Мотиви към присъда № 50/ 19.11.2019 г., постановена
по НОХД№ 550/ 2018 г. по описа на РС- Димитровград
1.
Против С.К.С. - роден на *** г. в гр.
Видин, живущ ***-В-1, български гражданин,
със средно образование, разведен, безработен, осъждан, ЕГН: **********; И.П.П. - роден на *** ***, обл.
Сливен, български гражданин, е основно образование, неженен, безработен,
осъждан, ЕГН: **********; М.Т.В. - роден на *** ***-З,
български гражданин, с основно образование, дърводелец, женен, осъждан, ЕГН: **********;
и З.П.З. - роден на *** ***,
български гражданин, с основно образование, женен, осъждан, ЕГН: ********** е внесен обвинителен акт, с който са
обвинени в това, че на
04/05.04.2013 г. в землището на гр. Димитровград, обл. Хасково, след
предварително сговаряне помежду си и с И.М.И., в немаловажен случай, чрез
използване на моторно превозно средство / т.а. марка “ДАФ” с ДК№ X 05-27 ВК/, отнели чужди
движими вещи - 41 бр. пчелни кошери с пчелни семейства на стойност 7 790 лева
от владението на Ц.Р.К., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвоят, като И.П. е извършил деянието при условията на опасен рецидив - престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр.
чл.194, ал.1 от НК - за С.С., М.В. и З.З. и по чл.196, ал.1 , т.2, вр. чл.195,
ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. “а” от НК за И.П..
2.
ПРОКУРОРЪТ- г-
н Палхутев поддържа обвинението и предлага налагане на съответните наказания на
подсъдимите.
3.
ЗАЩИТНИКЪТ на
подс. С.К.С. - адв. И. при ХАК пледира невиновност и оправдаване
на подзащитния си.
4. ЗАЩИТНИКЪТ на подс. И.П.П.- адв. П. при ХАК поддържа тезата за виновност
на подзащитния си, моли з налагане на наказание при условията на чл. 55 от НК и
групирането му с предходни осъждания.
5. ЗАЩИТНИКЪТ на подс. М.Т.В.- адв.
И. М. И. при ХАК моли за оправдаване на подзащитния си.
6.
ЗАЩИТНИКЪТ на
подс. З.П.З.- адв. К. при ХАК излага различни доводи за невиновност на подзащитния
си и за неговото оправдаване.
7. ПОДСЪДИМИЯТ - С.К.С. не се признава за виновен, излага пространни
аргументи, в подкрепа на становището си
и моли за оправдателна присъда.
8. ПОДСЪДИМИЯТ - И.П.П. се
признава за виновен, подробно обяснява фактите по делото. Моли за минимално
наказание.
9. ПОДСЪДИМИЯТ - М.Т.В. не се признава за виновен, не е участвал в
изпълнителното деяние и моли за пълното си оправдаване.
10. ПОДСЪДИМИЯТ - З.П.З. също не
се признава за виновен и моли да бъде оправдан.
Приложим
закон:
11. НАКАЗАТЕЛЕН
КОДЕКС.
Чл.
194. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отнеме чужда движима вещ от
владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я
присвои, се наказва за кражба с лишаване от
свобода до осем години.
Чл. 195. (1)
(Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. и доп., бр. 10 от 1993 г.) За кражба
наказанието е лишаване от свобода от една до десет години: 4. ако за
извършването на кражбата е използувано моторно превозно средство, техническо
средство или специален начин;5. ако е извършена от две или повече лица,
сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява
маловажен случай;
Чл.
196. (2). (доп. - ДВ,
бр. 26 от 2004 г.) в случаите на чл. 195, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от три до петнадесет
години, а в случаите по чл. 195, ал. 3 - лишаване от свобода от пет до петнадесет
години.;
Факти по делото.
12. През 2009 г. г- ца К. се регистрирала към програма
„Млад фермер“ след което започнала отглеждане на пчелни семейства, като
натоварила с тази дейност майка си - св. К. . Така към 2013 г. имали 135 кошера
с пчелни семейства, разположени в землището на гр. Димитровград, в посока към
с. Бряст, с видимост от път между Димитровград и селото. Следвайки изискванията
на тази програма, всеки от кошерите имал съответен номер, щампиран на ПВЦ-
табела, видима отдалече, който номер бил строго индивидуален за съответната
фирма. Кошерите били оцветени в жълто и
синьо, с кръгъл отвор за влизане на пчелите. Мястото на пчелина било оградено с
колове и телен ограда, достъп до него имало по селски път(без пътно покритие), намирал се сред нивите, като за да се достигне до
пчелина с МПС следвало да е премине през мост на малко поточе, а в пчелина се
влизало през импровизиран вход между оградата, с врата, която не се заключвала.
13. През
пролетта на 2013 г. подс. К. стопанисвал заведение в гр. Димитровград. Познавал
различни лица от криминалния контингент, предвид престоя си в арести и затвори,
между които и св. К.П.. Последният в този период от време бил силно зависим от
алкохола, като постоянно консумирал спиртни напитки- през цялото денонощие(в последствие до 2019 г. се лекувал в различни
специализирани завения против алкохолната си зависимост, два пъти лежал и от
около година се е освободил от нея). Св. П.
обитавал квартира в гр.Димитровград, която била мизерно обзаведена. Постоянно П.
пребивавал в заведението на подс. К., получавал от него дребни суми и
консумирал алкохол. Не работел и не получавал трудови доходи, така препитанието
си, освен всичко друго , осигурявал и с престъпна дейност. Към края на м. март 2013
г. между подс. К. и св. П. се е формирало по неустановен по делото начин виждане,
че може да бъде извършена кражба на кошери, стопанисвани от св. К..
14. В този период от време, св. П. *** и случайно се
видял на автогарата в този град с познатият му от различни престои в затворите
на страната подс. П..***, а в случая
изпращал приятелката си до гр. Пловдив, тъй като директен автобус от гр. Нова
Загора за Пловдив нямало. След като приятелката му потеглила, подс. П. и св. П.
седнали в заведение и провели разговор, в който между другото св. П. споделил,
че имало една работа, която можело да бъде свършена и попитал подс. П.,
дали ще се включи, като парите били
добри. За П. станало ясно, че вероятно ще се върши нещо незаконно, съгласил се
предварително, тъй като това бил начина да се препитава. П. му казал, че не бил
съвсем сигурен и щял да провери нещо, после да го потърси. След три дни П.
поканил П. в гр. Димитровград, изчакал го на автогарата в гр. Димитровград. Там
П. заедно с подс.С. посрещнали П., след което П. и П. заедно отишли в
квартирата на П.. В проведеният между тях разговор, П. осведомил П., че имало
кошери за продаване, но нямало превоз, попитал го дали може да управлява
камион, на което получил утвърдителен отговор от П.. П. казал, че пчелите били
на негов братовчед от Канада. Това утвърдило впечатлението на П., че ще се
извършва кражба, тъй като не повярвал на твърденията на П.. След това П. попитал
П., дали може да намери пазар за пчелите, а последният се досетил, че имал
такъв познат в гр. Нова Загора, но трябвало да говори с него. След известно
време П. си тръгнал и пристигнал в гр. Нова Загора.
15. П. познавал св. Е., който освен всичко друго в
гр.Нова Загора се занимавал в този период от време и с пчеларство. Отишъл пи
него и му предложил за продажба кошери, Е. принципно се съгласил, но поискал да
види за какво става въпрос, при което П. уговорил с Е. среща с човек, който разбира
от пчели и знае за какво става въпрос, имайки предвид именно св.П.. П. се
свързал с П. и му споделил, че имало човек, който да купи кошери, но трябвало
да се срещне с него.
16. Св. П. се снабдил със снимки на въпросните кошери и
се отзовал на поканата. Заедно с подс. П. отишли при св. Е.. Св. П. показал на Е.
снимки в телефон, а Е. одобрил вида на кошерите, тъй като били корпусни. П.
предложил да продаде около 100 кошера, Е. се съгласил и уговорили цена от по
130 лев за всеки от тях. Е. попитал, дали кошерите са крадени, но П. изложил
поддържаната от него версия, че били на негов роднина от Канада.
17. След тази среща, информацията от нея станала
достояние на подс. С.. Очевидно за да бъде извършена кражбата бил необходим
превоз- товарен камион, както и хора, които да участват в самото отнемане,
шофьор на камиона вече бил намерен- подс. П..
18. В този период от време П. и П. отново посетили Е.,
като поискали от него да им плати разходи за гориво на превоза, той се съгласил
и им дал 200 лева.
19. В този период от време била постигната уговорка в
кражбата да участва подс. З. и друго лице. Идеята била, участващите в деянието
независимо да се придвижат с лек автомобил до пчелина, а в това време подс. П.
да откара камион до там, с който в последствие да се натоварят кошери и да
бъдат откарани при Е..Св. П. обаче не желаел да участва в кражбата , защото бил
алергичен към пчелно ужилване.
20. Подс. С. познавал от около 30 години св. М., знаел,
че последният имал необходимия превоз. На
04.04.2013 г., след обяд С. посетил М. и поискал от него да му даде за ползване
камион, като му обяснил, че щял да прекарва мебели. М. се съгласил и му
предложил ползван от него товарен автомобил ДАФ с ДК№ *** ВК- фургон, с дължина
на фургона 6 метра, бял на цвят, с предни единични и задни двойни гуми, като
поискал да го върнат зареден с гориво на следващият ден, не поискал пари за
услугата. Подс. П. бил в Димитровград и откарал паркирания на Неделен пазар за
автомобили в града камион. Тъй като св. П. се отказал от кражбата, П. по този
повод същият ден вечерта към 20:00-
21:00 часа се обадил на познатият му св. И., който се намирал тогава в гр.
Стара Загора. Предложил му работа за която щял да му плати 300 лева. И. се
съгласил да участва, взел такси от гр. Стара Загора и дошъл в гр. Димитровград.
Там го посрещнали пред пощата подс. С. и подс. П.. П. му обяснил, че ще се
товарят и откарват кошери, а св. И. се съгласил. След около половин час спрял
неустановен по делото автомобил. В него се качил подс. С. и св. И., колата била
управлявана от неустановено по делото лице. Отправили се към набелязания пчелин
късно през нощта. В тъмната част на 04.04.2013 г. подс. П. подкарал взетият
товарен автомобил ДАФ с ДК№ *** ВК, с него се возел и подс. З., а последвали
автомобила, в който били подс. С. и св. И., който бил водещ. След около 20 – 30
минути стигнали до пчелина, лекият автомобил спрял в близост до находящ се там
водоем, отстоящ от около 500 метра от мястото на пчелина, а камиона подс. П.
паркирал до входа на същия пчелин. Неустановеното лице, управляващо лекият
автомобил останало в него, от колата слезнали подс. С. и св. И. и се отправили
също към пчелина. Подс. П., С. , З. и св. И. почнали да товарят кошери, които
били пълни с пчелни семейства. Натоварили общо 41 кошера на камиона, като при
това съборили други в бързината. Като завършили товаренето, лекият автомобил, в
който или подс. С., св. И. и неустановения по делото водач потеглил пръв, а
след него- камиона , управляван от подс. П. и седящия до него подс. З.. Идеята
била, колата да кара пред тях на известна дистанция, ако възприеме някаква
опасност да сигнализира на П., последният да отклони камиона и да се укрие. П.
допълнително знаел къде да откара кошерите – в с. Съдийско поле, Новозагорско,
където бил пчелина на Е., той поддържал контакт с купувача и щял да вземе
парите. Имали уговорка да се изчакат до конната база в гр. Нова Загора, като
карат по заобиколни пътища. Лекият автомобил се отдалечил от камиона, а подс. П.
преценил, че следва да промени маршрута си и поел по познат нему път(през селата Караново, Брястово и Кортен, лозя и по
пряк път до с. Съдийско поле). Така и не
получил никакъв сигнал от лекият автомобил, по време на движението си се обадил
на св. Е., че пристигал с кошерите. Е. не се усъмнил, че превоза се извършва
през нощта, защото това се правило с цел пчелите да не бъдат раздразнени и да
си стоят в кошерите, Е. подготвил свои работници да помогнат при
разтоварването. През това време колите се срещнали и продължили към с. Съдийско
поле. Преди селото лекият автомобил останал на място, а камиона с кошерите
продължил. Към 04:00- 05:00 часа Е. посрещнал камиона в началото на селото и го
насочил към мястото на разтоварване. Там подс. П. заедно с наетите от Е. лица
разтоварили кошерите, З. не участвал в разтоварването. Е. констатирал, че в
камиона имало съборени кошери, които отказал да вземе, проверил и самите
кошери, като според него шест от тях били без пчелни семейства, така отказал да
купи и тях. За останалите кошери Е. платил на П. уговорената сума, като си удържал 100 лева от нея за
горивото, други свидетели на плащането нямало. По предварителна уговорка,
лекият автомобил с трите лица изчаквали подс. П. да свърши с предаване на
кошерите в центъра на с. Съдийско поле. Като всичко приключило, подс. П.
оставил една част от парите за себе си, платил 300 лева на св. И., остатъка
предал на подс. С. и подс. З.. На връщане оставили св. И. ***, останалите се
прибрали в гр. Димитровград. Сутринта на 05.04.2013 г. камиона бил оставен на
мястото, от където бил взет, съобразно уговорката със св. М., пълен с гориво.
Последният го възприел по- късно, не забелязал да има някакви проблеми по него.
21. На сутринта св. К. отишъл
на пчелина и видял щетите по него. Констатирал
липсата на 41 кошера, както и някои повредени на място. Сигнализирал на
органите на реда, които извършили първоначални следствени действия. В хода на
досъдебното производство се установило, че стойността на кошерите ведно с
пчелните семейства в тях възлизала общо на 7,790.00(седем хиляди седемстотин и
деветдесет лева) лв. След извършени оперативно издирвателни дейности се
стигнало до пчелина на св. Е., където кошерите били разпознати и съответно-
върнати в цялост на св. К..
22. С определение
№ 104/ 22.11.2013 г. по НОХД№ 670/ 13 г. на РС- Димитровград, влязло в
сила на същата дата, св. И. е бил признат за виновен в престъпление по чл.196,
ал.1,вр. чл.195- равно на настоящото обвинение, с наложено му наказание
лишаване от свобода за срок от 6 месеца ефективно.
23. Подс. С. е
осъждан общо 11пъти за престъпления от общ характер, голяма част от тях-
кражби, с ефективни присъди и наказания лишаване от свобода.Последното му
осъждане е по НОХД№ 443/04 г. на ДРС за престъпление по чл.196, ал.1, вр.чл.
194, ал.1 от НК е в сила от 29.06.2004 г,. с наложено ефективно наказание
лишаване от свобода за срок от 5 месеца. След това е бил признат за виновен в
престъпление по чл. 211, вр. чл.209, ал.1отНК по НОХД№ 403/ 06 г. ДРС, с
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, ефективно и в сила
на присъдата от 08.04.2006 г. Последното му осъждане е по НОХД№ 2008- 4410100-
379 на РС- Ловеч за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, с наложено наказание-
пробация , а присъдата в сила от 20.07.2009 г.
24. Подс. В. е бил осъждан по НОХД№ 237/ 90 г. на ДРС,
с присъда в сила от 19.02.1991 г. и наказание лишаване от свобода- условно, за
престъпление по чл.346 от НК, извършено като непълнолетен.
25. Подс. З. е също осъждан за престъпления от общ
характер – общо 9 пъти, в периода от
1978- 2004 г., част от които за кражби, с налагани различни по вид наказания,
между които лишаване от свобода, ефективно. Последната присъда за него е по
НОХД№ 406/ 02 г. на РС- Гоце Делчев, за престъпление по чл. 280, ал.1 от НК и
наложено наказание- лишаване от свобода- ефективно, в сила от 20.07.2004 г. и
привеждане на изпълнение на предходна присъда по НОХД№ 46/ 98 г., където е имал
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца. Наказанието по
НОХД№ 406/ 02 г. е изтърпяно ефективно към 03.10.2005 г.
26. Подс. П. е многократно осъждан- общо 16 пъти за
престъпления от общ характер, вкл. за кражби и наложени ефективни наказания
лишаване от свобода, изтърпяни преди предметното деяние.
27. Преди постановяване на настоящата присъда е бил
осъждан за престъпления извършени до този момент. Последно в този период от време е бил признат за
виновен по НОХД№ 208/ 18 г. на РС- Нова Загора, с присъда в сила от 05.05.18 г.
за престъпление , извършено на 07.01.2013 г. С определение №200 / 20.06.2018 г.
на РС- Нова Загора по НЧД№ 314/ 18 г., в сила от 06.07.2018 г., всички
наказания от тази група осъждания били групирани по реда на чл. 25, вр. 23 от НК както следва: общо наказание между наложените му по НОХД№ 1202/ 13 г. на РС-
Сливен, НОХД№ 1161/ 13 г. на РС- Ямбол и НОХД№ 208/ 18 г. на РС- Нова Загора, в
размер на най- тежкото от тях- лишаване от свобода за срок от две години. То
било увеличено по реда на чл. 24 от НК до общ размер от две години и шест
месеца.От това общо наказание било приспаднато на основание чл. 25, ал.2 от НК
времето, търпяно от подсъдимия при изтърпяване на наказанията по което и да е
било от осъжданията в тази съвкупност. От това общо наказание на основание чл. 59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК
било приспаднато времето, през което П. е бил задържан под стража и по реда на
ЗМВР. С определението е посочено, че наказанието пробация за срок от 6 месеца,
наложено му по НОХД№ 313/ 2013 г. на РС- Нова Загора, следвало да бъде
изтърпяно отделно от това определено общо наказание.
28. Горните факти се установиха при анализ на събраните
по делото доказателства по ред и начин, изложен от съда по- долу.
Правни изводи.
29. По
настоящото дело няма спор за това, че има извършено противоправно деяние, а именно: на 04/05.04.2013 г. в землището на гр. Димитровград, обл.
Хасково, чрез използване на моторно превозно средство / т.а. марка “ДАФ” с ДК№
X 05-27 ВК/, са били
отнети чужди движими вещи - 41 бр.
пчелни кошери с пчелни семейства на стойност 7 790 лева от владението на Ц.Р.К.,
без нейно съгласие, като намерението за присвояване е обективирано с продажбата
на тези вещи на св. Е..
30. Безспорно се установи, че
пчелин, находящ се между село Бряст и гр. Димитровград, в нивата- землище на
гр.Димитровград през 2013 г. е имало пчелни кошери със семейства в тях, като
фактическото и правно владение върху всички те е осъществявала св. К.(за името
и вместо дъщеря си).
31. Безспорно се установи, че на
05.04.2013 г. е възприето от покойният вече св. К. липса на 41 бр. кошери
ведно със семействата пчели в тях.
32. К. не е дала съгласие
кошерите да бъдат взети.
33. Стойността на противоправно
отнетото е равна на 7,790.00(седем
хиляди седемстотин и деветдесет лева) лв.
34. Кошерите са закупени от св. Е., те са поставени в
стопанисван тогава от него пчелин на 05.04.2013 г., находящ се в с. Съдийско
поле, общ. Нова Загора. Така реално е реализирано намерението за своене на тези
вещи от страна на лицата, осъществили противоправното отнемане. Обективните
признаци на кражбата са налице.
35. Тези вещи в последствие са несъмнено разпознати от
св. К. и върнати на 27.08.2013 г. с протокол за отговорно пазене. В този
смисъл, вредите от самата кражба(в контекста на обвинението) са възстановени.
36. За да бъдат
откраднати вещите е използван товарен автомобил и това е точно владяният към
този момент от св.М. товарен автомобил ДАФ с ДК№ *** ВК- фургон, с дължина на
фургона 6 метра, бял на цвят, с предни единични и задни двойни гуми. Съдът довери в тази връзка казаното от св.Е.-
възприел визуално като цвят и размер автомобила, което е в синхрон с
показанията на св.М.- че точно на тези дати камиона е бил даден за ползване,
обясненията на подс. С. в тази част- че той е взел камиона и в крайна
сметка- показанията на св.И. и
обясненията на подс. П. изцяло в контекста на приетото от съда.
37. Спорът по делото е, кои са участниците в извършване
на престъпното посегателство, производно на това следва и въпросът с правната квалификация
на деянието.
38. Трима от подсъдимите- С., В. и З. категорично отричат участие в
извършване на деянието. От тях само С. посочва и развива версия, според която в
есенцията си, той бил несправедливо обвинен, по различни конюктурни и други
причини(че св. П., с цел да отклони от себе си обвиненията го и посочил за
извършител, че е имало“мръсна“ игра между двама служители на МВР- Димитровград,
чиято жертва е той).
39. За разлика от тях П. подробно и охотно описва какво
знае за престъплението и пресъздава своите впечатления от извършеното. Подобно
е и разказаното от св. И.(осъден вече за същото деяние). Това са всъщност
основните гласни доказателства, които формират вътрешното убеждение на съда по
делото, по няколко причини.
40. Първо, трудно може да се намери предубеденост в тях
или пък едновременно желание на тези две лица да бъдат „лъжливо“ обвинени
останалите съучастници в престъплението, напротив, по- скоро казаното е истина.
В тази връзка следва да се подчертае, че например И. не посочва В. като
участник, а П. категорично отрича участието на В., въпреки разпознаването му в
хода на досъдебното производство(съдът излага мотиви по- долу в тази връзка),
давайки логично обяснение за така внесената неяснота. Няма логика за такова
поведение.
41. Второ, сами по себе си обясненията на П. и
показанията на И. са логични и свързани, пресъздават случилото се без да има
нещо невероятно,екстраординарно и житейски неоправдано.
42. Трето и по – важно- в съвкупният доказателствен
материал, казаното от двамата се потвърждава. В тази посока са показанията на
св. Е., ведно с разпознаването, извършено от него в досъдебното производство,
частичните показания на св. П., дадени пред друг състав на съда и в досъдебното
производство, показанията на св. М..
43. Що касае последните доказателствени средства, които
основно потвърждават изнесеното от П. най- вече и И., те имат и важна роля за
сглобяване на случилото се, няма как да бъдат елиминирани по причини на
предубеденост или заинтересуваност.
44. Показанията на св.П. бяха дискутирани и приемани от
този съд предпазливо. Този човек в процесния период от време е бил в алкохолна
зависимост, а в последствие се е лекувал от нея.Неизменно всъщност е бил под
влиянието на алкохол(през цялото време). Прокуратурата не е приела релевантно
негово участие в инкриминираното деяние и затова съдът също е акуратен в тази
посока и не излага доводи по такава хипотеза. От друга страна не може да се
подмине стремежа на П. да отклони себе си от всяка касателност към
престъплението. Така заинтересуваност в тази връзка има и тя бе отчетена от
този съд.
45. В контекста на допустимостта, този съд счете, че
разпознаването в хода на досъдебното производство е извършено по предположение
правилно, но с едно съществено отклонение. Липсва всъщност констатиране в
писменият протокол, каква е била конкретната цел на разпознаване на лицата, по-
специално – разпознаването извършено от подсъдимият П. при което той посочва В..
В този смисъл, протоколите за разпознаване на лица бяха доверени от съда по
начина, посочен по- долу.
46. Следвайки тези бележки, съдът се насочи към
установяване на участието на всеки един от подсъдимите поотделно, като разбира
се следва да се зачете вече признаването на св. И. като виновен в това
престъпление.
47. Подс. С. изнася една невярна и защитна версия по
това дело. В противовес на нея има множество еднопосочни доказателства.
48. Така няма спор, че камионът, с който кражбата е
извършена е взет от него от владелеца му М..Обяснението- че П. искал да откарва
мебели от Стара Загора, дадено от С., изцяло не се покрива с останалият
доказателствен материал по това дело. С. е взел камиона- не казва как, въпреки,
че твърди че няма право да управлява и не управлява камион, после я оставя на
определено място и на следващият ден я връща. За съдът това е възможно, но пък
не е твърде логично. П. е алкохолно зависим- това се знае от С..
Демонстрираното от С. доверие- да се предаде чужда вещ(не евтина) на такова лице
е неоправдано, а С. не създава такова впечатление.
49. П. и И. подробно, подредено и отчетливо пресъздават
участието на С. в изпълнителното деяние. За разлика от предходният състав, този
състав на съда не намира за несъмнено установено по това дело, че именно г- н С.
е „мозъка“, организатор на извършване на престъплението. Но е несъмнено
установен факт, че той посреща П. в
гр.Димитровград, при поканата на последния от страна на П.. После той осигурява
камиона за извършване на кражбата, той посреща и И. в деня на извършване на
кражбата в гр.Димитровград, участва активно при осъществяване на самото
изпълнително деяние- вземането на кошерите, участва и в превоза им, включвайки
се в лекият автомобил гардиращ движението на камиона, пренасял кошерите.
Накрая, на него П. е дал част от парите, получени от Е. като цена за
откраднатото.
50. Не е
необходимо нещо в повече за този съд да приеме за безспорно установено по това
дело, че подс. С. е съизвършител в престъпното деяние, предмет на настоящото
обвинение.
51. Не се
доказа по това дело,подс.В. да има
отношение към изпълнителното деяние. Нито един от подсъдимите всъщност не го
посочва като участник в него.
Обвинението основно се опира на разпознаването , извършено от страна на подс.П.,
свързвайки с показанията на св.И. и св. П., че В. е щял да кара лекият
автомобил. Дори и първоначално обаче, в хода на досъдебното производство и
тримата разпитани не са дали категорично становище, че именно В. е карал лекият
автомобил- видно от разпитите им там, напротив те твърдят, че не са сигурни в
това.
52. Единствено пък И. е посочил участие на зетя на С.,
по време на разпита си като обвиняем на досъдебното производство, което обаче е
отречено при разпита му пред друг състав на съда.Съдът приема последното за
достоверно, следвайки и логиката, поддържана в настоящите мотиви.
53. П. дава и логично обяснение на разпознаването на В.
като „зет на подс. С.“- това му било казано, това и направил. Липсата на конкретност
при извършване на това процесуално- следствено действие, документирано в
протокол, е индиция за достоверност на изнесеното от П. пред този състав на
съда.
54. Някак си нелогично и житейски неоправдано звучи на
този съд, всички лица, разпитани по това
дело да „отклонят“ вниманието си от участие на В., да го укрият от
правосъдието. Това е възможно разбира се, но обективният факт е, че нито един
от подсъдимите и свидетелите не посочва изрично и категорично, че В. участва в
изпълнителното деяние, още по- малко- в ролята, която обвинението му придава-
че е водачът на лекият автомобил.
55. Доказателственият материал против В. от една страна
е силно разколебан, допълнително- твърде оскъден, от друга- събраният
доказателствен материал е изцяло против участието му. Закономерният извод е, че
от обективна страна участие на това лице в деянието не се установи по един
изискуем и несъмнен начин, което обосновава оправдаването по повдигнатото
обвинени изцяло на основание чл.304, пр. второ от НПК.
56. Подс. П. несъмнено активно участва в изпълнителното
деяние във всички негови фази. Той способства и уговаря предварително
продажбата на кошерите, шофира камиона, в който са натоварени пчелните кошери,
лично той се разпорежда с тях на Е., той разпределя парите, които получава от
сделката. Всички доказателства събрани по делото категорично са в тази посока,
те са еднопосочни , непротиворечиви и взаимнодопълващи се. Изводът е, че П. е
виновен в извършване на кражбата.
57. Против З. доказателства не са малко, а също така са
и логично свързани и непротиворечиви. Конкретно за неговото участие в
изпълнителното деяние са обясненията на П. и показанията на И.(също участник в
извършване на престъплението). С голяма тежест в случая са показанията на св. Е.
и извършеното от него разпознаване в хода на досъдебното производство. С
разпита си пред настоящият състав на съда Е.
всъщност отстранява пропуска да се опише целта на разпознаването и
потвърждава, че става въпрос за второто лице, което се е возило в камиона,
когато кошерите са докарани- т.е. пълно е съвпадението с изложеното от страна
на П., а и подкрепено от показанията на св. И..
58. З. практически не излага противна версия, а отрича
причасност. Посочените по- горе доказателства обаче водят до еднопосочен и
категоричен извод , че З. действително участва в изпълнителното деяние активно-
при товарене на кошерите и откарването им в с. Съдийско поле, взел е и част от
парите.
59. Деянието, което е извършено съставомерява кражба по
смисъла на квалифицираният състав на чл. 195, ал.1 , т.4 и 5 от НК- противоправно
са отнети чужди движими вещи, с намерение противозаконно да се присвоят , като
е използвано МПС за това и е налице предварителен сговор за извършване на
кражбата.
60. Случаят не е маловажен, предвид високата стойност
на откраднатото към момента на извършване на деянието.
61. В контекста на чл.9, ал.2 от НК следва да се
отбележи, че престъплението е с обществена опасност, годна да го субсумира като
такова.
62. Конкретната квалификация за всеки от тримата
виновни подсъдими следва и от специфичните им особености, свързани със
съдебното им минало.
63. Тя е по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК - за С.С. и З.З., докато за подс. П. са налице предпоставките на опасният
рецидив и престъплението е по чл.196, ал.1 , т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.5,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. “а” от НК.
64. Престъплението е умишлено извършено, подсъдимите са
съзнавали обществено опасния характер и неговите последици, искали са
настъпване на последните.
За наказанията.
65. Няма основания и за тримата виновни подсъдими, които биха ги освободили от
наказателна отговорност за извършеното престъпление, те трябва да бъдат
наказани.
66. Общото за трима
от подсъдимите при определяне на наказанието, отчетено като смекчаващо
отговорността им обстоятелство е дългият изминал период от деянието до
постановяване на настоящата присъда- близо седем години. Следва да се посочи,
че това забавяне за тях не е по причина на поведението им, включителното това
се отнася и за П., който през 2015 г. е вече в България, но внасянето на
обвинението в съда(края на 2018 г.) се е забавило. На общо основание това е
премия за подсъдимите, която съобразно наложилата се практика, прехвърлено към
този не толкова сложен казус е приемлива за този състав, от което следва и
налагане на по- ниски наказания по принцип.
67. Другото общо е, че в контекста на обвинението вреди
липсват(изключвайки повредените кошери, които обаче не са предмет на
обвинителния акт).
68. При
определяне вида и размера на наказанието за подс. С., като отегчаващи
отговорността му обстоятелства съдът прие не малката стойност на противоправно
отнетото и конкретното му участие в осигуряване на МПС- то за извършване на
кражбата и в самото изпълнително деяние. От друга страна, като смекчаващи
отговорността обстоятелства са пълното съдействие на този подсъдим при
разглеждане на делото- нито един път не си позволи да неприсъства в с.з. пред
този състав, активно способства и за осигуряване и на подс. В., демонстрираната
тенденция за неизвършване на престъпления след предходните му осъждания до
момента на извършване на деянието и до постановяване на настоящата присъда.
Това в комплекс с общите смекчаващи отговорността обстоятелства,посочени по-
горе обосновава извода за изключителни обстоятелства, водещи към наказание,
което трябва да е под минималния размер, в условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК,
защото 1 година лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко за него. По
тази причина съдът наложи на подсъдимият наказание лишаване от свобода за срок
от 8 месеца.
69. За С. не е възможно приложението на чл. 66 от НК,
тъй като той е осъждан с наказание лишаване от свобода за престъпление от общ
характер. По тази причина съдът постанови това наказание да се изтърпи
ефективно при първоначален строг режим на изтърпяване.
70. Към подс. П. съдът се отнесе снизходително, що
касае размера на наложеното наказание и намира това отношение за напълно
обосновано и правилно. Отчитайки общите фактори, смекчаващи отговорността на
тримата подсъдими, тук е особено важно съдействието, което подсъдимият оказа
при разкриване на обективната истина. Обясненията на този подсъдим всъщност
дадоха възможност в най- пълен размер да бъде разкрито по делото какво
действително се е случило и участието на всеки от дейците в него. Без съмнение
за него са налице условията на чл. 55, ал.1 , т.1 от НК, минималното наказание
е твърде тежко за него, съобразно и конкретната опасност от извършеното.
71. С оглед на тези обстоятелства, съдът прие за
правилно този подсъдим да бъде наказан с наказание лишаване от свобода за срок
от 6 месеца.
72. Налице са
предпоставките на чл. 25 от НК да бъде определено едно общо наказание между
наложените му по НОХД№ 1202/ 13 г. на РС- Сливен, НОХД№ 1161/ 13 г. на РС-
Ямбол и НОХД№ 208/ 18 г. на РС- Нова Загора. По тази причина съдът определи
такова, в размер на най- тежкото от тях- лишаване от свобода за срок от 2
години.
73. Множеството осъждания за тежки престъпления
обосновават приложение на чл. 24 от НК. Това общо наказание бе увеличено с 6
месеца, така окончателният размер на наказанието, което следва П. да търпи е 2
години и 6 месеца.
74. Не е възможно това наказание да се отложи по реда
на чл. 66 от НК, затова съдът постанови това наказание да се търпи ефективно,
при първоначален строг режим на
изтърпяване.
75. Част от наказанията в тази съвкупност са търпяни
ефективно, допълнително подсъдимият е бил задържан под стража и по реда на ЗМВР
по част от делата. Съдът постанови от така определеното общо наказание да се
приспаднат на основания чл. 25, ал.2, чл.59, ал.1, т.1 ал.2 от НК времето, през което подсъдимият на
тези основания е бил с ограничени права на придвижване.
76. За подс. З., допълнително към смекчаващите
отговорността обстоятелства съдът отчете дългият период от време, в който не е
бил осъждан, така е демонстрирал стремеж към правомерен живот, както и
сравнително по- малкото му участие в извършване на престъплението. Така при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК на този подсъдими съдът наложи наказание
лишаване от свобода за срок от 6 месеца.
77. Според този състав на съда, подс. З. е възможно да
бъде условно освободен от изтърпяване на наказанието, с оглед срока, изминал от
последното му осъждане.Допълнително такова решение е изцяло в хармония с
изискванията на чл. 66, ал.1 от НК- така ще се постигне личната превенция в
пълен размер. Съдът отложи изпълнението на това наказание с изпитателен срок от
3 години по тези причини.
Разноски
78. Тримата виновни следва да понесат разноски по това
дело. Съдът осъди всеки от тях- С., З. и П. да заплатят по 25 лева по сметка на
ОДМВР- Хасково и по 22 лева по сметка на РС- Димитровград.
Мотивиран така, съдът постанови своята присъда.
Съдия:
