Р Е Ш Е Н И Е
Номер 306 30.01.2017 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд
ІІІ граждански състав
На 07.11.2016 Година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
ТАНЯ БОРИСОВА ГЕОРГИЕВА
Секретар: Димитрия Гаджева
като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 8067 по описа за 2015 година
намери за
установено следното:
Искове с правна квалификация чл.109 ЗС
и чл.49, вр.чл.45 ЗЗД.
Ищците Д.Т.Т. с ЕГН ********** и А.Т.Т.
с ЕГН ********** ***, представлявани от адв.Д.К. ***, твърдят в исковата молба,
че са собственици на основание наследствено правоприемство и реституция по
ЗВСОНИ на 2/3 идеални части от дворно място, представляващо поземлен имот с
идентификатор ***, находящ се в гр.*** с площ от 814 кв.м., с номер по предходен
план- 250 от кв.*** по плана на ІV градска част, парцел ІІ, който е идентичен с
дворно място, за което е отреден парцел ***нов по плана на Централна градска
част на гр.Пловдив, както и целия втори етаж, тавански етаж, състоящ се от три
помещения и складово помещение със северно изложение със застроена площ от 157,
68 кв.м. и избените помещения в североизточната част със застроена площ от
85,68 кв.м. от жилищна сграда с идентификатор *** с площ от 307 кв.м., на два етажа.
Правата на ищците били установени със сила на пресъдено нещо в отношенията с
ответното «Дружество за приятелите с народите на Русия и ОНД», гр.Пловдив с
решение по гр.д.№ 2725/2003 г. на ПОС и Решение по гр.д.№ 1981/2012 г. на ПОС,
образувани по предявени против дружеството искове за собственост на имота.
От своя страна ответното дружество се
легитимирало като собственик на пристройката на два етажа към описаната жилищна
сграда, за което бил съставен констативен нотариален акт № *** г. на Плодивски
нотариус. Според акта ответникът притежавал двуетажната пристройка-
административна сграда, застроена на около 450 кв.м., състояща се от сутеренен
етаж с антре, кафе-сладкарница «***», коридор, кухня, три складови помещения,
две тоалетни и стая за пердонала, първи етаж: предверие, киносалон и
прожекционна кабина, втори етаж с предверие, библиотека и офис.
Въпреки установените
със съдебно решение права на ищците и издадения изпълнителен лист, ответното
дружество продължило да ползва общото стълбище и сервизните помещения на втория
етаж, като с това пречело на ищците да ползват пълноценно собствеността си.
Действията, с които ответникът осъществявал пречки , се състояли в следното:
Въпреки, че в архитектурния проект на
пристройката, собственост на ответника, е предвидено изграждане на стълбище,
което да обслужва същата, такова не е реализирано и сдружението продължило да
ползва за своите нужди стълбището на старата сграда и сервизните помещения.
Двуетажната пристройка била изградена като обект "Дом на
Българо-съветската дружба"-Пловдив през 1973-74 г. В нея се намирал
киносалон и в помещенията поради характера на сградата, се провеждали
непрекъснато обществени мероприятия- репетиции на хора на сдружението- поне 3
пъти седмично, кръгли маси по различни теми, тематични изложби, срещи с
посланици, представяне на книги, сбирки по различни поводи. Организирането на
тези мероприятия било свързано с преминаване на много хора през стълбището,
което не е обща част, а е в обема на старата сграда, ползване на сервизните
помещения-тоалетните на втория етаж, който е собственост на ищците. Ползването
на стълбището от много хора било свързано с бързото изхабяване и нуждата от
непрекъснати ремонти на тоалетните на втория етаж. Входът на пристройката бил
винаги отворен, без портиер и охрана, което давало възможност безпрепятствено
да преминават много хора и застрашавало частната собственост на ищците.
Въпреки многобройните покани от страна
на ищците за вземане на общо решение за сключване на споразумение във връзка с
доброволно уреждане на въпроса за обособяване на жилищна и обществена част в
сградата и обособяване на самостоятелни обекти в нея, такова не се сключило
поради несъгласие на ответника. Дори след извършения въвод по изп.д.№ *** г. от
ЧСИ ***, ответното дружество продължавало да ползва стълбището и сервизните
помещения на етажа.
Въз основа на тези фактически
твърдения ищците са предявили искове , както следва:
- да бъде осъден
ответника за прекрати ползването на стълбището и сервизните помещения на втория
етаж на сградата;
- да изгради
стълбище към собствената си сграда- пристройката, като за това съдейства за
одобряване на инвестиционен проект за обособяване на жилищна и обществена част
в сграда с идентификатор *** в УПИ *** по плана на ЦГЧ, гр.*** и обособяване на
самостоятелни обекти в нея, както следва: І-жилищна част: три жилища; и ІІ-
обществено-обслужваща част : ЗОХ-кафе-аперитив, банков офис и зала за
обществено ползване с приемна на дружеството и тоалетна към втория етаж / без
промяна в конструкцията и фасадите на сградата/. Пристройка на стълбище към
втория етаж, както и за одобряване на инвестиционни проекти за обособяване на
жилищна и обществена част;
- да заплати сумата
от 4800 лв. - по 2400 лв. на всеки от ищците, като обезщетение за
неправомерното ползване на стълбището и сервизните помещения на втория етаж.
Сумата представлява обезщетение, определено по справедливост, за смущаване на
собствеността и създаване на пречки за необезпокоявано ползване на собствените
помещения, за периода 30.06.2010 г.- 30.06.2015 г.
Ангажират доказателства. Претендират
разноски.
Ответникът оспорва исковете. Не
оспорва, че ползва спорното стълбище, което се явявало единствения достъп до
собствената на сдружението пристройка в южната част на сградата, което било функционално
свързано със старата сграда. Ползвало също така и сервизното помещение-
тоалетна, което било единствено за цялата сграда. Поддържа, че с това ползване
не ограничава правата на ищците, които имат безпрепятствен достъп до същите и
до собствеността си. Стълбището и тоалетните се ползвали и от наемателите на
ищците, които отдавали под наем избените помещения, втория и третия етаж.
Ответникът изтъква, че не само не пречи на ищците, но и подпомага функционирането, поддържането и охраната на
целия имот. За сметка на дружеството били консумираната електроенергия и вода /
ищците нямали открити на свое име партиди, като за имота била една партида с
титуляр ответника/, почистването на двора, стълбищните клетки и тоалетните.
Оспорва твърдението, че е препятствало обособяването на жилищна и обществена
сграда. На свое събрание УС одобрил проект за споразумение, което било
изпратено на ищците. Те от своя страна върнали друг проект, в който обаче били
предвидени необосновано големи неустойки. Така страните не постигнали
окончателно съгласие.
Прието за разглеждане е възражение за
прихващане, заявено в условията на евентуалност, с което ответникът иска, при
уважаване на претенцията за присъждане на обезщетение, да се извърши прихващане
с насрещните му вземания, както следва:
- сумата от 4446 лв.
/ по 2223 лв. от всеки от ищците/, представляваща припадащата се част за ищците
от направените разходи за заплащане на възнаграждение за почистване на общите
части на сградата и двора за периода 30.06.2010 г.- 30.09.2015 г.;
- сумата от 120 лв.
/ по 60 лв. от всеки от ищците/, представляваща припадащата се част за ищците
разходите за охрана на имота в периода 17.09.2012 г.- 17.12.2012 г.;
- сумата от 1683 лв.
/ по 841,50 лв. от всеки от ищците/, представляващи припадащата се част за
ищците от направените разходи за заплата на служител по ежемесечното
администриране на консумативи- ток и вода, водещи се на партидата на
дружеството, за периода 30.06.2010 г.- 30.09.2015 г. или
общо сумата от 6249 лв.- по 3124,50
лв. за всеки от ищците.
В подкрепа на становището си и
възражението за прихващане ангажира доказателства. Настоява за отхвърляне на
исковете и присъждане на направените деловодни разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата, доводите и възраженията на
страните, прие следното:
Не се спорно по делото, а и е
установено със сила на пресъдено нещо между страните, че ищците са собственици
на 2/3 идеални части от дворно място парцел -нов по плана на ІV градска част на
гр.Пловдив, понастоящем ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр.Пловдив, както
и на целия втори етаж от жилищна сграда с идентификатор ***, построена в същия
поземлен имот, на избения етаж в североизточната част със застроена площ от
85,68 кв.м., както и на таванския етаж със застроена площ от 157,68 кв.м.
Горното е видно от приложените преписи от Решение по гр.д.№ 4030/1994 г. на
ПРС, Решение по гр.д.№ 2725/2003 г. на
ОС Пловдив и Решение по гр.д.№ 2081/2010 г. на ОС-Пловдив. Правото им на
собственост произтича от наследствено правоприемство и реституция по ЗВСОНИ.
Не се спори също така, а и от
представените в тази насока доказателства се установява следното:
Процесната жилищна сграда е била
отчуждена от наследодателите на ищците с Решение от 16.07.1949 г. по реда на
ЗОЕГПНС- за 2/3 идеални части от недвижимия имот, а останалата 1/3 идеална част
/ която е била трансформирана със съдебна делба през 1966 г. в право на
собственост върху първия жилищен етаж от сградата/ е бил завзет от Държавата,
т.е. изцяло отчуждена, като със Заповеди № 1027/15.11.1971 г. и №
535/23.03.1972 г. на ГНС-Пловдив е предоставена за ползване на Окръжния комитет
на Българо-съветската дружба-Пловдив.
През 1974 г. от собственика Държавата е било извършено
строителство на "Пристройка и преустройство на жилищна сграда за нуждите
на БСД" въз основа на одобрен проект. В резултат на строителството е
изградена пристройката, по отношение на която ищците не притежават права и на
която като собственик се легитимира ответното сдружение с Констативен
нотариален акт № *** г. на Пловдивски нотариус, като правоприемник на Общински
комитет и Дом на Българо-съветската дружба- гр.Пловдив.
За да признае за възстановени по
силата на ЗВСОНИ правата на ищците върху
старата сграда, при постановяване на горецитираното Решение по гр.д.№ 2725/2003
г. на ОС Пловдив и потвърждаващото го Решение от 16.01.2008 г. на ВКС по гр.д.№
891/2006 г., съдът е приел, че макар с извършеното преустройство, при което
съществувалата към 1959 г. / одържавяването/ стара пристройка не е запазена, а
преустроената част на старата сграда е свързана с новата пристройка, като се обслужва от едно стълбище и се
ползват общи сервизни помещения, технически е възможно да се извърши отделяне на старата сграда и пристройката по
границата между тях или на друго подходящо място със затваряне на отвори, отваряне
на нови, изграждане на ново стълбище за пристройката и санитарни възли, нови Ел.,
ВиК и ОВ инсталации, така че двата обекта да могат да функционират
самостоятелно.
Обстоятелството, че старата сграда и
пристройката се обслужват от едно стълбище и се ползват общи сервизни
помещения, не е спорно, а и се установява и от приетото и неоспорено заключение
на СТЕ, което съдът изцяло възприема. От него се установява следното:
Към настоящия момент сградата се
състои: в северната част /стара жилищна сграда/ от изби, два етажа и таван,
като достъпът до първия етаж, на който е разположен един самостоятелен обект-
жилище, е от север, през външно самостоятелно стълбище на двора. До втория етаж
на старата сграда се достига по вътрешно стълбище с вход от юг, към външно
такова. Стълбището е масивно четирираменно стоманобетоново, което видимо е
изградено с основната сграда / по сведения от делото построена по проект от
1927 г./. На втория етаж, в северната част / старата сграда/ са разположени
фоайе, четири канцеларии, коридор, санитарен възел- две тоалетни с умивални,
част от общо фоайе- обслужващо и обекти от пристройката, както и вътрешно
стълбище за достъп до тавана на северната част на сградата / стара сграда/. По
това второ вътрешно стълбище, видимо изградено с основната сграда, намиращо се
в западната част на сградата, се достига до тавански /трети/ етаж, където в
северната част / старата сграда/ са разположени коридор, вестибюл, пет
канцеларии, санитарен възел-баня с тоалетна.
В южната част /нова пристройка/ от сутерен
и два етажа с отделен достъп до сутерена, където са разположени заведение с
обслужващи ги помещения. На първия етаж в южната част /пристройка/ е разположен
един обект- в момента банков офис, който е със самостоятелен вход от изток. В обекта няма изпълнено стълбище за достъп
до втори етаж. От площадката на източното външно стълбище се влиза и в общо
вътрешно стълбище за достъп от първи до втори етаж. По него се достига до
втория етаж, където в южната част /нова пирстройка/ са разположени фоайе, една
канцелария, лоджия и многофункционална зала с три балкона. Над втория етаж в
пристройката няма други помещения- изпълнен е плосък неизползваем топъл покрив.
В обобщение на горното, вещото лице
заключава, че достъпът до помещенията на
етажите на пристройката се осъществява единствено чрез вътрешната стълба,
която е масивна стоманобетонова, четирираменна, с вход от площадката на
външната източна стълба. Тази стълба обслужва само помещенията на втори и трети
етаж. Достъпът до таванския етаж на старата сграда се осъществява единствено
чрез вътрешна стълба, която е двураменна, в западната част на етажа, с вход от
фоайе на втори етаж /заемащо част от пристройката и част от старата сграда/. Тя
обслужва единствено помещенията на трети етаж /тавана/.
Относно строителството на
пристройката, вещото лице е констатирало издадени строителни книжа- скица-виза,
проекти-част Архитектура- одобрени на 04.04.1973 г., част Конструкции, Ел. и
ВиК, строително разрешение от 04.04.1973 г., протокол за дадена строителна
линия и ниво от 22.10.1973 г., договор за строителство, сметна и строителна
документация. От тях е установило, че по
проект е предвидено разрушаване на сега съществуващото стълбище, свързващо
първия и втория етаж, реконструкция на основната сграда и изграждане на ново стълбище в югозападната
част на основната сграда- там, където се свързва с новоизградената пристройка
и е било оформено фоайе, а също изграждане на стълбище към тавана, който също е
преустроен с цел да стане използваем. Предвидено е било на мястото на старото
стълбище / процесното/ да се реализира на първия етаж- гардероб и вместване в
същото на основното ел.табло, а на втория етаж- ново помещение- отново
гардеробно. Предвиденото ново стълбище в югозападната част - в новата
пристройка е следвало да свързва първия и втория етаж. В хода на строителството
са внесени корекции в архитектурните
проекти, което е извършено съгласно действащите строителни правила и норми и е запазено старото стълбище в основната
сграда, а други не са изграждани / основните промени са отразени в Протокол
на комисия- акт обр.16, одобрен на 10.02.1975 г./. Строежът е приет и
извършеното преустройство и пристройка се считат за законни. Или, сега
съществуващото вътрешно масивно стълбище, което е общо за основната сграда и
пристройката, е съществуващото от преди, изградено по проекта от 1927 г. При преустройството и изграждането на
пристройката връзката между етажите се осъществява само от вътрешното масивно
четирираменно стълбище, което е било в основаната сграда и съществува и сега.
На втория етаж в южната част на
сградата /пристройката/, където по проект е трябвало да се реализира новото
стълбище за достъп между етажите, е реализирана канцелария с вход от
проектираното и реализирано на място фоайе на втори етаж. На мястото на отвора за
стълбището е реализирана стоманобетонова плоча. На втория етаж има само един санитарен възел, който попада в частта на
старата жилищна сграда. В частта на новата постройка няма изградени санитарни
възли, както и е предвиденото по проекта от 1973 г.
Не се формира спор между страните, че
ответното сдружение осъществява дейността си в помещенията от новата пристройка
чрез осъществяване на редица обществени мероприятия, свързани с посещения на
много хора. Горното се потвърждава и от представените в тази насока от ищците
писмени и гласни доказателствени средства.
Безспорно е установено също така, че
помещенията, попадащи в чертите на старата сграда, чиито собственици са ищците,
не се използват като жилище, а се отдават от тях под наем за стопански
дейности.
Така, бидейки собственици на целия
втори етаж , избения етаж и тавана от сградата, ищците поддържат, че са
собственици и на процесното вътрешно стълбище, включено в обема на старата
сграда, обект на реституцията по ЗВСОНИ. Затова считат, че ответникът,
собственик на пристройката, неоснователно ползва собственото им стълбище. Съдът
не споделя горното становище, по следните съображения:
Установи се по делото, а и е
безспорно, че ищците са собственици на отделен етаж , а ответника- на
пристройка в сграда, построена в описания поземлен имот. Няма спор, че новата
пристройка на ответника не е самостоятелна, а е функционално свързана с основаната
сграда. Горното обуславя извод, че се касае за една сграда в режим на етажна
собственост, възникнала с реституцията на правата на ищците по силата на ЗВСОНИ
през 1992 г., при която етажи или части от етажи са собственост на различни
лица / чл. 37 ЗС/. В този случай посоченото в чл.38, ал.1 ЗС е общо за всички
собственици, а между изброените са и външните стени, вътрешните разделителни
стени между отделните части,... стълбите,
площадките,.. външните входни врати на сградата и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за
общо ползване. Процесното стълбище в сградата е такава обща част по
естеството си, принадлежаща на етажните собственици по силата на закона, тъй
като служи за достъп до отделните етажи и такъв статут е придобило към момента
на реституцията на отделните етажи на ищците. Без значение е обстоятелството,
че в одобрения проект от 1973 г., който е общ за основната сграда и
пристройката, в последната е предвидено друго стълбище, тъй като от
заключението на СТЕ се установи, че по същия този проект е било предвидено
разрушаване на съществуващото стълбище, което понастоящем свързва първия и
втория етаж от сградата. Същественото е, че въпреки предвижданията на
архитектурния проект, при изпълнение на строителството от 1974 г., е запазено
съществуващото стълбище като единствена връзка между старата сграда и новата
пристройка и не е изградено друго, което е станало при спазване на строителните
правила и норми. Със създаването на етажна собственост в сградата с факта на
реституцията, стълбището е станало обща част на страните по делото, като
собственици на отделни етажи , респ.части от етажи. Следва да се отбележи, че
съществуваща възможност за отделянето на двете части на сградата- старата и
пристройката, която възможност е и причината за реституиране на правата на
ищците, не поражда задължение за ответника да изпълни отделянето , в т.ч и с изграждане
на ново стълбище за пристройката и санитарни възли. Целеният от ищците резултат
може да се постигне само при съгласие на всички собственици в сградата, но не и
посредством негаторния иск. Неизграждането на такова стълбище не може да се
квалифицира като неоснователно бездействие, с което да пречи на ищците да
упражняват своите права.
Налага се изводът, че като етажен
собственик в сградата, заедно с ищците, ответникът има вещно право и на
процесното вътрешно стълбище, представляващо обща част на сградата, поради
което ползването му не е противоправно и без основание. Освен това, не се
установи ответното СНЦ /чрез свои представители, служители или трети лица/ да
пречи на ищците да упражняват тяхното право на собственост в пълен обем-
ползвайки общото стълбище и процесните сервизни помещения, за които се
установи, че обслужват пристройката. Осъществяваната от ответника дейност,
свързана с посещаване на организираните в сградата мероприятия от повече хора
не може да се квалифицира като "неоснователни действия" по смисъла на
чл.109 ЗС.
В обобщение на изложеното , не се
установи ответникът да извършва неоснователни действия или бездействие, с които
да пречи на ищците да упражняват правото си на собственост, поради което
предявеният иск по чл.109 ЗС ще се отхвърли като неоснователен.
Липсата на противоправно поведение от
страна на ответника / чрез негови представители или служители/ обуславя неоснователност
и претенцията за обезщетение на осн.чл.49, вр.чл.45 ЗЗД.
Предвид неоснователността на иска за
паричното вземане, съдът не разглежда евентуално заявеното от ответника
възражение за прихващане и не обсъжда събраните в тази връзка доказателства.
При този изход на спора и на
осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответника ще се присъдят направените от него деловодни
разноски, които се констатираха в размер от 600 лв. платено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Т.Т. с ЕГН ********** и А.Т.Т. с ЕГН ********** ***,
представлявани от адв.Д.К. *** против «ДРУЖЕСТВО ЗА ПРИЯТЕЛСТВО С НАРОДИТЕ НА
РУСИЯ И ОНД» със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Иван Вазов № 25,
БУЛСТАТ ********* искове да бъде осъдено дружеството да преустанови ползването
на вътрешното стълбище, свързващо първи и втори етаж, както и да преустанови
ползването на сервизните помещения-тоалетни на втория етаж в сграда с
идентификатор ***, находяща се в дворно място, представляващо поземлен имот с
идентификатор ***, находящ се в гр.*** с площ от 814 кв.м., с номер по
предходен план- *** по плана на ІV градска част, парцел ***, който е идентичен
с дворно място, за което е отреден парцел *** по плана на Централна градска
част на гр.Пловдив ; да да изгради стълбище към собствената си сграда-
пристройката, като за това съдейства за одобряване на инвестиционен проект за
обособяване на жилищна и обществена част в сграда с идентификатор *** по плана
на ЦГЧ, гр.*** и обособяване на самостоятелни обекти в нея, както следва:
І-жилищна част: три жилища; и ІІ- обществено-обслужваща част :
ЗОХ-кафе-аперитив, банков офис и зала за обществено ползване с приемна на
дружеството и тоалетна към втория етаж / без промяна в конструкцията и фасадите
на сградата/. Пристройка на стълбище към втория етаж, както и за одобряване на
инвестиционни проекти за обособяване на жилищна и обществена част, както и да
заплати сумата от 4800 лв. - по 2400 лв. на всеки от ищците, като обезщетение
за неправомерното ползване на стълбището и сервизните помещения на втория етаж,
за смущаване на собствеността и създаване на пречки за необезпокоявано ползване
на собствените на ищците помещения за периода 30.06.2010 г.- 30.06.2015 г.
ОСЪЖДА Д.Т.Т. с ЕГН ********** и А.Т.Т. с ЕГН ********** ***, представлявани от
адв.Д.К. *** да заплати на «ДРУЖЕСТВО ЗА ПРИЯТЕЛСТВО С НАРОДИТЕ НА РУСИЯ И ОНД»
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Иван Вазов № 25, БУЛСТАТ *********
сумата от 600 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/П/
Вярно с
оригинала!
ДГ