Мотиви към
присъда по НОХД № 27/2018 г. по описа на Районен съд Луковит
Районна
прокуратура Луковит е внесла обвинителен акт срещу З.М.Й. *** по обвинение за три престъпления:
престъпление по чл. **6, ал. 1 от НК - за това, че на **.11.2017
г., около 00.15 часа, в с. Петревене, обл. Ловеч, на ул. "Г.Г." № **,
противозаконно унищожил чужди недвижими вещи - външна входна врата на къща, на
стойност 189,05 лв. и вътрешна врата на къща, на стойност 71,25 лв., находящи
се на същия адрес, двете на обща стойност 260,30 лв., собственост на К.М. ***;
престъпление по чл. 170, ал. 2, предл. 1-во вр. ал. 1,
предл. 1-во от НК - за това,
че на **.11.2017 г., около 00.15 часа, в с. Петревене, обл. Ловеч, на ул.
"Г.Г." № **, влязъл в чуждо жилище - къща, собственост на К.М. ***,
като употребил за това сила - нанесъл удари с брадва по входната врата на дома,
като деянието е извършено нощем, както и
престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 1-во вр. ал. 1 от НК - за това, че на **.11.2017 г., около 00.15 часа, в с.
Петревене, обл. Ловеч, в дом на ул. "Г.Г." № ** се заканил с убийство
на М.К.М. ***, носейки брадва в ръцете си, замахвайки към М. с брадвата и
изричайки думите "Казвай къде е /Е.П./, че ще ви насеча и двамата", и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
В производството са приети
за съвместно разглеждане граждански
искове против подсъдимия З.М.Й.,
както следва:
От пострадалия М. К.М. за
сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, ведно със законната
лихва от датата на увреждането - **.11.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата;
От пострадалия К.М.М. за
сумата 260,30 лева, представляващи обезщетение за претърпените имуществени
вреди от престъплението по чл. **6, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от
датата на увреждането - **.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът конституира М.К.М. и К.М.М.
като граждански ищци в наказателното производство, както и в качеството им на
частни обвинители, предвид направеното от същите искане по чл. 77 от НПК.
В
хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура - Луковит
поддържа обвинението срещу подсъдимия така, както е възведено с обвинителния
акт като фактическа и правна квалификация, намирайки го за доказано по несъмнен
начин, и предлага същия да бъде признат за виновен в извършване и на трите
престъпления по обвинението. Прокурорът моли на подсъдимия за престъплението по
чл. **6, ал. 1 от НК да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на
осем месеца, за престъплението по чл. 170, ал. 2 пр. 1 вр. ал. 1 пр. 1 от НК да
му се наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест
месеца и за престъплението по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 от НК на подсъдимия
да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година и осем
месеца. Прокурорът предлага на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия да
се определи едно общо най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода в
размер на една година и осем месеца, спрямо което да се приложи чл. 24 от НК като бъде увеличено с четири
месеца, т. е. две години лишаване от
свобода, което да изтърпи ефективно при първоначален общ режим на изтърпяване. Счита
гражданските искове за основателни и доказани по размер и моли за уважаването
им.
Частните
обвинители и граждански ищци М.К.М. и К.М.М. участват в производството лично и
с повереник адв. Р. М.от ЛАК, която пледира за осъдителна присъда, като по
отношение на наказанието се присъединява към предложението на прокурора. Моли
предявените граждански искове да бъдат изцяло уважени.
Служебният
защитник адв. П.Р. от ЛАК счита, че
обвинението и за трите престъпления не било доказано по категоричен начин, тъй
като не се доказало подсъдимият да е влизал в дома на пострадалия. В случай на
осъдителна присъда моли наказанието на подсъдимия да се определи при условията
на чл. 55 от НК. По отношение на предявения граждански иск за неимуществени вреди
в размер на 5000 лева намира същия за крайно завишен.
Подсъдимият З.М.Й. не се признава за
виновен и се възползва от правото си да не дава обяснения.
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият З.М.Й. е роден на *** ***, обл. Плевен, ,л. "Г.Р." № 4, българско
гражданство, българин, неженен /живее на съпружески начала с Е. Н.П./,
неграмотен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият З.М.Й. живеел на
семейни начала със св. Е. Н.П. *** около
13 години. От съвместното си съжителство имали родени две деца. Преди инкриминирания период подс. Й.
и св. М.К.М. се познавали, тъй като заедно работели в цех за пилета в гр.
Луковит на "Сефора" ЕООД гр. Луковит.
Подс. Й. и св. П. станали семейни приятели със св. М.М. и
съжителстващата с него по това време жена, събирали се, ходели си на гости. През
юни 2017 г. св. П. напуснала подс. Й. и се прибрала при родителите си в гр.
Ботевград, тъй като научила, че подс. Й. имал интимна връзка с вече бившата на
св. М.М. приятелка. Св. М.М. също научил, че бившата му приятелка от около
година преди раздялата си с него имала интимна връзка с подс. Й. и споделил за
това на св. П., като й написал съобщение във фейсбук. През юли 2017 г. св. П. и
подсъдимият Й. направили неуспешен опит да заживеят отново заедно. През август
2017 г. св. П. и св. М.М. започнали връзка, но не се виждали често, тъй като в
този период св. М.пребивавал и в Испания. За връзката им разбрал и подс. Й..
На 20.11.2017 г. вечерта св.
М.М. взел св. П. *** и двамата отишли в жилището на св. М.М. ***, собственост
на баща му - св. К.М.М.. В къщата били само двамата - св. М.М. и св. П.. Междувременно
подс. Й. разбрал, че св. П. ***, а е при св. М.М. *** и решил да провери дали
това наистина е така. Взел от дома си брадва с дървена дръжка и късно вечерта
потеглил с управляван от него автомобил от с. Р. към с. Петревене, като бил
сам. Пристигайки в с. Петревене около 00.15 часа на **.11.2017 г., подс. Й.
отишъл пред дома, находящ се на ул. "Г.Г." № **, тъй като знаел, че там
живее св. М.М.. Слязъл от автомобила, носейки в ръцете си брадвата и с нея
започнал да нанася силни удари по бравата на блиндираната входна врата на
къщата, която била заключена, както и по касата на вратата. По описания начин
подсъдимият бързо разбил вратата и влязъл в къщата, като на входа паднал
мобилния му телефон марка Нокия. Насочил се вдясно, към врата на хола, която
била дървена с табли от шперплат и с остъкление в горната си част. Замахнал с
брадвата и ударил по вратата на хола, като направил в нея прорез с дължина 29
см и счупил стъклото в горната й част, след което влязъл в хола, където бил св.
М.М.. Подс. Й. замахнал с брадвата към св. М. и попитал къде е св. Е.П., като същевременно го заплашил с думите:
"Казвай къде е /Е.П./, че ще ви насеча и двамата". Св. М. отстъпил
назад. След това подсъдимият още три пъти замахвал с брадвата към св. М.М.,
като всеки път последният се отдръпвал и при последното замахване, силно
уплашен от действията на подсъдимия, избягал на двора през другата врата на
кухнята и отишъл до дома на братовчед си - св. Г. М.М., който живеел през една
къща. Св. М. бил пребледнял от уплахата, облечен бил само по тениска и боксерки.
Заеквайки от уплаха, разказал на братовчед си какво се е случило, взел от тях
една бейзболна бухалка, за да се отбранява и двамата тръгнали обратно към дома
на св. М.. Междувременно подс. Й. намерил св. П. в една от стаите в къщата и я
повикал да си тръгва с него. Тя се съгласила. Излезли от къщата, подсъдимият
хвърлил брадвата в багажника на колата, двамата се качили в автомобила и
подсъдимият потеглил с висока скорост, в края на улицата обърнал и с висока
скорост преминал покрай св. М.М. и св. Г.М..
Веднага след това св. М.М. се обадил по телефона на кварталния инспектор
св. Д.С.Д., след което подал и сигнал на тел. 112 за инцидента. Св. Д.
незабавно пристигнал на място и възприел, че входната врата на къщата е
насечена в областта на бравата, че вратата на хола също е насечена, както и че св. М.М. видимо
бил силно изплашен, треперел, пушел нервно цигара след цигара. Рано сутринта
св. М.М. се обадил и на баща си - св. К.М., който веднага тръгнал от София и
пристигнал в дома си в с. Петревене. Синът му изглеждал силно уплашен, гласът
му треперел, когато му разказал какво се
е случило.
При извършения на **.11.2017
г. за времето от 07.35 ч. до 8.00 ч. оглед на местопроизшествие на верандата
пред входната врата е намерен мобилен телефон Нокия, който с протокола за оглед
бил иззет и приобщен като веществено доказателство по делото. При огледа е
установено, че на блиндираната входна врата на къщата има следи от нарязване,
че заключващият механизъм и вратата са унищожени, както и че на дървената врата
на всекидневната има прорез от 29 см и че стъклото в горната й част е счупено,
касата на входната врата е деформирана и повредена.
В хода на проведеното
разследване по случая с протокол за доброволно предаване подс. Й. предал брадва с дървена дръжка, за
която обяснил, че с нея насякъл вратата на М. ***.
От приетото по делото заключение
на стоково-икономическата експертиза се установява, че стойността на
унищожената външна входна врата на къщата е 189,05 лева, а стойността на
унищожената вътрешна врата на къщата е 71,25 лева.
Видно от приетото заключение
на комплексната
съдебна психиатрично-психологична експертиза при пострадалия М.М. е налице
психична годност за участие в наказателния процес. Може правилно да възприема
фактите, които имат значение по делото и дава достоверни обяснения за тях. По
време на инцидента е изпитал реална заплаха за живота си. След инцидента той е
изпаднал в състояние на остра стресова реакция, която по правило е преходно и
обратимо състояние, но след известен латентен период /няколко месеца/ може да
премине в друга фаза на развитие /посттравматично стресово разстройство/. В
съдебно заседание вещите лица обясняват, че при св. М. състоянието на остра стресова реакция е
преминало за няколко дни без приложено лечение, без да са налице данни към
настоящия момент за последици от това.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните гласни доказателства -
показанията на пострадалите М.К.М. и К.М.М., отчасти показанията на св. Е. Н.П. /на последната и показанията,
дадени на досъдебното производство, приобщени чрез прочитане по реда на чл.
281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, показанията на св. И.Т.И., св. Г.М.М., св. Д.С.Д.
/на последния и показанията, дадени на досъдебното производство, приобщени чрез
прочитане по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал.1, т. 2, пр. 2-ро от НПК/,
проведената по реда на чл. 143 от НПК очна ставка между пострадалия св. М.М. и
св. Е.П., от заключенията на съдебната стоково-икономическа и комплексната съдебна психолого-психиатрична
експертизи, както и от приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства
и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум
към него, нотариален акт,
характеристична справка, декларации за
семейно и материално положение и имотно състояние, справка за съдимост.
Освен от
цитираните гласни и писмени доказателства, установената фактическа обстановка
се подкрепя и от веществените доказателства – брадва /приобщена с протокол за
доброволно предаване от подсъдимия/ и
мобилен телефон Нокия /приобщен с огледния протокол/.
Относно деятелността на подсъдимия З.Й. на
инкриминираната дата съдът кредитира изцяло показанията на прекия очевидец и пострадал
от деянието М.К.М.. Макар и същият да е
заинтересован от изхода на делото като конституирана страна в процеса, съдът
приема показанията му като достоверни, тъй като са последователни, логични,
вътрешно непротиворечиви и кореспондират с останалия доказателствен материал -
с показанията на св. Г.М. и св. Д.Д., възприели непосредствено след деянието унищожените
вещи - насечена в областта на бравата
входна врата и прорязана вътрешна врата, както и състоянието на св. М.М. - изглеждал
видимо уплашен, пребледнял, треперел, пушел нервно цигара след цигара. Св. Г.М. възприел и тръгването на подсъдимия
от къщата заедно със св. П., обстоятелството, че подсъдимият е носил брадва,
която хвърлил в багажника на автомобила и потеглянето му с висока скорост.
Показанията на св. Г.М. и св. Д.Д. /на последния и показанията дадени на
досъдебното производство, приобщени чрез прочитане по реда на чл. 281, ал. 4
вр. ал. 1, т. 2 пр. 2-ро НПК поради това, че свидетелят не си спомня някои
обстоятелства, за които е свидетелствал/ съдът оценява като достоверни, тъй
като са логични и взаимно допълващи се. Показанията на св. М.М. кореспондират и
с протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбум. Показанията на св. М.М. представляват преки
доказателства относно авторството, времето, мястото и механизма на деянието,
доколкото пресъздават лично възприети обстоятелства, свързани с деянието.
В показанията
си дадени в съдебно заседание св. Е.П. твърди, че подсъдимият З.Й. само е
почукал на входната врата, че не е разбивал същата с брадва и че изобщо не е
влизал в къщата, тъй като след като почукал, тя му била отворила вратата,
пресрещнала го и двамата си тръгнали. Поради наличие на съществени противоречия
относно тези обстоятелства с показанията на св. П., дадени пред орган на
досъдебното производство, същите бяха прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр.
ал. 1 т. 1 от НПК, в които свидетелката заявява, че М. отказал да отвори
входната врата и подсъдимиятя разбил със сила, че подсъдимият е влязъл в
къщата, носейки брадва, а на излизане свидетелката е видяла, че външната врата
е разбита откъм ключалката и че по врата има следи от удар с брадва. След
прочитане свидетелката заявава, че поддържа показанията си дадени на съдебното
следствие, като обяснява показанията си дадени на досъдебното производство с
това, че тогава е била ядосана на подсъдимия и е искала да си отмъсти заради
изневярата. Съдът кредитира показанията на св. П., дадени на досъдебното
производство, тъй като са дадени скоро
след събитието, освен това приема за несъстоятелно обяснението на свидетелката,
че е заявила тези обстоятелства, мотивирана единствено от желанието си за
отмъщение. Съдът отчита и обстоятелството, че към настоящия момент св. П. отново
е заживяла на семейни начала с
подсъдимия и приема показанията й,
дадени на съдебното следствие, относно посочените обстоятелства като дадени с оглед формиране на защитна теза на подсъдимия, с цел избягване на наказателна отговорност за
подсъдимия. Кредитираните от съда показания на св. П., дадени на досъдебното
производство, представляват преки доказателства относно деянието и неговото
авторство.
Предвид
констатираните противоречия в показанията на св. П. и св. М.М. относно времето
на инцидента и цялото му развитие, двамата бяха поставени в очна ставка. Съдът
намира за достоверни показанията на св. М.М. поради тяхната последователност и
демонстрирана категоричност с отговорите на въпросите и поради това, че същите
са в корелация с останалите гласни и писмени доказателства по делото за разлика
от показанията на св. П..
Съдът дава вяра
на показанията и на пострадалия К.М., макар и същият да е
заинтересован от изхода на делото като конституирана страна в процеса, тъй като
показанията му са в синхрон с останалите събрани и кредитирани от съда
доказателства.
Показанията
на св. И.И. - полицейски служител, провел оперативно-издирвателни мероприятия
по установяване на извършителя на деянието представляват източник на косвени,
производни доказателствени факти. От показанията му се установява, че
подсъдимият след проведена беседа с него доброволно е предал брадвата, с която
е извършил деянието. В снетото му писмено обяснение по случая е признал, че
след като е почукал на входната врата и не са му отворили, той е нанесъл
няколко удара по вратата, М. се е показал
и е излезнал от къщата, вътре в къщата подсъдимият е намерил жена си и я
отвел в Ботевград, като на място е паднал телефона му. Разпитаните като свидетели полицейски
служители могат да установява всички факти и събития от обективната
действителност, които лично са възприели, включително и извънпроцесуални
изявления на други лица, в случая обяснение на подсъдимия с характер на
извънсъдебно признание. Несъмнено, осъдителна присъда не би могла да се
основава само и единствено на такива показания, както и при наличие на
съществени противоречия между тях и останалите доказателства, които биха внесли
съмнение за достоверността на извънсъдебното признание за извършеното
престъпление. В конкретния случай обаче
това не е така. При анализ на показанията на свидетеля И. и съвкупната им оценка
с останалите доказателствени източници, обсъдени по-горе, съдът констатира
еднозначност и безпротиворечивост, които дават основание да се приеме
направеното от подсъдимия Й. извънсъдебно признания за достоверно. Не бяха
представени и не се събраха каквито и да било доказателства, полицейският
служител да е оказвал психически или физически натиск върху подсъдимия Й. при
снемане на обясненията, нито да е имал специално негативно отношение към него.
Съдът цени
заключението на комплексната психолого-психиатрична експертиза, от което се
установява, че пострадалият М.М. по време на инцидента и след него е изпаднал в
състояние на остра стресова реакция, че същият е изпитал основателен страх за
живота си.
Съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено и заключението
на съдебната стоково-икономическа експертиза.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият З.Й. е обвинен в това,
че е извършил престъпление по чл. **6, ал. 1 от НК.
Унищожаването и повреждането на чужда вещ е престъпление,
увреждащо обществените отношения, свързани с упражняването на правото на
собственост върху вещта. За да бъде осъществено от обективна страна
престъплението по чл. **6, ал. 1 от НК, е необходимо да бъде извършено такова
действие или бездействие върху чужда вещ на определена стойност, което да води
до качествено изменение в субстанцията или структурата на вещта и това да я
прави окончателно или временно, или частично негодна за използване по
първоначалното й предназначение. От субективна страна престъплението по чл. **6,
ал. 1, от НК може да бъде осъществено при форма на пряк или евентуален умисъл.
На база на събраните доказателства, при така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че на инкриминираната дата подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по
чл. **6, ал. 1 НК, тъй като с действията си по нанасяне на удари с брадва по двете врати на къщата е въздействал по такъв начин върху
вещите, че същите са станали негодни за използване по предназначение.
От субективна страна подсъдимият е действал при пряк
умисъл,
с целени и настъпили общественоопасни последици.
С
оглед приетата фактическа обстановка съдът намира, че с действията си
подсъдимият З.Й. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на
престъплението по чл. 170, ал. 2, пр. 1-во вр. ал. 1, пр. 1-во от НК, доколкото по категоричен начин от
доказателствените материали се установява, че от обективна страна, на
инкриминираните дата и място, подсъдимият Й. е влязъл в чуждо жилище - къща,
обитавана от св. М.М. и собственост на св. К.М., т. е. "чуждо" за
подсъдимия, като е използвал за това сила /разбил заключената входна врата чрез
нанасяне на удари с брадва по нея, от където и влязъл/, и деянието му е
извършено нощем /в тъмната част на денонощието, конкретно около 00.15 часа/, с
което и квалифициращият елемент също е налице.
От
субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Същият е съзнавал, че
извършва действия, насочени към проникването в чуждо жилище, без да е налице
съгласие за това от страна на ползвателя или собственика на жилището, че същите
ще доведат до този резултат и пряко е целял неговото настъпване.
С оглед приетата фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият З.Й. е осъществил от обективна и субективна страна и
състава на престъплението по чл.144, ал.3, пр. 1-во вр с ал. от НК.
За осъществяване на това престъпление от обективната страна
се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен
страх за осъществяването й.
От обективна страна деянието е извършено
чрез действията на подсъдимия по отправяне
на закани - носейки брадва в ръцете си, замахвайки с нея към пострадалия и
изричайки думите "Казвай къде е /Е.П./, че ще ви насеча и двамата".
Тези действия на подсъдимия, съчетани с агресивното му поведение по проникване в жилището чрез сила и унищожаване
на двете врати с брадва, очевидно сочи,
че е налице възможност да възбуди основателен страх от осъществяване на
заканата.
От субективна страна подсъдимият е осъзнавал въздействието,
което заканата
ще предизвика у пострадалия и именно този
страх от осъществяване на заканата е целял.
ОТНОСНО
НАЛОЖЕНИТЕ НАКАЗАНИЯ
Като смекчаващо отговорността обстоятелство за престъплението по чл. **6,
ал. 1 от НК съдът отчете невисоката стойност на причинените щети - 260,30 лева,
която е под размера на минималната работна заплата, действаща към датата на
деянието /460 лв./.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства и
за трите престъпления съдът отчете предходните осъждания на подсъдимия за
престъпления от общ характер, недобрите характеристични данни. За
престъпленията по чл. **6, ал. 1 от НК и по чл. 144, ал.3 вр. ал. 1 от НК като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът съобрази и обстоятелството, че
деянието е извършено нощем.
Съдът не
намери нито изключително по своя характер смекчаващо отговорността му
обстоятелство, нито многобройни такива, които да водят до несъразмерност на
предвиденото в закона най-леко наказание за всяко от трите престъпления и
определи наказанието на подсъдимия за всяко престъпление при условията на чл.
54 от НК - в рамките на предвиденото от закона.
Предвиденото в закона
наказание за престъплението по чл. **6, ал. 1 от НК е лишаване от
свобода до 5 години. Съдът прие, че подходящото
наказание на подсъдимия З.Й.
за това престъпление е шест месеца лишаване от свобода.
За престъплението по чл. 170, ал. 2 пр. 1-во вр. ал. 1 пр. 1-во от НК
законът предвижда наказание лишаване от
свобода от една до пет години. Съдът прие, че подходящото наказание на
подсъдимия З.Й. за това престъпление е една година и два месеца лишаване от
свобода.
За престъплението по чл. 144, ал. 3 пр. 1-во вр. ал. 1 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. Съдът прие, че
адекватното наказание на подсъдимия за това престъпление е една година и четири месеца лишаване от
свобода.
По правилата на съвкупността на основание чл. 23 от НК съдът определи
едно общо най-тежко наказание на подсъдимия от трите наказания, а именно -
лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим.
С оглед предходното осъждане на подсъдимия Й. на една година и шест
месеца лишаване от свобода за престъпление от общ характер - със споразумение
по НОХД № 148/2013 г. по описа на РС Луковит, в сила от 12.06.2013 г., спрямо
него са налице законови пречки за прилагане на института на условното осъждане.
За това престъпление не е изтекъл 10-годишният срок за реабилитация по чл. 88а,
ал. 2 от НК, който съгласно чл. 88а, ал. 3 от НК, започва да тече от изтичане
на изпитателния срок, или от 12.06.2016 г. А доколкото подсъдимият веднъж е
реабилитиран по право в хипотезата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК - за осъждането
си по НОХД № 228/2008 г. на РС Луковит и за това по НОХД № 173/2008 г. на РС
Червен бряг, деянията по които са извършени при
условията на реална съвкупност, същият не може да бъде реабилитиран повторно на
това основание, по силата на чл. 86, ал. 2 от НК. Затова, и тъй като
престъпленията, предмет на настоящето дело, са извършени след изтичане на
определения по НОХД № 173/2008 г. на РС Червен бряг тригодишен изпитателен
срок, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, съдът постанови наложеното му
общо наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ
При това положение, тъй като подсъдимият З.Й. беше
признат за виновен в извършване на
престъплението по чл. **6, ал. 1 от НК, съдът намери за основателен и доказан предявеният
от гражданския ищец иск за обезщетяване на причинените му от деянието
имуществени вреди и го уважи изцяло в размера, в който е предявен.
Що се отнася до предявения от гражданския ищец М.К.М.
граждански иск за сумата от 5000 лева,
представляващи обезщетение за причинените му от престъплението по чл. 144, ал. 3, пр. 1-во вр. ал. 1 от НК
неимуществени вреди, съдът прие, че е частично основателен и го уважи за сумата
от 1200 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 5000 лева,
отхвърли същия. Тази сума се явява напълно достатъчна съгласно чл. 52 ЗЗД да
обезщети пострадалия за претърпените от него неимуществени вреди като страх,
стрес и отрицателни емоции от извършеното спрямо него престъпление, което по
смисъла на чл. 45 ЗЗД представлява и деликт.
Съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на
РС Луковит сумата от 100 лева - държавна такса върху уважените граждански
искове.
На основание чл. 189,
ал. 3 от НК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОДМВР Ловеч сумата
от 299,90 лева, представляваща сторените по делото разноски в досъдебното
производство, както и да заплати в по сметка на РС Луковит сумата от 110 лева,
представляваща сторените в съдебната фаза разноски.
На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ съдът постанови
вещите, послужили за извършване на престъплението – брадва с дървена дръжка да
се отнеме в полза на държавата, след което да се унищожи като вещ без стойност.
Вещественото
доказателство мобилен телефон марка "Нокия" съдът постанови да се
върне на подсъдимия З.Й..
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: