Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….
гр. Велико
Търново, 01.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, като разгледа докладваното от съдията АНД № 813 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН
Производството е образувано по жалба на П.Х.Д. ***,
който не е съгласен с Наказателно постановление № 20-1275-000536 от 13.04.2020
г. на Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр. Велико Търново, с
което за нарушения на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са
му наложени административни наказания "Глоба" в размер на 20,00 лева
за първото нарушение, а за второто нарушение - "Глоба" в размер на 100,00
лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. В
жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на
материалния закон, като същото не отговаря на действителното фактическо
положение. Моли за отмяна на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез защитника адв. Н.К. от ВТАК, поддържа жалбата по подробно изложени
съображения.
Административнонаказващият
орган - редовно призована страна, не изпраща представител и не взема становище
по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 01.04.2020
г. на жалбоподателя П.Д. е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
№ 512, бл. № 0283034, за това, че на 31.03.2020 г., около 15,00 часа, в гр.
Велико Търново, на ул. "***, пред ***, управлявал собствения си лек
автомобил "***", рег. № ***, черен на цвят, като при движение назад
не се убедил, че пътят зад него е свободен и блъснал със задна лява част в
задна дясна част паркираният лек автомобил „***”, рег. № ***, реализирайки ПТП
с материални щети по двата автомобила, като след настъпване на ПТП Д. не изпълнил
задължението да остане на място и да уведоми компетентните органи, а вместо
това напуснал мястото на местопроизшествието. След установяването му от екип на
РУ – Горна Оряховица, същият отказал се върне на място, а АУАН е съставен на
01.04.2020 г. в сградата на Сектор „ПП” – Велико Търново, в негово присъствие,
като той се е самопосочил като водач в декларация по чл. 188 от ЗДвП - административни
нарушения по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Процесният АУАН е подписан и връчен на жалбоподателя на 01.04.2020 г., със
следните възражения: "Не съм напуснал, а просто не усетих удара, защото е
много лек. Не се завърнах, защото вече бях изпил една ракия вкъщи".
Допълнителни възражения не са постъпили в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
На 13.04.2020 г., въз основа на съставения АУАН, срещу жалбоподателя е
издадено и обжалваното Наказателно постановление № 20-1275-000536
на Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр. Велико Търново, с което за нарушенията по чл. 40, ал. 1
от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП, на Д. са наложени административни наказания
"Глоба" в размер на 20,00 лева за първото нарушение, а за второто
нарушение - "Глоба" в размер на 100,00 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на дата 11.05.2020 г. и е обжалвано от него в
законоустановения срок /жалба от дата 11.05.2020 г./.
Съгласно приложената по делото Заповед № 8121з - 515/14.05.2018 г. на министъра
на МВР, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
По делото са представени и Протокол за ПТП № 1582621, съставен на
01.04.2020 г. в 10,20 часа, ведно с декларация и обяснения от вписаната в АУАН
свидетелка Б.Т., както и обяснения от Г.П. и Ц.П..
Така описаната
фактическа обстановка се установява от свидетелските показания, дадени в
съдебно заседание от актосъставителя Г.В.,
свидетелите по акта Б.Т. и Ю.Н., от свидетелите Ц.П. и Г.П., както и от
представените и приобщени по делото писмени доказателства.
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят Д. е
системен нарушител на правилата за движение по пътищата, като е наказван многократно
по реда на ЗДвП.
С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество
е неоснователна, по следните съображения:
Съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН и съдържат
всички изискуеми реквизити, съобразно чл. 42, съответно и чл. 57 от ЗАНН. При
съставянето им съдът не констатира нарушения на процесуалните правила, които да
водят до опорочаване на административнонаказателното производство и накърняване
правото на защита на жалбоподателя.
При съобразяване нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът намира за безспорно установено, че
жалбоподателят Д. е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 1
от ЗДвП, за което правилно е била ангажирана административнонаказателната
му отговорност. Според посочената норма, преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Задължение,
което в случая жалбоподателят не е спазил. Несъмнено
беше установено от доказателствата по делото, в това число и от Декларация по
чл. 188 от ЗДвП от 01.04.2020 г. и вписаното като възражения в акта за
установяване на нарушението, че на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят
е управлявал лек автомобил „***”, рег. № ***, черен металик, и при движение
назад не се убедил, че пътят зад автомобила е свободен, като със задната си
лява част блъснал в задна дясна част паркирания лек автомобил "***",
рег. № ***, с което реализирал ПТП. Тези обстоятелства се установяват от
свидетелските показания на Б.Т. – очевидец на настъпилото ПТП, като настоящият
състав не констатира противоречия в дадените от нея обяснения при пристигане на
контролните органи и тези, дадени в съдебно заседание. От друга страна
показанията й се подкрепят и от дадените такива от свидетеля Ю.Н. – мл.
автоконтрольор при ОД на МВР – Велико Търново, от които става ясно, че на
31.03.2020 г. при отиването им на място са видели следите от удара по задната
дясна част на „***”, а на следващия ден жалбоподателят се е явил в Сектор „ПП”
– Велико Търново със собствения автомобил „Пежо” и са „видели следите от удара
по задната му лява част, които съответстваха на описания от жената удар с „***”,
т. е. налице са доказателства, потвърждаващи констатациите за настъпилото ПТП,
отразено в протокола за ПТП и АУАН. Изложеното налага извода, че правилно
административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя за
нарушение на чл. 40, ал. 1
от ЗДвП, като на основание чл. 183, ал. 2,
т. 11 от ЗДвП му е наложено предвиденото в закона, единствено възможно наказание
- "Глоба" в размер от 20,00 лева.
По отношение на административното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Съдът отново след преценка на събраните по делото доказателства счита, че
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Д.. Съгласно
нормата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на ППС, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението
по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. В
настоящия случай, както бе посочено по-горе бе установено, че при движението си
назад, лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е ударил със задна лява
част в задна дясна част паркирания лек автомобил „***”, рег. № ***, като
без да спре, за да установи какви са последиците от настъпилото ПТП е напуснал
местопроизшествието. Възражението на Д., вписано в АУАН, че „не е напуснал, а
просто не е усетил удара, защото е бил много лек”, съдът намира за негова
защитна позиция, която се опровергава със свидетелските показания на Б.Т. /пряк
очевидец/, Ц.П. и Г.П. – строителни
работници, наемани от жалбоподателя, както и от показанията на
полицейските служители. Съгласно показанията на св. В.: „Фактическата обстановка,
установена от мен и от свидетелските показания на очевидците е, че водачът е
употребявал алкохол цял ден преди управлението на МПС, а след това като е
ударил паркирания автомобил на жената при маневра движение назад, напуснал
произшествието, защото е бил употребил алкохол… Водачът заяви тогава по
телефона различни тези – първо каза, че не е управлявал изобщо автомобила, след
това каза, че управлявал, но не е пил, а е пил алкохол в Горна Оряховица; след
това изпрати работник, който да каже, че той е управлявал автомобила. Единият
работник, който дойде да каже това /св. Ц.П./, след като му обясних
последствията отказа да поеме неговата вина”. Показанията на посочените свидетели
съдът прецени като последователни, взаимно допълващи се, отличаващи се с висока
степен на достоверност и фактическа автентичност. Доколкото свидетелите В. и Н.
не се намират в никакви особени отношения с нарушителя, дори не са го познавали
и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани
или предубедени, поради което за съда не съществуват основания да не кредитира
техните показания и приема същите за достоверни и правдиви. От всичко изложено са налага извод, че административнонаказващият орган е
извършил правилна квалификация на деянието, за което са наложени съответните за
извършеното нарушение наказания в предвидените от закона към минимума размери -
глоба от 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца
/чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП/, при съобразяване и обществената опасност на
деянието и сравнително високата лична обществена опасност на Д., отчитайки
системните му нарушения на правилата за движение по пътищата съгласно приетата
по делото справка за нарушител/водач.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното
Наказателно постановление на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Велико
Търново, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1275-000536 от 13.04.2020 г. на Началника на Сектор "Пътна полиция" при ОД
на МВР – Велико Търново, с което на П.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, за
извършени нарушения на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП,
са му наложени административни наказания "Глоба" в размер на 20,00
лева за първото нарушение и „Глоба” в размер на 100,00 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 месеца за второто нарушение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: