Р
Е Ш Е Н И Е №326
гр. Кюстендил, 13.12.2019 г.
Кюстендилският окръжен съд, в открито
съдебно заседание, проведено на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА
НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря Р. С., като разгледа докладваното от съдия Савова в.гр.д. № 379 по описа на съда за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
В.И.Т., ЕГН **********, с постоянен
адрес:***, представляван от адвокат К.С.В., ЕГН ** * - особен представител,
адрес за призоваване: гр.К., пл."***" №*, насочена обжалва Решение
№286 от 25.04.2019 г., постановено от Районен съд- Дупница по гр.д. №1860 по описа на съда за 2018 г.
Оспорваният
първоинстанционен съдебен акт се обжалва в частта, с която съдът е признал за
установено по отношение на В.И.Т., че същият дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***“
№ ***, офис сграда „**“, ет. * офис *, сума в размер на 1000.00 лв. (хиляда
лева), представляваща главница, дължима по сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и
ответника Договор за кредит „Бяла карта“ с № ****/09.10.****г., ведно със
законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
(31.05.2018г.) до окончателното плащане, като и в частта, в която В.И.Т.,с
посочени данни, е осъден да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК ***, разноски по делото в общ размер на 550.77 лв. съразмерно с
уважената част от исковете, а също и сторените разноски в производството по
ч.гр. д. № 1075/2018г. по описа на РС-Дупница в общ размер на 49.20 лв.
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
в обжалваните части се приема за неправилно, като постановено при съществени
нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано.
Иска се постановяване на съдебно решение, с което да се отмени
първоинстанционният съдебен акт в обжалваните части и да се отхвърлят
предявените искове. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Сочи
се, че правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до
длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението,
извършено от цесионера /новия кредитор/. Излага се, че по делото са приложени
уведомления от цесионера, а не от цедента, като се твърди, че последните двама,
без изричен писмен документ, опитвайки се за заобиколят разпоредбите на закона,
в уведомленията са записали, че същите са от цедента /стария кредитор/ чрез
цесионера /новия кредитор/. Изтъква се, че дори и да се приеме цитираната в решението на районния съд съдебна практика,
която гласи, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с получаването на същата,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, не следва да се прилага, доколкото настоящият случай
не попада в тази хипотеза.
Поддържа
се, че дори и съдът да приеме наличие на изрично упълномощаване от цедента на
цесионера, то не е налице надлежно уведомяване на длъжника. Изтъква се, че няма
доказателства по делото, ответникът да го е получил, доколкото е представляван
от назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, без самият
ответник да е получил лично копие от исковата молба и от уведомлението /при
условие, че се приеме, че изхожда от надлежно упълномощена страна/ за
извършената цесия, т. е не е спазено изискването на чл. 99, ал. З и ал. 4 от ЗЗД - цесията не е породила действие в отношенията между новия кредитор и
длъжника. Сочи се, че представителството чрез особен представител, макар и
регламентирано от специална правна норма /чл. 47, ал. 6 от ГПК/, не е законово,
тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това
предпоставки - /в т. см. т. 6 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Приема се, че назначеният от съда особен
представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която
представлява / в.т. см. т. 7 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.
д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което се прави извод, че особеният
представител не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема
адресирани до представляваното лице /в случая ответника/ материално-правни
изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от
стария кредитор по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за сключения договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/.
Отделно
от това се приема, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а
само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната
действителност. Сочи се, че договорът за цесия винаги предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание. Твърди се, че в настоящия
случай на 07.11.2014 г., между „Аксес Файнанс" ООД гр.С. и „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ООД гр.С. е сключен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания- цесия. На 12.9.2016 г. е издадено Потвърждение за
сключена цесия между горните две дружества по отношение задължението на
ответника. Приема се, че така на практика преди да изтече срокът на Договора за
кредит „Бяла карта" между ответника и заемодателя „Аксес Файнанс" ООД
гр.С. и без същия да е прекратен предсрочно, респ. без да са обявени за
предсрочно изискуеми всички вземания по него, е подписан Договор за цесия за
вземания, които са с падеж след подписването му, което води до извода, че е
прехвърлено едно бъдещо неопределено към момента на продажбата задължение.
Изтъква се, че продажбата на бъдещо неопределено към момента на продажбата
задължение прави извършената цесия нищожна поради липса на предмет съгласно чл.26,
ал.2 от ЗЗД. Отделно от това се сочи, че съдът в атакуваното решение е обявил, че
Договорът за кредит „Бяла карта" между ответника и заемодателя „Аксес
Файнанс" ООД гр.С. е недействителен, което означава, че задължението на
ответника към ищцовото дружество ще стане изискуемо след покана за плащане на
претендираната главница, каквато не е отправяна и само на това основание
предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна –„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"
ООД, чрез пълномощника юрисконсулт Б. Н. Р., чрез който се възразява срещу
релевираните от жалбоподателя доводи. Сочи се, че ДнРС е постановил
законосъобразно решение, като е обсъдил в цялост събраният по делото
доказателствен материал. Твърди се, че първоинстанционният съд е предприел
необходимите действия за установяване и доказване размера на претендираните от ищцовото
дружество искове с допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза. Излага
се, че в развилото се пред районния съд производство безспорно е доказано, че
ответникът не е изпълнил облигационното задължение и не е върнал усвоената
заемна сума в съответните срокове и условия по процесния договор.
Приема
се, че съдът правилно е установил, че ответникът е надлежно уведомен за
извършената цесия с връчването на исковата молба и приложенията към нея по реда
на чл.47, ал.5 ГПК. В тази връзка се позовава на решения на ВКС, съгласно които
ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента
до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал. 3, пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. Приема се, че с
оглед надлежното връчване на ответника, чрез особения му представител, на
уведомлението за цесията, като част от преписката към исковата молба, следва да
се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на неговото
задължение. Поддържа се, че особеният процесуален представител на ответника
може редовно да получи копие от исковата
молба и да направи всички възражения срещу нея, в това число и да получи
всякакви уведомления. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение, в
обжалваните му части, като правилно.
Кюстендилският
окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена
в срок и от надлежна страна.
Въззивният
съд, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема следното:
Пред
Районен съд - Дупница са предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК **** срещу В.И.Т., обективно съединени искове при условията на
кумулативност с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1, чл. 79, ал.
1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. Искането е да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че последният дължи на ищеца следните суми: 1000.00 лв.-главница, дължима
по сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника Договор за кредит „Бяла карта“
с № ****/09.10.***г., ведно със законната лихва от момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК (31.05.2018г.) до окончателното плащане; 63.12
лв.-договорна лихва, начислена за периода от 15.10.2015г. до 06.12.2015г.;
200.00 лв.-неустойка за неизпълнение на договорно задължение по същия договор,
начислена за периода от 06.11.2015г. до 06.12.2015г.; 77.50 лв.-разходи за
извънсъдебно събиране на просрочените задължения, начислени за периода от
06.11.2015г. до 06.12.2015г.; 120.00 лв.-такса разходи за дейност на служител;
251.10 лв.-лихва за забава върху непогасената главница, начислена за периода от
06.02.2016г.-денят, следващ датата на обявяване на предсрочната изискуемост, до
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му от съда
особен представител адв. К.В., с който се изразява становище за неоснователност
на предявените искове. Особеният представител прави възражение за липса на
процесуална легитимация на ищеца, като приема, че цесията не е била надлежно
съобщена на длъжника от предишния кредитор (цедента). Оспорва твърдението на
ищеца, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила. Твърди, че длъжникът
не е уведомен надлежно, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Прави
възражение за недействителност на клаузи на сключения договор за револвиращ кредит,
като противоречащ на императивни разпоредби на ЗПК.
По
делото е установено, че съгласно Договор за кредит "Бяла карта" от
09.10.***г. „Аксес Файнанс“ ООД се е задължило да предостави на ответника
револвиращ кредит в максимален размер на 1000.00 лв., под формата на разрешен
кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта "Access
Finance/iCard/Visa". Във връзка с условията за използване на кредитната
карта страните са подписали Приложение № 1 към договора за кредит. Според клаузите
на последния, ответникът е поел задължение да върне предоставения му кредит,
като заплаща до всяко второ число на месеца текущото си задължение, дължимо за
предходния месец.
По
силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
07.11.2014г., кредитодателят -„Аксес Файнанс“ ООД и ищецът по делото - „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД са се съгласили, продавачът да прехвърля на
купувача свои ликвидни и станали изискуеми вземания, ведно с привилегиите и
другите принадлежности, включително изтекли лихви, произхождащи от договори за
заем или за потребителски кредити "Бяла карта", сключени от продавача
с физически лица. Договорено е тези вземания да бъдат индивидуализирни в
Приложение №1 към този договор, като към всяко отделно Приложение № 1 е
уговорено да се съставя анекс, в който страните да договарят покупната цена на
конкретните вземания, прехвърлени със съответното приложение.
Видно
от Приложение № 1 от 12.09.2016г. към горепосочения рамков договор,
кредитодателят е цедирал на ищеца вземането си към ответника, което фигурира
под № 343 и е индивидуализирано с номер и дата на договора, както и размера на
отделните вземания по него (за главница, лихви, такси, неустойки).
По
делото е представено пълномощно, с което по силата на § 4 т. 4.5 от рамковия
договор за прехвърляне на задължения, цедентът упълномощава цесионера да
уведоми по реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД от негово име всички длъжници, чийто
вземания са цедирани с договора за продажба от 07.11.2014г., за извършеното
прехвърляне на техните задължения.
От
приложените към исковата молба по делото уведомления до длъжника за извършената
цесия не се установява същите да са получени преди предявяване на иска.От
приетото по делото заключение на допуснатата ССчЕ се установява, че
неизплатената главница по договора е в размер на 1000.00 лв., начислената
договорна лихва за периода 15.10.2015г. - 06.12.2015г. е в размер на 63.12 лв.,
неустойката за неизпълнение на задължението по чл. 12 ал. 1 от договора е в
размер на 200.00 лв., разходите и таксите за извънсъдебно събиране на
просрочените задължения са в размер на общо 197.50 лв., а начислената мораторна
лихва за периода от 06.02.2016г. до 01.06.2018г. е в размер на 235.32 лв.
Вещото лице е посочило, че сумата от 1000.00 лв. е усвоена в периода от
14.10.2015г. до 16.10.2015г., както и че няма извършени плащания от страна на
ответника по договора, който е обявен за предсрочно изискуем на 06.02.2016г.
За
вземанията, предмет на исковото производство, ищецът се е снабдил със заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 1075/2018г. на ДРС, връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, като искът е предявен в срока по чл.415,ал.4 от ГПК .
С
оглед горното, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
По
валидността и допустимостта:
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. При проведения инстанционен контрол не се
установяват пороци, даващи основание за квалифицирането му като нищожен, респ.
недопустим съдебен акт.
Във
връзка с изложените в хода на въззивното производство от особения представител
на въззивника доводи за неправилност на постановения от първоинстанционния съд
съдебен акт в обжалваните части, настоящият състав на въззивната инстанция
приема следното:
Доколкото
въззивника, чрез назначеният му особен представител, на първо място оспорва
надлежното уведомяване на длъжника за настъпилата цесия на процесното
задължение, съдът ще обсъди изложените в тази насока доводи.
Възражението
на назначеният особен предсатвител, че ищцовото дружество не е активно
материалноправно легитимирано да претендира вземания по процесния договор за
потребителски заем, поради липсата на уведомяване за придобиване на дълга от него с Договор за
цесия от 07.11.2014г., е неоснователно.
С
договора за цесия кредиторът прехвърля своето вземане по отношение на длъжника
на трето лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника, нужно е само
постигнато съгласие между кредитора и третото лице.Сключването на договора за
цесия води до промяна на страна в материалното правоотношение, съществуващо до
този момент между първоначалните страни.
На
следващо място, за да произведе действието си спрямо длъжника, договорът за
цесия следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбата на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае
за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и
също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на
лице, което вече не е носител на правата по съответния договор.
Действително, съобразно чл. 99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор, но това правило има значение само
при противопоставяне на възражение за извършено погасяване на задължението към
стария кредитор. Съдебната практика е константна, че предишният кредитор има
правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. По делото са представени доказателства за налично
упълномощаване в тази връзка. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД и е правно допустимо.
По делото е безспорно установено, че
приобретателят на вземането не е успял надлежно да уведоми длъжника за
станалата цесия преди депозиране на заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК, доколкото уведомленията не са получени от същия. Спорният по делото момент
е свързан с обстоятелството дали длъжникът е надлежно уведомен с връчване на
преписа от исковата молба на назначения му особен представител.
Установената съдебна практика е категорична,
че връчването на исковата молба, в която се съдържа изявление за станалата
цесия, осъществява фактическия състав на чл. 99, ал.4 от ЗЗД, респективно
длъжникът следва да се счита уведомен за цесията и възражението му за
непротивопоставимост, се явява неоснователно. В случая обаче връчването е
извършено не лично на длъжника, а на назначения от съда негов особен
представител.
Целта
на института на особения представител е да бъдат гарантирани правата на
определен кръг субекти, сред които е и лицето, неуведомено за започналото срещу
него производство. Определянето на особен представител на ответника по реда на
чл. 47, ал. 6 ГПК, се осъществява с акт на съда при наличието на процесуалните
предпоставки по чл. 47, ал. 1, вр. ал. 3 ГПК. Фигурата на особеният
представител цели защита интереса на страна в процеса, която не може лично да
вземе участие в него.
В
настоящия случай, необходимостта от назначаване на особен представител на
основание чл. 47, ал. 6 ГПК е констатирана след проведена процедура по връчване
на съобщението с препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника
по реда на чл. 47, ал. 1, вр. ал. 3 ГПК.
В
Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018 на I ТО на ВКС е прието, че „връчването на всички книжа
по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и
от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици“,
т.е.следва да се приеме, че особеният представител е овластен да приема
материалноправни изявления от страна на кредитора. Съобразявайки горното, настоящият съдебен състав споделя довода на
районния съд, който е приел, че изходящото от цедента уведомление, приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало с нея до длъжника по гореуказания начин, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД, като
уведомлението чрез пълномощник в случая е допустимо съгласно разпоредбите на
чл.9, чл.36 и чл.39 ЗЗД. Практиката на ВКС също е безспорна, че е надлежно
уведомяването за станалата цесия на пълномощника на длъжника. Фигурата на
особения представител не се различава от тази на упълномощения такъв, доколкото
целта на същите е да се грижат за интересите на представляваното лице, което
обстоятелство води до извод, че е надлежно връчването на уведомлението за
станалата цесия на особения представител на длъжника.
Въззивникът
въвежда и довод за нищожност на договора за цесия, приемайки че продажбата на
бъдещо неопределено към момента на продажбата задължение е нищожно.
В
чл.99, ал.2 ЗЗД е прието, че прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително
с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. По делото безспорно е
установено, че по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 07.11.2014г., кредитодателят -„Аксес Файнанс“ ООД и ищецът по делото
- „Агенция за събиране на вземания” ЕАД са се съгласили, продавачът да
прехвърля на купувача свои ликвидни и станали изискуеми вземания, ведно с
привилегиите и другите принадлежности, включително изтекли лихви, произхождащи
от договори за заем или за потребителски кредити "Бяла карта",
сключени от продавача с физически лица. Договорено е тези вземания да бъдат
индивидуализират в Приложение №1 към този договор, като към всяко отделно
Приложение № 1 е уговорено да се съставя анекс, в който страните да договарят
покупната цена на конкретните вземания, прехвърлени със съответното приложение.
Видно
от приложеното по делото Приложение № 1 от 12.09.2016г. към горепосочения
рамков договор е, че кредитодателят е цедирал на ищеца вземането си към
ответника, което фигурира под № 343 и е индивидуализирано с номер и дата на
договора, както и размера на отделните вземания по него (за главница, лихви,
такси, неустойки). Към дата на съставяне на процесното Приложение №1 от
12.09.2016 г. вземането е съществувало до размера на 1000 лева главница,която
сума именно е присъдена с решението на ДнРС и която безспорно е установено, че
е усвоена от длъжника в периода 14.10.2015 г. до 16.10.2015 г. .
При
съобразяване на Закона за потребителския кредит, регулиращ правоотношението,
възникнало между цедента и длъжника, доколкото договорът не е отговарял на
изискванията на чл.10,ал.1,чл.11,ал.,т.7-12 и 20 и чл.12,ал.1,т.1-9 от закона,
е счетен за недействителен, респ.исковите претенции за суми за договорна лихва, неустойка, разходи
за извънсъдебно събиране на просрочените задължения,такси и лихви за забава не
са уважени, като в тази част решението на ДнРС като необжалвано ,е влязло в
сила.
Последиците
от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
но не и на лихва или други разходи по кредита. Именно съобразявайки тази норма,
е била уважена единствено претенцията за главница ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, предвид на което атакуваното
първоинстанционно решение се явява законосъобразно в обжалваната му част и
следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на настоящото производство разноски на въззивника не се дължат.
Такива се дължат на въззиваемата страна, която ги претендира, като следва да
бъдат определени в размер на 300лв.
Мотивиран от горното, Кюстендилски окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение 286/25.04.2019г. постановено по гр.дело №1860/2018г. по описа на
Районен съд - Дупница, в обжалваните части, с които признато за установено по
отношение на В.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, че същият дължи на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „****“ № *, офис сграда „***“, ет. *, офис 4, сума в размер на 1000.00
лв. (хиляда лева), представляваща главница, дължима по сключен между „Аксес
Файнанс“ ООД и ответника Договор за кредит „Бяла карта“ с № ***/09.10.***г.,
ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (31.05.2018г.) до окончателното плащане, респ. в частта, в която В.И.Т., с
посочени данни, е осъден да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК *****, разноски в исковото производство
в общ размер на 550.77 лв. (петстотин и петдесет лева и седемдесет и
седем стотинки), съразмерно с уважената част от исковете, а също и сторените
разноски в производството по ч.гр. д. № 1075/2018г. по описа на РС-Дупница в
общ размер на 49.20 лв. (четиридесет и девет лева и двадесет стотинки),
съразмерно с уважената част от исковете.
В
останалата част решението по гр.дело №1860/2018г.на ДнРС е влязло в сила като
необжалвано.
ОСЪЖДА В.И.Т., с посочени данни, да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „***“ № ***, офис сграда „***“, ет. *, офис *, разноски
в размер на 300 лева за въззивното производство.
Настоящото решение не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.