Определение по дело №40365/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 юли 2025 г.
Съдия: Георги Илианов Алипиев
Дело: 20251110140365
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31782
гр. София, 28.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110140365 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 312, вр. с. чл. 140 и чл. 146 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
И. Р. Ц. срещу „З.“ Е***, с която са предявени обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, въз основа на сключен трудов договор № 8 от
13.02.2023г., по силата който ищецът е заемал длъжността „ю.“. Ищецът сочи,
че на 20.05.2025 г. му били връчени предизвестие с изх.№***/20.05.2025г.,
както и заповед, с която трудовото му правоотношение е прекратено
едностранно, считано от 21.05.2025 г., без да е спазен срок на предизвестие.
Основният довод на ищеца е, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като в
заповедта за прекратяване, както и в отправеното предизвестие, липсва
посочено правно основание за уволнението, което е в нарушение на
изискванията на Кодекса на труда. Твърди се, че работодателят не се е позовал
нито на специалното основание за прекратяване на договор за допълнителен
труд по чл. 334, ал. 1 от КТ, нито на някое от общите основания по чл. 328 от
КТ. Поради незаконното уволнение ищецът твърди, че е останал без работа и
търпи вреди. Сочи че брутното му трудово възнаграждение за последния
месец възлизало в размер на 2800 лв. Претендира се признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без
работа за периода от 21.05.2025г. до 21.11.2025г. в размер на 16 800 лв. за
период от шест месеца, ведно със законната лихва.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба,
в който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Ответникът
твърди, че трудовото правоотношение с ищеца е било за допълнителен труд по
смисъла на чл. 111 от КТ, тъй като ищецът е имал основен трудов договор с
друг работодател, а именно *** „Т.“ от 22.12.2022г. Поддържа се, че трудовият
договор е прекратен законосъобразно на основание чл. 334, ал. 1 от КТ, което
е специално основание за прекратяване на договори за допълнителен труд.
Ответникът излага доводи, че тази разпоредба дава право на всяка от страните
да прекрати договора с 15-дневно предизвестие, без да е необходимо да се
излагат мотиви за прекратяването. Посочва се, че както в предизвестието, така
и в заповедта изрично се упоменава съобразяване с чл. 334 от КТ. Фактът, че е
договорен и възприет по-благоприятен за служителя едномесечен срок на
предизвестие, не опорочава заповедта. Твърди се, че на служителя е изплатено
обезщетение за неспазения срок на предизвестието по чл. 220, ал. 1 от КТ, за
което се представят писмени доказателства. С оглед на това се моли съдът да
отхвърли предявения главен иск, а в резултат на това и акцесорните искове за
възстановяване на работа и изплащане на обезщетение.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделят следните
обстоятелства: между страните е съществувало трудово правоотношение по
силата на трудов договор № *** от 13.02.2023 г., сключен за допълнителен
труд по реда на чл. 110 от КТ; ищецът е заемал длъжността „ю.“ при
ответника „З.“ Е***; че трудовото правоотношение на ощеца е било
прекратено със Заповед № ***/20.05.2025 г., считано от 21.05.2025 г. която му
била връчена на 20.05.2025г.; че брутното трудово възнаграждение на ищеца
за последния отработен месец възлизало в размер на 2800 лв.
Съобразно отделеното за безспорно, то доказателствената тежест
се разпределя, както следва:
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 КТ - в
тежест на ответника е да установи, че уволнението е законосъобразно
извършено, а именно – че уволнението е извършено от лице – носител на
работодателската власт и че са спазени законовите изисквания на соченото от
него правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.
334, ал. 1 от КТ.
Ищецът следва да проведе насрещно доказване по горепосочените
2
обстоятелства.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.3 КТ - в тежест на ищеца е
да установи, че за периода на претендираното обезщетение е претърпял вреди
от оставането си без работа, което е в причинна връзка с незаконното
уволнение, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за
последния пълен отработен месец преди уволнението.
По доказателствените искания на страните съдът счита следното:
Приложените към исковата молба и отговора на искова молба,
писмени доказателства следва да бъдат допуснати за приемане.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото разпореждане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните доклада по делото, съгласно мотивната част
на настоящото разпореждане.
ДОПУСКА за приемане приложените към исковата молба и отговора
на искова молба, писмени доказателства.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
най- благоприятно за тях, като половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила
решение, което не подлежи на обжалване пред по- горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
3
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
***.10.2025 г. от 09:15 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Препис от Определението да се връчи на страните, а на ищеца и от
отговора на исковата молба, като съдът им указва в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение да вземат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото.
В СЛУЧАЙ ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат допускането на гласни доказателствени
средства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения
доклад е констатирал, че не сочат доказателства, респ. че не са уточнени
обстоятелствата, за които тези доказателствени средства са поискани, те
губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се
дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4