№ 181
гр. Пловдив, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20255000500359 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на
двете страни против Решение №12/13.01.2025 г. по гр.д.№599/2023 г. на ОС – Стара Загора,
постановено по предявен от М. Т. И., против Прокуратурата на Република България, иск с
правно основание чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, с който ищецът претендира присъждане на
обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от 01.01.2017 г. върху тази
сума, за претърпените от него неимуществени вреди в резултат от неоснователно
повдигнатото му и поддържано обвинение, за което е привлечен като обвиняем с
постановление от 01.01.2017 г. по ДП №8245зм-1161/2016 г. на Второ РУ – Стара Загора, с
постановена мярка за неотклонение „задържане под стража“, търпяна в периода от
01.01.2017 г. до 07.06.2018 г., за извършено от него престъпление по чл.354а, ал.3 от НК,
като на 31.12.2016 г. в гр. Стара Загора бил държал високорискови наркотични вещества –
метамфетамини с нетно тегло 10,6363 грама, и канабис с нетно тегло 0,3721 грама, по което
обвинение е образувано НОХД №2068/2017 г. на РС-Стара Загора, по което е постановена
оправдателна присъда, потвърдена с окончателно Решение №138/20.11.2018 г. на ОС – Стара
Загора по ВНОХД№1206/2018 г. на ОС –Стара Загора, с което ищецът бил оправдан по
повдигнатото обвинение. С обжалваното Решение №12/13.01.2025 г. по гр.д.№599/2023 г. на
ОС – Стара Загора предявеният иск е уважен частично – до размера от 18 000 лв.
/осемнадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от
01.06.2020 г. до окончателното плащане. Недоволни от решението са останали и двете
страни.
1
С Въззивна жалба вх.№1062/24.01.2025 г., ответникът Прокуратура на Република
България, чрез Емилия Вакарелска - прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Стара Загора,
обжалва решението изцяло в осъдителната му част, с оплаквания за неправилност и
необоснованост. Неправилно съдът е приел, че ПРБ незаконно е повдигнала и поддържала
обвинение срещу М. И. за извършено тежко престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, от
първоначалното му привличане по ДП на 01.01.2017 г., и до приключването му с влязъл в
сила съдебен акт, с който ищецът е оправдан по това обвинение – 20.11.2018 г., като е
изминал период от почти две години. Съдът е игнорирал възражението на ответника, че
наказателното производство е проведено в разумен непродължителен срок в размер на 1 г.,
5м. и 6 дни от началото му на 01.01.2017 г. до постановяване на оправдателната присъда на
РС – Стара Загора на 07.06.2018 г. От привличането на ищеца в качеството на обвиняем на
01.01.2017 г. и вземането по отношение на него на мярка за неотклонение „задържане под
стража“, до внасянето на делото в съда на 10.07.2017 г. е изминал срок от 6 месеца и 9 дни –
досъдебната фаза, която се ръководи от Прокуратурата, и в която Прокуратурата е
решаващият орган за мерките за процесуална принуда по отношение на обвиняемия.
Съдебната фаза е продължила още 11 месеца, но в нея органите на Прокуратурата нямат
възможност да повлияят върху темповете за разглеждане на делото в съдебната му фаза, тъй
като след внасянето на делото с обвинителен акт, ръководно решаващият орган е Съдът, и от
неговите действия зависи както продължителността на тази фаза, така и мерките за
процесуална принуда по отношение на подсъдимия. Не е отчетен фактът, че по отношение
на ищеца в качеството му на обвиняем, е налице ниска интензивност на извършените с
негово участие процесуално-следствени действия. Прокуратурата е осъществила своите
правомощия в съответствие със закона и със събраните доказателства. Оспорената и оборена
в съдебната фаза експертиза на веществените доказателства не е нито възложена, нито
извършена от органи на Прокуратурата. Наложената на ищеца мярка за неотклонение
„задържане под стража“ е била обусловена от съдебното минало на ищеца – предходно
осъждане за престъпление по чл.354в, ал.1 от НК, при което му е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2 г. и 6 месеца, изпълнението на което е било отложено за
период от 4 години, както и предходно освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „глоба“ с влязло в сила на 02.07.2014 г. решение на
РС – Казанлък, за деяние по чл.254а, ал.3 от НК. Ето защо, към момента на образуването на
наказателното производство Прокуратурата е осъществявала правомощията си по
отношение на обвиняем, за когото обвинението се явява трето поред, след като двукратно е
осъждан с влезли в сила съдебни актова за подобно престъпление, и в изпитателния срок за
условно отлагане на изтърпяването на наказанието по предходното осъждане. Поддържа се,
че с влязлата в сила присъда по процесното наказателно производство ищецът не е бил
изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение, а частично оправдан, относно предмета на
престъплението, и чрез преквалифициране на престъплението по привилегирован състав за
същото престъпление. В решението си първостепенният съд е кредитирал показанията на
разпитания свидетел М.Б. и заключението на съдебно-психологичната експертиза, като въз
основа на тях е приел за установено, че повдигнатото обвинение е оказало силно негативно
2
въздействие върху личния и социалния живот на ищеца. Твърдените от свидетеля Б.
влошено здравословно състояние на ищеца, трайно прекъсване на контактите със
семейството и близките, не са установени по категоричен начин. По делото липсват
доказателства да е било влошено здравето на ищеца, за засягне на авторитета и личното му
достойнство, както и че приятели и познати са започнали да го отбягват именно в причинна
връзка с конкретното наказателно производство и задържането по него. От наличните
медицински документи се установява, че здравословните проблеми на ищеца предшестват
наказателното производство, а от изготвената СПсЕ по-скоро се обосновава извод, че
поставянето на ищеца в защитена среда и изолация по време на търпяната мярка за
неотклонение „задържане под стража“, се е отразило положително на здравето му. Не са
събрани доказателства за разпространение на вредните последици от наказателното
производство в кръга на близките, познатите и приятелите на ищеца – налице са данни за
асоциализация, включително от семейството на ищеца, значително преди конкретното НП.
Поддържа се оспорване на СПсЕ, като необоснована, тъй като множество относими
обстоятелства /алкохолна зависимост, употреба на наркотични вещества, наличие на течащ
изпитателен срок/ не са обсъдени при извеждане на заключението. В анализа на
констатирания от експерта „страх от задържане“ е изключено обстоятелството за наличното
условно осъждане, а същото би могло напълно основателно да възбуди такъв страх.
Поддържа се оплакване за несправедливо завишен размер на обезщетението от 18 000 лв.,
спрямо действително претърпените от ищеца вреди, който е многократно осъждан за
престъпления, и е търпял болки и страдания с по-нисък интензитет. Липсата на
доказателства за засегнати от наказателното производство конкретни нематериални блага и
на личната сфера на ищеца, налагат извод за липса на реално претърпени вреди. Здравето и
социалната сфера на ищеца са били засегнати преди образуването и воденето на
конкретното НП, не се доказва неблагоприятно въздействие на търпяната мярка за
неотклонение. Твърдените условия на живот на ищеца след приключване на НП, не се
установява да са в причинна връзка именно с това НП, а напротив – те са резултат от
направен от ищеца свободен избор. При определяне на размера на обезщетението следва да
се съобрази, че към 2017 г. по данни на НСИ средния годишен доход за лице е бил 5586 лв.,
и присъденото обезщетение е в разрез с принципа на обезвреда. Настоява се за отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на иска, или за намаляване на размера на присъденото
обезщетение, като прекомерен.
С Допълнение към жалба вх.№1267/29.01.2025 г., подадено от Емилия Вакарелска –
прокурор в Окръжна прокуратура – гр. Стара Загора, се поддържа, че не е налице
фактическия състав на отговорността по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, тъй като липсва
постановена оправдателна присъда. Ищецът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение
по чл.354а, ал.3 от НК за държане на високорискови наркотични вещества и е оправдан по
това обвинение, като е признат за виновен за извършено престъпление по чл.354а, ал.5 от
НК – „маловажен случай“. Преквалификацията на деянието по привилегирован състав на
същото престъпление е в отпадане на част от предмета на престъплението - на държаните
високорискови наркотични вещества, а не поради неизвършване на деянието. В случая
3
ищецът е бил признат за виновен в извършване на престъплението, за което е образувано
наказателното производство, като е налице преквалифициране на деянието по
привилегирован състав, поради което не се касае за оправдано лице, а за частично
оправдаване относно предмета на престъплението. В практиката на ВКС се приема, че при
преквалификация на обвинението, отговорността на Прокуратурата не може да бъде
ангажирана на основание чл.2, л.1, т.3 от ЗОДОВ, а само по реда на чл2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ,
каквато претенция не е била предявена. Поддържат се всички оплаквания по основната
жалба, както и искането към съда, направено с нея.Поддържа се искане за намаляване на
размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като несъразмерно и завишено спрямо
сложността на делото.
Въззивната жалба на ответника и допълнението към нея са депозирани в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез
надлежен процесуален представител, отговарят на изискванията за редовност, поради което
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба на ответника и от допълнението към нея са връчени на
насрещната страна, която в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвала от
възможността да депозира отговор на въззивната жалба.
С Въззивна жалба вх.№1957/11.02.2025 г. ищецът М. Т. И., чрез адв. Л. Б., обжалва Решение
№12/13.01.2025 г. по гр.д.№599/2023 г. на ОС – Стара Загора в отхвърлителната му част
изцяло, с оплаквания за нарушения на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че по делото е установено
от фактическа страна, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
преживени значителни психически и морални страдания, като определеният размер от
18 000 лв. не съответства на установените вреди. Съдът правилно е приел за установени
изтърпените от ищеца вреди, и е приел иска за основателен, неправилно обаче е приел, че
наличието на предходни осъждания, описани в решението, са обстоятелства, които
преценени в съвкупност обуславят по-нисък интензитет на негативните емоции и
преживявания на ищеца, произтичащи от конкретното НП, но не и от налагането на мярка за
неотклонение „задържане под стажа“. По нито едно от предходните осъждания ищецът не е
търпял такова ограничаване на свободата му, както и за толкова продължителен период, и не
е чувствал угроза за ефективно осъждане, каквато в случая е съществувала. Съдът не е отчел,
че при предходни осъждания ищецът е признал вината си за деяния, които умишлено е
извършил, докато в настоящия случай се касае за дело, по което той от самото начало е бил
със съзнанието, че не е виновен, и целият период на задържането му в ареста той е изпитвал
чувство за несправедливост, което е видно и от изготвената СПсЕ. Също следва да се вземе
предвид, че ищецът е признат за виновен за престъпление по чл.354а, ал.5 от НК и е осъден
на глоба от 500 лв., за държане на минимално количество канабис от 0,3 гр. на стойност 2,23
лв., което обуславя липса на обществена опасност. Бланкетно е тълкувана разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД. При така доказаните по делото значителни неимуществени вреди, търпени от
ищеца, претендираният размер на обезщетението се явява напълно справедлив. По тези
4
съображения се настоява за отмяна на решението в неговата отхвърлителна част, и
постановяване на ново по същество, с което искът да бъде уважен до пълния му предявен
размер от 50 000 лв., ведно със законната лихва до окончателното плащане. Заявява се
претенция за присъждане на адвокатски хонорар съразмерно с пълния размер на иска.
Въззивната жалба на ищеца е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2
от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията за редовност,
поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на насрещната страна, която в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор на въззивната
жалба.
С въззивните жалби страните не са представили нови доказателства и не са направили
доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са
събрани. Доколкото двете страни обжалват решението изцяло – както в осъдителната, така и
в отхвърлителната му част, спорът изцяло е пренесен пред въззивната инстанция.
В изпълнение на служебните задължения на съда по чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона
форма и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, от и
срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустим. По правилността на
съдебния акт съдът се произнася в границите на релевираните оплаквания.
По релевантните за спора въпроси съдът намира следното от фактическа страна:
Исковото производство е било образувано на 01.06.2023 г. по Искова молба вх.
№52307/01.06.2023 г., с която ищецът М. Т. И. е претендирал на основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ да бъде осъден ответника Прокуратура на Република България да му заплати
обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва за периода от 01.01.2017 г. до
окончателното плащане, за причинените му неимуществени вреди от неоснователно
повдигнатото му и поддържано обвинение, за което е привлечен като обвиняем с
постановление от 01.01.2017 г. по ДП №8245зм-1161/2016 г. на Второ РУ – Стара Загора, с
постановена мярка за неотклонение „задържане под стража“, търпяна в периода от
01.01.2017 г. до 07.06.2018 г., за извършено от него престъпление по чл.354а, ал.3 от НК,
като на 31.12.2016 г. в гр. Стара Загора бил държал високорискови наркотични вещества –
метамфетамини с нетно тегло 10,6363 грама, и канабис с нетно тегло 0,3721 грама, по което
обвинение е образувано НОХД №2068/2017 г. на РС-Стара Загора, по което е постановена
оправдателна присъда, потвърдена с окончателно Решение №138/20.11.2018 г. на ОС – Стара
Загора по ВНОХД№1206/2018 г. на ОС –Стара Загора, с което ищецът бил оправдан по
повдигнатото обвинение.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е оспорил иска по основание и по
размер. Релевирал е възражение за липса на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
тъй като по отношение на ищеца не е постановена оправдателна присъда, а наказателното
5
производство е приключило с осъждане на ищеца за извършено престъпление по чл.354а,
ал.5 от НК, делото е приключило в разумни срокове и не е било медийно огласено.
Наказателното производство през значителна част от времето е било в съдебната си фаза, за
която ответникът счита, че не носи отговорност. Оспорва ищецът да е претърпял твърдените
вреди, както и наличието на причинна връзка между твърдените вреди и процесното
наказателно производство. Претендираното обезщетение счита, че е в несправедливо
завишен размер. Претенцията за законна лихва за периода преди приключване на
наказателното производство е неоснователна. Релевира възражение за частично погасяване
на вземането за лихва по давност, на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
От представените по делото писмени доказателства се установява, а и не се оспорва от
ответника, че срещу ищеца е било образувано Бързо производство на 31.12.2016 г. за това,
че на същата дата в гр. Стара Загора е държал без надлежно разрешително високорискови
наркотични вещества – канабис и метамфетамин – престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
На същата дата по отношение на него е извършен обиск и изземване на намиращи се у
него вещи, които действия са били одобрени последващо от съда с Определение от
01.01.2017 г. по ЧНД №1/2017 г. на РС – Стара Загора. С Постановление за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 01.01.2017 г. той е бил привлечен в
качеството на обвиняем за това, че на 31.12.2016 г. е държал високорискови наркотични
вещества – метамфетамин с нетно тегло 10,6363 грама на стойност 265,91 лева, и канабис с
нетно тегло 0,3721 грама на стойност 2,23 лева /на л.39 от делото на СГС/. С постановление
от 01.01.2017 г. на прокурор от РП-Стара Загора той е задържан за 72 часа. На същата дата
е бил разпитан в качеството на обвиняем. С Определение №9/04.01.2017 г. по ЧНД
№49/2017 г. на РС – Стара Загора по отношение на него е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“, като определението е било потвърдено от въззивната инстанция
на 11.01.2017 г.
Към момента на привличането на ищеца в качеството на обвиняем и задържането му на
01.01.2017 г., ищецът е бил осъждан трикратно с влезли в сила присъди – първото му
осъждане е било с присъда от 27.11.2006 г., за което той е бил реабилитиран по право,
впоследствие на 02.07.2014 г. по реда на чл.78А от НК е освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание за извършено престъпление по
чл.354А, ал.5 от НК, а деянието му от 31.12.2016 г. е било осъществено в изпитателния
срок на предходно условно осъждане на ищеца с влязла в сила присъда от 15.04.2016 г. за
престъпление по чл.354В, ал.1 от НК, с която му е било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 2 г. и 6 м., чието изтърпяване е било условно отложено с изпитателен
срок от 4 години. От представената с отговора на исковата молба Електронна справка за
съдимост от 21.06.2023 г. се установява, че паралелно с процесното наказателно
производство, по отношение на ищеца е водено и друго наказателно производство, по
което с влязло в сила споразумение от 30.01.2017 г. по НОХД №145/2017 г. на РС –
Велико Търново ищецът е бил признат за виновен за извършено в периода от 01.04.2015 г.
до 17.11.2015 г. престъпление по чл.354В, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, за което му е било
6
наложено наказание 1 г. и 6 м. „лишаване от свобода“, чието изтърпяване на осн. Чл.66, ал.1
от НК е условно отложено с изпитателен срок от три години, както и за виновен за
извършено престъпление по чл.354А, ал.3, предл.2, т.1 и пр.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК, за
което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, чието
изтърпяване е условно отложено на осн. Чл.66 от НК за срок от три години. На основание
чл.23, ал.1 от НК му е наложено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 г. и
6 месеца, което е условно отложено за срок от три години.
На 03.04.2017 г. ищецът отново е привлечен в качеството на обвиняем с коригирано
обвинение за същото престъпление, и е разпитан в качеството на обвиняем. На 28.04.2017 г.
е осъществено ново привличане в качеството на обвиняем за същото престъпление по
коригирано обвниенение, разпитан е в качеството на обвиняем и са му предявени
материалите по досъдебното производство. Потвърдена е взетата по отношение на него
мярка за неотклонение „Задържане под стража“. На 21.06.2017 г. отново е привлечен като
обвиняем за същото престъпление по коригирано обвинение, потвърдена е мярката за
неотклонение, разпитан е като обвиняем и са му предявени материалите по досъдебното
производство.
От служебния защитник на обвиняемия е постъпила молба за привеждане на ищеца в
болничния стационар на Затвора – Стара Загора, поради продължаващи втрисане,
температура, гадене и др. Поискано е изменение на мярката му за неотклонение. С
Определение №879/26.06.2017 г. по ЧНД №1910/2017 г. на РС – Стара Загора молбата за
изменение на мярката за неотклонение е оставена без уважение, и е потвърдена взетата по
отношение на ищеца мярка „задържане под стража“.
На 12.07.2017 г. срещу ищеца е внесен в съда обвинителен акт с обвинение за
извършено престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, за това, че на 31.12.2016 г. е държал
високорискови вещества – амфетамин 12,143 гр. на стойност 366,60 лв. и канабис 0,3721 гр.
на стойност 2,23 лева. По обвинителния акт е образувано НОХД №2068/2017 г. на РС –
Стара Загора. По същото са проведени 7 открити съдебни заседания, на които ищецът се е
явил лично и не е ставал причина за отлагане на делото: на 24.08.2017 г., на 12.10.2017 г., на
19.12.2017 г., на 20.02.2018 г., на 20.03.2018 г., на 19.04.2018 г. и на 07.06.2018 г., когато е
постановена Присъда №89/07.06.2018 г., с която ищецът е бил оправдан по първоначалното
обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, и по обвинението да е държал
високорисково наркотично вещество амфетамин 12,143 грама на стойност 366,60 лв., като е
признат за виновен за извършено престъпление по чл.354а, ал.5 от НК за това, че е държал
високорисково наркотично вещество канабис с тегло 0,3721 грама на стойност 2,23 лева,
което е „маловажен случай“, за което му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 500 лева.
Взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“ е заменена с
по-лека мярка – „подписка“, до приключване на производството, като е разпоредено
незабавното освобождаване на ищеца.
Така постановената присъда е протестирана от Прокуратурата досежно квалификацията
„маловажен случай“, и е обжалвана от подсъдимия по отношение на осъждането за
7
престъпление по чл.354а, ал.5 от НК. По жалбата и протеста е образувано ВНОХД
№1206/2018 г. на ОС – Стара Загора. По същото е проведено едно открито съдебно
заседание на 31.10.2018 г., на което ищецът се е явил лично и с адвокат. С окончателно
Решение №138/20.11.2018 г. е потвърдена постановената от първостепенния съд Присъда
№89/07.06.2018 г.
При така установените факти съдът констатира, че ищецът е бил привлечен в качеството на
обвиняем на 01.01.2017 г. за извършено престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, което е „тежко“
по смисъла на чл.93, т.7 от НК, тъй като за него е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ до 6 години, при това със специален минимум от 1 година, като ищецът е бил
застрашен от опасността да изтърпи отделно и ефективно и условно отложеното наказание
„лишаване от свобода“, наложено с предходна влязла в сила присъда. Наказателното
производство срещу ищеца е продължило от 31.12.2016 г. до 20.11.2018 г. – 1 година, 10
месеца и 21 дни. По време на наказателното производство ищецът е бил задържан под
стража за периода от 31.12.2016 г. /когато е задържан по ЗМВР за срок от 24 часа/,
впоследствие на 01.01.2017 г. е задържан с постановление на прокурора за 72 часа, а на
04.01.2017 г. по отношение на него е взета постоянна мярка за неотклонение „задържане
под стража“, която е търпял до 07.06.2018 г. – така ищецът е бил задържан общо 1 година,
5 месеца и 8 дни. След замяната на мярката за неотклонение „задържане под стража“,
ищецът е продължил да търпи мярка за неотклонение „подписка“ за периода от 08.06.2018
г. до 20.11.2018 г. – 5 месеца и 12 дни. По време на наказателното производство ищецът е
бил лично ангажиран в извършване на процесуално-следствени действия с негово участие
общо 12 дни, от които 4 дни в стадия на досъдебното производство, и 7 дни в стадия на
съдебното производство пред първостепенния съд, в които периоди ищецът е бил задържан
под стража.
За установяване на търпените от ищеца болки и страдания във връзка с проведеното срещу
него наказателно производство, по делото е приета Съдебно – психиатрично експертиза вх.
№1674/05.02.2024 г. /на л.46-56 от гр.д.№599/2023 г. на ОС – Ст.Загора/. Заключението на
тази експертиза обосновава извод, че ищецът още преди задържането му на 01.01.2017 г. е
страдал от „Разстройство вследствие употреба на алкохол. Синдром на алкохолна
зависимост“ (с код по МКБ-10 F 10.2). Вследствие установената дългогодишна алкохолна
злоупотреба (от ученическа възраст) още преди задържането му са били настъпили
изменения на характера му – нравствено-етично снижаване, отслабване на волята и срив в
социалното функциониране - трудова и социална дезадаптация – не е бил трудово
ангажиран, често имал конфликти с родителите си, бил изгонен от дома им. По време на
престоя му в Затвора – гр. Стара Загора в периода от 11.07.2017 г. – 07.06.2018 г. не се
установява налична абстинентна симптоматика, припадъци или делир. Абстинентната
симптоматика настъпва при намаляване на количеството или прекъсване приема на алкохол.
Тъй като ищецът е бил в „защитена среда“ (т.е. не е имал достъп до алкохол), това е
спомогнало за овладяване на синдрома на алкохолна зависимост. По време на престоя му в
Затвора – гр. Стара Загора не са констатирани промени в психичното състояние, които да
8
налагат консултация с психиатър или лечение в специализирано лечебно заведение. Ищецът
в този период е посещавам многократно Медицински център по собствено желание, при
което са установени невротични оплаквания с безсъние, за които на назначени медикаменти
– Стрезам, Невролакс. Установените невротични оплаквания по време на престоя в Затвора
Стара Загора се дължат на негативни емоционални преживявания на неудобства,
притеснение и дискомфорт, които са нормалпсихологично обусловени и не са болестна
психопатология. От медицинските прегледи няма данни за значими физически и психични
увреждания. При изслушването на експертизата в открито съдебно заседание на 20.05.2024
г. вещото лице пояснява, че заболяването „Разстройство вследствие употреба на алкохол“ се
проявява с психична симптоматика – т.нар. „абстиненция“, която възниква при намаляване
приема на алкохол или спирането му. Това абстинентно състояние възниква непосредствено
след спирането на приема на алкохол, като е сравнително краткотрайно – от 3 до 5 дни, като
след преодоляване на абстиненцията човек постига психично стабилизиране, и ако не
приема повече алкохол, няма как да настъпи последващо влошаване в психичното състояние.
Разстройството вследствие на употреба на алкохол не изисква контролни прегледи, ако
лицето няма конкретни, ясно изразени психични оплаквания, тъй като абстинентното
състояние е краткотрайно, за разлика от други психични разстройства, които са хронични.
Така даденото заключение е оспорено от ищеца, тъй като е било изготвено без провеждане
на психологическо интервю и съответни психологически тестове на ищеца, а само на базата
на писмени документи. Допусната е нова съдебно – психологическа експертиза, която да
бъде изготвена след провеждане на видео-конферентна връзка с ищеца, тъй като същият
трайно пребивава в Испания, и поради липса на средства не може да пътува до България.
По делото е приета нова Съдебно-психологична експертиза с вх.№12341/25.09.2024 г. /на
л.105/, изготвена след проведено на 18.09.2024 г. прихологическо интервю с ищеца по видео-
конферентна връзка. Вещото лице заявява, че при изготвяне на заключението не е прилагало
тестова методика. При провеждането на интервюто вещото лице е установило, че ищецът
живее в Испания – Тенерифе, като води клошарски начин на живот, в колиба, която сам е
направил от стар дървен материал и палмови листа. Препитава се, като рисува картини за
туристите. Твърди, че един път седмично ходи на църква, плува в океана, тренира и спи
нормално. Страхува се да се върне в България. По време на интервюто е бил спокоен, с
оприятен външен вид и ясно съзнание, отговаря изчерпателно на поставените въпроси,
ориентиран за време, място и собствена личност. Проявява висока ситуативна тревожност по
темата за затвора, и плаче, когато разказва спомените си от ареста. Заключението на експерта
е, че след преживяна остра стресова реакция от ареста и престоя си в затвора, е настъпило
нарушаване на психо-емоционалното състояние на ищеца. Понастоящем в емоционален и
психичен план се отчита наличие на емоционална и психична изразеност на психична
травма, изразяваща се в усещане за несправедливост, унижение, изоставяне, отхвърляне,
както и на негативни емоционални преживявания като страх, мъка, гняв и тъга.
Експертизата обосновава извод, че дългия престой в ареста и затвора е довел до
психологически травми, които пораждат кумулативен стрес, водещ до емоционално и
9
физическо изтощение, съпроводени от повишена тревожност, страх и здравословни
проблеми. Налице е промяна в социалния статус и социалните роли, т.е. налице е загуба на
социална идентичност. При изслушване на експертизата в открито съдебно заседание
вещото лице пояснява, че е ползвало като инструмент скалата на стреса, разработена от
психиатрите Томас Холд и Ричард Рае от 1967 г., стресът, който ищецът е преживял при
задържането му ареста, носи около 300 точки, което е много високо ниво на стрес, което
обуславя 80% вероятност за срив на здравето в краткосрочна перспектива.
Съдът констатира, че заключенията на двете експертизи обосновават различни крайни
изводи относно претърпените от ищеца страдания и емоционални вреди в резултат от
задържането му в ареста и затвора във връзка с процесното наказателно производство. При
преценка на двете експертизи се констатира, че първата СПЕ е изготвила заключението си
само на базата на медицинската документация, находяща се по делото, както и на тази,
съхранявана в медицинския център на Затвора – Стара Загора, където ищецът е пребивавал
в периода от 11.07.2017 г. до 07.06.2018 г. Липсват данни експертизата да се е запознала с
медицинската документация за състоянието на ищеца в периода от първоначалното му
задържане в ареста на 01.01.2017 г. до 11.07.2017 г. /за период повече от шест месеца/.
Същевременно, от тази експертиза се установява, че при заболяването „Разстройство
вследствие употреба на алкохол. Синдром на алкохолна зависимост“, от което е страдал
ищеца при задържането му, настъпва състояние на абстиненция при ограничаване или
прекратяване на приема на алкохол. Посоченото състояние се проявява със симптоми на
тревожност, депресия, страх, раздразнителност, напрегнатост и непреодолимо желание да се
приема алкохол. Това състояние може да бъде усложнено с гърчове или делир, който се
развива 2-3 дни след проява на абстинентни явления. Клиничните прояви на делирът са
помрачено съзнание (дезориентация), зрителни халюцинации, страхови изживявания или
еуфория, психомоторна възбуда, координационни разстройства. Вечерно време (при загасено
осветление) халюцинациите се засилват. Сънят е дълбоко нарушен. Делирът продължава 3-4
дни и завършва със сън, като има добра прогноза и се овладява за няколко дни. В
заключението се съдържат също данни, че по време на престоя в Затвора – Стара Загора
ищецът е посещавал многократно медицинския център по свое желание, с оплаквания за
безсъние и невроза, за които са му били изписвани медикаменти.
По делото са налице писмени доказателства – епикризи за хоспитализация на ищеца в ПО –
Казанлък в периода от 27.08.2010 г. до 06.09.2010 г. /на л.29 от делото на СГС/, и в ДПБ-
Раднево в периода от 10.05.2011 г. до 27.05.2011 г. /на л.30 от делото на СГС/, за многократни
хоспитализации на ищеца в „ЦПЗ-Стара Загора“ в периода от 17.01.2011 г. до 21.01.2011 г.
/л.28 от делото на СГС/, от 15.07.011 г. до 27.07.2011 г. /л.31 от делото на СГС/, от 07.11.2012
г. до 21.11.2012 г./на л.32 от делото на СГС/, от 07.01.2013 г. до 28.01.2013 г., в които
писмени документи се съдържат данни за това, че ищецът многократно е бил
хоспитализиран във връзка с усложнено абстинентно състояние на делир и припадъци. В
анамнезата са вписани данни, че ищецът е имал чести конфликти с родителите си, бил
изгонен от дома си, че е дезадаптиран в социално-битов план, и не работи, а ако започне
10
работа – не се задържа на работното място.
При преценката на заключението на първоначалната експертиза, съдът намира за
необоснован извода на тази експертиза, че задържането на ищеца под стража във връзка с
процесното наказателно производство му е причинило вреди в рамките на обичайните
негативни емоционални преживявания на неудобство, притеснение, неудовлетвореност и
дискомфорт, довели до невротични оплаквания с безсъние. Съображенията за това са
следните:
Същата експертиза потвърждава наличието на психично заболяване на ищеца „Разстройство
вследствие употреба на алкохол. Синдром на алкохолна зависимост“, датиращо отпреди
задържането му под стража на 01.01.2017 г., което е било в тежка форма, налагаща
многократни хоспитализации по повод усложнено абстинентно състояние на делир и
припадъци. Също така тази експертиза разяснява, че абстинентното състояние настъпва в
кратък срок след преустановяване на приема на алкохол, както и при намаляване на
количествата приеман алкохол. Същевременно установява, че ареста и затвора представляват
„защитена среда“ – т.е. среда, която ищецът няма достъп до алкохол. Тази експертиза не
коментира какво е било състоянието на ищеца в периода от задържането му на 01.01.2017 г.
до 11.07.2017 г., когато той е приведен в Затвора – Стар Загора, тъй като за този период
липсват медицински документи, от които да се направи извод, че на ищеца е била оказвана
медицинска помощ в периода на задържането му под стража в ареста, в периода от
01.01.2017 г. до 11.07.2017 г. От заключението на експертизата може да бъде обоснован
извод, че в кратък срок след задържането на ищеца под стража на 01.01.2017 г. при него
неизбежно е настъпило абстинентно състояние. Същевременно, експертизата е установила,
че по принцип абстинентното състояние се проявява със симптоми на тревожност, депресия,
страх, раздразнителност, напрегнатост и може да бъде усложнено с гърчове или делир,
който се развива 2-3 дни след проява на абстинентни явления. Такива усложнения при ищеца
многократно са настъпвали преди задържането му, и са били така тежко проявени, че са
ставали повод за хоспитализацията му. Клиничните прояви на делирът са помрачено
съзнание (дезориентация), зрителни халюцинации, страхови изживявания или еуфория,
психомоторна възбуда, координационни разстройства, дълбоко нарушение на съня, които
клинични прояви продължават 3-4 дни и завършват със сън. Следователно, именно защото
липсват медицински документи за периода от задържането на ищеца на 01.01.2017 г. до
привеждането му в Затвора – Стара Загора на 11.07.2017 г., от наличните по делото косвени
доказателства може да бъде обоснован категоричен извод, че в кратък срок след
задържането му под стража ищецът е преживял тежко абстинентно състояние, с прояви на
тревожност, депресия, страх, раздразнителност, напрегнатост, което е било неизбежна
последица от наличното при него психично заболяване „Разстройство вследствие употреба
на алкохол. Синдром на алкохолна зависимост“. При наличните данни за предходните му
хоспитализации, е била налице висока вероятност състоянието му да бъде усложнено с
гърчове или делир /каквито усложнения многократно са настъпвали вече при него/, но няма
данни ищецът да е получил в този период нужната му специализирана медицинска помощ с
11
оглед на заболяването му - нито е консултиран, нито е получавал медикаментозна подкрепа,
нито е хоспитализиран. Действително, експертизата установява, че състоянието на алкохолна
абстиненция е сравнително краткотрайно – от 3 до 5 дни и е с добра прогноза, като след
преодоляването му човек постига психично стабилизиране, и ако не приема повече алкохол,
не настъпва последващо влошаване в психичното му състояние. Разстройството вследствие
на употреба на алкохол само по себе си не изисква контролни прегледи, ако лицето няма
конкретни, ясно изразени психични оплаквания, но абстинентното състояние, и особено –
усложненията от делир и гърчове, се характеризира с конкретни и ясно изразени клинични
прояви, които се нуждаят от специализирана медицинска помощ /видно от приложените
епикризи за предходни случаи/, каквато ищецът няма данни да е получавал в ареста, в
периода от 01.01.2017 г. до 11.07.2017 г. Тези изводи се подкрепят изцяло от заключението на
изготвената втора Съдебно-психологична експертиза с вх.№12341/25.09.2024 г., изготвена
след провеждане на психологическо интервю с ищеца, която констатира, че ищецът проявява
висока ситуативна тревожност по темата за затвора, и плаче, когато разказва спомените си от
ареста. Съдът намира за обосновано заключението на тази експертиза, че ищецът е
преживял остра стресова реакция от ареста, от която е настъпило нарушаване на психо-
емоционалното му състояние, и е претърпял психична травма, която не е отшумяла, и все
още са налице емоционални и психични проявления на чувство за претърпяна
несправедливост, унижение, изоставяне, отхвърляне, както и на негативни емоционални
преживявания като страх, мъка, гняв и тъга.
По изложените съображения съдът не кредитира заключението на първоначалната
експертиза, че в периода на задържането му в ареста от 01.01.2017 г. до 11.07.2017 г. ищецът
е търпял вреди в рамките на обичайните такива – за този период експертизата не е открила
медицински документи за провеждани прегледи и лечение на ищеца в условията на
следствения арест, но изложените в експертизата специални знания на вещите лица за
неминуемо настъпващото абстинентно състояние при преустановяване на приема на
алкохол, и характерните му тежки прояви, както и проявите на настъпващите усложнения от
делир и гърчове, съчетани с липсата на медицинска документация и данни ищецът в този
период да е получавал медицинска помощ, подкрепят изводите на втората експертиза за
констатирана психическа травма, преживяна от ищеца през този период, която все още не е
отшумяла. От друга страна, съдът кредитира заключението на първата експертиза, в частта
й, в която същата е констатирала, че в периода от постъпването на ищеца в Затвора – Стара
Загора, ищецът не е търпял вреди извън рамките на обичайните негативни емоционални
преживявания при изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ за
продължителен период. Същевременно, съдът не кредитира заключението на втората приета
по делото съдебно-психологична експертиза в частта й, в която се приема, че настоящата
социална дезинтеграция на ищеца, водения от него клошарски начин на живот и липсата на
трудова ангажираност, загубата на подкрепата от семейния кръг, нежеланието да се върне в
България, са резултат именно от процесното наказателно производство. От събраните по
делото доказателства /наличните анамнестични данни в приобщените епикризи/ се
установява, че социалната и семейна дезинтеграция на ищеца е настъпила много преди
12
началото на процесното наказателно производство /от епикриза на л.28 за периода преди
17.01.2011 г.: „Живее на квартира с друг зависим“..“През последните години се отчита
сериозен срив в социалното му функциониране – не работи, ако започне работа не се
задържа на работното място, поддържа формални отношения с майка си, предимно с цел
финансиране“; от епикриза на л.29 за периода преди 27.08.2010 г.: „…и се дезинтегрирал в
социално-битов план…“; от епикриза на л.30 за периода преди 10.05.2011 г.: “Често имал
конфликти с родителите си. Бил изгонен от дома им.“; от епикриза на л.31 за периода преди
15.07.2011 г.: „Не работи. Живее на квартира“; от епикриза на л.32 за периода преди
07.11.2012 г.: „Не работи.“/, ищецът отдавна е имал влошени отношения с родителите си, бил
гонен от дома си, живеел е на квартира, не е бил трудово ангажиран. От представената с
отговора на исковата молба справка за съдимостта на ищеца се установява, че ищецът е бил
трикратно е осъждан за престъпления по чл.354а и чл.354В от НК, като при две от
осъжданията са му били наложени наказания „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е
било условно отложено. Тези две наказателни производства за протекли непосредствено
преди задържането на ищеца на 31.12.2016 г., като едното от тях вече е било приключило с
влязла в сила присъда на 15.04.2016 г., а другото е приключило на 30.01.2017 г. с влязло в
сила споразумение. Следователно, необоснован се явява изводът на втората експертиза, че
настоящата социална и трудова дезинтеграция на ищеца, водения от него клошарски начин
на живот и отказът му да се завърне в България, са в причинна връзка именно с процесното
наказателно производство и търпяната от ищеца във връзка с него мярка за неотклонение
„задържане под стража“, поради което в тази част съдът не кредитира заключението на
втората приета по делото съдебно-психологическа експертиза.
За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от проведеното
срещу ищеца наказателно производство, по делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля М.Б.. Същият твърди да познава ищеца повече от 15 години, да е бил
негов близък приятел, и да е контактувал с него често преди задържането му под стража на
31.12.2016 г., но не му е известно да е имал проблеми с алкохола, не знае да е страдал от
зависимости и да е употребявал наркотични вещества, твърди да е живеел у баба си в с.
Винарово, и да не е бил осъждан за престъпления, не знае да е имал неприятности преди
това с правоохранителните органи. Тези показания изцяло не кореспондират на събраните
по делото писмени доказателства за отдавна установено психичното заболяване на ищеца
„Разстройство вследствие употреба на алкохол. Синдром на алкохолна зависимост“ – още
преди 2008 г. /от анамнезата на епикриза от м. август, 2010 г. на л.29 се извличат данни за
разгърната преди повече от две години зависимост към алкохол със социална и битова
дезадаптация/, с множество хоспитализации, както и за проведени срещу ищеца няколко
наказателни производства в периода 2006 г. – 2016 г. във връзка с притежание на наркотични
вещества. Несъответствието обосновава извод, че твърденията на свидетеля за поддържани
близки отношения и интензивни контакти с ищеца са относими към периода преди 2008
година, които са били прекъснати в периода след 2008 г. до задържането на ищеца на
31.12.2016 г. По отношение на задържането на ищеца във връзка с процесното наказателно
13
производство ищецът черпи сведенията си не само от твърденията на ищеца непосредствено
след отмяната на мярката за неотклонение „задържане под стража“, но и от личните си
впечатления за вида и емоционалното състояние на ищеца непосредствено след
освобождаването му, като споделените от ищеца на свидетеля впечатления и емоции, както
и личните впечатления на свидетеля от срещата, кореспондират на установеното от приетата
по делото втора съдебно-психологическа експертиза, поради което в тази част съдът
кредитира показанията на свидетеля. Съдът кредитира показанията на свидетеля и в частта
им относно дадените от свидетеля сведения за начина на живот на ищеца след приключване
на процесното наказателното производство и заминаването му за Испания. През този период
/от 5 години/ свидетелят не твърди да е имал интензивни контакти с ищеца – сочи, че е
посещавал ищеца в Тенерифе общо три пъти, но впечатленията му са придобити
непосредствено при лични срещи с ищеца, и кореспондират на приетата втора съдебно-
психологическа експертиза, поради което и в тази част съдът ги кредитира. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля досежно преценката му за наличието на причинно-
следствена връзка между процесното наказателно производство, и социалната, битова и
трудова дезинтеграция на ищеца и нежеланието му да се прибира в България и в дома на
майка си, като намира, че тази преценка е повлияна от липсата на достатъчно информация
на свидетеля за битието на ищеца в периода 2008 г. – 2018 г., както и от липсата на
специални знания, които да я обосноват.
По тези съображения съдът намира за установено, че в периода на задържането му в ареста
от 01.01.2017 г. до 11.07.2017 г. ищецът е търпял вреди, по-големи от обичайните,
изразяващи се в претърпяна значима психична травма, в резултат от преживяната от него
алкохолна абстиненция в условията на ареста, без да му бъде предоставена необходимата
медицинска подкрепа за преодоляване на абстинентните прояви, които несъмнено е
преживял при попадането му в среда без достъп до алкохол. Самата алкохолна абстиненция е
била в резултат от наличното при него от по-рано психично заболяване „Разстройство
вследствие употреба на алкохол. Синдром на алкохолна зависимост“, и за възникването й
наказателното производство и задържането на ищеца няма принос, но лишаването на ищеца
от медицинска подкрепа за преодоляването на клиничните прояви на това състояние в
периода непосредствено след задържането му под стража му е причинило страдания, по-
интензивни от обичайните вреди, които той е търпял при предходни преживяни от него
абстинентни състояния извън условията на ареста /при които той е получавал необходимата
медицинска подкрепа/, и по-интензивни от обичайните вреди, които човек обикновено търпи
при задържане под стража. След привеждането му в Затвора – Стара Загора, в периода от
11.07.2017 г. до 07.06.2018 г. ищецът е получавал при нужда необходимата му медицинска
помощ, като състоянието му не е било усложнено от абстинентни симптоми, налице са
данни за невроза и безсъние, вероятно обусловени и от психичното заболяване на ищеца
„Разстройство вследствие употреба на алкохол. Синдром на алкохолна зависимост“, които са
в рамките на обичайните вреди от негативни емоционални преживявания на неудобство,
притеснение, неудовлетвореност и дискомфорт по време на задържането му под стража в
този период. След приключването на наказателното производство е настъпило подобряване
14
на живота на ищеца в здравословен и социално-битов план – макар да живее в самоделна
колиба, да не желае да се върне в България и да не поддържа връзки с близките си, ищецът
вече е трудово ангажиран, макар и спорадично и нерегламентирано, като рисува картини за
туристите, един път седмично ходи на църква, плува в океана, тренира и спи нормално, бил
е спокоен /по време на интервюто при изследването от втората съдебно-психологическа
експертиза/, с оприятен външен вид и ясно съзнание, отговарял изчерпателно на
поставените въпроси, ориентиран за време, място и собствена личност. По време на престоя
си при него свидетелят Б. не е възприел наличие на алкохол в палатката, ищецът не е
употребявал алкохол в негово присъствие, отпаднали са смущенията в съня.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че
обезщетението, което се дължи на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат от воденото срещу него наказателно производство по ДП №8245зм-1161/2016 г. на
Второ РУ – Стара Загора, и проведеното във връзка с него съдебно производство по НОХД
№2068/2017 г. на РС-Стара Загора, и ВНОХД№1206/2018 г. на ОС –Стара Загора, следва да
бъде определено в размер на 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/, който размер съдът
намира да съответства на принципа на справедливостта, формулиран в чл.52 от ЗЗД,
съобразно формулираните критерии с ППВС №4/1968 г., като кореспондира на повдигнатото
срещу ищеца обвинение в извършването на тежко престъпление, за което е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ до 6 години, със специален минимум от 1 година, като
ищецът е бил застрашен от опасността да изтърпи отделно и ефективно и условно
отложеното наказание „лишаване от свобода“ по предходна влязла в сила присъда, което
обстоятелство е увеличило стреса и безпокойството му от повдигнатото му обвинение;
съответства на продължителното задържане под стража на ищеца за период повече от 17
месеца, и претърпените в условията на ареста извънредни вреди от лишаването на ищеца от
медицинска подкрепа при преживяното от него в условията на ареста абстинентно
състояние във връзка със съществуващата при него от по-рано алкохолна зависимост;
преживяната от ищеца значима психическа травма в резултат от пребиваването му в ареста,
която все още не е компенсирана. Същевременно, този размер отчита продължителността на
наказателното производство в рамките на разумния срок, липсата на установени негативни
последици от наказателното производство върху името на ищеца в обществото, върху
трудовата и социалната му изява и неговото личностно развитие /поради установената по
делото вече настъпилата от по-рано трудова, битова, семейна и социална дезинтеграция на
ищеца без връзка с процесното наказателно производство/, отчита наличното паралелно
наказателно производство срещу ищеца в периода от 31.12.2016 г. до 30.01.2017 г.,
приключило с осъждане на ищеца за престъпление от същия вид, както и постановената по
отношение на ищеца в процесното наказателно производство осъдителна присъда, макар и
за маловажен случай на същото престъпление - за притежаване на минимално количество
нискорисково наркотично вещество. Така определения размер отчита също младата възраст
на ищеца /на 33 г. към момента на привличането му в качеството на обвиняем, на 34 г. към
момента на приключване на производството/, и настъпилият положителен ефект върху
15
здравето на ищеца от принудителното ограничаване на достъпа на ищеца до алкохол с оглед
на заболяването му „Разстройство вследствие употреба на алкохол. Синдром на алкохолна
зависимост“, за което свидетелства и подобряването на състоянието на ищеца след
приключването на наказателното производство в здравословен и социално-битов план –
макар да живее в самоделна колиба в Тенерифе, Испания, да не желае да се върне в България
и да не поддържа връзки с близките си, е започнала частична трудова интеграция на ищеца,
налице е стремеж към по-здравословен живот /плува, тренира, спи нормално, ходи на
църква/, поддържа лична хигиена и оприятен външен вид, съзнанието му е ясно.
Като е достигнал до частично различни изводи по отношение на справедливия размер на
дължимото на ищеца обезщетение, първостепенният съд е постановил частично неправилно
решение в неговата отхвърлителна част, за сумата над присъдения размер от 18 000 лева, до
размера от 25 000 лв., който настоящия съд намира за справедлив. В тази част решението на
първостепенния съд следва да се отмени, и вместо него да се постанови ново решение по
съществото на спора, с което на ищеца да се присъди допълнително обезщетение в размер
на още 7 000 лв. /седем хиляди лева/.
В частта на решението, с която съдът се е произнесъл по предявения акцесорен иск, като го е
отхвърлил частично – за периода от датата на привличането на ищеца в качеството на
обвиняем на 01.01.2017 г., до датата 31.05.2020 г., жалбоподателят – ищец не е изложил
конкретни оплаквания. В тази част съдът намира, че постановеното решение е правилно и
законосъобразно. От една страна, установена е непротиворечива и трайна съдебна практика,
че обезщетението за претърпени вреди от незаконно наказателно производство се дължи от
датата, на която наказателното производство е установено като незаконно – т.е. на която е
влязла в сила оправдателна присъда, или наказателното производство е прекратено с влязло
в сила постановление. В конкретния случай обезщетението за неимуществени вреди се
дължи от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 07.06.2018 г. Същевременно
обаче, с отговора на исковата молба ответникът своевременно е релевирал възражение за
погасяване на част от дължимите лихви за забава за периода, предхождащ датата на
депозиране на исковата молба с повече от три години, поради изтекла погасителна давност
на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Исковата молба е депозирана на 01.06.2023 г., поради
което дължимата лихва за забавено плащане на обезщетението, за периода от 07.06.2018 г. до
31.05.2020 г. е погасена по давност. Ето защо, правилно акцесорната претенция е била
отхвърлена за периода от 01.01.2017 г. до 31.05.2020 г., и в тази част решението на
първостепенния съд следва да се потвърди.
При този изход от спора пред въззивната инстанция, на осн. Чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, в полза
на въззивника – ищец следва да се присъдят направените от него разноски за държавна такса
за въззивното производство в размер на 5 лева. В полза на процесуалния му представител,
на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. във връзка с чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за предоставената на ищеца безплатна правна помощ за
въззивното производство, както и допълнително адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство, пропорционално на уважения материален интерес на
16
ищеца. За първоинстанционното производство съдът е определил адвокатско
възнаграждение в размер на 1700 лв., представляваща пропорционална част от дължимото
на адв. Б. адвокатско възнаждение съобразно преценката на първостепенния съд. Тази
преценка е била оспорена от ищеца по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, но оплакванията са били
оставени без уважение от първостепенния съд с влязло в сила Определение рег.
№573/12.05.2025 г. по гр.д.№599/2023 г. на ОС – Стара Загора, което не е обжалвано от
ответника. Макар да не е посочен базовият размер, от който е изчислен присъденият размер,
същият е изчислим – определеният размер от 1700 лв. съставлява 18/50 части от общия
размер на определеното от съда адвокатско възнаграждение. Следователно, 25/50 части от
адвокатското възнаграждение, определено от първостепенния съд за първоинстанционното
производство, е в размер на 2361 лева, от която сума 1700 лв. са присъдени с
първоинстанционния съдебен акт, поради което в полза на адв. Б. следва да се присъди
допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер
на сумата от 661 лв. /шестстотин шестдесет и един лева/. Тъй като във въззивното
производство спорът е пренесен в пълния му обем, обжалваемият интерес по двете въззивни
жалби е равен на цената на иска, и за въззивното производство в полза на адв. Б. следва да
се присъдят също 25/50 части от адвокатското възнаграждение, дължимо за производството,
съобразно преценката на настоящия съд. Въззивното производство е било със значително
по-ниска фактическа сложност, тъй като не са събирани нови доказателства, но правната му
сложност е идентична с тази пред първостепенния съд, предвид поддържания иск и
възражения в пълния им първоначален обем. С оглед на определения от първостепенния съд
размер на адвокатското възнаграждение от 2361 лева, който страните са приели за
справедлив /предвид липсата на оспорване от процесуалния представител на ищеца, и
липсата на частна жалба от страна на ответника срещу постановеното по реда на чл.248, ал.1
от ГПК Определение рег.№573/12.05.2025 г. по гр.д.№599/2023 г. на ОС – Стара Загора /,
настоящият съд намира, че с оглед липсата на фактическа сложност на производството пред
въззивната инстанция, и проведеното едно съдебно заседание, дължимото на адвокат Б.
възнаграждение за въззивното производство следва да бъде определено в размер на 1800
лева, от която сума следва да му се присъди пропорционална част на уважения обжалваем
интерес от 25/50 части, т.е. сумата от 900 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №12 от 13.01.2025 г., постановено по гр.д.№599 по описа за 2023 г.
на Окръжен съд – Стара Загора, В ЧАСТТА МУ, в която е отхвърлен предявеният от М. Т.
И., с ЕГН **********, с адрес: гр. С.З.“, бл.79, против Прокуратурата на Република
България, с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, бул.“Витоша“ №2, иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за сумата над присъдения размер от 18 000 лв.
/осемнадесет хиляди лева/ до размера от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от
17
неоснователно повдигнатото му и поддържано обвинение за извършено от него
престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, като на 31.12.2016 г. в гр. Стара Загора бил държал
високорискови наркотични вещества – метамфетамини с нетно тегло 10,6363 грама, и
канабис с нетно тегло 0,3721 грама, за което е привлечен като обвиняем с постановление от
01.01.2017 г. по ДП №8245зм-1161/2016 г. на Второ РУ – Стара Загора, с постановена мярка
за неотклонение „задържане под стража“, търпяна в периода от 01.01.2017 г. до 07.06.2018 г.,
по което обвинение е образувано НОХД №2068/2017 г. на РС-Стара Загора, по което е
постановена оправдателна присъда, потвърдена с окончателно Решение №138/20.11.2018 г.
на ОС – Стара Загора по ВНОХД№1206/2018 г. на ОС –Стара Загора, с която ищецът бил
оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.3 от НК за
това, че на 31.12.2016 г. е държал високорискови наркотични вещества – метамфетамини с
нетно тегло 10,6363 грама, И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.
София, бул.“Витоша“ №2, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да заплати на М. Т. И., с
ЕГН **********, с адрес: гр. С.З.“, бл.79, сумата от още 7000 лв. /седем хиляди лева/,
представляваща допълнително обезщетение /над присъдения размер от 18 000 лв. до размера
от 25 000 лв./ за претърпени неимуществени вреди в резултат от неоснователно
повдигнатото му и поддържано обвинение за извършено от него престъпление по чл.354а,
ал.3 от НК, като на 31.12.2016 г. в гр. Стара Загора бил държал високорискови наркотични
вещества – метамфетамини с нетно тегло 10,6363 грама, и канабис с нетно тегло 0,3721
грама, за което е привлечен като обвиняем с постановление от 01.01.2017 г. по ДП №8245зм-
1161/2016 г. на Второ РУ – Стара Загора, с постановена мярка за неотклонение „задържане
под стража“, търпяна в периода от 01.01.2017 г. до 07.06.2018 г., по което обвинение е
образувано НОХД №2068/2017 г. на РС-Стара Загора, по което е постановена оправдателна
присъда, потвърдена с окончателно Решение №138/20.11.2018 г. на ОС – Стара Загора по
ВНОХД№1206/2018 г. на ОС –Стара Загора, с която ищецът бил оправдан по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.3 от НК за това, че на 31.12.2016 г. е
държал високорискови наркотични вещества – метамфетамини с нетно тегло 10,6363 грама,
ВЕДНО със законната лихва върху главницата от 7000 лв. за периода от 01.06.2020 г. до
окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №12 от 13.01.2025 г., постановено по гр.д.№599 по описа за
2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.
София, бул.“Витоша“ №2, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на М. Т. И., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С.З.“, бл.79, сумата от 5 лв. /пет лева/, представляваща направени
разноски за държавна такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.
София, бул.“Витоша“ №2, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да
заплати на адвокат Л. Н. Б., с адрес: гр. С., бл.14, вх.“В“, ап.51, сумата от 661 лв.
/шестстотин шестдесет и един лева/, представляваща допълнително адвокатско
18
възнаграждение за първоинстанционното производство, КАКТО И сумата от 900 лв.
/деветстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство,
за предоставената безплатна правна помощ на ищеца М. Т. И., с ЕГН **********.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19