РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
РЕШЕНИЕ
№ 2524
град
Пловдив, 05 декември 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV с., в открито заседание на пети ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря МАРИНА ЧИРАКОВА, като разгледа докладваното от председателя
административно дело № 1704 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Дял
Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ.
Образувано
е по жалбата А.К.А., с ЕГН **********, В.Д.Х., с ЕГН **********, и Д.К.А., с
ЕГН **********, всички от гр.*****, чрез адв. С.Д.,
против мълчалив отказ на кмета на Община Асеновград да издаде заповед за
преминаване през чужд поземлен имот с идентификатор 51830.501.388, находящ се в
с.Новаково, общ.Асеновград, обл. Пловдив, по молба с вх.№ 94-А-211 от
10.04.2019 г.
В жалбата се посочва, че жалбоподателите
са собственици на ПИ с идентификатор 51830.501.389 по КК и КР на с.Новаково,
който съответства на УПИ XI-578, кв.68 по действащия ЗРП на
с.Новаково, общ. Асеновград, ведно с построената жилищна сграда, съгласно
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 2145, т. XI, дело №4031/ 1975 г., находящ се в с.Новаково, ул.****. Посочва също, че УПИ
има лице към улица с о.т.232-233-234-235, която улица не е реализирана.
Съгласно протокол от 24.01.2018 г. на Комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ,
назначена със заповед № А-647/ 15.04.2016 г. на кмета на Община Асеновград,
общината няма предвидени средства за реализиране на улицата, а след направения
оглед е установено, че не може да се изпълни временен път по реда на чл.190 от ЗУТ. Посочва се, че до 2016 г. достъпът до имота е осъществяван през КИ
51830.501.388, който съответства на УПИ VIII-577, кв.68 по действащия ЗРП на
с.Новаково, общ. Асеновград. За осигуряване достъп до двата парцела УПИ XI-578 и УПИ XII-579 е
издадена заповед изх.№ 94-01-04-187 от 09.02.1981 г. на ОНС гр. Пловдив,
Управление „Архитектура и благоустройство”, по силата на която на основание
чл.205, чл.206 и чл.207 от ППЗТСУ (отм.) е отворен временен път през парцел УПИ
VIII-812,
кв.75/съгласно действащия ЗРП същиятт е идентичен на УПИ VIII-577, кв.
68, а към настоящия момент представлява ПИ с идентификатор 51830.501.388.
Повече от 25 години временният път осигурява на имота на жалбоподателите достъп
до улица. От 2016 г. достъпът през имота е преустановен от новите собственици,
като в същия имот е изградена масивна ограда и врата, която прегражда пътя.
Собствениците на описания имот не дават съгласието си за преминаване през
имота, като в тази връзка е представен констативен протокол, издаден от кмета
на с.Новаково, отразявящ несъгласието на собствениците на поземления имот за
преминаване през него. Считат, че е налице хипотезата на чл.192, ал.2 от ЗУТ, но
в 30-дневен срок от подаването на искането, кметът не е издал исканият
административен акт, нито се е произнесъл изрично с отказ. Считат, че е налице
мълчалив отказ на компетентният орган, който е незаконосъобразен.
Жалбоподателите нямат никакъв достъп до собствения си имот- предвидената улица
не е изградена, а съществуващият временен път е затворен от собствениците на
съседния имот, поради което се засягат техните права и законни интереси. Искат
от съда да отмени мълчаливият отказ на кмета, като се задължи административният
орган да издаде искания индивидуален административен акт на основание чл.192,
ал.2 от ЗУТ. Претендират направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – кмета на Община Асеновград се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт
М., която заема становище за неоснователност на жалбата. Моли да се отхвърли
същата и да се присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение. Представя
писмени бележки.
Административният съд, като прецени
доказателствата по делото, както и доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
Жалбата е
редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК,
подадена е в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от адресати на мълчаливия отказ,
който пряко засяга техните права и интереси.
Подадената
молба от жалбоподателите с вх.№ 94-А-211 от 10.04.2019 г. до кмета на Община
Асеновград с искане да бъде издадена заповед за преминаване през чужд поземлен
имот с идентификатор 51830.501.388, находящ се в с.Новаково, общ.Асеновград,
обл. Пловдив, като са изложени съображенията, посочени и в жалбата до съда, е
дала началото на административното производство. Представени са към молбата
нотариален акт за дарение от 1975 г., удостоверение за наследници, заповед от 1981 г. на ОНС Пловдив, констативен
протокол, издаден от кмета на с. Новаково, протокол от 24.01.2018 г. на комисията
по чл.201, ал.1 от ЗУТ, както и скица на ПИ
КИ 51830.501.389.
В
законоустановения срок от страна на компетентния съгласно чл.192, ал.2 отЗУТ
орган не е извършено произнасяне по искането на собствениците на имот с
идентификатор 51830.501.389, находящ се в с.Новаково, общ.Асеновград, обл.
Пловдив. Прочее от представените от ответника доказателства не е видно да е
проведена каквато и да е административна процедура по подаденото искане. Мълчаливият отказ е индивидуален административен акт по
смисъла на чл.
58, ал. 1 АПК и е напълно приравнен към изричния такъв. Наличието на
компетентност за разглеждане на подаденото искане от съответния административен
орган е условие за прилагането на фикцията, уредена в цитираната норма от АПК. В
случая правилно жалбоподателите са сезирали кмета на Община Асеновград за
произнасяне по искането, съгласно нормата на чл.192, ал.2 от ЗУТ.
Действително,
към подадената молба от жалбоподателките не са представени доказателства, че е търсено
и съответно не е дадено съгласие от собствениците на имот 51830.501.388,
находящ се в с.Новаково, общ.Асеновград, обл. Пловдив, за учредяване право на
преминаване през собствения им имот. Такива доказателства обаче
административният орган при провеждане на процедурата по чл.192, ал.2 от ЗУТ не
е изискал от молителките, като остави молбата без движение до представяне на
доказателства на основание чл.30, ал.2 от АПК. Няма данни органът по свой почин
да е изискал събирането на доказателства, нито да е привлякъл заинтересованите
страни в производството на основание чл. 26, ал.1 АПК, както и, след като
проведе процедурата при съблюдаване на изискванията на чл.35, да издаде
съответния административен акт.
Посочените
нарушения са съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
тъй като не могат да бъдат санирани в настоящото производство, а при спазването
им административният орган би могъл да постанови административен акт с друго
съдържание.
Установява
се по делото във връзка с подадени предходни молби на молителите, че от кмета
на общината е била назначена комисия по чл.201 ЗУТ, която с протокол
от11.10.2017 г. констатира, че улицата, към която има лице ПИ не е реализирана
и общината няма предвидени средства за реализиране на същата, като достъпът
може да бъде осъществен чрез временен път по реда на чл.190 от ЗУТ. С протокол
от 24.01.2018 г. комисията приема, че при оглед на място се установило, че не
може да се изпълни временен път по реда на чл.190 от ЗУТ, като, за да
предприеме общината действия по чл.192 от ЗУТ, е необходимо да бъде представен
писмен отказ от собствениците на имотите, през които се иска преминаването.
Процесният мълчалив отказ е постановен във връзка със заявление по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ за учредяване право на преминаване през чужд имот, собственост на трето лице. Според чл. 192, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, право на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите, сключен между собствениците на поземлените имоти. Когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване се учредява със заповед на кмета на общината. Видно от хипотезата на приложимия закон, за да се учреди такова право на преминаване от кмета на общината, следва на първо място заявителят да удостовери, че е търсил, но не е постигнал съгласие със собственика на чуждия /служещия/ имот. Едва след като се установи, че не е постигнато съгласие между двамата собственици, може да се пристъпи към уреждане на въпроса с начините и средствата на административната принуда – учредяване на право на преминаване със заповед на кмета на общината.
От
представените по делото доказателства се установява, че многократно от страна
на наследодателя на жалбоподателките - К.А.Х.,
съгласно представеното удостоверение за наследници, а също и от самите жалбоподателки, са
уведомявани органите на реда и са инициирани процедури до кмета на Община
Асеновград, до различни държавни органи за невъзможността същите да осъществят
достъп до имота си, за влошените съседски отношения, след като собствеността на
съседния имот, за който са имали разрешение за преминаване, била сменена. В това
число е била подадена жалба относно незаконно строителство с поставянето на
желязна врата на имота и преграждането на пътя за жалбоподателите.
Несъгласието
на съседите, собственици на имот 51830.501.388 е посочено и в писмо с вх.№
12-00-986 от 11.01.2017 г., в което В.Х. и Н.Х. посочват, че няма договор за
учредяване право на преминаване и няма съгласие от тяхна страна.
По делото е
изискан заверен препис от преписката на Районна прокуратура – Асеновград №
239000-12908/ 2017 г. по описа на РУ – Асеновград при ОД на МВР – Пловдив
,образувана по повод това, че собственичката на съседния имот Н.Х. заключила
вратата и жалбоподателките и техният наследодател не могли да излязат от дома
си. В тази връзка е представен и протокол за полицейско предупреждение, връчен
на Н.Х., с който е предупредена да не пречи на съседа си да ползва имота.
Представена
е по делото и нотариална покана до собствениците на имот с идентификатор 51830.501.388,
с която са били поканени да се явяват на 14.10.2019 г. – 14.00 ч. да сключат
договор за преминаване през собствения им имот с нотариална заверка на
подписите, както и констативен протокол от същата дата при нотариус Светлана
Кожухарова, с район на действие РС –Асеновград, от който е видно, че двете
собственички не са се явили за времето от 14.00ч до 14.25 ч. В същия е посочено
още, че на 28.09.2019 г. при поредно посещение на адреса, нотариусът е
установил, че в двора има две жени, които отказали да се легитимират и отказали
да получат поканата. Тъй като поканените лица не били открити на посочения
адрес в с.Новаково, на 28.09.2019 г. е поставено уведомление на входната врата
на посочения в поканата адрес: с.новаково, ул.“Родопи“ № 48, съгласно ГПК.
По делото се
изслуша и съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и
безпристрастна, и която установява при направен оглед на място, че процесният
имот е недостъпен в момента поради заключени врати в КИ 51830.501.388. Вещото
лице установява също, че не съществуват други варианти за достъп до процесния
имот. Изготвена е скица-проект за икономически най- целесъобразният вариант,
съгласно която достъпът до имот с КИ 51830.501.389 може да се осъществи чрез
удължаване на тупика, определен по действащия кадастрален и регулационен план
през УПИ VIII – 577,
кв.68, идентичен с ПИ с идентификатор 51830.501.388.
При това положение, съдът намира, че постановеният от кмета на Община Асеновград мълчалив отказ е постановен при нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, доколкото от събраните доказателства безспорно се установят материалноправните предпоставки за издаването на заповед за осигуряване на достъп до имота на жалбоподателите – липса на съгласие на съседите и липса на какъвто и да е друг подходящ начин за достъп към процесния имот, както и икономическа нецелесъобразност на друго техническо решение, освен през съседния имот 51830.501.388. За удължаване на тупика, според предложението на вещото лице, се изискват други процедури, волята на други административни органи, както правилно отбелязва и процесуалният представител на ответника, а също и на материални възможности, с които общината към момента може и да не разполага.
При
условията на чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се върне на
административния орган за произнасяне по заявлението на оспорващите лица.
Органът, след провеждане на на пълното производство по АПК и процедура за
оценка по реда на чл. 210 от ЗУТ, следва да издаде заповед по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ за учредяване на право на преминаване през имот с идентификатор
51830.501.388.
Следва
да се присъдят на жалбоподателките направените по делото разноски – 30 лв.
държавна такса, 300 лв. депозит за експериза и 750 лв. адвокатско
възнаграждение, съгласно представените доказателства, или общо сумата от 1080
лв.
Така
мотивиран, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на А.К.А.,
с ЕГН **********, В.Д.Х., с ЕГН **********, и Дияна К.А., с ЕГН **********,
всички от гр.*****, чрез адв. С.Д., мълчаливият отказ
на кмета на Община Асеновград да издаде заповед по чл.192, ал.2 от ЗУТ за
преминаване през чужд поземлен имот с идентификатор 51830.501.388, находящ се в
с.Новаково, общ.Асеновград, обл. Пловдив, по молба с вх.№ 94-А-211 от
10.04.2019 г.
ВРЪЩА преписката на административния орган - кмета на Община Асеновград за
произнасяне по молба с вх.№ 94-А-211 от 10.04.2019 г., при спазване на дадените
по-горе указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Община Асеновград
да заплати на А.К.А., с ЕГН **********, В.Д.Х., с ЕГН **********, и Дияна К.А.,
с ЕГН **********, всички от гр.*****, общо сума в размер на 1080 /хиляда и осемдесет/
лева разноски за производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: