Решение по дело №1013/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.156 и сл., във връзка с чл.144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано по жалба от Я. Х. Г. от гр. Харманли, подадена чрез пълномощник адв. А. Г., против Акт за установяване на задължения по декларации № **********/04.04.2023г., издаден от П. К. – старши инспектор с правомощията на орган по приходите в Дирекция „МДТ“ при Община Харманли, изменен, допълнен и потвърден в останалата му част с Решение № 3/09.08.2023г. на директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Харманли.

Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на АУЗД и потвърждаващото го решение, в частта, в която за обект 7, представляващ изба/мазе, намиращ се в двуетажна жилищна сграда му е начислен данък, който според същия е недължим, поради естеството на обекта – не представлява жилище. В тази връзка се моли за отмяна на Акт за установяване на задължения по декларации № **********/04.04.2023г., издаден от П. К. – старши инспектор в Дирекция „МДТ“ при Община Харманли, в частта, в която на жалбоподателя е начислен ДНИ и ТБО за обект 7, потвърден с Решение № 3/09.08.2023г. на директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Харманли в тази му част. Претендират се разноски по делото.

Ответникът – Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Харманли, в писмен отговор навежда доводи за неоснователност на оспорването.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том I, дело 145/1965, издаден на 27.04.1965г. от Районен съд – Харманли се установява, че жалбоподателят Я. Х. Г. е закупил от И. Т. И. следния недвижим имот: дворно място застроено и незастроено от 345 кв.м., ведно с построените в това място къща, кухня, навес и лятна кухня, находящо се в парцел I – 1616, кв. 97, по плана на *.

От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], том I, дело 320/1975, издаден на 20.03.1975г. от Районен съд – Харманли се установява, че жалбоподателят Я. Х. Г. е дарил на синовете си Х. Я. Х. и С. Я. Х., следния недвижим имот: Западна част от къща близнак застроена цялата върху 142 кв.м., която западна част близнак се състои от два етажа, къщата близнак е построена в дворно място съставляващо парцел I, с пл.сн. № 1616, кв. 97 по плана на *, при граници на парцела от двете страни улици, наследници на М. М. и Ж. Д., като на първия надарен се дарява първия жилищен самостоятелен етаж, ведно с ½ идеални части от общите части на този близнак, а на втория надарен се дарява втория самостоятелен жилищен етаж, ведно също с ½ идеални части от общите части на този близнак.

Видно от съдържащото се по делото Удостоверение за наследници №246/04.05.2020г., издадено от Община Харманли след смъртта си З. М. Г. е оставила следните наследници по закон: Я. Х. Г. – *, Х. Я. Г. – * и С. Я. Х. – *.

С декларация вх. № ДК14000431/20.03.2023г., подадена до Дирекция „Местни данъци и такси“ при О. Х. Я. Х. Г. е декларирал недвижим имот по реда на чл.14, ал.6 от ЗМДТ, в качеството си на наследник на З. М. Г., находящ се в *, [улица], с идентификатор по КК на * 77181.19.337, състоящ се от 347 кв. м., ведно със застроена площ от 235 кв. м.. В частта от декларацията „Сгради и обекти в нея“ е отбелязано, че намиращата се в имота сграда е жилищна и се състои от два броя надземни етажа, отбелязано е наличието в имота на гараж и други второстепенни сгради.

Във връзка с установени несъответствия на 20.03.2023г. от орган по приходите към Дирекция „Мести данъци и такси“ при Община Харманли до Я. Х. Г. е изпратено съобщение, с което на основание чл.103, ал.1 от ДОПК е поканен да се яви в 14-дневен срок в Дирекция „МДТ“ за отстраняване на несъответствия в подадената от него декларация вх. № ДК14000431/20.03.2023г., тъй като са открити несъответствия между подадена декларация и фактите и информацията, предоставени от трети лица – в случая кадастрална схема от Кадастъра; неправилно определени идеални части, относно облагането на имота и некомпетентно и неточно попълване при определяне спецификата на обектите.

В посочения срок от Я. Х. Г. в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Харманли е подадена нова декларация вх. № ДК14000455/23.03.2023г., в която е отстранил грешката при определяне на наследствените дялове, но е вписал приземния етаж като мазе/изба.

Поради това от служители на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Харманли е извършена проверка относно действителното предназначение и ползване на приземния етаж, който е деклариран от Г. като мазе/изба. При проверката от приходните органи е установено фактическото ползване на приземния етаж: два броя надземни гаражи и допълнителни жилищни помещения.

С цел уточняване на данните за жилищна сграда № 1 в имот с [идентификатор] по КК на гр. Харманли от директор на Дирекция „МДТ“ при Община Харманли до отдел ТСУ в Община Харманли е изпратено писмо с изх. № ОХ-15-128/27.03.2023г., с което е поискано да бъде извършена проверка, относно характеристиките на сграда с идентификатор по КК на гр. Харманли 77181.19.337.1 и обектите в нея, находяща се в [имот номер] на адрес гр. Харманли, [улица]. Посочено е, че обстоятелствата, които следва да се изяснят са свързани с: предназначението на сградата, конструкция на сградата, брой етажи , обекти в сградата и тяхното предназначение – мазе, етаж – подземен, полуподземен, надземен или тавански етаж.

С оглед постъпилото писмо от служители в отдел ТУСЕ в Община Харманли на 30.03.2023г. е извършена проверка на сграда с идентификатор по КК на * 77181.19.337.1, находяща се в [ПИ]. При проверката е установено, че жилищната сграда се състои от три надземни строителни етажа. На първия етаж са обособени гаражи и складови помещения, втори и трети етаж са жилищни, съответно сградата се състои от 3 самостоятелни обекта, съгласно КККР: СОС с [идентификатор]- жилище, апартамент; СОС с [идентификатор]- жилище, апартамент; СОС с [идентификатор]- жилище, апартамент.

След получените данни от орган по приходите в Дирекция „МДТ“ при Община Харманли е издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК Акт за установяване на задължения по декларации № **********/04.04.2023г., в който е прието, че поземленият имот се намира в строителните граници на населеното място с идентификатор по КК на * 77181.19.337, с площ 347 кв.м., с облагаема основа за ДНИ 2581.70 лв., за ТБО 2581.70 към 04.04.2023г. за притежаваната от Я. Х. Г. 0,6667 идеални части, декларирани в качеството му на собственик, ведно с построените в него сгради и обекти…… обект 7 ( предмет на жалбата ) – деклариран като основно жилище: жилище с година на построяване 1970г. с М1 – масивна конструкция и с РЗП 142.00 кв. м., РЗП на обекта 71.00 кв.м. , РЗП на тавана 71.00 кв.м., с облагаема основа за ДНИ 9087.30лв., за ТБО 9087.30лв. към дата 04.04.2023г., за притежаваните от лицето 0.6667 ид.ч. декларирани в качеството на собственик. Съответно с АУЗД е установено вземане на задълженията за данъци и такси по ЗМДТ в общ размер на 85.51 лв. за ДНИ и ТБО към 04.04.2023г.

Недоволен от така издадения АУЗД жалбоподателят го е оспорил пред директора на Дирекция „МДТ“ при Община Харманли. В жалбата си посочил, че в действителност броят на етажите на жилищната сграда е 2, а посочените обекти под № 7,8,9 не са жилищни такива, а са изба/мазе. Поради това намира, че общинска администрация неправилно служебно е декларирала, че сградата е триетажна, а не двуетажна, каквато в действителност е, съответно не отговаря на действителното положение, че обект 7 е жилищен, а не изба/мазе и неправилно в негова тежест е определено заплащане на данък за обект 7, доколкото за изба/мазе не се дължи такъв. Поради това е направил искане директора на Дирекция „МДТ“ при Община Харманли да отмени Акт за установяване на задължения по декларации № **********/04.04.2023г., издаден от орган по приходите при Община Харманли, в частта, в която му е начислен данък за обект 7.

С Решение № 3/09.08.2023г. директора на Дирекция „МДТ“ при Община Харманли приел, че въз основа на всички събрани в хода на административното производство доказателства може да се обоснове, че спорният приземен етаж не може да бъде приет като мазе, тъй като той отговаря на всички изисквания за надземен етаж и следва да бъде данъчно третиран именно като такъв. Съответно сградата се състои от три жилищни етажа, а не от два жилищни етажа, както твърди жалбоподателя. За да обоснове тези свои изводи административният орган е обсъдил в решението и приложимата, според него нормативна уредба на ЗМДТ, ЗКИР и действалите към момента на изграждане на жилищната сграда правила и нормативи в строителството. Поради констатирана грешка в АУЗД № **********/04.04.2023г. с решението директорът на Дирекция „МДТ“ при Община Харманли е изменил същия, в частта му касаеща обект 7, като е записано следното: „на стр.3 текстовете относно обект 7, 8, 9 стават: обект 7 – основно жилище с година на построяване 1970г., с М1 – масивна конструкция и с РЗП 122.00 кв.м., РЗП на обекта 51.00 кв.м., РЗП на тавана 71.00 кв.м., с облагаема основа за ДНИ 7118,20 лв., за ТБО 7118,20лв. към дата 05.04.2023г., за притежаваните от лицето 0.6667 ид.ч. декларирани в качеството на собственик. Т.е. при сравнителен анализ на АУЗД и решението в тази му част е видно, че изменението касае РЗП – то на обекта, съответно облагаемата основа за ДНИ и ТБО, които в случая са намалени.

В хода на съдебното производство е допусната и извършена съдебно-техническа експертиза, заключението по която, след изслушване на вещото лице в с. з. на 15.03.2024 г., е приобщено към доказателствения материал по делото без възражения от страните.

В отговор на поставените му въпроси вещото лице е посочило, че при направена справка в Дирекция МДТ към Община Харманли за уточняване на обект № 7, 8, 9 и съпоставяне на обекти и помещения в сградата, находяща се на адрес гр. Харманли, [улица]по одобрен от Община Харманли архитектурен проект, е установило следното: Обект 7 представлява зимничен етаж на източния близнак, без северозападното му помещение, което е със самостоятелен вход от улица, заедно с тавана на източния близнак. Обект 8 представлява ½ ид.части от зимничния етаж на западния близнак, без североизточното му помещение, което е със самостоятелен вход от [улица] представлява ½ ид.части от зимничния етаж на западния близнак, без североизточното му помещение, което е със самостоятелен вход от улицата. При огледа на място вещото лице е установило, че таванът на източния близнак се ползва като складово помещение и обслужва двата жилищни етажа на източния близнак, останалата част от обект 7, находяща се на зимничния етаж, обект 8 и обект 9, се ползват като складова площ и обслужват жилищните етажи в източния и западния близнак. По одорбения от Община Харманли архитектурен проект обект 7, обект 8 и обект 9 са в етаж предназначен за зимник, което ги определя с предназначение за складов площи. Вещото лице е заключило, че обекти 7, 8, и 9 не представляват самостоятелен обект в сграда и в съоръжение на техническата инфраструктура по смисъла на §1 от ДР на ЗКИР, тъй като са изискуеми складови площи към жилищните самостоятелни обекти в сградата, съгласно нормативното изискване на чл.40 от ЗУТ. Същото така вещото лице е заключило, че посочените обекти не отговарят на изискването за жилище, съгласно приложимите нормативи в строителството, тъй като при извършеното замерване е установило, че светлата височина в зимничния етаж в различните помещения е: 2,05 м., 2,08м. 2,10м., а не най-малко 2,60 м., каквото е нормативното изискване за светлата височина на жилищните помещения. Съответно е установило, че в зимничния етаж и на тавана няма изградена тоалетна и баня, още едно съществено нормативно изискване, за да се определи един обект за жилище.

При изграждане на фактическите си констатации по делото съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза, което намира за обективно и компетентно дадено и несъдържащо неясноти или вътрешни противоречия.

При така установеното от фактическа страна съдът от правна страна приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице - адресат на АУЗД, при спазване на срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на процедурата по Глава ХVІІІ, във връзка с чл. 156, ал.2 ДОПК и насочена срещу подлежащ на оспорване административен акт, съгласно разпоредбата на чл.9б, във връзка с чл.4 ЗМДТ, във вр. с чл.144, ал.1 и чл.156 и сл. ДОПК.

Предмет на жалбата е АУЗД в частта, в която на жалбоподателя е начислен ДНИ и ТБО за обект 7, потвърден и изменен с Решение № 3/09.08.2023г. на директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Харманли.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Задълженията за местни данъци и такси представляват публични общински вземания, съгласно чл.162, ал.1, т.1 и т.3 ДОПК, във вр. с чл.1, ал.1, т.1 и чл.62 ЗМДТ в относимата редакция.

Съобразно чл.166, ал.1 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен със съответния закон. Относно вземанията за процесните данъци този ред е определен в чл.4, ал.1 ЗМДТ, според който в редакцията му към момента на издаване на оспорения АУЗД, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. На основание чл.4, ал.3 ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите (АУЗД е издаден от старши инспектор П. К., оправомощена със Заповед № 1940 от 30.12.2013г. на кмета на Община Харманли), а с ал. 4 е разпоредено, че тези служители се определят със заповед на кмета на съответната община (лист. 55). Последният, съгласно чл.4, ал.5 ЗМДТ, упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи - на териториален директор на НАП.

При така разписаната процедура оспореният Акт за установяване на задължения по декларация е издаден от компетентен орган, съгласно чл.4, ал.1-5 и чл.9б ЗМДТ и е в писмена форма. Същият е издаден от служител на общинската администрация, който е изрично овластен с правата и задълженията на орган по приходите с нарочна заповед, цитирана в самия АУЗ.

Решение № 3/ 09.08.2023г. , с което е потвърден и изменен АУЗД, също е издадено от компетентен орган, в пределите на неговата компетентност, съгласно чл. 107, ал. 4 ДОПК, във връзка с чл.4, ал.5, предл. второ ЗМДТ и е в изискуемата писмена форма.

С оглед горното Решението е издадено в съответствие с изискванията на чл.4, ал.5 от ЗМДТ. Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва също по реда на ДОПК. Според чл.4, ал.3 ЗМДТ в ревизионните производства служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според, ал. 4 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община на териториален директор на Националната агенция за приходите. Както беше посочено вече, съгласно чл.9б ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: Предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл.107, ал.3 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл.108 ДОПК. В случая оспорените задължения са установени именно с Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК, поради което относими към разрешаването на казуса са разпоредбите касателно оспорването на тази категория актове, при съобразяване на нормата на чл.144, ал.1 ДОПК, съобразно която редът за обжалване на ревизионен акт е приложим и за другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Нормата на чл. 159, ал. 2, във връзка с чл.144 ДОПК регламентира, че страни в съдебното производството по обжалване са жалбоподателят и решаващият орган. В процесния казус и съобразно правилото на чл.107, ал.4 ДОПК решаващ орган е директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Харманли.

АУЗД съдържа формално нормативно изискуемите реквизити - мотиви и разпоредителна част, основания за издаването му, необходимите индивидуализиращи белези на издателя и задължения субект, подпис на издателя и указания за обжалването му. В табличен вид са отразени установените размери на задълженията по вид, година и лихва за просрочие към тях. За притежавания от жалбоподателя недвижим имот за съответната година 2023г. е посочен поотделно ДНИ и ТБО. Съдържащите се фактически и правни основания в АУЗД дават възможност на неговия адресат да установи размера на установените задължения по вид и години.

Съдът намира че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството е протекло в съответствие с изискванията на чл.107 ДОПК, чл.152 и сл. във връзка с чл.144 ДОПК. В АУЗД е отразено, че предмет на акта е установяването на задължения за Данък върху недвижимите имоти, Такса за битови отпадъци, на задълженото лице към 04.04.2023г. или 05.04.2023г., с оглед извършената поправка в решението на горестоящия орган.

Относно приложението на материалния закон съдът намира следното:

Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти е вид местен данък, постъпващ в общинския бюджет.

По силата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Като данъчно задължени лица чл. 11, ал. 1 ЗМДТ сочи собствениците на облагаемите с данък недвижими имоти, респективно съгласно ал. 3 - лицата, в полза на които е учредено вещно право на ползване върху имота. Съгласно чл. 12, ал. 1 ЗМДТ, когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване е притежание на няколко лица, всяко от тях дължи данък съразмерно на частите си като на основание чл. 13 данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не. Според чл. 19, ал. 1 ЗМДТ данъкът се определя на годишна база върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към първи януари на годината, за която се дължи. Самото придобиване на собствеността върху недвижимите имоти, респективно на ограниченото вещно право на ползване върху тях, се декларира пред общинската администрация по местонахождението на имота с декларация по чл. 14 ЗМДТ като съгласно ал. 5 подадената декларация от един съсобственик, респективно ползвател, ползва и останалите съсобственици или ползватели.

Чл. 6, ал. 1 б. "а" ЗМДТ регламентира таксата за битови отпадъци като вид местна такса, събирана от общините. Съгласно чл. 62 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината три вида услуги: - по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; - по третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; - по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите на територията на общината, от което следва, че тя се определя и дължи само за недвижимите имоти, облагаеми с данък върху недвижимите имоти.

За да се отговори на въпроса дължими ли са ДНИ и ТБО за процесния обект 7 представляващ зимничен етаж или както е деклариран от жалбоподателя мазе/изба, намиращ се в жилищна сграда на [улица] * трябва преди всичко да се прецени попада ли той в изчерпателно изброените обекти по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, тоест може ли да се разглежда като самостоятелен обект в сграда, от което би възникнала и дължимостта на ДНИ и ТБО за неговия собственик. В ЗМДТ няма легално определение на използваното от законодателя в чл. 10, ал. 1 ЗМДТ понятие "самостоятелен обект в сграда", което налага да се съобрази даденото с § 1, т. 1 ДР ЗКИР легално определение за "самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура". Като такъв съгласно §1, т. 1 ДР ЗКИР следва да се разглежда всяка обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. На необходимостта от наличието на самостоятелно функционално предназначение набляга и § 5, т. 39 ДР ЗУТ при определяне на понятието "обект" по смисъла на закона като изрично сочи, че той трябва да има и идентификатор по ЗКИР. В случая следва да се обърне внимание и на понятието за жилище дадено в §5, т.30 ДР ЗУТ, съгласно което жилище е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Същевременно § 5, т. 50 ДР ЗУТ определя какво е „надземен етаж“ – етажът, таванът, на който е разположен на повече от 1,50 м. над котата на средното ниво на прилежащия терен (на прилежащия тротоар към улицата), Извод, че на зимничния етаж не се придава по нормативен път значението на самостоятелно функциониращ обект може да се извлече и от разпоредбите на чл.40 от ЗУТ, чл.72, ал.3, чл.108, ал.1 и ал.2 и чл.110, ал.1 от приетата на основание 13, ал. 1 и § 18, ал. 1 от ЗУТ Наредба № 7/22.12.2003 г. на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

Съгласно чл. 108, ал. 1 от Наредбата жилището се проектира като група от функционално и пространствено обединени помещения и отворени покрити и открити пространства, които трябва да задоволяват жилищните нужди на определен брой обитатели. При изброяване на помещенията, които трябва да се предвидят в жилището, чл. 108, ал. 2 изрично посочва в т.1, б.“г“, че освен останалите помещения, в жилището трябва да се предвидят и складови помещения - дрешници и килери и др. (във или извън жилището).

Съгласно чл.40, ал.1 от ЗУТ всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни (в същия смисъл е и разпоредбата на чл.110, ал.1 от Наредбата).

Съответно чл.72, ал.3 от Наредба № 7/22.12.2003 г. на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони определя норматива за светла височина на жилищните помещения в нови жилищни сгради и сгради със смесено предназначение, която трябва да бъде най-малко 2,60м.

Следователно, като се съобразят посочените разпоредби, отнесени и към установеното в заключението от вещото лице, се налага извода, че спорния обект 7, деклариран като мазе/зимник е функционално свързан и неговото предназначение не е самостоятелно, а е подчинено на една обща цел – задоволяване на потребностите на обитателя на основното жилище. Оттук без колебание може да се заключи, че зимника/мазето няма отредено от нормативната уредба самостоятелно функционално предназначение.

Фактът, че в случая още по одобрения архитектурен проект на сградата е предвиден зимничен етаж с конструктивна височина 2.20 м. се потвърждава без каквото и да било съмнение от приобщеното към доказателствения материал по делото без възражение от страните заключение на съдебно-техническата експертиза. Пак според заключението става ясно, че при извършеното от него замерване на място са установени следните размери във височина, първа плоча на жилищната сграда, която представлява таван на зимника – 1,94м. над терена на североизточния ъгъл на сградата и над 2.10м. над терена при северозападния ъгъл на сградата или на средна височина 2.02м. над кота на прилежащия тротоар (на прилежащия тротоар към улицата). Така установените височини са дали подов на вещото лице да определи зимничния етаж като отговарящ на определението „надземен етаж“, съгласно §5, т.50 от ДР на ЗУТ, а не жилищен (при изискване за височина по норматив 2.60 м. и липса на изградена баня-тоалетна, необходима за жилище), като предназначението на обект 7 може да бъде определено за складови нужди, а не за жилищни.

От всичко гореизложено без съмнение може да се заключи, че спорния обект 7 – мазе/зимник, за който с обжалвания АУЗД органът по приходите към Дирекция "Местни данъци и такси" на Община Харманли е определил задължения на жалбоподателя за ДНИ и ТБО за 2023г. не представлява самостоятелен обект в сградата, тъй като по никакъв начин не отговаря на дадената с §1, т. 1 ДР ЗКИР легална дефиниция за самостоятелен обект в сграда. Поради това по аргумент от противното на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ зимника не подлежи на облагане с данък върху недвижимите имоти и с такса битови отпадъци.

Съгласно вмененото му с чл. 14 ЗМДТ задължение собственикът на облагаем с данък по чл. 1, ал. 1, т. 1 ЗМДТ недвижим имот следва да подаде декларация за имота в указания в закона срок. На основание чл. 23 и чл. 69, ал. 2 ЗМДТ общинската администрация по местонахождението на имота определя на база на декларираните данни конкретния годишен размер на задължението за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци. Това не означава обаче, че ако собственикът посочи в декларацията по чл. 14 ЗМДТ неподлежащ на облагане на основание чл. 10, ал. 1 ЗМДТ обект, както в случая е направено, органът по приходите да натовари него и останалите съсобственици с установяването и заплащането на недължим ДНИ за имота, респективно и с недължима ТБО. В случая органът по приходите не само, че не е изпълнил задължението си внимателно да провери съответствието на данните относно подлежащите на облагане обекти в подадената от жалбоподателя декларация, но дори и след като е изискал проверка от служители на ТСУ в Община Харманли, не се е съобразил с отразеното от тях в изготвения Констативен протокол № 72А/30.03.2023г., в който изрично е посочено, че спорният обект представлява складово помещение.

Изложеното в целостта си обуславя извод, че като е определил с обжалвания Акт за установяване на задължения по декларации № **********/04.04.2023г. задължения за жалбоподателя за ДНИ и ТБО за 2023г. за обект 7, органът по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси при Община Харманли е издал незаконосъобразен административен акт, който в тази част следва да се отмени от съда.

При този изход на спора и предвид изрично направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски, Община Харманли следва да бъде осъдена, да заплати на Я. Х. Г. направените по делото разноски в общ размер на 1160 ( хиляда сто и шестдесет ) лева – включващи държавна такса 10.00 лв., адвокатско възнаграждение 1000 лв. и възнаграждение за вещо лице 150 лв.

С оглед общо установения размер на главниците за внасяне, на основание чл.160, ал.7 ДОПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, Административен съд Хасково, трети състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по декларации № **********/04.04.2023г., издаден от П. К. – старши инспектор в Дирекция „МДТ“ при Община Харманли, изменен с Решение № 3/09.08.2023г. на директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Харманли в частта, в която на жалбоподателя е начислен ДНИ и ТБО за обект 7 – основно жилище с година на построяване 1970г., с М1 – масивна конструкция и с РЗП 122.00 кв.м., РЗП на обекта 51.00 кв.м., РЗП на тавана 71.00 кв.м., с облагаема основа за ДНИ 7118,20 лв., за ТБО 7118,20лв. към дата 05.04.2023г., за притежаваните от Я. Х. Г. 0.6667 ид.ч. декларирани в качеството на собственик, са установени задължения за Данък върху недвижимите имоти (ДНИ), в размер на 35.77 лв. (37.47 лв.) и Такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 45.27 лева (48.04 лв.).

ОСЪЖДА Община Харманли да заплати на Я. Х. Г., [ЕГН] от *, разноски по делото в размер на 1160 (хиляда сто и шестдесет ) лева.

На основание чл. 160, ал. 7 от ДОПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.