Р Е Ш Е Н И Е
№ ............./ ,гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти
касационен състав
На единадесети юни две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Даниела Станева
Членове: 1. Кремена Данаилова
2. Мария Иванова-Даскалова
Секретар: Деница Кръстева
Прокурор: Владислав Томов
Като разгледа докладваното от съдия Мария Иванова-Даскалова КНАХД №357 по
описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Гризли 75“ЕООД-гр.Варна срещу Решение №2338/17.12.2019г. по
НАХД №4391/2019г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено НП №03-011490/31.07.2019г.
на директора на Дирекция „ИТ“, с което за нарушение на чл.197 от Наредба №7/1999г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при ползване на работното оборудване във вр. с чл.275, ал.1
от КТ на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 2000лв. на основание чл.416, ал.5 във вр. чл.413
ал.2 от КТ.
В касационната
жалба се твърди, че Решението е незаконосъобразно. Неправилно с него било
потвърдено НП, което било издадено в противоречие със закона и при съществено
нарушение на процесуалните правила. Излагат се доводи, че АУАН и НП не били с
необходимото съдържание, че в НП нямало съображения защо нарушението не е прието
за маловажно; защо за него e наложена 2000лв. санкция - близка до
максималната. Отново са развити оплакванията изложени във въззивната жалба за неяснота
в обстоятелствената част на НП и противоречие между описаните няколко нарушения
и правната квалификация, за несъответствие на АУАН и НП на изискванията на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, за неправилно приложение на чбл.28 от ЗАНН. Претендира
се отмяна на Решението на ВРС и вместо него да бъде постановено ново, с което НП
да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Ответната страна
Дирекция „ИТ“-Варна се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Моли
да бъде отхвърлена като неоснователна, а Решението на ВРС да бъде оставено сила
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Варна изразява становище за оставяне в сила на Решението
на ВРС като правилно и законосъобразно.
Настоящият
състав след като извърши проверка, намира касационната жалба за подадена от
надлежна страна и в срока по чл.211 ал.1 от АПК, поради което е допустима.
Съгласно чл.63
ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията,
предвидени в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените
в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди неправилно
приложение на закона.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Решението на ВРС
е валидно и допустимо. При разглеждане на делото ВРС не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила. По аргумент от чл.348 ал.3 от НПК,
нарушението на процесуални правила е съществено, когато е довело до
ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни и то не
е отстранено – т.1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на
въззивната инстанция–т.2 или решението е постановено от незаконен състав. За
откритото съдебно заседание са призовани страните, съдът се е произнесъл по
доказателствените им искания, приел и приложил по делото представените писмени
доказателства, вкл. административно-наказателната преписка по издаване на НП №03-011490/31.07.2019г.,
при разпита на свидетеля- актосъставителя И. е поставил въпросите депозирана от
пълномощника на дружеството. Поради липсата на други доказателствени искания и
като счел делото за изяснено от фактическа страна, правилно ВРС приключил
съдебното следствие и дал ход по същество. Приетите писмени доказателства ВРС
преценил по отделно и в съвкупност и направил изводи за установеното от
фактическа страна и за твърденията в жалбата. Решението е мотивирано. С оглед
изложеното неоснователно е общо формулираното без конкретика твърдение в
касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
предходната съдебна инстанция.
Съгласно чл.348
ал.2 от НПК, неправилно приложение на материалния закон е налице, когато той е
приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен.
Като контролно-отменителна инстанция, касационният състав извърши проверка за
правилността на приложението на закона съгласно чл.220 от АПК въз основа на
фактическите установявания от първоинстанционния съд в решението. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства ВРС установил, че на 09.07.2019г.
в обекта на дружеството-снек-бар „А “ в гр.В , КК“Ч “ на спирка „Ж “ е извършена проверка от служители на дирекция „ИТ“-Варна, при която е констатирано,
че включвателя на вентилационната система, монтиран на стената в кухненското
помещение, се експлоатира с отстранен предпазен капак и бутони за включване и
изключване. ВРС заключил, че с това дружеството-работодател е създало
предпоставки за поражения от електрически ток при допир до откритите тоководещи
части и риск за живота и здравето на работещите в обекта.
В чл.416 изр.2
от КТ е разписано, че редовно съставените актове по КТ кодекс имат
доказателствена сила до доказване на противното. Т.е. в тежест на
санкционираното дружество е да обори верността на установяванията в акта.
Правилно
ВРС преценил, че този извод е направен от административно-наказващият орган, че
събраните писмени и гласни доказателства не кореспондират с твърденията във
въззивната жалба за неправилност на фактическите установявания в НП. Не са
ангажирани доказателства за твърдените във въззивната факти и обстоятелства, че
вентилацията на заведението не се експлоатира от работник, а се пуска и спира
само и единствено от управителя на дружеството, че управлението й е обезопасено
и няма възможност за достъп на неоторизирани лица. Отговорите на поставените от
защитника на дружеството въпроси към актосъставителя не водят до различна
фактическа обстановка от установената и описана в НП.
В съответствие с
приложимите разпоредби е извода в Решението за законосъобразност на НП. ВРС е приложил правилно разпоредбите на КТ и
на ЗАНН при преценката за съответствие на размера на наложената имуществена
санкция с обществената опасност на конкретното нарушение и с целите, за постигане
на които се налага. Правилно ВРС отчел, че нарушението е установено при
проверка в обекта, по времето на която аспирацията е работела по описания начин,
с оглед на което е издаден акт за спиране на съоръжението до обезопасяването
му, т.е. до обезопасяване на откритите тоководещи части. В съответствие с
текста на цитираните законови разпоредби са изводите на ВРС за правилно
приложен в случая на чл.413 ал.2 от КТ, който предвижда работодател, който не
изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, да се наказва с имуществена санкция
или глоба в размер от 1500 до 15 000лв. Законосъобразно е ангажирана
отговорността на „Гризли 75“ЕООД-гр.Варна като работодател на основание тази
норма, тъй като в конкретното
стопанисвано от него заведение работят наети по трудово правоотношение лица.
Правилно ВРС отхвърлил като неоснователни оплакванията
във въззивната жалба за неправилна квалификация и неяснота на нарушението. В
чл.275 ал.1 от КТ е разписано принципното основно задължение на работодателя да
осигури здравословни и безопасни условия на труд така, че опасностите за живота
и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени.
Минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
използване на работното оборудване на всяко работно място се определят с Наредба
№7/1999г., която се прилага във всички предприятия и места, където се
осъществява трудова дейност, съгласно чл.1 от нея и чл.2 от ЗЗБУТ. В чл.197 от Наредба
№7/1999г. е разписано изискването работното оборудване да е подходящо за защита
на експонираните работещи срещу риск от директен или индиректен контакт с електрически
ток. В съответствие с тези норми е извода в Решението на ВРС, че нарушението
правилно е квалифицирано в АУАН и в НП. Касационният състав споделя извода на
ВРС, че обстоятелството, че само управителя на дружеството извършва пускането и
спирането на вентилационна система не може да обоснове извод, че няма опасност
от докосване до откритите тоководещи части на стената на кухненското помещение
за друго работещо в кухнята лице.
Основателни са и мотивите за неприложимост на
чл.28 от ЗАНН в случая, тъй като обществената опасност на нарушението не е явно
незначителна. Липсват данни, а и не се твърди предпазния капак на тази част от
вентилационната система да е паднал по време на проверката на 09.07.2019г. и да
е бил веднага монтиран обратно на мястото му. Данните и доказателствата по
делото налагат извода, че обекта функционира с използването на кухненското
помещение с така наличните на стената му открити тоководещи части без предпазния
капак и бутони за включване и изключване на вентилационната система и в него
полагат труд наетите от дружеството работници. Наличният в преписката издаден
на 09.07.2019г. акт за спиране на експлоатацията на включвателя на аспиратора в
кухненското помещение на снек-бара до отстраняване на нарушението изцяло
кореспондира с извода, че случая не е маловажен и нарушението не е можело да се
отстрани непосредствено при констатирането му още по време на проверката. С
оглед изложеното основателно ВРС преценил, че наложената санкция от 2000лв. към
минималния размер при диапазона от 1500 до 15 000лв. в чл.413 ал.2 от КТ е
законосъобразна и съответна на обществената опасност на нарушението и
справедлива, поради което потвърдил НП, а не постановил изменението му или
отмяната му с прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Предвид
изложеното, наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради
което същата следва да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд
като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода
на спора своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответната
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено.
На основание чл.143, ал.4 от АПК във вр. с чл.63, ал.3 от ЗАНН жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна сумата от 80 лева за юрисконсултско
възнаграждение, който размер е определен на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.
чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от НЗПП, вр. чл.144 от АПК и при отчитане, че делото
не е с фактическа и правна сложност.
Водим от което и
на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК във вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №2338/17.12.2019г., постановено
по НАХД №4391/2019г. на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА „ГРИЗЛИ
75” ЕООД – гр.Варна с ЕИК ***** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ -
Варна сумата от 80/осемдесет/лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.