Разпореждане по дело №106/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от адв.Б., защитник на подсъдимия Н. А. С. против присъда №3475/02.11.2010г. по нохд №712/2009 г. по описа на РС Г. Д.. С атакуваната присъда подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.323, ал.1 от НК, осъден е да изтърпи наказание "Лишаване от свобода" за срок от 4 месеца, изтърпяването на което на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години. Уважен е граждански иск за сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди.

В жалбата на адв.Б. се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, тъй като съдът неправилно е възприел фактическата обстановка по делото, поради неправилна интерпретация на събраните доказателства, като е възприел факти, които не са верни. Осъщественото от подсъдимия право не е предполагаемо, а истинско. По делото не са събрани доказателства за съществуване на правен спор преди започване на самоуправните действия, какъвто се изисква съгласно константната съдебна практика.Делото за разпределение на ползване по молба на О. С. е образувано през 2006 г., а обвинението е за неустановена дата през 2005 г.Преди това е имало спор между О. С. и майка му, който не касае подсъдимия.Не е налице немаловажен случай, защото О. С. е могъл да влиза в къщата, събрани да доказателства, че помещенията на втория етаж са били празни повече от година, така че не е променяно фактическото положение. В мотивите не е посочено кои доказателства се кредитират. През голяма част от 2005 година подсъдимият е бил извън Г. Д., така че не е могъл да осъществи състава на престъплението през този период. Всеки от съсобствениците е могъл да използва имота, така, че да не пречи на останалите, тъй като няма изрична договореност между тях за това, през 2006 г. О. С. е завел дело по чл.32 от ЗС.Навеждат се доводи за нарушаване правата на подсъдимия предвид неясно формулирано обвинение. О. С. не би могъл да бъде пострадало лице, към лятото на 2005 г. той е притежавал 1/12 ид.част от имота, така че пострадали лица следва да се явяват всички останали съсобственици. При самоуправство се изисква да са причинени немаловажни вреди, не са събрани доказателства за такива, използвана е пазарната оценка на имота, за да се придаде материално изражение на предвидените от закона вреди. Липсва елемент “немаловажност” и не може да се говори за осъществен състав на престъплението самоуправство. Грежданският иск е неоснователен и недоказан, няма доказателства колко време О. С. не е могъл да остане в имота при връщанията му в Б., по гр.д.№578/2010 г. Съдът е отказал за уважи имуществена претенция за това, че пострадалият не е могъл да отсяда в стаите на втория етаж. Иска се постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на гражданския иск.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по съображенията, изложени в нея, които се допълват в насока, че обвинението е опорочено, от приетите от въззивната инстанция доказателства се установява, че решението по повод разпределение на ползването на процесния имот е влязло в сила през 2009 година и едва след това някой от съсобствениците би могъл да претендира самоуправни действия, ако е влязъл във владение съобразно разпределението.Алтернативно на оправдателна присъда се прави искане за връщане на делото на прокурора за нов обвинителен акт.

Представителят на ОП изразява становище, че присъдата следва да бъде отменена, а делото да се върне на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт, тъй като немаловажността е съставомерен признак на деянието по чл.323, ал.1 от НК, а такова твърдение не е намерило отражение в обвинителния акт, който не отговаря на изискванията на чл.246 от НК.

Пред въззивната инстанция са събрани нови писмени доказателства.

Въззивният съд, след като обсъди наведените в жалбата доводи и становището на страните в съдебно заседание, в пределите на правомощията си по чл.313 от НПК, провери изцяло правилността на атакувания акт и намира жалбата за допустима, тъй като е депозирана в законоустановения срок и от лице, които е процесуално легитимирано за това. Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по изложените в нея съображения, а поради наличието на съществени процесуални нарушения, засегнали правото на защита на подсъдимия. Допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила както при разглеждане на делото в съдебната фаза, така и от прокурора при изготвяне на обвинителния акт.

Първоинстанционният съд е постановил проверяваната присъда в нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в нарушение на чл.246, ал.2 от НПК, което е съществено. Съдът се е произнесъл по обвинителен акт, в съдържанието на който има непълнота относно съставомерните признаци на деянието, което е ограничило правото на защита на подсъдимия – да разбере точно в какво е обвинен, каквото възражение е направено и пред въззивната инстанция от прокурора. Разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК освен че изчерпателно посочва обстоятелствата, които следва да съдържа обвинителния акт, има важно значение и поради факта, че внасянето му в съда определя фактическите рамки, в които протича съдебното производство. Съдът е длъжен да разгледа делото само по отношение на посочените фактически обстоятелства, така както прокуратурата ги е приела за установени. Задължително е в обвинителния акт да се посочат фактическите данни относно изпълнителното деяние на конкретното престъпление и в тази връзка начина и механизма на осъществяване на престъпното деяние. Съгласно ТР №2/2002г на ОСНК на ВКС, което е задължително за приложение от съдилищата, “главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита”.В обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в неговото осъществяване. Непосочването на факти от тази категория, съгласно цитираното по-горе решение, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на страните в съдебното производство. В коментирания обвинителен акт, при описание на фактическата обствановка изцяло липсват фактически данни относно релевантни за предмета на доказване обстоятелства и то такива от съставомерните признаци на престъплението по чл.323, ал.1 от НК. Принципно, изпълнителното деяние на това престъпление се изразява в самоволно, не по установения от закона ред, осъществяване на едно действително или предполагаемо чуждо или на дееца право, което се оспорва от друго лице. В съдебната практика еднозначно е прието, че самоуправство може да се осъществи при наличието на съществуващ спор и само чрез действие, извършено не по установения от закона ред, което трябва да доведе до промяна в съществуващо фактическо положение. Касае се за осъществяване на оценяемо право, като самоуправството е наказуемо само в немаловажни случаи, който признак е задължителен елемент от състава на престъплението.

При това положение, за прокуратурата е съществувало задължение да опише какви активни действия е извършил подсъдимият, за да промени съществуващо фактическото положение, свързано с ползване на съсобствения имот. Преди извършване на тези действия следва да е съществувал и да е описан в обвинителния акт спор относно това ползване, който да е бил известен на подсъдимия. Освен това не е посочено какви са съставомерните вреди, които обуславят немаловажността на извършеното. Посочването в диспозитива на обвинителния акт на стойността на целия имот не може да замести липсата на това обстоятелство, което е от изключително значение за съставомерността на деянието, наред с останалите обективни признаци. По отношение на вида на осъщественото от подсъдимия право, което в обвинителния акт е посочено като предпологаемо, са налице противоречиви твърдения, тъй като пак там се сочи, че подсъдимият и пострадалият са съсобственици, т.е. явно са касае за реализиране на действително право на собственост.

С оглед на посочените неясноти предметът на доказване по делото не е очертан с необходимата пълнота. В обстоятелствената част на акта се съдържат противоречиви твърдения, тъй като от една страна, се сочи, че подсъдимият и пострадалият са съсобственици, а от друга страна – че е осъществено предполагаемо право. Едва в диспозитива се конкретизират цифрово немаловажните вредни последици и то като стойност на целия имот, без в обстоятелствената част на акта това да е обосновано по някакъв начин. Твърди се, че заетият от подсъдимия етаж е бил празен, а в същото време и че със заемането му, при което не е извършван въвод във владение, се твърди промяна на установено фактическо положение, при това променено самоволно. От субективна страна, се поддържа наличието на пряк умисъл, без да е налице яснота относно съставомерен признак – наличие на спор относно правата на собственост преди заемане на имота, който спор да е станал известен на подсъдимия и въпреки това той самоволно да е реализирал не по установения от закона ред своите права. Непосочването на тези обстоятелства, които дават основание за обвинението, обуславя съществено нарушение на правото на защита. В случая не само липсва конкретика, но и липсва дори най-общо описание на факти, които съставляват съставомерни признаци от обективна и субективна страна на престъплението по чл.323, ал.1 от НК. Съдържащите се в обстоятелствената част на обвинителния акт противоречия впоследствие са пренесени и в мотивите към присъдата.

Точното описание на фактите, свързани с начина на извършване на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му е от изключително важно значение за ефективното осъществяване на правото на защита именно защото защитата се осъществява според фактите, така както са отразени в обвинителния акт и при различни фактически обстоятелства защитната позиция би могла да има различно изражение. От друга страна, при липса на фактическа рамка на обвинението с ясно и точно посочени обстоятелства, касаещи съставомерни признаци на деянието, подсъдимият е поставен в невъзможност да разбере в какво точно се обвинява и съответно да организира адекватно защитата си. Освен това съдът е поставен в невъзможност при провеждане на първоинстанционното производство да прецени на базата на доказателствения материал дали твърдяните от прокурора в обвинителния акт факти са доказани, доколкото такива изобщо липсват или не са конкретизирани по начина, по който законът изисква. При липса на описание на факти, релевантни към предмета на делото, първоинстанционният съд е имал задължение да констатира, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на закона за неговото съдържание, поради което е следвало да върне делото на прокурора за отстраняване на това нарушение. Още повече, че то е пренесено и в мотивите, както бе посочено по-горе.

Посоченото нарушение е съществено, доколкото е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия и невъзможността от ефективното и адекватното му упражняване и е напълно отстранимо при ново разглеждане на делото.По тези съображения делото следва да се върне на прокурора за отстраняване на нарушението, поради което е невъзможно настоящата инстанция да отговори по същество на изложените в жалбата оплаквания. По силата на чл.334, т.1 от НПК присъдата подлежи на отмяна, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на прокурора за съобразяване на отменителните указания.

Отделно от това при разглеждане на делото от първоинстанционния съд е допуснато и друго нарушение, изразяващо се в приемане и съвместно разглеждане на граждански иск за неимуществени вреди, който е недопустим. Съгласно съдебната практика при самоуправство пострадалият би могъл да претендира обезщетение за причинени имуществени вреди от евентуално повреждане или унищожаване на процесната вещ, които трябва да бъдат оценими и да са посочени в обвинителния акт. Тъй като се касае за отговорност от непозволено увреждане, а не други видове гражданска отговорност, гражданският иск е неправилно приет и разглеждан по същество.В състава на престъплението по чл. 323, ал. 1 НК липсва признак, свързан с причиняване на вреди на пострадал, защото това не е престъпление, чийто непосредствен обект е неприкосновеността на човешката личност и свободата й да избира поведение. С това престъпление се увреждат обществените отношения, осигуряващи реда и общественото спокойствие, поради което граждански иск за неимуществени вреди на конкретно лице, причинени със самоуправство в състава по ал. 1, не може да бъде уважен - липсва пряка причинна връзка между изпълнителното деяние и неимуществените вреди - тоест липсва елемент от фактическия състав на деликта по чл. 45 от ЗЗД. Това нарушение се отбелязва само за пълнота на изложението, тъй като принципно при наличието на съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на присъдата и връщане на делото на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт въззивната инстанция не би могла да се произнесе по същество, включително и по гражданския иск.

Водим от горното и на осн. чл.334, т., във вр. с чл.335, ал.2, във вр. с чл.348, ал.3, т.1 от НПК съдът

Р Е Ш И :

Отменя присъда №3475/02.11.2010 година, постановена по нохд №712/2009 г. по описа на РС Г. Д. и връща делото за ново разглеждане на РП Г. Д..

Решението е окончателно.

Председател: Членове: