Решение по дело №13232/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1885
Дата: 14 юли 2022 г. (в сила от 14 юли 2022 г.)
Съдия: Калина Анастасова
Дело: 20211100513232
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1885
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова

Мария Ем. Малоселска
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513232 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20140263 от 16.06.2021 г. по гр.д. № 62149/2020 г. по описа на
СРС, 40 с-в е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо *******6, сграда „М. Тауър“,
срещу ИВ. В. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. „******* ******* че
ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 27491/2020г. по описа на CPC, а именно:
1422,95лв., представляващи главница по договор № CCIR-238-00143-2015 за издаване
на кредитна карта от 01.06.2015 г., сключен между ответника и "У.Б." АД, ведно със
законната лихва от 29.06.2020г. до изплащане на вземането, и лихва за забава върху
главницата в размер на 384,99лв. за периода от 13.07.2017г. до 12.03.2020г., като е
отхвърлен иска за лихва за забава за разликата над уважения размер от 384,99лв. до
пълния предявен от 433,61лв.
Срещу така постановеното решение, в частта, с която са уважени предявените по
реда на чл.422 ГПК искове е подадена въззивна жалба от ответника ИВ. В. Р. с
излагане на доводи за неправилност на постановеното решение; необоснованост и
незаконосъобразност. Неправилно, според ответника, съдът е приел надлежно
1
уведомяване на длъжника за извършената цесия. За да произведе цесията своето
действие следва предишния кредитор да съобщи на длъжника извършеното
прехвърляне на вземането. Практиката допуска цесията да бъде съобщена на длъжника
и от новия кредитор по възлагане на предишния кредитор, което в случая не е сторено.
По изложени доводи връчване на съдебните книжа в хода на производството, ведно с
приложеното към тях уведомяване за извършената цесия не представлява такова
съобщаване.
Моли за отмяна на решението на СРС в обжалваната част и отхвърляне в цялост
на предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЕОС М. ЕООД в подадения писмен отговор изразява
становище за неоснователност на въззивна жалба. Излагат се доводи, че
първоинстанционното решение е правилно, като съдът е обсъдил в него възникването
на вземането, прехвърлянето му и настъпването на изискуемост за изпълнение на
същото. Твърди се, че първоинстанционният съд е обсъдил всички доводи на
въззивника. Моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно в
обжалваната част. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.269 ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в
процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по делото са
представени пълномощни за упълномощаване на цесионерите да уведомят длъжниците
от името на цедента за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Приел е, че
цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника – ответник по делото,
тъй като уведомлението за прехвърляне на вземането е връчено на длъжника като
2
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане. Тоест, с връчване на исковата молба и
приложенията към нея, едно от които е уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, на ответника
по делото са надлежно съобщени извършените цесии, и същите са породили действие в
отношенията между ищеца - нов кредитор и ответника - длъжник, съгласно изричната
разпоредба на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Уведомлението съдържа данни за индивидуализиране
на прехвърленото вземане и на личността на новия кредитор, достигнало е до знанието
на ответника - длъжник в момента, когато му е връчено като приложение към исковата
молба и е приобщено като доказателство към делото по предвидения за това
процесуален ред.
Решението е правилно.
За да породи действие спрямо длъжника, цесията следва да му се съобщи от
цедента - според изискването на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Този извод произтича от факта,
че длъжникът не участвува в цесионния договор и съответно не е обвързан от него,
поради което преди нотификацията, той може да изпълни на цедента напълно валидно
и да се освободи от задължението, като сделките на длъжника с цедента могат да бъдат
успешно противопоставени на цесионера - чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
В настоящия случай се установява, че прехвърлителят е овластил с пълномощно
приобретателя да уведоми длъжниците по цедираните вземания относно настъпилото
частно правоприемство. Уведомлението е приложено към исковата молба и е било
връчен на страната с книжата по делото, поради което съдът приема, че на тази дата
ответникът е получил уведомлението за извършената цесия. В тази връзка е
формираната съдебна практика на ВКС- Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. №
2352/2013 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I
т.о., Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., която се
възприема от настоящия състав. Съгласно изразеното в цитираните решения
становище, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане, цесията следва да се счете за надлежно съобщена
на длъжника и прехвърлянето на вземането поражда действия спрямо него на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. С посочените решения на ВКС е прието също така, че
извършеното по този начин уведомление за цесията, макар и връчено като приложение
към исковата молба, представлява факт от значение за спорното право, настъпил в хода
на процеса, след предявяването на иска и следва да бъде съобразено от съда при
решаване на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. В
съответствие с посочената съдебна практика и предвид обстоятелството, че ответника
е получил с преписа на исковата молба и уведомлението за извършената цесия на
вземането, то, на основание чл.235, ал. 3 ГПК, така настъпилият в хода на делото факт
3
от значение за спорното право следва да бъде съобразен от настоящия състав при
постановяване на решението.
Като се съобрази посочената последователна практика на ВКС по въпроса за
уведомяването на длъжника за цесията следва, че е налице надлежно уведомяване на
длъжника – ответник за цесията. Доводите на ответника в обратен смисъл съдът
намира за неоснователни.
При така посоченото, изводите на двете инстанции съвпадат и постановеното
решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските пред СГС:
С оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемата страна, която е
отправила такова искане, но не е представила списък на разноските и доказателства за
заплащане на адвокатско възнаграждение. Към подадената молба от 04.05.2022 г. е
приложена фактура за извършено плащане на адвокатско възнаграждение на адв. Г.Х.
по други дела с длъжници на дружеството – ищец, които не съответстват на длъжника
– ответник по настоящето дело и образуваното заповедно производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20140263 от 16.06.2021 г. по гр.д. № 62149/2020 г.
по описа на СРС, 40 с-в.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4