Р Е Ш Е Н И Е №

 

            гр. София, 13.02.2019г.

                                              

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на петнадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка И. като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 994 по описа за 2017г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) и  чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „Т.Ф.“ ЕООД твърди, че на 05.08.2014г. между страните е била сключена застраховка „Индустриален пожар“ – полица № 145950000451225, с която е било застраховано имущество, намиращо се в мидена ферма „Т.С.“ за отглеждане на култивирана черноморска мида, находяща се в акваторията на Черно море, в район североизточно от нос „Св. Агалина“, в землището на гр. Созопол, на 675 м от брега навътре в акваторията, а именно 60 броя дълги линии, 4 броя сигнални буйове, 4 броя парашути и машини, както и съоръжения за плаваща самоходна платформа за обслужване на мидената ферма, разположени на брега. Застраховката е била сключена за период от 12 месеца, като дължимата застрахователна премия в размер на 4 934. 72 лева е била заплатена еднократно.

На 25.10.2014г. е настъпило застрахователно събитие - бурен север-североизточен вятър на територията на гр. Созопол, довел до буря в Черно море и по-конкретно в акваторията на мидената ферма, в резултат на което са били причинени имуществени вреди на застрахованото имущество, собственост на ищеца – колекторно въже (космато) дълго 80 км на стойност 152 000 лева, въже ф.28 мм, дълго 14 км, на стойност 95 200 лева, въже ф.10 мм, дълго 16 км, на стойност 12 000 лева, въже ф.10 мм, дълго 3 км, на стойност 2 250 лева, бракувани шамандури – 342 броя на обща стойност 71 820 лева и поправени шамандури – 176 броя на обща стойност 21 120 лева.

От ищеца са били предприети всички необходими действия за ограничаване на вредите, както и се е опитал да възстанови, доколкото е възможно, увреденото имущество с цел възобновяване на функциите на мидената ферма. 

След уведомяване на ответника е била образувана щета с № 12014080100045/27.10.2014г. и извършени няколко огледа. На ответника са били предоставени всички необходими документи за ликвидация на щетата, удостоверяващи настъпването на застрахователното събитие, както и вида и размера на причинените вреди. Била е изпратена и отделна покана за изпълнение на задълженията и  за произнасяне по щетата. От ответника е бил изправен бланкетен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

Предвид отказа на ответника да заплати дължимото обезщетение, ищецът е поискал  от съда да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 40 000 лева, част от общо дължимото застрахователно обезщетение в размер на 354 390 лева, и 10 000 лева част от общо дължимата мораторна лихва в размер на 42 610 лева, за период от 06.11.2015г., датата, от която ответникът е изпаднал в забава, до датата на исковата молба (14.03.2017г.), както и да заплати законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане, с разноските по делото.      

В хода на делото (с молба от 20.10.2017г.) е било поискано и допуснато увеличение на главницата  – искът по чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) е бил увеличен със сумата от 314 390 лева  до пълния размер от 354 390 лева.

Ответникът „З.А.Д.„А.““ АД оспорва исковете. Възразява по активната материалноправна легитимация на ищеца по застрахователния договор – бенефициер е ДФ“З.“ и той е легитимиран да получи застрахователно обезщетение, ако такова се дължи. Ответникът оспорва наличието на покрит застрахователен риск, съответно настъпването на събитие, имащо качеството „застрахователно“ и покрито по условията на застрахователния договор. Ответникът не се е съгласил да покрива рискове по клауза Б4 – действие на подпочвени води или морски вълни, от които са причинени уврежданията. Съоръжението не се е намирало и на брега (т. 83 от Общите условия). Принципно застрахователите, осъществяващи дейност по общо застраховане на българския застрахователен пазар не покриват рисковете, свързани с въздействието на морски вълни върху обекти, разположени в акваторията на Черно море, поради специфичните  хидро-метеорологични характеристики на вълнообразуване в това море, водещи до значителни затруднения при изготвянето на проекти за изграждане на стационарни морски обекти и спазване на съответните технически правила за щурмоустойчивост. Не е била налице буря, която да е причинила вредите. Естеството на този покрит риск (т. 77 от Общите условия) не обхваща въздействието на морските вълни върху съоръжението. Ответникът оспорва дължимостта на застрахователното обезщетение поради наличието на съзнателно неточно обявяване на информация и обстоятелства относно конструкцията на съоръжението. Конструкцията не е била железобетонна, а плаваща от въжено-колекторен тип (чл. 189 от КЗ (отм.)). При тези обстоятелства застрахователят не би сключил договорът. Налице са изключени рискове по т.10.8 от Общите условия – съоръжението не е било изградено съобразно приложимите технически норми, поради което то е било непригодно да съхрани конструктивната си цялост при подобни екстремни метеорологични събития; т.10.10 от Общите условия – съоръжението не е било експлоатирано с грижата на добрия търговец; т.10.14 от Общите условия – укрепващите елементи на съоръжението не са осигурявали адекватна щурмоустойчивост, включително и поради скрити дефекти и проектантска грешка, както е бил налице и е изключен риск по т. 10.21. Налице е и неизпълнение на задължения по застрахователния договор, които са значителни с оглед интереса на застрахователя – т. 50.1 от Общите условия – съоръжението не е било поддържано в изправност и т. 50.2 от Общите условия – от пускане на съоръжението в експлоатация - не са били спазвани изискванията за експлоатация и безопасност. Евентуално всички неизпълнени задължения  обуславят редукция на претендираното застрахователно обезщетение с не по-малко от 80% от размера на претендираните вреди. Ответникът възразява още, че ищцовото дружество не е претърпяло вреди под формата на претърпяна загуба, тъй като не е заплащало съоръжението – то е било реализирано чрез предоставянето на безвъзмездна финансова помощ чрез субсидия от ЕС и държавния бюджет. Оспорват се твърденията за увредени въжета и шамандури като вид и количество. Искът се оспорват и по размер поради това, че застрахователното обезщетение може да е в размер на действителната стойност на вредите към датата на събитието – с отчитане на амортизация и естествено овехтяване. Ответникът оспорва и да е изпадал в забава при представяне на всички необходими документи за заплащане на застрахователно обезщетение. Не е представен  технически проект на фермата, което е и основание за отказ за плащане по чл. 211, т. 2 от КЗ (отм.). Не се оспорва сключването на застрахователния договор между страните по делото.

Ответникът също претендира направените по делото разноски.

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

По предявените искове

Ищецът е собственик плаващо хидротехническо съоръжение – мидена ферма, находяща се в акваторията на Черно море (вътрешни водни води), район североизточно от нос “Св. Агалина“, в землището на гр. Созопол, с ЕКАТТЕ 67800, община Созопол, област Бургас, с обща площ от 509 945 кв.м.  

Обектът, състоящ се от 60 дълги линии (двойни, инсталирани в рамките на водно поле, при което е култивирана морска мида), сигнални буйове и съоръжения за установяване на котвите (парашути),  е бил изграден съгласно Договор № ТФ-АФ/2012-01 от 07.05.2012г., сключен между ищеца и „А.“ ООД, въз основа на изготвен технологичен проект от „Б.Е.“ ЕООД.

За обекта е имало издадено Разрешително № 2236 0014/26.10.2011г. за ползване на воден обект на директора на Басейнова дирекция за управление ***, изменено с Решение № 901/23.02.2012г., съгласно Закона за водите, както и ищецът е бил регистриран като лице, което развъжда и отглежда риба и други водни организми по чл. 25 и чл. 25а от  Закона за рибарството и аквакултурите (удостоверение № 687/01.02.2013г.).  В този смисъл е удостоверение изх. № 9400-13803 от 25.10.2017г. на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури по делото.  

Изграждането на мидената ферма е  било с финансиране от Европейския фонд по рибарство за програмен период 2007-2013г. по Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ на Р. България, Технологичен проект „Изграждане и оборудване на мидена ферма за отглеждане на култивирана черноморска мида“: име на проекта „ТрансСозопол“ - Договор рег. № 73/18.04.2012г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 2.1“Производствени инвестиции в аквакултурата“ по приоритетна ос № 2“Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура“). Съгласно клаузата на чл. 15 от договора, ищецът – ползвател е бил длъжен да  сключи и да поддържа валидна застраховка на имуществото, предмет на подпомагане, на неговата действителна стойност. Договорът е следвало да бъде сключен в полза на Д.Ф.„З.“ – Разплащателна агенция, като при пълна щета на застрахованото имущество в резултат на събитие, покрито по условията на договора за застраховка, застрахователят е изплащал обезщетение на ДФЗ-РА до размера на получената безвъзмездна  финансова помощ, а при частично погиване на застрахованото имущество, обезщетението се е изплащало на ищеца (чл. 16 от договора). При настъпване на частична щета, ищецът е дължал възстановяване на подпомогнатия актив и да уведоми ДФЗ-РА при привеждането му във функционално състояния (чл. 18). Застраховката е следвало да покрива и рискът буря или ураган (чл. 23).        

Обектът е бил пуснат в експлоатация на 17.06.2013г.

За обстоятелствата по делото са представени документите по изграждане и пускане в експлоатация на мидената ферма.

На 05.08.2014г. между ищеца, като застрахован, и ответника – застраховател, е бил сключен договор за имуществено застраховане с формата на застрахователна полица „Индустриален пожар“ № 145950000451225, с предмет фермата за култивиране на черна мида – 60 бр. дълги линии, 4 броя сигнални буйове и 4 броя парашути – по опис, както и машини и съоръжения за плаваща самоходна платформа за обслужване на мидената ферма, разположени на брега, при покрити рискове, освен другото, буря (клауза Б1).  

Застраховката е била със срок от 12 месеца – от 00.00 часа на 06.08.2014г. до 24.00 часа на 05.08.2015г.

Застрахователната премия по застрахователния договор е била в размер на 4 934. 72 лева и е била платена.      

Специалните условия по застраховката са били описани в Добавък 1, както и като други условия е било посочено, че застрахователната полица се издава в полза на ДФЗ-РА.

Съгласно Добавък № 1, застрахователят се е задължавал да обезщети застрахования за пълна загуба или  частично увреждане на застрахованото имущество, намиращо се в българските териториални води на Черно море, в резултат на застрахователен риск, договорен в застрахователната полица (т. 1). Застрахователят не е покривал щети в резултат на  неспазване на предвидените за застрахованите съоръжения нормативни и технологични изисквания за работа (т. 3.1), овехтяване, износване, загниване, корозия и други подобни, дължащи се на нормални действия на вълните и ветровете (т. 3.2), както и действия на мини, торпеда, бомби и други военни оръжия (3.3).  Също съгласно добавъка, в случай на настъпване на застрахователно събитие, обезщетението се е изплащало – при пълна щета на застрахованото имущество – на ДФ“З.“ – Разплащателна агенция, до размера на получената безвъзмездна финансова помощ (т. 4.1), а при частично погиване на застрахованото имущество – на застрахования (ползвателя на помощта) – „Т.Ф.“ ЕООД. Всички останали условия по застрахователната полица са оставали непроменени.   

Съгласно клаузите на Общите условия за застраховка „Индустриален пожар“, застрахователят е осигурявал застрахователно покритие срещу рискове включително клауза Б1 – буря (т. 7.2) и клауза Б4 – действие на подпочвени води или морски вълни. В т. 77 бурята е била дефинирана като природно явление, при което вятърът е със скорост над 15 м/сек., като разрушителното действие на бурята се изразява в чупене на клони на дървета, събаряне на комини, керемиди, капаци от покриви на сгради и постройки, изкореняване на дървета, а в морето причинява силно вълнение. Покривали са се вредите, изразяващи се в механично увреждане на застрахованото имущество. В т. 83 морските вълни са били дефинирани като подвижно и непрекъснато сменящо се състояние на водни маси, предизвикано от вятър, колебания в атмосферното налягане, приливи и отливи, подводни земетресения или вулканични изригвания. Не са се покривали вреди върху имущества, намиращи се н българските териториални води (т. 83.1). Съгласно общите изключения, застрахователят не е покривал вреди, настъпили в резултат на нарушени строително-технически и противопожарни норми, изисквания, правилници и стандарти, строителни дефекти и недостатъци, нарушение на строителните технологии, инструкции за експлоатация, некачествен монтаж и ремонт, недостатъчна или неправилна поддръжка, просмукване на влага в резултат на неотстранени повреди по конструкции, съоръжения и инсталации, вътрешни архитектурни строителни промени, извършени в нарушение на нормативните изисквания, неотстранени повреди от по-рано настъпили събития (10.8),   неспазване на утвърдени технологии и стандарти, неправилна експлоатация, неправилно или безстопанствено съхранение, липса на подходяща квалификация на персонала (т.10.10), корозия, фабричен или скрит дефект, механични смушения, употреба на  неподходящи материали, лошо изпълнение, технологичен брак, проектантска грешка, амортизация, износване на части  (т. 10.14), грешки или дефекти в проектирането, материалите, изработването или грешки в технологичния процес (т. 10.21).     През срока на застраховката застрахованият е бил длъжен да поддържа застрахованото имущество в изправност и да го стопанисва с грижата на добър стопанин (т. 50.1), както и да спазва утвърдените изисквания и указания за съхранение, експлоатация и безопасност, както и да изпълнява предписанията на компетентните органи и на застрахователя относно застрахованото имущество (т. 50.2). Застрахователното обезщетение е било до действителния размер на вредата, претърпяна от застрахования към датата на настъпване на застрахователното събитие (т. 57). Действителният размер на вредата се е определял чрез предвиждане на необходимите разходи за труд, материали, механизация и начисления за извършване на ремонт, т.е. за възстановяване на имуществото в състоянието, в което е било към датата на настъпване на застрахователното събитие или чрез процентна обезценка на имущества, които не могат да се ремонтират (т. 58). При частично увреждане на застрахованото имущество, действителният размер на вредата се е определял чрез експертна оценка на вещо лице (т. 59.1) или въз основа на представена от застрахования ясна, изчерпателна и обоснована документация за работите по отстраняване на вредите, след предваритено одобряване от застрахователя (т. 59.2).  Застрахователят е изплащал или отказвал  изплащането на застрахователно обезщетение в срок до 15 дни, а при възстановяване в натура – в срок до 45 дни, който е започвал да тече от деня, в който застрахованият е допуснал застрахователя да огледа увреденото имущество и е представил всички поискани му документи и данни, необходими за установяване на вредите по основание и размер (т. 65). Застрахователното обезщетение се е изплащало на застрахования, ако е собственик, на трето ползващо се лице, посочено в полицата или на трето лице, посочено в нотариално заверено пълномощно от собственика на застрахованото имущество (т. 66).   

Изложените обстоятелства се установяват от представените по делото застрахователна полица, добавък и Общи условия застраховка „Индивидуален пожар“. Съществуването на застрахователно правоотношение между страните не е спорно по делото.

На 25.10.2014г. в района на нос „Агалина“, на гр. Созопол е имало силен северен  вятър със скорост поне 24 м/сек, причинил вълнение на морето през денонощието  от поне 5 бала, съответно 9 бала по скалата на Бофор - щорм. Обстоятелствата се установяват от представена служебна бележка от Община Созопол, писмо на Института по Метеорология и Хидрология при БАН, филиал Варна изх. № НО-114-896 от 22.05.2015г., както и от изслушаната по делото съдебна метеорологична експертиза, допълнително приложила модел на компютърно моделиране и установила, че на 25.10.2014г. за района на мидената ферма височината на вълнението е била поне 3.8 м,  като със значителна вероятност вълнението е достигнало временна височина и 6 бала (над 4.00 метра).     

В следствие на лошото време са били увредени  колекторно въже (космато) дълго 80 км,  въже ф.28 мм, дълго 14 км,  въже ф.10 мм, дълго 16 км и  въже ф.10 мм, дълго 3 км, както и напълно са били увредени 342 броя шамандури, които не са подлежали на ремонт.  176 броя шамандури са подлежали на ремонт. Щамандурите са поддържали основните (носещи) въжета UV стабилизирана пластмаса.  

Обстоятелствата се установяват като цяло от разпита на П.И., капитан на катамарана, обслужващ мидената ферма, заедно с водолаз и двама моряци,  от документите във връзка с извършеното поетапно възстановяване на съоръжението (фактури и протоколи по доставките), за което възстановяване  също е свидетелствал свидетелят, като по делото не се възразява и установява повредите и извършените възстановителни работи да са по причина, различна от събитията от 25.10.2015г.

За увредените компоненти са били платени  354 390 лева, от които 152 000 лева за колекторното въже (космато), 95 200 лева за въжето ф.28 мм, дълго 14 км, 12 000 лева за въжето ф.10 мм, дълго 16 км, 2 250 лева за  въжето ф.10 мм, дълго 3 км, 71 820 лева за напълно увредените 342 шамандури, както и 21 120 лева е била стойността на  поправката на  176 броя шамандури. Това е била и пазарната стойност на елементите.

В този смисъл е заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза (основно и допълнително заключение) на вещото лице О.Р.П.. Вещото лице е работило въз основа на издадените фактури с оферти при извършените възстановителни работи от ищеца, както и е направило самостоятелно проучване на офертни цени при производители или вносители на въжета и шамандури за цени на увредените компоненти към датата на събитието. В открито съдебно заседание на 19.12.2017г.  вещото лице е уточнило, че след като има представени фактури, които са пазарни документи за цените, може да се довери на стойностите им, както и в съдебно заседание на 22.02.2018г. е уточнило, че няма на пазара такива елементи (вещи) втора употреба.

Също съгласно заключението на вещото лице, пазарната стойност на увредените компоненти и елементи, при отчитане на тяхната експлоатационна амортизация към 25.10.2014г., е била 269 676 лева, съответно изчислени  по формула – нова възстановителна стойност минус процент на физическо изхабяване, съответно на ефективната възраст (1година, 4месеца и 8 дни) и общия експлоатационен срок от 5 години – 27.16%.

Съгласно изслушаната по делегация пред Районен съд - Варна допълнителна съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещи лица инженери – хидротехници Г.Г.В.и проф. д-р Р.З.К.,  мидената ферма е била тип конструкция лесна за монтаж и поддържа, с конструктивни материали, защитени срещу ултравиолетово лъчение и температурни колебания. Този тип конструкция е представлявало ново и модерно решение от световната практика. Отчитайки север-североизточната посока на щорма и откритостта на мидената ферма спрямо вълнението, вещите лица са заключили, че съоръжението е било изложено на директната атака на екстремални вълни. По приблизителна оценка вълновото натоварване върху конструкцията е била около 40 тон-сила, при което най-натоварените въжета са се скъсали и са поддали и от там е настъпило верижно накъсване на останалите. Точни изчислителни проверки на динамиката на съоръжението и възникващите сили не е можело да бъдат направени (техническа документация – изчисления на сили и реакции, технически или работен проект на конструкцията по делото не са представени), но вещите лица са имали забележки към проекта. Фактически в случая е била приложена практика от други държави с развито производство на аквакултури да се строят леки и евтини  съоръжения, които да се изплащат бърза и да носят печалби, като се отчита, че животът им е средно пет години, но по черноморското крайбрежие няма много удобни акватории, естествено защитени от вълнението и вятъра, което налага други проектни принципи, осигуравящи работа в условията на открито море. Въз основа на това от вещите лица е дадено заключение, че причината за уврежданията на мидената ферма са екстремно лошите метеорологични условия в района на фермата към 25.10.2014г. и вероятната непригодност на конструкцията да понесе подобни високи вълнови натоварвания.      

Съгласно изслушаното първоначално заключение на съдебно-техническата експертиза, също изпълнена от инженер хидротехник, е възможно да е имало лошо оразмеряване на съоръжението, както и в съдебно заседание на 27.09.2018г. вещото лице е уточнило, че съоръжението мидена ферма не е нормативно установено и би се касаело за изследователска дейност за поведението на въжетата в динамична среда – импулсите на морето спрямо въжетата.

След настъпване на събитието от 25.10.2014г. до ответника-застраховател е било изпратено уведомление от ищеца, при което е била образувана преписка по щета № 12014080100045/27.10.2014г. От застрахователя са били направени огледи на увреденото имущество, установяващи повредите на шамандурите и на част от косматото въже.  По преписката застрахователят е изискал представяне на документи последно с писмо изх. № Л-9288/16.09.2015г., на което е било отговорено с писмо от 06.10.2015г. на ищеца, с представяне на документи. С писмо изх. № 100-9278/11.12.2015г. от застрахователя е било отказано заплащане на застрахователно обезщетение.

На 18.11.2016г. от ищеца е била изпратена  изрична писмена покана за заплащане на обезщетението, на което е било отговорено с писмо изх. № 100-8833/28.12.2016г. за потвърждаване на отказа за плащане на обезщетение.

За времето от 06.11.2015г. до  13.03.2017г., включително, върху сумата от  354 390 лева  са изтекли лихви за забава в размер поне на 10 000 лева, съответно на промените в основания лихвен процент за периода. Съдът определя размера на лихвата по реда на чл. 162 от ГПК, като ползва при изчисляване на лихвата  сайта на Национална агенция по приходите, Портал за електронни услуги. 

            При така установеното от фактическа страна, от правна страна  съдът  намира следното:

Страните са обвързани с договор за имуществено застраховане по чл. 200, вр. чл. 183 от КЗ (отм.), сключен във формата на застрахователна полица с добавък, при приложими  общи условия, с предмет собственото на ищеца плаващо хидротехническо съоръжение – мидена ферма, в землището на гр. Созопол, във вътрешните морски води.  Със заплащане на застрахователната премия, и съответно на чл. 187 от КЗ (отм.) и уговорките между страните по договора, застрахователният договор е влязъл в сила и е породил действието си.

Застрахован риск по договора е бил, освен другото, буря. Такова  метеорологично явление е настъпило на 25.10.2014г., при действие на застрахователния договор. Вятърът е бил със скорост над 15 м/сек. и в морето, където се е намирала част от застрахованото съоръжение, е било  причинено силно вълнение, така както явлението, като покрит риск,  е било определено в застрахователния договор. Възражението на ответника, че не се е осъществило застрахователно събитие по договора между страните е неоснователно. Бурята, съгласно определението в застрахователния договор, се свързва и с вълнение в морето (вълнение на морската повърхност, съответно ветрови вълни в морето) и не е била изключена територията на вътрешните морски води (чл. 6 от ЗМПВВПП), където се е намирало съоръжението,   нито е била изключена частта от застрахованото съоръжение, която се е намирала в тези води -   60 бр. дълги линии, 4 броя сигнални буйове и 4 броя парашути.  

При това уговорено и установено като настъпило застрахователно събитие буря, неоснователно е  позоваването от ответника на клаузата  Б4 от Общите условия –  покрит риск действие на подпочвени води или морски вълни. Тази клауза е неотносима,  както е неотносима и дефиницията на риска морски вълни по т. 83 от Общите условия, съответно изключенията (непокрити рискове), макар клаузата на т. 83.1 относно българските териториални води да касае пространството по чл.16 от ЗМПВВПП – териториално море, а не вътрешните морски води, където се е намирало застрахованото съоръжение. 

Същевременно не е налице изключен риск, съгласно уговорките между страните по договора. Възраженията на ответника са, че са налице обстоятелства по т. 10.8, 10.14. и 10.21 от Общите условия, основно, че съоръжението не е било изградено съобразно приложимите технически норми, съответно е била налице  проектантска грешка.

При изграждане на съоръжението са били спазени относимите нормативни  изисквания на чл. 25 и чл. 25а от ЗРА. За обекта е имало разрешително по чл. 46 от ЗВ за ползване на воден обект, издадена е била регистрация за развъждане и отглеждане на риба и други водни организми по чл. 25 от ЗРА, както и е имало техническо описание на обекта и схема, въз основа на която е била и извършена регистрацията по ЗРА. Не са били приложими изисквания на ЗУТ относно съоръжението като строеж (евентуално строеж шеста категория по чл. 147, ал. 1, т. 2, вр. чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ) - за необходимо отделно разрешение на строеж по ЗУТ. Не е имало  изисквания за одобряване на инвестиционен проект или въвеждане в експлоатация, което по принцип не е и за строежите от шеста категория (чл. 147, ал. 1 и чл. 178 от ЗУТ).   

Действително допълнителната съдебно-техническата експертиза е дала заключение, че има вероятна непригодност на конструкцията на мидената ферма да понесе високите вълнови натоварвания в Черно море, но това е посочена вероятност, а не сигурност, поради което не може да се приеме  установен  изключен риск. При възражение за начална липса на застрахователно покритие, съответно на уговорките на страните по договора (чл. 211, т. 3, вр. чл. 9 от ЗЗД), обстоятелствата, обосноваващи  изключен риск са в доказателствена тежест на ответника (Решение № 224 от 20.07.2015г. по т.д. № 4554/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 244 от 12.04.2011г. по т.д. № 882/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 570 от 20.10.2015г. по т.д. № 3364/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.), но по разбиране на настоящия съдебен състав са недоказани.

Същевременно застрахователят не може да се позове на факт, за чието съществуване е знаел или е могъл да узнае, полагайки дължимата грижа, към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор, включително относими към изключения риск обстоятелства  (Решение № 95 от 04.07.2017г. по т.д. № 1805/2016г. на ВКС, ТК, І т.о.). В случая ответникът - застраховател е имал точно описание на конструкцията на хидротехническото съоръжение, имал е възможност да извърши и  е извършил оглед на съоръжението, да изиска техническа документация – изчисления на сили и реакции, технически или работен проект на конструкцията, знаел е за  съществуващия   нормативно установен ред за привеждане на съоръжението в действие, както и е знаел за спецификите на вълнообразуване в Черно море (сам в отговора на исковата молба по делото  сочи, че поради специфичните  хидро-метеорологични характеристики на вълнообразуване в Черно море има затруднения при  изготвянето на проекти за изграждане на стационарни морски обекти и спазване на съответните технически правила за щурмоустойчивост), при което следва да се приеме, че ответникът  е могъл да събере данни и узнае за фактическата пригодност на конструкцията на мидената ферма съответно на поетите застрахователни рискове и не би могъл да се позове на такива обстоятелства като изключен риск.  

Поради  яснотата относно конструкцията на хидротехническото съоръжение, без значение как е отговорил ищецът на въпросите относно тази конструкция преди сключване на застрахователния договор – че  е била  железобетонна, а  не плаваща от въжено-колекторен тип. Разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КЗ (отм.) относно съзнателно неточно обявяване или премълчаване  от застрахования преди сключване на застрахователния договор е приложима при незнание на съответното обстоятелство от застрахователя, а в случая застрахователят е знаел точно каква е конструкцията на съоръжението, което застрахова.  Няма основание за отказ за плащане по чл. 189, ал. 4, вр. чл. 211, т. 3 от КЗ (отм.).

Останалите възражения на ответника по т. 10.10., съответно т. 50.1 и т. 50.2 от Общите условия, са свързани с твърдяно неизпълнение на задължение на ответника по застрахователния договор, най-общо, да поддържа застрахованото имущество в изправност и да го стопанисва с грижата на добър стопанин, както и неизпълнение на задължението да представи технически проект на мидената ферма след настъпване на застрахователното събитие.

Съгласно разпоредбата на чл. 211, т. 2 от КЗ (отм.), приложима към направените възражения, застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закона или в застрахователния договор. По възприетото от  трайната съдебна практика, за да възникне правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетението, трябва да е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на  доказване на обстоятелствата, при които е настъпило събитието или предотвратяване на последиците от него. В този смисъл са   Решение № 15 от 12.06.2012г.  по т.д. № 454/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 102 от 02.10.2012г.  по т.д. № 615/2011г. на ВКС, ТК, І т.о.,  Решение № 49 от 29.07.2013г.  по т.д. № 840/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 185 от 05.03.2014г.  по т.д. № 350/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 32 от 11.08.2014г.  по т.д. № 1262/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 124 от 04.08.2015г.  по т.д. № 440/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 207 от 13.01.2017г.  по т.д. № 3394/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 167 от 07.02.2017г.  по т.д. № 1655/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.     Причинната връзка не се презумира, а следва да се докаже в процеса от застрахователя, в чиято тежест  изобщо са обстоятелствата, обосноваващи отказа да се изплати застрахователно обезщетение.

В случая не се установява неподдържане на  застрахованото имущество в изправност, съответно нестопанисване на имуществото с дължимата грижа, както и не се установява непредставянето на техническия проект, дори да е било факт след изпращането на писмо изх. № Л-9288/16.09.2015г. на застрахователя, да е във връзка препятстване на  доказване на обстоятелствата, при които е настъпило събитието или предотвратяване на последиците от него. Поради това възраженията на ответника и в тази част също са неоснователни.

С настъпването на застрахователното събитие ответникът – застраховател е дължал заплащането на застрахователно обезщетение в уговорения размер – действителния размер на увреденото имущество, съответно на чл. 208, ал. 3 от КЗ (отм.) и уговорките по застрахователния договор (чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. чл. 193, ал. 1 от КЗ (отм.)). Този размер се установява въз основа на изслушаната съдебнооценителна експертиза относно пазарната стойност на повреденото имущество на 354 390 лева и искът по делото (главница), след извършеното увеличение на иска по чл. 214, ал. 1 от ГПК,  следва да бъде уважен в пълния си предявен размер. Няма спор, че това обезщетение е в рамките на застрахователната сума.

Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Действителната стойност е стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същото качество (така Решение № 37/23.04.2009г. по т.д. № 667/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 115 от 09.07.2009г. по т.д. № 627/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).  

В случая страните не са уговорили отчитане на амортизация и естествено овехтяване при директно прилагане на счетоводна формула за обезценяване и не може да бъде приета втората дадена от вещото лице оценка - 269 676 лева. С тази сума като обезщетение мидената ферма не би могла да се възстанови като работеща, каквато е била преди настъпване на застрахователното събитие, което означава, че обезщетението не би  било равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, каквото е изискването на чл. 208, ал. 3 от КЗ, от което  страните не са се отклонили. Действително обезщетението от 354 390 лева е пазарна стойност на основата на нови елементи (без подлежащите на ремонт шамандури), но при спецификата на случая – липсата на данни за конкретното фактическо състояние на увредените елементи, които са били с малък експлоатационен срок и при липсата на предлагани такива елементи втора употреба от същото качество на пазара, тази сума следва да се приеме съответна и съответстваща на изискванията за обезщетение равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.  

 Ответникът възразява по активната материалноправна легитимация на ищеца по застрахователния договор –  че бенефициер е ДФ“З.“ и той е легитимиран да получи застрахователно обезщетение, но в допълнително сключения добавък страните изрично са уговорили, че при частично погиване на застрахованото имущество обезщетение ще  се изплаща на ищеца -  застрахован, а не на Д.Ф.„З.“ като трето ползващо се лице. Това е съответствало и на клаузите на Договор рег. № 73/18.04.2012г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, с финансиране по който е била изградена мидената ферма -  при частично погиване на застрахованото имущество, обезщетението се е изплащало на ищеца – ползвател на помощта (Решение № 219 от 14.02.2012г. по т.д. № 837/2010г. на ВКС, ТК, І т.о.).

Същевременно начинът на финансиране на изграждането не изключва настъпилите за ищеца вреди от увреждането, тъй като независимо от начина на придобиване, съоръжението е негова собственост и по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ той дължи възстановяване на частично повреденото имущество и функциониране на съоръжението. Възраженията на ответника в този смисъл също са неоснователни. 

Съгласно приложите към застрахователя договор общи условия, застрахователното обезщетение е било дължимо в срок от 15 дни от представянето на всички документи, необходими за установяване на основанието и размера на предявената претенция (т. 57 от Общите условия). Страните по договора не са се отклонили и от разпоредбата на чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) относно срока за заплащане на застрахователно обезщетение.

В случая не се установява след последните представени от ищеца документи с писмото му от 06.10.2015г. в отговор на писмо изх. № Л-9288/16.09.2015г. на застрахователя да са съществували и други  относими и необходими документи, който да не се били представени, така както те са били предвидени и в застрахователната полица, добавъка и приложимите общи условия (няма изложени и конкретни такива възражения) и поне от 06.11.2015г. е било дължимо плащането на застрахователно обезщетение. За изпълнение на задължението на ответника за заплащане на застрахователното обезщетение е бил уговорен срок и след изтичането на определения ден за плащането ответникът е бил в забава и дължи лихва в законния размер (чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84 от ЗЗД, вр. Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения).

По възприетото от фактическа страна до 14.03.2017г., датата на предявяване на исковете, изтеклата лихва е в размер поне на частично претендираните 10 000 лева  и предявеният по делото от ищеца иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен за тази сума и период от 06.11.2015г. до 13.03.2017г., включително.

Основателна е и претенцията за лихва за забава от 14.03.2017г. до окончателното плащане на сумата по застрахователното обезщетение, така както тази лихва също се претендира. 

По разноските

            Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски. Установява разноски за платена държавна такса по исковата молба от общо 14 575. 60 лева, 1 950 лева разноски за вещи лица и 10 341. 36 лева  разноски за адвокат с ДДС  по договори за правна защита и съдействие.   С оглед изхода на делото тези разноски, общо 26 866. 96 лева, са дължими изцяло (чл. 78, ал. 1 от ГПК).

            Платеното адвокатско възнаграждение  без ДДС е по минимума по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения и не може да бъде намалявано като прекомерно по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съответно на възражението на ответника по разноските на ищеца. 

При пълното уважаване на исковете разноски на ответника по чл. 78, ал. 3 от ГПК не могат да бъдат присъдени.  

            Воден от горното съдът

 

 

                                                               Р Е Ш И :

 

 

            ОСЪЖДА „З.А.Д.„А.““ АД, с ЕИК ******* и със  седалище и адрес на управление ***,  да заплати на „Т.Ф.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***0, на основание  чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.), сумата от 354 390 лева (триста петдесет и четири хиляди триста и деветдесет лева) застрахователно обезщетение по застраховка „Индустриален пожар“ – полица № 145950000451225 от 05.08.2014г.,  след настъпване на застрахователно събитие от 25.10.2014г.,  със законната лихва за забава от 14.03.2017г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 10 000 лева (десет хиляди лева) част от дължимата мораторна лихва за периода от 06.11.2015г. до 14.03.2017г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 26 866. 96 лева (двадесет и шест хиляди осемстотин шестдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки) разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

 

 

                                                                  Съдия: