РЕШЕНИЕ
№ 2277
гр. Бургас, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20242120101648 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Д. С.
С., искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 1149,86 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № ***/14.07.2022 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. АД и длъжника, ведно с законна лихва от депозиране на заявлението в съда –
27.11.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 10,87 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 14.07.2022 г. до 10.04.2023 г. и сумата
от 82,16 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1149,86 лева за
периода от 11.04.2013 г. до 26.11.2023 г., като вземането е прехвърлено в полза на ищеца по
силата на Приложение № 1/11.04.2023 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 15.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед № 3538/28.11.2023 г. по ч. гр. д.
№ 7104/2023 г. на РС - Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл.
430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. АД и ответника е
сключен Договор за потребителски кредит № ***/14.07.2022 г., по силата на който
ответникът е усвоил кредитен лимит в размер от 1149,86 лева, при ГПР – 21,54 % и МЛП –
19,66 %, с падеж всяко първо число на календарния месец. Излага се, че поради непокриване
на уговорените месечни минимални вноски е начислено обезщетение за забава в размер на
законна лихва. Сочи се, че вземанията към ответника са прехвърлени на ищеца по силата на
договор за цесия от 11.04.2023 г. Поддържа се, че договора за цесия следва да се счита за
съобщен на ответника с получаване на приложеното към исковата молба уведомление, ведно
1
с пълномощно от кредитодателя в полза на ищеца. Твърди се, че за процесното вземане
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение
по чл. 414 от ГПК и указанията на съда за предявяване на иск относно вземането са
обусловили правния интерес на ищеца за предявяване на настоящите искове.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.
Твърди се, че процесният договор за кредит е изработен с шрифт по-малък от 12-ти размер,
поради което е нарушен чл. 10 ал. 1 от ЗПК. Сочи се, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11
ал. 1 т. 10 от ЗПК, тъй като в договора не са посочени взетите предвид допускания при
изчисление на ГПР, както и не са посочени изчерпателно включените в него разходи. Излага
се, че е нарушен чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, тъй като в погасителния план към договора не е
посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми. С оглед нарушението на горепосочените разпоредби се поддържа, че договора за
кредит е недействителен, съобразно чл. 22 от ЗПК.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание, ищцовото дружество, не изпраща процесуален представител.
Депозира становище от 07.10.2024 г.
В съдебно заседания, ответникът, нередовно призован, не изпраща процесуален
представител. Депозира становище от 21.10.2024 г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно
заверени преписи от: Договор за потребителски паричен кредит № ***, сключен на
14.07.2022 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България и ответника Д. С.
/л. 7 от делото/ и ОУ към него /л. 20/, Договор за застрахователно посредничество **** /л. 16
от делото/, Сертификат № **** за застраховка „Сигурност на плащанията по кредитни
карти“ /л. 17/. По делото е представен и рамков договор за продажба и прехвърляне
вземания от 15.02.2022 г. и Приложение № 1 от 14.07.2022 г.към него, по силата на който
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България като цедент, прехвърля вземането си
към ответника, на ищеца – цесионер /л. 32 - л. 37 от делото/. По делото са приети и
потвърждение от цедента, за извършената цесия /л. 34 от делото/, пълномощно от 01.03.2022
г. с нотариална заверка на подпис рег. № ***/01.03.2022 г., на нотариус В. Б., рег. № 302 на
НК, с район на действие СРС /л. 38 от делото/, по силата на което цедентът изрично
упълномощава цесионера да уведоми длъжника /ответника/ за прехвърляне на вземането,
уведомително писмо изх. № УПЦ-П-БНП/ *** от 10.04.2023 г. за извършеното прехвърляне
на вземания (цесия) от кредитодателя чрез ищеца, адресирано до ответника-длъжник, с
което длъжникът се уведомява за извършеното прехвърляне на вземането му по процесния
договор и му се отправя покана за погасяване на вземанията, посочени в писмото. По делото
е представено известие за доставяне на уведомителните писма /л. 40 от делото/.
От заключението на вещото лице по възложената съдебно-техническа експертиза се
установява, че подписаният от страните договор за потребителски кредит е с размер на
шрифта 11 пункта и е по-малък от 12 pt. /л. 130/.
От заключението на вещото лице по възложената съдебно-счетоводна експертиза се
2
установява, че в счетоводството на кредитодателя, към момента на заключението размерът
на главницата е 1160,73 лева, на възнаградителната лихва е 10,87 лева, на мораторната лихва
е 82,16 лева, а ако место уговорения лихвен процент бъде приложена законна лихва е 79,64
лева. Установява се, че от отпуснатия кредитен лимит са усвоявани общо 1119,88 лева
/плащания чрез ПОС в размер от 116,26 лева + теглене в брой от АТМ в размер от 270 лева +
покупка на хладилник и застраховката му в размер от 733,62 лева/ и от ответника са внесени
за погасяване общо 197,97 лева /л. 150/.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, а и видно от присъединеното ч. гр. д. № 7104/2023 г. по описа
на Районен съд – Бургас, в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата, предмет на установителния иск, срещу
която в преклузивния едномесечен срок е постъпило възражение от длъжника и искът е
предявен в срока по чл. 415 от ГПК, което поражда правния интерес за ищеца от водене на
настоящото производство и неговата допустимост.
Предявеният от ищеца е иск е с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 от
ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. За успешното провеждане на
предявените искове, ищецът следва да установи – възникването в негова полза на изискуеми
вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да докаже, че между страните е налице валидна
облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи
за дължимост на главница и лихви, по силата на който сумата по заема е усвоена от
ответника и за него е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на иска в
претендираните размери, както и извършената цесия и уведомяването на ответницата за нея,
включително наличието на предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост и
връчване на уведомление за това на ответника. В тежест на ответника е да докаже точно
изпълнение на задълженията си да заплати процесната сума или направените
правоизключващи и правонамаляващи възражения.
Страните по делото не спорят, а и от представения по делото Договор за
потребителски кредит № ***/14.07.2022 г., се установява, че между страните съществува
валидно облигационно отношение по повод сключен от тях договор за банков револвиращ
кредит.
Предвид момента на договаряне и факта, че кредита е предоставен на физическо
лице, като не са налице данни то да е действало като професионалист, респективно
кредитополучателя се явява потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК, процесният
договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителският кредит и общата
императивна потребителска закрила. Наред с това договорът е сключени от търговско
дружество, което предоставя кредити на потребители в рамките на своята професионална и
търговска дейност, като приложението на ЗПК, е признато и от кредитора с представянето
на длъжника на преддоговорна информация.
С отговора на исковата молба е направено възражение за нищожност на договора за
кредит, поради нарушение на изискването на чл. 10 ал. 1 от ЗПК за размер на шрифта на
договора. Според чл. 10 ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък
от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. От приетото по делото
заключение на вещото лице по възложената съдебно-техническа експертиза се установи, че
подписаният от страните договор за потребителски кредит е с размер на шрифта 11 пункта и
е по-малък от 12 pt. /л. 130/. Съдът дава вяра на заключението на вещото лице, тъй като
същото не е оспорено от страните и компетентно отговаря на поставения въпрос.
3
Гореизложеното налага извода, че на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от
ЗПК, сключеният между страните договор за кредит е недействителен, поради нарушение на
чл. 10 ал. 1 от ЗПК. В тази връзка неоснователно е застъпеното от ищеца становище в
депозираната от него молба от 07.10.2024 г., че договорът е изготвен с размер на шрифта 12
и че дори размерът на шрифта да е по-малък, договорът е изготвен в писмена форма по ясен
и разбираем за потребителя начин, последните съображения: Неоснователно е твърдението
на ищеца, че договорът е изготвен с размер на шрифта 12, тъй като същото се опроверга от
неоспореното от него заключение по възложената съдебно-техническа експертиза, според
което договора е изготвен с размер на шрифта по-малък от 12. Неоснователно е и
изтъкнатото от ищеца, че дори размерът на шрифта да е по-малък, договорът е изготвен в
писмена форма, по е ясен и разбираем за потребителя начин, тъй като разпоредбите на чл.
10 ал. 1 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК са императивни и нарушението им води до нищожност на
договора поради противоречие със закона, на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД – така с
Определение от 14.04.2021 г. по дело С-535/2020 г. на СЕС е прието, че национална правна
уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, е съответна на
правото на ЕС, а с Решение № 50084/09.01.2024 г. по т. д. № 875/2022 г. на I т. о. на ВКС,
Решение № 50162/10.01.2023 г. по т. д. № 550/2022 г. на II т. о. на ВКС, Решение №
50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на IV т. о. на ВКС, Решение № 50206/25.11.2022
г. по гр. д. № 3578/2020 г. на III т. о. на ВКС и Решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. №
1023/2020 г. на I т. о. на ВКС е прието, че неспазването на изискването за съставяне на
договора за кредит с шрифт от поне 12 във всеки случай води до недействителност на целия
договор за кредит.
Съобразно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Последното означава, че при установяване на нищожност на
договор за потребителки кредит, съдът е длъжен да присъди на кредитодателя непогасената
част от заетата от потребителя сума, независимо, че претенцията на кредитодателя е по чл.
79 от ЗЗД, респ. 415 ал. 1 от ГПК, а не по чл. 55 от ЗЗД. Това не би нарушило принципа за
диспозитивното начало, тъй като специална разпоредба – чл. 23 от ЗПК, изрично предвижда
такава възможност. В този смисъл е и Решение № 50174/ 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021
г. на IV г. о. на ВКС, според което при недействителност на договора, съгласно разпоредбата
на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по
чл. 422 от ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 от ЗПК е предвидено задължението
на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на
договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за
връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в
отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало
до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК в специалния ЗПК.
В случая, от заключението на вещото лице по възложената съдебно – счетоводна
експертиза се установи, че усвоената сума по договора за кредит възлиза на общо 1119,88
лева /плащания чрез ПОС в размер от 116,26 лева + теглене в брой от АТМ в размер от 270
лева + покупка на хладилник и застраховката му в размер от 733,62 лева/, от които от
ответника са погасени общо 197,97 лева /л. 150/. Предвид изначалната нищожност на
договора за кредит, уговорените в него задължения извън заетата сума – възнаградителна
4
лихва и прочее, не се дължат от кредитополучателя, за това погашенията извършени от
същия следва да бъдат отнесени единствено към незаплатената част от заетата сума, при
което непогасения остатък момента на изготвяне на заключението възлиза на 921,91 лева
/1119,88 лева – 197,97 лева/.
По гореизложените съображения, искът за главница е основателен до размера на
непогасената част от заетата сума в размер от 921,91 лева, до който размер следва да бъде
уважен, а за разликата над този размер – отхвърлен, а исковете за възнаградителна и
мораторна лихва са неоснователени и следва да бъде отхвърлени.
Съобразно изрично направеното с петитума на исковата молба искане, вземането за
чистата стойност следва да бъде присъдено, ведно със законна лихва. Доколкото се касае до
нищожен договор, задължението за връщане на чистата стойност възниква като безсрочно,
на основание неоснователно обогатяване, поради което лихва се дължи, от момента в който
длъжникът бъде поканен, съобразно чл. 84 ал. 1 от ЗЗД. По делото липсват данни за по-
ранна покана на длъжника, поради което съдът приема, че същият е изпаднал в забава от
деня следващ този на връчването на заповедта за изпълнение – 16.01.2024 г., от който ден
следва да бъде присъдена законна лихва, а за периода от депозиране на заявлението в съда,
до 15.01.2024 г. претенцията за законна лихва като последица от уважаване на иска е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства и
съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в общ размер
от 55,60 лв.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца се полага присъждането и на
направените в исковото производство разноски, за които са представени доказателства.
Ангажирани са доказателства за заплатена държавна такса в размер от 150 лева, депозит за
вещо лице по ССЕ в размер от 350 лева, депозит за вещо лице по СТЕ в размер от 300 лева.
По делото ищецът е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя в
размер от 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съобразно уважената част от исковете ответникът следва
да бъде осъден да заплати сумата от 667,60 лева, от които сумата от 111,30 лева за държавна
такса, сумата от 259,60 лева за депозит за вещо лице по ССЕ, сумата от 222,50 лева за
депозит за вещо лице по СТЕ и сумата от 74,20 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно чл. 78 ал. 3 от ГПК, в полза на ответника се полагат направените разноски
за адвокатско възнаграждение, което съобразно отхвърлената част от исковете възлиза на
108,50 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. С. С., ЕГН
********** с адрес гр. Б***, ж. к. **** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С**, р-н **, сумата от 921,91 лева
/деветстотин двадесет и един лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща чистата
стойност по сключения между страните Договор за потребителски кредит №****/14.07.2022
г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. АД и ответника, ведно със
законна лихва от 16.01.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер от 921,91 лева, до
предявения от 1149,86 лева, ведно със законна лихва от 27.11.2023 г., до 15.01.2024 г., както и
исковете за сумата от 10,87 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
14.07.2022 г. до 10.04.2023 г. и сумата от 82,16 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 1149,86 лева за периода от 11.04.2013 г. до 26.11.2023 г., като вземането
5
е прехвърлено в полза на ищеца по силата на Приложение № 1/11.04.2023 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., за които суми е издадена
Заповед № 3538/28.11.2023 г. по ч. гр. д. № 7104/2023 г. на РС - Бургас, на основание чл. 23
от ЗПК и чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1
от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН ********** с адрес гр. Б**, ж.к. ** да заплати на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С**, р-н
** сумата от 55,60 лева /петдесет и пет лева и шестдесет стотинки/, представляваща
направени съдебно – деловодни разноски по ч. гр. д. № 7104/2023 г. на РС – Бургас, както и
сумата от 667,60 лева /шестстотин шестдесет и седем лева и шестдесет стотинки/,
представляваща направени по делото съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78
ал. 1 и ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес
на управление гр. С**, р-н ** да заплати на Д. С. С., ЕГН ********** с адрес гр. Б**, ж.к.
**, сумата от 108,50 лева /сто и осем лева и петдесет стотинки/, представляваща направени
по делото съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6