Р Е Ш Е Н И Е
№ /30.09.2021 год., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на 14.09.2021г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР Д.
при участието на секретар МИЛЕНА
УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1440 по описа за
2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявен от „Б.Д.“ АД, ***, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***, чрез пълномощника си Гл. юрисконсулт ****, против С.Д.С., ЕГН**********, адрес: *** иск с правно основание чл.
415, ал.3, вр. ал.1, т.3 ГПК, вр.чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр.чл.430 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за
постановяване на решение, с което бъде осъден ответника в качеството му на
наследник на кредитополучателя ****по Договор за кредит за текущо потребление
от 10.02.2011г., да заплати на ищеца сумата от 3442,39 лева – дължима главница,
сумата от 1707,65 лева – договорна лихва за периода 07.11.2017г. до
28.01.2017г., сумата от 424,98 лева – лихвена надбавка за забава до датата на
настъпване на изискуемостта за периода 07.12.2017г. до 28.01.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2021г. до окончателното
погасяване на задължението.
В исковата молба ищецът излага, че по
силата на сключен договор за кредит за текущо потребление от 10.02.2011г. между
наследодателя на ответника - ****и „****“
е възникнало валидно облигационно правоотношение, съгл. което на
кредитополучателя е предоставена в заем сумата от 7000 лева за срок от 120 месеца, считано от датата на усвояването. Съгласно
договореността между страните отношенията им са регулирани от ОУ и Тарифата на банката за лихвите, таксите и
комисионните.
За ползване на заетите средства страните
са договорили тяхното олихвяване с променлив лихвен процент, който към датата
на сключване на договора за кредит е 14,95 % годишно или 0,04% на ден. ГПР по
кредита е в размер на 17,08%. Съгласно чл.19.1. от Общите условия при забава в
плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата главницата се
олихвява с възнаградителна лихва плюс надбавка от 10
процентни пункта, като надбавката не се прилага, ако кредитополучателят погаси
дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата. Съгл. чл. 19.2 от
ОУ при допусната забава в плащанията за повече от 90 дни, целият непогасен
остатък от главницата става предсрочно изискуем и до предявяване на иска за
събиране на вземането остатъкът се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава от 10 пункта. В чл. 15 от договора за кредит ОУ е
уговорено, че за банката възниква вземане за разходи за изискуем кредит съгл.
Тарифата на банката.
Твърди се, че кредитополучателят е
починал по време на действието на договора. Плащанията по дълга са
преустановени, като забавата е повече от 90 дни Ето защо, с писмо
№06-20-03106/20-09-2018г. ответникът като наследник на кредитополучателя е
уведомен за изявлението на банката да направи вземанията предсрочно изискуеми.
Уведомлението е връчено на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Поддържа се,
че посредством извършване на разпоредителни сделки с наследствено имущество,
ответникът като призовано към наследяване лице е приело мълчаливо наследството,
оставено му от ****.
Предвид изложеното се настоява за уважаване
на предявения иск. Поддържа се искане, в случай на отрицателна преценка за
настъпилата предсрочна изискуемост на дълга, вземанията да се присъдят на осн.чл. 432, ал. 1 от ТЗ. В тази връзка намира, че исковата
молба служи за покана за изпълнение, като считано от получаването й ответникът
е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез
назначен особен представител е депозирал отговор на исковата молба. Искът се
оспорва. Оспорва се настъпване на предсрочната изискуемост на вземането, поради
което се оспорва вземането за обезщетение за забава. Поставят се допълнителни
въпроси към ССЕ.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази следното от фактическа и страна:
От приложения по делото договор за
кредит за текущо потребление се установява, че между „Б.Д.“ АД и ответника ****е
възникнало валидно облигационно отношение от 10.02.2011г., по силата на което
на последния е предоставенa сумата от 7000 лева срещу
задължение за връщане на 120 месечни вноски, считано от датата на усвояването в
рамките на утвърдения от страните погасителен план (л. 10 и сл.). В т. 8 е
фиксирано, че заемната сума се олихвява с променлив лихвен процент, който към
датата на сключване на договора възлиза на 14,95 % или 0,04% на ден, а ГПР е
17,08%. На осн. чл. 15 от договора кредитополучателят
заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които “****“
ЕАД прилага по извършвани услуги на клиенти. На осн.
чл. 14 от контракта неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е
приел и подписал. Съгласно приложените по делото и подписани от
кредитополучателя ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление, кредитът
се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от базовия лихвен
процент, определян по одобрена от кредитора методология (т.7.1). Aко кредитополучателят ползва преференциален лихвен процент
по кредита, в случай на неизпълнение на някое от условията, при което е
предоставен преференциалния лихвен процент, кредитополучателят губи правото да
ползва съответната преференция от датата на неизпълнението(т. 7.8).
Кредитополучателят заплаща такси и комисионни
съгласно действащата към датата на събирането Тарифа на „****“ ЕАД за
таксите и комисионните, както и всички и други разходи по обслужване на
задължението (т.8). При забава на плащането на месечната вноска от деня,
следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската,
представляваща главница се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка
за забава в размер на 10 процентни
пункта (т. 19.1). При допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над
90 дни целият отстатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата
за събиране му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 пункта (т. 19.2).
По делото е представено писмено
доказателство, озаглавено „такси по кредити за текущо потребление“, носещо
подписа на кредитополучателя, като в документяа на
стр.1 ред последен е отбелязана такса за оперативно обслужване на кредита в
случай на изискуемост -60 лева.
Видно от договор за залог върху вземания
от 10.02.2011г. между **** и ****е постигнато съгласие с цел обезпечаване
изпълнението на задълженията по договор за кредит, кредитополучателят да учреди
залог върху вземания по трудово правоотношение или пенсия.
Не е спорно по делото, а и от
представеното удостоверение за наследници изх. №65/21.08.2018г., издадено от
длъжностно лице по гражданско състояние при Община Велики Преслав се
установява, че ответникът С.Д.С. е единствен наследник по закон на
кредитополучателя ****, починала на 19.11.2017г.
Не е спорно по делото, а и се установява
от приложените доказателства, че след смъртта на наследодателя, ответникът е
извършил разпоредителна сделка с имущество на наследодателя, обективирана в ****, том I, рег.№484, дело № 18/2018г. на
нотариус рег, №124, с което е си действиел
конклунденто е приел наследството, оставено му от
наследодателя, на осн. чл. 49, ал.2 от ЗН.
По делото е представена покана с изх. №
06-20-03106/ 20.09.2018 г., с която банката уведомява ответника, че обявява
кредита за предсрочно изискуем поради забава в погасяване на задълженията по
договора, считано от датата на получаване на поканата. Към поканата е
представен констативен протокол от 15.11.2018г., видно от който връчителят ЧСИ рег. № 716 КЧСИ не е намерил ответника на
постоянния му адрес в гр. Варна, ул.“****“ 21А, ап. 68 на дати 13.10.2018г.,
21.10.2018г. и 30.10.2018г., поради което при последното посещение на
30.10.2018г. е залепил уведомление на вратата на апартамента и е пуснал друго в
пощенската кутия. Връчителят е удостоверил, че
уведомлението не е потърсено в предвидениия в ГПК
двуседмичен срок, изтекъл на 14.11.2018г.
От приетото по делото и неоспорено от
страните заключение на ССчЕ на вещото
Р.С.,
което съдът кредитира като обективно, мотивирано и компетентно дадено, се
установява, че кредитът е напълно усвоен на 10.02.2011 г. Експертът е
констатирал, че платените от кредиштополучателя и
ответника суми по процесния договор са в общ размер
на 9 142.89 лева, като последната вноска, която е платена изцяло е тази с
падежна дата 07.11.2017 г., като от вноската с падежна дата 07.12.2017 г. е
платена частично лихва в размер на 12.57 лева от дължима лихва 42.89 лева, като
главницата не е платена. Установява, че към 29.01.2021 г. забавата спрямо 07.12.2017
г. е 1149 дни. Общото задължение по договора за кредит към датата на исковата
молба е 5575.02 лева, от които главница - 3442.39 лева; редовна договорна лихва
за периода от 07.11.2017 г. до 28.01.2021 г. – 1707.65 лева; лихвена надбавка
за забава за периода от 07.12.2017 г. до 28.01.2021 г. - 424.98 лева.
Непогасените падежирали месечни погасителни вноски
към датата на подаване на исковата молба - 29.01.2021 г. са 38 на обща стойност
4 304.39 лева, като главницата е 2629.74 лева, а лихвата 1674.65 лева. Към
13.05.2021 г./датата на връчване на ИМ на ответника/ броят непогасени падежирали месечни погасителни вноски е 42, като общото
задължение е в размер на 4759.47 лева, от които 2901.78 лева главница и 1857.69
лева редовна договорна лихва. След 13.05.2021 г. броят погасителни вноски е 8,
като общото задължение е в размер на 906.69 лева, от които 540.61 лева главница
и 366.08 лева редовна договорна лихва.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът извежда следните правни изводи: Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, ал.3, вр.ал.1, т.3 от ГПК, вр. чл.240,
ал.1 и чл.86 от ЗЗД, за вземане произтичащо от чл. 79 вр.
чл. 99 ЗЗД. Видно от приобщеното ч.гр.д. №13582/2019г., 26-ти състав по описа
на ВРС, е че съдът е отказал да издаде в полза на ищеца заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет
на осъдителните искове. Искът е предявен в законоустановения
месечен срок.
Съдът е указал, че в доказателствена
тежест на ищеца за уважаване на предявените искови претенции е да установи по
реда на пълно и главно доказване, следните обстоятелства: 1/ наличие на валидно
облигационно задължение по договори за кредит; 2/ усвояването на заемната сума;
3/ обстоятелството, че ответникът е извършил приемане на наследството, останало
от ****; 3/ изпращането на покана до наследника за изпълнение (чл. 84, ал.1 от ЗЗД) 4/ факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на
които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем; 5/ че е
уведомил ответника за обявената предсрочна изискуемост; 6/ размера на претендираното вземане по отделни пера; 7 изпълнение на
задълженията му, произтичащи от императивните правила за защита на
потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа
на които разходите могат да се изменят; 8 индивидуалното договаряне на
условията по договора, както и да обосноват договарянето на размера на лихвите
(възнаградителна и мораторна),
и останалите разходи (такси) в съответствие с типични разходи на кредитора и
обичайна печалба.
По делото не е спорно, а и от доказателствената съвкупност се установява по безпротиворечив начин, че между ищеца „Б.Д.“ АД и
наследодателя на ответника Радка Патлеева е
възникнало валидно заемно правоотношение по силата на Договор
за кредит за текущо потребление от 10.02.2011г., сключен при Общи условия, с чиста стойност на предоставените в заем
парични средства от 7000,00 лв. Следва да се приеме, че доколкото страните не
оспорват изявленията за сключване на договора, вкл. и реалното предоставяне на
заемната сума, то е налице валидно правоотношение по договор за кредит.
Не е спорно, че ответникът С.Д.С.
има качеството на закон наследник на кредитополучателя - негов низходящ. Тъй
като след
смъртта на наследодателя, ответникът е извършил разпоредителна сделка с
имущество на наследствената маса, обективирана в ****,
том I, рег.№484, дело № 18 /2018г. на нотариус рег,
№124, г-н С. конклунденто е приел наследството,
оставено му от наследодателя, на осн. чл. 49, ал.2 от ЗН. На осн. чл. 60, ал.1 от ЗН наследниците, които са приели наследството
отговарят за задълженията, с които то е обременено съобразно дяловете, които
получават. Следователно ответникът е материално легитимиран да отговаря по
предявения иск в качеството си на наследник на кредитополучателя.
Няма спор
по делото, а и се установява от назначената ССЕ, че предоставената в полза на
кредитополучателя заемна сума е изцяло усвоена. Видно от заключението
кредитополучателя не издължил свои изискуеми задължения за лихва и главница в
общ размер на 5575,02 лева. Просрочието надвишава 90
дневния срок съгласно чл. 19.1 от ОУ, поради което е възникнало потестативното право на банката да обяви дълга за изцяло
предсрочно изискуем.
По въпроса за
предпоставките, при които настъпва предсрочната изискуемост на задължението по
договор за банков кредит в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 год. по
тълк.д. № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС е прието, че
предсрочната изискуемост на договора за кредит не настъпва автоматично с факта
на неплащане на съответните вноски, а с упражняване на правомощието на банката
да направи кредита предсрочно изискуем. Достатъчно условие за трансформиране на
кредита в предсрочно изискуем е волеизявление на кредитора за отнемане
преимуществото на срока по договора да е достигнало до кредитополучателя,
респективно до неговия наследник.
В случая до ответника е
изпратена покана на неговия постоянен и настощ адрес
в гр.
Варна, ул.“****“ 21А, ап. 68, като съгласно отбелязването на връчителя посещения са извършени на на
дати 13.10.2018г., 21.10.2018г. и 30.10.2018г., без да е намерен адресата или
лице, което да е съгласно да получи съобщението. За да е редовно връчено
съобщените чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал.1 вр. ал.5 от ГПК е необходимо адресатът да бъде търсен на
адреса в продължение на един
месец, като едва в случай че не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението, връчителят пристъпва към залепване на
уведомление на вратата или на пощенската кутия. Невъзмоността
адресатът да бъде намерен на посочения адрес се констатира най-малко с три
посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като
най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага,
когато връчителят е събрал данни, че ответникът не
живее на адреса. В случая процедурата, регламентирана в разпоребатана
чл. 47, ал.1 от ГПК не е спазена. Межу първото
посещение на 13.10.2018г. и последното на 30.10.2018г. не изминал посочения в
закона интервал от един месец. С оглед на
изложеното съдът намира, че осъщественото връчване на уведомлението за
предсрочна изискуемост не е извършено редовно при спазване на процесуалните
правила, установени в чл.47 от ГПК, което от своя страна обуславя извода, че не
е надлежно удостоверено настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията
на кредитора. Преценката за легитимността на връчването на уведомлението
за предсрочна изискуемост има материалноправен и
процесуален аспект. От материалноправна гледна точка
с релевантност се ползват обстоятелствата, отнасящи
се до критерия добросъвестно упражняване на потестативното
право по чл.60 от Закона за кредитните институции (ЗКИ). В случая е налице
писмено изявление, отправено от ищеца (банката кредитор по процесното
заемно правоотношение), до ответника (наследник на починалия заемател), сочеща в основание Общите условия по банковия
заем и уредената там (чл.19) хипотеза при просрочие
по отношение на главница и лихви с повече от 90 дни. Следователно, проверката
трябва да обхване доколко това изявление изпълнява обективните изисквания за
оказване на съдействие на длъжника да покрие просрочието
и да избегне предсрочната изискуемост. С оглед спецификата на процесния случай, настоящият съдебен състав намира, че
ищецът не е изпълнил задълженията си за съдействие. Видно от съдържанието на
уведомлението по чл.60 ЗКИ, ищецът е адресирал същото до наследника на
починалия заемодател, което показва, че е бил наясно със задълженията,
произтичащи от чл.84 от ЗЗД. По силата на това правило ищецът има задължението
да изпрати уведомление до наследниците с покана, указваща 7-мо дневен срок за
плащане на просрочените вноски, което е основание за изпадане в забава.
Спазването на реда и условията, установени в чл.84 ЗЗД, е от повелителен
характер, и неговата задължителност следва да обхване и правилото на чл.60 ЗКИ.
Вярно е, че законът в чл.84 ЗЗД говори за забава, настъпила след смъртта на заемателя. От друга страна обаче, предсрочната изискуемост,
уредена в чл.60 ЗКИ, по подразбиране се отнася до поставяне в забава на
разсроченото задължение и по отношение на вноските, чийто падеж е договорен
след датата на откриване на наследството. След като предсрочната изискуемост не
се ползва с автоматизъм, както предвижда клаузата на 19.2. от Общите условия от
процесния договор за кредит, то несъмнено в този
случай уведомлението по чл.60 ЗКИ трябва да покрива изискванията на чл.84 ЗЗД,
което в случая не е така.
С цел прецизност на
проверката по същината на повдигнатия спор, относно процесуалния аспект на
връчването чрез залепване на уведомление, съдът намира за необходимо да посочи,
че действията по връчване на уведомлението по чл.60 ЗКИ, следва да покриват
императивното изискване установено в чл.47 ГПК, а именно при връчването връчителят следва да е “събрал данни, че ответникът не
живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета
на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с
посочване на източника на тези данни в съобщението”. Видно от протокола за
извършените от частния съдебен изпълнител действия по чл.47 ГПК, такова
удостоверяване липсва, поради което не е налице валидна процедура за връчване
на уведомлението за предсрочно прекратяване на процесния
договор за заем.
Като съобразява установения
по делото факт, че към момента на подаване на исковата молба – 29.01.2021г.,
длъжникът – наследник на починалия кредитополучател нито е бил поканен по реда
на чл.84 ЗЗД да плати просрочените задължения, нито е бил уведомен за
волеизявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
съдът приема, че вземанията не са изискуеми в заявените размери. В тази
хипотеза приложение следва да намери разрешението, дадено в постановеното
Тълкувателно решение № 8/2017г. от 02.04.2019г. по тълк.
дело № 8/2017г., в което ОСГТК на ВКС приема, че предявеният по реда на чл.
422, ал.1 ГПК иск за осъждане на ответника относно дължимост
на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, в случая –зачитайки настъпил в хода на
производството факт – изтичане към датата на приключване на устните състезания
(14.09.2021г.) на договореният от страните срок от 120 месеца, считано от
датата на усвояването (10.02.2011г.) за връщане на кредита ведно с дължимото
възнаграждение за кредитора.
Съгласно заключението на
вещото лице, до смъртта на кредитополучателя (19.11.2017г.) липсва просрочие на дължимите месечни погасителни вноски.
Последното плащане е на падежна дата 07.11.2017г. Считано от следващата падежна
дата 07.12.2017г. остатъкът от дължимата главница по кредитния договор е в общ
размер на 3442,39 лева.
По делото не са ангажирани
доказателства за заплащане на дължимите след 07.11.2017г. месечни вноски, нито
са наведени твърдения в тази връзка. С оглед на това и като съобразява
безспорния факт, че изискуемостта на всички вноски по погасителния план е
настъпила още към момента на приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство, претенцията на ищеца за
цялата остатъчна главница по договора се явява основателна. Според експерта, за
претендирания с иска период 07.11.2017г. -
28.01.2021г. падежиралата възнаградителна
лихва е в общ размер на 1707,65 лева.
Именно на тази обща стойност
предявената претенция за дължимата възнаградителна
лихва по вноските с настъпил падеж до крайната дата на заявения период се явява доказана по основание и размер.
По отношение на
наказателната лихва за забава вещото лице сочи, че такава лихва е начислявана в
размер на 10%, начислявана върху неплатените падежирали
главници. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение
на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, но
ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в
забава след изтичане на 7 дни от поканата. Безспорно е в случая, че преди
предявяването на иска кредиторът не е отправил покана до ответника – наследник
на починалия кредитополучател за плащане на дължимите погасителни вноски по
договора за кредит. С оглед на това не би могло да се приеме, че ответникът е
бил в забава, съответно същият не дължи начислените наказателни лихви за претендирания с исковата молба период от 07.12.2017 до
28.01.2021 година.
Уважаването на главния иск
за съществуването на вземането за цялата претендирана
главница се дължи на установяването, че всички погасителни вноски по
погасителния план са с настъпил падеж към датата на приключване на съдебното
дирене води до уважаване и на акцесорния иск за
периода от прикрюччване на съдебното дирене –
14.09.2021г.
В заключение, съдебно
установеният кредитен дълг възлиза на 3442,39
лева – главница, в едно със законната лихва за забава, считано от
14.09.2021г., до датата на окончателното погасяване на вземането; сумата от 1707,65 лева – възнаградителни
лихви за периода 07.11.2017г. - 28.01.2021г.
По
разноските:
С оглед изхода от спора, на ищеца следва
да се присъдят сторените по делото разноски съобразно уважената част от иска.
На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 130
лева, в пределите по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, като съобразява цената на иска, броя на проведените съдебни заседания и
процесуалната активност на представителя. Така определеният размер следва да се
съобрази при изчисляване на разноските на ищеца съобразно уважената част от
иска. Ето защо, при уважен материален интерес от 5150,04 лева и
общо и признати разноски за държавна такса от 256 лева/общо в заповедната и
исково производство/, възнаграджение за вещо лице -
300 лева, 609 лева – възнагаждение на особен представител
и юрисконсултско възнаграждение - 130лева, се
присъждат 1196,28 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, следните
вземания:
- сумата от 3442,39 лева /три хиляди четиристотин четиридесет и два лева и
39 стотинки/ – представляваща
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 10.02.2011г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2021г. до окочателното изплащане на задълъжението;
- сумата
от 1707,65
лева /хиляда седемстотин и седем лева и 65 стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва за периода 07.11.2017г. до
28.01.2021г., като ОТХВЪРЛЯ предявените
от „****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище ***
искове за осъждане на С.Д.С., ЕГН ********** *** да заплати сумата от
424,98 лева, представляваща лихвена надбавка за забава до датата на настъпване
на изискуемостта за периода 07.12.2017г. до 28.01.2021г., както и за законната
лихва върху главницата, считано от 29.01.2021г. до 14.09.2021г., на осн.чл.432, ал.1 ТЗ вр. чл.79,
ал. 1 и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Д.С.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 1196,28 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в
настоящото и заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: