№ 39
гр. Севлиево, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осми февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Х. Н. Х.
при участието на секретаря Силвия Ст. Станева
като разгледа докладваното от Х. Н. Х. Гражданско дело № 20224230100160
по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов" 29,
етаж 3, представлявано от Я.Б.Я. срещу К. И. Х., от с. ****
Ищеца твърди, че подал заявление по чл. 410 ГПК, издадена му била заповед за
изпълнение на парично задължение, но същата била връчена на ответника при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК, в резултат на което завежда установителен иск за вземанията на
дружеството срещу ответника. Обстоятелството, въз основа, на което била издадена заповед
за изпълнение бил договор за стоков кредит № 517061 от 27.01.2020 г. между „Банка ДСК"
ЕАД като кредитор и К. И. Х. като кредитополучател, сключен при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Подписвайки договора за стоков кредит,
кредитополучателят заявява, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация
по чл. 5 от ЗПК и Общи условия с оглед вземане на информирано решение за сключване на
договора за кредит, както и че е запознат с Тарифата за лихвите, таксите и комисионите,
които банката прилага по извършвани услуги на клиенти и заплаща. С подписването на
договора кредитополучателят удостоверява, че е получил и приема Общи условия за същия,
както и че те са неразделна част от договора. Бил сключен договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 17.06.2020 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между "БАНКА ДСК" ЕАД и
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД и подписано допълнително
споразумение от 28.10.2020 г. с Приложение № 1.1/ 28.10.2020 г., по силата на което
вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. "БАНКА ДСК" ЕАД е
1
упълномощила „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, в качеството си на
цесионер по договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от името на цедента и за своя
сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. На 30.10.2020 г. по реда на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД до К. И. Х. било изпратено от страна на "БАНКА ДСК" ЕАД, чрез „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД уведомително писмо за станалата продажба, чрез
Български пощи с известие за доставяне на посочения в договор за стоков кредит постоянен
адрес. Обратната разписка се върнала със статус „Писмото е получено". Съгласно договора
за стоков кредит № 517061 от 27.01.2020 г., кредиторът отпуснал на кредитополучателя
стоков кредит в размер на 3351,71 лв. за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги,
продавани от „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ" ЕАД. Сумата на кредита, предоставена за
закупуването на стоките и/или услугите, се усвоявала еднократно, безкасово по сметка на
търговеца „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ" ЕАД. Кредитът следвало да бъде върнат на 18
месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 17 от които в размер на 221,74
лева, а остатъкът в размер на 187,80 лева се дължал с последната вноска съгласно
уговорения между страните погасителен план. Понастоящем дължимата главница била в
размер на 3 168,31 лв.. В чл. 6 от процесния договор за стоков кредит страните уговорили
фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил 22,88 % годишно
или 0,0636 % на ден. Начислената и непогасена договорна лихва за периода от 27 февруари
2020 г. до 28 октомври 2020 г. била в размер на 509,43 лв.. Ответникът дължал на основание
чл. 12 от Общите условия и чл. 86 от ЗЗД и обезщетение за забава върху непогасената
главница, която се начислявала за всеки ден забава, считано от 01 април 2020 г. - датата на
преустановяване на вноските по кредита до 22 октомври 2021 г. - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда в размер на 378,81 лв., както и
законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми. Задължението следвало да се изплати на 27.07.2021 г. - последната
падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски
изтекли. Иска постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за установено,
че ищеца има следните вземания срещу ответницата: главница в размер на 3 168,31 лева;
509,43 лева, договорна лихва за периода от 27 февруари 2020 г. до 28 октомври 2020 г.;
лихва за забава върху непогасената главница, в размер на 378,81 лева за периода от 01 април
2020 г. - датата на настъпване на забавата до датата на подаване на заявлението - 22
октомври 2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира
разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника е подал писмен отговор, чрез особения си представител. Оспорва всички
наведени в исковата молба фактически твърдения и правни доводи. Въпреки наведените в
исковата молба твърдения, към молбата не били приложени доказателства за надлежното
уведомяване на К. И. Х. за извършената цесия, съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Следователно тя не пораждала ефект спрямо него. Клаузата, уговаряща лихвеният процент
2
по договора за стоков кредит № 517061, а именно - чл. 6 от посочения договор, била
нищожна, като противоречаща на закона и добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Договореният лихвен процент – 22,88% годишно бил твърде висок и водел единствено до
неоснователно обогатяване на дружеството - кредитор. К. Х. не следвало да дължи сумата от
509,43 лв.; представляваща договорна лихва за периода от 27 февруари 2020 г. до 28
октомври 2020 г.. Иска отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.
Възразява срещу размерът на претендираното от дружеството ищец възнаграждение.
Дружеството се представлявало от юрисконсулт. Възнаграждението му следвало да се
определи /по аргумент на чл. 78, ал. 8 ГПК/, съгласно Наредбата за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата: „за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв." Дружеството ищец претендирало размер до
максималния, което е неоправдано, с оглед интереса по делото и правната му сложност.
Неоправдано било да се претендира отделно и възнаграждение в размер на 50 лв. само за
изготвянето на документите. Изготвянето на исковата молба и защитата по делото,
образувано въз основа на нея, представлявали едно цяло, което се овъзмездява заедно, а не с
отделно възнаграждение за всяко действие. Моли за намаляване претендираното
възнаграждение до минималния размер, предвиден в посочената Наредба и за неприсъждане
отделно възнаграждение за подготовка на документи.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. В писмени молби развива
подробни съображения за основателността на исковете.
В съдебно заседание ответника, чрез назначеният му особен представител, поддържа
доводите в отговора.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за стоков кредит № 517061 от 27.01.2020 г., Погасителен
план, Общи условия към Договора и Фактура № ********** от 27.01.2020 г., че „Банка
ДСК" ЕАД е предоставило на ответника и кредитополучател К. И. Х., кредит в размер на
3351,71 лв., като последният се е задължил да върне кредита, заедно с лихвите.
Кредитополучателя се е задължил да заплати на кредитора 18 месечни вноски, включващи
главница и договорна лихва, 17 от които в размер на 221,74 лева, а остатъкът в размер на
187,80 лева с последната вноска, за период от 15.02.2020 г. до 27.07.2021 г., уговорен е
годишен процент на разходите 25,37 % и лихвен процент 22,88 %.
Установява се от договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020 г.,
допълнително споразумение от 28 октомври 2020 г., извлечение от приложение № 1.1 от 28
октомври 2020 г. и потвърждение за сключена цесия от 28 октомври 2020 г., че между
"БАНКА ДСК" ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, е сключен
договор за цесия по силата, на който вземането по договор за стоков кредит № 517061 от
27.01.2020 г., по отношение на ответника е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД.
3
Видно от уведомление за цесия до К. И. Х., ведно с известие за доставяне и
пълномощно за уведомяване на длъжниците за прехвърляне на вземанията, че ищеца е
упълномощен от "БАНКА ДСК" ЕАД да уведоми длъжниците по вземанията прехвърлени с
допълнително споразумение от 28 октомври 2020 г., като уведомително писмо, адресирано
до длъжника – ответник е изготвено и получено от Пеньо Мирчев В., член на домакинството
на ответника на 13.11.20 г..
От приложеното ч. гр. д. № 1297/2021 г. по описа на Районен съд - Севлиево се
установява, че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД е подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. в Районен съд
- Севлиево и е издадена срещу ответника, заповед № 739/05.11.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 3168,31 лв. – главница; сумата 509,43 лв. –
договорна лихва за периода от 27.02.2020 г. до 28.10.2020 г.; сумата 378,81 лв. – мораторна
лихва за периода от 01.04.2020 г. до 22.10.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от 04.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата 81,13 лв. – разноски за заплатена държавна такса и сумата 150,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК и последният не е намерен нито на адреса по заявлението нито на
постоянния или на настоящия си адрес, включително след залепване на уведомление, в
изпълнение на указанията на Районен съд – Севлиево, в законоустановения срок е била
предявена и исковата молба по настоящото дело.
Установява се от заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза
и от изслушването на същото в съдебно заседание следното: претендираните вземания за
главница, договорна лихва и законна лихва за забава не са платени; извършените от лицето
плащания са отразени в счетоводството, при отразяването на същите е спазен договореният
между страните ред за погасяване на дължимите суми по договора; задължението на
ответника по посочения договор за стоков кредит е: главница 3168,31 лв., договорна
лихва 509,43 лв., лихва за забава до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
378,81 лв. или всичко: 4056,55 лв.; счетоводството на ищеца по отношение на договора за
стоков кредит е заведено съгласно изискванията на Закона за счетоводството.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявените установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: наличие на договор
между праводателя му и ответника с посочения предмет; изпълнението на задълженията на
праводателя му по този договор; размера на задължението на ответника за главница и лихва,
начислена до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда;
поставянето на ответника в забава; наличие на договор за цесия между него и праводателя
му – заемодателя на ответника; изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията да
е съобщена на ответника. В тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които
основава възраженията си.
4
Установи се от договор за стоков кредит № 517061 от 27.01.2020 г., че между
праводателя на ищеца и ответника се е породила облигационна връзка по договор за кредит,
намираща правното си основание в разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за
потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на договора за кредит „Вива Кредит"
ООД е предоставила на ответника и кредитополучател, сума в размер на 3351,71 лв., която е
получена от ответника, съобразно отбелязването в процесният договор. Ответника се е
задължил с договора да върне предоставената сума, заедно с лихвите, подробно уговорени в
договора. Предвид изложеното съдът намира за доказани съществуването на договор за
кредит между ответника и праводателя на ищеца и изпълнението на задълженията на
последния по този договор – заплащане на ответника на сумата по кредита. Установи се от
договора за паричен заем, че ответника се е задължил да върне заетата сума на 18 месечни
вноски, включващи главница и договорна лихва, 17 от които в размер на 221,74 лева, а
остатъкът в размер на 187,80 лева с последната вноска, за период от 15.02.2020 г. до
27.07.2021 г., уговорен е годишен процент на разходите 25,37 % и лихвен процент 22,88 %, а
от заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза се установи и, какъв
е размерът на задълженията на ответника за лихва, начислена до подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда. Установи се по делото и изискуемостта на
претендираните вземания за главница и лихва, доколкото за всички вноски по договора за
паричен заем е настъпил уговореният в договора падеж.
Неоснователни са възраженията на особения представител на ответника. Не се
установи по делото при процесния договор за кредит, преценявайки съвкупно всички клаузи
в договора, предвид преди всичко размерите на уговорените годишен процент на разходите
25,37 % и лихвен процент 22,88 %, при съобразяване и на срока на договора (18 месеца) и
липсата на допълнително обезпечение за вземането на кредитора, да е налице явна
нееквивалентност между престациите на страните по договора, като данните по делото не
установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на договора като сключен
при накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, при нарушаване
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения, и като водещ до несправедливо облагодетелстване на някоя от страните,
за сметка на другата. С оглед изложеното при съобразяване и на нормативноустановения
максимум на годишния процент на разходите – надвишаващ процесния, неоснователно е
възражението на ответника за нищожност поради накърняване на добрите нрави, в какъвто
смисъл следва да се разбират възраженията, предвид твърденията, с които се обосновават.
Установи се от договора за покупко-продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020 г.,
допълнителното споразумение от 28 октомври 2020 г., извлечението от приложение № 1.1 от
28 октомври 2020 г. и потвърждението за сключена цесия от 28 октомври 2020 г., и наличие
на договор за цесия между ищеца и праводателя му – кредитодателя на ответника. Установи
се от уведомителното писмо, адресирано до длъжника – ответник и от пълномощното за
уведомяване на длъжниците за прехвърляне на вземанията и изпълнение на изискванията по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията е съобщена на ответника, в конкретният случай от Пеньо Мирчев
5
В., член на домакинството на ответника на 13.11.20 г., но дори и да можеше да се приеме, че
това връчване е нередовно, редовно връчване би било извършено с връчването на исковата
молба и приложенията към същата на процесуалния представител на ответника. В
посочения смисъл е и съдебната практика на ВКС - решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д.
№ 362/2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение и решение № 198/18.01.2019
г. по т. д. № 193 по описа за 2018 г., ВКС, Търговска колегия, Първо отделение – съгласно
които е допустимо по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД
предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник, а връчването на всички книжа по
делото на назначеният особен представител на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК, при изпълнение на
предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК, с оглед охрана интересите на ответника, е надлежно и
от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.
Иска постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че
ищеца има следните вземания срещу ответницата: главница в размер на 3 168,31 лева;
509,43 лева, договорна лихва за периода от 27 февруари 2020 г. до 28 октомври 2020 г.;
лихва за забава върху непогасената главница, в размер на 378,81 лева за периода от 01 април
2020 г. - датата на настъпване на забавата до датата на подаване на заявлението - 22
октомври 2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
С оглед всичко изложено по - горе, предвид и възприетите в заключението на вещото
лице по съдебно – счетоводната експертиза размери на задълженията на ответника,
установи се основателност на исковете за сумите: главница в размер на 3 168,31 лева; 509,43
лева, договорна лихва за периода от 27.02.2020 г. до 28.10.2020 г.; лихва за забава върху
непогасената главница, в размер на 378,81 лева за периода от 01.04.2020 г. до 22.10.2021 г.,
за които исковете следва да бъдат уважени, като основателно е и акцесорното искане за
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК - 04.11.2021 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
Относно разноските, предвид уважаването на исковете, съдът намира, че на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски. С
оглед направеното искане и изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят разноски, в
общ размер на сумата от 815,60 лева, за заплатена държавна такса, за заплатено
възнаграждение за особения представител на ответника, за заплатено възнаграждение за
вещо лице и за адвокатско възнаграждение за представителство на ищеца от юрисконсулт.
С оглед уважаването исковете за сумите, за които заявлението по заповедното производство
е уважено, съдът намери, че не следва да се изменят дължимите, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, разноски за заплатени държавна такса и за адвокатско възнаграждение за
представителство от юрисконсулт по ч. гр. д. № 1297/2021 г. по описа на РС – Севлиево.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов" 29, етаж 3,
представлявано от Я.Б.Я., съществуват парични вземания за: главница в размер на 3 168,31
лева; 509,43 лева, договорна лихва за периода от 27.02.2020 г. до 28.10.2020 г.; лихва за
забава върху непогасената главница, в размер на 378,81 лева за периода от 01.04.2020 г. до
22.10.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, към длъжника К. И. Х., от с. **** за които вземания
е издадена заповед № 739/05.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 1297/2021 г. по описа на Районен съд - Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, К. И. Х., от с. ****да заплати на
"Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов" 29, етаж 3, представлявано от Я.Б.Я.,
направените по гр. д. № 160/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер
на сумата от 815,60 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, К. И. Х., от с. ****да заплати на
"Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов" 29, етаж 3, представлявано от Я.Б.Я.,
направени по ч. гр. д. № 1297/2021 г. по описа на Районен съд - Севлиево разноски в размер
на: 81,13 лв. – разноски за заплатена държавна такса и сумата 150,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7