
Вещото лице твърди, че движенията в съседните стави са болезнени и ограничени в
крайните степени, както и че увредите са съпроводени със силни болки, при пипане и опит
за стъпване, и движение на крайници. Вещото лице твърди, че в началото, болките били с
голям интензитет, като след поставяне на гипсова имобилизация на лявото стъпало и
постепенно с времето тези болки започнали да намаляват. Фрактурите на трите
предноходилни кости станали причина за трайно затрудняване движенията на левия долен
крайник на пострадалия, като останалите описани увреждания му причинили болки и
страдания. Вещото лице твърди, че средния период за пълно възстановяване на фрактурите
получени при процесното ПТП е за около 3-4 месеца, възстановяване на нарушената
функция на крайника и 7-8 месеца за пълно възстановяване целостта на счупените кости,
като за останалите мекотъканни увреждания средният срок за възстановяване е определен на
2- 3 седмици. Вещото лице твърди, че извършените разходи за такси и медицински
консумативи, са необходима част от лечението. В открито съдебно заседание вещото лице
пояснява, че периодът през който увреденият крак от фрактурата е бил имобилиризан за този
вид фрактури с трите кости на стъпалото е 40 дни - средния период, през който се носи
имобилизация. Въпросните кости, намиращи се в областта между глезена и пръстите на
краката, основни носещи кости на стъпалата. Твърди, че срокът за пълно възстановяване е
определен на по - дълъг от този на имобилизация пълно възстановяване за срок от 6-8
4
месеца, за да могат костите да сраснат напълно, без да се налага наместване. Вещото лице
твърди, че след възстановяване на костта, след 8- мия месец включително и към настоящия
момент, при влошаване на времето или при натоварване на крайника, могат да предизвикат
болка, възможно както при по- голямо натоварване, така и при промяна на времето.
В показанията си разпитаните по делото свидетели К. Б. и И. И., първият
приятел на пострадалия, а вторият негова приятелка твърдят, че са виждали неговото ляво
ходило, което е било с поставена гипсова имобилизация, а впоследствие свидетелят Б.
говори за“ ортеза“- пластмасова отливка. Твърдят, че М. не можел да стъпва с болния крак,
използвал патерици, поне около месец, а след като оставил патериците, внимавал как стъпва
с наранения крак, оплаквал се от болки. Твърдят, че травмата станала причина да престане да
играе футбол, а при посещенията си на фитнес, станал много предпазлив. Твърдят, че не са
забелязали проблеми в походката, а ищецът се оплаквал от дискомфорт при разваляне на
времето и от болки в кръста след работа, като фризьор. Твърдят, че се оплакал, че била
нарушена стойката му. В показанията си свидетелката И. твърди, че М. бил обездвижен за
около 40 дни, през деня бил на легло, придвижвал се с патерици, нямал социален живот,
престанал да работи, да спортува, да излиза, защото бил възпрепятстван. Придвижвал се с
патерици само в рамките на дома, а тя полагала гриже за него, тъй като живеели заедно в
нейното жилище. Свидетелката твърди, че според нея три пръста на ляво ходило били
счупени, били пукнати множество костици, пръстите му били посинели, като в резултат на
това левият му крак бил отслабнал значително. Твърдят, че ищецът изпитвал неудобства при
къпане, за да не намокри гипса, като около 3-4 месеца изминали, за да се върне към нормален
начин на живот - да може да излиза по - свободно, да спре да пие силни обезболяващи.
Твърдят, че при ходене, натоварване, стоене прав усещал болка в травмирания крайник, а
същият се оплаквал от болка при стоене прав, усещал болка в травмирания крайник, затова
му било препоръчано да престане да спортува - риболов, сърсофт, сноуброд. Твърдят, че
имал хематоми по тялото, на ключицата, а автомобилът му бил увреден тотално. Твърдят, че
заради болката в кръста доста време накуцвал, а свидетелката И. твърди, че е била
променена походката му, силно изявено за период от около 4 - 5 месеца.
От заключението на назначената и ислушана пред първоинстанционния съд
СТЕ се установява, че лекия автомобил, управляван от ищеца (Хонда Сивик), оценено по
реда на Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължително застраховане по чл. 249, т. 1 и т. 2 от
Кодекса за застраховане и за метода на уреждане на претенциите, има стойност, както
следва: 2 530 лв. според възрастта на автомобила над 15 години, а при тотална щета – 1 900
лв., като запазените части, които биха могли да бъдат ползвани като употребявани резервни
части са на стойност от 630 лв.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че за медицински преглед ищецът е заплатил 50 лв., а за ортеза за глезен - 163.50 лв.
Не е спорно между страните, че за управлявания от делинквента автомобил
„Сузуки Балено“ е съществувала валидна застраховка, гражданска при ответника, към
момента на настъпването на ПТП.
5
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
от ищеца уточнения същият е предявил обективно съединени, при условията на
кумулативното обективно съединяване искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 50 000 лв., част от общо претендирана сума в размер на 60 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания и за сумата от 5
000 лв., частично от общо претендирана сума в размер на 10 000 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от унищожения автомобил, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 19.01.2022 г. до окончателното издължаване, както и за сумата от
220 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за
медицински пособия, ведно със законната лихва, от 19.01.2022 г. до окончателното
изплащане.
С атакуваното решение № 147 от 17.06.2024 г., постановено по гр. д. № 355/23
г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, Гражданско отделение, съдът е осъдил
Застрахователна компания „Лев Инс“АД да заплати на М. М. С. сумата 11 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от същия неимуществени вреди (страдания) в
резултат на телесни увреждания - фрактури на три предно- ходилни (метатарзиални кости)
на ходилото на левия крак – 2 -3 -4, кръвонасядания по шията и лявата половина на гърдите:
кръвонасядания и охлузвания по дясна предмишница, двете колена и подбедрица следствие
на ПТП, станало на 10.05.2021 г. в района на гр.Кюстендил, при управление на МПС по
отношение на който към момента на инцидента е съществувал валиден договор за
застраховка „гражданска отговорност“ сключен с ответното дружество, ведно със законната
лихва, върху тази сума, считано от 19.01.2022 г. до окончателното изплащане, сумата 1 900
лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца, следствие на същия инцидент
имуществени вреди, изразяващи се в повреждането му, до пълна невъзможност за ползване
на собственият му, лек автомобил „Хонда Сивик“, с рег.№ ********, ведно със законната
лихва, върху сумата, считано от 19.01.2022 г. до окончателното изплащане и сума 213.50 лв.,
представляваща причинена вреда на ищеца от инцидента, изразяваща се в стойността на
средствата, които е заплатил за медицински консумативи и прегледи, ведно със законната
лихва, върху тази сума, считано от 19.01.2022 г. до окончателното изплащане, като разликите
от присъдените суми, т.е над 10 000 лв. - до 50 000 лв., претендирана частично от 60 000 лв.,
над 1 900 до 5 000 лв. и над 213.50 лв. до 220 лв., ведно със законната лихва е отхвърлил
като неоснователни; осъдил е Застрахователна компания „Лев Инс“АД да заплати на М. М.
С. разноски за производството, възлизащи на 180.82 лв.; осъдил е Застрахователна компания
„Лев инс“ АД да заплати по сметка на Кюстендилския окръжен съд дължимата държавна
такса, възлизаща на 532.50 лв. и е осъдил М. М. С. да заплати на Застрахователна компания
„Лев Инс“АД разноски за производството, възлизащи на 381.26 лв.
Решението е обжалвано само в частта относно отхвърленият иск за
неимуществени вреди над присъдената сума от 11 000 лв. до претендирания размер от
50 000 лв., поради което в останалата част същото е влязло в сила.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба съдът намира,
че като подадена в установения срок, от легитимирани лица и срещу подлежащ на въззивен
контрол съдебен акт същата е процесуално допустима. Атакуваното решение е валидно и
допустимо. Разгледана по същество същата е частично основателна по следните
съображения:
Наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение са
свързани с твърдението, че решението е незаконосъобразно и неправилно, като в тази връзка
са оспорени изводите на съда по отношение на размера на обезщетението, което ще
репарира неимуществени вреди. Така въведените с въззивната жалба твърдения за
незаконосъобразност на атакуваното решение, настоящият състав намира за частично
основателни, по следните съображения:
Практиката на Върховния касационен съд по приложението на нормата на чл.
6
269 ГПК безпротиворечиво приема, че въззивната инстанция дължи проверка за валидността
на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му
единствено на въведените в жалбата основания и при съобразяване правилното приложение
на императивните материалноправни норми. Същата е обективирана в решение № 202 от
31.10.2018 г., постановено по т. д. № 57/18 г., по описа на Т. К., І Т. О. на ВКС и др. като
приема, че въззивният съд не следва да се произнася по въпрос, за който не е сезиран във
въззивната жалба и който не е спорен между страните, без да са налице изключения за
служебно действие на съда по приложение на императивна материалноправна норма, без да
са налице изключенията на т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по отношение защита на
права на частноправни субекти или публичен интерес, за които съдът следи служебно. Тази
служебно известна на настоящия състав и се споделя, поради което въззивния съд следва да
се произнесе само по отношение на определения размер на обезщетението за
неимуществени вреди.
Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя
на делинквента по прекия иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ), респ. чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.), е уредено в съотношение на алтернативност с деликтното право на
пострадалия по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) срещу носителя на
гражданската отговорност. Съобразно разясненията, дадени в т. 1 от тълкувателно решение
№ 2/6.06.2012 г., по тълкувателно дело № 1/2010 г. на ВКС, ОСТК, прякото и деликтното
право на пострадалия възникват едновременно с общи елементи в пораждащия ги
фактически състав, съществуват успоредно като конкуриращи се права и се погасяват в един
и същи момент, но след окончателното удовлетворяване на увреденото лице. Въпрос на
преценка на носителя на тези права е от кого да потърси репариране на претърпените вреди (
ТР № 1 от 30.01.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г., ОСГТК на ВКС).
Успешното провеждане на преките искове на пострадалите срещу
застрахователя на деликвента се предпоставят от установяването в процеса, при условията
на пълното и главно доказване на следните предпоставки: наличието на застрахователно
правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на
увреждането в качеството на застрахован, както и кумулативните елементи от сложния
фактически състав на непозволеното увреждане, посочени в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД - действия или бездействия, които са противоправни, наличието на вреда за ищеца,
причинна връзка между вредата и противоправните действия и вина, която се предполага.
По делото безспорно се установява, че към датата на настъпване на ПТП е
налице валидно застрахователно правоотношение, основано на сключените между ответника
и водача на лекия автомобил застраховка „Гражданснка отговорност“. Не се спори и по
отношение на настъпването на вредоносното деяние, резултат от противоправните действия
на виновния водач. Спорно пред настоящата инстанция е размера на обезщетението, което
ще репарира вредите.
По отношение на наведените твърдения за незаконосъобразност на
атакуваното решение в частта, в която съдът е определил размера на обезщетението, което е
необходимо да репарира вредите съдът намира, че наведените от въззивника ответник
доводи са частично основателни. Съгласно задължителните указания по приложението на
закона, обективирани ППВС № 4/1968 г., както и трайната практика на ВКС, обективирана в
решение № 83/06.07.2009 г., постановено по т. д. № 795/08 г., решение № 158/28.12.2011 г.,
постановено по т. д № 157/11 г. по описа на ВКС, Т. К., I т. о., решение № 66/03.07.2012 г.
постановено по т. д. № 619/11 г., по описа на ВКС, Т. К., II т.о., решение № 124/11.11.2010 г.,
постановено по т. д. № 708/09 г. по описа на ВКС, Т. К., II т. о., решение № 749/05.12.2008 г.,
постановено по т. д. № 387/08 г. по описа на ВКС, Т. К., II т. о., решение № 25/17.03.2010 г.,
постановено по т. д. № 211/09 г., по описа на ВКС, Т. К., II т.о.,решение № 206/12.03.2010 г.,
постановено по т. д. № 35/09 г. по описа на ВКС, Т. К., II т.о., решение № 1/26.03.2012 г.,
постановено по т. д. № 299/11 г. по описа на ВКС, Т. К., ІІ т.о., решение № 95/24.10.2012 г.,
постановено по т. д. № 916/11 г. по описа на ВКС, Т. К., І т.о. и други, понятието
"справедливост" не е абстрактно, а винаги изисква преценката на обективно съществуващи
7
конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания може да са свързани с начина на
извършване, характера на увреждането, продължителността на възстановяването,
интензитета и продължителността на болките, ежедневните неудобства и психологическите
страдания, наличието на трайни физически и психически последици. Посочените
обстоятелства, както и редица други следва да бъдат обсъдени от съда в тяхната съвкупност,
като се прецени и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
самото общество, обусловено от икономическите условия в страната, проявление на които са
и лимитите на отговорността на застрахователите. Принципът на справедливост при
възмездяване на претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди налага съдът
при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на
общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства,
обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания.
При определяне на размера на обезщетението настоящият състав се съобразява
с получените травматични увреждания, изразяващи се във фрактури на три предно- ходилни
(метатарзиални кости) на ходилото на левия крак – 2 -3 -4, кръвонасядания по шията и
лявата половина на гърдите: кръвонасядания и охлузвания по дясна предмишница, двете
колена и подбедрица. Така описаните травматични увреждания се възстановят за период от
около 3-4 месеца, а възстановяването на нарушената функция на крайника, като около 7-8
месеца са необходими за пълно възстановяване целостта на счупените кости, като за
останалите мекотъканни увреждания средният срок за възстановяване е 2- 3 седмици. През
този описан период на възстановяване ищецът е изпитвал силни болки и множество
страдания, както и трайно затруднение при движенията. Едновременно с това следва да се
вземе предвид, че след зарастването на счупените кости, последиците не могат да отшумят
изцяло, като оплакванията в бъдеще могат да бъдат провокирани при натоварване на крака,
промяна на времето при по- ниски температури, които могат да бъдат провокирани от
физическо натоварване, както и че вещото лице не е констатирало наличие на ограничени
движения.
Така описаните травматични увреждания, както и прогнозата за пълно
възстановяване, съпоставени с другите събрани по делото доказателства (свидетелските
показания), от които се установява, че ищецът не можел да се грижи за себе си и имал нужда
от чужда помощ в продължение на около 3-4 месеца. Не на последно място следва да се
вземе предвид лишаването от възможност да полага труд, както и наличието на
подобряване на неговото физиологично състояние, но и възможните остатъчни болки при
промяна на времето и психическите изживявания, при излизане от дома. При определяне на
размера на обезщетението следва да се съобрази трудоспособната възраст на пострадалия,
както и обществено икономическите условия и лимитите на застрахователните покрития
към датата на настъпване на на вредите. Съобразявайки гореизложените обстоятелства,
както и заключението на съдебномедицинската експертиза за пълното възстановяване на
пострадалия и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица (чл. 492, т. 1 КЗ в редакцията, ДВ, бр.
102/2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), съставляващи отражение на обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на процесното ПТП - 10.05.2021 г.,
настоящият състав приема, че към датата на увреждането справедливото по смисъла на чл.
52 ЗЗД обезщетение е в размер на сумата от 20 000 лв.
8
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че атакуваното решение е
неправилно и незаконосъобразно в частта в която съдът е отхвърлил предявеният иск за
сумата над присъдения размер от 11 000 лв. до сумата от 20 000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди, поради което в тази част атакуваното решение следва да се отмени и
ответникът се осъди да заплати на ищеца сумата от 9 000 лв. В останалата част атакуваното
решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По отношение на направените изявления за присъждане на разноски съдът
намира следното:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция съдът намира, че се
дължат разноски на страните. Въззивникът не е направил искане за присъждане на такива.
На ответника по въззивната жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв.
По отношение на направеното искане за присъждане на разноски в първоинстанционното
производство съдът намира, че същото е основателно. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 720 лв., предвид релевираното възражение за прекомерност.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 147 от 17.06.2024 г., постановено по гр. д. № 355/23 г. по описа на
Кюстендилски окръжен съд, Гражданско отделение, поправено с с решение № 148 от
17.06.2024 г., постановено гр. д. № 355/23 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд,
Гражданско отделение и определение № 510 от 09.08.24 г., постановено гр. д. № 355/23 г. по
описа на Кюстендилски окръжен съд, Гражданско отделение, в частта в която съдът е
отхвърлил предявеният иск за неимуществени вреди над присъдения размер от 11 000 лв. до
сумата от 20 000 лв. като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на
М. М. С., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. ”***“ № **, ет. *, сумата от 9 000 (девет
хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП,
станало на 10.05.2021 г. в района на гр.Кюстендил, ведно със законната лихва, върху тази
сума, считано от 19.01.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на М. М. С., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ул. ”***“ № **, ет. *, сумата от 720 (седемстотин и двадесет) лв.,
представляваща разноски пред първоинстанционния съд, на основание чл. 78 от ГПК.
ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. ”***“ № **, ет. * да
заплати на ЗК „Лев Инс“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. “Симеоновско шосе“ № 67А скумата от 200 (двеста) лв, представляваща
разноски в настоящето производство.
Потвърждава решение № 147 от 17.06.2024 г., постановено по гр. д. № 355/23
г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, Гражданско отделение, в останалата обжалвана
част, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл. 280 от ГПК.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10