№ 23
гр. Пазарджик, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20215200500759 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба,подадена от К. Д. ИЛ.,ЕГН **********, изтърпяващ наказание
„Д. З.“ в З.а гр. Пазарджик ,против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията „ гр. С. .
С Решение № 789/ 27. 09.2021г. на районен съд Пазарджик , постановено по гр. д. № 3080/2020г. по описа на
същия съд, предявените искове са отхвърлени,като неоснователни.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство К.
Д. ИЛ.,ЕГН **********.Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването
решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на
районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважат
предявените искове.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията „ гр. С. . В отговора се оспорва въззивната жалба . Искането е да бъде потвърдено
решението на районния съд ,като правилно и законосъобразно .
В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на обжалваното съдебното
решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните
доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено
следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата
1
процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Районният съд е сезиран с два обективно съединени иска:
иск за установяване на нарушение по Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр./;
иск за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа за в бъдеще от по-
нататъшни нарушения;
Исковете са положителни установителни ,с правно основание на исковете по чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 71
ал.1 т.1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация/ ЗЗДискр./
1.Какви обстоятелства са изложени в исковата молба по отношение на сочените нарушения ?
В първоначалната искова молба от 08. 09. 2020г. и допълнителната искова молба вх. № 2017/05. 02. 2021г. е
посочено,че на 04. 11. 2013г. е приведен в З.а гр. Пазарджик , където изтърпява наказание „ Д. З. „. Посочено е
,че няколко пъти е правил искания до администрацията на З.а в гр.Пазарджик да му бъде разрешено да ползва в
килията си:
Телевизионна игра „SONY –PS 2“;
„МР 3 плеър“;
Ръчен часовник;
Котлон;
но всеки път му е било отказвано от администрацията на З.а. Твърди се,че на лишените от свобода с Д.П. в З.ите
в гр.С.З. ,П. и С. е разрешено да ползват в килията си посочените вещи Твърди се ,че спрямо него
администрацията на З.а в гр. Пазарджик е упражнила пряка форма на дискриминация спрямо лишените от
свобода с Д.П. в З.ите в гр.С.З. ,П. и С. , на принципа на „лично положение“.
2.Нормативна уредба на поставените въпроси в казуса и разрешения на съдебната практика по тези
въпроси.
В чл.2 т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр. е посочено,че целта на закона е да осигури на всяко лице равенство пред закона, равенство в
третирането и възможност за участие в обществения живот;
В чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр. примерно са изброени признаците на пряка или непряка дискриминация. Един от тези
признаци е дискриминация на основата на „лично положение“. Текстът препраща към всякакви други признаци,
установени в закон или в международен договор,по който РБ е страна.
В чл. 4 ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. са дадени легални определения на понятията „пряка дискриминация „ и
„непряка дискриминация“.
„Пряката дискриминация“ е определена ,като поставянето на едно лице ,на основата на признаците по чл. 4 ал.1 от Закона
,в по-неблагоприятно положение( по –неблагоприятно третиране) в сравнение с друго лице или лица при сходни
обстоятелства.
„Непряката дискриминация“ е определена,като по-малко благоприятно третиране или поставяне в особено
неблагоприятно положение,произтичащо от привидно неутрални разпоредби, критерий или практики.
В Параграф1 т.7 на ДР на ЗЗДискр. е пояснено какво означава „ неблагоприятно третиране“,като е казано,че това
представлява всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо
друго ,на основата на признаците по чл. 4 ал. 1, или могат да поставят едно лице в особено неблагоприятно положение в сравнение
с други лица или лице .
В чл. 9 от ЗЗДискр. е посочено,че в производството по защита от дискриминация страната,която твърди,че е
дискриминирана следва да представи факти,въз основа на които може да се направи предположение,че е налице дискриминация.
След представянето на такива факти ответната страна трябва да докаже,че принципа на равно третиране не е нарушен.
При така посочената правна уредба обоснован и законосъобразен е извода на районния съд ,че в конкретния
казус се касае до форма на „пряка дискриминация“,а не „непряка дискриминация „.
В исковата молба са изложени обстоятелства за по – неблагоприятно третиране на ищеца в сравнение със З.ници
2
от други З.и,на принципа на „лично положение“. Не са изложени обстоятелства за това,че по- неблагоприятното
третиране се основава на привидно неутрални разпоредби , критерий или практики.
В съдебната си практика ВКС многократно се е произнасял по въпросите за същността и правните
характеристики на дискриминационните признаци по чл. 4 ал.1 от ЗЗДискр. , както и по въпросите за пряката и
непряката дискриминация по чл. 4 ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. (виж Р. № 3 /22. 07. 2013г. по гр. д. № 534/2012г. на ІV-то
гр.отд. на ВКС; Р. № 153 /14. 06. 2010г. по гр. д. № 6/2009г. на ІІІ-то гр.отд. на ВКС; Р. № 244 /14. 08. 2012г. по гр. д. № 777/2011г. на
ІV-то гр.отд. на ВКС; Р. № 428 /13. 05. 2010г. по гр. д. № 1207/2009г. на ІV-то гр.отд. на ВКС;) Приема се ,че дискриминация по
признака“ лично или обществено положение „ ,представлява обективен, същностен за личността белег,позволяващ да бъде прилаган
еднакво.
3.Правни изводи.
В Решение № 511 от 27. 07. 2010г. по гр. д. № 587/2009г. на ІІІ-то гр.отд. на ВКС е направен анализ на правната
норма на чл. 9 от ЗЗДискр.Прието е следното : Нормата има процесуален характер и разпределя доказателствената
тежест в производство за защита от дискриминация. Основната доказателствена тежест е възложена на ищеца. Той е длъжен
да докаже фактите ,от които може да се направи обосновано предположение,че налице дискриминация . Само в този случай
законът възлага доказателствената тежест на ответника, който следва да установи и докаже,че принципа на равно третиране
не нарушен. Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно
основание за отхвърляне на иска. С нормата на чл. 9 от ЗЗДискр. е въведен облекчен доказателствен режим по
отношение на ответника по иска в сравнение с режима по чл. 154 ал.1 от ГПК. Ответникът следва да докаже
възраженията си против иска за това,че принципа на равно третиране не е нарушен,само в случай,че ищеца
представи доказателства от които може да се презумира вероятната основателност на иска.
►По делото са разпитани ,като свидетели лицата И.С.С., Д.Б.А.и св. Н.Н.А..
Свидетелят И.С. изтърпява наказание „Д. З. с право на замяна „в З.а в гр. С.З. . Свидетелят Д.А. изтърпява
наказание „Д. З. с право на замяна „в З.а в гр. Пазарджик . Свидетелят Н.А. изтърпява наказание „Д. З.“ в З.а в
гр. Пазарджик
Свидетелят И.С. е обяснил пред съда,че му е разрешено и ползва в килията си електрически котлон и две малки
фурни. Об Свидетелят И.С. изтърпява наказание „Д. З. с право на замяна „в З.а в гр. С.З. . Обяснил е ,че при
посещението си в З.а в гр. С. през 2016г. е видял в килията на З.ник закупена малка фурна за лични нужди ,която
му е разрешено да ползва.При посещение в З.а в гр. П. през м. декември на 2015г. е видял в килията на З.ник ,че
ползва електрически котлон след разрешение.
Свидетелят Д.А. е обяснил пред съда,че от 2012г. до 2013г. е излежавал присъдата си в З.а в гр. П.,като там всеки
З.ник с Д.П. е имал в килията си електрически котлон.При посещението на З.а в гр. С. е видял,че всички З.ници с
Д.П. имат в килията си котлон за лично ползване, а по-късно са им разрешили да ползват в килиите си и фурни .
Свидетелят Н.А. е обяснил пред съда ,че по време на престоя на ищеца в З.а в гр. Пазарджик администрацията на
З.а е отказала на ищеца да държи и ползва в килията си ръчен часовник, котлон , МР3 и плейстейшън за игра.
Съдът не дава вяра на обясненията на този свидетел по отношение отказа за ползване на часовник . По делото е
безспорно установено ,че ищеца е загубил по време на престоя си в градска болница първоначалния си часовник
,марка“CASIO“, след което , по негово искане , му е разрешено от началника на З.а получаването на нов
часовник.
►В текста на чл. 122 ал. 1 от ЗИНЗС е посочено ,че Министъра на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи
и предмети , които осъдените и задържаните могат да държат при себе си и да ползват.
По делото е представен препис от Заповед № 10-04-642/ 28. 11. 2018г . на Министъра на правосъдието, с която на
основание чл. 122 ал.1 от ЗИНЗС и чл. 82 ал.7от ППЗИНЗС е утвърден списък на разрешените лични вещи,
3
предмети и хранителни продукти,които лишените от свобода могат да получават , ползват и държат при себе си
или на определените за това места.
Такъв списък е утвърден и със Заповед № Л -15/ 06. 01. 2020г. на Началника на З.а гр. Пазарджик.
В списъците е разрешено ползването на следните вещи:
Аудиоплеър без записващо устройство ;
Електронни игри , които не поддържат видеоформати VCD,DVD и AVI;
Ръчен часовник -1 бр. ;
Котлон и малка фурна за общо ползване. Тези вещи следва да се съхраняват в специално определени
помещения и да се ползват по ред, определен от началника на З.а.
►Правни норми относно битовите условия на лишените от свобода се съдържат и в Препоръка Rec(2006)2 на
Комитета на министрите на държавите- членки, относно Европейските правила за З.ите.
В част І-ва „Основни принципи“ е посочено,че :
Ограниченията ,налагани на лишените от свобода не бива да превишават минимално необходимите ;
Животът в З.а трябва максимално да се доближава до положителните аспекти на живота в обществото ;
В раздел „Лично имущество на З.ниците „ е посочено,че личното имущество,което лишените от свобода нямат право да
задържат се определя от вътрешния правилник на З.а.
По делото е представено писмо от Началника на З.а гр. Пазарджик вх. № 10629/11. 06. 2021г. ,в което е
посочено ,че по време на престоя в З.а , от разрешените за лично ползване вещи, ищеца е ползвал единствено
ръчен часовник 1 бр.
Въз основа на установената фактическа страна на спора въззивната инстанция прави извода,че
действията на администрацията на З.а в гр. Пазарджик и на администрацията на ГД „Изпълнение на
наказанията „ гр. С. по отношение исканията на ищеца да притежава и ползва описаните по – горе вещи
не могат да се определят,като дискриминационно поведение( пряка дискриминация ) на основата на признака
„лично положение“.
Аудиоплеъра модел „МР 3 плеър“ , който иска да държи и ползва ищеца в килията си, притежава записващо
устройство , поради което не е позволено ползването му в килиите на лишените от свобода , в местата за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода „ , в РБ;
Телевизионната игра „SONY –PS 2“, поддържа видеоформат от вида VCD и AVI. Ползването на тази вещ също
не е позволено.
Ръчен часовник. Установено е по делото ,че по време на предстоя си в З.а в гр. Пазарджик ищеца е ползвал ръчен
часовник. Няма данни по делото администрацията на З.а да му е отказвала ползването ръчен часовник. Напротив,
след загубата на първоначалния часовник , администрацията на З.а е разрешила на ищеца да получи и държи нов
ръчен часовник.
Котлон. Установено е по делото,че ползването на вещите електрически котлон и малка фурна в килиите на
лишените от свобода , в местата за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода „ в РБ е поставено под
разрешителен режим, който не се определя от международни правни норми , а от националното
законодателство на РБ. Според този разрешителен режим лишените от свобода могат да ползват котлон и
малка фурна,но не в килиите си , а за общо ползване , в специално определени помещения в З.а и по ред
определен от началника на З.а. Това право те имат от 16. 08. 2017г. До този момент те въобще не са имали
право да притежават и ползват посочените вещи.
Въз основа на приетата нормативна уредба и създадения разрешителен режим съвсем правилно
администрацията на З.а в гр. Пазарджик и администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията“ гр. С. са
отказали на ищеца да му разрешат ползването на електрически котлон в килията му, каквото е искането на ищеца
. Ищецът не иска да ползва тези вещи общо с другите З.ници , в специално определени за това помещения в З.а и
по ред определен от началника на З.а,а иска да притежава и ползва вещите лично в килията си . Това е
4
недопустимо според действащия в момента разрешителен режим ,определен със заповед на министъра на
правосъдието.
Дискриминационно поведение от страна на администрацията на З.а,при хипотезата на чл. 4 ал.1 от
ЗЗД(пряка дискриминация) ,въз основа на признака“лично положение „ , щеше да има ,ако при създадения
разрешителен режим на ищеца не се разрешава да ползва общо с останалите З.ници в специално
определени помещения и по ред определен от началника на З.а електрически котлон и малка фурна,а това
се разрешава на останалите З.ници в З.а в гр. Пазарджик.
Обстоятелството ,че на определени З.ници в З.ите в гр. С.З. ,П. и С. е разрешено да ползват в килиите си
електрически котлон и малка фурна не може да послужи ,като основание за извод за наличието на пряка
дискриминация спрямо ищеца от страна на администрацията на З.а в гр. Пазарджик, на основата на признака
„лично положение“. Това е така, тъй като ползването на тези вещи до 16. 08. 2017г. се е извършвало без
съществуването на разрешителен режим и на личната отговорност на началниците на съответните З.и. След
16. 08. 2017г. ползването на тези вещи би следвало да се приведе в съответствие със създадения разрешителен
режим.
Няма нарушение и на международните правни норми ,регламентиращи статута на лишените от свобода в З.ите.
Според Препоръка Rec(2006)2 на Комитета на министрите на държавите- членки, относно Европейските правила
за З.ите ,личното имущество , което лишените от свобода имат право да държат при себе си се определя от
вътрешните правила на З.ите. В молбите на ищеца до администрацията на З.а в гр. Пазарджик няма оплакване за
неосигуряването на питателна храна ,съобразно възрастта ,здравословното и физическото състояние на
ищеца,нито че не му е осигурен съответния брой хранения на ден.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба за нарушение от страна на администрацията на З.а гр.
Пазарджик на принципа на съразмерност по чл. 6 ал. 1 и ал. 2 от АПК .
Тази правна норма е неприложима в конкретния казус, тъй като касае действията на административните органи
по издаването , оспорването и изпълнението на административни актове( виж чл. 1-ви от АПК) . Настоящият казус
не касае такава дейност, а има за предмет действията на администрацията на З.а в гр.Пазарджик по отношение
равенството пред закона и равенството в третирането на лишените от свобода ,на основата на признаците,
установени в чл. 4 от ЗЗДискр.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 789/ 27. 09.2021г. на районен съд Пазарджик , постановено по гр. д. №
3080/2020г. по описа на същия съд.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 2 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5