№ 2638
гр. С., 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря Д.Т.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110151575 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 258477/19.09.2023г. на СРС,
подадена във връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 30.04.2023г. по ч.гр.д. № 21226/2023г. на СРС.
Ищецът „***********“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу К. П. Г. искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на „***********“
ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к.
„************“, бл. 41А, вх. В, ет. 5, ап. 56, аб. № ********, както следва:
1361,03 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (24.04.2023г.) до
окончателното им изплащане;
138,21 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-24.03.2023г.;
34,17 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2020г.-
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (24.04.2023г.) до окончателното им изплащане;
6,02 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2020г.-24.03.2023г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответницата съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на
тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била
заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
1
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите
условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насроченото по
делото публично съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Д.К., която поддържа
предявените искове, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата К. П. Г. чрез адв. Н. К. – АК-С., е подала
Отговор, вх. 312035/03.11.2023г. на СРС, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Изрично заявява, че не оспорва сумите по отношение на техния размер, а
само относно основанието за начисляването и дължимостта им. Заявява, че липсват
доказателства ответницата да е собственица или вещна ползвателка на имота, следователно
липсвало и облигационно отношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Топлинната енергия не била поръчана, следователно не се дължала цената ù /чл. 62 ЗЗПотр/.
Не било ясно дали е извършван реален отчет, за да са дължими суми за дялово
разпределение, съответно не били представени доказателства за уговорен и съобщен на
клиентите ред за заплащане на сумите за дялово разпределение. Не били ангажирани
доказателства кога задълженията били публикувани на сайта на дружеството. Нямало
основание за начисляване на лихви за забава. В насроченото по делото публично съдебно
заседание ответницата не се явява и не изпраща представител.
Третото лице – помагач „**********“ ООД не е взело отношение по предявените
искове /само са представени писмени доказателства от негова страна/, като за насрочените
по делото публични съдебни заседания не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и възраженията на ответницата, съобразявайки събраните
по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите
2
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42
(обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем
отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране
на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно
винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).
Видно от наличните по делото копия, с Нотариален акт № 156/22.02.1984г., т. 4, дело
№ 756/1984г. на Нотариуса при Софийския районен съд, К. П. М. е призната за собственица
на недвижим имот – апартамент в град С., ж.к. „************“, бл. 41А, вх. В, ет. 5, ап. 56,
ведно с прилежащите площи, права и помещения, даден ù като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот. С Декларация по чл. 14 ЗМДТ К. П. Г. е декларирала посочения имот като
свой за целите на облагането му с местни данъци и такси. Ако и собственицата да е с
различни фамилни имена по нотариален акт, по декларация и съобразно заявеното по делото
(М./Г.), то с оглед декларирането на имота като собствен на ответницата същата е заявила и
потвърдила неизгоден за нея по настоящото дело факт (правото на собственост върху
имота), който оттам следва да се счита за установен. Тъй като не са представени данни за
последващо отчуждаване на имота, то следва и извод, че ответницата в рамките на
процесния период е негова собственица, съответно носи отговорност за заплащане на
дължимите във връзка с доставката на топлинна енергия до него суми.
Размерът на същите не се оспорва и в тази връзка спорът по делото се концентрира
относно това дали вземанията са погасени изцяло или частично по давност.
Съгласно чл. 33 ОУ падежът на задължението за заплащане на сумите за доставена
топлинна енергия настъпва с изтичането на 45 дни след изтичането на периода, за който се
отнасят. Съгласно същите общи условия задълженията за дялово разпределение се заплащат
по определен от топлоснабдителното предприятие и извършващите услугата лица ред,
обявен по подходящ начин на клиентите. Какъв е този ред не е доказано. При това
положение съдът приема по аналогия с чл. 33, ал. 1 от ОУ, че падежът на заплащането и на
задълженията за дялово разпределение е 45 дни след изтичането на периода, за който се
отнасят. Така давността за най-ранните задължения за главници – тези за м.05.2020г., е
започнала да тече през м.07.2020г., като към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение (24.04.2023г.) не е била изтекла и следва да се счита за прекъсната.
Доколкото ответницата е в забава, то същата дължи и съответни лихви, размерът на
които не е оспорен.
Предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
Следва да се изтъкне, че не е налице нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на
ответницата в качеството ù на потребител (арг. ТР 2/2016-2017-ОСГК).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представен и списък
по чл. 80 ГПК. Съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство.
3
В полза на ищеца и съобразно изхода от спора следва да се присъдят разноски за
заповедното производство в размер от 80,79 лева, в която сума е включено юрисконсултско
възнаграждение от 50,00 лева.
В полза на ищеца и съобразно изхода от спора следва да се присъдят разноски за
първоинстанционното исково производство в размер от 273,65 лева, в която сума е
включено юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. П. Г., ЕГН **********, от град С., дължи
на „***********“ ЕАД, ЕИК ************, със седалище в град С., във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот – апартамент в град С., ж.к. „************“, бл. 41А,
вх. В, ет. 5, ап. 56, аб. № ********, както следва:
1361,03 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (24.04.2023г.) до
окончателното им изплащане;
138,21 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-24.03.2023г.;
34,17 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2020г.-
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (24.04.2023г.) до окончателното им изплащане;
6,02 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2020г.-24.03.2023г.
ОСЪЖДА К. П. Г., ЕГН **********, от град С., да заплати на „***********“ ЕАД,
ЕИК ************, със седалище в град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 80,79
лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 21226/2023г. на
СРС), както и сумата от 273,65 лева за разноски в първоинстанционното исково
производство (гр.д. 51575/2023г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „**********“ ООД в качеството му на
трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4