МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД N 142/2015година по
описа на РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав
Частният тъжител Б.Ф.Ш. ***,
обвинил
подс.
М.З.Д. ***, в това че
на
05.02.2014год. в гр.Русе, му причинил разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 НК - лека телесна повреда, изразяваща се във временно
разстройство на здравето неопасно за живота
- престъпление по чл.130 ал.1 НК,
като предявил и съответен граждански иск за неимуществени и имуществени вреди
от престъплението.
Тъжителят поддържа обвинението. Моли подсъдимия
да бъде признат за виновен в извършването на престъплението и да бъдат уважени гражданските искове.
По
делото са приети за съвместно разглеждане два обективно съединени граждански иска, предявени от тъжителя срещу подсъдимия, за сумата от 10 000лв. за неимуществени и 160лв. имуществени вреди, в резултат от престъплението по чл.130 ал.1 НК, ведно със законната лихва. Претендират се и разноски. Тъжителят е конституиран като граждански ищец, като
за негов повереник е приет адв.И. В..
Подсъдимият дава обяснения.
Твърди, че че не е упражнявал физическо насилие спрямо тъжителя. Зящитникът му
счита обвинението за недоказано.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното.
Подс.М.З.Д. е роден
на ***год. в гр.Русе, живущ ***, български гражданин, със средно образование, неженен,
не работи, неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност при
условията на чл.78А от НК, ЕГН:***********.
На
5.02.2014г., вечерта, св.Я. поканила гости в дома си, намиращ се гр.Русе,
ул."Ц.Ц." № *****, бл.****, бл.****,
вх.8, ет.1. На събирането присъствали
тъжителят Б.Ф.Ш. и свидетелите Ц.И.М. и Г.А.Г.. Последните се придвижили до
дома на св.Я. с лек автомобил,
управляван от тъж.Ш.. При пристигане пред блока на св.Я., тъж.Ш. паркирал автомобила на място, което през деня било изчистено от обилно валелия сняг от свид.М.Д., живеещ в същия вход. След това той и придружаващите го лица отишли в апартамента на св.Г.Б.Я.. Около 22.30 часа на входната врата на жилището се позвънило. Когато отворила, св.Г.Я. видяла, че пред апартамента й стои св.З.Н.Д., неин съсед и баща на подс.М.Д.. Той изглеждал
като човек употребил алкохол, държал
се агресивно. Поискал автомобила, паркиран от тъж.Ш. на изчистеното от сина му
място, да бъде преместен. Св.Я. съобщила претенцията на свид. Ш., който излязъл пред входа с намерение да
измести автомобила си. Междувременно, тя помолила св.Цв.М. и той да излезе, тъй
като се притеснявала от св.З.Д., считала го за конфликтен, агресивен човек,
който имал пререкания с баща й. В резултат св.Цв. М., св.Я. и Г.Г. се облекли и излезли пред входа. Още по
стълбите чули разправия между тъж.Ш. и св.З. Д. по повод заетото от първия
паркоместо. Св.З.Д. обяснявал, че това е негово паркомясто и друг няма право да
спира там, държал се грубо и обиждал тъжителя. Раздразнен и обиден, тъж. Ш. отказал
да премести автомобила си и тръгнал
да се прибира. Тогава св.Здр.Д. го дръпнал за ръкава на якето, обърнал го към себе си и замахнал към главата
му с нещо остро, подобно на шило. В отговор тъж.Ш. нанесъл удари с юмрук по
главата, от които св.З. Д. паднал на земята. В резултат от ударите от лицето му
потекла кръв, имал счупени носни кости,
кръвонасядания и оттоци по лицето. В
скандала се намесила и св.Ц.Д., излязла заедно със съпруга си, викайки. Св.Цв. М.
се намесил дърпайки тъж.Ш. и така разделил двамата един от друг.
Междувременно св.Ц.Д. се обадила на тел.112, както и
звъннала по домофона на сина си – подс.М. Д., дирейки помощ. Последният излязъл
пред блока, видял множеството хора пред входа и баща си в кръв. От майка си
разбрал, че тъж.Ш. „пребил баща му”. Веднага се насочил към тъжителя, нахвърлил
се върху него и започнал да му нанася
удари по главата и тялото. Тъжителят паднал на земята, подсъдимият продължил да
го удря с юмруци и рита с крака. Тъж.Ш. се опитвал да парира ударите с ръка, в
резултат на което те попадали и върху нея.Вследствие упражненото насилие от
подсъдимия на тъжителя били причинени повърхностни
наранявания на носа и лигавицата на долната устна,
кръвонасядания и повърхностни наранявания на лигавицата на горната устна,
счупване на дванадесето ребро в ляво, контузия
на първи горен ляв и първи долен десен
зъби. Св.Цв. М. отново се намесил и успял да раздели двамата един от друг. Тогава
подс.М.З.Д. взел от автомобила си една пластмасова лопата с
дървена дръжка и заплашил свидетеля Б.Ф.Ш. с
нея, опитал се да го удари, но някой взел инструмента от ръцете му. Намесили се присъстващи на инцидента лица и успели
да спрат биещите се мъже.
На мястото на приключилия инцидент били изпратени свидетелите Д.М.Н. и Б.Д.И., полицейски служители при Първо РУП при ОД на МВР- град Русе. Били повикани екипи на спешна медицинска помощ и на
пострадалите била оказана медицинска помощ. Св.З. Д. бил откаран болницата,
а свидетелите на инцидента в Първо РУП при
ОД на МВР- град Русе за обяснения.
На следващият ден - 06.02.2014год., тъж.Ш.
бил освидетелстван от съдебен лекар, който установил следните увреждания: повърхностни наранявания
на носа и лигавицата на долната устна, кръвонасядания и повърхностни
наранявания на лигавицата на горната устна, счупване на дванадесето ребро в ляво, контузия на първи горен ляв и
първи долен десен зъби.
Впоследствие тъжителят подал до
Русенския районен съд тъжба и било образувано настоящото наказателно
производство. В хода на същото била назначена СМЕк, чието заключение сочи, че
констатираните увреждания причинили
на пострадалия временно разстройство на здравето,
неопасно за живота - лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 НК.
Била назначена
и комплексна съдебно-психиатрична-психологична експертиза и допълнителна към
нея, която сочи че преди, по време и след деянието подс.Д. се е намирал в
психично състояние, отговарящо на общоприетите медицински стандарти за норма,
т. е. без патопсихологични отклонения; липсват медикобиологичните признаци за
физиологичен афект у подсъдимия.
Съдът намира
за безспорно доказано, че на 05.02.2014год. тъж.Ш. получил: повърхностни наранявания на носа и лигавицата на долната устна,
кръвонасядания и повърхностни наранявания на лигавицата на горната устна,
счупване на дванадесето ребро в ляво, контузия
на първи горен ляв и първи долен десен
зъби, тъй като тези увреждания са регистрирани
в съдебномедицинското освидетелстване, официален писмен документ, приет като
неоспорен от страните, към доказателствения материал по делото. Доказателство,
че уврежданията са получени на инкриминираната дата е и заключението на
експерта, че същите по давност съответстват на изнесеното от тъжителя. Спорен в
настоящото дело е начинът, по който същите са получени и лицата, които са ги
причинили. За да изясни тези два въпроса съдът отграничава три групи
доказателства: такива, които обслужват обвинителната теза на тъжителя, такива в
подкрепа защитната версия на подсъдимия и третата – дадени от лица, които могат
да се счетат за независими.
В първата са показанията на свидетелите Ц.И.М. и Г.А.Г.. И двамата са допуснати по искане на тъжителя,
обстоятелство което кара съдът да преценява с внимание показанията им. Последните
са еднопосочни досежно момента, в който двамата излезли пред входа – веднага
след тъж.Ш., причината за това – молбата на Г.Я., страхувайки се “да не се
случи нещо”, предвид агресивния характер на св.З.Д. и това, което констатирали
пред входа. Чрез техните гласни доказателства се установява, че били очевидци
на инцидента – още по стълите чули “викове, глъчка”, а когато излязли видяли
“възрастен мъж /св.Здр.Д./ да обижда Б., да обяснява, че това е негово
паркомясто и той няма право да спира там”. Свидетелстват, че тъжителят тръгнал
да се прибира обратно в отговор поведението на свидетеля, което провокирало
последният да го дръпне за якето, да замахне с нещо остро към него /”шило”/.
Признават, че подс.Ш. “в самозащита нанесъл удар на св.З. Д.”, в резултат на
който последният паднал на земята, признават за наличие на кръв по лицето му. Посочените
свидетели сочат наличието на един, единствен удар от страна на тъжителя, като
твърдят че агресията на св.Здр.Д. спрямо последния се изразявала в “обиди,
заплахи”, без физическо насилие. Показанията и на двамата изобилстват от
уличаващи подс.М. Д. доказателства – същите са еднопосочни и обосновават
наличието на множество удари – с ръце и крака от страна на последния спрямо
тъжителя, попадащи не само върху главата, но и тялото му.
Във втората група са показанията на свидетелите З.Н.Д.,
Ц.М.Д., родители на подсъдимия. И двамата
твърдят за отправени множество удари от страна на тъж.Ш. спрямо св.Здр.Д., като
според последния, още при първия от тях „изпаднал в безсъзнание”. И двамата
отричат бащата на подсъдимия да е нанасял удари на тъжителя. Показанията им не
съдържат уличаващи сина им – подс.М. Д., доказателства. Св.Здр. Д. твърди, че
бил в безсъзнание и не видял сина си да упражнява физическо насилие над
тъжителя, докато св.Ц.Д. твърди, че била „заета да помага на пребития си
съпруг” и”…не знае синът й да е предприемал действия срещу Ш.” . Към тази група
следва да се отнесат и обясненията на подс.М. Д.. С тях той сочи, че „не е
предприемал действия спрямо последния, не бил му нанасял удари”.
В третата група са показанията на свидетелите Б.Д.И. и Д.М.Н., полицейски
служители, първият извършил предварителна проверка по случая, а вторият дошъл
на местопрестъплението, след приключването му. И двамата въз основа на снетите
обяснения от участниците в инцидента твърдят за установено физическо насилие от
страна на тъж.Ш. спрямо св.Здр.Д. и също такова от подс.М. Д. спрямо тъжителя,
като отговор на действията на тъжителя спрямо баща му. Показанията им
кореспондират с тези от двете страни на инцидента и обосновават наличието на
физическо насилие, упражнено от тъж.Ш. върху св.Здр.Д. и такова от подс.М. Д.
спрямо тъж.Ш..
Съпоставяйки доказателствата от показанията на първите две
групи съдът приема, че началото на конфликта бил сложен от св.Здр.Д., с
необоснованата си претенция за “собственост” на паркомястото, ползвано временно
от тъж.Ш.. Този извод съдът извежда от поведението на последния – веднага
излязъл да премести автомобила си след отправеното искане от св.Здр.Д., т.е.
нямал е намерение да влиза в конфликт с никого и всичко останало не би се
случило, ако свидетелят не се дрържал грубо и агресивно, направил опит за
физическо насилие, с което предизвикал ответна реакция на тъж.Ш.. За наличието
на такава свидетелстват З.Н.Д., Ц.М.Д., не се отрича и от Ц.И.М. и Г.А.Г.. Противоречията между тях са единствено досежно обема на
физическото насилие упражнено от тъжителя спрямо бащата на подсъдимия. Съдът
приема, че ударите на първия спрямо св.Здр.Д. били поредица, а не еднократно,
предвид констатираните обективни находки в СМО на св.Здр.Д. – в него съдебният
лекар контатирал счупени носни кости, кръвонасядания и оттоци по лицето, кръвонасядания
и отток на лигавицата на горната устна,
увреждания които не могат да бъдат последица от един единствен удар, така както
заявяват свидетелите Ц.И.М. и Г.А.Г.. Поради изложеното съдът не дава вяра на показанията им в
тази част, както и защото противоречат на тези, съдържащи се в показанията на
родителите на подсъдимия.
В показанията и на четиримата свидетели отсъстват
доказателства, сочещи че св.Здр.Д. упражнил физическо насилие спрямо тъжителя. Свидетелите
Ц.И.М. и Г.А.Г.
говорят само за опит – замахване да го удари, но безуспешен, докато св.З.Н.Д. и св.Ц.М.Д. категорично отричат първият да е успял
да удари тъжителя. При така установеното съдът приема, че уврежданията по тъж.Ш.
са причинени единствено и само от действията на подс.М. Д., поради което
възражението на адв.Д. С., че част от тях са причинени и от св.З. Д., но
остават неизяснени е неоснователно.
Съдът приема, че отразените в СМО увреждания на тъж.Ш. са
причинени единствено от действията на подс.М. Д.. В тази връзка съдът дава вяра
на показанията на свидетелите Ц.И.М.
и Г.А.Г., сочещи наличие на упражнено
физическо насилие над тъжителя и не кредитира показанията на родителите на
подсъдимия в тази им част, тъй като същите противоречат на предходните и са
дадени от заинтересовани от изхода на делото лица. Съдът не дава вяра на тази част от показанията им, тъй
като те противоречат и на заключението на експерта за механизма на получаването
им. Според д-р Д. констатираните увреждания “...по давност отговарят на
времетоа на процесния инцидент и могат да бъдат получени по начин, описан в
представената тъжба и свидетелски показания, а именно при удари с юмруци и
ритници по лицето и тялото”. Съдът не дава вяра
и на обясненията на подс.М. Д., с които отрича да е удрял тъжителя, тъй като те
противоречат на уличаващите доказателства на посочените свидетели и по своята
същност представляват упражнено право на защита. Те противоречат и на регистрираните в СМО увреждания и заключението на експерта за механизма на получаването им.
По изложените
съображения съдът намира за доказано, че подс. М. Д. причинили регистрираните в
СМО увреждания на тъжителя и така осъществил състава на престъплението по
чл.130, ал.1 от НК.
Съдът отбелязва, че не са налице
доказателства сочещи наличие
условията на неизбежна
отбрана. За да е
налице такава, следва да има нападение от страна на тъжителя спрямо подс.М. Д.. Никой от
разпитаните свидетели не сочат наличие на такова, за такова не съобщава и самия
подсъдим.
Съдът
намира, че не са налице и условията на чл.132 НК по следните съображения:
Съгласно съдебната психиатрия и практиката на ВС физиологичният афект е
състояние на силно раздразнение, породено от външни или вътрешни фактори, при
което съзнанието на дееца е силно стеснено и макар да има възможност да оценява
адекватно обстановката и да взема правилни решения, тази възможност е
значително снижена. Това състояние на силно раздразнение следва да е
предизвикано от тъж.Ш.. Вярно е, че
последният с действията си причинил увреждания на бащата на подсъдимия, но
съгласно приетата и неоспорена от страните комплексна
съдебно-психиатрична-психологична експертиза и допълнителна към нея, се
установява че преди, по време и след деянието подс.Д. се намирал в психично
състояние, отговарящо на общоприетите медицински стандарти за норма, т. е. без
патопсихологични отклонения, като липсват медикобиологичните признаци за
физиологичен афект у подсъдимия. Тук е
мястото съдът да отбележи, че не цени първоначалната комплексна
съдебно-психиатрична-психологична експертиза, макар и приета, тъй като
експертите при изготвяне на заключението си са стъпили на показания на свидетели,
чиито разпити са приложени по досъдебното производство и в този смисъл същите
нямат процесуална стойност, тъй като не са събрани в настоящото съдебно
производство по ред предвиден в НПК – нарушени са принципите на устност и
непосредственост, предвидени в чл.18 и 19 от НПК. Този процесуален дефект е
отстранен с допълнителната съдебно-психиатрична-психологична експертиза, в
която експертите изключили от обсъждането установеното в разпита на тези
свидетели.
Предвид гореизложения анализ на събраните по делото доказателствени
материали съдът намира, че:
Подс. М.З.Д. от
обективна и субективна страна осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 05.02.2014год. в гр.Русе, причинил на тъж.Б.Ф.Ш., ЕГН**********,***, разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 НК - лека телесна повреда, изразяваща се в повърхностни
наранявания на носа и лигавицата на долната устна, кръвонасядания и
повърхностни наранявания на лигавицата на горната устна, счупване на дванадесето
ребро в ляво, контузия на първи горен ляв и първи долен десен
зъби. От
обективна страна елементите на престъплението са налице. Подсъдимият нанесъл многократни
удар с юмрук и ритници, които попаднали в главата и торса на тъжителя, в
резултат на което причинали горепосочените
телесни увреждания, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Същите, като вредоносен резултат са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на подс.М. Д..
От субективна страна действал при пряк умисъл — съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и искал, както и целял настъпването им. Подсъдимият съзнавал, че
нанася удари с юмруци и ритници на тъж.Ш., с които ще
му причини описаното разстройство на здравето, но воден от желание да се саморазправи
с него, в отговор на причинените
от него увреждания на баща му, желаел този резултат.
Предвид
гореизложеното, съдът признава подс. М.З.Д. за ВИНОВЕН по обвинението по чл.130 ал.1 НК и предвид
наличието на материалните предпоставки на чл.78а НК и императивната разпоредба за
приложението му, го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като му налага административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000лв. /ХИЛЯДА лева/. При определяне на същото, съдът
е отчел следните смекчаващи отговорността обстоятелства: липсата на данни за
други противообществени прояви; поведението на тъжителя – нанесъл
увреждания на баща му, способствало отключване на агресията, което не може да
го извини, но следва да бъде отчетено; отегчаващи: не
се установиха. Поради изложеното съдът определя глобата при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, налагащи минимално предвиденото наказание в чл.78а НК. С така определено наказание ще се постигнат целите на чл.12 ЗАНН - подсъдимият
ще преосмисли постъпката си и ще го мотивира, за в бъдеще да избира установени от
правовия ред методи за разрешаване на конфликти.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Гражданският иск в размер на 4000лв, обезщетение
за претърпени болки и страдания от престъплението по чл.130 ал.1 НК е доказан по своето основание. Деянието на
подсъдимия представлява непозволено увреждане и на основание чл.45 ЗЗД, той е
длъжен да репарира вредите, които пострадалият
понесъл. Съдът, като отчита тежестта на
увреждането /всъщност са
причинени повече от една лека телесна повреда/, понесените болки и страдания, които по
заключението на вещото лице са продължили за период
от около 1 месец, предвид естеството им – счупено ребро, а досежно
останалите увреждания, болките отшумяли за около 2 седмици, приема, че за репариране на понесените неимуществени
вреди определената сума от 4000лв се явява справедлива, като в останалата си част, до
пълно предявения размер от 10 000лв.,
като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. Гражданският иск в размер на 160лв, обезщетение за претърпени имуществени вреди е доказан по своето основание и размер: видно от представените писмени
доказателства тъжителят заплатила процесната сума за извършените медицински
услуги – дентални услуги -35.00лв., рентгенови снимки – 25лв, за медицински документи и СМО – 20лв и скенер –
80лв. Искането за присъждане на лихва за неимуществените вреди е основателно и следва да се уважи,
считано от датата на увреждането -
05.02.2014год., досежно имуществени липсва такова.
Подсъдимият
трябва да заплати държавна такса -160.00лв., съобразно
уважения размер на гражданския иск и направените
разноски от тъжителя: на 512лв за адв. хонорар, такса за завеждане на тъжба, както и 688.40лв. разноски в хода на съдебното
производство по сметка на РРС - възнаграждение на експерти.
Причини за извършване на престъплението - слаби морално-волеви задръжки и неуважение към телесната
неприкосновеност на другите.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.........................