РЕШЕНИЕ
№ 3473
гр. Варна, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20213110114489 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК.
Образувано е по предявен от Г. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ... № .., ет.
.., ап. ..., срещу "К. Р. г." АД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., р. "П.", ул. ... № .. вх. ..., ет. ..., офис ..., иск за признаване на установено
между страните, на основание чл. 439 ГПК, че ищцата не дължи на ответника сумата от
15 455,16 лв. (формирана от сумите 10 417,51 лв. - главница, 2670,93 лв. - законна лихва за
периода от 16.10.2018 г. до 26.04.2021 г., и 2366,72 лв. - присъдени разноски), предмет на
изп. д. № 20217160400242 по описа на ЧСИ Н. Г., рег. № 716, с район на действие Окръжен
съд - Варна, образувано по изпълнителен лист № 261979/15.03.2021 г., издаден по гр. д. №
15596/2018 г. по описа на РС-Варна, поради отправено на основание чл. 645, ал. 1 ТЗ
изявление за прихващане и настъпване на последиците на прихващането между насрещни
вземания на страните до размера на по-малкото, като вземането на ищцата е за сумата от
85223,53 лв.
В исковата молба и уточнаващите я такива се излага, че към момента е висящо изп.
производство № 20217160400242 по описа на ЧСИ Н. Г., рег. № 716, с район на действие
Окръжен съд - Варна, водено срещу Г. Д. Х., образувано на основание издаден
изпълнителен лист № 261979/15.03.2021 г. по гр. д. № 15596/2018 г. по описа на ВРС, с
1
взискател "К. Р. г." АД (в несъстоятелност) за принудително събиране на сумата от 15
455,16 лв. (формирана като сбор от сумите 10 417,51 лв. - главница, 2670,93 лв. - законна
лихва за периода от 16.10.2018 г. до 26.04.2021 г., и 2366,72 лв. - присъдени разноски по гр.
д. № 15596/2018 г. по описа на ВРС). Твърди се, че взискателят "К. Р. г." АД (в
несъстоятелност) е придобил правото да претендира горепосочените суми след придобиване
на вземането въз основа на договор за цесия с Д. Р. Х., ищец по гр. д. № 15596/2018 г. по
описа на РС - Варна.
От своя страна, по силата на сключен договор за цесия, "Ф. " ЕООД - цедент,
прехвърля на Г. Д. Х. - цесионер, част от свое вземане в размер на 85223,53 лв. към "К. Р.
г.", като цялото вземане на "Ф. " ЕООД е включено под № 3 в Списъка на приети вземания,
обявен в ТРРЮЛНЦ на 11.11.2020 г., и одобрен от съда по търг. д. № 127/2020 г. по описа
на Окръжен съд - Варна, с Определение № 260118/29.01.2021 г., обявено на 29.01.2021 г. в
ТРРЮЛНЦ.
Излага се, че на 30.08.2021 г., на осн. чл. 645, ал. 1 ТЗ, ищцата е отправила към
синдика на "К. Р. г." АД (в несъстоятелност) изявление за прихващане между вземането на
последната ( в размер на 85 223,53 лева) и това на "К. Р. г." АД ( в размер на 15 544,16 лева)
до размера на по-малкото, но синдикът е обявил, че отказва да го приеме и да поиска
прекратяване на изп. д. № 20217160400242 по описа на ЧСИ Н. Г..
Заявява се, че Г. Х. не дължи на ответното дружество претендираните суми поради
отправеното на основание чл. 645, ал. 1 ТЗ изявление за прихващане и настъпване на
последиците на същото между насрещни вземания на страните до размера на по-малкото.
Застъпва се, че съгласно горецитираната норма, кредитотът може да извърши прихващане и
спрямо длъжник, за когото е открито производство по несъстоятелност, като за настъпване
на погасителния ефект е необходимо да се спазят специални материално-правни и
процедурни правила.
Посочва се, че специална материално-правна предпоставка за прихващане със
задължение на несъстоятелен длъжник е съществуването на вземанията преди датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност. Ищцата счита, че
процесните вземания отговарят на това изискване, тъй като и двете са от преди датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност. Счита още, че в случая и
двете вземания с принадлежностите са придобити по договори за цесия и няма основания
едната страна - несъстоятелният длъжник, да се третира по-благоприятно от другата.
Изразява становище, че моментът на влизане в сила на решенията, с които вземанията са
присъдени, е принципно ирелевантен за съществуването им.
Поддържа се, че за да настъпи погасителният ефект на прихващането, извършено в
производството по несъстоятелност, е необходимо вземанията да са ликвидни, но
специалното изискване, свързано с момента на постановяването на решението за откриване
на производството по несъстоятелност, се отнася само за изрично посочената предпоставка -
съществуването на вземанията. Изискуемостта и еднородността, предвид изр. 2-ро на чл.
645, ал. 1 ТЗ, са предпоставки, които могат да се осъществят в по-късен момент.
2
Настоява се за уважаване на исковата претенция; претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът "К. Р. г." АД (в несъстоятелност) е депозирал
отговор на исковата молба със становище за недопустимост, евентуално неоснователност на
иска. Недопустимостта се обосновава с оглед разпоредбата на чл. 637, ал. 6 от ТЗ, съгласно
която след откриването на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на
нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски
дела срещу длъжника, с изключение на случаите по т. 1, 2 и 3 на горепосочения законов
текст, какъвто настоящият случай не е. По отношение на неоснователността се излага, че с
Решение № 260096 от 05.05.2021 г., постановено по търг. д. № 127/2020 г., "К. Р. г." АД е
обявено в несъстоятелност и е постановено прекратяване на дейността му, обща възбрана и
запор върху имуществото на дружеството, започване на осребряване на имуществото,
включено в масата на несъстоятелността. Сочи, че на проведеното общо събрание на
кредиторите на дружеството са взети решения за определяне на начина и реда на
осребряването на имуществото на длъжника, като при извършване на разпределение на
осребреното имущество вземанията на кредиторите се изплащат единствено по предвидения
ред, съгласно разпоредбата на чл. 722, ал. 1 ТЗ. Изтъква, че са налице кредитори с вземания,
включени в списъците на приетите такива, одобрени от съда по несъстоятелността, с
предвиден ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3, 4, 6 и 7 ТЗ. Излага, че с оглед на
горното, е уведомил Г. Х., че не приема направеното от нея изявление за прихващане. Счита,
че в случай че искът й бъде уважен, интересите на кредиторите в производството по
несъстоятелност ще бъдат увредени, тъй като към настоящия момент не би могла да се
установи частта, която ищцата като кредитор би получила при евентуално разпределение на
суми.
Настоява за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищцата Г. Д. Х. не се явява лично, представлява се от адв. Л. П. -
ВАК. Поддържа исковата молба, застъпва становище за допустимост на предявения иск.
Депозира подробни писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът "К. Р. г." АД (в несъстоятелност) не се представлява.
С Молба вх. № 69661/12.10.2022 г. З. Х. - синдик на дружеството, поддържа отговора на
исковата молба.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Изпълнителен лист № 261979 от 15.03.2021 г., издаден по гр. д. №
15596/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, Г. Д. Х. е осъдена да заплати на Д. Р. Х., ЕГН
**********, сумата от 5326,39 Евро, представляваща платена сума без основание по сметка
на ответницата в „Уникредит Булбанк“ АД, ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на иска - 16.10.2018 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 2366,72
лв., представляваща направени по делото съдебно- деловодни разноски.
С Уведомление за извършена цесия от 24.01.2020 г. Р. И. Х. уведомява Г. Д. Х., че в
качеството си на цедент е прехвърлил вземането си към нея в размер на 10417,51 лв., ведно
със законната лихва към дата 24.01.2020 г. в размер на 1435,31 лв., на „Е. Д. А. К.“ ЕООД,
3
ЕИК ********* - цесионер.
С Уведомление за извършена цесия от 24.01.2020 г. „Е. Д. А. К.“ ЕООД, ЕИК
*********, уведомява Г. Д. Х., че е прехвърлило, в качеството си на цедент, вземанията си
към нея в общ размер на 152 061,69 лв. на "К. Р. г." АД - цесионер.
По молба на "К. Р. г." АД на 19.04.2021 г., въз основа на Изпълнителен лист №
261979 от 15.03.2021 г., издаден по гр. д. № 15596/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, е
образувано изп. д. № 20217160400242 по описа на ЧСИ Н. Г., рег. № 716, с район на
действие Окръжен съд - Варна. Поканата за доброволно изпълнение е получена от Г. Х.
лично на 25.06.2021 г.
С Решение по търг. д. № 88/2017 г. по описа на Окръжен съд - Варна, "К. Р. г." АД е
осъдено да заплати на "Ф. " ЕООД сумата от общо 94 672,38 лв., представляващи сбор от
дължими главници по договор за изработка, сключен между трето лице - А. В." ЕООД, като
изпълнител, и "К. Р. г." АД, като възложител, което вземане е цедирано от А. В." ЕООД на
ищеца "Ф. " ЕООД с четири договора за цесия от 07.01.2014 г.
Видно от Списък на приетите от временния синдик З. Х. вземания на кредиторите на
"К. Р. г." АД - в открито производство по несъстоятелност по търг. д. № 127/2020 г. по описа
на Окръжен съд - Варна, възникнали до датата на откриване на производството по
несъстоятелност и предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, под № 3 в същия е отразено
вземане на "Ф. " ЕООД в общ размер от 94 672,38 лв., съгласно влязло в сила Решение №
146/26.02.2018 г. по т. д. № 88/2017 г. по описа на Окръжен съд - Варна.
С Определение № 260118/29.01.2021 г. по търг. д. № 127/2020 г. по описа на Окръжен
съд - Варна, вземането на "Ф. " ЕООД, включено в Списъка на приети вземания, обявен в
ТРРЮЛНЦ на 11.11.2020 г., е одобрено от съда, постановено е да бъде обявено в
Търговския регистър.
С Решение № 443/12.11.2021 г. по т. д. № 86/2021 г. по описа на Окръжен съд - Варна,
е отхвърлен предявеният от "К. Р. г." АД (в несъстоятелност), ЕИК *********, гр. Варна,
срещу "Ф. " ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, иск с правно основание чл. 694, ал. 1 от ТЗ
във вр. с чл. 439 от ГПК, за признаване за установено, че вземанията на кредитора "Ф. "
ЕООД за сумите от: 94 672,38 лева – главница, 35 002,48 лева – мораторни лихви и 22 104,99
лева – разноски, по изпълнителен лист № 111/26.11.2018 г., издаден по в.т.д. № 333/2018 г.
на Апелативен съд - Варна, приети в производството по несъстоятелност на длъжника "К. Р.
г." АД под № 3 от Списъка по чл. 685 ал. 1 ТЗ на приетите от синдика вземания на
кредиторите, обявен в ТР на 11.11.2020 г., не съществуват.
С Договор за цесия от 03.08.2021 г. "Ф. " ЕООД, ЕИК *********, като цедент,
прехвърля на Г. Д. Х., като цесионер, част от вземането си към "К. Р. г." АД (в открито
производство по несъстоятелност по търг. д. № 127/2020 г. по описа на Окръжен съд -
Варна), в размер на 85223,53 лв.
Видно от Уведомление, без посочена дата, "Ф. " ЕООД уведомява "К. Р. г." АД (в
открито производство по несъстоятелност по търг. д. № 127/2020 г. по описа на Окръжен
съд - Варна), че в качеството си на цедент е прехвърлило на Г. Д. Х. част от вземането си,
включено под № 3 в Списък на приети вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на 11.11.2020 г. и
4
одобрен с Определение № 260118/29.01.2021 г. по търг. д. № 127/2020 г. по описа на
Окръжен съд - Варна, обявено на 29.01.2021 г. в ТРРЮЛНЦ, в размер на 85 223,53 лв.
Видно от Уведомление, без посочена дата, Г. Д. Х. отправя, на основание чл. 645, ал.
1 ТЗ, към "К. Р. г." АД (в открито производство по несъстоятелност по търг. д. № 127/2020
г. по описа на Окръжен съд - Варна) изявление за прихващане до размера на по-малкото
между свое вземане към дружеството в размер на 85 223,53 лв., придобито по Договор за
цесия от 03.08.2021 г. с "Ф. " ЕООД, и свое задължение по изп. д. № 20217160400242 в
размер на 10417,51 лв. - главница, ведно със законна лихва в размер на 2670,93 лв. за
периода от 16.10.2018 г. до 26.04.2021 г., и 2366,72 лв. - присъдени разноски. Моли
дружеството да пусне молба по изпълнителното дело до ЧСИ Н. Г. за коригиране на дълга.
В становище, изпратено до Г. Д. Х. от З. Х., синдик на "К. Р. г." АД (в
несъстоятелност), последният заявява, че не е съгласен с исканото прихващане, заявлението
за което е получил на 30.09.2021 г., тъй като с Решение № 260096 от 05.05.2021 г.,
постановено по търг. д. № 127/2020 г. "К. Р. г." АД е обявено в несъстоятелност и е
постановено прекратяване на дейността му, обща възбрана и запор върху имуществото му,
започване на осребряване на същото, включено в масата на несъстоятелността. Сочи, че на
проведено общо събрание на кредиторите на дружеството са взети решения за определяне
на начина и реда на осребряването на имуществото на длъжника, като при извършване на
разпределение на осребреното имущество вземанията на кредиторите се изплащат
единствено по предвидения ред, съгласно разпоредбата на чл. 722, ал. 1 ТЗ. Изтъква, че са
налице кредитори с вземания, включени в списъците на приетите такива, одобрени от съда
по несъстоятелността, с предвиден ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3, 4, 6 и 7 ТЗ.
Счита, че с исканото прихващане интересите на кредиторите в производството по
несъстоятелност ще бъдат увредени, тъй като към настоящия момент не би могла да се
установи частта, която Г. Х. като кредитор би получила при евентуално разпределение на
суми.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск е правно основание чл. 439 от ГПК. В конкретния казус ищцата –
длъжник в изпълнителното произоводство, основава предявения иск на настъпил след
приключване на съдебното производство, по което е издадено изпълнителното основание на
ответника, факт, като се позовава на настъпилите последици на направеното от нея
извънсъдебно възражение за прихващане. Така наведените твърдения за погасяване на
вземането въз основа на извършено от длъжника прихващане с насрещно вземане на
ответното дружество, обосновават извод за допустимост на предявения иск, като
възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.
Настоящият състав счита исковата претенция за допустима, но неоснователна.
В случая страните не спорят за фактите; спорът е изцяло правен и се концентрира
около въпроса налице ли са законовите предпоставки за настъпване ефекта на обявеното от
5
ищцата прихващане.
Специалната разпоредба на чл. 645 ТЗ въвежда ограничения за прихващане в
производството по несъстоятелност, целящи да предотвратят намаляването на масата по
несъстоятелността, респективно нарушаването на реда за удовлетворяване на кредиторите.
При преценката на основателността на възраженията за прихващане следва да се съобразят
предпоставките за извършване на прихващане на вземане на кредитор със свое задължение
към длъжника по чл. 645 ал.1 от ТЗ. Тези предпоставки включват преди датата на решението
за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения да са съществували, да
са били насрещни и еднородни. В процесния казус вземанията са съществували преди датата
на откриване на производството по несъстоятелност, но същите не са били насрещни. За да
породи действие компенсацията, следва да е налице пълен субективен идентитет между
страните, като с чл. 103, ал. 3 от ЗЗД е предвидено едно изключение от това правило - при
липса на изразено съгласие от длъжника с цесията, последният може да прихване
задължението си с вземането към предишния кредитор, какъвто настоящият случай не е. В
случая длъжникът Г. Х. се домогва да прихване задължението си с вземане на своя цедент
към ответното дружество, като договорът за цесия е сключен след датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност, т. е. преди тази дата, каквото е изискването
на чл. 645 ал.1 от ТЗ, не е налице индентитет между страните. Извършването на прихващане
от кредитор, придобил вземане след откриване на производство по несъстоятелност, би
поставило същия в по-благоприятно положение от останалите кредитори, което именно
цели да предотврати нормата на чл. 645, ал.1 от ТЗ. Фактическият състав на посочената
норма в процесния случай не е изпълнен, съответно прихващането не може се осъществи.
Предвид изложеното, предявеният иск се явява неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
По отношение на съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора разноски се следват на ответника, но същият не претендира
такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ... № .., ет. ..,
ап. ..., срещу "К. Р. г." АД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., р. "П.", ул. ... № .. вх. ..., ет. ..., офис ...., иск за признаване на установено
между страните, на основание чл. 439 ГПК, че ищцата не дължи на ответника сумата от 15
455,16 лв. (формирана от сумите 10 417,51 лв. - главница, 2670,93 лв. - законна лихва за
6
периода от 16.10.2018 г. до 26.04.2021 г., и 2366,72 лв. - присъдени разноски), предмет на
изп. д. № 20217160400242 по описа на ЧСИ Н. Г., рег. № 716, с район на действие Окръжен
съд - Варна, образувано по изпълнителен лист № 261979/15.03.2021 г., издаден по гр. д. №
15596/2018 г. по описа на РС - Варна, поради отправено на основание чл. 645, ал. 1 ТЗ
изявление за прихващане и настъпване на последиците на прихващането между насрещни
вземания на страните до размера на по-малкото, като вземането на ищцата е за сумата от
85223,53 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7