Решение по дело №357/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ............./                                     ,гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – Варна, ІХ-ти касационен състав

На единадесети юни две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

       Председател: Даниела Станева

   Членове: 1. Кремена Данаилова

2. Мария Иванова-Даскалова

 

 

Секретар: Деница Кръстева

Прокурор: Владислав Томов

Като разгледа докладваното от съдия Мария Иванова-Даскалова КНАХД №357 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Гризли 75“ЕООД-гр.Варна срещу Решение №2338/17.12.2019г. по НАХД №4391/2019г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено НП №03-011490/31.07.2019г. на директора на Дирекция „ИТ“, с което за нарушение на чл.197 от Наредба №7/1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при ползване на работното оборудване във вр. с чл.275, ал.1 от КТ на дружеството е наложена имуществена  санкция в размер на 2000лв. на основание чл.416, ал.5 във вр. чл.413 ал.2 от КТ.

В касационната жалба се твърди, че Решението е незаконосъобразно. Неправилно с него било потвърдено НП, което било издадено в противоречие със закона и при съществено нарушение на процесуалните правила. Излагат се доводи, че АУАН и НП не били с необходимото съдържание, че в НП нямало съображения защо нарушението не е прието за маловажно; защо за него e наложена 2000лв. санкция - близка до максималната. Отново са развити оплакванията изложени във въззивната жалба за неяснота в обстоятелствената част на НП и противоречие между описаните няколко нарушения и правната квалификация, за несъответствие на АУАН и НП на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, за неправилно приложение на чбл.28 от ЗАНН. Претендира се отмяна на Решението на ВРС и вместо него да бъде постановено ново, с което НП да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

Ответната страна Дирекция „ИТ“-Варна се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а Решението на ВРС да бъде оставено сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна изразява становище за оставяне в сила на Решението на ВРС като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав след като извърши проверка, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл.211 ал.1 от АПК, поради което е допустима.

Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решението на ВРС е валидно и допустимо. При разглеждане на делото ВРС не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. По аргумент от чл.348 ал.3 от НПК, нарушението на процесуални правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни и то не е отстранено – т.1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на въззивната инстанция–т.2 или решението е постановено от незаконен състав. За откритото съдебно заседание са призовани страните, съдът се е произнесъл по доказателствените им искания, приел и приложил по делото представените писмени доказателства, вкл. административно-наказателната преписка по издаване на НП №03-011490/31.07.2019г., при разпита на свидетеля- актосъставителя И. е поставил въпросите депозирана от пълномощника на дружеството. Поради липсата на други доказателствени искания и като счел делото за изяснено от фактическа страна, правилно ВРС приключил съдебното следствие и дал ход по същество. Приетите писмени доказателства ВРС преценил по отделно и в съвкупност и направил изводи за установеното от фактическа страна и за твърденията в жалбата. Решението е мотивирано. С оглед изложеното неоснователно е общо формулираното без конкретика твърдение в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в предходната съдебна инстанция.

Съгласно чл.348 ал.2 от НПК, неправилно приложение на материалния закон е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Като контролно-отменителна инстанция, касационният състав извърши проверка за правилността на приложението на закона съгласно чл.220 от АПК въз основа на фактическите установявания от първоинстанционния съд в решението. От събраните по делото писмени и гласни доказателства ВРС установил, че на 09.07.2019г. в обекта на дружеството-снек-бар „А “ в гр.В , КК“Ч “ на спирка „Ж “ е извършена проверка от служители на дирекция „ИТ“-Варна, при която е констатирано, че включвателя на вентилационната система, монтиран на стената в кухненското помещение, се експлоатира с отстранен предпазен капак и бутони за включване и изключване. ВРС заключил, че с това дружеството-работодател е създало предпоставки за поражения от електрически ток при допир до откритите тоководещи части и риск за живота и здравето на работещите в обекта.

В чл.416 изр.2 от КТ е разписано, че редовно съставените актове по КТ кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Т.е. в тежест на санкционираното дружество е да обори верността на установяванията в акта. Правилно ВРС преценил, че този извод е направен от административно-наказващият орган, че събраните писмени и гласни доказателства не кореспондират с твърденията във въззивната жалба за неправилност на фактическите установявания в НП. Не са ангажирани доказателства за твърдените във въззивната факти и обстоятелства, че вентилацията на заведението не се експлоатира от работник, а се пуска и спира само и единствено от управителя на дружеството, че управлението й е обезопасено и няма възможност за достъп на неоторизирани лица. Отговорите на поставените от защитника на дружеството въпроси към актосъставителя не водят до различна фактическа обстановка от установената и описана в НП.

В съответствие с приложимите разпоредби е извода в Решението за законосъобразност на НП.  ВРС е приложил правилно разпоредбите на КТ и на ЗАНН при преценката за съответствие на размера на наложената имуществена санкция с обществената опасност на конкретното нарушение и с целите, за постигане на които се налага. Правилно ВРС отчел, че нарушението е установено при проверка в обекта, по времето на която аспирацията е работела по описания начин, с оглед на което е издаден акт за спиране на съоръжението до обезопасяването му, т.е. до обезопасяване на откритите тоководещи части. В съответствие с текста на цитираните законови разпоредби са изводите на ВРС за правилно приложен в случая на чл.413 ал.2 от КТ, който предвижда работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000лв. Законосъобразно е ангажирана отговорността на „Гризли 75“ЕООД-гр.Варна като работодател на основание тази норма, тъй като в  конкретното стопанисвано от него заведение работят наети по трудово правоотношение лица. Правилно  ВРС отхвърлил като неоснователни оплакванията във въззивната жалба за неправилна квалификация и неяснота на нарушението. В чл.275 ал.1 от КТ е разписано принципното основно задължение на работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд така, че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при използване на работното оборудване на всяко работно място се определят с Наредба №7/1999г., която се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност, съгласно чл.1 от нея и чл.2 от ЗЗБУТ. В чл.197 от Наредба №7/1999г. е разписано изискването работното оборудване да е подходящо за защита на експонираните работещи срещу риск от директен или индиректен контакт с електрически ток. В съответствие с тези норми е извода в Решението на ВРС, че нарушението правилно е квалифицирано в АУАН и в НП. Касационният състав споделя извода на ВРС, че обстоятелството, че само управителя на дружеството извършва пускането и спирането на вентилационна система не може да обоснове извод, че няма опасност от докосване до откритите тоководещи части на стената на кухненското помещение за друго работещо в кухнята лице.

 Основателни са и мотивите за неприложимост на чл.28 от ЗАНН в случая, тъй като обществената опасност на нарушението не е явно незначителна. Липсват данни, а и не се твърди предпазния капак на тази част от вентилационната система да е паднал по време на проверката на 09.07.2019г. и да е бил веднага монтиран обратно на мястото му. Данните и доказателствата по делото налагат извода, че обекта функционира с използването на кухненското помещение с така наличните на стената му открити тоководещи части без предпазния капак и бутони за включване и изключване на вентилационната система и в него полагат труд наетите от дружеството работници. Наличният в преписката издаден на 09.07.2019г. акт за спиране на експлоатацията на включвателя на аспиратора в кухненското помещение на снек-бара до отстраняване на нарушението изцяло кореспондира с извода, че случая не е маловажен и нарушението не е можело да се отстрани непосредствено при констатирането му още по време на проверката. С оглед изложеното основателно ВРС преценил, че наложената санкция от 2000лв. към минималния размер при диапазона от 1500 до 15 000лв. в чл.413 ал.2 от КТ е законосъобразна и съответна на обществената опасност на нарушението и справедлива, поради което потвърдил НП, а не постановил изменението му или отмяната му с прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Предвид изложеното, наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.4 от АПК във вр. с чл.63, ал.3 от ЗАНН жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ -  Варна сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение, който размер е определен на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от НЗПП, вр. чл.144 от АПК и при отчитане, че делото не е с фактическа и правна сложност.

Водим от което и на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК във вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2338/17.12.2019г., постановено  по НАХД №4391/2019г. на Районен съд - Варна.

 

ОСЪЖДА „ГРИЗЛИ 75” ЕООД – гр.Варна с ЕИК ***** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна сумата от 80/осемдесет/лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.

 

Председател:

 

 

 

Членове:1.

 

 

 

              2.